ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ: ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА (2)

.

II. Информацията е форма на живот

Информацията иска да бъде свободна

На Стюарт Бранд обикновено приписват тази изящна констатация на очевидното, в която се признава и естественото желание на тайните да бъдат разказани, и фактът, че те са способни да изпитват нещо като „желание“.

Английският биолог и философ Ричард Доукинс предлага идеята за „самостите“ („memes“) – самовъзпроизвеждащи се информационни структури, които се размножават в екосистемите на ума, – казвайки, че те са подобни на формите на живот.

Аз вярвам, че те наистина са форми на живот във всички отношения, с изключение на отсъствието на въглеродна основа. Те се самовъзпроизвеждат, взаимодействат с околната среда и се приспособяват към нея, мутират и оцеляват. Както всички други форми на живот, те еволюират, за да запълнят свободните ниши в своите екосистеми, каквито са в този случай окръжаващите ги системи от вярвания и културата на стопаните им, тоест нас.

Действително социобиолозите като Доукинс напълно допускат, че формите на живот на въглеродна основа също се явяват информация, тоест кокошката е начин яйцето да произведе друго яйце, и целият спектакъл на биологичния живот – това са средствата, с които молекулата ДНК тиражира низове от информация, точно подобни на самата нея.

Информацията се самовъзпроизвежда в пукнатините на възможността

Подобно на спиралата на ДНК, идеите са безпощадни експанзионисти, винаги търсещи нови възможности за разширяване на своя lebensraum [жизнено пространство]. И също както е с природните форми на въглеродна основа, по-приспособените организми са извънредно изкусни в намирането на нови местообитания. Също както обикновената домашна муха се е промъкнала практически във всички екосистеми на планетата, самостта „живот след смъртта“ е намерила ниша в болшинството умове, или психоекосистеми.

Колкото по-широк резонанс предизвиква една идея, образ или песен, в толкова повече умове ще влезе и ще остане тя. Да се спре разпространението на наистина жизнеспособна информация никак не е по-лесно, отколкото да се удържат пчелите-убийци на мексиканската граница. Тя се просмуква навсякъде.

Информацията желае да се променя

Ако идеите и другите интерактивни информационни структури са наистина форми на живот, може да се предположи, че те постоянно ще еволюират във форми, които по-съвършено се приспособяват към окръжаващата среда. И както ще видим, те през цялото време правят тъкмо това.

В течение на дълго време обаче нашите статични среди, било то надписи, издълбани в камък, мастило върху хартия или боя върху целулоид, упорито се съпротивляваха на еволюциония импулс, което водеше до възвеличаване на способността на автора да определя крайния резултат на труда си. Но както и в устната традиция, оцифрованата информация няма „последен дубъл“.

Неограничената от опаковки цифрова информация е непрекъснат процес, приличащ повече на доисторическите митове за метаморфозите, отколкото на нещо, което можем да загънем в пакет. От неолита до Гутенберг информацията се е предавала от уста на уста, изменяйки се при всяко пре-разказване (пре- изпяване). Историите, сформирали нашите представи за света, нямат меродавни версии. Те се приспособяват към всяка култура, в контекста на която са разказвани.

Тъй като тези разкази никога не са застивали в печатен вид, тъй нареченото „морално право“ на разказвачите да считат тези истории за свои не само не се е защитавало, но и не се е признавало. Разказът просто се е предавал от човек на човек, видоизменяйки се всеки път. Връщайки се към такава „течаща“ информация, ние можем да очакваме, че значението на авторството ще намалее. На творците може би ще се наложи отново да се запознаят със скромността.

Но нашето законодателство по авторско право е съвършено неприспособено както към изказвания, които никога не получават фиксирана форма, така и към културни явления, които нямат определен автор или изобретател.

Джазовите импровизации, комичните скечове, пантомимата, импровизирани монолози, „прекият ефир“ – всичко това не удовлетворява конституционното изискване за „писмена фиксация“. Нефиксирани посредством публикация, тези „течни“ произведения на бъдещето ще напомнят по-скоро непрекъснато изменящи се форми, и следователно ще съществуват извън сферата на авторското право.

Експертът по авторско право Памела Самуелсън разказва за състояла се през миналата година конференция, където е бил обсъждан фактът, че западните страни могат на законни основания да присвояват музика, орнаменти и знахарски фолклор от аборигените, без да изплащат компенсации на родното им племе, на основанието, че племето не е „автор“ или „изобретател“.

Но скоро по-голямата част от информацията ще се произвежда съвместно от племената, населяващи киберпространството – кибер-ловци-и-събирачи. Юридическото ни високомерие, с което отричаме правата на „диваците“, съвсем скоро може да се обърне и срещу нас.

Информацията е тленна

С изключение на редки класически образци, по-голямата част от информацията е подобна на селскостопанските продукти. Нейното качество бързо се влошава с времето и с отдалечаване от мястото, където е била произведена. Но дори тук ценността е твърде субективно и условно понятие. Вчерашните вестници напълно запазват ценността си за историка. Нещо повече, с времето ценността им само нараства. От друга страна, за брокера новините за събития отпреди повече от час нямат почти никаква значимост.

III. Информацията е отношение

Значението има ценност и е уникално във всеки случай

Като правило ние определяме ценността на информацията, изхождайки от нейната смисленост. Мястото, където обитава информацията, свещеният миг, в който предаването става приемане – това е област с твърде много променливи характеристики и оттенъци, които зависят от отношението между подател и получател и от дълбочината на взаимодействието им.

Всяко такова отношение е уникално. Дори случаите, когато подателят е предаваща медия [broadcast] и изцяло отсъства обратна връзка, едва ли получателят е пасивен. Получаването на информация често е също толкова творчески акт, колкото и нейното създаване.

Ценността на това, което се изпраща, изцяло зависи от степента, в която всеки отделен получател владее средствата за приемане (обща терминология, внимание, интерес, парадигма и т.н.), необходими, за да направят съобщението съдържателно.

Разбирането е ключов елемент, който все по-често се изпуска от поглед при усилията за превръщане на информацията в стока. Данните могат да представляват произволен набор от сведения, полезни или не, разбираеми или неразбираеми, смислени или празни. Компютрите могат цяла нощ да бълват нови данни без човешка помощ, и резултатите могат да бъдат пуснати в продажба като информация. Те могат да са, а могат и да не са такава. Само човекът може да разпознае значението, което отделя информацията от данните.

Наистина, информацията, в икономическия смисъл на думата, се състои от данни, които са преминали през конкретен човешки ум и са били признати за смислени в контекста на даденото съзнание. Това, което за някого е информация, за друг са само данни. Ако вие сте антрополог, детайлните схеми на родството в племето тасадзей могат да се окажат за вас ключова информация. А ако сте банкер от Хонгконг, те могат да ви се сторят просто данни.

Привичното е по-ценно, отколкото рядкото

При материалните блага има пряко отношение между техния недостиг и ценността. Златото е по-ценно от пшеницата, независимо че не се яде. Но с информацията, по правило, всичко е наопаки. Ценността на повечето „софт“ стоки нараства, когато те стават по-разпространени. Привичността е важно качество в света на информацията. Често пъти най-доброто, което може да се направи, за да се повиши търсенето на стоката, – това е просто да се даде даром.

Макар че този принцип не винаги работи при shareware-програмите, може да се докаже, че съществува връзка между количеството пиратски копия на комерсиални програми и обема на продажбите. Най-често крадените програми, например Lotus 1-2-3 и WordPerfect, се превръщат в стандарт и от това доходите от продажби само се увеличават.

Що се касае до моя „софт“ продукт, рокендрол песните, няма никакво съмнение, че групата, за която пиша, Grateful Dead, невероятно увеличи популярността си, раздавайки свои песни безплатно. Още в началото на седемдесетте ние разрешихме на хората да записват наши концерти, но вместо падане на търсенето на нашите продукти, сега концертите ни събират най- големите аудитории в Америка – факт, който, поне отчасти, можем да отнесем за сметка на популярността, породена от тези записи.

Наистина аз не съм получил нито цент за милионите копия на мои песни, записани на концертите, но не виждам причина да се оплаквам. Работата е там, че никой освен Grateful Dead не може да изпълнява песните като Grateful Dead, и затова, ако вие искате преживяване, а не негово бледо копие, ще дойдете да си купите билет от нас. С други думи, защитата на нашата интелектуална собственост произтича от това, че ние сме единствен неин източник в реално време.

Изключителността притежава ценност

Моделът, който обръща с главата надолу физическото съотношение на недостига и ценността, поражда проблема, че понякога ценността на информацията в значителна степен се основава на недостига й. Изключителното притежаване на определени факти увеличава полезността им. Ако всички знаят как да надуят цените на борсата, тази информация няма да струва абсолютно нищо.

Но отново решаващият фактор обикновено е времето. В крайна сметка няма значение ще стане ли подобна информация общодостъпна. Важното е да бъдеш сред първите, които ще я завладеят и ще я пуснат в ход. Макар че могъщите тайни обикновено винаги излизат наяве, те могат да останат тайна достатъчно дълго, за да се възползват притежателите им от своето предимство.

Гледната точка и авторитетът притежават ценност

В света на изменчиви реалности и взаимнопротиворечащи си карти ще бъдат възнаградени тези пророци, чиито карти по-добре описват местността и могат да осигурят предсказуеми резултати на онези, които ги ползват.

Що се касае до естетическата информация, било то поезия или рокендрол, хората са готови да купят ново произведение на един автор още преди да са го видели, щом като са получили удоволствие от предишните му работи.

Реалността е редактиране. Хората са готови да плащат за авторитета на онези редактори, чиято филтрираща гледна точка им се струва най-адекватна. И отново гледната точка е качество, което е невъзможно да се открадне или възпроизведе. Никой освен Естер Дайсън не вижда света като нея, и приличната цена, която тя иска за своите бюлетини, е всъщност цената на привилегията да гледаш към света през нейния уникален поглед.

Времето замества пространството

В материалния свят ценността в голяма степен се опира на притежанието или на пространствената близост. Човек притежава материята, намираща се вътре в някакви пространствени граници, и възможността пряко и еднолично да въздейства върху нея; когато той налага волята си върху всичко, затворено в тези граници, това е преимуществено право на владение. Отношение между ценност и недостиг тук, разбира се, присъства – това е пространствената ограниченост.

Във виртуалния свят ценността се определя от близостта във времето. Информационният продукт обикновено е толкова по-ценен, колкото по-близо във времето е купувачът до момента на производство, и ограниченията тук са времеви. Много видове информация бързо се обезценяват или с течение на времето, или при възпроизвеждане. Тяхната приложимост отслабва, когато описваната от тях територия се променя. При отдалечаване от точката, където информацията е била произведена, се появява шум и капацитетът [на предавателния канал] намалява.

По същия начин, слушането на запис на Grateful Dead едва ли е същото преживяване, както посещението на концерт на Grateful Dead. Колкото по- близо се намирате до извора(4) на информационния поток, толкова по-добри са шансовете да откриете в него вярна картина на реалността. В епохата на лесна и всеобща възпроизводимост информационните абстракции на популярни преживявания ще се разпространяват от източника си за броени минути, стигайки до всеки заинтересован от тях. Но достъпът до преживяването на желаното събитие, независимо дали е нокаутиращ удар или акорд на китара, може достатъчно лесно да се ограничи само до онези, които са готови да си платят.

Защита на изпълнението

В затънтеното градче, където съм роден, хората не са склонни да ви вярват само защото имате идеи. Вас ви съдят по онова, което можете да направите с тях. Тъй като животът продължава да се забързва, мисля, че за всички е очевидно, че изпълнението е най-добрата защита на замислите, които се превръщат в материални продукти. Или както веднъж се е изразил Стив Джобс: „Истинските творци доставят.“ Побеждава обикновено този, който излезе на пазара пръв (и притежава достатъчно организационна сила, за да удържи лидерството).

Но когато се зациклим върху информационната търговия, много от нас сякаш почват да мислят, че при нужните юридически гаранции само едната оригиналност е достатъчна, за да ни плащат висока заплата. Всъщност най- добрият начин да се защити интелектуалната собственост е тя да бъде пусната в ход. Не е достатъчно да изобретиш и патентоваш, трябва и постоянно да измисляш нещо ново. Някой казва, че е патентовал микропроцесора преди „Интел“. Може и да е така. Но ако беше почнал да произвежда и продава микропроцесори преди „Интел“, претенциите му щяха да бъдат далеч по- обосновани.

