.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане, извършено от редовната армия на Сюлейман паша, албанския башибозук и черкезите, командвани от Дай Ахмед и чирпанските цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи.

Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца.

Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме.

Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата.

Много са полети с газ и изгорени живи.

Други са горени на жертвеници, има разпънати на кръст и приковани.

Турските изверги палят огън върху гърдите на пленените нещастни българи и варят на тях в джезвета кафе.

Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, след което са изнасилвани зверски и убити.

В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души.

Много от телата на избитите българи остават прави, защото няма къде да падат труповете.

Изклани са и укрилите се в храмовете„Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“.

Двата храма са обстрелвани с артилерия и запалени.

Общо са избити около 15 000 българи.

Още 1200 души умират от глад, болести и преживените ужаси.

Отвлечени са насила 10 000 млади момичета и жени в турските села и са потурчени.

Други са закарани със синджири като добичета на робските пазари в Стамбул и Одрин, където са продадени на богати турци като предмети за удоволствие и работна сила .

Много малко от тях се връщат след Освобождението.

Това е най-голямото документирано клане в българската история.

Стара Загора – град с хилядолетна история – е напълно разграбен и изпепелен до основи.

Той остава пет месеца в ръцете на турците, които продължават своите безчинства и неописуеми жестокости.

Околните български села имат същата трагична съдба.

В боя за Стара Загора опълченските дружини дават убити и ранени 21 офицери и 550 долни чинове.

Турските загуби в боя възлизат на 1500 убити и ранени.