Някога чудили ли сте се защо планът за разделяне на Палестина е отделил земята за евреите по толкова странен начин? Е, всичко е ясно с Йерусалим – свято място за евреите (между другото, още в началото на 20-ти век там е имало с един път и половина повече евреи, отколкото араби). Но всичко останало – първо, тясна ивица земя покрай морето, после внезапно рязък завой на изток към езерото Тиберия, а после на север към езерото Хула. Откъде се е появил този странен зигзаг?

Отговорът на този въпрос може да бъде кратък: маларийни блата. Географията е определила политиката. По цялото крайбрежие се простира планинска верига, от която реки се вливат в Средиземно море. Пред крайбрежните дюни реките се разливат, образувайки огромни маларийни блата. Цялата равнина около езерото Тиберия също беше блатиста. И същото беше и около езерото Хула: вода от Ливанската верига и Голанските възвишения в Северен Израел се натрупваше в продължение на векове в низина, която в древността е била блокирана от блокове лава, и в крайна сметка образуваше гигантско блато с площ над 3 хиляди хектара.

Маларията отне живота на хиляди хора. Главният хирург на генерал Аленби по време на Първата световна война пише, че „това е една от страните с най-висока честота на малария в света“. Според британски доклад от 1921 г. маларията е била „най-сериозният бич в Палестина… приемайки епидемичен характер в определени райони и унищожавайки населението на цели села за няколко месеца… болестта е служила като ефективна бариера за развитието и заселването на големи площи плодородна земя“.

Блатата на езерото Хула. Нека отворим енциклопедията на Брокхаус и Ефрон: „Почти по цялото крайбрежие водите, стичащи се от планините и нямащи извор, застояват, образувайки блата на много места… По-голямата част от този регион е блатист, нездравословен и обработваем само в по-високите си покрайнини… В цялата равнина няма селища, както в древността, а селата са сгушени на по-високи места. „Африкански крокодили дебнат сред блатата на река Крокодил.“

Ще добавя, че около 20% от населението е страдало от малария и например в района на езерото Хула между 1930 и 1940 г. нито едно дете не е доживяло до две-годишна възраст.

Арабите са живели по планинските склонове, а на евреите са продавани земи, от които никой не се е нуждаел – маларийни блата и парчета пустиня. Положението се е утежнявало от законите на Османската империя: местните земевладелци, знаейки качеството на почвата, са продавали пустееща земя на евреите, и ако те не са я обработвали в продължение на три години, парцелът е подлежал на конфискация. Отличен бизнес: хем ти вземат парите, хем след три години могат да ти отнемат необработената земя. И целият земеделски опит, който можеше да се донесе от Европа, тук не беше от полза.

Умножете това с постоянната суша и нападенията на скакалци. Картината показва смокиново дърво преди и два часа след нападение от скакалци. Например, през 1915 г. скакалци изяли почти всички земеделски култури в Палестина. Цените на хранителните продукти са се повишили няколко пъти. През 1915 г. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Брашното струва 15 долара за чувал. Картофите са шест пъти по-скъпи от обикновено. Захарта и олиото са недостъпни, а парите са спрели да циркулират.“

Всичко е било, както е писал Теодор Херцел: „Земя без народ – за народ без земя“.

Но тъй като е имало голям приток на еврейски бежанци в Палестина, както османците, така и арабите са печелили добри пари от тях.

През 1937 г. британското правителство публикува доклада на Комисията „Пийл“, в който се установява, че оплакванията на арабите относно придобиването на земя от евреи са неоснователни. В него се отбелязва, че „голяма част от земята, сега заета от портокалови горички, е била пясъчни дюни или блата и не е била обработвана по време на покупката… по време на предишни продажби е имало малко доказателства, че собствениците са имали ресурсите или познанията да развиват земята“. Комисията установява, че недостигът „се дължи не толкова на количеството земя, придобито от евреите, колкото на увеличаването на арабското население“. Докладът заключава, че присъствието на евреи в Палестина, наред с британската заетост, води до по-високи заплати, подобрен жизнен стандарт и по-големи възможности за заетост.

