Една от най-важните способности на ума е неговата сила да се фокусира. А ако човек има лошо развита способност да се съсредоточава, животът ще се превърне в трудно предизвикателство. Много задачи ще изглеждат дори невъзможни. От друга страна, по-добре развитата способност да се фокусираме води до отвличане на вниманието от всичко останало – нищо не съществува около нас в този момент освен това, с което се занимаваме. Задачите стават лесни за изпълнение, когато се съсредоточите върху тях и ги осъществявате една по една.
В мозъка се крие един изключителен механизъм, наречен „ретикуларно-активираща система“ (РАС). Тази брилянтна система ви позволява да филтрирате огромно количество данни, които постоянно наводняват мозъка ви, за да намерите това, което е важно за вас. Без РАС ще бъдете абсолютно претоварени от информацията, която трябва да се обработи за най-тривиални ежедневни нужди.
Вашата РАС филтрира огромното количество информация на базата на вашия фокус и подбира само нужните ви данни за конкретния момент. С по-прости думи това означава, че намирате само това, което търсите.
За да разберете какво е фокусът, си представете очила с цветни лещи. Всеки път, когато сложите очилата, виждате всичко наоколо оцветено с цвета на лещите. По същия начин това, върху което поставяте акцент в живота си, ще определи цвета и текстурата на вашия живот.
Това е още една важна причина да положите целенасочени усилия, за да поддържате положителен, щастлив начин на мислене. Колкото повече се съсредоточавате върху хубавите неща, толкова повече тези положителни емоции ще се проявяват във вашето ежедневие, провокирани от вашата РАС.
Фокусната ви точка определя и мислите, които ангажират ума ви. Фокус може да се оприличи на „команди“, които подавате към ума. Важно е да даваме „команди“, които да доведат до по-добър живот.
Ако решите да се съсредоточавате върху причините, които ще ви помогнат да постигнете своите цели и мечти, ще ги намерите. По същия начин, ако решите да се съсредоточите върху това, което би ви попречило да ги осъществите, също ще го намерите.Толкова е просто: Намирате това, което търсите!
Много хора се чувстват жертви на така наречения „лош късмет“. Разберете – няма нищо суеверно или загадъчно зад начина, по който функционира Вселената. Вселената не си играе игрички, няма любимци, а действа по установени закони, валидни за всяка тревичка и всяка звезда в небето.
Най-успешните хора на тази планета са тези, които усърдно са проучили тези закони и живеят по тях.
„Лошият късмет“ се случва само на хората, които са се фокусирали върху него. Тези хора смятат, че нищо не зависи от тях и са обречени на бедност и провал. Неизбежно този фокус ще ги доведе именно до бедност и провал в живота.
За всеки, който се проваля в живота си, можете да сте сигурни, че проблемът е в неговите собствени мисли за провал. И от друга страна, всеки път, когато някой успява в живота, можем да бъдем абсолютно сигурни в неговите положителни нагласи и мисли за успех и благополучие.
Вашите мисли създават вашата реалност, а вашите мисли се определят от точката на фокусиране.
Започнете още от днес да се съсредоточавате само върху нещата, които искате да видите – като щастие, любов, социални контакти, спокойствие и успех.
Работещият човек, в идеалният пример, е същество, което прекарва своя живот правейки нещо за другите хора, нещо полезно, за което бива заплатен по един или друг начин. От друга страна, този работещ човек принася тези пари в своя дом и с тях отглежда своите деца и своето семейство. Купува къща, мебели, дрехи, плаща всички сметки и пр. Основната разплащателна единица обаче, с която той борави през цялото време, е дължината на неговият уникален, неповторим и безвъзвратен живот. Една величина, която започва да се смалява от самото си начало по условие и която се оказва почти изцяло посветена на онези, които го заобикалят и на онези, които биологически го наследяват. Мъждукащият остатък между тези сили е интимната територия на личния живот, на времето, което е за нас самите. Уви, когато се наложи да се сложи последната черта, всички поглеждат небето с отворени очи и се запитват къде отиде тяхното непреживяно време. А следата оставена у другите, за които сме се старали или за които сме се грижели, не след дълго избледнява и изчезва в прахта на прашния друм, по който хората в многогласна тълпа се отправят към неизвестното си бъдеще. Встрани, в канавките, отпадат изхабените и уморените. Начело са винаги младите, които неизбежно ще бъдат заместени. И така се завърта небесният кръг, ден след ден, век след век. Но и природата сякаш подсказва, че привилегията на живота се заплаща само чрез тържеството на неговата саможертва.
