.

Музиката понякога ни удря като гръмотевица. Понякога изкарва сълзи на очите ни, друг път ни вкарва в ритъма на танца. Тя може да ни отведе в непознати страни и в отминали времена. И как ли постига всичко това? Езикът, който има много общи черти с музиката, ни въздейства единствено през нашето съзнание, докато музиката ни поразява непосредствено, без да сме анализирали съдържанието й.

Какво се случва в мозъка ни?

Науката все още не е в състояние да обясни въздействието на музиката. Добре е изучен пътят, по който един звуков сигнал достига през ухото и вътрешното ухо до съответния нерв, където се трансформира в тон, за да поеме към мозъка. Но какво става оттам нататък – не е ясно. Защото почти няма сегмент от мозъка, който да не се занимава с преработването на музиката.

„Музиката – това е езикът на чувствата”, гласи едно популярно клише. Но за какво ни служат тези чувства? Емоциите, първо, имат еднозначно биологично предназначение. Всеки човек преследва цели, които отчасти са му зададени от биологията, отчасти – от културата или от него самия. Всяко събитие, което помага или пречи на постигането на тези цели, поражда и съответните чувства – положителни или отрицателни.

Влюбеността, например, обслужва размножаването, страхът активира рефлекса да се пазиш, гаденето ни предпазва от отравяния. Но какво общо има музиката с всичко това? Шведският изследовател Патрик Юслин обяснява различните механизми, по които ни влияе музиката:

Първо – ритъмът на музиката въздейства директно върху мозъчния ствол, който е най-рано възникналата част от мозъка. Мозъчният ствол реагира на звуци, без да иска разрешение от по-горните етажи. Звукът от изстрел, например, веднага подава сигнал за тревога. Бързите, силните или високите звуци ускоряват пулса, бавните и дълбоки тонове действат успокояващо.

Второ – така наречената „памет за епизоди” свързва музиката със ситуацията, в която сме я чули за пръв път или пък с повтаряща се ситуация. За онагледяване: например, музиката, която сме слушали при първата ни среща с любимата; или пък музикалният сигнал на предаване, което слушаме заедно със сутрешното си кафе.

Наградата: допълнителна доза допамин

Трето – музикантите ни заразяват със своите чувства. Това става с помощта на огледалните неврони, които ни карат да изпитваме същите емоции, каквито – по време на концерт, да речем – изпитват музикантите-изпълнители.

И четвърто – музиката се заиграва с нашите очаквания. За разлика от други изкуства, музиката се развива във времето, тъй че нашият мозък непрекъснато прогнозира какво следва. Когато прогнозата му се окаже правилна, ние изпитваме огромно удоволствие. Защото за нашите древни предци правилните прогнози за непосредственото бъдеще са били жизненоважни. Ето защо при правилна прогноза мозъкът ни награждава с допълнителна доза допамин – един от важните вътрешни „наркотици” на нашето тяло.

АГ/АА/ДПВ (Дойче веле)

За ползващите немски, една още по-интересна рецензия на книга,  изследваща феномена на музиката и въздействието ѝ върху мозъка ни.

Das Gehirn und die Musik

.

.

Фердинанд позира за снимка* с австрийска униформа, веднага след напускането му на България…

.

.

.

.

.

.

.

.

.

• „…Един цар не трябва да пише, а само да подписва. Аз трябва да дам съвет на моя син да не пише никому писма. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш нещо, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо. Особено младите принцове трябва да се пазят да не пишат на жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.“

• „Царедворците са блюдолизци и колкото повече ги обсипваш с подаръци или пари, по-лигави и по-глупави стават. В тях няма гордост, а горделивост. Царедворците — това са убийците на народната съвест и паразити на народа.“

• „Ако оставиш писателите да се доближат много до теб, те ще те предадат като Юда, без ти да усетиш.“

• „Най-доброто средство срещу такива хора (неподкупните учени) си остава отровата, но не забравяй, че и изпълнителите на тази процедура трябва да се унищожават. С цензурата и платената от теб преса ти ще направиш щото техните книги да бъдат приети посредством убийствено мълчание. Ако някои хора не можеш да унищожиш, добре би било да им дадеш тлъсти служби. Поне някои от тях ще си нахлузят сами ярема.“

