.
Удоволствието е емоция, свързана с приятно усещане или задоволяване на определено влечение. Удоволствието е нестабилно, защото е свързано със състоянието на субекта; то не устоява на засищането и изчезва с намаляването на напрежението, породена от потребността. Както болката, то насочва дей­ността на индивида по пътя на адаптацията: детето отблъсва от устата си горчиво вещество, но лакомството – не; впоследствие, споменът за това ръководи неговото поведение. Удоволствието е неотделимо от желанието, както болката е неотделима от бягството. Търсененето на удоволствие и избягването на болка, които са характерни за поведението на живите организми, се наблюдават и при нисшите животни като водните бълхи или чехълчето; те търсят някои източници на дразнения (положителен таксис) и биват отблъсквани от други (патия) или „избират своя преферендум“. Олдс и колектив (1954) откриват при висшите животни (плъхове и други бозайници) „центрове на удоволствието“, разположени в основата на мозъка (хипоталамус и септум). Дразненето на тези зони с микроелектроди, присадени в главния мозък, произвежда приятен афект. Ако плъх се приучи да си доставя удоволствие като натиска лост, се забелязва, че той започва да го прави все по-често, хиляди пъти на час, до пълно изтощение. „Центровете на удоволствието“, наречени по-късно възнаграждаваща мозъчна система, произвеждат ендорфини. Удоволствието се поражда от активирането на тази система чрез физически (усещане), химически (наркотик) или психичен (успех) агент.
.
.
1. Какво представлява удоволствието?
Удоволствията, които изпитваме – независимо дали са породени от секс, храна, постигнати победи и цели, наблюдение на красив пейзаж или произведение на изкуството – са свързани с отделянето на невромедиатора Допамин.

Допаминът е химично производно на аминокиселината тирозин и участва в предаването на определени нервни импулси на различни нива на нервната система. Той се натрупва в малка област от средния мозък, т.н. черна субстанция (substantia nigra) заедно с меланина, който също е производно на аминокиселината тирозин и има отношение към пигментацията на кожата.

2. Каква е ролята на допамина като медиатор?
В човешкия мозък (също и в мозъка на всички бозайници) съществува „център на удоволствието” – сложна структура от неврони, които взаимодействат с различни части на централната нервна система, където Допаминът играе особено важна роля. Този център се нарича nucleus accumbens и играе ключова роля за получаването на приятни усещания при човека и животните. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Това обаче се регулира от сложна система за „дозиране”.

3. Как се регулира дозата на удоволствието?
Алкохолът и наркотиците „заобикалят” тази система за регулация и действат директно на центъра, което е причина за лесното постигане на многократно по-голямо удоволствие от естественото при употребата им, но за сметка на израждането на психическа и физическа зависимост. Употребата на алкохол и наркотици дебалансира регулаторната система на центъра за удоволствие, в резултат на което се потиска постигането му по друг начин – чрез общуване, естетично чувство, секс. За това като цяло животът на нарко- или алкохолно зависимия е доста тъжен.

Медиаторите (като Допамин) осъществяват своя ефект посредством свързването си със специфични рецепторни молекули в клетките, като регулаторната система определя количеството на отделения Допамин и броя на свързаните рецептори. Кокаинът, например, директно се свързва с тези рецептори в неограничени количества и по този начин генерира „голяма доза” удоволствие. Същото се отнася за никотина и амфетамините.

4. Каква е ролята на любовта?
„Любовта нечакано нахълтва, особено когато не я чакаш…”

Изпитването на чувство на „любов, влюбеност” е пряко свързано с функцията на центъра за удоволствие. Отделянето на медиатора Допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка.

Допаминът предизвиква еуфория, води до безсъние, загуба на апетит, прилив на емоции.
Според антрополога д-р Хелън Фишер различни неврохимични вещества влияят на три стадия в развитието на отношенията между мъжа и жената. Така за физическото привличане отговарят съответните хормони, за страстната влюбеност – Допамина, а дългите, устойчиви взаимоотношения, изразяващи се като привързаност, се дължат на действието на хормони от вида на серотонин и окситоцин.

