.
То се видя и от инфантилните накрая, че единственият кадровик в България е Държавна сигурност. Няма леви, няма десни – всичко е под гласно там!
След шумната обществена дискусия (горд съм, че съм един от инициаторите ѝ) и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 год. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.
Ама всъщност какво постигна този закон? Май нищо и половина или поне само повърхностно разкриване на бившите агенти. Защо така мисля ли? Ами много просто – който е вън от политическата игра се освети, ама мнозинството от актуалните играчи, останаха забулени зад паравана на неразкриваемост. Как се постига тази хватка ли? Пак просто. Който е с политическо влияние (от всички партии) успя да се добере до така желаното вписване във все още актуално действащите агенти, а техните досиета не се разсекретяват. Погледнете сами един от многото примери* (при абсолютно всяко отваряне на досиета има подобни „изключения” които варират от 1/3 до ½ от проверяваните лица)…:
Р Е Ш Е Н И Е № 177/ 12.01.2011 г.
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия извърши проверка на лица по чл. 3, ал. 1, т. 22 – членовете на политическите кабинети на министър-председателя, на заместник министър-председателите и на министрите. Заместник министрите са членове на политическите кабинети съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията, но са проверени като лица, заемали или заемащи публични длъжности съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и не са включени в настоящото решение. Проверени са лицата, включени в политическите кабинети в министерствата, които имат аналог в настоящия Министерски съвет.
Проверени са 229 лица. Осемдесет и осем лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За 1 лице (Приложение 1) органът по чл. 21, ал. 2 (Министерството на регионалното развитие и благоустройството) не изпрати всички необходими данни и за него проверката продължава.
Ето една от вратичките за не огласяване на досиетата:
§ 12. За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите по чл.1 по смисъла на този закон.
С други думи, лица които след 10 ноемврийския социалистически преврат са останали на длъжност към репресивните апарати на държавата, не се упоменават пред обществото. Близко до ума е, разбира се, че влиятелните политически лица, по един или друг начин са потърсили закрила под тази или под подобни алинеи.
.
Случая с Гоце беше изключение, че се оповести (като голяма част от досието му липсва), при положение, че правителството на ОДС на времето скри съществуването му. Ако то тогава беше огласено, то той щеше да види президентския мандат, през крив макарон. Какви са били мотивите на тогавашните правоимащи да не го оповестят, само те си знаят…, ама не казват.
.
*) Посочих го, като най-пресния такъв
.
Жалко…
няма как да ти пусна тук една песен, а зная , че цениш музиката…
нищо,
другаде…
смятай , че съм те поздравила!
Стефане и аз си „пооткрадвам“ това- онова от тебе. Много ми допадна мотото ти: “Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо” и го ползвах в един постингити си. Днес като се „разхождах“ из блог бг открих, че и други са си го харесали…:)
Радвам се, ако с нещо мога да бъда полезен. Това осмисля по начало воденето на един блог. 🙂