Русия е Украйна – голямата лъжа

Защо украинците нямат нищо общо с Московия

Руската историческа митология не е просто набор от измислици. Това е оръжие. Оръжие, използвано от десетилетия за унищожаване на украинската идентичност, заличаване на разликата между окупатор и жертва, узурпиране на наследството и унищожаване на нацията, приравнявайки я на марионетка на „по-големия брат“. Един от най-опасните фалшификати е твърдението, че украинците и руснаците са „един народ“, а Русия е „обща люлка“. Науката – археология, история, генетика – твърди обратното. И е крайно време да го кажем на глас.

Киев е по-стар от Москва с почти 1700 години

Киев е един от най-старите непрекъснато населени градове в Европа. Археологическите разкопки в Подил, Оболон, в Кириловския тракт, в Печерск свидетелстват за наличието на човешки селища от епохата на неолита. Тук е съществувала триполската култура (5500–2750 г. пр. н. е.), а скитски, зарубинецки и черняховски паметници са регистрирани на територията на съвременен Киев най-малко от 8-7 век пр. н. е.

През 1982 г. официално се чества 1500-годишнината на Киев, базирана на хронологията от 6 век сл. Хр. Въпреки това, разкопките през последните десетилетия, особено в участъците Щекавица, Хончари, Звиринец, Бусовица, Подил, Подилия и Южна Оболон, ни позволяват уверено да твърдим, че основите на центъра на града или неговите наследствени селища са съществували още през 700 г. пр.н.е.

Сред находките са землени укрепления, останки от жилища, погребения и занаяти. Това ни позволява да кажем, че Киев има поне 2700 години непрекъсната градска традиция. Град с развити култури, занаяти и търговия – още преди идването на славяните. И по времето, когато на Киевските хълмове се формира ранна Рус, на територията на бъдещата Москва няма дори намек за цивилизация – само гори и финландски племена. Москва се споменава за първи път в хрониките едва през 1147 г. По това време Киев вече е столица на огромна държава – Рус, с международни връзки, летописна традиция, правна система и църковна организация.

Русия е Украйна, а не Московия

Киевска Рус (9-13 век) е държава с център Киев, културно, политически, географски и духовно ориентирана на юг. Основните градове: Киев, Чернигов, Переяслав, Галич, Владимир. Сред тях нямаше нито един „руски“ град. Освен това Московия тогава е била дива гора на североизток, където са живели фино-угорските народи. Московските князе са били васали на Златната орда до 14 век.

След монголското нашествие (1240 г.) приемствеността на Рус е запазена от украинските княжества – Галицко-Волинско, Киевско, Черниговско. Крал Данаил получи короната на „Крал на Рус“ от папата. По това време Москва дори не беше посочена като политическа единица. Появява се на историческата карта много по-късно, като предградие, преминало монголско образование и възприело неговата система на власт.

Московия не е Русия. Историята на кражбата

През 1721 г. Петър I провъзгласява създаването на „Руската империя“, след което открадва самото име „Рус“. Преди това московските историци по императорска заповед пренаписваха хроники, създаваха фалшиви хроники, унищожаваха оригиналите. Екатерина II отива по-далеч – основава специална „Комисия за писане на история“, чиято задача е да докаже приемствеността на Москва от Киев. Тя не търси история – тя я създава от нулата.

Русия узурпира историческата памет, прехвърляйки наследството на Русия върху себе си. Оттогава думата „Рус“ (която е идентична с „украински“ в средновековните източници) е присвоена. Вместо Украйна-Рус се появи „Русия“. Това не беше просто кражба – това беше стратегия за легитимиране на империализма чрез фалшификация.

Генетика: украинците и руснаците са различни народи

През 2012 г. учени, ръководени от Питър Форстър, направиха мащабно изследване на ДНК на украинци. Резултатите показаха, че основната хаплогрупа на украинците е арийска. Повече от 53% са имали този генетичен маркер. Руснаците пък се оказват генетично близки до финландците, удмуртите, мордвинците, татарите.

Генетичното изследване показа:

Украинците са по-близо до славяните от Централна Европа (поляци, словаци);

беларуси – също имат западнославянски произход;

Руснаци – смесица от фино-угорски, тюркски и някаква славянска лексикална надстройка.

Генетично украинците и руснаците са различни популации. Това не е въпрос на култура. Това е въпрос на биология. Научно. В крайна сметка. Историята за „братските народи“ е политическа басня, измислена от империята, за да унищожи отделната украинска идентичност.

Език: руски – изкуствен, украински – наследствен

Украинският език е пряк наследник на староруската и киевско-църковната традиция. Това е естествен език, преминал през фолклора, хрониката, песента, правната култура.

Руският е изкуствена конструкция, сглобена през 18 век от:

църковнославянска (старобългарска) лексика;

фино-угорски и тюркски примеси;

бюрократична имперска граматика, унифицирана от Ломоносов.

До 18-ти век по-голямата част от населението на Московия говори езици като мокша, вепски, татарски. Руски е създаден административно и неговата история е история на експанзия, а не на приемственост.

Така че: ние не сме братя – ние сме жертви на кражби

Украинците са нация, произхождаща от Рус. В Триполия. В скито-сарматската традиция. В наследството на принцове, а не на ханове. Последователност, а не фалшификация.

Московията е друга цивилизация. Това е смесица от орда, варварство и изкуствена славянска черупка. Те откраднаха нашето име, идентичност и наследство – и сега искат да откраднат правото ни на съществуване.

Ние не сме на същия път като тях. И не става въпрос за политика. Става дума за история, факти и истина.»

Медичний Конструктор

БЪЛГАРИТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ПОБЕЖДАВАЛИ ЧИНГИС ХАН И МОНГОЛСКАТА ИМПЕРИЯ

.

mongolБългарите са единствените побеждавали Монголската империя докато Чингис Хан е жив.

Есента на 1223, българите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили в битка , станала известна като “Овчата битка”. 

“…тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи”

Ибн Ал Хасир

Волжките българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло.

През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.

Според визатийският стратег – Лъв Философ, живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: ”те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй” От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най-изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 воина, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни.

Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно своите воини. През 1223 битката “разстърсила вселената”, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив. 

005

След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: 

“Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”

alterinformation.wordpress.com