Социалната функция на пазарното изпитание – печалба и загуба

.

ProfitAndLossМного наивни наблюдатели на пазарната икономика отхвърлят грижата за „резултата под линия“ като чисто случаен социален обичай. На тези критици им се струва безсмислено, че завод произвеждащ, да кажем, лекарства или обувки за малки деца, спира там, където собственикът преценява, че печалбата е максимизирана.

Робърт Мърфи

Със сигурност би било физически възможно да се произведат повече шишенца аспирин или повече обувчици, но шефът не позволява, защото това би „загубило пари“ на организацията. От другата страна, много привидно-излишни джаджи и ненужни луксозни стоки биват произведени всеки ден в пазарната икономика, защото са доходни. Наблюдатели, които са възмутени от тази система, могат да приемат мотото: „Производство за хора, не за печалби!“

Такива критици не оценяват напълно необходимата услуга, която пазарното изпитание на печалба и загуба върши за участниците в пазарната икономика. Независимо от съществуващата социална система, тъжният факт е, че във физическия свят съществува оскъдност – няма достатъчно ресурси, за да се произведат всички блага и услуги, които хората желаят. Заради този недостиг, всички икономически решения включват икономически компромиси – извършване на едно нещо за сметка на друго. Когато оскъдни ресурси се посветят на производството на повече шишенца аспирин, например, непременно ще има по-малко ресурси в наличност за произвеждането на всичко останало. Не е достатъчно да се попита „По-добър ли би бил света, ако имаше повече лекарства?“ Правилният въпрос е „По-добър ли би бил света, ако имаше повече лекарства и по-малко от другите блага и услуги, които ще трябва да бъдат жертвани за да се произведат повече лекарства?“

В стандартните учебници по икономика, икономическият проблем често се определя като решението на едно общество как да разпредели оскъдните ресурси в производството на специфични блага и услуги. В действителност, „обществото“ не решава нищо. Отделни членове на обществото взимат решения, които си взаимодействат, за да определят крайната съдба на всички ресурси на разположение на човечеството. В чиста пазарна икономика, всички в обществото следват правилата да частната собственост, които определят правото на собственост върху специфични единици от ресурси.

В този контекст, пазарните цени се формират, когато индивиди се включват в доброволни размени един с друг. Цените, които се получават, дават способността на предприемачите да изчислят (очакваните) печалби и загуби от различни възможни дейности. Взаимодействието между притежателите на собственост в доброволни размени е това, което „определя“ кои блага и услуги бъдат произведени, но сигналите, създадени от пазарните цени – и, следователно, изчисленията за печалби и загуби – помагат на собствениците да взимат информирани решения.

Може да е от полза да се отдалечим малко и да погледнем по-голямата картина. Предприемачите предлагат пари на собствениците на трудови услуги, капитал и природни ресурси. Те тогава използват тези вложения, за да произвеждат блага и услуги, които продават на потребителите за пари (вижте фигурата долу).

Когато определено предприятие престава да работи това в крайна сметка означава, че потребителите не са били склонни да харчат достатъчно пари на крайния продукт, за да се покрият паричните предложения, които предприемачът е трябвало да направи, за да отклони оскъдните ресурси от други предприемачи, които са искали средства за своите инициативи.

Figure1

За да се разбере този принцип по-конкретно, нека разгледаме един абсурден пример. Да предположим, че успешен строител почива и завещава фирма на глупавия си син. На сина му хрумва да построй нови жилищни сгради покрити с чисто злато. Правилно предвижда, че би имало високо търсене за сгради където асансьорът, коридорите и кухненските рафтове са покрити с ценния метал. Всъщност, синът може да дава апартаментите под наем за много-по високи цени, отколкото собствениците на апартаменти в неговия район.

Разбира се, това не е цялата история. Дори и приходите му да са високи, производствените разходи на глупавия син са астрономични. Освен труда, дървесината, бетона и другите нужни материали, той трябва да изхарчи стотици милиони долари закупуването на огромни количества злато. Счетоводителите му го осведомяват, че независимо от високите му приходи, той губи невероятни количества пари поради решението  да покрие апартаментите със злато. Или ще трябва да му дойде ум в главата скоро, или  ще разпилее цялото си богатство. Така или иначе, той няма да е в бизнеса със златни апартаменти за дълго време.

Сега, ако интервюираме сина и го попитаме какво се е случило, той би могъл да каже „Прекалено е скъпо да се използва злато в моя бизнес.“ Но забележете, че това не може да важи за всички предприемачи. В края на краищата, причината, поради която златото е толкова скъпо е, че другите купувачи плащат толкова висока цена за него. Например, бижутери все още  смятат за изгодно да купуват злато, за да правят огърлици и обеци и за зъболекарите все е изгодно да се използва злато за пломби. Никои бижутер не би казал „прекалено е скъпо да използвам злато в моя бизнес.“

 Обобщено казано, системата на печалби и загуби предава исканията на потребителите на собствениците на ресурсите и на предприемачите, когато те решават колко ресурси да впрегнат във всяка възможна линия на производство. В края на краищата,  нито собствениците на златните мини, нито шефовете на големите индустрии определят как златото ще бъде използвано в пазарната икономика. Вместо това, тези решения главно се водят според това как потребители решат да изхарчат парите си. Търсенето на потребителите на нормални апартаменти, вместо такива покрити със злато, заедно с искането им за огърлици покрити със злато вместо сребро, е това, което води до положението, че апартаменти покрити със злато са абсурдно непечеливши, докато огърлици покрити със злато за напълно разумни.

Пазарното изпитание на печалба и загуба дава структура на системата на свободната търговия. Хора могат свободно да започнат нови бизнеси и да продават ресурсите си (включително и трудовите услуги на техните тела) на когото сами  решат. В пазар основан на институцията на частна собственост, печалбите възникват, когато предприемач взима ресурси на дадена пазарна стойност и ги превръща в готови стоки (или услуги) с по-висока пазарна стойност.  Точно в този важен смисъл печелившите предприемачи правят услуга на всички други в икономиката. Без обратната връзка връзка на изчисленията на печалби и загуби, предприемачите изобщо не биха знаели дали ресурсите, използвани в техните бизнес начинания, са използвани икономически.

Превел Майкъл Тончев

Оригиналната статия на Робърт Мърфи, „The Social Function of Profit-and-Loss Accounting“, се намира на http://mises.org/daily/5654

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.