.

Нямам право да говоря за това, защото на времето съм се разписвал тази информация да не излиза никога от мен, ама предвид на многото години дето минаха от тогава (още повече, че вече всеки за всичко говори), а и почти вече участници от онези организации  няма, та с няколко думи ще кажа за какво става на въпрос.

Една мощна западна демокрация и по-специално разузнавателното ѝ управление, имаше един план, който предвиждаше при евентуални брожения в Източния блок, каквито неминуемо щяха да настъпят имайки предвид все по-лошата икономическа ситуация в която затъваха комунистическите режими, да се „пуснат” млади, по-буйни емигранти (по подобие на горянските отряди веднага след 9 септември), които за около седмица най-много физически да елиминират червената ръководна върхушка и след това новото демократично правителство, което би дошло, да ги остави тези луди глави тихомълком да си излязат от страната. С други думи нещо подобно, което комунистите са направили веднага след 9 септември, ама на тях не се е налагало  да напускат страната, а вместо това с ордени са били награждавани.

Та така. По едно или друго стечение на обстоятелствата съм бил силно инволвиран в една от тези ударни бригади. Дори бях в ръководството ѝ.

От тогава минаха повече от 20 години, защото тези ‘ударни отряди’ се сформираха разбира се преди промените. Но все още се питам (и това мира не ми дава), бяха ли въобще те сериозно замислени или само блъф (?), тъй като тези които го финансираха този план, са били наясно, че противниковата страна ще разбере за него и ще осъзнае, че именно върхушката на комунистическите разузнавателни служби е предвидена първа да си замине…

Разбира се, не съм аз човека, който може на тоз‘ въпрос да отговори, дори обратно, колкото и (малко) срамно за мен да звучи, тогава съм бил „планиран” за мръсната работа, така да се каже, като последствията са могли и за мен да бъдат с фатален край.

Във всички случаи, след срещата на Горби с Буш сеньор (в онзи, като че ли  символично ужасно бурен ден, когато Горби не посмя заради вълнението да отиде на срещата, та се наложи Буш на своя глава да стигне с една лодка до руския кораб) в Малта, нас ни изоставиха, като горещ картоф… и не само това, ами като се интересувахме за човека, който ни беше връзката с въпросното посолство, ни се отговаряше, че такъв служител не е имало там… Малко мръсничко, ама както казват някои – нищо лично…

Предполагам, че в надлъгването на кораба до бреговете на Малта, ‘добрите’ са показвали, че от ръкава им се подава едно Асо пика… хем силна, хем мрачна карта… и ‘лошите’ са предложили да прехвърлят капиталите си на Запад, като те се трансформират в новите ‘приятели’ и „демократи”… и всички на края доволни…

А бе к’во* да кажа…??? Цирк Буш… със съдбите на млади хора…

Мръсна работа е политиката! :/

.

*) Може би…,  все пак…, жалко, че не се осъществи… 😉

PS. Единствено румънците се отсрамиха пред историята!

.