Законът за изобилието – как да се научим да получаваме

.

1234561-1024x819Законът за изобилието не се изчерпва с това да бъдем богати и да живеем в лукс

Законът за изобилието гласи, че във Вселената има всичко и тя е неизчерпаем източник на блага. Това голямо изобилие е вече наше, безкрайно достъпно за всички нас през цялото време.
Повечето хора не знаят как да получават, а това е едно от най-важните условия за това да имаме живот изпълнен с изобилие.
Как да се научим да прилагаме Закона за изобилието?

.

1. Запитайте се в кои области от живота вече чувствате изобилието
Това, което подхранваме с вниманието си – расте. Открийте онези аспекти от живота си, в които изобилието вече съществува. Това може да бъде изобилие от любов към семейството – съпруг, деца, роднини, близки и приятели; изобилие от позитивни емоции, които изпитвате, когато вършите любимите си занимания или приходи, които ви удовлетворяват.
Целта на това упражнения е да се фокусирате върху това колко лесно е да получавате в областите, в които няма конфликт в живота ви. Правете това колкото може по-често и особено, когато сте заети с неща, които ви правят щастливи. Колкото повече се вливате съзнателно в този поток на изобилие, който вече имате в живота си, толкова повече енергия за получаване на изобилието ще създавате. Това ще доведе до разширяване на вибрациите и пренасянето им и в другите аспекти от живота ви.

.
2. Освободете примката
Повечето от нас са свикнали да мислят, че задействането на Закона за изобилието включва къртовски труд и много работа. Колкото и странно и нелогично да ви звучи, това не е така! Когато с всички сили се опитваме да постигнем нещо, то винаги ни се изплъзва.
Забележете как се чувствате, когато се мъчите и стремите да получите нещо, като пари или внимание. Чувствате се като животно в клетка, което се опитва да се измъкне.
От друга страна, представете си как се чувствате, когато правите нещо, което обичате. Забелязали ли сте как, когато сте влюбени или правите нещата с ентусиазъм всичко се случва леко и приятно като с магическа пръчка. Това е, защото сте отворени, защото позволявате на енергията да тече през вас и не се съпротивлявате на източника на изобилие. Вие сте в съответствие със Закона за изобилието и получавате всичко.
Обръщайки се към положителни неща в живота си, вие отваряте пътя към изобилието и отпускате примката. Колкото по-малко се опитваме да контролираме нещата, толкова по-голямо облекчение изпитваме.
Облекчението означава получаване. Колкото по-малко се съсредоточаваме върху искането, толкова повече получаваме.

.
3. Благодарност
Един от най-бързите начини да живеете в съзвучие със Закона за изобилието е благодарността. Когато благодарим за всичко, което имаме, ние казваме на Вселената, че я ценим и изпращаме положителни вибрации, които се връщат при нас под формата на изобилие.

chudesa.net

17 прости правила за успешен пробив в живота

.

0a4409fd7de9904a5f786d566e19e14d_L1. Не разпространявайте клюки и интриги.

2. Никой никому не е длъжен. Забравете думата „дължа“. В противен случай ще потънете в дългове – както материални, така и морални.

3. Имате идея? Запишете я.

4. Откажете се от навика да се оплаквате. Никой не се интересува от чуждите проблеми.

5. Не се смейте на чуждите мечти.

6. Не се връщайте към хора, които са ви предали. Те не се променят.

7. Прекарвайте с родителите си повече време. Моментът, в който няма да ги има, винаги настъпва неочаквано.

8. Говорете истината и няма да ви се налага да помните нищо.

9. Научете се да си признавате грешките.

10. Закъснявате? Намерете начин да предупредите за това.

11. Съкратете до минимум гледането на телевизия.

12. В сложни ситуации легнете да спите. И не забравяйте, че „и това ще мине“.

13. Дори и в сериозни разправии не обиждайте хората. После ще се помирите, но думите ще се помнят дълго.

14. Вежливостта е голяма сила. Използвайте я по-често.

15. В началото на деня свършете най-трудната и неприятна работа. След това няма да ви занимават тревожни и ненужни мисли.

16. Върнете всички дългове.

17. Помнете фразата „Продължавай напред въпреки всичко“. Опитайте – помага.

gnezdoto.net

Българите от чужбина – чужденци в България?

.

emigrantiОмраза и завист? Професор Юлиана Рот се включва в рубриката ни „Пътуващите българи“ със свое мнение, което за мнозина сигурно ще прозвучи предизвикателно.

.

Смятам, че всеки е виждал по сувенирните щандове малките глинени плочки с форма на скрижали, на които са изписани прочувствени послания като „Скромността е за хора, които нямат други качества“, “Живей по ръба! Ако не си там, напразно заемаш мястото” и пр. Те весело препращат към познати народни мъдрости и предизвикват смях, защото обръщат с главата надолу общоприети морални идеали. Четени под социологическа лупа надписите съдържат ценна информация за настоящите доминанти в българското всекидневие, често обобщавани като характеристики на “културата на прехода”. Може да звучи странно, но на чуждестранен инвеститор чрез няколко такива “мъдрости” могат да се обяснят основните аспекти на българската управленческа система и мениджмънт – естествено, най-добре е да го стори професионален интеркултурен треньор, който умее да насочва клиента си към неутралното и безоценъчно разшифроване на културната информация, скрита в надписите.

Тънкостите на интеркултурното обучение са интересна тема, но не за тях пиша тук. Бях забравила за керамичните плочки и техните послания, когато пред очите ми попадна есето на Катерина Хапсали в списание “Тема” (46/2014) под заглавие “Мария от Стара Загора”. То ме стъписа със силната омраза, излята нашироко и без задръжки в целия текст, която на първо четене изглеждаше необоснована. В есето се говори за две бивши приятелки, които са следвали заедно в САЩ. Едната от тях остава там, а другата, разказвачката, решава да се върне в България. След няколко години двете се срещат в София и се сравняват една с друга. Съпрузи, деца, работа, къщи. Нищо необикновено дотук. Само дето разказвачката с омраза осъжда своята някогашна приятелка заради избора ѝ. Защо е тази омраза? – запитах се.

Завист и омраза?

В този момент се сетих за една от моите керамични плочки и посланието на нея: „Завистта няма почивен ден“. Изведнъж се оказах с ключ към втория прочит, сега вече не спокоен, а силно вълнуващ и предизвикателен. Значи ли, че когато съм в България, всички ме мразят? Моите характеристики ме различават от Мария, но може би, без да искам, давам други поводи за омраза? Трябва ли да крия, че живея и работя в Мюнхен? Как да постъпвам в случаите, когато неволно се издавам? Трябва ли да се огранича в общуването, за да се опазя от омразата?

Любопитно ми беше да сравня моята реакция с реакцията на други мюнхенски българки. Разпратих “Мария от Стара Загора” на няколко близки от българското ми обкръжение и ги помолих за коментар. Отговорите, които получих бяха различни, къси и дълги, емоционални и сдържани. Но имаха и много общо. Общо беше негодуванието срещу омразата, чувството за превъзходство и привидното родолюбие, които струят от текста. Какви са причините за възбудата на героинята срещу приятелката от студентски години? Какво ѝ е причинила Мария, за какво престъпление става дума? Нима разказвачката не е избрала сама начина си на живот, не е ли удовлетворена от това, че има семейство, здраво бебе и професионален успех? Защо страда от наранено достойнство и с псевдо-героичен жест плаща общата сметка?

Всички емигранти – в общ калъп

В отговорите на мюнхенските българи имаше и друго общо. Без да са чак толкова заможни като Мария, те някак се бяха разпознали в нейно лице. И се притесняваха, че в България и тях всеки път ги слагат в графата „българката от Запад“, на която „нещата тук не са ѝ ясни“ и затова е „по-добре да не се бърка“. При това с безапелационната откровеност, че „ти вече не принадлежиш към нас“ и затова „не се и опитвай да ми споделяш проблемите си“.

Подобни калъпи се налагат върху всички емигранти. Стената между “тях” и “нас” е невидима, но винаги силно осезаема. Българите от чужбина – чужденци в България? Реакциите на отблъскване са различни, но у емигрантите превес обикновено взима решението в крайна сметка да загърбят всичко българско.

