.
Когато всички масово обичаха Бойко Борисов (и ГЕРБ) си мислех, че това е донякъде неестествено и си го обяснявах със синдрома „последната надежда”. Тази на хората, които вечно чакат някой месия да оправи нещата, а животът им да добие малко повече смисъл.
Когато атаките към ГЕРБ се засилиха, понякога с право, понякога необосновани, реших, че това е нормално за всяка опозиция, и че корективът, макар и пресилен, си струва цената.
Когато предизборно се разигра мащабната манипулация с флашки, компромати и черен ПР, с нейния венец – Костинбродската афера, у мен се появиха „основателни съмнения” за това, че обичайните граници на предизборна манипулация са сериозно и недопустимо нарушени.
По своя размах Костинбродската афера надмина всички допустими очернящи схеми, използвани досега. Според едно изследване на не на кой да е, а на Сова Харис, над 19 на сто са сменили предпочитанията си за кого да гласуват в резултат на истеричната кампания с опасения за държавен преврат.
Оттук насетне започна най-дълго продължилата, целенасочена и манипулативна кампания „анти”, която сме виждали.
Костинбродският случай опря до един недоказан виновник и делото практически спря. Появиха се години наред използвани „опорни точки” и тролове, които години наред са ни промивали мозъците.
Именно „промиват”. Бавно и неусетно, като китайска капка, на час по лъжичка, методично и последователно сме били лишавани от правото ни на обективна преценка. От правото ни на свободен избор. Едно от най-страшните морални престъпления.
Затова вече имам пълното право да се съмнявам. Защото съмнението е задължителната стъпка към обективността.
До много голяма степен минаването на всички граници в безогледната черна кампания срещу политичекия враг най-накрая предизвика (поне у мен) обратния ефект на съмнението: сатанизирани ли са ГЕРБ и Бойко Борисов до същата степен, до която преди години бяха възхвалявани?
Обикновено казваме, че истината се намира по средата.
Преди изборите през май миналата година според някои публикации се е провела операция „Фалшификатори”, когато още от 18 април започват внушенията, че изборите ще бъдат подменени и се подготвя почвата за Костинбродската афера. Но това е само част от схемата. Паралелно текат компромати като досието „Буда”, твърденията за масови подслушвания, неспирните внушения за нездрави ангажименти на служебното правителство в полза на ГЕРБ.
Въпреки мащабната и повсеместна кампания ГЕРБ печели изборите. Печели ги с близо 4 на сто пред БСП. При анализа ден по-късно социолозите практически от всички агенции очертават профила на избирателя на ГЕРБ – хора в активна творческа възраст, голяма част млади, предимно от областните центрове и по-големите градове, преобладаващо заможни, стъпили на краката си, със средно и висше образование. С няколко думи – типичният профил на десния избирател.
И всичко това на фона на убийствените критики за тотално съсипване на 300 000 малки и средни предприятия, тотален натиск върху бизнеса, полицейщина, заплахи, потъпкване на демокрацията, съсипване на парламентаризма и все в тоя дух. Затова и един от стълбовете на програмата „Орешарски” беше връщането на държавността.
Близо година по-късно след всички внушения за успехите на експертно-политическото правителство, делата срещу Цветанов, митингите в София, Мишо Бирата, наследената разруха, източените милиарди и доведената до ръба на съществуването държава, резултатите са почти същите. Само преди дни в интервю за Vevesti.bg, директорката на социологическа агенция „Екзакта” Лидия Йорданова твърди, че „Въпреки тежките и постоянни обвинения към управлението на ГЕРБ, девет месеца след излизане от властта, тази партия запазва в общи линии електоралната си тежест и не се срива въпреки неблагоприятните прогнози на много политици и коментатори.” И още: „Като цяло те са по-близо до профила на десния избирател, колкото и това да не е по вкуса на отделни десни политици у нас.”
Извинете, но или гръбнакът на тази нация е тотално ослепял и не вижда реалността, или обичайните предизборни лъжи и манипулации са приели необятни размери.
Не поставям под съмнение обективността на последното изследване на „Екзакта” най-малкото, защото препечатка от цитираното интервю намери място дори на сайта на новия политик Бареков. В същото време се случва нещо парадоксално – от Реформаторския блок упорито твърдят, че ГЕРБ не са дясна или дясноцентристка партия, че са популисти и че това не е партията, която десните припознават. Така излиза, че се разминават със самите избиратели. Ситуацията е нелепа до абсурд. Като цяло РБ иска да „превъзпита” избирателя спрямо собствените си мерки, а не обратното.
Така че, защо десните и най-вече център-дясно ориентираните избиратели продължават да вярват на ГЕРБ?
Да видим. ГЕРБ дойде на власт през 2009 година в началото на най-мащабната икономическа криза от времето на Голямата депресия. Дянков се престара с икономиите и сгреши, но да уточним – като цяло това беше единият от двата пътя, приети в цяла Европа – или затягане на коланите, или увеличаване на дефицитите. Да си спомним какви крайни призиви имаше през годините за заеми и увеличаване на бюджетния дефицит. В края на краищата и другият подход не даде резултат – мерките на Оланд във Франция претърпяха крах и предизвикаха масово недоволство и то именно сред левите. Между другото, единствените, които не критикуваха като цяло поведението на Дянков като десен икономист в миналия парламент бяха Иван Костов и Мартин Димитров.
