.

.

.

Поради големината на материала, съм го конвертирал в PDF file. Кликнете на долния линк за да прочетете материала.

Държавна сигурност Научно-техническото разузнаване

.

.

В навечерието на Втората световна война България става фаворит на Балканите

Доскоро икономисти и историци марксисти ни втълпяваха, че България в навечерието на Втората световна война с “дребното си земеделие и слаборазвита промишленост” била една от най-изостаналите страни в Европа. Тези твърдения се опровергават от официалните данни на статистическите годишници и публикации по това време.
През отиващото си столетие българският народ преживя периоди на разруха и години на икономически възход и добруване. След Световната криза времето от 1935 до 1939 г. е период на дългоочакван икономически подем, най-значителният за целия мирновременен период. Изострените политически борби и страсти, продължили повече от десетилетие, разпилявайки националната енергия, принуждават цар Борис III да хване работата „изкъсо“ и да насочи страната към стопанско възраждане. В доклад до Държавния департамент във Вашингтон американският пълномощен министър в София Ф. А. Стърлинг пише: „Легацията научи от поверителен и твърде достоверен източник, че цар Борис обмисля сериозен план да отърве страната от политическото объркване, причинено от неспособността на партиите да постигнат споразумение… Заедно с общественото мнение той също бил отвратен от тяхната морална корупция, егоизъм и упадък и щял да назначи кабинет по свой избор измежду най-добрите личности в страната, стоящи над партийните интереси, едно честно, силно и патриотично правителство.“
Тази задача Цар Борис възлага на д-р Георги Кьосеиванов, изтъкнат дипломат от европейска величина, общественик и политик, който поема държавното кормило на 23 ноември 1935 г. По време на своя мандат до 16 февруари 1940 г. той пет пъти реконструира кабинета. За министри привлича специалисти с доказани професионални способности, с обществен авторитет на граждани и патриоти. Правителството си поставя следните основни задачи: успокояване на страната; стабилизиране на финансите; стимулиране на творческия порив у народа; помощ за съживяване на селското стопанство и развитие наиндустриалното производство; укрепване на държавния апарат, деморализиран от честите промени по политически причини; организиране на синдикати на чисто професионална и стопанска основа, без политически функции.
Тази политика среща разбиране и широка подкрепа у народа, което проличава на проведените обшински избори през 1927 г., когато за пръв път в българската история жените получават право на глас.
Възходът на селското стопанство започва през 1935 г. и достига връхната си точка в навечерието на Втората световна война. Той се дължи на няколкото поредни добри реколти и на постепенното повишаване цените на селскостопанските произведения, което увеличава покупателната сила на селяните, съставляващи 78% от населението на страната. Известна роля изиграват компенсационните сделки с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за износ на залежали тютюни срещу внос на индустриални стоки, машини и съоръжения.
Българската земеделска и кооперативна банка неколкократно увеличава кредитирането на селското стопанство при ниски лихви – за закупуване на селскостопански инвентар, машини, торове, сортови семена и др. Само през 1939 г. тя отпуска на земеделски стопани и кооперации кредити в размер на 1,5 млрд. лв. Това довежда до увеличаване на средните добиви, на общия обем и доход от селското стопанство. Важна роля изиграват създадените през 1937 г. селскостопански камари, които активно участват при определянето на основните насоки на селскостопанската политика в страната.

Общ доход от селско стопанство за периода 1935-1939 г.
……..година…….. доход в млн. лева
…….1935 …………….19 985
…….1936 …………….20 646
…….1937 …………… 24 594
…….1938 …………… 26 911
…….1939 …………… 31 466

