.

Опиянението от властта, рано или късно, води до (някаква форма) на диктатура.

Напоследък все по-често се замислям какво ще стане един ден, когато доверието в аванс, на което така обилно все още в момента се радва Бойко Борисов (и каракачанската си кучка да предложи за някакъв пост в държавата и нея че я изберат с голямо мнозинство…) започне да намалява?

А, че въпросният ден ще дойде е повече от ясно, защото от страна на ГЕРБ поне засега не идват никакви реални икономически позитивни сигнали. Дори и единствената вълна, която доведе ГЕРБ и в частност Бойко Борисов на власт (анти тройнокоалиционната нагласа), се разби някъде в неизвестни корпоративни скали…

Къде останаха гръмките лозунги, че ще се громят и изправят пред съд крадците от Триглавата ламя? И не само, че всичко някак си се забравя, ами напротив – свидетели сме как бившите ‚врагове‘ са вече коалиционни партньори (кметските избори в Габрово, спечелени убедително с турско-циганските гласове на ДПС).

А, че от добрите намерения до подтисничеството е само една имагинерна крачка, сме се научили (го знаем) от историята. В основата на всяка диктатура в миналото са стояли в началото винаги добри, но неосъществими утопични  намерения.

Какво прави ГЕРБ в момента? Използва метода на камшика и моркова… Тези, които са неудобни се оставят на Цецо (тъй като в България всички с доста пари много са крали, не е проблем всеки да бъде подведен под отговорност), а бързо приспособилите си (ДПС и медийната й група) се привличат дори, като нови съюзници.

Не искам да съм лош пророк, ама рамото, което Синята коалиция и в частност Иван Костов (цитирам по памет: „в интерес на сигурността, ще приема ограничения в личните свободи), даде в началото на целия този бутафорен театър с многото арести за пред масата избиратели (публиката), може един ден да й струва скъпо. Всъщност какво значи ‚скъпо‘, след като така и така там сме останали една шепа хора… Имам предвид, че и от тази шепичка доста могат да преосмислят моралните ценности на лидерите си…

А, че призрака на диктатурата вече броди из България е видно от пръв поглед. Това, което властоимащите най-много ги притеснява от както са дошли на власт е, че чрез изпитания си метод на ‚камшика и моркова‘ едва ли биха и свободната размяна на мнения в Мрежата, подчинили. Затова и налудничавите им идеи да поставят и това под контрол. Разбира се, последното е практически невъзможно, ама те не залагат на реалното му приложение (все някой с две гънки в мозъка и там има и му е ясно, че тава са само празни приказки), а по скоро на сплашващия ефект от думите им.

И като заключение на моите думи ще припомня на късопаметните от къде дойде Бойко Борисов. От милиционерското училище в Симеоново, след като напусна пожарната, тъй като не беше съгласен тя да се деполитизира (винаги верен на Партията), мина през мутренско-силовите застраховки на ранния преход, беше пазвантин не на кой да е, а на другаря Тодор Живков, по слугува и на Симо Ментата, който за благодарност го вкара в политиката… и нататък вече всичко е ясно… (самопровъзгласи се за десен и ЕНП го призна, защото й носи гласове…)