Кукловодите на Октомврийската революция

.

Tрима банкери и двама авантюристи стоят зад най-кръвожадния преврат в историята.

Отляво надясно: Соломон Гугенхайм, Мортимър Шиф, Александър Парвус, Джейкъб Шиф, Макс Варбург

Отляво надясно: Соломон Гугенхайм, Мортимър Шиф, Александър Парвус, Джейкъб Шиф, Макс Варбург

Само за няколко дни 8 млрд. долара в злато и в брой са изнесени в щатски банки.

Това е най-мащабната финансова операция в света, обявяват тогава американските медии.

Кои са кукловодите зад Октомврийската революция, която превърна Русия от велика империя в руини, в които бяха погребани аристокрацията, офицерството и интелигенцията ѝ?

Главно действащо лице сред тези сиви кардинали е

гениалният авантюрист Александър Парвус Роден през 1867 г. в Березино, 18-годишен той отива да учи в Берлин, а след това завършва и Базелския университет. Започва работа в различни швейцарски банки и бързо разбира, че ако държиш финансите на една страна, можеш да притежаваш всичко. Паралелно с това се впуска и в оръжейния бизнес.

В свободното си време чете Маркс и наум изчислява неограничения потенциал на комунизма. Още на този ранен етап Парвус знаел, че с тази атрактивна идеология могат да се превземат цели държави, а с тях и финансовите им системи, всичките им залежи и природни богатства.

Александър Парвус

Александър Парвус

Младежът познавал най-добре Русия и пресмятал, че глобалната философия на Карл Маркс най-лесно би пробила там. Класовото разделение в империята било толкова силно, че била достатъчна една клечка кибрит, за да пламне големият пожар. Затова съвсем логично Парвус започнал да се оглежда за харизматичен руснак, който може да оглави тези процеси.

Още от Базел той се познавал с Ленин и бил убеден, че е най-подходящият за подобна сложна операция. Още повече, твърде много държави и банки имат интерес от разгрома на Русия и са готови щедро да платят за това.

Така той открива съмишленици в младотурското правителство. Те разчитат на Парвус хем да спаси от фалит рухващата Османска империя, хем да си отмъстят на Русия. А разчитат, защото по това време той вече е търсен финансов и политически брокер, който работи със спецслужбите в цяла Европа и различни правителства и банки го ползват за деликатни поръчки. Според негови биографи

Парвус вече контролира няколко банки, през които пере крупни суми, с които трябва да сваля и качва правителства из цяла Европа. И тъй като основният му работодател е Германия, той се отплаща, като убеждава дори непримирими врагове като Турция и България да се включат на нейна страна във войната срещу Русия. Като паралелно, за да подпомогне този план, се заема с организацията на Октомврийската революция. В един от докладите си до немското посолство той пише: „Интересите на германското правителство и на руските революционери са идентични.“

В Германия са доста впечатлени от авантюриста и живо се интересуват дали може да извади Русия от войната и тя да мине на тяхна страна. За Парвус няма нищо невъзможно – той подготвя програма от 20-ина страници и точка по точка описва какво трябва да се направи и кой трябва да вземе властта в Москва, за да сключи мир с Германия. Част от плана му, публикувана от негови биографи, са антивоенни лозунги, блокиране на работата на оръжейните заводи и жп пътищата, взривяване на релси и мостове, организиране на въстания, агитации сред работниците, подстрекаване на антируските настроения в Кавказ, Украйна и Финландия, агитация срещу царизма и др.

Според програмата на Парвус това трябва да доведе да хаос, до абдикация на царя и тъй като Русия не може да живее в демокрация, ще рухне. В документа той посочва, че на проекта му трябва да се гледа като на бизнес, който се нуждае от първоначален капитал.

Правителството в Германия няма голям избор, то е в такава ситуация, че планът на Парвус е единственият спасителен вариант. От една страна, Англия ги притиска, а САЩ всеки момент могат да ги нападнат. Затова исканите от Парвус 50 милиона златни марки за Германия са смешни пари. С тях те не рискуват нищо, но могат да извадят най-силния си враг от войната – Русия, и да го спечелят на своя страна.

За целта им е необходим харизматичен вожд, който да увлече масите и да не допусне възстановяване на царизма. Парвус веднага вади своя коз – Ленин. Той живее в Швейцария, но е микс именно от тези качества, от които се нуждаят поръчителите – той не обича Русия, защото мечтае за световна социалистическа република, която да заличи държавите.