Съживяване на бизнеса? Излизането на Европа от рецесията съвпадна удивително точно с края на управлението на ГЕРБ така, както самата рецесия съвпадна с идването им на власт. Данните и прогнозите за растеж пък съвпадат и по време, и по размер с европейските. Много трудно е да се определи доколко растежът у нас е дело на правилни икономически стъпки и доколко – естествено следствие от съживяването на икономиката в цяла Европа. Разплащане с бизнеса – да, но и 1 милиард кредит плюс нови вътрешни емисии. Възможно е в крайна сметка мерките на Орешарски да се окажат правилни, но както казва старото клише „бъдещето ще покаже”. Засега потреблението е свито, има няколко месена дефлация, безработицата дори леко расте. Ръст на чуждите инвестиции няма.
Една огромна сфера на критика е тоталното потъпкване, буквално унищожаване на демокрацията от ГЕРБ. Не зная дали е така, вече имам съмнения. През лятото в пика на протестите се появи едно интервю на Харалан Александров, който разви тезата, че в известен смисъл сегашните протести са „култивирани” именно при управлението на ГЕРБ. Тогава протести имаше за всичко – за АКТА, за ГМО, за природата…Достатъчно беше 200 души да се съберат пред Министерски съвет и Борисов реагираше. Популизъм или не – въпрос на тълкуване. Факт е обаче, че имаше чуваемост, а правителството и парламентът отговаряха на исканията. А най-точно поведението на Борисов бе определено от един от най-яростните му противници. Социологът Кънчо Стойчев нарече тогавашния премиер първият, който „има задна скорост”. Реакциите на Борисов към исканията на различни обществени групи стигна дотам, че започна да предизвиква подигравки и вероятно основателни критики, че прекалено много се стреми да се хареса.
Може би това наистина е популизъм. Но цинизъм е да казваш, че чуваш народа, и да продължаваш да управляваш напук, когато три четвърти от народа иска оставката на кабинета и нови избори.
Само преди няколко дни се навърши една година от оставката на кабинета на ГЕРБ. Тогава Борисов заяви, че връща на народа властта, получена от него. Популизъм или демокрация?
Сега е обратното. Както пее Слави Трифонов: „Те тая власт ще я стискат до гроба”. Въпреки най-продължителните протести в цялата ни история.
Тоталитаризъм или демокрация?
Говори се за връщане на държавността, унищожена от ГЕРБ, а същевременно отбелязваме най-ниско доверие в институциите. До степен на опасност от разпад на държавността.
Атаките за масовото подслушване при Цветанов са също толкова масови. Но няма отговор на логичния въпрос – защо тогава непрекъснато излизат записи само срещу него и Борисов? Кой е подслушвал подслушвачите?
ГЕРБ манипулирали, но опорни точки по всякакви въпроси излязоха от средите на БСП. Тролските фирми обслужват БСП и ДСБ. И наливат у непредубедените „основателни съмнения”.
ГЕРБ купували изборите. Но сигнали, обвинения и нарушения има най-много срещу ДПС.
Февруарските протести срещу цените на тока били спонтанни и справедливи (според опорните точки на БСП.)
Юнските протести срещу Пеевски бяха платени и провокативни.(пак там, друг абзац)
Сегашните червени клетви „никога повече ГЕРБ на власт” много приличат на ранните сини митинги: „Никога повече комунистите на власт”. И двете не се случиха.
Затова и заради цялата вече едногодишна катраненочерна кампания, троловете, опорните точки и подменения вот, обещанията и реалността имам право на „основателни съмнения”. И основателни опасения за демокрацията у нас.
Какъв е резултатът от масовото очерняне, стъпило върху основата на тоталното недоверие в партиите в дясно? Протестът, който се пазеше от опозиционните партии като от проказа, поиска нови изборни правила, нови лица и нови отношения с властта, като предложи операция „Чисти ръце”. Получи стар изборен кодекс, ограден парламент и новото лице Бареков, който вече внася закон за операция „Чисти ръце”. А РБ продължава да използва стилистиката от опорните точки на БСП в говоренето срещу ГЕРБ.
Въпреки всички рискове, изкушавам се да перифразирам Чърчил: „Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали“ – гласи оригиналът, който често се преразказва като: „Демокрацията не е най-добрата форма на управление, но с по-добро не разполагаме”. В дясно на наша почва „кавърът” би звучал така: „ГЕРБ не е най-добрата дясна партия в България, но засега по-добра няма.”
Може би Реформаторският блок ще се превърне в наистина новото, модерно и очаквано дясно, но засега хората не го припознават. Или езикът, на който му говорят е все още неразбираем.
Евгени Петров/www.vevesti.bg