5. Пример за действието на Допамин в ежедневието.
Ролята на Допамина и центъра за удоволствие се намесва включително и когато пазаруваме. Според направени прочвания, освен този център по време на покупки са активни още два важни центъра, които взаимно се модулират, като крайния ефект се отразява върху решението ни дали да купим или не дадена стока. В случая има два основни и важни момента:

* първи е моментът на удоволствието от хубавата стока и предварителното преживяване на притежаването и;
* втори е моментът на „неудоволствието” от даването и загубата на определено количество пари.

В зависимост от това кой от двата фактора в двойката удоволствие/неудоволствие остане да доминира в мозъка ни, се взима и решение за покупката на стоката. В този момент се намесват дебитните и кредитни карти – при употребата им чувството за „неудоволствие” е по-слабо поради физическата липса на пари, банкноти, и решението за покупка на съответната стока се взима по-лесно.
При всички случай разделянето с добрите стари банкноти в портфейла е по-мъчително от промяната на едно число в друго в банковата ни сметка

6. Каква е връзката на допамина с болестта на Паркинсон?
По различни причини, в това число и генетични, нервните клетки в черната субстанция на мозъка започват да загиват, което води до снижаване нивото на Допамин в мозъчните структури. Този процес протича много бавно, но за съжаление, необратимо. Така се развива болестта на Паркинсон, описана още през ХVІІІв. от английски лекар със същото име, който е страдал от това заболяване и го е описал върху себеси за нуждите на медицинската наука.

http://www.puls.bg/

.

Уважаема бабо Мравке,

Пише Ви Щурецът, по-известен с артистичното име Щурчо, с когото се срещнахме преди 30 години – в деня, когато Калинката беше булка. Тогава аз свирих на гъдулка, а Вие под звуците на моята музика събирахте зрънца за зимата.
Вашата целеустременост ипрагматичност очевидно са дали резултат.
Разбрах, бабо Мравке, че сте станала депутат и член на Комисията по култура. Много се радвам, че в нашия парламент работят такива трудолюбиви хора. И то надарени с пророческа дарба.
Как така познахте още тогава, че ще дойде време, когато сняг ще запръска т.е.,  ще трябва да се пенсионирам.
Опитвам се още да свиря с гъдулката старите си песни, но никой не ще да ме слуша.
А едно време пълнех залите, че имаше и правостоящи. Днешните калинки вече не ме канят на сватби, канят само чалгаджии.
Та зима иде и се каня да се пенсионирам. Оказва се обаче, че са се загубили документите за заплатите, за хонорарите, за възнагражденията от авторските права, да не говорим запарите на ръка.
Признавам си – нищо не спестих, всичко опуках.
Вие тогава, бабо Мравке, много точно предвидихте, че ще дойде ден когато ще поискам от Вас малко житце.
Това време дойде. Само че не искам житце. Ако може да ми съдействате пред Веждито – и на негова сватба съм свирил,ама ме е забравил, и във Вашата Комисия да обсъдите въпроса, та да ми дадете орден – от тези, дето щели да ги дават на популярни от времето на бай Тошо певци и шоумени. Такива, които се свирили, пеели и не са си правили сметка, че ще дойде зимъска.
Едно орденче и 1000 лева на месец ще ме оправят.
Очаквам с нетърпение отговор.

Щурчо

П.П. И много моля, бабо Мравке,ако ми напишеш, да не ме наричаш „гиди дърти мързелан”.

.

.

6. Tиахуанако, (Tiahuanaco)

Вратата на Слънцето в Тиахуанако
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи масивните стени устойчиви на земетресения. Тези стени са били от значителна важност в района на Огнения Пръстен – древната Mю.

Домове и обществени здания са били изградени от големи каменни блокове. Заради високата почит, която са отдавали на културата за благополучието на бъдещите поколения, и високото ценене на постепенният, продължителен растеж на обществото, сградите са били строени така, че съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще издържат около сто години, ако са поддържани. Но погледнете мегалитните конструкции на Египет, Малта и Перу. Тези здания стоят и днес. Куско, древната столица на Перу, която по всяка вероятност е била изградена преди инките, е все още обитавана и днес – след хиляди години. Действително, повечето от зданията на централен Куско днес имат стари стени, които са на стотици години (докато по-скорошни здания, построени от испанците, вече се ронят).

Само неколкостотин мили на юг са фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се само на една миля от прочутия Tиахуанако, останките от Пума Пунку представляват масивни мегалитни конструкции, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв вид катастрофален катаклизъм може да е причинил това? Мегалитната конструкция е от вида, който би трябвало да издържи хиляди години, и въпреки всичко 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил неочаквано и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв катаклизъм, най-вероятно при смяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското равнище, сега може да бъде видян на около 4000 метра надморска височина в Андите. Възможно свидетелство за този сценарий са многото океански вкаменелости, които се наблюдават близо до Титикака. Езерото дори се обитава от сладководни морски кончета, които се срещат единствено там.

7. Mаи, (Mayans)

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на склоновете на връх Лау, близо до Суракарта в централна Ява, е удивителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази постройка е почти еднаква с откритите в древната майска местност Уаксактун, близо до Tикал.

Пирамидата на Слънцето в Мексико

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в аграрна хармония със земята. Те са изградили градове с канали и хидропонни градини на древния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове представляват електронни устройства за контролиране на насекоми, които са излъчвали етерни вибрации, специфично въздействащи върху съответния вредител.

Едгар Кейси споменава за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания:

„Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на голяма цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по такъв начин, че стоящият най-отгоре камък да централизира енергията, концентрираща се между основата на цилиндъра и този най-горен камък.”

Архивите за начините на строителство могат да се намерят на три места на Земята, които са там и днес: в потъналата част на Атлантида, където все още предстои да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода близо до известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират в момента тези камъни (за които се знае толкова малко!).

Смята се, че някъде в района, обитаван някога от маите се намира древната Зала на архивите, вероятно под пирамиден комплекс, в подземен тунел и мрежа от помещения. Според някои източници това хранилище с древно познание се съхранява в кварцови кристали с изключително високо качество, които могат да поберат голямо количество информация – подобно на съвременните компакт дискове.

8. Древен Китай, (Ancient China)

За цивилизацията на древен Китай, известен като Хан Китай, се смята, че като всички свои посестрими от онази отдалечена епоха черпи живителни сокове от огромния тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в сътрудничество с маите. Действително, древните истории на китайците и маите изглеждат неразделно свързани.

Великата китайска стена, накачулена от туристи
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Според антрополозите, таоисткото влияние е стигнало до Централна Америка с въвеждането на символи и мотиви от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният измежду тях, но има и много други), които ги свързват с известното художествено изкуство и скулптури на маите. Нефритът е бил от особена важност за китайците Шанг. До сега източникът на китайския нефрит не е установен. Много от него може да е идвал от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; смята се, че много древни мини за нефрит все още не са открити.

Често се казва, че древните китайци са били инициаторите на всяко изобретение – от тоалетната хартия, детекторите за земетресения, банкнотите, каноните, реактивните двигатели, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични артикули и способи за тяхното производство. През 1959 археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият днес се произвежда от боксит с помощта на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел, (Аncient Ethiopia and Israel)

Храмът на Соломон в Израел
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
От такива стари текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от древна Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил основан на три гигантски блока дялан камък, подобни на тези от Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като много от по-късните финикийски конструкции, сградата на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите (Кивотът), както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните конструкции. Масивният храм Монт, изграден от цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил построен, за да подслони древната реликва, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето в Тихи океан, (Aroi Sun Kingdom of the Pacific)

Последната в моя списък на древни цивилизации е тази на неизвестната древна култура на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият изгубен континент Mю е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.

 Причузливите каменни колоси от Великденските острови
.
.
.
.
.
.

Напреднала островна нация със земни площи, по-големи от тези на Тихоокеанието в момента, се е разраснала около Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски легенди отбелязват забележителността на тази цивилизация. Царство Арой е съществувало много хиляди години преди европейците да преоткрият Тихия океан. Според преданията, аройците са строителите на много от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и статуи, намиращи се в централната част на Тихоокеанието днес.

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, намерените там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950-та и 5 120 г. пр. Хр. Тези странни построения може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, знаменитите им статуите са можели да ходят и се издигали във въздуха, където се въртели по посока на часовниковата посока. А микронезийците твърдят, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани, за да се поставят на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити вярват, че техните предшественици са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до друг.

Дейвид Хечър Чайлдрес

.
.

.

.

.

.

.

.

.

O tempora, o mores!…

(О, времена, о, нрави!)

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

1. Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази поза.

2. Ушите ти стават по-космати от темето.

3. Блясъкът в очите ти е от отражението на слънцето в бифокалните ти очила.

4. Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа.

5. Задъхваш се, докато играеш шах.

6. Все още гониш жените, но не помниш защо.

7. Поддържаш връзка с приятелите си чрез некролозите във вестника.

8. Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там.

9. Когато заспиваш, хората се тревожат, че си умрял.

10. Можеш да живееш без секс, но не и без очила.

11. Обичаш да слушаш за операциите на другите хора.

12. Пак започваш да редиш пъзели.

13. Гадателка ти предлага да ти гадае на лице.

14. Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти.

15. Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал.

16. Правиш купон и съседите не разбират.

17. Всичките ти любими филми излизат отново на екран, но вече цветни.

18. В ситуация с вземане на заложници най-вероятно е да освободят първо именно теб.

19. Мнозина от колегите ти се оказват родени в годината, когато е било последното ти повишение.

20. Дрехите, които си запазил с надеждата пак да им дойде модата, отново излизат на мода.

21. Когато ти се обаждат по телефона в девет вечерта, грижовно започват с думите: „Събудих ли те?“

22. Обвиненията на някои жени срещу тебе в сексуално посегателство стават все по-нелепи.

23. Започваш да се вълнуваш от операциите, които правят на хората около тебе.

24. Повече време ти отнема да си починеш, отколкото да се умориш.

25. Стигаш до извода, че най-големият ти враг е гравитацията.

26. Спиш отделно от зъбите си.

27. Започваш всеки разговор с фразата: „В наши дни…“

28. Новият ти най-добър приятел е аптекарят.

29. Лекарят, а не катаджията те съветва да забавяш скоростта.

30. Започваш да се задъхваш, докато играеш шах.

31. Нужна ти е минимум четвърт таблетка виагра, за да не опръскваш обувките си, докато пикаеш.

32. Имаш твърде много свободно място в стаята, но твърде малко в аптечката.

33. Детските ти играчки вече са за музея.

34. Опитваш се да опънеш гънките на чорапите си и с изненада откриваш, че всъщност не носиш такива.

35. Ставите ти са по-точни от прогнозата за времето на метеорологичната служба.

36. Знаеш всички отговори, но никой не ти задава въпросите.

37. Любимата ти тв рубрика е прогнозата за времето.

38. По ушите ти има повече косми, отколкото на главата ти.

39. Представата ти за вечер навън е да поседиш малко на терасата.

40. Децата ти вече са на средна възраст.

41. В телефонния ти указател най-много имена започват с буквите „д-р“.

42. Любимата ти рубрика във вестниците е „На този ден преди 20 години…“

43. Най-после твоите приятели пазят добре всичките ти тайни, защото и те не могат да си ги спомнят.

44. Когато си някъде на почивка, енергията ти свършва по-бързо от парите.

45. Радваш се като дете всеки път, когато успееш да се сетиш къде си паркирал.

46. Всичко те боли. А онова, което не те боли, не работи.

47. Всеки път, когато решиш да отхапеш от някоя пържола, зъбите ти остават върху нея.

48. Инвестицията ти в здравната застраховка най-после започва да се изплаща.

49. Започваш да харесваш всякаква музика в изпълнение на акордеон.

.

.

Музиката понякога ни удря като гръмотевица. Понякога изкарва сълзи на очите ни, друг път ни вкарва в ритъма на танца. Тя може да ни отведе в непознати страни и в отминали времена. И как ли постига всичко това? Езикът, който има много общи черти с музиката, ни въздейства единствено през нашето съзнание, докато музиката ни поразява непосредствено, без да сме анализирали съдържанието й.

Какво се случва в мозъка ни?

Науката все още не е в състояние да обясни въздействието на музиката. Добре е изучен пътят, по който един звуков сигнал достига през ухото и вътрешното ухо до съответния нерв, където се трансформира в тон, за да поеме към мозъка. Но какво става оттам нататък – не е ясно. Защото почти няма сегмент от мозъка, който да не се занимава с преработването на музиката.

„Музиката – това е езикът на чувствата”, гласи едно популярно клише. Но за какво ни служат тези чувства? Емоциите, първо, имат еднозначно биологично предназначение. Всеки човек преследва цели, които отчасти са му зададени от биологията, отчасти – от културата или от него самия. Всяко събитие, което помага или пречи на постигането на тези цели, поражда и съответните чувства – положителни или отрицателни.

Влюбеността, например, обслужва размножаването, страхът активира рефлекса да се пазиш, гаденето ни предпазва от отравяния. Но какво общо има музиката с всичко това? Шведският изследовател Патрик Юслин обяснява различните механизми, по които ни влияе музиката:

Първо – ритъмът на музиката въздейства директно върху мозъчния ствол, който е най-рано възникналата част от мозъка. Мозъчният ствол реагира на звуци, без да иска разрешение от по-горните етажи. Звукът от изстрел, например, веднага подава сигнал за тревога. Бързите, силните или високите звуци ускоряват пулса, бавните и дълбоки тонове действат успокояващо.

Второ – така наречената „памет за епизоди” свързва музиката със ситуацията, в която сме я чули за пръв път или пък с повтаряща се ситуация. За онагледяване: например, музиката, която сме слушали при първата ни среща с любимата; или пък музикалният сигнал на предаване, което слушаме заедно със сутрешното си кафе.

Наградата: допълнителна доза допамин

Трето – музикантите ни заразяват със своите чувства. Това става с помощта на огледалните неврони, които ни карат да изпитваме същите емоции, каквито – по време на концерт, да речем – изпитват музикантите-изпълнители.

И четвърто – музиката се заиграва с нашите очаквания. За разлика от други изкуства, музиката се развива във времето, тъй че нашият мозък непрекъснато прогнозира какво следва. Когато прогнозата му се окаже правилна, ние изпитваме огромно удоволствие. Защото за нашите древни предци правилните прогнози за непосредственото бъдеще са били жизненоважни. Ето защо при правилна прогноза мозъкът ни награждава с допълнителна доза допамин – един от важните вътрешни „наркотици” на нашето тяло.

АГ/АА/ДПВ (Дойче веле)

За ползващите немски, една още по-интересна рецензия на книга,  изследваща феномена на музиката и въздействието ѝ върху мозъка ни.

Das Gehirn und die Musik

.

.

Без значение дали се запознаваш с някого в работна или в неформална обстановка, е много важно да апомниш името на този човек. Името е нещо, което е тясно свързано с личността на всеки и когато се постараеш да запомняш имената на новите за теб хора, ти бързо скъсяваш дистанцията между себе си и тях. А това може да ти е много полезно както в кариерата, така и в личния живот.

Ето няколко неща, които можеш да направиш, за да запомняш по-лесно имената на хората, с които се запознаваш.

1. Запомняй имената на хората от първия път

На всички ни се е случвало да изпаднем в следната ситуация. Запознаваш се с някого на парти или на бизнес събитие, той/тя ти казва името си, ти го чуваш, но в същото време мислиш за други неща: какво да кажеш след това, как да се представиш в най-добра светлина и т.н. И по време на краткия ти разговор с този нов за теб човек успяваш напълно да забравиш името му. И ако след това искаш да говориш отново с него, се притесняваш и предпочиташ да не го правиш. Така може да си отиде шансът ти за успешно бизнес партньорство или добро приятелство.

За да не се получи така, трябва да положиш усилие да запомниш новото име в момента, в който го чуеш. Повтори си няколко пъти името наум. След това, като се представяш, обърни се към човека по име. Например, ако жената пред теб току-що се е представила като „Елена”, ти използвай името й и кажи: „Приятно ми е, Елена, аз съм…”.

Ако ти е много трудно да помниш имена, използвай краткия разговор, за да се сетиш за твоя позната, която се казва Елена. Така ще асоциираш познатото с новото и ще запомниш по-лесно името на новата Елена. Също така, използвай всеки момент, в който Елена говори по-дълго, за да си повториш наум: „Е-Л-Е-Н-А”.

Накрая, когато казваш довиждане на новата си позната, отново използвай името й. Така имаш възможност да го повториш пак и да го запомниш и едновременно с това я караш да се чувства добре от факта, че вече знаеш името й и се обръщаш към нея по име.

Чужди и рядко срещани имена…

2. Вложи допълнително усилие, ако името е чуждо или рядко срещано

Ако човекът пред теб ти се представи с чуждо, трудно за произнасяне или съвсем непознато за теб име, трябва да се постараеш повече, за да го запомниш правилно. Има голяма вероятност този човек да е свикнал хората да не запомнят името му, затова ти ще направиш още по-добро впечатление, като го запомниш.