Фразеологията му е завладяваща и лесно пали бедните слоеве, насъсквайки ги срещу врага – богатите, аристокрацията и интелектуалците.

Биографите на Парвус прилагат доста документи, които потвърждават, че немското Външно министерство одобрява програмата му, която е сведена на Генщаба за изпълнение. Кайзер Вилхелм също я подписва, защото това не е обикновена операция на разузнаването, а мащабен план за преврат във вражеска страна. В който освен с пари трябва да се участва и с военна сила.

Затова германците първоначално финансират Парвус с 5 млн. златни марки – основно за пропагандни мероприятия, размирици, трошене на магазини, нападения над банки, надници на мародери.

Макс Варбург

Макс Варбург

С помощта на стотици вестници и издания той втълпявал, че войната е „позорна и безсмислена“, така постепенно с помощта на пропагандата успял да я трансформира в гражданска. Тезата била, че световният пролетариат трябва да помогне на най-голямата социалдемократическа страна в света – Германия, във войната й срещу имперска Русия.

Разбира се, Парвус допуска и леки издънки. През юли излизат данни на свидетели, които обявяват, че болшевиките плащат за участието им в демонстрации до 70 рубли, а за стрелба по улиците между 120 и 140. Това обаче не притеснява дръзкия авантюрист, който продължава да следва плана си, организирайки грандиозно посрещане на Ленин – с оркестър, цветя и песни. Малко след това в Берлин получават следната шифрограма: „Влизането на Ленин в Русия е успешно. Той работи изцяло по наше желание…“

С пристигането му започва невиждан терор и масови разстрели. Болшевиките плащат на патрули, за да не допуснат житото и хлябът да стигнат до Москва. Вместо това те, заедно с желязната руда, се товарят на кораби за Германия.

Мортимър Шиф

Мортимър Шиф

През 1917 г. американският посланик Франсис предупреждава президента Удроу Уилсън, че

„САЩ трябва да прекратят кървавата тирания на тези международни гангстери“, но Уилсън си прави други сметки. Той, банкерите около него и сивият му кардинал Едуард Хаус нямат интерес от силна Русия. Хаус дори публично заявява, че целият свят ще е много по-спокоен, ако вместо една силна Русия има 4 малки.

Не е ясно как Белият дом въвлича мощните банкерски фамилии Шиф, Вартбург и Шпеерс в изпълнението на този план. Вероятно на кукичката е поставен богат пай от бъдещата плячка – част от богатствата на Русия да отидат в техните банки. Много доказателства сочат, че представители именно на тези банкерски фамилии са се грижели за кариерното израстване на Лев Троцки в САЩ, за да го изпратят през 1917 г. заедно с 250 американци в Москва. По-късно се оказва, че със същия параход, с който той е пристигнал, е отнесено част от заграбеното руско злато.

Джейкъб Шиф

Джейкъб Шиф

Вероятно затова в изблик на задоволство банкерът Джейкъб Шиф е цитиран през 1917 г., че „революцията в Русия е успешна с моята финансова подкрепа“. Смята се, че немският банкер милиардер Макс Варбург също е участвал в операцията, като е превеждал пари от хамбургския клон на банката си на поделенията й в САЩ, които били управлявани от двамата му братя.

Потвърждение на тази теория откри и американският историк Антъни Сатън в архива на Държавния департамент. В книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“ той пише, че операцията е планирана година и половина по-рано – през февруари 1916 г. от банкерите Джейкъб и Мортимър Шиф, Феликс Варбург, Ото Хан, Соломон Гугенхайм, Джером Ханауер, Макс Брейтунг и др.

Соломон Гугенхайм

Соломон Гугенхайм

Така благодарение на този микс от разностранни интереси, малобройните болшевики с кървав терор вземат властта в Русия. В един момент обаче народът започва да се усеща – хората недоумяват защо червените грабят и от тях, след като уж властта е на народа. Назрява масов бунт, който заплашва да помете новата власт. Налага се през 1918 г. немският посланик в Москва Мирбах да подсигури втората част от плана на Парвус – болшевиките да запазят позициите си, тъй като оскотелият народ вече организира съпротива срещу зверствата им и нечувания глад. Мирбах е финансиран с нови 40 млн. златни марки и отново успява да укрепи властта на Ленин и компания. По изпитаната рецепта – зверства, мъчения, разстрели, кражби на всичко ценно от домовете и църквите. Запазили постовете си, Ленин и Троцки подписват унизителния Брест-Литовски мирен договор, с който Русия губи огромни територии.

Някъде в този период Парвус, който вече е собственик на много банки, предявява претенциите си към вожда да поеме контрола над руските финансови институции. Но Ленин отказва, вероятно защото не иска Парвус да знае всичките му тайни. Той вече е наясно с най-страшната – колко елементарно вождът на пролетариата е бил купен от Германия и колко евтино е предал родината си. Вероятно затова срещу Парвус са организирани няколко атентата, все неуспешни. В крайна сметка той умира в същата година – 1924-та, в която и Ленин си отива от този свят. Но смъртта им е различна. Според руските архиви Парвус умира от мозъчен кръвоизлив с усещането за един успял човек, а Владимир Илич в пристъп на ярост, разбирайки, че от банковата му сметка са източени над 80 млн. франка.

Водачите на Октомврийската революция, са имали спонсори от чужбина

Водачите на Октомврийската революция, са имали спонсори от чужбина

Другият кукловод на Октомврийската революция е Лудвиг Карл Мартенс, германец, който е финансовият посредник между Ленин, Троцки и американските банкери. Немските спецслужби на няколко пъти го ползват, за да организира метежи в различни руски заводи. Като човек, посветен в плана на Парвус, той пристига в Русия с вожда на световния пролетариат. Веднага след като грабежът започва, Ленин го изпраща в САЩ. Там Мартенс има три задачи – да вложи несметните руски богатства в американски банки, срещу което правителството на Уилсън подкрепя всячески болшевиките и признава властта им. Втората задача на Мартенс е да привлече американски инвестиции и концесионери и ако може да организира революция в САЩ като тази в Русия.

Според различни източници пратеникът на Ленин влага в САЩ между 6 и 8 млрд. долара под формата на пари в брой и злато. Вероятно така Ленин е искал да купи САЩ и те да не му се месят, когато провежда революциите си из цяла Европа. Американците обаче се оказват по-умни от него. Те внезапно нахлуват в руското представителство в САЩ и откриват документи за тайния план на Мартенс да проведе метеж в Америка. Намират и картотеката му с 249 агенти. Но най-стряскащото е, че сред документите му откриват доказателства, че той е глобален посредник между различни банки от Европа и САЩ.

168часа.бг

„Секретната дипломация на XVIII век“ – „арестуваният“ труд на Карл Маркс за истинската история на Русия (Рус)

.

МосковияКнигата, която никога не е издавана в СССР и България – Московия възниква от Златната орда

Защо една единствена книга на Карл Маркс никога не е издавана в Съветския съюз и комунистическия лагер? Една малка книжка, но знакова. Тази, в която Маркс анализира историята на Русия.За нея никога не е споменавано. Какво толкова ужасно пише в нея, че тя да бъде скрита толкова десетилетия?

Русия – това е Московия, която възниква след разпадането на Златната орда. Люлката на Московия е „кървавото блато на монголското робство, а не суровата слава от епохата на норманите. Политиката на Русия продължава политиката на Ордата, на не на Рус.

Тази книга се нарича „Секретната дипломация на XVIII век“ и е издадена в Лондон през 1899 година.
Ето превода на инкриминирания труд на Маркс, скрит години наред от съветските и българските комунисти. Изследването на „бащата“ на социализма публикуваме в три части.

ПЪРВА ЧАСТ: Появата на Рус

Рус като държава с център Киев е създадена от племената на поляните, които живеели на десния бряг по следното течение на Днепър. И Киевската земя, (земята на поляните) дълго време преди създаването на държава била наричана Рус. Полянски градове били Киев, Чернигов, Переяславл. В теченеие на вермето поляните се обединяват с другите славянски племена: древляни, северяни, дреговичи, радимичи, вятичи, кривичи, илменски славяни. Обединявайки се, асимилирайки се помежду си, тези осем племенни съюза стават основата на Руси. Именно тази общност по късно започват да наричат русини. Русите или русините стават основата на Рус, с център в Киев. Както бихме се изразили днес, това била титулната, началната народност на Рус.

Имперска Рус

Рус с ценътр в Киев била своего рода имперска държава. Имало център (Киев и Киевщина) и имало колонии, които плащали на русите данък. Сред тях били литовските и финско-угорските племена.

В летописът на Нестор е записано: „А всички тези други езици, дават дан на Рус: чуди, мери, веси, муроми, черемиси, мордви, пери, печера, ям, литва, зимигола, корси, норома, либ: всичките имащи свой език, от коляното на Афет, живеещи в полунощните страни“.

Всички завоювани стнани също се смятали за Рус. Но населението на тези колонии не били етнически руси. И самите те не смятали себе си за руси. Те били „руски хора“ само в смисъла на това, че плащали данъци на Рус. Вярата също станала една(с обща църква) след като Рус завладяла тези племена. Безспорно имало културно влияние.

За Рус, в тесния смисъл дълго време се смятала само Киевската. След това и Черниговщина и Переяславщина етнически стават Рус. И много по-късно (в края на XII век) руси стават жителите на Галичина и Солина. След това Рус започнали да наричат Галицко-Волинското княжество. Не е имало повече никаква друга Рус.

Чуд (фино-угорски племена)

Фино-угрите, които плащали дан на Рус, живеели между Волга и Ока и в Приуралието. В Рус тези територии наричали Залесие. Това е централната част на съвременна Русия, която се присъединява към Рус някъде през X-XI веке. По това време Рус съществува приблизително два века и русите са сформирани като етнос.

Не съществуват точни данни за завоюването на Залесие, известно е само, че Точных данных о завотова не е станало веднага, а когато Рус укрепва.

В края на XI век в Залесие се създава ново княжество: Ростово-Суздалското. То имало два центъра: Ростов и Суздал. През XII век се появява още един център: Владимир. Именно тези територии в литературата на XIX века се наричат Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалска Рус.

Но в летописите няма множество Руси: Киевска, Северна или каквато и да било друга. Още по-малко Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалскя. Всичко това е измислено през XIX век от имперските историци. „Киевска Рус“ е също толкова изкуствено название както и „Русия“. Рус е била само една и тка се е и наричала.

Формиране на московитския (руския) етнос

През X век Ростово-Суздалската земя било заселена основно с фински племена. На тази територия започва да се формира и етносът на съвременния руски народ.

Като всяка друга метрополия, Киев влияел на завоюваните народи. Славянските преселници в Залесие, разбира се, се смесили с финските племена. И, разбира се, фино-угрите и другите племена с времето също се „порусначват“.

Те приемат и езика, и православната вяра. Но и до ден днешен руската провинция пази историята на фино-угрите, а не на славяните.

Руският народен костюм няма нищо общо с дрехите на славяните. Московитският фолклор също не е типичен за славяните. Измислиците за „най-славянския“, пръв и главен руски народ са просто смешни.

Понякога градовете на фино-угорските земи били наричани по руски маниер, но въпреки това, рекичките и мнозинството населения и досега са запазили финските си названия. Например, голям брой реки и притоци имат финското окончание -ва, което означава „вода“.

Залесите се намирало, може да се каже в „задния двор на Рус. Народностите, които го населявали живеели крайно бедно, заради трудните условия на живот. Търговски пътица почти не съществували, Наоколо имало само гори и блата.

Затова киевските князи не смятали тези земи за „лакомо парче“ и дълго време никой не им обръщал внимание. Русите от своите богати и топли райони нямали желание да се заселват в Залесие. Преселници-русини имало малко.

Като цяло Рус никога не се е преселвала масово в Московия. Московитският етнос се сформира някъде през втората половина на XII век.

Русините като етнос с отделна държава и наименование съществуват от X век. Тоест, съвременните руснаци са най-младият източно славянски етнос. Не старши, а младши, не брат, а съсед.

ВТОРА ЧАСТ: Московия наследява Златната орда

Самите угро-фински племена (наричани чуд) не назовавали себе си Рус. В летописите си те противопоставят себе си на Рус. Коя колония не би противопоставила себе си на чуждата и метрополия?

В Лаврентиевския летопис и в Ипатиевския това противопоставяне се вижда добре. А в тях са описани събития от XII-XIII века. Тоест даже през XII век и в началото на XIII век Новгород-Суздалските територии не са се смятали за Рус, нито Ростово-Суздал, нито Рязан, нито Смоленск, нито Владимирск.

Рус е била само земята на поляните, тоест метрополия на Киевските земи. А Киев е майката на руските градове и другите градове на разширяващата се Рус никога не са принадлежали на бъдещата Московия.

Руснаците смятат, че първата им държава (Рус) се е появила около 400 години по-рано от самите тях и, че това е било именно тяхна държава.

Завладяването на Рус от татарите

В началото на XIII век заради междуособни войни Рус отслабва и пада под натиска на татарите. Те завладяват и Полша, и Унгария, и северните Балкани. Завръщайки се от победоносния си поход, татарите създават своя държава.