Д-р Любомир Канов – психиатър практикуващ в Ню Йорк
Можем ли да проникнем зад кулисите на мозъка и да разберем кога и кои инстинкти управляват нашите решения и защо възприемаме света по даден начин?
Описаните по-долу 5 психологически ефекта са вашият пропуск за този таен свят.
1. Харесвате се на другите повече, когато допускате грешки
Тези, които с всички сили се стремят да бъдат безпогрешни, са ни по-малко симпатични от тези, които допускат пропуски. Грешките ни правят по-човечни. А съвършенството създава дистанция и дразнеща аура на непобедимост.
Това е т.нар. „Ефект на провала“, проверен научно от психолога Елиът Арънсън. Участници в извършен от него експеримент слушали записи на хора, играещи във викторина. На част от записите се чувало как някои от състезателите изпускали чашите си с кафе. Участниците в изследването единодушно посочили като най-симпатични именно тези, които разливали кафето.
2. Големите очаквания създават нова реалност
Ако вярвате в нещо, то ще се случи рано или късно. Това е т. нар. „Ефект на Пигмалиона“, изследван от психолога Робърт Розентал в неговата школа.
Веднъж, в началото на учебната година, той показал на преподавателите в школата му списък на ученици с много високи резултати на тест за измерване на IQ. Но, списъкът не отговарял на реалните резултати – Розентал просто избрал и въвел имената на учениците на случаен принцип.
В края на годината именно те показали значително по-високи резултатите от всички останали.
„Моделираните” от Розентал очаквания на учителите към децата от списъка били по-високи и тези очаквания създали нова реалност. Розентал обяснява резултатите от своя експеримент така: това, което един човек очаква от друг, може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество.
3. Колкото по-голям избор имаме, толкова по-малка е вероятността да сме доволни
Познато ли ви е разкаянието на купувача? Купува нещо спонтанно, а след това започва да съжалява: можеше да го взема по-евтино, да изчакам намаленията, другият модел беше по-добър и т.н.
Дори и нашето окончателно решение да е съвършено правилно, пак може да сме недоволни ако сме имали прекалено голям избор. Това е т.нар. „Парадокс на избора” – колкото е по-голям, толкова по-сложно е да се намери удовлетворяващо решение.
4. Колкото повече хората виждат, че се нуждаете от помощ, толкова по-малка е вероятността да ви помогнат
Ако имате нужда от помощ, не я търсете в тълпата. Ще сработи „Ефектът на свидетеля”.
Той е изследван и описан от психолозите Биб Латан и Джон Дарли. Накратко, когато доброволците в техния експеримент били информирани, че са единствените очевидци на нечия нужда от помощ, се отзовали 85% от тях. Когато редом с тях се намирал още един човек – процентът паднал до 65%. А когато наоколо имало още 4-ма свидетели, на помощ се отзовали само 31%.
Това е обяснението защо често свидетели на произшествия или престъпления не се опитват да помогнат на пострадалите – всеки смята, че някой друг ще повика полиция, бърза помощ и т.н.. Единственият очевидец обаче осъзнава много бързо, че само той може да помогне и действа много по-бързо и решителни.
5. Вашите грешки не са толкова очевидни, колкото вие мислите
Усещането, че околните постоянно ни наблюдават е единствено и само игра на въображението. Параноята и неувереността в себе си, които чувстваме всеки път, когато допуснем грешка, не отразяват реалността.
Това е т.нар. „Ефект на прожектора”, проверен от екип психолози, който помолил група доброволци цял ден да носят странна тениска, а след това да оценят колко хора са ги забелязали. Оценките на участниците в експеримента били двойно по-високи от фактическото количество. Изводът е категоричен: вие се намирате в центъра на внимание много по-рядко, отколкото смятате. Успокойте се и бъдете себе си, без значение къде се намирате и колко хора има около вас.
Болестта и нейният психологичен еквивалентили как мислите и емоциите ни влияят на здравето
Ако човек иска да бъде здрав, то първо трябва да бъде попитан,
дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
Хипократ
Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден. Едмънд Спенсър
Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.
Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.
Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.
Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.
Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.
Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна,която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот.
Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.
Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.
Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.
Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.
Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.
Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.
Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА ВЪТРЕШНИЯ.
Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.
Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.
В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергияна психологическо и на емоционално ниво.
В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзтановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.
Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност е съвкупност от мисли, емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.
Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите.Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.
Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.
Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни. Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света. Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели и наблюдаваните програми на поведения.
Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.
Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.
Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила.
Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения.
Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи не се занимава с психологичните причини отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.
Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо ниво.
Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Неразбирането на целта и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.
Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.
ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.
Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.
В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.
Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.
Към негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.
В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести.
Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите в повечето случай свят.
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си.
Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.
Когато човек промени начина си на поведение срещу даден човек или ситуация това води до промяна и на самата ситуация или взаимоотношение. Всичко, което тръгва от нас, стига до другите, но винаги в даден момент се връща с по-голяма сила при нас. Когато човек създаде около себе си пространство на любов, разбирателство и радост, той започва да привлича същото в живота си. Когато човек промени начина си на мислене, действия и поведение, заобикалящият го свят също се променя. Новите мисли и модели на поведение, създават нови позитивни и благоприятни за личността ситуации.
Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.
Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са подтисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите. Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.
Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката.
Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания. Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.
Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е помага, но временно.
По- добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а не в редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това да съжалява цял живот.
Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си.
Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение.
Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения. Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота няма успехи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му и във формирания му мироглед.
Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.
Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел. Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.
Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания. Личната история на всеки човек се създава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата индивидуална /лична/ информация. Съзнателното отношение се променя и обогатява постоянно, но подсъзнанието запаметява всичко преживяно и оказва влияние върху живота на индивида. Човешкият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите, училището, обществото, медиите. С течение на времето се превръща в подсъзнателна програма на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.
Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.
Болестта е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично /духовно/ и физиологично / физическо/ ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време не разрешавани конфликти.
Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта
– Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина – Амнезия – Страх , бягство от живота. – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите. – Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят. – Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар. – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, подтиснат гняв неумение за изразяване на любов. – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството. – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина. – Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо. – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка, дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата. – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света. – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат. – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства. – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви. – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето. – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания. – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции. – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот. – Астма – Подтиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота. – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга. – Гърло, ангина, ларингит, фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, подтискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване. – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли. – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица. – Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание. – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо. – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане за безизходица. – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост. – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните силна зависимост от тях. – Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо. – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов. – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар – Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота. – Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо. – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес. – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност. – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение. – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стреса и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания. – Алкохолизъм – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
Те изсмукват жизнените сили и тласкат към депресия
Токсичните хора са предизвикателство за логиката. Някои нямат никаква представа от негативното влияние, което имат върху околните, други изпитват истинско удоволствие да създават хаос и да притесняват останалите.
Затова е важно да се знае как човек да се пази от тях и да не позволява те да изпиват като вампири енергията и времето му.
Направено наскоро германско изследване на университета “Фридрих Шилер” в Йена показва колко опасни са всъщност токсичните хора. То показва, че негативните емоции, които те предизвикват, карат мозъка да изпада в стрес. А това впоследствие води до сериозни поражения върху организма.
Способността да се контролират емоциите и да се приемат различните форми на натиск спокойно има пряка връзка с разгръщането на способностите. Успелите хора обикновено идентифицират умело токсичните си себеподобни и бързо ги неутрализират.
Често се казва, че всеки е продукт на 5-те души, с които общува най-често. Дори един от тях да е токсичен, той е способен да забави постиженията ни. Сайтът “Бизнес инсайдър” направи списък на 10 типа, които са най-опасни.
Клюкарите
“Големите умове обсъждат идеите, средните – събитията, а дребните – хората”, бе казала някога Елинор Рузвелт.
Клюкарите се хранят от нещастието и несполуките на другите. Те се радват на всяка грешна стъпка в личния и професионалния живот на себеподобните и изобщо не ги е грижа, че с това ги нараняват. Огледайте се наоколо – има твърде много позитивни и интересни хора, от които можете да научите много, не се заслужава да се занимавате с онези, които губят цялото си време, за да обсъждат колеги и познати и да си намират поводи да злорадстват.
Прекалено темпераментните
На някои хора им липсва тотален контрол върху емоциите. Те непрекъснато си изпускат нервите, проектират чувствата си върху вас и често смятат, че вие сте причината да се чувстват зле. Те не вредят пряко, но развихрянето на емоциите им със и без основание кара околните да се чувстват неловко заради тях. Най-опасното е, че този тип хора гледат на близките и познатите си като на кошче за емоционални отпадъци, а това е изтощаващо и трябва да бъде спестено.
Жертвите
Жертвите са трудни за идентифициране, защото първоначално симпатизираме на проблема им. Но колкото повече време минава, става ясно, че нуждата им от вас става обсебваща. Жертвите отхвърлят персоналната си отговорност и превръщат в непреодолима планина всяка дребна бабуна по пътя си. Те не искат да се учат от грешките си. Сентенцията “Мъката е неизбежна, но страданието е избор”, разкрива токсичността им, която се съдържа в тяхното желание да страдат непрекъснато.
Егоцентриците
Егоцентриците смазват с безразличието, с което се отнасят към околните. Когато човек общува с тях, остава с усещането, че е сам. Те се оживяват единствено когато става дума за самите тях. Контактът се осъществява, когато започнете да хвалите невероятните им способности и да четкате самочувствието им. Това обаче едва ли би било ползотворно за самите вас.
Завистниците
За завистниците тревата на другите винаги е по-зелената от собствената им. Дори когато им се случват големи и интересни събития, те не извличат никакво удовлетворение. За тях някой винаги прави нещата по-добре, а другите винаги изглеждат по-красиви. Прекарването на дълго време край завистниците е опасно, защото те ще ви накарат да подценявате собствените си постижения и успехи.
Манипулаторите
Манипулаторите изсмукват времето и енергията ви зад фасадата на приятелството. Често пъти е трудно да ги разкриете, защото използват всякакви похвати, за да се представят като благонамерни. Знаят какво харесвате, какво ви прави щастливи, какво смятате за забавно и използват тази информация като част от скритите си намерения. Манипулаторите винаги искат нещо от вас и ако се поддадете, те ще вземат, вземат, вземат, без да дадат в замяна почти нищо. Крайната им цел е да ви използват заради собствения си просперитет.
Дименторите
Думата не съществува в речника, тя е измислена от авторката на “Хари Потър” Дж. К. Роулинг. Дименторите нямат очи, а само уста, с която прилагат най-страшно си оръжие – целувката на диментора. Така те изсмукват душата на жертвата си през устата. Тези същества не прощават, интересуват се само от това да могат да се хранят. Авторката на книгата Дж. К. Роулинг казва, че е взела идеята за този образ от силно негативните хора. Те налагат песимизма и отрицателното си отношение към света на всеки, когото срещнат. За тях винаги чашата е наполовина празна, те са способни да внушат страх на всеки, който контактува с тях. Изследване на американския университет “Нотър Дам” показва, че студенти, настанени в една стая със силни негативни съквартиранти, са склонни да развият депресия.
Лъжците
За да имате успехи във всяко едно поприще, трябва да си осигурите обкръжение от също успели хора, на които винаги можете да се доверите, да разчитате и които ще се отзоват, когато имате нужда. На лъжците обаче не може да се разчита. Те държат всички в напрежение, защото не е ясно дали казват истината или се опитват да заблудят. Лъжците са от хората, които никога не поемат отговорност и вина, а винаги опитват да я прехвърлят на другите. Тази атмосфера на несигурност е изключително изтощителна. Елиминирайте лъжците за цял живот. Добрата новина е, че те сравнително бързо се разкриват, защото често се увличат и оплитат в измамните си думи и обещания.
Осъдителните
Осъдителните хора са прекалено директни и не се съобразяват, че понякога думите им могат да обидят или да са несправедливи. Те са способни да преобърнат така нещата, от които се вълнувате и които ви интересуват, че да се почувствате ужасно. Вместо да оценяват различимостта и да я разбират, те веднага произнасят присъди. Тяхното мнение е единствено меродавното, те никога не грешат. С такива персони около вас няма да бъдете самите себе си, те няма да ви позволят да сте искрени.
Арогантните
Те също ще ви похабят, защото гледат на всичко, което правите, като на лично предизвикателство. Арогантността е фалшива самоувереност, която обикновено маскира пълната липса на вътрешни опори. Според изследване на университета “Акрон” в Охайо арогантността често е свързана с непреодолими проблеми на работното място. Този тип хора имат посредствени постижения и са неприятни на повечето си колеги.
Приживе считан за един от най-спорните учени на XX век, изключителният австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд днес е изучаван във всички университети по света.
В живота му някои го считат за шарлатанин, други за гений. Коко Шанел, например, го нарича „първия мъж-феминистка!“. Тя смятала, че Фройд е провокирал с разсъжденията си сексуалната революция, че той е неофициалният идеолог на тази революция и е вдъхновил жените да потърсят свобода от разбиранията в един мъжки свят.
Работата на Фройд в поне две насоки го обезсмъртява като учен – изследванията му над сънищата и откритието на подсъзнанието. Неговите мисли и поглед към поведението на човека до днес ни разкриват повече за нас самите и обясняват постъпките на мнозина, с които сме обградени. Можем да разгледаме собствената си личност, през призмата на неговите възгледи. Как? Например, като оценим къде се намираме и как се чувстваме (или как се чувстват други), съгласно следните постулати на Фройд, изброени от сайта AdMe.ru в негови цитати:
„Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие.“
„Преди сами да се диагностицирате с депресия и понижена самооценка се убедете, че не сте заобиколени от идиоти.“
„Задачата да стават хората щастливи не е включена в световното сътворение.“
„Всичко, което правите в леглото, е прекрасно и абсолютно правилно. Би било чудесно само, ако ни харесваше.“
„За сексуално отклонение може да се счита само пълната липса на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.“
„В момента, когато човек започва да мисли за смисъла и стойността на живота, може да започне да се счита, че егото боледува.“
„Първият човек, който е изругал вместо да хвърли камък, е създал цивилизацията.“
„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.“
„Живеем в наистина много странни времена и с удивление наблюдавам, че прогресът нахлува в тях с варварство.“
„Колкото по-безупречно изглеждат хората отвън, толкова по-големи са демоните вътре в тях.“
„Когато ме критикуват, аз мога да се защитя, но съм безсилен серщу похвалата.“
„Ние никога не сме толкова уязвими както когато обичаме, и никога не сме толкова безнадеждно нещастни, както когато губим любов.“
„Първият признак на глупост е пълната липса на срам.“
„Хората са по-морални, отколкото мислят, и далеч по-неморални, отколкото можете да си представите.“
„Голяма част от това, което е вътре в нас, е неосъзнато, а това, което осъзнаваме, до голяма степен е нереалистично.“
„Всеки нормален човек на света е нормален само частично.“
На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка.
Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни.
Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети.
При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения.
Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.
ПП. Това е само притча. Да не се възприема, дословно (от автора на блога)
Какво знаете за това как да купувате вода в пластмасова бутилка. По-скоро сте чували, че трябва дъното на бутилката да е нормално. Но това не е достатъчно, за да защитите своето здраве.
Пластмасовите бутилки винаги имат на етикета информация от какъв тип пластмаса са изработени. Именно тази информация е много важна. В края на крайщата всяка пластмаса отделя в съдържимото на бутилката химикали с различна степен на опасност.
Всяка бутилка съдържа едно от тези обозначения.
Ето какво означават надписите:
PET или PETE
Това са еднократни бутилки, които могат да отделят тежки метали и вещества, влияещи на хормоналния баланс на човека.
PET – това е най-често използвата пластмаса на света. Важно е да се помни, че е за еднократна употреба. Ако си наливате в такива бутилки вода често, подгответе се, че в организма ви могат да попаднат алкални елементи и по-голямо количество бактерии, които обожават PET.
HDP или HDPE
Това е много добра пластмаса, която на практика не отделя никакви вредни вещества. Експертите препоръчват, ако е възможно, да купувате вода именно в такива бутилки. И са безопасни, и от екологична гледна точка са нормални, тъй като почти цялата пластмаса се преработва. Това е твърд тип пластмаса, която най-често се използва за съхраняване на мляко, играчки, измиващи средства и някои пластмасови пакети.
PVC или V
Изделията от този тип материал отделят не по-малко от два опасни химикала. И двата оказват влияние на хормоналния баланс.
Това е мека и гъвкава пластмаса, която се използва за съхраняване на растително масло и детски играчки. От него правят блистерните опаковки за многобройни потребителски стоки. Използва се за обвивка на компютърни кабели. От него правят пластмасовите тръби и детайли за санитарната техника. PVC е относително устойчив на преките слънчеви лъчи и времето и затова от него правят рамки за прозорци и градински маркучи. Експертите препоръчват да се въздържаме от покупката на изделия от такъв материал, ако можем да намерим алтернатива.
LDPE
Тази пластмаса се използва и при производството на бутилки и при правенето на найлонови пакети. Не отделя химически вещества в водата, която съхранява. Но е безопасен само при използването му за контейнери за вода. Пакетирани в него продукти е по-добре да не купувате. Можете да погълнете не само продукта, а и някои вещества, които са опасни за сърцето ви.
PP
Този тип пластмаса има бял цвят или полупрозрачни тонове. Използва се за опаковка на сиропи и кисело мляко. Полипропиленът се цени заради термоустойчивостта му и е относително безопасен.
PS
Често се използва за производство на чашки за кафе и кутии за бързо хранене. При нагряване обаче отделя опасни химически съединения. Полистиролът е евтин, лек, и достатъчно траен вид пластмаса, който не става за горещи храни и напитки.
PC или пластмаса без специални знаци
Това е най-опасната пластмаса. Използва се за бутилки за вода и кутии за храна. Да се съхраняват в контейнери от поликарбонат храни и вода категорично не трябва. Той отделя бисфенол А – известно вещество, което унищожава ендокринната ви система и потиска изработката на хормона естроген.
В крайна сметка преди да купите каквото и да било в пластмасова опаковка, помислете два пъти. Все пак стъклото е много по-безопасно.
Смокините са сред най-обичаните и сладки плодове и са предпочитани от малки и големи.
Това, което много хора не знаят, е, че нейните листа имат изключителни ползи за здравето.
Отвара от тях се отразява чудесно на диабетиците, тъй като спомага за отслабване и сваляне на високата кръвна захар.
Лошият холестерол, отговорен за сърдечни болести и напълняване, също ще си отиде, ако приемате чай от смокинови листа или ги консумирате сурови.
Смокиновите листа влияят добре и на хората, страдащи от проблеми с белия дроб, астма, както и на тези със стомашни язви.
Ако често се сблъсквате с кожни неприятности, като например циреи и кокоши трън, може да си приготвяте компрес от листата.
За направата на невероятно полезен чай просто сварете за 15 минути три добре измити смокинови листа в 1 литър вода, прецедете и пийте 2-3 пъти дневно.
Бързо ще се уверите в това колко полезни са листата и за колко много неща могат да ви помогнат.
Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам
1) Изглеждам така, както ти мислиш за мен. Моля те, мисли за мен, като за красиво тяло, и аз ще съм такова.
2) Когато мислиш за болести и се опитваш да ги откриеш в мен, се налага да се подчинявам на мислите ти и започвам да боледувам.
3) Когато отделяш твърде много време на мисли, които предизвикват у теб негативни емоции, аз също започвам да боледувам. Защото скъпоценната жизнена сила се хаби за тези мисли.
4) Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам пред очите ти.
5) Моите резерви и възможности са много големи. Просто ми повярвай. Мога да се регенерирам, да възстановявам целостта на някои органи и тъкани напълно. Мога да оздравея дори когато лекарите ми слагат нелечима диагноза. Помогни ми с желанието си и вярата в моите възможности.
6) Така съм направено, че мога да функционирам столетия. Защо още на 35-40 години започваш да мислиш за остаряване? Ти ме състаряваш с мислите си. Защото във вашето общество цари заразна програма, която твърди, че 100 години са предел.
7) Когато възнамеряваш нещо да хапнеш, поне понякога ме попитай какво искам аз. Ако се научиш да ме чуваш, винаги ще ти отговоря. И това ще ни е само от полза. А ти употребяваш храната на автопилот или начетен с поредните умни книги.
8) Още веднъж искам да кажа за Красотата. Не ме тъпчи с всякакви таблетки, със силикон, ботокс, акрил, гелове. Мога да съм красиво и без всичко това. Просто ми помогни. И аз с радост ще приема формите, които са ти нужни и харесваш.
9) Много обичам да се разхождам на чист въздух. Да плувам. Да потичам. Да танцувам. Харесвам масаж. Секс. Занимания, които ти доставят радост. А ти седиш с дни пред компютъра и пред телевизора…
10) Аз ти вярвам. И ако ти след изядено парче торта мислиш, че ще напълнееш, аз реализирам мисълта ти и напълнявам.
11) Много те обичам. И много ми се иска да чуя от теб думи на благодарност и любов. Поне понякога… Но и да не го направиш, все едно – обичам те безусловно.
Аз, твоето тяло, твоята Вселена. И ти си също част от Огромната вселена.
Благодарно съм, че всичко е точно така както трябва да бъде.
Благодаря, че ме изслуша.
Благодаря ти… аз съществувам само защото ти си пожелал това. И съм такова, каквото ти искаш да ме виждаш.
Една от най-важните способности на ума е неговата сила да се фокусира. А ако човек има лошо развита способност да се съсредоточава, животът ще се превърне в трудно предизвикателство. Много задачи ще изглеждат дори невъзможни. От друга страна, по-добре развитата способност да се фокусираме води до отвличане на вниманието от всичко останало – нищо не съществува около нас в този момент освен това, с което се занимаваме. Задачите стават лесни за изпълнение, когато се съсредоточите върху тях и ги осъществявате една по една.
