Четири оптимистични теории за наивници

.

След като вече е подписан законопроектът за дълга на САЩ, можем да очакваме ритуалната вълна от обяснения защо инвеститорите трябва да са оптимисти, макар че политическата система е разклатена и ААА рейтингът може да бъде свален всеки момент.

В понеделник сутринта изглеждаше, че американските акции бързо поскъпват заради новините за очаквана компромисна сделка за вдигане тавана на дълга. За съжаление купонът покрай продължи само 30 минути преди следващата новина – данните за свиващото се производство да изпратят акциите отново надолу.

За безстрашните продавачи на надежда обаче ситуацията сякаш никога не е достатъчно мрачна. Затова предлагаме наръчник за тези, които се чувстват объркани да продават или да купуват. Той се спира на четири оптимистични аргумента, които горещо ви препоръчваме да игнорирате през идните дни:

„Корпорациите са в страхотна форма“

Този неизменен фаворит твърди, че дори и САЩ да се изправят пред известни местни затруднения заради дълга си, не трябва да се притеснявате, защото днес корпорациите са глобални. Те могат да се възползват от хилядите възможности, които им предлага съвременният свят без граници.

В края на краищата погледнете печалбите – те са рекордно високи въпреки колебливия растеж. Нещо повече, отчетите на компаниите са си ок и не са обременени от гадния дълг, който поразява страните и потребителите, на които тези същите корпорации служат.

Първо, този аргумент допуска, че корпорациите някак си ще продължат да печелят, независимо че клиентите им харчат по-малко. Това просто не е вярно и свиването на разходите на държавата и домакинствата рязко ще свие приходите, макар и със закъснение.

Второ, глобализацията е мощна сила, но корпорациите няма да имат възможността да избегнат предстоящото вдигане на данъците. Проблемите на Атина може да не са проблеми на „Епъл“, но проблемите на Вашингтон определено са.

„Парите са лесно достъпни“

Тази приказката твърди: „Вижте колко са ниски лихвени проценти… Доста стимулиращо, нали? И ако имате достатъчно късмет да сте от онези, на които банките биха дали кредит, ей там има милиарди долари, които само чакат да ги поискате.

Това би било много мило за хората с добри инвеститорски идеи, защото, когато икономиката започне да расте, тя ще го направи изведнъж и рязко. Освен това всички тези страхове от инфлация се оказват грешни. Това означава, че лихвените проценти могат да останат ниски за по-дълго.“

И това твърдение се опитва да откъсне отделните компании или инвеститори от лошата
макроикономическа обстановка, но то също няма да проработи. Лихвените проценти са ниски, но само като числа. Съотнесени с растежа и оползотворяване на производителните мощности обаче, те трябва да са значително по-ниски.

Естествено, те не могат да паднат под нулата и желанието на Федералния резерв да започне отново да печата банкноти ще е много малко, като се имат предвид противоречивите резултати на първите две кампании на изливане на долари, както и значителният политически капитал, който би изисквал подобен ход.

Падащата доходност по облигациите не може да се тълкува като сигнал за растеж на икономиката. Тя е по-скоро отражение на риска от нова фаза на кризата и на увеличаване на притесненията, че може да възникне дефлация от японски тип.

„Възникващите пазари ще ни спасят“

Този аргумент ни убеждава, че развиващите се пазари ще стимулират търсенето на сурови материали, храни и потребителски стоки независимо от това, че САЩ изпитват трудности, а Европа е в криза. „Просто инвестирайте в компании, които произвеждат, изкопават или отглеждат нещата, които се търсят на възникващите пазари, и ще се измъкнете.“

Да, но според последното проучване на HSBC сред шефовете на търговски отдели китайското производство всъщност се свива, докато това на Индия показва най-слабия растеж за последните 20 месеца.

Подобно на корпорациите и развиващите се пазари вече не могат да избегнат гравитацията от глобалния растеж, а цялостната картинка изглежда доста зле. Вижте Великобритания – там производството също върви към рецесия.

То страда от ниското вътрешно търсене, повлияно от политиката на рязко орязване на публичните разходи – нещо, което САЩ, изглежда, също искат да направят. Вижте и Италия, която изглежда на ръба и може да добави значителната си тежест към дефлационния натиск, идващ от Европа.

„Все някъде някой печели“

Тази така обичана от брокерите приказка всъщност е първородният грях на инвестиционната индустрия. В нея се твърди, че няма лоши пазари, а само лоши инвеститори, неспособни да спечелят от възможностите, които предлагат капризите на пазара.

Това е една изключително изкушаваща идея, защото тя си играе със собствения ни нарцисизъм. Тя ни убеждава, че разумът не е нещо повсеместно. Тя, разбира се, експлоатира мечтата ни да сме задоволително богати.

Внушението тук е, че няма значение колко е тежко положението – вие като инвеститор ще го надхитрите, като играете агресивно в подходящия момент.

Истината обаче е, че не можете да уцелите момента. Дори вашият брокер или мениджърите на вашия взаимен или на пенсионния ви фонд. Някой някъде там може би наистина го може, но или няма да го намерите, или няма да осъзнаете, че сте го намерили, дори и той да стои пред вас.

Ето я и поуката: Световният растеж намалява тревожно, строгите икономии са на мода, а САЩ изглеждат политически и икономически слаби.

Сцената е подготвена за анемичен растеж за години напред.

*Джеймс Сафт е колумнист на „Ройтерс“. Мнението му е лично и не ангажира агенцията.

http://www.dnevnik.bg/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.