• „Ако се държиш далеч от народа, той ще започне да мисли, че ти си просветен, мъдър и във всичко обаятелен.“

• „Твоите думи трябва рядко да се чуват, походката ти трябва да бъде отмерена, а облеклото ти — изискано. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Банални, обикновени мисли и малко думи — ето какво прави един цар загадъчен.“

• „Задавай въпроси, които да предизвикват само комплимент за теб. Поздравявай, честитявай и отмини — ето секрета на цялото изкуство на царуването.“

• „Общо правило — пази се. Говори малко и се изказвай още по-малко. Това е алфата и омегата на мъдростта на един цар.“

• „Народът полага черни мъки и труд за да храни ония, които го презират толкоз повече, колкото той се отнася по-глупаво и по-търпеливо към тях. За да е охолно на по-малкото, трябва да страдат по-многото.“

• „Младите офицери знаят, че скоро България няма да воюва, и затова са тъй войнствени. Подбирай средно способните, за да ги издигнеш на командуващи постове. Подбирай за командири хора с пороци, за да можеш да ги държиш под страха на наказанието.“

• „Около себе си трябва да имаш най-безсъвестни хора, които за пари ще ти устроят най-добра лична полиция. Няма по-сигурен начин за моментна сигурност от добре платения простак. Ти трябва да направиш един вътрешен шпионаж, който да плащат ония, срещу които е насочен.“

• „Узнавам, че е разпоредено дори до най-затънтените паланки да се величае само твоята особа и да ти се приписват божествени качества. Внимавай да го не прекалиш.“

• „Мерзостта на народа прави всяка добродетел безполезна и опасна. Народът въобще не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците и на такива той поверява своята съдба. Такива той избира за народното събрание, а на умните и почтените се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче ­колкото по го удряш, толкова по-бързо върви към целта, към която ти го водиш. Народът е като истеричните жени — за да се усмирят, тям трябва бой. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.“

• „Помилвай някак незабелязано крадците, особено тия на държавни суми, но дръж списъка им затворен в твоето бюро. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили.“

• „Най-добрият начин да се обогатиш са военните доставки и заемите. За война се говори, сабите дрънкат, но това е за да се плашат баламите и да се оправдават военните кредити. От въоръжение българският народ няма нужда. Но ти и твоят антураж от гешефтари имате нужда от пари, много пари, а главното имате нужда народът да е в по-голямо и по-голямо бедствие, за да не може да вдигне глава никога.“

• „Народът мисли, че войската, за която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност войската пази само теб срещу възможния гняв на народа.“

• „За теб е опасно да бъдеш верен на думата си. Тази слабост ще накара поданиците ти да те презират. Обещавай всичко, кълни се във всичко, но прави каквото си искаш. Аз бях голям лъжец, по-фалшив и по-лукав от всички.“

• „Българите крадат от памтивека и го смятат това за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши открито. Главното правило е, че не може да се краде, освен много.“

• „Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род. Ти трябва да го притежаваш във висша степен.“

• „Духовенството почива на една фикция, то е потънало в пороци и лъжа, у него няма нищо духовно, само народът е глупав, та ги зачита като такива. Но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни.“

• „Преструвай се, че благоговееш пред семейството. Затваряй си очите пред всичко, което ти се изпречва по тоя въпрос. Мъжете в България са груби и дори жестоки към жените си. Жените се преструват, че се подчиняват, но скришом правят каквото си искат.“

• „Всичко се купува с пари и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.“

• „Опасно е за царя да изпусне фрази на симпатия към тия, които управляват, и на антипатия към тия, които чакат реда си да управляват.“

• „Демократите са гладни за власт повече от всички и трябва да имаш предвид техните апетити.“

• „Не се отдавай много на спорт, гуляи или пиянство.“

• „Един цар трябва да убива сърцето си. Трябва да свикнеш да присъствуваш с равнодушие пред семейните драми. Ако усещаш в гърдите си сърце, направи като мен: унищожи този извор на слабост. Това, което се нарича сърце, е юзда за всички амбиции. Ако то е вредно и за най-малките, то за царете то е опасно.“

