Защо Великден непрекъснато се мести?

.

image.

Заради правила отпреди 17 века всяка година християните честват най-големия си празник по различно време. И по два пъти.

***

Тази година България и православният свят ще честват Великден на 5 май. За католиците и протестантите обаче той идва още тази неделя, на 31 март. И при двете основни течения на християнството най-големият празник варира с амплитуда 35 дни. И често обърква почивните ни дни, плановете за ваканцията и учебните срокове. Защо идва този хаос с датите?

ОБЯСНЕНИЕТО СЕ ОКАЗВА ДОСТА ОБЪРКАНО, отбелязва The Economist. Според Библията,  Христос е вечерял с учениците си за последeн път в нощта на еврейския празник Пасха, бил е разпнат на следващия ден (Разпети петък) и се е преродил на по-следващия ден (Велика събота).

Пасха се празнува на първото пълнолуние след  пролетното равноденствие, което може да се случи във всеки от следващите 7 дни. За да гарантира, че Великден ще се падне в последния ден от седмицата, през 325 година първият Вселенски събор на християнската църква в Никея решава, че Великден ще се празнува в неделята на първото пълнолуние след пролетното равноденствие, или след него. Тук обаче има малка уловка – ако първото пълнолуние се падне в неделя, тогава Великден би съвпаднал с Пасха. Затова е решено в такива случаи честването на Възкресение да бъде отложен за следващата неделя. Нещата се объркват още повече, тъй като на събора е взето и решение да бъде фиксирана датата на равноденствие на 21 март – каъвто е бил случаят през 325 година (днес е на 20 март). След това се създават няколко таблици, определящи датата на пълнолунието, които обаче не съвпадат съвсем с астрономическото пълнолуние (което на практика значи, че Великден всъщност е преди Пасха).

НАЙ-РАННАТА ВЪЗМОЖНА ДАТА за Великден е, когато възприетото пълнолуние се пада на 21 март, събота. Тогава Възкресение се празнува на следващия ден – 22 март. Това обаче е доста рядко явление – случвало се е през 1818 и ще се случи отново през 2285 година. Най-късната възможна дата пък е, когато пълнолунието се падне на 20 март, така че следващото възможно пълнолуние е 29 дни по-късно, на 18 април. Ако това се падне в неделя, се прилага специалното правило и Великден се празнува на 25 април. Това се е случвало за последно през 1943 и ще се случи отново през 2038 година.

По този начин се получава прозорецът от 35 дни, в които варира честването на празника. Източната църква ползва същите правила, но ползва юлианския календар, който в момента изостава от грегорианския с 13 дни. Това изоставане, съчетано с правилата от Никея, понякога дава разлики като тазгодишната – повече от месец.

ИМАЛО Е МНОГО ПРЕДЛОЖЕНИЯ за промяна на начина, по който се насрочва Великден. На среща в Алепо през 1997 представители на няколко църкви предложиха от 2001 да влезе в сила нова система, която разчита на реалните астрономически данни, вместо на старите таблици за изчисляване на пълнолуние. Това би направило датата еднаква за източната и западната църква. Предложението обаче не бе прието.

Доста по-рано, през 1928, британският парламент се опитва да прокара закон, според който Великден да се празнува във втората неделя на април, но той не е приет. Няколко църкви, включително католическата, изразяват съгласие за нагласяне на датата по този начин, така че тя да не варира с повече от седмица. Но докато най-накрая не се вземе общо решение между всички църкви, Великден ще продължава да се чества на различна дата в рамките на 5 седмици всяка година.

bgonair.bg

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert