„Амнести интернешънъл“ – всичко започва с една забранена наздравица

.

В едно кафене двама студенти вдигат наздравица за свободата. Правят го обаче в държава, в която думата „свобода“ е забранена. И попадат зад решетките. Един човек се застъпва за тях – така се ражда „Амнести интернешънъл“.

.

За 50-те си години живот „Амнести интернешънъл“ е постигнала толкова много, че изглежда доста по-стара, отколкото е. Раждането й е свързано с авторитарния режим на Салазар в Португалия. В едно от лисабонските кафенета двама студенти вдигат наздравица за свободата. По време на режима на Салазар обаче употребата на думата „свобода“ е забранена. Студентите са арестувани и осъдени на 7 години затвор.

Забравените затворници

Това е един от многобройните случаи на произвол, но за първи път той се превръща в повод за възмущение. На 28 май 1961 година в британското издание „Обзървър“ се появява статия, подписана от адвоката Питър Бененсон. Заглавието й е: „Забравените затворници“. В нея той надига глас в защита на дисидентите по целия свят и призовава читателите да изпращат протестни писма до правителствата, които хвърлят в затвора граждани заради политическите им убеждения.

Текстът на Бененсон е препечатан от много други европейски вестници като апел за амнистия на политическите затворници. Тази статия се превръща и в основа на хуманитарната организация „Амнести интернешънъл“, създадена от Питър Бененсон.

Първоначално на организацията се гледа като на група идеалисти, които не всяват особено много доверие. Стриктно спазваната от „Амнести“ неутралност поражда много критики най-вече по време на Студената война. Във ФРГ обаче новосъздадената хуманитарна организация спечелва много бързо привърженици. През 1965 година „Амнести“ публикува първите си доклади за нечовешките условия в затворите в Португалия, Румъния и Южна Африка. Осем години по-късно организацията демонстира за първи път мощта си чрез така наречената „спешна акция“ в защита на бразилеца Луиз Роси.

И досега провеждането на кампании за мобилизиране на общественото мнение е една от най-успешните рецепти на „Амнести интернешънъл“. Само за няколко часа организацията е в състояние да мобилизира милиони души в цял свят, които изпращат протестни писма, мейли или факсове до институциите на държавата, в която са нарушени човешки права. Понякога тези спешни акции могат да спасят дори човешки живот, принуждавайки съдебните органи да променят издадената смъртна присъда или пък да освободят политическите затворници.

Питър Бененсон – основателят на „Амнести“

Мерило за реномето на една държава

Огромното влияние на организацията се дължи и на получената от нея през 1977 година Нобелова награда за мир. Оттогава насам ежегодните доклади на „Амнести интернешънъл“ за опазването на човешките права са важно мерило за реномето на една държава. През 50-те години от съществуването си хуманитарната организация разширява все повече обхвата си на действие. Тя се бори не само срещу лошите условия в затворите и изтезанията в някои от тях, но и срещу смъртното наказание. Днес повече от две трети от всички държави са премахнали смъртното наказание или са наложили мораториум върху него. Преди 50 години, при създаването на „Амнести интернешънъл“, те са едва 10 на брой.

Хуманитарната организация е активна не само в борбата за защита на гражданските права. Тя се включва активно и в опазването на икономическите, социални и културни права на хората. 50 години по-късно „Амнести интернешънъл“, възникнала като инициатива за амнистия на политически затворници, вече е глобална правозащитна организация, която може да се опре на 50 милиона души в над 150 държави.

http://www.dw-world.de/

1 thought on “„Амнести интернешънъл“ – всичко започва с една забранена наздравица

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert.