Истината за валутния борд – кой е бил „за“ и кой „против“

.

0000156_10000-leva-1997-godinaИстината за Валутния борд. Тази, неукрасената и ненатъкмената…

Кой, какво отношение към него е имал, когато се коментираше, дали въобще да го има на 11.11.1996-та.
Обърнете внимание на мнението на Командира, който уж бил спасил лева… Спасил е мухала в сектантските глави, само…

.

.

.

ЖАН ВИДЕНОВ, министър председател:

„Напротив, Министерският съвет трябва да бъде подкрепян и с политически консенсус, и с общонационално усилие плащанията (по външния дълг – бел.ред.) да продължат, помощта на международната финансова общност да не секне.“

ИВАН КОСТОВ, лидер на СДС, бивш финансов министър:

„Валутният борд означава пълно разочарование от политиката на правителството и неверие, че то е в състояние със собствени усилия да предизвика каквито и да е резултати. Ако БСП приеме борда, трябва да се разпусне като партия. И всички нейни лидери да бъдат съдени съобразно закона за предизвикване на национална катастрофа. Затова бордът е точно това – констатация за фактическа катастрофа. Моментът е толкова сериозен, толкова съдбоносен за България, че е най-добре управляващите да си поемат отговорността. Жан Виденов трябва да си подаде оставката. За да сложи край на лъжата, че той прави структурна реформа. Ако правеше структурна реформа, нямаше да се стегне до въвеждането на валутен борд.“

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси

„Идеята за въвеждане на валутен комитет е свидетелство за краха на правителството в областта на икономиката и финансите. Действията са насочени не толкова срещу централната банка, колкото срещу неспособността на правителството да се справи с проблемите. Валутният борд е чисто паричен метод, той има своите плюсове, защото ще свали инфлацията, но има и социални минуси. При валутния борд проблемът с изплащането на външния дълг въобще не може да бъде решен, тъй като бордът би работил добре в страна, където има експертен потенциал. Единствените, които може би имат полза от въвеждането на валутен борд, са здравите предприятия от частния сектор. Позицията на Народния съюз тепърва се изработва.“

ЕМИЛ ХЪРСЕВ от „Хърсев и ко“, бивш подуправител на БНБ:

„Най-доброто, което можем да направим, е да не оставяме никаква възможност на господата от МВФ да се гаврят повече с България. И да седнем да мислим със собствените си глави. Да подкрепим собствените си производители да произвеждат повече, да се върнем на пазарите, да подкрепим износителите. А външния дълг ще плащаме, когато съберем достатъчно пари.“

МИЛЕТИ МЛАДЕНОВ, бивш подуправител на БНБ:

„Въвеждането на валутен борд би било една много сериозна радикална промяна не само във финансовата система, но изобщо в икономиката, а и в държавата, поради което трябва внимателно да се обмисли. Подобна система във формата на валутен съвет от макроикономическо гледище би била супершок при и без това много ниското жизнено равнище.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ, министър на правосъдието:

„Създаването на валутен борд трябва да бъде съпроводено с международна финансова подкрепа. Необходимо е обаче добре да се прецени дали подобна стъпка има алтернатива. Едно е ясно – че каквито и мерки да се въвеждат, те трябва да се ползват с доверието на много по-широк кръг на обществото, а да не са ангажимент само на правителството и парламентарното мнозинство. Предполагам, че след дискусия ще бъде намерен верният път. В една парламентарна република отговорността от въвеждането на подобни мерки трябва да падне върху парламента. Не смятам, че се налага промяна на конституцията в тази връзка.“

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ, председател на съвета на директорите на Централна кооперативна банка, бивш финансов министър:

„При създавалата се ситуацията, в която сме по-зле от бананова република, валутният борд е най-добрата алтернатива за излизане от кризата. Другите две алтернативи са хиперинфлация, свързана с мораториум по външния дълг или диктатура.“

НИКОЛА КОЙЧЕВ, шеф на Икономическата комисия, депутат от ПГДЛ:

„Валутният борд не е условие за по-нататъшните преговори с фонда, това е една добронамерена препоръка. И като политици, които отговаряме за съдбата на България, естествено ще проучим и ще търсим, ако е полезно и по-добро за тази ситуация, в която се намира страната, естествено ще приложим и този опит. Естествено не ни признава (Майкъл Деплер – бел. ред.), че сме на една по-така нова вълна, нова тема ни вълнува. Дори той (Деплер – бел ред.) обеща да ни прати някакъв обучителен материал.“

ВАЛЕРИ БОРИСОВ, юрист:

„Това (въвеждането на валутен борд – бел. ред.) е финансова окупация на страната. На практика означава невъзможност на бюджета да погасява държавните си ценни книжа, а 75% от активите на ДСК са от ценни книжа, както и голяма част от активите на почти всички търговски банки. С други думи, това означа експроприация на всички спестявания в съотношение някъде около 3:1. А по тази причина вече е абсолютно наложително да има специален закон. Аз бих казал дори и промяна в конституцията, защото се касае за отстъпване от национален суверенитет, независимо как се прави.“

МИНЧО КОРАЛСКИ, министър на труда и социалните грижи:

„Ако заплатите се фиксират спрямо твърдата валута, те ще престанат да се обезценяват. Друг плюс ще е, че доларовият или марковият им еквивалент непрекъснато ще се увеличава. Проблемът е не толкова в предлаганата схема, колкото в това дали тя ще бъде последвана от мерки за структурната реформа, за оздравяване на предприятията и банковата система. Защото никакъв валутен борд не може да помогне на губещо предприятие и на разпадаща се банкова система. В този момент валутният борд е едно добро предложение, което означава, че реформата трябва да бъде ускорена“.

capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/11/11/1006418_bordut_-_za_i_protiv/

3 Gedanken zu „Истината за валутния борд – кой е бил „за“ и кой „против“

  1. Валутен борд

    България е държава, която функционира в условията на валутен борд. Това е институция / механизъм, при който основната валута на страната е „вързана“ с фиксиран или плаващ валутен курс към т. нар. резервна валута. Тази резервна валута е една от стабилните международни валути в света. Изборът коя да бъде зависи от икономически и гео-политически съображения – близост и обвързаност (икономическа) на страната с валутен борд до/със страната, към чиято валута се фиксира, перспективи и насока на развитие.