• „Боговете — това е лъжа. Идеалите не са нищо друго освен думи.Царете и финансовите магнати са господарите на идеалите. Те са ги направили по свой образ и ги използуват за свои цели.“

• „Добрината е смешен идол. Тя води към мизерия и съсипва най-добрите си и убедени апостоли. Милосърдието е нейна сестра, още по-кекава и по-жестока към искрените си последователи.“

• „Боговете са многослойни и безбройни, а бог е един. Той се нарича интерес и на тебе подобава да си най-добрия му пророк!“

.

*) Снимката до сега не е била публикувана в онлайн издание.

.

.

Без значение дали се запознаваш с някого в работна или в неформална обстановка, е много важно да апомниш името на този човек. Името е нещо, което е тясно свързано с личността на всеки и когато се постараеш да запомняш имената на новите за теб хора, ти бързо скъсяваш дистанцията между себе си и тях. А това може да ти е много полезно както в кариерата, така и в личния живот.

Ето няколко неща, които можеш да направиш, за да запомняш по-лесно имената на хората, с които се запознаваш.

1. Запомняй имената на хората от първия път

На всички ни се е случвало да изпаднем в следната ситуация. Запознаваш се с някого на парти или на бизнес събитие, той/тя ти казва името си, ти го чуваш, но в същото време мислиш за други неща: какво да кажеш след това, как да се представиш в най-добра светлина и т.н. И по време на краткия ти разговор с този нов за теб човек успяваш напълно да забравиш името му. И ако след това искаш да говориш отново с него, се притесняваш и предпочиташ да не го правиш. Така може да си отиде шансът ти за успешно бизнес партньорство или добро приятелство.

За да не се получи така, трябва да положиш усилие да запомниш новото име в момента, в който го чуеш. Повтори си няколко пъти името наум. След това, като се представяш, обърни се към човека по име. Например, ако жената пред теб току-що се е представила като „Елена”, ти използвай името й и кажи: „Приятно ми е, Елена, аз съм…”.

Ако ти е много трудно да помниш имена, използвай краткия разговор, за да се сетиш за твоя позната, която се казва Елена. Така ще асоциираш познатото с новото и ще запомниш по-лесно името на новата Елена. Също така, използвай всеки момент, в който Елена говори по-дълго, за да си повториш наум: „Е-Л-Е-Н-А”.

Накрая, когато казваш довиждане на новата си позната, отново използвай името й. Така имаш възможност да го повториш пак и да го запомниш и едновременно с това я караш да се чувства добре от факта, че вече знаеш името й и се обръщаш към нея по име.

Чужди и рядко срещани имена…

2. Вложи допълнително усилие, ако името е чуждо или рядко срещано

Ако човекът пред теб ти се представи с чуждо, трудно за произнасяне или съвсем непознато за теб име, трябва да се постараеш повече, за да го запомниш правилно. Има голяма вероятност този човек да е свикнал хората да не запомнят името му, затова ти ще направиш още по-добро впечатление, като го запомниш.

В този случай, ако не успееш да чуеш добре и да запомниш името от първия път – което е вероятно, – не се притеснявай да помолиш човека да го повтори. Ако го направиш учтиво и с уважение, той едва ли ще има против. Ако сте на шумно място можеш дори да се извиниш с шума и да кажеш, че не си чул името. Дори и да трябва да го помолиш да повтори два пъти, така е по-добре, отколкото да запомниш името грешно или да не го запомниш изобщо.

3. Не коментирай необичайните имена

Дори и коментарът ти да е съвсем добронамерен като: „Много странно име! Уау, не бях чувал такова досега!”, това пак е нежелателно. Имай предвид, че повечето хора с необичайни имена пазят не много приятни спомени от детството си, когато са били обект на подигравки от страна на другите деца заради името си. Затова дори и най-невинната забележка от твоя страна може да накара човека да се чувства неудобно.

Това важи особено много, ако ти си в позицията на представител на мнозинството, а човекът отсреща – на малцинство.