През ноември 1938 г. министър на земеделието става Иван Багрянов, крупен земевладелец, добре познаващ нуждите на селото. С поредица закони и инициативи той се изявява като голям реформатор и допринася за интензификация на българското земеделие и подобряване бита и културата на селяните. Най-значимото му мероприятие в Законът за земеделските пенсии. С него България става първата страна в света, която осигурява старините на земеделските стопани, навършили 60 години.
Наличието на достатъчно суровини и вносът на съвременни машини и съоръжения съдействат за ускореното развитие на индустрията, чиято продукция в неизменни цени през 1941 г. достига 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен прираст 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост, която дава 62% от цялата промишлена продукция. По своята концентрация, макар и не в много големи предприятия, България се приближава до развитите държави. В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.
След 1935 г. външната търговия на България бързо нараства, като през цялото време търговският баланс е активен.
.
Външната търговия в навечерието на Втората световна война в млн.лв. по текущи цени
……………………Внос……..Износ……..Оборот……..Салдо
……..1935……..3009……..3253………..6262……..+214
……..1938……..4934……..5578……..10 512……..+664
……..1939……..5197……..6065……..11 262……..+868
.
В навечерието на Втората световна война вътрешната търговия се оживява. Общата стойност на стокооборота през 1939 г. нараства на 29 305 млн. лв. срещу 14 546 млн. лв. през 1934 г.
За първи път в историята на България се пристъпва към цялостна регламентация на вътрешната търговия. Към Министерството на търговията се създава Висш търговски съвет като консултативен орган.
През втората половина на 30-те години акционният капитал, със значително чуждестранно участие, завладява почти всички отрасли на икономиката. В областта на кредита т.нар. „петорка“, в която влизат освен българските банки още Френско-българската банка и Итало-българската търговска банка, държи в ръцете си 50,4% от капитала на всички акционерни централи и провинциални банки. В застрахователното дело четири дружества от общо 23 са съсредоточили в ръцете си 66% от капиталите.

. Със Закона за индустрията от 1936 г. държавата определя задачите на отделните предприятия и отрасли, характера на производството и производствения процес. В областта на селското стопанство чрез Дирекция „Храноизнос“ влияе върху цените на селскостопанските произведения. Установява контрол върху износа и пълен надзор върху цените на вътрешния пазар. В края на 1939 г. „ножицата“ между цените на индустриалните и селскостопанските произведения се затваря и това се отразява благотворно върку бюджета на държавата, който през 1939 г. приключва с излишък от 270 млн. лева. Спестовно-застрахователните дружества се поставят под държавен контрол.
Подемът на икономиката довежда до подобряване на жизненото равнище на широки слоеве от населението. През1939 г. доходът на селското население нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

……..Цени на основните хранителни стоки през 1939 г.
……..Артикул…………..Цена, лв.
……..Бял хляб……………..5,78
……..Прясно месо…………5,08
……..Телешко месо…….20,48
……..Сирене ………………25,73
……..Яйца …………………..1,55
……..Ориз………………….16,50
……..Захар…………………25,13
……..Олио………………….14,32
.
В страната настъпва ред, спокойствие и сигурност. В селата къщите не се заключват. Между хората съществува уважение и взаимопомощ.
Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война още по-добре се откроява, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави:

Селскостопанска продукция на глава от населението в кг през 1938 г.
…………….България …. Гърция….Румъния….Турция….Югославия
Пшеница……..280 …….142………..245 …………258……..197
Ръж………………38…………9 ………….26 ………….31……….15
Ечемик…………52……….35 ………….42 …………58………..27
Тютюн…………..5,60…….5,99………..0,63………3,22….. …0,96

Брой на домашните животни през 1938 г. на 100 души от населението
…………..България Румъния Гърция Югославия
Овце ……..140………122…………60………62
Крави………29,6…….14,2………22………26,4
Коне………….8,41 ……7,1………..1,3……..7,89

Добити въглища в кг. през 1938 г. на жител от населението
България…….Румъния…….Турция…….Югославия
…….293…………….100…………146…………324

Авоари в чужбина на глава от населението през 1938 г.
България….Румъния….Турция….Югославия
….98…………….97……………81………….70
.
От посочените данни се вижда, че България в навечерието на Втората световна война почти по всички показатели е на едно от първите места сред балканските си съседи.
Преди 60 години далновидни държавници за кратък период извеждат България от криза на завидна икономическа висота. Днес, вече десетилетие, българският народ живее в разруха и нищета и чака своите избавители.

Митре Стаменов /в-к “Македония”, брой 24, 16 юни 1999 г./

.

Когато запалили Райхстага на 27 февруари 1933 г., няколко часа по-късно арестували Георги Димитров като заподозрян, че е драснал клечката. Заварили го в квартирата му понаквасен с шнапс, в прегръдките на някаква балерина. Епизодът е забулен в мъгла от изследователите на историята на БКП, за да не се оцапа репутацията му на кристално чист революционер. Истината е, че не балерина е делила легло с Димитров през онази нощ, а балетист от Берлинския балет. Всъщност това алиби го отървало от доживотен пандиз в Моабит, а не прехвалените му речи в съда, още повече, че немския му бил толкова лош, че присъстващите в залата си запушвали ушите.

Дъщерята на

Райко Даскалов, Светла,

публично изкрещяла

в лицето на Димитров

„прогнил сифилистик“.

Ругатните по адрес на Георги Димитров не били безпочвени. Всеизвестна била слабостта му към женската/мъжката  плът и най-вече към алкохола. Димитров даже си имал и таен прякор- Гошо Тарабата. Последните си дни той прекарал на легло под медицински грижи. Бил с напреднала форма на цироза. Именно страстта му към високоспиртните напитки го вкарала в гроба.

.

.

Италианското проучване „Империята на българите“

„Този текст е на покойния поет и публицист Георги Тахов. Публикуван е на 27 октомври 1993 година в един от многобройните вестници на демокрацията, вече забравен, но явно е, че българските управници и политици нямат сетива за чисто националната значимост на дадена фактология. А фактологията, която ни предоставя Георги Тахов, грижливо потулена от режима през 1956 година, би трябвало да заинтересува днешните български държавници, политици, общественици, ако те действително са отрекли постулатите на догматичния социализъм.
Ценната документация в този текст е достатъчно силен аргумент срещу фалшификациите на българската история, стига да се намерят подходящите личности, които в контекста на демократичните ценности да я използват като градиво за изграждането на истинския образ на хилядолетната българска държава.“

В Италия, в града – крепост Фризинга живеят потомци на Самуил. Фактът е доказан научно и настоящата публикация е предизвикана от пакет документи, някои от които подпечатани още навремето от Италианското външно министерство.
През 1956 г. двама римски адвокати плюс представител на фамилията Фризинга пристигат в София. Сезирано е нашето Външно министерство. Вестта поставя в неудобство изпълнителната власт и около мисията им е изграден кръг на мълчание. Пристигналите не оспорват отстраненият чрез прословутия „референдум“ Н.В.Симеон II. Целта им е съвсем друга – да стане обществено достояние, че изтеглянето на корпуса ни от Македония, наложено и от мирните договори, е акт срещу българската държавност.

В Италия и до днес съществува специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове. Книгата се нарича Tabella per I’iscrizione nei libro d’oro della nolilla Italiana.

Самуил би се обърнал в гроба си, ако знаеше какви нищожества е отгледала майката земя. Слепи не само за себе си, а и за бъдещето на отечеството.

Георги ТАХОВ

.

.

.

.

.

Стефан К.: Позволил съм си само да заменя думата ‚републиканисти‘ с ‚републиканци‘.

http://bulgariamakedonia.net/

.

Още през 1934 г. бившият Първи е подозиран в партийно предателство

.

На 23 септември 1944 г. в двора на училището в Банкя докарват около 150 арестанти, към които има предявени различни обвинения. Между тях не липсват и предани на партията функционери. Единият от милиционерските началници, явно ръководител на операцията, с ехидна усмивка се обръща към последния доведен задържан: „Ах, точно Вие ми трябвате, другарю Калчев! С Вас имам стари сметки за уреждане…”

След което отива при колегата си и започва оживено да обяснява нещо. В това време арестуваният Иван Калчев успява да прошепне на новоназначения (от 12 септември 1944 г.) комендант на Банкя: „Другарю Милев, ако ме предадете на този човек, той ще ме убие още тази вечер, за да няма свидетел, защото през 1934 г. бяхме в една партийна организация в Ючбунар, той ни предаде и ние по-късно го изключихме от партията като агент на Никола Гешев”.

Набеденият тогава в партийно предателство е Тодор Живков – Янко. На споменатата дата 23.IX.1944 г. той заедно с колегата си Мирчо Спасов отделят тридесет от задържаните 150 човека в Банкя, закарват ги в столицата и

вечерта ги избиват без съд и присъда

Това, което разказахме дотук, не е част от любимата на българите политическа митология с водеща тема – бил ли е или не Тодор Живков дългогодишен и активен агент-провокатор на полицай № 1 Никола Гешев, а част от спомените на Кирил Милев – бивш партизанин от отряда „Чавдар”.

Години наред около този въпрос се въртяха какви ли не истории, предположения и версии, убеждавайки българите, че там, където има дим, има и огън. На не едно поколение правеха впечатление самоуверените слова, с които Гешев е заявявал, че и след половин век страната ще се управлява от неговите агенти.