Така в долното течение на Волга се появява държавата Златна орда. Руските земи не влизат в Златната орда като част от държавата, а стават васали. Сега самата Рус била принудена да плаща дан.

Распадът на Рус още повече отделя земите на Рус и Залесието една от друга. И културно, и етнически, и политически.

Московия или московската държава

Откъде се появява Московия? Угро-фините отначало са покорени от Рус, след това от татарската Орда. Но руските историци умишлено преувеличават влиянието на рус върху тези племена и умишлено обезценяват влиянието на Ордата и дори практически отричат влиянието на Ордата върху Московия.

И това при положение, че московитеските земи са поробени от татарите почти 300 години.

Едва след разпада на Златната орда се образуват:

Московското княжество

Казанското ханство

Касимовското ханство

Кримското ханство

Астраханското ханство

Сибирското ханство

Москва (финско название) се споменава в запазените документи едва след средата на XII века като неголямо селище. През XVI век това название се разпростира върху цялото Московско княжество.

Самото княжество се появява в началото на XVI век, което е началото на руската държавност.

Мнозинството от европейските народи, както пише Евгений Наконечни, започват своята история с появат на собствена независима държава през IX-X век.

Руснаците вероятно са единствените, които смятат, че първата им държава (Рус) се е появила приблизително 400 години по-рано отколкото те самите.

Но фактите говорят друго: отначало московитският етнос се появява през втората половина на XII век. След това, през XV век се появява Московската държава, а през XVI установява отношения със съседите си.

Европа, която в началото на царстването на Иван III едва забелязвала съществуването на Московия, притисната между Литва и татарите, била зашеметена от внезапната проява на огромна държава край източните и граници.

И така, Москва, Московия, Московска държава са управлявани от княз, а първият московски цар се появява през XVII век.

Центърът на държавата бил пренесен в Москва, но знатните придворни на московския княз били почти изцяло татари. И политиката на Московия била продължение на политиката на Ордата.

По-късно Екатерина II просто преписва историята, а историците, които пишели истината имали много печална съдба.

Трубецкой пише: Московската държава възниква благодарение на татарското иго. Московските царе много преди да приключи „събирането на руските земи“, започват да обединяват земите от западната част на Великата монголска монархия. Москва става мощна държава едва след завоюването на Казан, Астрахан и Сибир. Руският цар се явява наследник на монголския хан. „Освобождаването от татарско иго“ се свежда до замяната на татарския хан с православен цар и пренасяне на двора в Москва.

ТРЕТА ЧАСТ: Как се е появила Русия?

До 1721 година официално се употребява само названието „Москва“ или „Московска държава“. До това време официално русия не съществува, още по-малко като наследница на Рус. След това името бива съзнателно променено. През 1721 година Московското царство завладява земите, името и историята на Рус и ги превръщат в „Русиь“. Това название не е народно, а изкуствено.

Именно с това започва митотворчеството за великата Русия или Великорусия. И само след сто години Московия вече е наричана Русия, а московитите стават руснаци или великоруси.

Московия престава да признава завладяването на Рус, твърдейки, че става дума за една земя и за един народ. Русините-украинци изведнъж ставата „малоруси“.

Когато Московия сменя наименованието си, русините променят името на своята земя, за да не ги отъждествяват Рус и Московия, Рус все по-често е наричана Украина.

Три (не)братски народи

Предкците на украинския народ са племената, живели на територията на съвременна Украйна –волиняни, деревляни, поляни, бели хървати, уличи, тиверци и сиверяни, които през X векрмирани като отделен етнос.

Племената, заемащи територията на Беларус (дреговичи, кривичи, радимичи) са предците на беларуския народ.

Илменските славяни сформироват отделен псковско-новгородски этнос, който през XV-XVI век е частично унищожен, а частично асимилиран от Москва.

В земите на Залесието славянските преселници се смесват с финските племена и сформират най-младия източно-славянски етнос-московити, или бъдещите руснаци. Това се случва във втората половина на XII век.

Ломоносов, Милер, Соловьов, Ключевски, Покровски и редица други руски учени са писали, че основата на народа на Московия са угро-финските племена, но самите руснаци претендират да са първият и главен славянски народ.

Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда чак до 1700 година. Москонският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата го отвеждал в Кремъл, поставял го на троа, а самият той коленичел пред него.

Московия е преименувана на Русия от цар Петър I чак през 18 век, през 1721 година.

В средните векове всички картографи на Европа определят Московия като принадлежаща на Ордата, следователно на Азия.

erich-hartmann.com / Превод: faktor.bg