И не забравяй – в повечето страни по света твоето име звучи странно.

Умалителни имена…

4. Не наричай хората с умалителни или съкратени имена

Ако човекът, с когото си се запознал, не ти е казал да му викаш Жоро, Митак или Пешо, не го прави. На никого не му е приятно да променят и съкращават произволно името му, на теб вероятно също не би ти било приятно. Няма как да знаеш дали човекът изобщо иска някой да се обръща към него със съкратено име, както и дали не предпочита с умалителни имена да го наричат само най-близките му.

Всичко това важи особено много за чуждестранни и други необичайни имена.

Така че, за най-сигурно, обръщай се към новите си познати с точното име, с което те са ти се представили.

5. Използвай имената на новите си познати

Всеки обича да чува името си. Затова ще направиш добро впечатление, ако използваш имената на новите си познати в разговор, особено при първоначалния поздрав и когато казваш „Довиждане”.

Все пак не прекалявай – ако използваш името на човека във всяко свое изречение, е по-вероятно да го обидиш и да звучиш неискрено, претенциозно и леко безсмислено.

6. Не наричай хората с друго име

Да те нарекат с чуждо име е доста обидно. Това показва, че човекът, с когото говориш, изобщо не се интересува от теб.

Затова, ако не си 100% сигурен, че знаеш името на човека срещу теб, по-добре не се обръщай към него по име. Вместо това намери общ познат, когото да попиташ за името, което не знаеш, или дори питай самия човек. Всичко това е по-добре от това да объркаш името му.

7. Не обърквай правописа на имената

Печатните грешки в имейли и писма не са нещо непростимо. Напротив, много хора ги правят и никой няма да прекъсне комуникацията си с теб заради една печатна грешка. Ако обаче тази грешка е в името на получателя, това е доста неприятно.

Както вече стана дума, хората са много чувствителни по отношение на имената си и да видят името си, написано с грешка, е нещо, което със сигурност ще ги ядоса.

Най-лесният начин да избегнеш тази неприятна ситуация е да копираш и да пейстнеш името на човека от подписа му в писмо, което ти си получил от него. Вероятността той сам да си е объркал името е доста по-малка от вероятността ти да го объркаш.

снимки: sxc.hu ; текст: vratovrazka.bg

.

.

През 1992 г. ген. Владимир Тодоров (в средата) е осъден от Върховния съд за унищожаване на разработките на ДС срещу пистаеля Георги Марков, убит в Лондон през 1978 г.

.

.

.

.

Поради големината на материала, съм го конвертирал в PDF file. Кликнете на долния линк за да прочетете материала.

Държавна сигурност Първо главно управление

.

.

.

.

Поради големината на материала, съм го конвертирал в PDF file. Кликнете на долния линк за да прочетете материала.

Държавна сигурност Научно-техническото разузнаване

.

.

…………………………………………………………..

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не сън.
Можеш да си купиш часовник, но не време.
Можеш да си купиш книга, но не знание.
Можеш да си купиш положение, но не уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да купиш живот, но не и душа.
Можеш да купиш секс, но не и любов.

.

.

“Законът на Мърфи наопъки”

заедно с имената на авторите на предложения за включване в публикуваната книга (Сиела, 2003)

Тук предлагам на любознателния читател 2900 твърдения на една нова наука, зачената в топлата есен на 2001 г. Тя е калейдоскоп от класически мъдрости, древни и нови поговорки на народите, констатации на анонимни познавачи на човешкия дух, както и рекламни послания и остроумия от шоу бизнеса. Не липсват притчи от различни краища на земното кълбо, както и кратки психологически разсъждения. Всички те са потвърждения на Закона на Кандид, който намира предустановената хармония в битието и ни убеждава, че живеем в най-добрия от възможните светове.

Всъщност този закон бил измислен от философа Г. Лайбниц през ХVІІ в., но станал много популярен след разказа за действието на закона в новелата на Ф. Волтер “Кандид или оптимизмът”, написана през 1759 г. Нека разкажем за митарствата на главния герой Кандид.

В замъка Тундер-тен-тронк във Вестфалия живеел симпатичен младеж. Той бил с благ нрав и душата му била изписана върху лицето му. Заради неговото чистосърдечие го нарекли Кандид. Този младеж обикнал силно дъщерята на барона на замъка – Кюнегонд, и бил убеден, че това е най-хубавото момиче на този свят. Двамата слушали наставленията на домашния учител Панглос, който проповядвал, че имат щастието да живеят в свят, който е замислен да бъде най-добрият възможен свят – в него всичко си има причина и веригата от причини води до най-благоприятните последици, които биха могли да се предположат. Кандид повярвал в това учение и то се отразило в драмата на неговия живот.

Кандид бил толкова влюбен в Кюнегонд, че не устоял и понечил да целуне своята възлюблена, но тутакси бил изгонен от най-красивия замък в света и се започнали неговите митарства. В него момент замъкът бил нападнат от българите (!) и повечето му обитатели били избити. Кандид се отървал само с жесток побой с пръчки. Оттук нататък той прекосил Европа, като навсякъде го мамили, ограбвали, били, едвам се отървал от екзекуция и дори преживял страшно земетресение в Лисабон. Но Кандид постоянно размишлявал върху смисъла на предустановената хармония на най-добрия свят – от време на време се отчайвал и се усъмнявал в тази идея, но, когато срещнел помощ и подкрепа, отново започвал да вярва в добрия замисъл на нещата. Стигнал в Елдорадо и бил изпратен да пътешества от царя на тази вълшебна страна с петдесет овце, натоварени със злато и скъпоценности.

Няколко пъти Кандид срещал и изгубвал любимата си Кюнегонд и пътувал, за да я намери. Междувременно го лъгали, попадал в пропасти и бури, откраднали му много от скъпоценностите и накрая останал доста беден, но все пак намерил своята Кюнегонд. Тя била остаряла и погрозняла, но Кандид имал желание да се ожени за нея, въпреки всичко.

Нещастните събития и неочаквани добри неща, които също му се случвали, отключвали у Кандид размишления в какъв смисъл този свят е най-добрият от възможните светове. Той превърнал своя живот в един непрекъснат експеримент за проверка на тази велика идея. Накрая Волтер оставя своя герой сред приятели, стигнал до заключението, че всеки трябва да копае своята градинка в този огромен свят.

Понякога се смята, че Волтер се е подиграл с идеята за “най-добрия възможен свят” и с героя, дръзнал да я изследва. Но струва ми се, че той по-скоро е възвеличил Кандид, превърнал живота си в залог тази идея и не я изоставя докрай. Кандид бил първият оптимист, описан в художествено произведение. Може би това е първият жизнен тип, появил се не в естествената лаборатория на суровия живот, а в духа на писател-философ. В крайна сметка всеки, повярвал в една или друга идея, свързана с доброто в природата, обществото и в самия себе си, носи нещо от героя на великия просветител Ф. Волтер. Затова си мисля, че науката, която утвърждава вярата в добри чудеса, трябва да носи името на Кандид, а нейният основен закон, да се нарича Закон на Кандид. В следващия текст са приведени първите 2900 твърдения на новата наука, която предлагам да се нарича Кандидология.

……………………………………………………………………………………………………………………………….

Тъй, като материала е много обемист и блог-скрипта не иска да го приеме на веднъж, а на части да го поствам смятам, че ще се загуби връзката, то го трансформирах в PDF file и с едно кликане на долния линк, може да го четете.

Приятно генериране на положителна енергия! 🙂

Candid’sLaw

.

.

Петте божи заповеди в социализма:

.
1. Не мисли!
2. Ако мислиш, не приказвай!
3. Ако мислиш и приказваш, не пиши!
4. Ако мислиш, приказваш и пишеш, не подписвай!
5. Ако мислиш, приказваш, пишеш и подписваш, на нищо не се чуди!

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Попитали един мъдрец:
– Какво е почтена жена?
Мъдрецът казал:
– Това е жена , която има един мъж и един любовник.
– Това не е ли лека жена?
– Леката жена има един мъж и много любовници.
– Това не е ли пропаднала жена?
– Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.
– Това не е ли самотна жена?
– Самотната жена има само един мъж.

.