Сраженията около Киев – Киевският котел 1941 и Щурмът за Киев от 1943 – огледало на цялата война.

На 6 ноември 1943 г., по време на битката за Днепър, съветските войски освобождават Киев от нацистките нашественици. Официалната съветска историография представя тази операция като най-големия триумф на съветското военно изкуство. Зад церемониалните фойерверки обаче се крие една от най-ужасяващите и драматични глави от Великата отечествена война, учебникарски пример за това как войниците на фронтовата линия са плащали с реки от кръв за грешките на висшето командване и политическите амбиции на своите лидери.

Историята на Киев от 1941 до 1943 г. е разказ за две огледални катастрофи, причинени от некомпетентност, употреба на сила и безмилостно пренебрежение към човешкия живот от страна на съветското командване.

Част I. Катастрофата от 1941 г. Как Сталин създава Киевския котел

Трагедията на освобождението на Киев през 1943 г. е положена през лятото на 1941 г. Германското настъпление на група армии Юг се развива бързо. Към август съветският Югозападен фронт е смъртно заплашен от обкръжение: танковите глави на Гудериан и Клайст обграждат Киев от север и юг.

Семьон Будьони, главнокомандващ на Югозападния фронт, и Георгий Жуков, началник на Генералния щаб, са били остро осъзнати за оперативната обстановка. И двамата независимо един от друг поискали от Сталин незабавно да изостави Киев и да изтегли войските отвъд Днепър, за да запази редовната армия. Заради това предложение Сталин незабавно уволнява Жуков от поста му началник на Генералния щаб.

Сталин категорично забранява отстъплението, ръководейки се единствено от политическия лозунг: „Киев не трябва да се предава!“ Командирът на фронта генерал Михаил Кирпонос получава строги заповеди да държи града на всяка цена.

В резултат на това на 16 септември 1941 г. германските танкови дивизии затварят обкръжението близо до Лохвица; Югозападният фронт престава да съществува. Киевският котел се превръща в най-голямото обкръжение в световната военна история. Според различни източници, между 616 000 и 665 000 съветски войници и офицери са били пленени; самият генерал Кирпонос и целият щаб на фронта загиват. Колосално количество оръжие е загубено, а пътят към Харков и Донбас е напълно отворен за Вермахта. Градът е загубен поради ината на един човек, който игнорира докладите на военните професионалисти.

Част II. Щурмът от 1943 г. „Превземете го до годишнината на Октомври“.

Две години по-късно ситуацията се обърна. Съветските войски бяха достигнали Днепър. Есенната кал, бурното време и мощната германска отбранителна „Източна стена“ на десния, висок бряг на реката изискваха командването да спре, да доведе тежка артилерия, понтонни мостове и самолети и щателно да се подготви за операцията през пролетта на 1944 г. – както диктува военната наука.

Но политическите съображения отново се намесиха. Сталин постави строга задача на генерал Николай Ватутин, командир на 1-ви Украински фронт: да освободи Киев до 7 ноември – 26-ата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция. Оставаха по-малко от два месеца, за да се поднесе подарък на вожда за празника.

Преминаване на Днепър. Клането на „Черната пехота“

Вместо систематична подготовка на инженерни прелези, започна прибързана, хаотична атака в движение; стотици хиляди войници бяха хвърлени в щурма на Днепър. Провизиите закъсняваха и имаше катастрофален недостиг на плавателни съдове. Войниците са били принуждавани да преминават на салове, направени от трупи, бъчви, импровизирани салове и просто плувайки, придържайки се към дъски. Германската артилерия и самолети са ги обстрелвали от упор във водата; река Днепър буквално се е обагрила в червено през октомври 1943 г.

Най-мрачната глава от тази операция е използването на така наречената „черна пехота“ (черносвитници). В освободените левобережни украински територии, полеви военни наборни пунктове са мобилизирали всички мъже на възраст между 16 и 60 години. Без медицински прегледи, без записване в части, без полагане на клетва и често дори без да им бъде издадена военна униформа (в цивилни дрехи, известни като „черни свитки“), те са били незабавно хвърляни в битка на фронтовата линия, за да „изкупят с кръв времето си под окупация“. На необучените мъже често е давана по една пушка на трима души или просто тухли, за да имитират оръжия и да привличат огъня на германските картечници, докато редовните части се опитват да консолидират позициите си. Те са загинали десетки хиляди.

Тактическата безизходица на предмостието Букрин

Първоначално Ватутин планира да започне основната атака от предмостието Букрин (южно от Киев), но теренът там се състои от назъбени, дълбоки оврази и стръмни хълмове, върху които германците са установили непробиваема отбрана.

С безпрецедентна упоритост съветското командване провежда две мащабни настъпателни операции на предмостието Букрин през септември и октомври. Танкове и пехота многократно и безуспешно атакуват фронтовите позиции на противника, понасяйки чудовищни ​​загуби, наброяващи десетки хиляди. Едва след като предмостието напълно се превръща в гигантско гробище, командването признава очевидното: пробивът е невъзможен.

Промяна на посоката към Лютеж

Осъзнавайки провала си, съветският щаб е принуден да промени посоката на основната си атака на север – към предмостието Лютеж. В най-строга секретност, под прикритието на тъмнина и мъгла, цялата 3-та гвардейска танкова армия на Павел Рибалко трябва да бъде прекарана обратно на левия бряг на Днепър, прехвърлена на север и отново прекосена при Лютеж.

Тази маневра беше успешна именно защото германците не очакваха такава гъвкавост от съветското ръководство след седмици фронтални атаки на юг. На 3 ноември започна решителната офанзива от север. Нацистите, страхувайки се от обкръжение, започнаха прибързано отстъпление от града. До сутринта на 6 ноември Киев беше освободен, заповедта на Сталин беше изпълнена – Хрушчов и Ватутин успяха да съобщят за успех навреме за празничната среща в Москва.

Резултати

Цената на спазването на политическия срок се оказа астрономическа. Точните загуби на съветските войски в битката за Днепър и по време на щурма на самия Киев остават предмет на ожесточен дебат сред историците, тъй като на практика не се водеха записи за „черната пехота“. Според официални следвоенни данни непоправимите загуби възлизат на приблизително 417 000 души, но независими изследователи цитират цифри от 800 000 и дори до 1 милион войници, убити и ранени по време на цялата Днепърска офанзива.

Киевската трагедия разкри ужасния парадокс на съветската командна система: град, който е можел да бъде спасен през 1941 г. чрез изпълнение на професионална маневра за изтегляне на войските, е загубен без обезщетение, а след това е отвоюван с цената на колосална човешка касапница през 1943 г. И всичко това заради закачливо заглавие във вестник „Правда“ за годишнината на партията.