В този случай, ако не успееш да чуеш добре и да запомниш името от първия път – което е вероятно, – не се притеснявай да помолиш човека да го повтори. Ако го направиш учтиво и с уважение, той едва ли ще има против. Ако сте на шумно място можеш дори да се извиниш с шума и да кажеш, че не си чул името. Дори и да трябва да го помолиш да повтори два пъти, така е по-добре, отколкото да запомниш името грешно или да не го запомниш изобщо.

3. Не коментирай необичайните имена

Дори и коментарът ти да е съвсем добронамерен като: „Много странно име! Уау, не бях чувал такова досега!”, това пак е нежелателно. Имай предвид, че повечето хора с необичайни имена пазят не много приятни спомени от детството си, когато са били обект на подигравки от страна на другите деца заради името си. Затова дори и най-невинната забележка от твоя страна може да накара човека да се чувства неудобно.

Това важи особено много, ако ти си в позицията на представител на мнозинството, а човекът отсреща – на малцинство.

И не забравяй – в повечето страни по света твоето име звучи странно.

Умалителни имена…

4. Не наричай хората с умалителни или съкратени имена

Ако човекът, с когото си се запознал, не ти е казал да му викаш Жоро, Митак или Пешо, не го прави. На никого не му е приятно да променят и съкращават произволно името му, на теб вероятно също не би ти било приятно. Няма как да знаеш дали човекът изобщо иска някой да се обръща към него със съкратено име, както и дали не предпочита с умалителни имена да го наричат само най-близките му.

Всичко това важи особено много за чуждестранни и други необичайни имена.

Така че, за най-сигурно, обръщай се към новите си познати с точното име, с което те са ти се представили.

5. Използвай имената на новите си познати

Всеки обича да чува името си. Затова ще направиш добро впечатление, ако използваш имената на новите си познати в разговор, особено при първоначалния поздрав и когато казваш „Довиждане”.

Все пак не прекалявай – ако използваш името на човека във всяко свое изречение, е по-вероятно да го обидиш и да звучиш неискрено, претенциозно и леко безсмислено.

6. Не наричай хората с друго име

Да те нарекат с чуждо име е доста обидно. Това показва, че човекът, с когото говориш, изобщо не се интересува от теб.

Затова, ако не си 100% сигурен, че знаеш името на човека срещу теб, по-добре не се обръщай към него по име. Вместо това намери общ познат, когото да попиташ за името, което не знаеш, или дори питай самия човек. Всичко това е по-добре от това да объркаш името му.

7. Не обърквай правописа на имената

Печатните грешки в имейли и писма не са нещо непростимо. Напротив, много хора ги правят и никой няма да прекъсне комуникацията си с теб заради една печатна грешка. Ако обаче тази грешка е в името на получателя, това е доста неприятно.

Както вече стана дума, хората са много чувствителни по отношение на имената си и да видят името си, написано с грешка, е нещо, което със сигурност ще ги ядоса.

Най-лесният начин да избегнеш тази неприятна ситуация е да копираш и да пейстнеш името на човека от подписа му в писмо, което ти си получил от него. Вероятността той сам да си е объркал името е доста по-малка от вероятността ти да го объркаш.

снимки: sxc.hu ; текст: vratovrazka.bg

.

.

…………………………………………………………..

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не сън.
Можеш да си купиш часовник, но не време.
Можеш да си купиш книга, но не знание.
Можеш да си купиш положение, но не уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да купиш живот, но не и душа.
Можеш да купиш секс, но не и любов.

.

.

“Законът на Мърфи наопъки”

заедно с имената на авторите на предложения за включване в публикуваната книга (Сиела, 2003)

Тук предлагам на любознателния читател 2900 твърдения на една нова наука, зачената в топлата есен на 2001 г. Тя е калейдоскоп от класически мъдрости, древни и нови поговорки на народите, констатации на анонимни познавачи на човешкия дух, както и рекламни послания и остроумия от шоу бизнеса. Не липсват притчи от различни краища на земното кълбо, както и кратки психологически разсъждения. Всички те са потвърждения на Закона на Кандид, който намира предустановената хармония в битието и ни убеждава, че живеем в най-добрия от възможните светове.

