Социалният джетлег

.

Ритъмът на живота трябва да съвпада с вътрешния часовник, в противен случай се нанасят сериозни вреди на здравето. Най-силно влияние върху вътрешния ритъм оказва слънчевата светлина, по-точно – смяната на светло и тъмно.

 

.

След 28 години брак Луиза е твърдо решена да раздели семейното ложе със завеса – вечер заспива изключително трудно, тъй като съпругът й лежи и чете. А докато тя става сутрин в ранните часове, съпругът й Бруно поспива по-дълго. За да не бъде смущаван, той понякога остава да пренощува в хола. Вътрешните часовници на двамата просто тиктакат по различен начин.

Подобни вътрешни часовници имат много от живите същества – обяснява хронобиологът Тил Рьонеберг, който изследва темата от десетилетия. Именно часовниците определят кога растенията да отварят и затварят чашките си, дали едноклетъчните морски водорасли да се насочат към дъното или към повърхността на морето и кога да спят хората. Освен това те регулират температурата на човешкото тяло и направляват хормоните. И пак от тях зависят предпочитанията към времето за спорт, секс или хранене през деня.

Вътрешният и социалният часовник

Вътрешният ритъм се влияе в най-голяма степен от слънчевата светлина, от смяната на светло и тъмно. Но все пак вътрешното време на човек често е в съответствие и със социалното време, т.е. наложеното от обществото. Затова Рьонеберг не смята, че периодическата смяна на времето – лятно и зимно – се отразява негативно, тъй като вътрешният часовник се „навива“ съответно. „Мнозина интелигентни хора все още смятат вътрешния часовник за не особено важен“ – казва не без известно разочарование ученият, който работи в Мюнхенския институт за медицинска психология:

„В модерните общества рядко се случва да живеем в съзвучие с вътрешния си часовник. Някои от нас преминават при пътуванията си през няколко часови зони за съвсем кратко време, други – към 20 процента от работещото население в индустриализираните държави – работят на смени.“ Много хора страдат от един вид „социален джетлег“, смята Рьонеберг.

До 19 век включително слънчевото, социалното и вътрешното време са до много голяма степен в хармония, не както днес, обяснява ученият и дава един прост пример: обед е тогава, когато слънцето е най-високо. След което обаче са открити железниците и хората се оказват в състояние да преодоляват за кратко време големи разстояния. Местното време изгубва значението си, тъй като на всяка гара е трябвало часовниците да се пренагласят. През 1884-а година светът е разделен на 24 часови зони.

Откриването на конвейера и работата на смени слагат окончателен край на естествения ритъм. А той е вроден при всеки човек – поспаланковците като Бруно, така наречените сови, предпочитат да лягат по-късно. И ако трябва да стават рано през седмицата, си наваксват през уикенда с по-продължително излежаване. Издигналото се вече доста високо в небето слънце не ги смущава. Около 60 процента от населението се числи именно към този тип.

На другите пък – чучулигите като Луиза – нерядко окъсняването по уикенда им идва в повече. Тъй като на следващата сутрин така и така пак стават рано и не успяват да се наспят. „Тези два типа хора, които ние наричаме хронотипове, са наречени в различните култури и езици с различни имена на птици, а именно – ранни и късни птици“ – разказва Рьонеберг.

Все пак екстремните ранобудници се срещат относително рядко – такива, които и в свободните си дни заспиват преди 22 и се събуждат от само себе си между 5,30 и 6,00. На другия полюс на скалата се оказват само 4 процента – хора, които заспиват между 3 и 3,30 през нощта – сочат данните от направените от Рьонеберг проучвания.

Дискотеката – крайно необходима ниша

Отражение върху навиците и часовете на заспиване и събуждане оказва и възрастта – малките деца обичайно се будят сутрин рано, по-големите не искат да си лягат вечер. Кулминацията на способността да стоиш максимално дълго буден се достига около 20-та година.

Затова Рьоберг определя дискотеките като „необходима ниша“: „Щом вътрешното време на хората в тази възраст позволява да оставаш до късно и не можеш да заспиш преди ранните сутрешни часове, на кое друго място да идеш, на което никой не спи?“ – пита реторично ученият.

Науката започва едва сега бавно да разбира възможните вредни последствия от живеенето в противоречие с вътрешния часовник, казва хронобиологът. „Ако можехме да спим в съответствие с вътрешния си часовник, бихме били много по-малко уморени през деня и бихме били в много по-добро настроение, с повече енергия и бихме се разболявали по-рядко“ – убеден е Рьонеберг, който пледира именно по тази причина за по-гъвкаво работно време. Както и за започването на училище на по-късна възраст.

http://www.dw-world.de/

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.