Да не говорим за патологичния интерес на другаря Янко към полицейските архиви веднага след 9.IX.1944 г., страстта да трупа компромати за най-близкото си обкръжение и трагичните обстоятелства, при които загиват партийните му другари, дръзнали да кажат истината, независимо от риска. Тук изключение не прави и цитираният партизанин Кирил Милев, който, макар и доживял до демокрацията, умира при доста странни обстоятелства. И така

агент-провокатор ли е Тодор Живков и кой е водещата фигура в най-дългото и зловещо танго в партийната история?

Твърдението, че Т. Живков е специален агент в отделение “А” на политическата полиция (Обществена безопасност), се гради на странното му поведение и многото провали, допуснати в нелегалната дейност, несъвместими с наложената в онези революционни години строга партийна дисциплина. Злополучните партизански акции и зачестилите арести на нелегални, чиято свръзка е бил Живков, са сериозно обвинение, както и мотивираните обяснения в спомените на негови колеги печатари, ремсисти и партийни деятели, станали свидетели на ненадейни срещи и неочаквани обрати.

След 9.IX.1944 г. немалък брой законспирирани агенти на полицията, на Обществена безопасност, на службите РО-1, РО-2 и др. вземат дейно участие във формиране структурите на МВР и Държавна сигурност.

Още след 9 септември т. нар. репресивни органи лягат в пирамидалната основа на изграждащата се нова държава
Внедрените в силовите звена бивши полицейски шпиони с успех реализират няколко неща – придобиват служебен имунитет и не заминават на фронта, грижливо почистват останалите полицейски архиви от смъртоносно компрометиращите ги агентурни досиета и лични картони и вече почувствали се освободени от бремето на престъпното си минало, започват да катерят с настървен кариеризъм един след друг етажите на партийната пирамида.

Веднага след 9.IX.1944 г. в столичния хотел „Славянска беседа” (който е превърнат в щаб на партизаните) се сформира „Народна милиция”, чийто заместник-директор става неизвестното на повечето присъстващи партизани селянче от Правец Тодор Живков, произведен направо в чин подполковник. За началник на Софийското областно управление на Народната милиция е определен Добри Джуров (Лазар).

До ушите на Димо Дичев (тогавашен началник на Държавна сигурност) достига информацията, че новоназначеният милиционерски зам.-директор Т. Живков имал странния навик да рови непрекъснато из архивите на бившата Дирекция на полицията. Но той, както и останалите отговорни служители от Държавна сигурност не обръщат достатъчно внимание на този факт. През цялото това време подполковник Живков, необезпокояван от никого, търси уличаващите го в сътрудничество с полицейските служби документи, но попада на такива за други комунисти, неиздържали изтезанията при разпитите и подписали декларации за сътрудничество. Всичко това той старателно прибира и укрива, създавайки си лична картотека от имена на доносници, които шантажира и използва като специални сътрудници в годините на дългото си царуване.

Всъщност, за да се запази на власт цели 33 години, освен тези вербувани сътрудници, човекът от село Правец е използвал почти всички структури на създадената Държавна сигурност.

След като изпълнява мисията си във вътрешното министерство, Живков изненадващо го напуска, но само формално, защото в книгата си „Вторият етаж” неговият политически помощник Костадин Чакъров споменава: „Тридесет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност”. Много честни и почтени хора са били трън в очите на „човека от народа”, който

започва безмилостна атака срещу тях, обявявайки ги за „врагове с партиен билет”

Излиза, че доста “народни” (лични) врагове е имало в партията не само тогава, но и в по-късни периоди. Командирът на Втора партизанска бригада Стефан Халачев – Велко (знаещ за тандема Гешев-Живков), заминавайки за фронта, на всеослушание заявява, че ако се върне жив и здрав, лично ще потърси с оръжие в ръка сметка от Т. Живков и „бойните” му другари: Добри Джуров, Здравко Георгиев, Стамо Керезов, д-р Хариев и др., за предателството на чавдарци и разгрома на първа Софийска партизанска бригада под връх Мургаш и манастира Елешница, станал на 3 май 1944 г.

На фронта Стефан Халачев загива при странни обстоятелства – убит е не от германците, а от своите

Дългата ръка на Гешевата полицейска агентура достига навсякъде. По подобен начин намират смъртта си Жельо Демиревски и Чапай от Чепинския партизански отряд. Тоне Переновски дори удря плесница на др. Янко пред немалко присъстващи, в резултат на което е свален като командир на „Чавдар”, заменен е от Джуров и изпада в жестока немилост. Партизанинът Кирил Милев е предаден от агента Янко и е арестуван от Гешевите полицаи пред кино „Европа Палас” на 18 юли 1944 г. Осъден е и излежава присъда в Софийския централен затвор, където открива и други предадени от същия провокатор.

Т. Живков се справя с враговете си, комбинирайки различни йезуитски техники и методи. При инсценирани злополуки в страната и чужбина са ликвидирани: Ангел Гешков – първият комисар на бригада „Чавдар”, Иван Бонев (Витан) – командир на Шопския партизански отряд, генералите Копчев и Бъчваров. В резултат на тежък психически тормоз умира партизанинът от Втора бригада „Чавдар” полковник Тодор Георгиев Тодоров – Иван Зеления, тъй като е знаел за организираното на фронта покушение срещу Стефан Халачев – Велко.

Изредените жертви са 

били отлично информирани за

тайните срещи на др. Янко с полицейския шеф Никола Гешев,

провеждани при изключителна секретност в кабинета на директора на Държавната печатница Димитър Кокошков (бивш кмет на град Самоков).

Личният шофьор на Никола Гешев, роденият през 1921 г. Благой Недялков, споменава: “… Гешев наистина е работил с доста от членовете на ЦК и Политбюро. Познаваше ги и всичко знаеше. Имало е случаи, когато той лично ги събираше. Но когато убиха полковник Пантев, вече пенсионер, Гешев се ядоса: „Пенсионери ли ще трепете?”. От Никола Гешев се страхуваха всички”.

Полицаят Гешев успял да изгради агентурна мрежа, проникнала твърде високо, чак до върховете на комунистическата партия. По същия начин е внедрил свой информатор в българската секция на Коминтерна, който освен че му давал сведения почти до самия 9 септември 1944 г., е неразкрит и до ден-днешен.

Категоричен в оценките си е партизанинът чавдарец Кирил Милев, който в спомените си твърди, че на 31 май 1984 г. на тържествата в местността Жерково, когато непоканен минал покрай трибуната, Тодор Живков го посочил на генерал Кашев с думите: „Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!?”

През 1960 г. седем членове на БКП и активни борци против капитализма и фашизма изпращат протестно писмо до ЦК на БКП, в което критикуват политиката на Живков. Седемте комунисти са разбити и изключени от партията. По-късно се появява на политическата сцена Иван Тодоров-Горуня и неговата група, чиято главна цел е свалянето на диктатора Живков. След разкриването на заговорниците Горуня се самоубива, а останалите участници в тайния план – генерал Цветко Анев, генерал Любен Динов и Цоло Кръстев, са арестувани и държани в изолация. Три години след провала на Горуня следва втори заговор срещу Живков, предприет от журналистите Михаил Докторов и Борис Темков. И този подобно на първия заговор е също неуспешен.

Зачестилите атаки на някои изявени комунисти срещу политиката на „човека от народа” го принуждават да отреагира, създавайки със заповед № 3728 от 17 ноември 1967 г. прословутото Шесто управление като част от Комитета за Държавна сигурност. Политическата полиция, т.нар. Шести отдел на Шесто управление, фактически е преобразуваният Тринайсети отдел на Второ Главно управление на ДС, занимаващ се с контрареволюционни, националистически и други от този род прояви.

Изграждането на Шесто управление (подчинено единствено на Живков) става след решение на ЦК на БКП от 18.ХП.1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Използвайки рационално тази репресивна машина, боравейки с подаваната по специалните канали информация, Живков успя да се справи с враговете си и с тези, които знаят неговото минало и представляват опасност за едноличната му власт.

А що се отнася до миналото му на полицейски агент-провокатор, което той приживе наричаше „идиотска лъжа”, някои от останалите още живи политически затворници, нелегални и репресирани, познаващи отблизо нравите на Тато, могат да кажат истината за него. Пък и не само за него, но и за брат му Георги Христов Живков (назначен след 9.IX.1944 г. в Столичното комисарство) и за Мирчо Спасов.

Послеслов – Архивите не искат да говорят

За огромно съжаление делото на Тодор Живков от архива Гешев съдържа само четири листа. В него се намират снимките му в профил и анфас, снети отпечатъци от пръсти, няколко протокола за разпит и едно донесение.
Доста оскъдна информация и нищо чудно всичко това да е писано със задна дата и подхвърлено в полицейските архиви, когато другарят Янко е бил милиционерски заместник-директор, веднага след 9.IX.1944 г. А може би и по-късно…

Иван Георгиев*

* Анализът е публикуван за първи път в сп. Блиц

.