    Валутният борд е известен още и под името паричен съвет. Механизмът на паричен съвет осигурява намаляване на инфлацията в дадена страна, фискална и бюджетна дисциплина (бюджет, близо до балансирания или с излишъци, или ниски дефицити под 1% от БВП). Централната банка в съответната страна е ограничена в част от своите типични функции на емисионна институция – няма право да провежда парична политика, да кредитира правителството, да рефинансира търговските банки.

    Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г., след края на тежката финансова и икономическа криза от 1996-1997 г. Той се прилага по силата на приетия на 10 юни 1997 г. Закон за БНБ. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лв. за 1 германска марка. След въвеждането на еврото като единна европейска валута в Европейския съюз (ЕС) от началото на 1999 г. курсът е 1955.83 лв. за 1 евро. А след деноминацията на лева в България през юли 1999 г. фиксираният курс е 1.95583 лв. за 1 евро. Твърдо заявяваната позиция от БНБ и правителствата на страната от въвеждането на борда досега е, че България ще запази паричния съвет и този фиксиран курс до влизането си във валутно-курсовия механизъм ERM II (т. нар. предверие на еврозоната) и до приемане на еврото.

    В централната банка се създават три управления – „Банков надзор“, „Банково“ и „Емисионно“. Управление „Емисионно поема функциите на валутен борд.

    Към края на ноември 2009 г. валутните резерви (активите на управление „Емисионно“) на България възлизат на 25.3 млрд. лв. по данни на БНБ. Част от тях е и фискалният резерв на правителството – 7.5 млрд. лв. в края на ноември.

  2. Характеристики на валутния борд

    – централната банка е задължена да купува и продава неограничено количество чужда валута (това е резервната валута) срещу местна валута. Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута

    – поддържа се валутен резерв, който покрива цялото количество на парите в обръщение

    – централната банка не отпуска кредити на правителството. В Закона за БНБ има забрана за отпускане на кредити от централната банка към правителството, с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се водят в баланса на БНБ

    – централната банка не провежда монетарна политика. Това означава, че не се извършват операции на открития пазар, не се определя основен лихвен процент, не отпуска рефинансиране на търговските банки в страната, не купува или продава валута по свое желание, а само при поискване от граждани, фирми или банки

    – валутният резерв на страната (който стои по сметки в централната банка) се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута. В случая с България, активите на борда не могат да се инвестират в страната, за да не се провежда по този начин парична политика и за да се избегне по този начин риска от невъзможност за обмена им в резервната валута

    – няма ограничение за външнотърговски и международни капиталови трансфери

    При въвеждането на валутния борд в България е имало предложения за избор на резервна валута между германска марка, американски долар или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. Изборът се спира на германската марка поради географската близост на България с Европа, икономическата обвързаност и близостта на пазарите на Европа до българския, перспективите за присъединяване към Европейския съюз.

    Валутният борд в България има някои елементи, които го отличават от т. нар. класически или ортодоксални валутни бордове. Затова паричният съвет у нас е от т. нар. „второ поколение“.

  3. Допълнителните функции

    на българския паричен съвет, които липсват при класическия борд са:

    – допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (те формират фискалния резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглена на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в централната банка средства

    – възможност за депозиране на средства от фискалния резерв според решение на правителството в търговските банки, което увеличава паричното предлагане

    – наличие на задължителни минимални резерви (ЗМР) за търговските банки, които те държат на безлихвена сметка в БНБ. С намаляването или увеличаването на изисквания процент (от депозитната база на банките) на ЗМР се извършва парична политика (увеличава се или се изтегля ликвидност от банките)

    – БНБ регулира търговските банки

    – БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки, но лимитирано – само при ликвидни кризи от системен характер, като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление „Банково“ (това е нетната стойност на активите на валутния борд). Срокът на такова рефинансиране може да е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение

    Любопитно

    Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода. Първо това се повдига като идея през 1990 г. от Ричард Ран (поканен от министър-председателя тогава Андрей Луканов да изготви концепция за прехода на България, сега е председател на Института за глобален икономически растеж и старши съдружник в Института „Катон“) и ръководена от него група експерти, които подготвят т. нар. програма „Ран-Ът“. След това и от професор Стив Ханке (известен като бащата на валутния борд за България) и Курт Шулер в книгата им „Твърдост за българския лев: решението валутен борд“ от 1991 г. По това време нито българските политици, нито Международният валутен фонд (МВФ) подкрепят въвеждането на валутен борд. По време на кризата през 1996-1997 г., когато в страната има хиперинфалция, левът се обезценява и достига 487 лв. за 1 долар, 14 банки фалират, икономическият спад в страната е над 20%, бюджетният дефицит е близо 11% от БВП, спадът на вноса и износа е с 15%, инвестициите намаляват с над 25%, правителството се обръща към МВФ за подкрепа. Фондът поставя като условие за финансова помощ въвеждането на валутен борд.

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert