Archiv der Kategorie: Политика

Й. Соколов: ДС има силни покровители

Veröffentlicht am von
2

.

БСП подкрепя служителите й, президентът също.

Има ДС и нищо, че е бивша, тя не е обезсилена, защото има силни покровители, обяви по БНТ ексвътрешният министър от правителството на Филип Димитров Йордан Соколов. Партия като БСП не се крие, че подкрепя служителите й, президентът също. Според Соколов прав бил бивш руски държавник в констатацията си, че „България е Троянския кон на Русия в Европа“.

Когато бях министър, 4800 служители бяха уволнени за 13 месеца. Много голяма част от тях уволних, защото бяха бивши служители на ДС. Заварих 28 регионални директори на полицията, бивши служители на ДС. Г-н Цветанов много зорко трябва да следи какво става в ДАНС, препоръча Соколов

СРС-тата са лесен способ за добиване на информация и получаване на доказателства. По-рано министърът разрешаваше подслушването, докато сега той няма право да отказва, каза Соколов според когото този, който е създал СРС-тата, той ги е използвал и за компромати. Двама или трима могат да презапишат разговора, каза ексминистърът.

Според него Синята коалиция е сгрешила* като не е подкрепила вота на доверие.

http://frognews.bg

*) ПП (Стефан К.)

Според мен Костов върна жеста на Първанов, като Синята коалиция гласува с ‚въздържал се‘.

Защото няма две мнения, че пък Гоце преди изборите върна проектопредложението на Яни за висока процентна изборна бариера при коалициите, именно за да влезе непременно Костов в парламента. Факт е, че социалистите така и така си минаваха тези 8 процента (проекта от страна на РЗС), а както и резултатите показаха, Сините бяха под този праг (6,75%).

Горното твърдя, поради факта, че с 2-та си процента твърд електорат, Костов отдавна не може да се цели във властта (освен, ако по някакво тайно споразумение не му бъде предоставена), но действа много обединяващо на комунистите. Той всъщност се явява това, което  Атака е за ДПС…

Абе цирк Буш…, на гърба на народа…

.

Война за 2 млрд.

Veröffentlicht am von
6

.

С подметнати флашки, СРС и порно Алексей Петров, РЗС и ДС атакуват Бастилията на ГЕРБ
На над 2 млрд. евро се изчисляват загубите на партийно-криминалната мафия за последната година и половина. Само спрените кранчета за източване на ДДС регистрират около 500 млн. по-малко в джобовете на олигарси и бандити. От пресечена контрабанда китайско, дубайско и турско карго са предотвратени кражби на близо 200 млн. евро от такси и акцизи. Десетки милиони не влязоха в касите на алкохолните босове в Пещера, Карнобат и др. заради спряната продажба на напитки с фалшив бандерол (в момента се проверяват сигнали дали президентът Първанов се е обаждал на премиера Борисов да не закача спонсорите му от въпросните винпроми, както е постъпил по отношение на Михаил Михов, нашумял в едно СРС като Мишо Бирата и „Леденика”). Други милиони са спестени от замразени изплащания по съмнително спечелени държавни поръчки.

Спрени сделки на военното министерство от предишния режим на тройната коалицияса лишили от стотици хиляди евро комисиони на оръжейни търговци, действащи под крилото на президента. Обявените за незаконни частни яхтени пристанища, дворци, яхти и пр. луксозни благини още по-ясно очертават кръговете, които са бесни от управлението на ГЕРБ. Точно те са в основата на обявената война срещу правителството, начело с Бойко Борисов. В ариергарда на тази военна кампания е обявеният за тартор на „Октопода” Алексей Петров и преданите му до истерия ибрици РЗС и в. „Галерия”. Те удариха върхушката на ГЕРБ с компроматните оръжия за масово поразяване – флашката и СРС-тата. Държавата потъна в зловония. Общественото мнение, доколкото го има, се сниши, потресено от агресивността на атаката. По законите на манипулацията „мократа поръчка” бе представена за „журналистическо разкритие”, СРС-тата за срив на държавността, а авторите – като рицари на морала.

Нападнатата страна, в лицето на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, вместо да отговори кратко, ясно и принципно на нападението, се зае с безкрайни обяснения, които разкаляха терена още повече. Управляващите изпуснаха инициативата и се оказаха в блокада. Усетили колебание в редиците на властта, сини и червени опозиционери (уж идеологически смъртни врагове) се оказаха хванати за ръце в хора на „Октопода” ритуал, който ги превърна в следколеден подарък за Алексей Петров. Толкова се престараха и Сергей Станишев, и Румен Петков, и Иван Костов, и Мартин Димитров, че аха да засенчат Яне Янев, Атанас Семов и компания. Докато ГЕРБ инкасира удар след удар, дори доказани демократи забравиха да питат, как така подписката на Яневите хора за промяна на Конституцията се оказа фалшифицирана. 53 трупа бяха изровени и вписани в нея като живи хора! Факт, пред който някои от СРС-тата изглеждат като детско уоки-токи.
В резултат на бойните действия първата фаза на войната доведе до разклащане на правителствената лодка. Което със сигурност в лагера на Трактора е отчетено като триумф.

Сбъдна се стратегията на неговите адвокати от кантората на Даниела Доковска в навечерието на съдебния процес срещу „Октопода” да се предизвикат скандали, които да представят властта, Борисов и Цветанов в черно, а Трактора – в бяло, невинна жертва на политически и полицейски произвол. Във войната срещу ГЕРБ бил въвлечени ВИП мадами, проститутки и гей компромати. Със снимки и записи на пикантни сцени били изнудвани политици да се включат в атаките за сваляне на правителството. Депутат от РЗС споделил пред колеги от БСП, че девизът е един: „Долу Борисов, служебно правителство!” Нямало да се жалят сили и средства Избирателите са разколебани и стъписани от невижданата агресия на разразилите се политически битки.

Смъртоносна хватка
Милиони са дадени до момента за платени публикации срещу правителството, вадене на компромати, подслушвания и следене на хора до управляващите, иницииране на скандали, събиране на подписки, организиране на „спонтанно” недоволство в дадени среди. Изчисленията са на журналисти от няколко медии на базата на информация от техни източници.
Сделките се договарят най-често в кафе-сладкарница „България”, лоби баровете на „Радисън”, грандхотел „София”, „Вкусното кебапче” (срещу БНТ), ресторант „Кумбаре”, кафенето на гърба на Художествената академия, както и в самите партийни централи. Най-логичният въпрос от излизането на СРС-тата с разговори на Бойко Борисов с Ваньо Танов, Ваньо Танов със Симеон Дянков, Ваньо Танов с Менда Стоянова, Ваньо Танов с Искра Фидосова е: КОЙ ИМА ПОЛЗА ОТ ВОЙНАТА СРЕЩУ

ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Ето кой:
1. Пряко засегнатите Алексей Петров – Трактора. Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Николай Велков, юрист, арестуван в акция „Октопод”. Братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Ждрольовците или Дамбовците. Други над 220 души, срещу които се водят дела за тежки криминални престъпления.
2. Мафията – защото са нарушени, застрашени или спрени източниците на печалби от контрабанда, наркотрафик, изнудвания, шантаж.
3. Престъпни групировки/кръгове, свързани с политически среди и имащи политически и властови амбиции.
4. Сивият сектор на бизнеса: ДДС милионери, спекуланти, абонати за държавни поръчки.
5. Магистрати, уличени в нерегламентирани контакти, на които бяха осветени имоти за милиони.
6. Опозицията. По принцип това е нейно задължение, но определени среди са тясно свързани с мафията и действат в нейна полза.
7. Президентът Георги Първанов – основен двигател на задкулисната война срещу сегашното управление и персонално срещу Бойко Борисов. Първанов не иска да приеме мисълта, че с изтичането на мандата изтича и неговото влияние върху бизнес и политически среди. В лицето на Бойко вижда заплаха за собствената реализация в бъдещото развитие на страната.
8. Олигарсите.
9. Кукловодите от Държавна сигурност. Използват засегнатото честолюбие на Алексей Петров и жаждата му за мъст за свои цели. Като им свърши работа, ще го похарчат.

Таен доклад за КОНТРАБАНДАТА И ДС
Държавна сигурност създава още в през 80-те години на м.в. официални контрабандни канали. Това е записано в служебен доклад, написан от група на МВР през 1991 г.
Предлагаме ви частта за създаване на контрабандните канали.

ДОКЛАД
На Централаната група на МВР за изпълнение решението на МС от 27.01.1991 г.
I. Създаване и работа на комисията
С решение на МС от 27.01.1991 год. беше създадена Правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на Държавна сигурност и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.
… Със“заповед Т32 от 23.03.1986 год. е сформирано самостоятелно централно Четвърто управление на ДС в състав от осем отдела: два икономически, търговски, транспортен, Държавна тайна, информационно-аналитичен, активни мероприятия, военно контраразузнаване в ЖП войски.

По отношение на съпричастността на тези структури на ДС към търговията със специално имущество, производството и износа на лекарствени „средства” под контрол и скрит транзит на стоки са получени следните данни: Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използувани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които Фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация, За осъществяването на тази дейност с Решение на МС 189/1967 год/ в системата на МВТ е създадено ВТП „Кинтекс“, До прекратяването на дейността с Решение на МС 163/1985 год. „Кинтекс“ от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления.

-В съответствие със статута и основните задачи на ДС отделите, работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателното обезпечаване на операциите, състоящи се в съхраняване или изтичане на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, предотвратяване и пресичане дейността на чуждите специални служби, действуващи по канала, предотвратяване сключването на неизгодни сделки и нанасянето на щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите министерства, както и във фирмите, имащи отношение към горната дейност, са назначавани служители на ДС като офицери по сигурността и режима, съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането без митническа проверка на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменяващи. Въпреки че през 1985 год. началникът на Управление „И“ официално е поискал от ръководството на МВР органите да бъдат освободени от задължението да подпомагат и осигуряват в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължат работата само по разкриване и пресичане дейността на чуждите специални служби по контрабандния канал, тази дейност е продължила до края на 1989 година.

Предвид зачестилите случаи на изтичане на информация и съществуващата реална опасност от компрометиране на държавните предприятия, a оттук и на самата държава, позовавайки се на посоченото РМС 163/1985 год., бившето МВТ е разпоредило откриване на представителство в София към ВТО „Интеркомерс“ на Фирма „Икомев“ – Лихтенщайн и дирекция на „Жинтекс” без скрития транзит на оръжие, В „Икомев“ се вливат Фирмите на „Кинтекс“ – „Олтрейд“ и „Сокотрейд“, като същевременно „Икомев“ участвува в „Лотос ООФ“ – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара подготвено от „Кинтекс“ за реекспорт е създадена фирмата „Инар“. На отговорни длъжности в тези фирми са били назначавани действуващи и бивши служители на ДС, в повечето случаи имали и преди това отношение в тази дейност. Във връзка с образуваното от ГСУ дело 63/1990 година за незаконна търговия с лекарствени средства под контрол всички налични материали са предадени на Военна прокуратура. Изясняват се получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от Фирмите „Инар“, „Ширио“, „Металхимкомерс“ и др. В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и присвоявания от длъжностни лица при осъществяване задграничната външноикономическа дейност. Това е информация за злоупотреби при задгранична строителна и търговска дейност на традиционните външнотърговски предприятия като „Булгаргеомин „Агрокомплект“, „СО МАТ“, „Електроимпекс“, „Техноекспортстрой“, „БГА Балкан“, „Фонд 1300 години“, както и от страна на новоизградени задгранични ФИРМИ ОТ български физически лица след 10,11.1989 год. Такива фирми са установени в Швейцария, Австрия, Франция и Англия. Всички събрани данни по тези въпроси са предадени на ГСУ-МВР.

Бел.ред. До приключване на броя не открихме информация някой да е бил осъден за описаните по-горе незаконни дейности на тоталитарния режим и Държавна сигурност.

http://frognews.bg

„Юзда”, „Мълния”, „Потоп” – последният шанс на ДС

Veröffentlicht am von
1

.

21 години след рухването на Берлинската стена динозаврите от праисторическата епоха, наричани условно Държавна сигурност, разполагат с ресурс да реализират мащабни активни мероприятия срещу легитимната изпълнителна и законодателна власт в България.
В общи линии атаките им към правителството на Бойко Борисов са повторение на това, което направиха през 1992 година с кабинета на Филип Димитров. Даже и някои от героите, които водят подривната дейност, са същите.

Днес обаче повод за оптимизъм ни дават три фактора. Първо – сегашният премиер разполага със стабилен гръб в парламента. Нещо, което липсваше на Филип Димитров и се оказа решаващо. Второ – ментално Бойко е по-устойчив и по-адекватен към дивата българска действителност в сравнение с по-деликатния си предшественик. Иначе целите и на двамата антагонисти са напълно идентични – европеизиране на България срещу тези, които желаят чрез страната да балканизират Европа. Или още по-точно – да защитят правото на живот на едно ново мутирало издание на азиатския комунизъм в рамките на европейския дом чрез територията на родината ни. Бойко и Филип си приличат и по друго – усещането за мъжкарско и джентълменско поведение. Реално след Димитров Борисов е вторият държавник, който сам иска вот на доверие и поема всички скрити и явни рискове.

Срещу него обаче спещите клетки на ДС показват, че не са научили нищо ново, а прилагат това, което си знаят от школите на КГБ – планирано многоетапно активно мероприятие. Но и тук има нещо обнадеждаващо. В тяхното най-тясно обкръжение има хора, които са скептично настроени за успеха на разиграващата се авантюра със СРС-тата и правят нужното да се подсигурят в случай на предвидим провал Така лъснаха и някои пикантни подробности около тайната завера. По перспективния план на въпросното активно мероприятие (АМ), на което българите са свидетели, е започнало да се работи веднага след изборите през 2009 година. Трите етапа на подривната конспирация са получили дори симпатичните имена: първа фаза – АМ „Юзда”. В случай че не даде резултат – втора фаза АМ „Мълния”, и ако отново не се постигне набелязаната цел – трета фаза – АМ „Потоп”. АМ „Юзда” стартира с публикуването на стенограмата от срещата на Дянков с Първанов миналата пролет, когато се изясняваха за младия милионер.

Целта беше поставяне на юзда на изтървания кон – Бойко Борисов. Дадоха му възможност да влезе в правия път, а като за доказателство за това да изгони Дянков и приеме обяздването от „Дондуков” 2 и кукловодите, които са зад президента. Спомняме си, че при тази първа фаза имаше и солисти, и хористи. Сред тях се открояваха неистовите отцепки на хористите от „Подкрепа”, за това колко вреден е Дянков и т.н. Да не забравяме, че в този синдикат има натрупан голям опит в участието в подобни предварително разписани активни мероприятия. Те датират още от времето, когато вършеха тази мръсна работа за свалянето на правителството на Филип Димитров. Разликата със сегашната ситуация, разбира се, е огромна. Тогава „Подкрепа” бяха солов фактор, а сега са на опашката при хористите. В момента в ход е втората фаза АМ „Мълния”. Разчетени са участниците, времената на тяхното включване, ролята, която им е отредена. Изхождайки от действията им, можем да заключим, че съзнателно или не премиерът Борисов не е съвсем прав, като говори за крякането Очевидно не става въпрос за безразборно крякане на жабоци в блатото. Крякат по план и под команда. Всеки си има определена реплика и етюд.

Всеки си има трибуна, пред която да говори и играе. Бившият фактор от правителството на Сергей Станишев, а сега разследван за тежки мафиотски престъпления – Алексей Петров, е един от инструментите в „Мълния”. В рамките на плана на активното мероприятие е предвидена даже и възможността да го осъдят, но да се изпълни важната цела – да се съхрани бърлогата на динозаврите – президентската къща, зад която стои офшорната България. Знам, че в родината ми, като се споменат тези думи, огън и жупел се сипят. Почти две петилетки да се говори за Георги Първанов бе табу, но там е гърбът на организираната престъпност. Както един мой приятел академик казва, там е заровено кучето А академиците са умни глави, трябва да им се вярва. За да разчетем днес действията на живите десари в изпълнението на активното мероприятие, трябва да си припомним станалото през 1992 година. Тогава бях в сърцето на събитията зад кадър. Дълга история, описана в мемоарите ми. Лицето, което наклони везните в полза на успеха на превратаджиите на първото синьо правителство, се нарича Константин Тренчев. За него някои познавачи с лекота и неоснователно твърдят, че е инфилтриран от самото начало на прехода. Аз не мисля така. При този човек нещата са по-страшни – той продаде приятели, ценности, бъдещето на България от едно болно тщеславие. За да получи възможността да изпуши една пура и да изпие чаша уиски край басейна на Илия Павлов в американската му къща. Това е простата истина, но и българското нещастие. От неговата подлост или елементарна почтеност преди 18 г. се решаваше накъде ще наклонят везните Проклех го очи в очи. Резултата го знаем. Знаем и какво се даде на инструментите, които свалиха Филип Димитров.

Тогава Тренчев си въобразяваше, че ще управлява другия инструмент – Любен Беров. Но професорът по стопанска история му отговори: Чакай бе, аз си имам чорбаджии, ти кой си?”, и пиесата приключи. От тоз момент нататък Държавна сигурност влезе в синдиката, умъртви го, като остави Тренчев начело на една вече легендирана, по техния речник организация. Не бих се спирал толкова дълго на тази тема, ако тя няма задкулисни обвръзки, които са пряко свързани със съвременната обстановка и изпълнението на „Мълния”. От 2-3 години Константин Тренчев изпращаше системно хабер, че се е поправил, че е осъзнал грешките си, че са били от неопитност и т.н. Бях почти на път да се хвана на такава въдица, но миналата седмица, когато публикуваха записа между Борисов и Танов, гръм ме удари По време на последния ми престой през октомври миналата година в България вечеряхме с Тренчев. Споделих му, че за първи път от 65 години един френски журналист от висока класа се изказа пред мен ласкаво след срещата си с вътрешния министър Цветан Цветанов. В контекста на тези впечатления помолих Константин да се опита с каквото може да помага на това правителство. Тогава той ми обясни, че всички са маскари. Бойко не можел много да мърда, защото Трактора имал страшно компрометиращи записи за премиера и чакал, ако не клекне, да ги извади. Тогава не обърнах внимание на думите му, но сега с основание се питам защо и откъде Тренчев е знаел за записите и подготвяната атака? После се ударих по челото и се сетих, че шефът на „Подкрепа” е сред носителите на орден „Стара планина”, връчен му от лицето Гоце за особени заслуги при свалянето на правителството на Филип Димитров. Така хористите и солистите продължават да се изявяват.

Тази неделя ръчичка за ръчичка, двамата стари превратаджии Константин и Луджев пред микрофона на националното радио си изпяха куплетите, които организаторите на АМ „Мълния” са им отредили: „Държавата загива, дайте хляб на хората”. Комунистически демагогии от миналия век, които и днес пробутват на народа. Към активистите от хора на червено-синята мъгла сега се изявяват и други герои: Алексей Петров, Румен Петков, Иван Костов, Димо Гяуров, Димитър Луджев, Димо Станков, Яне Янев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Божидар Данев, Копринка Червенкова. Странно, но ги свързва точно оставката на Цветан Цветанов И всички те ни убеждават, че говорят все за доброто на България и на Бойко Борисов. В началото на мандата на това правителство обясних на една журналистка, че ако премиерът е подставено лице, неизбежно ще оттече в канализацията при другата кохорта подставени първи министри. Ако не, ще му е ужасно трудно, но от него ще зависи да улови птичето, което времето му е поднесло, и да запише достойно името си в новата история на България. Слисана, дамата се опита да ми припомни, че Борисов е малко мутра, бодигард със съмнителна биография. Отговорих: Та човек с лакирани нокти ли очаквате да се справи с истинските мутри, дето се крият зад публичните мутри? Трябват хъс и ритници а този мъж ги има.

Събитията от последните месеци показаха, че Борисов не е подставено лице. Ако беше такъв, просто нямаше да има фазите „Юзда”, нито „Мълния”. Щеше да има почетен хор за почетния пореден представител на кохортата на подставените лица. Да, ама вместо псалми, го съсипват с активни мероприятия, защото искат да се отложи изпълнението на точка първа от дневния ред на България – край на зависимостите от ченгетата и Русия, битка с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Ако Борисов реализира тази задача, няма да има трета фаза – АМ „Потоп”. Стихията, която готвеха на ГЕРБ, просто ще погълне веднъж завинаги авторите на пъклени планове.

Петър Бояджиев,
емигрант във Франция

http://frognews.bg/

Айде да пусна и моите 5 цента… за мат’риала

Veröffentlicht am von
Antworten

.

С болка на сърцето трябва за кой ли път да установя, че средно статистичният българин е (мисловно) доста дребно кариран човек. Не го упреквам, защото кризата и липсата му на опит в една пазарна икономическа ситуация са блокирали, и постепенно калцирали мозъка му до краен предел, като вместо да мисли, дава заето… и преповтаря прочетени в пресата мнения, като свои.

Та сега да продължа с мислите ми на глас.

Чета доводите на перманентно изнасяни от вестниците Галерия и Гласове срещу Бойко Борисов* материали („скандали“) и акъла не ми побира, как е възможно хората да им се вързват, та дори и да изпадат в истерично опиянение от задоволството, че с нещо  и те са наясно. Наясно са с нищо или по-точно наясно са, че все по-малко имат в чинията на вечеря… и това ги кара да търсят на мига виновен. Горе-долу, както търсят и на мига месия, който да ги оправи… Абе всичко на мига… Да де, ама на мига,  само дърво се яде…

Например чета, че Бойко закрилял Мишо Бирата, заради „колосалния“ кредит от 2 милиона лева, които Мишо бил взел от СиБанк, като срещу това заложил фабриката си. Ами какво да ви кажа?!?

Първо, 2 мил. лева са пари за семки за министър председател в България. Само личното му обогатяване, ако се съгласи на определени действия в енергетиката, биха му донесли стотици милиони евра, чиста комисионна. Разбрахте ли българи??? Комисионите са в стотици милиони!!! Колко мислите, че е получило юпито, което по време на управлението на НДСВ прехвърли външният дълг? Точно не мога да кажа, защото никой не е споделил с мен, ама нормалната, законна комисионна е 8% от сделката…, а не 6-те апартамента на ЦЦ, нали разбрахте…

В заключение само ще кажа: „българино, когато се говори за бизнес с (от) политика, спри да мислиш и мериш с твоя битов аршин, защото всичко което сравняваш с тебе самия и твоето най-близко обкръжение, е грешно“.

Предполагам, че 90% от четящите тази ми бележка, ще я подминат високомерно, защото това, което веднъж са приели за вярно, трудно биха го ревизирали и сами пред себе си признали, че до сега хал-хабер представа за нищо не са имали, а са били манипулирани от масмедиите, бетер полезни идиоти, ама айде. Акъл с фуния, не се налива!

Все пак, кой разбрал, разбрал, другите да му теглят хомота, защото и друго не заслужават, като са толкова „интелигентни“…

.

*) Не съм му фен, ама в момента друго по-свястно на политическия пазар у нас няма, след като сините лидери успяха да отвратят масовия син електорат, ама и дума не дават да се издума,  да освободят на млади, нови и необременени с кражби и интриги личности,  ръководните постове.

.

Двуличният играч

Veröffentlicht am von
3

.

Защо има мълчание за Първанов? Опасността от двуличието на президента е голяма. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство.

Кольо Парамов

„Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама” – Джордж Оруел

Всеки в живота си трябва да оставя диря. От тази диря тръгва споменът, силата и името на човека, когато той е личност. Така бавно и последователно се гради историята, за да се надгради държавата като строго организирано и дисциплинирано общество, което да гарантира нормален живот на всички. В държавата винаги обект на цялостна оценка е водачът, който е в състояние да въздигне народа си, да му вдъхне сили, да го амбицира за работа и успех. Той е и онзи, който може да го строполи надолу. И не случайно във византийската епоха за император се е издигал водач, независимо от народностната му група, а достоен да води империята напред. Това задължително условие – да води държавата си към успех, да утвърждава името на народа си сред останалите, като го организира, вдъхновява и амбицира към доброто е прерогатив за държавника, за водача.

В Нова България ние заменихме стремежа си към оценката за държавниците със съгласието ни да ги приемаме повече в аванс. А срещу нашия аванс за последните 10-12 години ни предложиха само хитрост. Не че през последните 50-60 години не е имало хитрост, но последната надмина границите на допустимото търпение, превръщайки се в елементарна, пошла и негодна поза.

Но тъй като днес поставям въпроса за водача ни президент, ми е необходима далеч по-голяма осторожност. Защото президентът ни е държавен глава, лицето пред света, гаранция за нашето спокойствие и гаранция за всестранния ни успех. Но така ли е?

Миналия месец случайно срещнах Стефан Цанев на площад „Гарибалди” и дълго време все си мисля за думите му: „Има моменти, в които мълчанието е подлост”. А за кое мълчание става дума? А защо има мълчание за Първанов и какво е то? Не знам дали е подлост, но със сигурност е нагаждачество към ултрастатуквото, т.е. повече от подлост. А статуквото на президента е известно. Желанието му да си запази днешния „покой” като власт, като сила, като наследство и възможности е неистово голямо. Но за да разберем защо е нужно, трябва да се върнем поне 10 години назад.

В ранната пролет на 2001 г. Първанов бе в странна ситуация. В Изпълнителното бюро партийният водач плуваше успешно в различните течения, угаждайки на всички. Подготовката за връщането на царя, самото му идване смути за малко спокойствието му, но той продължи да се нагажда към новото време. И доплува до момента, в който беше предложен за президент. Първанов се яви на изборите през есента на 2001 г. като 100-процентов аутсайдер, но благодарение на друга мисъл и сериозни комбинации успя да спечели битката. Именно тук е закодиран проблемът. Тръгваш да ставаш президент, неубеден и неустойчив дори да го приемеш като реалност, а изведнъж се виждаш в огледалото като такъв. Разномислието в случая е с фундаментални последици за държавата.Няма я ясната и категорична нагласа да спечелиш на всяка цена като кандидат. Няма я и строгата и последователна целеустременост, когато си президент. И в двата случая меланхолията и нагаждачеството диктуват друго поведение – това на сламения и временен човек, който идва за определено време и после си отива. Но не оставя диря, а напротив – замита всичко под килима и прекрачва към следващия – още по-лъскав и по-голям. Така обикновеният партиец Първанов стана шеф на БСП, а като най-слаб лидер – президент.
В главата на всеки средно интелигентен българин, който малко се интересува от политика, би следвало да му станат известни отговорите на няколко съществени въпроса:

Кой инсталира Георги Първанов за лидер на БСП в преломния момент на Жан-Виденовата криза?
Къде е споразумението между Първанов и Николай Добрев и Румен Петков, постигнато между тях и Костов без знанието на Софиянски и Петър Стоянов?
Какво беше отношението на Първанов като опозиция на Иван Костов? Съглашателско-констативно или пряко опозиционно и недвусмислено директно против кражбите на Костовите нови демократи?
Как Първанов прие хода със завръщането на царя и кой го лансира за кандидат-президент?

Отговорите на тези въпроси са важни, защото те са в проекцията на двуличността на българския президент. И ако ние не разшифроваме цялата тази „идилия” около персоната на президента, утре пак ще си задаваме все същите подробни въпроси. Истината според мен е една и тя е много тежка за признание – Първанов се оказа уникалният двояк играч, който успя да излъже всички, които се докоснаха до него. Излъга ги с финес и наглост, както никой от „обожателите” му не е очаквал – бавно, трайно, но достатъчно находчиво и подло. Направи го съвсем мотивирано, за да удовлетвори себе си и една дребна кохорта от блюдолизци и лакеи, готови винаги да споделят софрата му у нас и в чужбина. Всичко това беше под знака на загрижеността за България, без обаче страната ни да спечели и да се възмогне нагоре. Представете си ясно и добре – 15 г. начело на държавата, а България неколкократно обедня и ликвидира своя материален възход. Днес страната не може да покрие дори параметри от 1980-1983 г., а президентът беше един ням свидетел на всичко това, което се случваше под него. Той нито веднъж не изведе БСП извън парламента против Иван Костов, нито веднъж не влезе в ярка опозиционна борба против Костовата секта и не се опълчи срещу жълтите крадци и начеващи олигарси. Назначи правителство на тройната коалиция само и само, за да си осигури втория президентски мандат и да продължи унижението на България. Унизяваше я, като търпеше Станишев и подобни на него политически лалугери. Заменяха земи, външен дълг и собственост, постове, та дори и закона, както и всичко онова, което става с двуличие и партокрация.

Но да си спомним как тръгна началото на Първанов на „Дондуков” 2 – той бе социалният президент на надеждата ни тогава. Толкова социален, че се съгласи да разреши замяната по дългът. Цялата загуба от 1,1 млрд. долара ще се плати през 2012-2014 г. за сметка на социалната база. Още през март 2007 г., когато конструираше „втория” си президентски състав, Първанов беше предизвикан на съвещание в Пампорово да изпълни обещаните си социални ангажименти от първите 5 години на своето управление. Тогава гражданският съюз за Нова България реално регистрира прийома на президента – да разделя чрез междуличностни интриги, с което доказа, че е елементарен двуличен играч. Плагиатството на идеята на Гражданския съюз за Нова България не беше най-доброто поведение на президента, при това, че той си беше казал мнимата отрицателна оценка още през същата 2007 г. Да крадеш идеята не е приятно, а да я реализираш нескопосано, е направо противно. При това да пуснеш Калфин да ти обяснява, е все едно да паднеш зад борда , когато ти си сковал с други майстори кораба. И тъй като намеквам за АБВ, не мога да избягам, от сравненията за времето, мястото и реализацията на идеята. В края на 2010 г., когато родената по времето на президента олигархия напълно се опълчи на Бойко Борисов, Първанов стартира АБВ – на 11.11.2010 г. още същата вечер агенция „Блумбърг” отбеляза: „Президентът на България Георги Първанов заяви днес при учредяването на нова политическа сила, че кабинетът на Бойко Борисов изглежда безпомощен, както винаги”. Новата му организация АБВ била лаборатория за алтернативни политики, тъй като в кабинета има дефицит на компетентност за справяне с икономическата криза. Има криза в управлението. Работата се върши ден за ден, без да има дългосрочна визия за страната”.

Ето ви идеален пример за двуличност. Защо президентът Първанов не каза тези две изречения за Станишев, след като те повече прилягаха на неговото управление. Именно при Първановия Станишев „Пътният фонд” пропищя от злоупотреби и трима министри се разминаха със затвор заради дубъл легитимация и лоша отговорност. При Станишев националната сигурност беше поставена на карта, престъпността неконтролируема, а олигархията ненаситна.

Тогава ние мислехме, че Първанов не може да осъзнае тези моменти или няма достатъчно информация. Сега виждате ли? Той не само е осъзнавал какво прави Станишев, но като двуличник говори само откровени лъжи за Бойко Борисов. Къде е разминаването? При подобни случаи разминаването на двуличната базапри нестабилни характери се изчерпва само със средата. Без да навлизаме в дълбоките води на някои части от психологията, бързо ще разберем, че на държавния глава му липсва реалната оценка, което е пример за тотална безнравственост. Оценката на нашия държавен глава трябва да говори за съвкупност от реални сравними факти, които да ни окуражават като граждани, а не да ни разделят. Първанов днес открито лъже в оценките си за Борисов, за да покаже истината за Станишев в миналото, отразявайки я тенденциозно в настоящето. На прост език това се нарича лицемерие, което трябва да е чуждо на държавния глава.

Какво им костваше на Първанов и на Станишев от февруари 2008 г. до юни 2009 г. за 18 месеца да сключат при уникални условия с по-малко от 750-800 млн. евро договорка за АЕЦ „Белене”. Те можеха да уговорят трасето, сервитутите и финансовите условия на Южен поток всички детайли. Можеха да построят поне една магистрала или да олекотят 50-те км между Стара Загора и Сливен, където станаха стотина тежки катастрофи. Имаха и време, и излишък от пари, както твърдяха, но не можаха. Причината беше в тяхната некадърност и другите приоритети, свързани с кражбите и ограбването на България. А днес им е виновен Борисов. Всички вече явно усещат истината, че момчето Сергей излъга Първанов. Подведе президента и открадна БСП под носа му. Затова сега на Първанов му е необходимо спешното новото АБВ., което да предреши старото му състезание със Станишев, но с вече с нови играчи. Те все още като че ли не разбират, че са пешки в този елементарен шахматен президентски модел. В този смисъл съм напълно съгласен с Татяна Буруджиева, която изрично уточни, че „новото и различното БСП, което може да приеме националните приоритети, в само това, което се олицетворява с Първанов”. От тук може да продължим и с фикс идеята на президента, че „АБВ се създава на 11-ти ноември, ден след голямата промяна на България. След това се регистрира на 19-ти февруари, когато е разпуснато „лошото” Народно събрание на БСП през 1997 г.”, и както пак Буруджиева уточнява, трябва да чакаме до 24-ти май – денят на АБВ, за да чуем какви ще са програмите на новия стар Първанов.

След цялата тази бутафория един ден може и да стигна фактологически и до към най-важната констатация. А тя може би ще е такава – израснах и възмъжах при Тодор Живков, остарях и се оглупях при Първанов. За един живот – двама политически лидери. Има ли човек нужда от повече…

Оставяйки шегата настрана, опасността от двуличието на Първанов е голяма. Днес той заявява, че АБВ било шанс за партиите с ново начало. Само, че новото му начало за нас е старият му край. Бележитите хора, които идват за новото начало, са го моделирали другояче, със силно доверие и реален хъс за промяна. През 1933 г. президентът Рузвелт заяви „В новата къща на Америка ние няма да направим дом на гешефтара на пари”. През 2010 г. бразилката Дилма заяви „Аз идвам с мисия една – да се опитам и изкореня бедността, като извадя най-малко 20 млн. души от бърлогата на уникалната бедност”. Коя е мисията на Първанов утре? Да плюе всеки ден по правителството, злепоставяйки го и разделяйки нацията, или се стреми да премине в другата фаза на възприятието – забравата. Вероятно забравата не е удачна, не е спорна, не е изгодна. Друго е! И то го тласка по друг страничен начин за овладяване на лявото пространство. Чрез емисията на сигнали, силно отричащи в аванс ежедневието ни, без да се осъзнава, че то досега за 10-те години е продукт на Първановото време. Този стил за отклоняване на отговорността на прехода е повече враждебен, отколкото реален. И тъй като все повече хора като мен ще се дразнят от лъжите на този преход, време е да кажем кой кой е, кой какво направи и кой какво получи. Въпросът ми е къде сме ние? Можеше ли Костов да се роди без нас или дали Първанов беше проходил? Важността за българите днес е парламентът.

И ако се вторачим по-дълбоко в детайла и действията на сектата „Костовистите от седмия ден” и ги сравним с тези на Първанов, ще разкрием техния взаимен интерес да елеминират парламента и да ликвидират политически Бойко Борисов. Можем смело вече да допуснем като прогноза, че през февруари – април тази година Народното събрание ще бъде в позицията си от времето на февруари – април 1934 г. Тогава необходимостта от парламентаризъм се е оказала за някого напълно излишна. Загрижени за парламента уж, Първанов и Костов ще предизвикат синдрома на абсолютното отрицание, познато в живота и като двуличие. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство. Тази угнетеност ни носи всеки ден тъга и разочарование от стореното през прехода. Неслучайно на Първанов и на АБВ им е нужна демагогия. С нея Първанов ще опита да скрие двуличността си и спокойно ще изкара мандата си. Като последен факт в потвърждение на горното цитирам: „България прочете многоразумно своето минало. Ние сме единсгтвената страна, в която нямаше етнически и граждански конфликт и това е едно от достойнствата на прехода”. Не, г-н президент, това не е достижение на прехода, а на българските разузнавачи на турската граница, които имаха ум в главата си и бяха предани на България. Сега всички ги плюят благодарение на вашия премиер Станишев, на вътрешния ви министър Румен Петков и на приятелите ви, които скалъпиха закона за досиетата,.

Български офицери и елитът на „Военния отдел“ документално и точно принудиха Живков да отрезвее и да разбере точния код, който го съхрани до дълбока старост. Българските офицери, а не разни партийци, социолози и идеолози и историци запазиха мира в България. Не може президентът Първанов да се гордее с нещо, постигнато от други, които днес са обругавани и обиждани. За това е нужно покаяние, а не двуличие.

http://frognews.bg/news_30950/Dvulichniiat_igrach/

Витамини или скалпел за раната на ДС?

Veröffentlicht am von
1

.

Скандалът с посланиците агенти на ДС, прераснал логично в аферата с подслушванията, причини известни проблеми в средите на властта. Какви са възможностите на управляващите да се справят с тях?

.

Ако се разгледа по-внимателно предложената от премиера Борисов метафора за „бъркане в раната на ДС” след публичното осветяване на част от дипломатическата агентура на страната, трябва непременно да се отбележи, че през последните 21 години въпросната рана е била третирана внимателно и щадящо, а сега бъркане в нея просто няма – нито с лекарски пръст, нито със скалпел.

По-скоро става въпрос за неизбежен ход на властта, при който иначе чудесно обгрижваната от посткомунистическата политическа класа  язва се „обади” , за да предупреди отново колко важно е за всяко управление да не прави резки движения по темата и да не прекратява досегашната терапия на наследената от комунизма хронична болест.

Ринги, ринги, рае

Как иначе би могла да бъде разтълкувана патетичната декларация на Народното събрание, в която мнозинството притеснено приканва посланиците ченгета, забележете, сами да се оттеглят от задграничните си постове, след като зад тях застава техният другар по принадлежност и сегашен държавен глава Първанов, а бившият външен министър и някогашен негов съветник Калфин открито ги призова да не се поддават на „глупавите призиви или настоявания” на парламентарното мнозинство?

Или конюнктурните предизборни просветления  на „приятелската опозиция” от дясно, че ДС започнала да диктува дневния ред на управлението, за да се домогне то до „отстъпки пред руските енергийни интереси”, или че хората на Бойко Борисов се държали като „двуликия Янус” по отношение собствените си назначения на хора от бившите тайни служби? И всичко това се говори от същите онези фигури, които не посмяха, а и не пожелаха да ликвидират радикално проблема в годините на своето управление?

За разлика от комбинациите на вечните жонгльори в българската политика и на формациите, паразитиращи като брокери на сегашните и бивши тайни служби във властта, обикновеният българин едва ли поставя под съмнение връзката между ДС, подслушванията и свързаните с тях скандали. Дори повече, в разгара на текущата тупурдия около СРС-тата  няколко неправителствени и правозащитни граждански организации поискаха в писмо до премиера незабавното освобождаване на седем осветени като агенти на комунистическите тайни служби областни и заместник-областни управители, чието присъствие в управлението е окачествено като гавра с жертвите на тоталитарния режим. Причината – политическата и гражданска реабилитация на репресираните от комунизма лица минава през санкцията на областния управител, същият онзи с агентурен псевдоним, който обича мъдро да повтаря: „Това са отживелици от миналото, ние гледаме напред”.

Изправяне на кривия макарон?

Впрочем, истинският европейски поглед напред е свързан с мониторинговите доклади на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, а междинният доклад, който предстои, до голяма степен ще бъде повлиян от законността на подслушаните разговори между високопоставените представители на властта.

От отговора на този въпрос ще зависи доколко макаронът, през който управлението гледа към Европа и Шенген, ще се поизправи и въобще доколко хроничната ДС-болест на България ще продължи да бъде лекувана както досега с детски витамини или е дошло време за радикална хирургическа интервенция, с всичките рискове за властта. При това в годината на местните и президентски избори.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14774269,00.html

Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов

Veröffentlicht am von
4

.

Мирослав Дърмов е депутат във Великото народно събрание от листата на ДПС, а в следващия парламент е народен представител от БСП. По-късно е главен съветник на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководена от Николай Добрев. От 7 години живее и работи в Лексингтън, Кентъки, САЩ, доктор е по психология. След 15 г. мълчание пред „Торнадо” бившият политик говори за пръв път за тайните
– Г-н Дърмов, във ваш анализ за началото на прехода в България, публикуван в електронния сайт Frognews.bg, загатвате, че бившият премиер Жан Виденов през последните месеци от управлението си е бил подложен на медикаментозна зависимост. Каква е достоверността на тази информация, как стигнахте до нея?

– Тази информация беше факт, но има обстоятелства, които предварително трябва да бъдат обяснени, за да стане ясна цялата задкулисна картина от този период.

Какви са тези обстоятелства?

– В началото на управлението си Жан Виденов беше много комуникативен, можеше да се говори с него, да се обсъждат проблеми. Но изведнъж се откъсна от всички, стана некомуникативен, подозрителен. Това е периодът, когато го обградиха орионци (приятелският кръг „Орион”, ръководен от Румен Спасов, собственик на фалиралата БЗК, б.а.), там всички бяха първаци (бивши служители на Първо главно управление на ДС, б.а.). Комуникацията с премиера стана много трудна, неизвестна. От друга страна, независимо че Виденов стоеше и начело на партията, вътре бяха всеки срещу всеки. От едната страна седеше Краси Премянов, а от другата Николай Добрев.

Като организационен секретар тогава и шеф на комисията в парламента по национална сигурност Кольо може и да е имал лидерски амбиции, но проблемът му беше за информацията. Добрев не беше сигурен, че всичко важно, ставащо в държавата, стига правдоподобно и обективно до него. От една страна, се опасяваше, че Краси Райдовски (тогава шеф на пресцентъра на МС, б.а.) и други от ПГУ около Виденов филтрират и манипулират информацията. От друга страна, покойния Любомир Начев го бяха нарочили за министър на вътрешните работи, който да не върши нищо. Работата му минаваше в хапка – пийка, после поспи малко, а вечерта го поемаха девойките от „Визаж”. От него надеждна информация не можеше да се очаква. Реално в МВР управляваха Цветко Цветков и Иван Бояджиев. Поради тази ситуация Кольо реши сам да си събира чрез свои канали паралелно информация от Виденов.

– От каква информация се интересуваше Добрев?

– Течаха актуални скандали в държавата и беше важно да се знае какво става в новоучредените банки, какви кредити се раздават, как се източват и от кого, какво става със зърното? През този период бях помощник на Добрев и съм участвал в събирането на такава информация. Срещахме се с хора, добре разположени към нас лица от различни структури на властта. По такива канали при нас попадна и предупреждение за състоянието на Виденов. По време това съвпадна, когато премиерът отричаше за изнесеното зърно и празния резерв, за създаването и фалитите на банките. Не съм сигурен дали той имаше истинската и цяла картина по тези теми. Скандалите се разиграваха през периода на лятото и есента на 1996 г. Тогава стана факт и сериозната конфронтация между премиера и „Мултигруп”. Виденов явно не харесваше начина, по който Илия Павлов искаше да спасява държавата. В началото, когато започнаха конфликтите с мултаците, той се почувства, че е саботиран от средния ешелон, реално хората по тези нива бяха свързани с предишната номенклатура.

– С какво заблуждаваха Виденов?

– Всичко започна от историята с житото – има ли го, няма ли го в резерва. Жан до последно смяташе, че това е пропагандна измислица, за да го компрометират. После се повтори и с банките. Всъщност той не искаше да приеме истината – резултатът от управлението му не бе това, което му се искаше. Просто беше употребен. Най-лесно беше да го изолират и да го направят некомуникативен. Тогава се опита да мине на ръчно управление, но това се оказа невъзможно, особено за сам човек. Зопочна да работи по сума ти часове през денонощието, времето не му достигаше. Тогава е поискал някакви стимуланти, за да бъде по-работоспособен. Но явно под формата уж на стимуланти са му давали медикаменти с различно въздействие, които до голяма степен удължават мисленето, стимулират самочувствие и създават някакво еуфорично състояние. Тези медикаменти реално не са му давали възможност да взима адекватни решения и така са подготвяли краха на управлението на БСП.

– Откъде бяха информаторите?

– Предупреждението получих от един от заместник-шефовете на Военното разузнаване тогава. С него редовно обменяхме информация, поиска да предам думите му на Николай Добрев.

– Източникът ви изрази ли предположение по чие нареждане става тази медикаментозна диверсия, кой е имал интерес да се влияе върху състоянието на премиера?

– Становището на службите беше, че поръчката идва от групата на „Орион”, но аз бях скептичен към тази версия. Орионци нямаха чак такива възможности за въздействие. Вероятно тази следа ни е пусната за заблуда. Нашите анализи показваха, че най-вероятно това дрогиране става по поръчка на хора, близки до „Мултигруп”, или от среди на бившата номенклатура, които са искали Виденов да бъде по-малко ефективен. А той през този период изобщо не беше ефективен.

– Колко време Виденов е бил под тази зависимост?

– Нямам реална представа, но вероятно всичко е започнало от пролетта на 1996 г.

– Как реагира Добрев, когато му казахте опасната новина?

– Беше доста емоционален, беше шокиран, а и може би уплашен, но точният му коментар бе: “Предай му, че който се опита да каже това на Жан, ще му бъде отрязана главата още преди да може да слезе от първия етаж на Министерския съвет (където е кабинетът на министър-председателя – б.а.) до изхода.” Реакция, която еднозначно говори, че лицата, които манипулират политическата реалност в България, имат интереси, за реализирането на които животът на отделната личност няма стойност. Тези играчи не бяха дребни, по-скоро зад тези истории стояха големите кукловоди, които после хвърлиха Виденов на кучетата.

– Кои са големите кукловоди?

– Това са тези, които днес са най-богатите в България. Свързани са с бившото Политбюро на БКП. Не трябва да има съмнение, че тези, които държат сега икономиката на страната, са свързани с върха на режима на Живков.

– Предупредихте ли все пак Виденов?

– Не, не съм, отношенията между Кольо и Жан бяха доста напрегнати тогава.

– В какъв смисъл напрегнати, не бяха ли близки съратници?

– Досега не е казана публично истината, че Кольо не знаеше, че Виденов го назначи за министър в МВР. Научи го от медиите. Той не беше щастлив, че го набутват с този пост. Като чу, че влиза в правителството, първите му думи бяха: „Жан е мръсник”. Кольо знаеше, че правителството отива на кино и разбираше, че ангажирането му с този кабинет е еднозначно на съучастник в целия провал. Но нямаше как да откаже на партията си.

– През този период Георги Първанов беше плътно до Виденов, бил ли е наясно с тази афера?

– По принцип цялото поведение на Първанов до избирането му за секретар беше да е по-нисък от водата и по-тих от тревата. Насоката на поведение, която му е била дадена, е да бъде винаги с лидера, независимо кой е той. Фактически Първанов беше най-слабата фигура в Изпълнителното бюро. И ако прочетете внимателно стенограмите, които той е много горд да ги публикува и се изтъква, че едва ли не той е взел решението за отказ от мандат на БСП тогава, съвсем ясно ще се види иронията, с която Кольо Добрев разговаря с него. Доколкото знам, Първанов е стратегически готвен за това, което стана.

– От кого е стратегически готвен?

– Първо, трябва да се види кой е Първанов? Той работи като сътрудник в Института по история на БКП, който е звено на ЦК на БКП. Научните сътрудници в този институт имаха ранг на инструктур в ЦК на БКП. Въпреки че е бил научен работник, той е бил функционер на комунистическата партия. Тоест той е бил в много добра позиция, въпросът е как момчето от Сирищник се оказва в тази добра позиция? Вероятно прозират неговите връзки с историята „Гоце”. Стартът му в новата политика бе даден като кандидат за депутат от националистическата ОКЗНИ, а по-късно беше избран в ръководството на БСП. Първанов никога не се е отличавал с някаква инициативност, твърдост на характера, ясна личност. И изведнъж бе поставен на мястото на Жан Виденов. Явно Кольо Добрев е бил неудобен на кукловодите за този пост, в тази ситуация.

– Принадлежността на президента Първанов към ДС беше ли известна на Николай Добрев?

– Да, той беше наясно с досието много преди то да стане публично достояние.

– Допускате ли, че хората, които са подготвяли Първанов за лидер, са имали интерес паралелно с това Виденов да бъде под медикаментозна зависимост?