Всъщност този закон бил измислен от философа Г. Лайбниц през ХVІІ в., но станал много популярен след разказа за действието на закона в новелата на Ф. Волтер “Кандид или оптимизмът”, написана през 1759 г. Нека разкажем за митарствата на главния герой Кандид.

В замъка Тундер-тен-тронк във Вестфалия живеел симпатичен младеж. Той бил с благ нрав и душата му била изписана върху лицето му. Заради неговото чистосърдечие го нарекли Кандид. Този младеж обикнал силно дъщерята на барона на замъка – Кюнегонд, и бил убеден, че това е най-хубавото момиче на този свят. Двамата слушали наставленията на домашния учител Панглос, който проповядвал, че имат щастието да живеят в свят, който е замислен да бъде най-добрият възможен свят – в него всичко си има причина и веригата от причини води до най-благоприятните последици, които биха могли да се предположат. Кандид повярвал в това учение и то се отразило в драмата на неговия живот.

Кандид бил толкова влюбен в Кюнегонд, че не устоял и понечил да целуне своята възлюблена, но тутакси бил изгонен от най-красивия замък в света и се започнали неговите митарства. В него момент замъкът бил нападнат от българите (!) и повечето му обитатели били избити. Кандид се отървал само с жесток побой с пръчки. Оттук нататък той прекосил Европа, като навсякъде го мамили, ограбвали, били, едвам се отървал от екзекуция и дори преживял страшно земетресение в Лисабон. Но Кандид постоянно размишлявал върху смисъла на предустановената хармония на най-добрия свят – от време на време се отчайвал и се усъмнявал в тази идея, но, когато срещнел помощ и подкрепа, отново започвал да вярва в добрия замисъл на нещата. Стигнал в Елдорадо и бил изпратен да пътешества от царя на тази вълшебна страна с петдесет овце, натоварени със злато и скъпоценности.

Няколко пъти Кандид срещал и изгубвал любимата си Кюнегонд и пътувал, за да я намери. Междувременно го лъгали, попадал в пропасти и бури, откраднали му много от скъпоценностите и накрая останал доста беден, но все пак намерил своята Кюнегонд. Тя била остаряла и погрозняла, но Кандид имал желание да се ожени за нея, въпреки всичко.

Нещастните събития и неочаквани добри неща, които също му се случвали, отключвали у Кандид размишления в какъв смисъл този свят е най-добрият от възможните светове. Той превърнал своя живот в един непрекъснат експеримент за проверка на тази велика идея. Накрая Волтер оставя своя герой сред приятели, стигнал до заключението, че всеки трябва да копае своята градинка в този огромен свят.

Понякога се смята, че Волтер се е подиграл с идеята за “най-добрия възможен свят” и с героя, дръзнал да я изследва. Но струва ми се, че той по-скоро е възвеличил Кандид, превърнал живота си в залог тази идея и не я изоставя докрай. Кандид бил първият оптимист, описан в художествено произведение. Може би това е първият жизнен тип, появил се не в естествената лаборатория на суровия живот, а в духа на писател-философ. В крайна сметка всеки, повярвал в една или друга идея, свързана с доброто в природата, обществото и в самия себе си, носи нещо от героя на великия просветител Ф. Волтер. Затова си мисля, че науката, която утвърждава вярата в добри чудеса, трябва да носи името на Кандид, а нейният основен закон, да се нарича Закон на Кандид. В следващия текст са приведени първите 2900 твърдения на новата наука, която предлагам да се нарича Кандидология.

……………………………………………………………………………………………………………………………….

Тъй, като материала е много обемист и блог-скрипта не иска да го приеме на веднъж, а на части да го поствам смятам, че ще се загуби връзката, то го трансформирах в PDF file и с едно кликане на долния линк, може да го четете.

Приятно генериране на положителна енергия! 🙂

Candid’sLaw

.

.

Петте божи заповеди в социализма:

.
1. Не мисли!
2. Ако мислиш, не приказвай!
3. Ако мислиш и приказваш, не пиши!
4. Ако мислиш, приказваш и пишеш, не подписвай!
5. Ако мислиш, приказваш, пишеш и подписваш, на нищо не се чуди!

.

.

.