Неподготвен ли беше министър Младенов в Чикаго?

.
След срещата на външния министър на България г-н Николай Младенов в Чикаго публиката остана с впечатлението, че това е поредният външен пратеник, който се страхува да поема ангажименти. Празните приказки издаваха липсата на визия и твърдост в намеренията. ЕВРОЧИКАГО представя анализ на отговорите на г-н Младенов на въпросите, зададени от български граждани.

Въпрос 1: Мнението на министъра за МИР (многомандатен избирателен район) чужбина?

Става дума за обособяването на избирателен район чужбина, в който българите зад граница да могат да гласуват за кандидатски листи, включително с преференциален вот така,  както това правят българските избиратели в страната. По сега действащия Избирателен закон гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете подадени в страната. Това обезмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, от друга страна, деформира вота на избирателите в страната. Оказва се, че над един милион българи в чужбина все още нямат свой представител в Народното събрание и България остава единствената балканска държава без институционална връзка със своята диаспора. Предлагаме обособяването на избирателен район за българските граждани в чужбина, в който те да могат да гласуват за кандидатски листи, както това правят българите в България. Това предложение среща подкрепата на почти всички парламентарно представени партии. Въпреки това, то не намира място в проекта за Изборен кодекс. Ние желаем този въпрос да се постави на гласуване в Народното събрание.

Отговор на г-н Младенов: Знам, че има такова предложение. Сега след като приключим срещата във Вашингтон, съм извикал една група народни представители, които работят по проекта, за да погледнем внимателно всичко, свързано с гласуването извън България. Защото дали има избирателен район един или не, как се разпределят мандатите, ако няма обособен избирателен район,  кой има право да гласува зад граница, всички ли да гласуват, къде гласуват в консулските служби ли, как гласуват… Това са въпроси, които са свързани и трябва да се решат комплексно. Знам за предложението, има и други виждания, не мога да  ви кажа кое е по-добро,  кое е по-правилно. Според мен, най-лошото е, когато  гласовете, които идват от чужбина, се разхвърлят по начин, по който практически се губят – толкова отиват в Габрово,  толкова отиват Добрич, толкова отиват еди-къде си. По този начин гласовете абсолютно се губят  и на вас като представители, и хората, които избирате; и в крайна сметка, се променя вотът на хората в Добрич, Габрово и т.н., което също не честно. Така че, трябва да се  намери някакъв начин за решаване на този въпрос. Дали ще е с отделен мандат, дали ще е с  общо разпределение, но знам за идеята.
Коментар на Еврочикаго: В отговора на министър Младенов се забелязват две неща: Първо, липсва ясен ангажимент и визия относно дебата по новия изборен кодекс. Министърът трябва да бъде водещ особено в процеса за рационализиране и облекчаване на техническите въпроси, свързани с извършване на гласоподаването в чужбина. Второ, г-н Младенов има грешна представа за функционирането на българската избирателна система. Гласовете, които идват от чужбина, „не се разхвърлят“ по избирателни райони, не и на изборите за Народно събрание през 2009 и 2005 (справка : Методика за определяне на резултатите от гласуването на изборите за народни представители публикувана на сайта на цик http://www.cik2009.bg/?page=7). Това е и невъзможно, при почти 150 000 гласували в чужбина.

От друга страна, обещаното от ГЕРБ гласуване с преференции за кандидатски листи  би било възможно само ако се обособи и Многомандатен избирателен район – Чужбина, в съответствие с член 26 ал. 1 от Конституцията. Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. Неизпълнението на това условие ще изправи законопроекта за Изборен кодекс пред конституционни трудности. Този „пропуск“ няма как да не бъде забелязан и от Венецианската комисия при Съвета на Европа. В тази връзка, искаме да привлечем вниманието на министър Младенов към предложението за изборна реформа, разработенo от д-р Стефан Манов и проф. Любомир Гаврилов от Франция. То изразява в значителна степен желанието на българските граждани в чужбина за участие в политическия живот на страната. Проектът се подкрепя от граждански организации и експерти към Временната комисия за изработване на изборен кодекс, но не е намерил място в окончателния доклад на Комисията.

http://www.eurochicago.com/2010/03/kam-novo-izborno-zakonodatelstvo-izborna-geografia/

http://www.eurochicago.com/2010/05/izbiratelna-sistema-8-32/

Въпрос 2: Според закона за българите в чужбина, към посолствата могат да се образуват „консултативни органи“.  Кой трябва да инициира създаването им ако посланиците не го направят? Какво е отношение Ви по този въпрос?
Отговор на г-н Младенов: Г-н Младенов: Не знам да има такива “консултативни  органи” към посолствата.

Гражданин: Да, в момента няма, но по закон трябва да има.

Г-н Младенов: Не може да има такова нещо, не може да се създават към посолствата  органи, каквито и да са, които и да са част от дипломатическата служба – това е много ясно. Който е задал въпроса, не го е формулирал много точно.

Коментар на Еврочикаго: Съгласно чл. 5. ал. 3 от Закона за българите, живеещи извън република България, обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г., към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от лицата по чл. 2. Би следвало да се демонстрират усилия от политическия кабинет на министъра за превръщането на дипломатическите мисии в услуга на българските граждани. Пред българската дипломация стои на дневен ред осъзнаването на съвършено новите функции на мисиите зад граница относно културата, образованието, бизнес отношенията и не на последно място- приобщаването на българите извън пределите на родината.

Разбира се, както подчертава министър Младенов, тези органи, нека ги наречем,  Обществени съвети на българите в чужбина, не могат и не трябва да са част от дипломатическите служби. Те трябва да са независими, изборни органи, работещи на обществени начала. Създаването на първите Обществени съвети на българите в чужбина е вече в ход, а тяхното избиране би могло да се проведе съвместно с президентските избори през ноември 2011. Българите в чужбина очакваме подобрена координацията между МВнР и Министъра без портфейл, с останалите министерства. Затова разчитаме на подкрепата и на съдействието на МВнР, както и на ръководителите на нашите дипломатически представителства.

Въпрос: Има ли България реална, не само пожелателна, стратегия за българите в чужбина?
Отговор на г-н Младенов: България има повече стратегия отколкото ѝ трябва. Въпросът не е в това дали има стратегия или няма стратегия,  въпросът е какво се прави  реално с тези хора, защото има различни групи. Вие сте по-скоро стара емиграция,  икономическа емиграция и т.н.,  а има такива общности, които са етнически българи, които традиционно си живеят дали в Молдова, дали  в Украйна, или някъде другаде. Техните проблеми  са съвсем различни. Така че,  въпросът не е в това да  напишем пак някаква стратегия. Със сигурност има и нова, и със сигурност тя е  актуализирана,  със сигурност някъде се правят и отчети за нейното изпълнение. Но моят  контра въпрос по-точно би бил: „По какъв начин ние работим с тези общности? Какви услуги им предоставяме, как подкрепяме училищата?” Както е за училищата  – има програма “Родна реч”, която дава подкрепа на вашето училище.  Има ли нужда от други такива програми, свързани с фолклор, с читалищна дейност и т.н. Това е по интересният въпрос. Иначе, формално стратегия има  и тя сигурно е много добра.
Коментар на Еврочикаго: Г-н Младенов е прав, че „въпросът не е в това да  напишем пак някаква стратегия”.  Въпросът е и не само как се прилагат, а също как се получава обратна връзка за подобряването на тези стратегии.  Това, което проличава от отговора на министър Младенов, е, че на тези стратегии се гледа като на нещо напълно формално. Вместо стратегия ние бихме предпочели да се спазва член 26 ал. 1 от Конституцията  на Р. България, цитиран и коментиран по-горе. България е правова държава, но вече 10 години Законът за българите, живеещи извън България не се спазва. Не е създаден Национален съвет на българите в чужбина, за което наши сънародници са внесли жалба до Омбусмана на Р. България. Министерският съвет все още не е изпълнил своето задължение да изработи правилник за прилагане на Закона за българите, живеещи извън република България. Що се отнася до контравъпроса на министъра: “По какъв начин ние работим с тези общности? Какви услуги им предоставяме, как подкрепяме училищата?…”, подобни въпроси са свързани с координацията и с пряката връзка със сънародниците ни в чужбина, уточняване на конкретни резултати и нужди. Нека добавим, че ако имаше обществени съвети, както е регламентирано със ЗБЖРБ, те биха били безкрайно полезни именно в тази посока.

Но изглежда, че министърът не е добре осведомен какви са основните проблеми, които вълнуват българите в чужбина. Дали си е направил труда да поиска на място такава информация, за да се демонстрира добра координация между него и министъра без портфейл? Г-н Младенов не повдигна въпроса за финансовия ангажимент на българската държава. Само за българските училища в централна Европа България харчи 1.5 милиона лева годишно- голяма сума, която идва от българския данъкоплатец и чиито резултати са неясни: българските ученици с всяка изминала година намаляват (справка: Доклада на Ивайло Калфин от 2008). Не стана много ясно дали има „нова” или „актуализирана” стратегия и къде точно се правят отчетите за нейното изпълнение, г-н Младенов каза: „Със сигурност има и нова, и със сигурност тя е  актуализирана,  със сигурност някъде се правят и отчети за нейното изпълнение.”

Въпрос: Относно казуса „Мирослав Ризински“ смятате ли, че има шанс българската държава или европейските институции да помогнат за разрешаването на този случай или той ще продължи да се протака? Съдът над Спаска Митрова – нейният случай?
Отговор на г-н Младенов: Смятам, че колкото по-малко си измисляме случаи като Спаска Митрова, толкова по успешно ще се  развиват отношенията с Македония  и толкова по успешно ще си решаваме истинските казуси. (Ръкопляскания в залата)  Мисля, че всеки български гражданин, всеки човек, който има български паспорт трябва да има разбира се защита от българската държава, но в рамките на това което е нормално. Истерията – медийна, истерия – обществена по казус, който не се разбира добре, не си навлязъл достатъчно дълбоко в неговите  подробности да се превръща  в  ядрото на отношенията между две държави е абсолютно некоректно.   (Край на отговорите на министъра).
Коментар на Еврочикаго: Външният министър на България не може да нарича „измислени” проблемите с македонски граждани с българско самосъзнание, както са случаите с Мирослав Ризински и  Спаска Митрова.  Във всеки случай отговорът на г-н Младенов показва отново непознаване на тематиката или липса на визия и отстояване на българските интереси!

Нека припомним, че предшественикът на г-н Младенов г-н Калфин имаше категорична позиция: „Подкрепа за Македония, но не на всяка цена” и ясно поставяше съобщението относно членството на Македония в НАТО и Европейския съюз: „Заявили сме подкрепа за членството на Македония. Но веднага трябва да кажа, че не е нормално тази подкрепа да бъде безусловна. Има критерии, които трябва да се изпълнят. Ние бихме настоявали изключително много за спазване на принципите на добросъседство и липсата на агресия към българската нация или история от страна на македонските власти.“ (24.07.2006)

И още: г-н Калфин призова да бъде сменен директора на Македонския културно-информационен център в София, Стефан Влахов-Мицов, поради тесните му връзки с ОМО Илинден-Пирин.  Мицов престава да ръководи този център, но беше назначен на работа в македонското посолство в София. Бидейки такъв, той всяка седмица сипе обиди към България и българите в македонската преса. Ако който и да било служител на българското посолство правеше нещо подобно, едва ли македонските или които и да е други власти щяха да си мълчат.

Живеем в демократично общество, където медиите са важен коректив. Един външен министър трябва да си дава сметка за това, и като „първи дипломат” на държава член на ЕС, следва да има по ясно отношение за проевропейската политика на съседните държави. Отношенията между България и Македония следва да се основат на това, доколко Македония напредва по пътя на своята евроинтеграция. Случаи като „Митрова” и „Ризински” показват, че в Македония правовата държава не е в синхрон с европейските стандарти и България е в правото си да изисква уважение и спазване на европейските норми.

Ein Gedanke zu „Неподготвен ли беше министър Младенов в Чикаго?

  1. Този министер да си поддаде оставка ! Първин нямаше храброст да осъществи среща с българите от Македония при неговото посещение тук, а сега коментира че случаевите Спаска и Ризински са измислени !??? Явно с този човек нещо не е на ред ! Нека да се преиспита малце.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.