.
.
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята.
Автор: Бойко Бочев
.
„ОСЕМЕНИТЕЛИТЕ“ – РАЗМНОЖИЛИ КОМУНИСТИЧЕСКАТА СГАН…ОТ КОЯТО НЕ СМЕЕМ (!??) , ДА СЕ ОТЪРВЕМ !!!!!
Es gibt immer noch in Bulgarien Leute mit durchwaschenem Gehirn, die die russische expansiwe Ausenpolitick fuer richtiig halten. Mein lieber Gott als Du dem menschlichen Verstand Grenzen gab warum hat es der menschlichen Dummheit keine Grenzen gesezt? (frei nach Bismarck)!
Това стихотворение често се приписва на Радой Ралин, но е от Бойко Бочев. Или както се подписваше той – Хаджи Бойко. Публикуваше често в „Черния ден“ на Иван Калчев. И по други вестници също. Публикуваше и карикатури.
Благодаря за инфото! Бех останал с грешна информация. Смених името.
Поздрави!