През 1944 г. евреите плащали от 1000 до 1100 долара за акър в Палестина, предимно за суха земя; през същата година богата черна почва в Айова се продава за около 110 долара за акър.

Но да се върнем към маларийните блата. В началото никой не знаеше как да се бори с маларията. Самата дума „малария“ произлиза от италианската mala aria – „лош въздух“. Смятало се е, че болестта се причинява от изпаренията от блатата. Едва в началото на 20-ти век е открито, че маларията се разпространява от комари. В Палестина смъртността от малария, особено сред децата, е била многократно по-висока от смъртността от всички други болести.

Младият лекар Хилел Джафе, който дошъл в Палестина, написал в дневника си, че заселниците определили периода от годината, когато разпространението на малария е най-активно – и през това време се отдалечили от блатата. Но все пак не е имало нито едно семейство, което да не погребва роднини, починали от треска. „Не мога да намеря думи, за да отдам почит на тези хора. Със собствените си ръце те изкопаха гробове за своите семейства, другари и съседи, починали от тропическа треска, но не помръднаха от мястото си и не изоставиха селището си. Това беше доблест, граничеща с лудост.“

Първият опит на Хилел за борба с маларията е масовото засаждане на евкалипт. Въз основа на научните факти от онези години, той решил, че евкалиптовите дървета не само ще помогнат за отводняването на блатата, но и ще помогнат за пречистването на въздуха. Милиони разсад са били засадени – арабите дори започнали да наричат ​​евкалипта еврейското дърво. Едва много по-късно стана ясно, че евкалиптовите дървета не допринасят за отводняването на блатата, тъй като корените им растат в търсене на подземна, а не застояла вода.

Микробиологът Израел Якоб Клиглер изиграва огромна роля в борбата срещу маларията. Някои биографи пишат, че без него нямаше да съществува Израел. Той се премества в Хайфа и основава Института за борба с маларията. Клиглер наел повече от сто служители и започнал да събира данни. Той е изучавал разпространението на различни видове комари Anopheles, тяхната биология и места за гнездене; внимателно изследва носители на малария, техните медицински истории, изследвания, резултати от аутопсии. След като обработил и анализирал невероятно количество данни, Клиглер започнал да изпробва различни методи за борба с комарите. В крайна сметка е взето решение борбата да се съсредоточи върху унищожаването на комари по време на ларвния стадий на жизнения им цикъл.

Ларвите на Anopheles колонизирали застояли или бавно течащи водни басейни, така че Институтът за борба с маларията започнал мащабно отводняване на блата (като същевременно ги превърнал в полезна земеделска земя), но Клиглер отбелязал, че комарите могат да се размножават и в малки локви вода, до които дори най-сложната дренажна система не би достигнала. След като се заел с този въпрос, той разработил система от напоителни канали с периодични промени в посоката на водния поток – ларвите не можели да издържат на силното течение и умирали, когато били отмивани. Навсякъде са пръскани ларвициди, вещества, специално предназначени за борба с ларвите на насекомите. Израел Клиглер внесъл 200 малки рибки, Gambusia affinis, от Америка, известни със способността си да ядат ларви на комари, и ги пуснал в канали, езера и басейни на няколко места в Палестина.

През 1925 г. Здравната организация на Лигата на нациите изпраща в Палестина комисия по маларията, която заключава: „Опитът на Палестина е безценен. Всички замесени могат да се считат за благодетели на целия свят.“

Усилията на д-р Клиглер и неговия екип за ликвидиране на маларията в Палестина доведоха до намаляване наполовина на заболеваемостта всяка година. Британски доклад от 1941 г. гласи: „Много обширни райони, които доскоро не обещаваха нищо друго освен смърт на онези, които се осмеляват да стъпят в тях, сега са превърнати в богата и плодородна земя, свободна от всякаква опасност за здравето.“

И всички вече знаят, че еврейските заселници са засадили над 240 милиона дървета в Израел.“

Дмитри Чернишев – писател, блогър, фотограф, живеещ в Тел Авив