ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ: ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА (3)

.

И двете икономически системи изискват стабилност. Техните закони са замислени да се съпротивляват на промените и да осигуряват някакво постоянство на разпределението в твърде статичните социални структури. Рамките на допустимото са били стеснени толкова, колкото да се осигури предсказуемост, необходима както за земевладението, така и за натрупване на капитала.

В Третата вълна, в която навлизаме ние, информацията в голяма степен заменя земята, капитала и машините и, както подробно описах в предишния раздел, тя се чувства у дома си в далеч по-непостоянна и изменчива среда. Навярно Третата вълна ще донесе фундаментална промяна в целите и средствата на закона, която ще засегне далеч не само актовете, регулиращи сферата на интелектуалната собственост.

Само по себе си „полето на действие“ – архитектурата на Мрежата – може да служи за множество цели, чието осъществяване в миналото е било възможно само посредством правна намеса. Например, може да се мине без юридическа гаранция за свободата на словото в среда, която, както каза моят приятел и съучредител на EFF Джон Гилмор, „третира цензурата като неизправност“ и пренасочва обявените извън закона идеи по обходен път.

Подобни естествени механизми на уравновесяване могат да възникнат и за изглаждане на социални конфликти, уреждането на които досега е изисквало посредничеството на закона. В Мрежата [социалните] различия най-вероятно ще образуват непрекъснат спектър, който както разделя, така и съединява.

Независимо от силната си привързаност към старата юридическа система, компаниите, търгуващи с информация, най-вероятно ще открият, че при растящата неспособност на съдиите да се ориентират в техническите проблеми резултатите от съдебните процеси ще бъдат толкова непредсказуеми, че на тях не може да се базира никакво дългосрочно планиране. Всеки иск ще прилича на игра на руска рулетка, чийто изход ще зависи от мащабите на некомпенентност на председателя на съда.

Неписаният или адаптиращ се към обстоятелствата „закон“, бърз, нестрог и неуправляем като всички останали изменящи се форми, на този етап може да породи своеобразно „правосъдие“. Наистина, вече могат да се наблюдават нови развиващи се практики, приспособени към условията на виртуална търговия. „Живите“ форми на информация развиват методи за защита срещу безкрайното им възпроизвеждане.

Например, макар че надписите, напечатани със ситен шрифт върху кутиите с дискети с комерсиални програми, изрично изискват от отварящия кутията да спазва маса условия, много малко хора, както вече казах, изобщо четат тези условия и още по-малко хора ги спазват. Независимо от това, разработката на компютърни програми остава доста здрав отрасъл на американската икономика.

Защо става така? Защото хората в крайна сметка купуват програми, които наистина ползват. Щом веднъж програмата стане ключова за вашата работа, вие ще искате най-последната й версия, най-добрата техническа поддръжка, най- актуалните ръководства, всички привилегии, които дава законното притежание. В отсъствието на работещ закон тези практически съображения ще играят все по-важна и по-важна роля за получаване на доходи от неща, които лесно могат да се вземат и безплатно.

Аз наистина смятам, че някои програми се купуват от етични съображения или от абстрактното осъзнаване, че отказът от покупка ще доведе до спиране на разработката на тези програми, но тези мотиви тук ще оставя настрана. Макар да съм убеден, че провалът на един закон почти сигурно се компенсира с възникване на етика или норми, регулиращи живота на обществото, тук не е мястото да отстоявам това убеждение.

Вместо това аз смятам, че както и в горния случай, компенсацията за „софт“ продуктите ще се основава преди всичко на практически съображения, съгласуващи се с истинските свойства на цифровата информация, определящи ценността й, както и с технологическите методи за нейната манипулация и защита.

Макар че загадката така и си остава загадка, аз започвам да виждам посоките, от които могат да се появят решения, частично основаващи се на разширяване на онези практически решения, които вече се прилагат в практиката.

Отношението и неговите инструменти

Аз смятам, че ключово за разбирането на информационната търговия е следното положение: поради отсъствието на вещи информационната икономика ще се основава повече върху отношения, отколкото върху притежание.

Един от вече съществуващите модели за предаване на интелектуална собственост в бъдеще – това е изпълнението в реално време, средство, което понастоящем се използва само в театъра, музиката, лекциите, комедийните импровизации и в педагогиката. Аз съм убеден, че понятието за изпълнение ще се разшири и ще обхване голяма част от информационната икономика – от многосерийните сапунени опери до борсовия анализ. Търговският обмен в тези случаи ще прилича по-скоро на продажба на билети за непрекъснато шоу, отколкото на купуване на отделни опаковани части от това шоу.

Друг модел, естествено, е обслужването. Представители на цял клас професии – лекари, юристи, консултанти, архитекти и т.н. – и днес получават пари пряко за своята интелектуална собственост. Защо ви е авторско право, щом ви плащат хонорар?

Всъщност този модел чак до края на XVIII век е обхващал огромната част от онова, което днес се охранява от авторското право. Преди индустриализацията на творчеството писатели, композитори, художници и пр. са произвеждали своите продукти, намирайки се на частна служба при своите покровители. В отсъствието на вещи, разпространявани чрез масовия пазар, хората на творчеството ще се върнат към нещо от този род, само че ще служат не на един покровител, а на много.

Още днес можем да видим как възникват компании, съществуващи по-скоро за сметка на оказване на техническа поддръжка и подобряване на произвежданата от тях „софт“ собственост, отколкото за сметка на продажби „на парче“ на тази собственост в опакован вид или вградена в нещо друго.

Новата компания на Трип Хоукинс „3DO“, занимаваща се с разработка и лицензиране на мултимедийни инструменти, е един такъв пример. „3DO“ не възнамерява да произвежда никакви търговски програми или потребителски устройства. Вместо това тя работи като своеобразна частна организация, установяваща стандарти и посредничеща между разработчиците на програми и на устройства, които тя лицензира. Тя осигурява опорна точка за отношенията между широк спектър от юридически лица.

Независимо дали вие се смятате за производител или за извършител на услуги, защитата на вашата интелектуална собственост в бъдеще ще зависи от способността ви да управлявате отношенията си с пазара – отношения, които най-вероятно ще оцелеят и ще се развиват.

Ценността на тези отношения ще зависи от качеството на изпълнението, от уникалността на вашата гледна точка, степента ви на компетентност, важността й за пазара и най-важното – от възможността този пазар да получи достъп до вашите творчески услуги бързо, удобно и в интерактивен режим.

Интерактивност и защита

Пряката интерактивност в бъдеще ще осигурява голяма част от защитата на интелектуалната собственост, което всъщност вече и прави. Никой не знае колко софтуерни пирати са си купили легални копия на програмите, след като са се обърнали към разработчиците за техническа поддръжка и са били помолени да потвърдят с нещо факта на покупката, но предполагам, че броят им е много голям.

Същият контрол може да се приложи и към отношения от типа „въпрос- отговор“ между властите (или интелектуалците) и онези, които се нуждаят от експертната им оценка. Бюлетини, списания и книги ще предоставят на абонатите си допълнителна възможност пряко да задават въпроси към авторите.

Интерактивността ще се заплаща добре дори при отсъствие на авторство. Доколкото хората се включват към Мрежата и получават все повече информация направо от производителите – информация, нефилтрирана от централизираните медии, – те ще се опитват да развият същата интерактивна възможност за изследване на реалността, която преди се е постигала само с непосредствен опит. Достъпът „на живо“ до тези отдалечени „очи и уши“ може да бъде контролиран много по-лесно, отколкото достъпът до натрупани пакети от статична и лесно възпроизводима информация.

В повечето случаи контролът ще се основава на ограничаване на достъпа до най-новата, най-необходимата информация. Върху това ще се основават определенията за билет, място на действието, изпълнител и идентичност на притежателя на билета; определения, които, по мое мнение, ще придобият своите форми благодарение на технологията, а не на закона.

В повечето случаи определяща технология ще бъде криптографията.

Криптобутилиране

Криптографията, както може би твърде често повтарям, е „материята“, от която ще се създават стените, границите – и бутилките – на киберпространството.

Разбира се, криптографията, както и всеки чисто технически метод за защита на собствеността, си има своите проблеми. Винаги ми се е струвало, че зад колкото по-мощни защитни стени криете благата си, толкова повече те се превръщат в мишена за другите. Аз съм дошъл от места, където хората си оставят ключовете в колите и дори нямат ключове за къщите си, и оставам убеден, че най-доброто препятствие срещу престъплението е общество със здрав морал.

Макар да признавам, че това съвсем не е обществото, в което живеят повечето от нас, все пак аз вярвам, че излишното уповаване на защита с помощта на барикади, вместо на съвестта, в крайна сметка убива последната, превръщайки взлома и кражбата по-скоро в спорт, отколкото в престъпление. Това вече става в дигиталния свят, както ясно показва дейността на компютърните кракери.

Нещо повече, убеден съм, че изначалните усилия по охрана на цифровото авторско право чрез защита срещу копиране допринесоха за текущото състояние на нещата, когато повечето напълно порядъчни в друго отношение потребители сякаш не изпитват никакви угризения на съвестта от това, че ползват крадени програми.

Вместо да култивира у компютърните новаци чувство на уважение към работата на колегите им, всеобщото залагане на защита срещу копиране доведе до подсъзнателната представа, че щом е кракнал програмата, човек е „заслужил“ правото да я ползва. Ограничавани не от съвестта, а от [липсата на] технически умения, мнозина скоро се почувстваха свободни да правят каквото си искат. Това ще продължи да бъде потенциален страничен недостатък на криптирането в цифровата търговия.

Освен това е полезно да напомним, че защитата срещу копиране беше отхвърлена от пазара в повечето области. Значителна част от бъдещите опити да се използват схеми за защита, основани на криптографията, най-вероятно ще бъдат застигнати от същата участ. Хората не са склонни да толерират неща, които усложняват работата им с компютъра, при това без всякаква полза за тях.

Въпреки това криптирането вече показа, че от него има някаква изгода. Броят на абонатите на много от сателитните телевизии скочи рязко нагоре веднага след въвеждането на по-мощна криптозащита на предаванията. И това – независимо от процъфтяващата нелегална търговия с „черни“ декодерни чипове, с която се занимават хора, на които повече ще им прилича да варят нелегално уиски, а не да кракват кодове.

Друг очевиден проблем с криптирането като универсално решение се състои в това, че веднага след като нещо се декодира от някой лицензиран потребител, се открива широка възможност за масовото му възпроизводство.

В някои случаи възпроизводството, следващо декодирането, може и да не е проблем. Много „софт“ продукти с времето бързо се обезценяват. Възможно е истински интерес към някои такива продукти да има само сред онези, които вече са си купили ключ за непосредствено ползване.

Освен това, тъй като програмите стават все по-модулни, а тяхното разпространение се премества в Мрежата, то ще се преобразува и ще добие вид на пряко взаимодействие с потребителската база. Спорадичният ъпгрейд ще се изглади в непрекъснат процес на постъпкови подобрения и преработки; някои от тях ще са дело на програмистите, а други – резултат от действието на генетични алгоритми. Пиратските копия на софтуера могат да се окажат прекалено статични, за да представляват особена ценност за някого.

Дори в случаи като графичните изображения, където се предполага, че информацията остава фиксирана, в декодирания файл също може да се вплете код, способен да защити файла по най-разнообразни начини.

В повечето схеми, които мога да си представя, файлът ще „живее“ с постоянно закрепена към него програма, която може да „усеща“ окръжаващите условия и да взаимодейства с тях. Например той може да съдържа код, способен да открие процеса на копиране и да провокира саморазрушаване на файла.

Други методи могат да дадат на файла възможност да „звъни вкъщи“ по Мрежата на оригиналния си собственик. За поддържане на целостта си някои файлове могат да изискват периодично „подхранване“ с цифрови пари от потребителя, които след това ще препращат към своите автори.

Разбира се, файловете, способни да предават информация независимо и без ваше знание, изглеждат неприятно, като Интернетския червей на Морис.(7) „Живите“ файлове явно ще притежават известни вирусни свойства. И ако всеки компютър е натъпкан с дигитални шпиони, ще възникнат сериозни проблеми с правото на неприкосновеност.

Но главното тук е, че криптографията ще породи множество технологии за защита, които ще се развиват стремително в условия на жестока конкуренция, каквато винаги е съществувала между производителите на ключалки и крадците.

Криптографията обаче ще се използва не само за правене на ключалки. Тя лежи в основата както на цифровите подписи, така и на споменатите цифрови пари, и по мое мнение, тези две технологии ще играят главна роля в защитата на интелектуалната собственост в бъдеще.

Аз съм убеден, че провалът на модела за условно безплатно (shareware) разпространение на програми е свързан не толкова с нечестността, колкото с простото неудобство на плащането за тях. Вярвам, че ако процесът на заплащане се автоматизира, което ще стане възможно с цифровите подписи и пари, създателите на „софт“ продукти ще прибират много по-големи доходи от стоките, които пускат по вълните на киберпространството.

Освен това те ще се отърват от голяма част от разходите, свързани в днешно време с маркетинга, копирането, продажбата и разпространението на информационни продукти, било то програми, книги, CD-та или кинофилми. Това ще снижи цените и още повече ще увеличи вероятността, че хората ще плащат без всякаква принуда.

Но системата, изискваща посредством технологията да се плаща за всеки достъп до конкретния продукт или форма, поражда един фундаментален проблем. Тя унищожава началната цел, както тя е била разбирана от Джеферсън, – да се направят идеите достъпни за всекиго, независимо от икономическото му положение. Моделът, ограничаващ кръга на изследователите само до богатите, не ми е никак приятен.

Икономика на глаголите

Бъдещите форми и начините на защита на интелектуалната собственост са забулени в гъстата мъгла, обвила входа на Виртуалната ера. Въпреки това аз мога да направя (или да повторя) няколко прости твърдения, сериозно вярвайки, че те няма да звучат прекалено глупаво след петдесет години.

В отсъствие на старите вместилища почти всичко, което ние мислим и знаем за интелектуалната собственост, е невярно. Ще ни се наложи да забравим за него. Ще ни се наложи да гледаме на информацията така, както никога преди не сме гледали на нищо.

Видовете защита, които ще бъдат разработени, ще се основават много повече на технологията и етиката, отколкото на закона.

Криптирането ще бъде техническа основа на повечето способи за защита на интелектуалната собственост. (По тази, както и по други причини, то ще трябва да стане много по-достъпно от днес.)

Икономиката на бъдещето ще се основава по-скоро върху отношения, отколкото върху притежания. Тя ще бъде по-скоро непрекъсната, отколкото последователна.

И накрая, в близките няколко години обменът между хората ще стане предимно виртуален, а не физически, състоящ се не от материя, а от онова вещество, от което са направени мечтите и сънищата. Нашият бъдещ бизнес ще се води в свят, състоящ се повече от глаголи, отколкото от съществителни.

Охо Калиенте, Ню Мексико, 1 октомври 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 6 ноември 1992
Бруклин, Масачузетс, 8 ноември 1992
Ню Йорк, Ню Йорк, 15 ноември 1993
Сан Франциско, Калифорния, 20 ноември 1993
Пайндейл, Уайоминг, 24-30 ноември 1993
Ню Йорк, Ню Йорк, 13-14 декември 1993

Идеите, изразени тук, живееха и се развиваха в течение на времето и на местата, изброени по-горе. Независимо че тук те са във формата на печатна публикация, аз се надявам, че в свободна, течаща форма те ще се развиват и по-нататък, може би доста години.

Тези мисли не принадлежат само на мен; те са се сформирали в полето на взаимодействие между мен и много други хора, на които съм благодарен. По- специално това са: Памела Самуелсън, Кевин Кели, Мич Капор, Майк Годуин, Стюарт Бренд, Майкъл Холдерсън, Мириам Барлоу, Дени Хилис, Трип Хоукинс и Алвин Тофлър.

Трябва обаче честно да си призная: когато от „Wired“ ми пратят чек за временната „фиксация“ на всичко това върху техните страници, аз ще си го осребря сам…

——————————————————————————–

Забележки:

(1) ASCAP – American Society of Composers, Authors and Publishers – Американска асоциация на композиторите, авторите и издателите.

(2) Broadcast Music, Inc.

(3) ГАТТ – Генерално споразумение за митата и търговията.

(4) В оригинала – непреводима игра на думи: „извори“ – „headwaters“, по аналогия с „headquarters“ („щаб-квартира“) – нещо като „щаб-вода“.

(5) Крюгеранд – южноафриканска златна монета, наречена в чест на президента на Трансваал Пол Крюгер (1825 – 1904).

(6) Electronic Frontier Foundation.

(7) Интернетският червей на Морис (Morris Internet Worm) – саморазмножаваща се програма, създадена от 23-годишния студент в Корнелския университет Робърт Т. Морис; червеят, пуснат от него в Мрежата на 2 ноември 1988 г., довежда до излизането от строя на близо 6000 компютъра, включени в нея.

——————————————————————————–
Английският оригинал на текста:
John Perry Barlow. Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net
Статията е публикувана за пръв път под заглавие „The Economy of Ideas“ в списание „Wired“, 1994 г., # 2.03.
Превод: Иван Попов, 1999
——————————————————————————–

.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.