Информацията сама е награда за себе си

Да казваме, че парите са информация, в днешно време стана общоприето. С изключение на крюгерандите(5), смачканите банкноти, които даваме на таксиметровия шофьор, и съдържанието на куфарите, които според слуховете носят със себе си наркобароните, повечето пари в информационния свят имат вид на единици и нули. Глобалните пари, разливащи се като магма, смазват [механизма на] Мрежата. Очевидно е освен това, както вече споменах, че информацията в наше време играе такава роля в създаването на богатства, както някога земята и слънчевата светлина.

По-малко очевидна е степента, в която информацията придобива собствена ценност, не като средство за придобиване, а като цел за придобиване. Аз предполагам, че така е било винаги, но не в толкова явна форма. В политиката и в академичните кръгове властта и информацията винаги са били тясно свързани.

Но доколкото все повече купуваме информация за пари, ние почваме да разбираме, че купуването на информация срещу друга информация е просто икономическа обмяна, без да е необходимо продуктът да се конвертира във валута и обратно. Това е известно предизвикателство към онези, които обичат точното счетоводство, тъй като дори ако оставим настрана теорията на информацията, обменният курс на информацията е прекалено плаващ, за да водим сметки с точност до десетичната запетая.

Независимо от това, по-голямата част от нещата, които купува средният американец, не са стоки от първа необходимост. Ние купуваме красота, престиж, опит, образование и прочие неясни обекти на притежание. Много от тези неща могат не само да бъдат изразени в нематериални термини, но и да бъдат придобити по нематериален начин.

Освен това съществува необяснимо удоволствия от информацията сама по себе си: радостта да се учим, да знаем и да учим другите. Странно приятно е чувството от информацията, която влиза във и излиза от теб. Играта с идеи е забавление, за което хората са готови да развържат кесиите си, което и създава пазар за книгите. Вероятно ние бихме харчили за такива удоволствия още повече пари, ако нямаше толкова много възможности да плащаме за идеите с други идеи.

Това обяснява голяма част от колективния доброволен труд, плодовете от който пълнят архивите, нюзгрупите и базите данни в Интернет. Неговите обитатели работят не просто така, както е прието да се смята. По-скоро те получават заплащане не в пари, а в нещо друго. Това е икономика, която се състои почти напълно от информация.

Това може да стане преобладаваща форма на човешки търговски отношения, и ако ние продължаваме упорито да мислим икономиката в чисто монетаристки термини, можем да изпаднем в сериозно заблуждение.

Заплащането на труда в киберпространството

Какво отношение има всичко казано дотук към излизането от кризата на интелектуалната собственост? Аз едва съм започнал мислените си лутания в търсене на отговор. Свежият поглед върху информацията до голяма степен прояснява парадигмата – така можем да видим колко силно се различава тя от чугуна и свинското, и да си представим какъв куп от сакати карикатури на прецедентно право ще се натрупа, ако и занапред продължаваме да я третираме юридически като чугун и свинско.

Както вече казах, аз съм убеден, че тези планини от хартия ще се превърнат в купчина пепел още в близкото десетилетие, и ние, рудокопачите на ума, ще трябва да хвърлим жребий и да изберем нова, работеща система.

Всъщност аз съвсем не гледам на перспективите ни така мрачно, както могат да си помислят читателите на тази йеремиада. Решения ще се появят. Природата не търпи празно пространство, и търговията също.

Действително една от характеристиките на електронната граница, която винаги ме е привличала най-много – заради което Мич Капор и аз използвахме този израз за название на нашата фондация(6) – това е колко силно тя прилича на американския Запад от XIX век, с естественото му предпочитание към социални устройства, възникващи от местните условия, пред онези, които се налагат отвън.

Преди Западът да бъде напълно заселен и „цивилизован“ в това столетие, редът се е установявал в съответствие с неписания Кодекс на Запада, който е притежавал по-скоро изменчивостта на етикет, отколкото твърдостта на закон. Отдавало се е предпочитание на здравия смисъл пред законите, които и без това са били твърде неприложими.

Аз съм убеден, че законът, както го разбираме ние, е бил насочен към защита на интересите, породени от двете икономически „вълни“, така точно описани от Алвин Тофлър в книгата му „Третата вълна“. Първата вълна се е основавала на селското стопанство и е изисквала закон, уреждащ притежанието на основния източник на производство – земята. Във Втората вълна движеща сила става промишленото производство, и структурата на съвременния закон е израсла върху централизираните институти, нуждаещи се от защита на своите запаси от капитал, работна сила и средства за производство.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.