България в навечерието на Втората световна война

.

В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите


Доскоро икономисти и историци марксисти ни втълпяваха, че България в навечерието на Втората световна война с “дребното си земеделие и слаборазвита промишленост” била една от най-изостаналите страни в Европа. Тези твърдения се опровергават от официалните данни на статистическите годишници и публикации по това време.
През отиващото си столетие българският народ преживя периоди на разруха и години на икономически възход и добруване. След Световната криза времето от 1935 до 1939 г. е период на дългоочакван икономически подем, най-значителният за целия мирновременен период. Изострените политически борби и страсти, продължили повече от десетилетие, разпилявайки националната енергия, принуждават цар Борис III да хване работата „изкъсо“ и да насочи страната към стопанско възраждане. В доклад до Държавния департамент във Вашингтон американският пълномощен министър в София Ф. А. Стърлинг пише: „Легацията научи от поверителен и твърде достоверен източник, че цар Борис обмисля сериозен план да отърве страната от политическото объркване, причинено от неспособността на партиите да постигнат споразумение… Заедно с общественото мнение той също бил отвратен от тяхната морална корупция, егоизъм и упадък и щял да назначи кабинет по свой избор измежду най-добрите личности в страната, стоящи над партийните интереси, едно честно, силно и патриотично правителство.“
Тази задача Цар Борис възлага на д-р Георги Кьосеиванов, изтъкнат дипломат от европейска величина, общественик и политик, който поема държавното кормило на 23 ноември 1935 г. По време на своя мандат до 16 февруари 1940 г. той пет пъти реконструира кабинета. За министри привлича специалисти с доказани професионални способности, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя следните основни задачи: успокояване на страната; стабилизиране на финансите; стимулиране на творческия порив у народа; помощ за съживяване на селското стопанство и развитие наиндустриалното производство; укрепване на държавния апарат, деморализиран от честите промени по политически причини; организиране на синдикати на чисто професионална и стопанска основа, без политически функции.
Тази политика среща разбиране и широка подкрепа у народа, което проличава на проведените обшински избори през 1927 г., когато за пръв път в българската история жените получават право на глас.
Възходът на селското стопанство започва през 1935 г. и достига връхната си точка в навечерието на Втората световна война. Той се дължи на няколкото поредни добри реколти и на постепенното повишаване цените на селскостопанските произведения, което увеличава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компенсационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки, машини и съоръжения.
Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно увеличава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви – за закупуване на селскостопански инвентар, машини, торове, сортови семена и др. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделски стопани и кооперации кредити в размер на 1,5 млрд. лв. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход от селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват при определянето на основните насоки на селскостопанската политика в страната.

Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
……..година…….. доход в млн. лева
…….1935 …………….19 985
…….1936 …………….20 646
…….1937 …………… 24 594
…….1938 …………… 26 911
…….1939 …………… 31 466

През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за интензификация на българското земеделие и подобряване бита и културата на селяните. Най-значимото му мероприятие в Законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.
Наличието на достатъчно суровини и вносът на съвременни машини и съоръжения съдействат за ускореното развитие на индустрията, чиято продукция в неизменни цени през 1941 г. достига 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен прираст 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. По своята концентрация, макар и не в много големи предприятия, България се приближава до развитите държави. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
След 1935 г. външната търговия на България бързо нараства, като през цялото време търговският баланс е активен.
.
Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени
……………………Внос……..Износ……..Оборот……..Салдо
……..1935……..3009……..3253………..6262……..+214
……..1938……..4934……..5578……..10 512……..+664
……..1939……..5197……..6065……..11 262……..+868

.
В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. Общата стойност на стокооборота през 1939 г. нараства на 29 305 млн. лв. срещу 14 546 млн. лв. през 1934 г.
За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. Към Министерството на търговията се създава Висш търговски съвет като консултативен орган.
През втората половина на 30-те години акционният капитал, със значително чуждестранно участие, завладява почти всички отрасли на икономиката. В областта на кредита т.нар. „петорка“, в която влизат освен българските банки още Френско-българската банка и Итало-българската търговска банка, държи в ръцете си 50,4% от капитала на всички акционерни централи и провинциални банки. В застрахователното дело четири дружества от общо 23 са съсредоточили в ръцете си 66% от капиталите.

. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. В областта на селското стопанство чрез Дирекция „Храноизнос“ влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. В края на 1939 г. „ножицата“ между цените на индустриалните и селскостопанските произведения се затваря и това се отразява благотворно върку бюджета на държавата, който през 1939 г. приключва с излишък от 270 млн. лева. Спестовно-застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
……..Артикул…………..Цена, лв.
……..Бял хляб……………..5,78
……..Прясно месо…………5,08
……..Телешко месо…….20,48
……..Сирене ………………25,73
……..Яйца …………………..1,55
……..Ориз………………….16,50
……..Захар…………………25,13
……..Олио………………….14,32

.
В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война още по-добре се откроява, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави:

Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
…………….България …. Гърция….Румъния….Турция….Югославия
Пшеница……..280 …….142………..245 …………258……..197
Ръж………………38…………9 ………….26 ………….31……….15
Ечемик…………52……….35 ………….42 …………58………..27
Тютюн…………..5,60…….5,99………..0,63………3,22….. …0,96

Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
…………..България Румъния Гърция Югославия
Овце ……..140………122…………60………62
Крави………29,6…….14,2………22………26,4
Коне………….8,41 ……7,1………..1,3……..7,89

Добити въглища в кг. през 1938 г. на жител от населението
България…….Румъния…….Турция…….Югославия
…….293…………….100…………146…………324

Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г.
България….Румъния….Турция….Югославия
….98…………….97……………81………….70

.
От посочените данни се вижда, че България в навечерието на Втората световна война почти по всички показатели е на едно от първите места сред балканските си съседи.
Преди 60 години далновидни държавници за кратък период извеждат България от криза на завидна икономическа висота. Днес, вече десетилетие, българският народ живее в разруха и нищета и чака своите избавители.

Митре Стаменов /в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г./


Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.