– Това е тактически ход. Според мен Виденов е използван само за масовата приватизация да я направи и толкова. Определени хора са имали интерес от нея и резултатите показват, че тя си е чист пладнешки обир. Всичко друго си е просто саботаж на правителството на БСП – от средната номенклатура, до банкерите, службите. Това с прословутата хиперинфлация също е много загадъчно, как така после тя приключи само за една седмица? Това си беше дирижиран ход да се обърнат левове в долари, а после по кредитите да не се върне почти нищо, а, от друга страна, да се компрометира БСП и Виденов като невъзможност да ръководят страната. Просто управлението на Виденов е било само един планиран елемент в прехода – да направи масовата приватизация, после друго правителство – касовата, и се вижда как се разпредели собствеността.

– Казвате, че Добрев се е отнасял със снизхождение към Първанов, но президентът формира друго усещане в обществото, че двамата са били изключително близки и са действали като екип.

– Това абсолютно не е вярно. Първанов започна да говори за Добрев след смъртта му. На Първанов му трябваше авторитет на заем, защото в БСП беше никой. Спомням си, че когато го избраха за лидер на партията, брат и сестра Бокови коментираха пред мен, че са ги ударили с мокър парцал. После обаче пропагандата го наложи като големия реформатор на БСП.

– Хора от НСО сигурно са били въвлечени в тази конспирация с дрогирането на премиера?

– НСО е наследник на УБО. Информацията за охраняваните преди отиваше при Живков, а след това вероятно пак е събирана, но е донасяна на бившите ръководители. Добрев беше наясно също с тази структура и когато стана министър, отказа официално да има охрана от НСО. Ген. Владимир го убеждаваше колко е опасна ситуацията, но Добрев го отряза, че ще намери от МВР кой да го пази. Трябва да е ясно, че тези хора, освен да ти носят куфарчето и да ти отварят вратата, другата им работа е да събират информация за охраняваните.

– До Добрев стигала ли е информация от личния живот на Виденов?

– Да, получавал е такива сведения. За тях не можеше да има друг източник освен НСО.

– Какво разпространяваха гардовете?

– Например за някои негови лични изживявания, излизаха пикантерии. Тогава коментирахме с Добрев как може да допуска до дадено място да го кара кола на НСО и после да го връща и да вярва, че нищо не се знае. Той надценяваше ролята на тази служба, което показваше, че не я познава. После обаче с тази информация те пържат на бавен огън.

– Ако Добрев не е бил окалян с кабинета на Виденов, можеше ли да има друго развитие в партията и да направи реформи, различни от Първанов?

– Да си кажем откровено – Кольо беше пич, имаше и трески за дялане, но принципите му бяха ясни. Реално нещата с него нямаше да бъдат кой знае колко по-различно, защото формулата е зададена и един човек не може да промени ситуацията. Но с него нещата в партията и държавата щяха да бъдат по-принципни. Той можеше да прави компромиси, но без да загуби лице. Нямаше да е така пладнешко както при Първанов.

– Как приемате амбиците на Първанов да прави нов политически проект?

– Единствената му цел е да се запази като лидер. Освен това има хора, които са заинтересовани той да остане в политиката. В момента няма значение дали ще бъде популярен или не, сега се залагат перспективи за след 4-5 г. Явно тези, които го съветват и са инвестирали в него, смятат, че той може да се оформи като обединител и лидер на лявото пространство. Въпреки моята неприязън към него, той е много по-харизматичен от Станишев. Целта им е да има позиция, от която може да се преговаря.

http://frognews.bg/news_30619/Miroslav_Darmov_Kuklovodite_drogiraha_Videnov/

Паметникът на окупационната съветската армия в София

Veröffentlicht am von
Antworten

.

„Дискусиите“ около евентуалното демонтиране на паметника Съветската армия  добиват истерични размери, дивиденти от което извличат само комунистите. Защо? Много просто. Популяризира и идеологизира се в нечувани размери едно типично сталинско произведение на ранното социалистическо „изкуство“, където единствен критерий май е бил, мащабността на проекта.

Морални аргументи срещу паметника има толкова много, колкото не могат да се изброят до утре. От абсурдността да се издигне паметник на армия агресор, окупирала страна стремяща се към мир, като се мине през уродливостта на монумента, та се стигне до унизителният факт, че това недомислие на ранния култ към личността, е в пъти по-високо от паметниците на светците от възраждането ни, като Левски, Ботев, Паисий и пр.

На застъпващите теорията за запазване на исторически паметник, та дори и в негативен смисъл, бих предложил, да се отделят прословутите трима автоматчици на върха и да се преместят някъде, където биха подхождали исторически на събитията от онези години. Например на острова на р. Дунав, там където се е помещавал лагера на Смъртта – Белене…

Може да се излеят и миниатюрни бронзови копия-отливки на недомислието и феновете им да си ги поставят у дома, вместо разпятието Христово…

Но горните три абзаца са само мои мисли с които не ангажирам никого. Това, което искам да кажа и смятам, че в случая правилно е, че Столична община, без много дискусии трябва да демонтира паметника по чисто технически съображения.

Метрото може да свърши тази деликатна работа и по този начин ще се избегне дипломатическа дискусия с Москва по въпроса.

По ирония на съдбата технологията, по която е замислено софийското метро е съветска, и именно тя предвижда завоите и вибрациите, които могат да видят сметката на скулптурната група.

Паметникът е фундиран в дълбочина в далечната 1954 г., когато никой не е предполагал, че някога ще се наложи да издържа на огромно натоварване като това от метрото. Ситуацията налага или основен ремонт на облицовки, скулптурите и постамента или пълното демонтиране/разрушаване на паметника, категорични са специалистите.
Още през октомври 2007 г. кандидатът за столичен кмет  Мартин Заимов показа по време пресконференция снимки на паметника на Съветската армия, на които се виждаха големи пукнатини. Според изчисленията те са достатъчни някой ден грамадата да се срине върху детската площадка зад него.

Та така. Без много шум, всеки да си изпълни задълженията. В случая Софийската община да обезопаси терена, съобразно строежа на метрото.

.

Прокопиев купи живот в Сингапур за 5 млн. $

Veröffentlicht am von
3

.

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори
Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. лева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство по-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.

Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка „Капитал” Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма „Каолин” и винпром „Дамяница” край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за „Каолин” е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки.

Офертата им е отблъсната от Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпочетен мениджърският екип на Прокопиев. Не по-малка е далаверата и с винпром „Дамяница”. Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са
налети минимум 35 млн. лв. Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев.

И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов. Съмнителната приватизирания на „Каолин” и „Дамяница” се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград. Преди три години дружеството на Прокопиев „Алфа финанс” и виенската „Хипо инвестмънт” подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува „Капитал банк” в Скопие.

В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.

Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на „Каолин”. Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро.

И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръх глупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RТV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс
да се измъкне от блатото Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия.

Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шесточленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга „Капитал” за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши представители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснал страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?

Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на „Алфа финанс” със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групировка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на „Капитал”, но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: „Клевети петнят бизнеса ми”, но на думите му никой не обърна внимание.

http://frognews.bg/news_30666/Prokopiev_kupi_jivot_v_Singapur_za_5_mln_$