Тук въпросът вече надраства личните обиди и става политически

В годините на НРБ, когато по обясними причини на официално равнище темата за емигрантите се отминаваше с мълчание, в тесните приятелски и семейни кръгове екзотичните разкази за близките зад граница разнообразяваха сивия социалистически бит. Редките им гостувания в България бяха вълнуващи събития, а самите гости автоматично получаваха вип-статут. 1989-та година и особено членството в Европейския съюз рязко промениха начина, по който се гледа на “сънародниците от чужбина“. За тях битуват митовете за “успелите българи”, но и за“лузърите”, както и мантрите “те имат пари, но ние имаме тръпка” или „те не знаят как ни е на нас“. Общественият и медийният образ на диаспорния българин днес се определя от един стабилен ментален фон, в който централна роля играят омразата и завистта, безсмислени и ялови, но временно успокояващи емоции.

Как на този фон могат да се градят политики за българите в чужбина? Как да се реализира Националната стратегия за българите в чужбина? Гражданската и политическа ангажираност на днешната диаспора е факт, за който свидетелстват дългите опашки за гласуване пред посолствата и консулствата по време на избори, инициативите за български училища, помощни акции и обществени съвети. Възможно ли е този импулс от енергия и всеотдайност да затихне заради тривиални, нерефлектирани емоции като тези, които се проектират върху фигурата на Мария от Стара Загора? Дано не.

Юлиана Рот е професор по Интеркултурна комуникация в университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен

dw.de

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша…

.

DSC00096nЗдравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

автор: Гергана Лабова

7 ПРИЧИНИ ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ НИЩО ВЕЛИКО

.

m166Предизвикателната статия на бизнесмена Реймар Тирадо (Raymmar Tirado), която ще ви ошамари и ще ви ободри.

Авторът, който жадува за знания и никога не се спира на постигнатото, споделя своите мисли. Прочетете ги, а после докажете на човека, че всъщност той не е прав.

Ще ви разкажа онова, на което няма да ви научат. За онова, което ни кара да излезем от границите на обичайното съществуване. Например да излезем изпод родителското крило, да сменим работата, да пратим всичко по дяволите и да направим поне нещо. Опитът, който получаваме в реалния живот, е далеч по-широк от рамките на образователната ни система. Подобни навици може да развиете, само ако наистина намерите себе си. Само когато заложите всичко или се сблъскате с евентуален провал. Тези умения се появяват, ако рискувате всичко, за да намерите нещо наистина велико. Всичко, което искам да кажа, е, че в играта с името Живот вие нямате никакви шансове. Защо?

1. Малко сте губили.

Толкова ви е комфортно във вашата посредственост, че дори не искате да опитате. Предпочитате да говорите, че трябва да научите нов език, вместо да го учите. Ще „се правите, че работите” или може би ще отложите сложната задача за утре. Мразите работата си, но не сте готови да търсите нова.

И докато вие седите със скръстени ръце и дори не се опитвате, аз се уча от грешките си, изпробвам себе си изучавам новото.

Когато губя, аз се уча и променям пътя си, така че той винаги да води напред. Това е като процеса на каляване на металите: аз минавам през огъня и се оформям… с формата на остър меч, който ще ви накълца на части, ако не положите повече усилия.

2. Вълнува ви мнението на околните.

И вие се нагаждате към него. Защото се страхувате светът да ви види такъв, какъвто сте. Мислите така, защото съдите другите, все едно и другите, на свой ред, са длъжни да ви съдят. Повече ви вълнуват вашите боклуци, отколкото онова, което сте направили.

Докато харчите парите си за нови парцали, коли, скъпа храна и вечери по баровете, аз се интересувам от себе си. И докато се пънете да се приспособите към света на околните, аз правя така, че светът да се приспособява към мен.

Аз уверено ще отхвърля всичките си съмнения и ще покажа на света истинския себе си. Аз имам имунитет към мнението ви, аз стоя заобиколен от идеи. Докато вие свиквате с баналностите, аз изследвам необикновеното.

3. Мислите се за по-умен, отколкото сте наистина.

Всъщност вие сте правили всичко онова, което и другите. Вие сте учили същото, дори сте чели същите неща. Да не си мислите, че, след като сте си взели изпитите, сте станали по-умни?

Знанията не са в онова, на което се учиш, а в онова как живееш.

Ако се наложи, аз ще си взема изпитите. А дали вие ще можете да се справите с онези задачи, които моят живот ми предоставя? Онези изпити, които ви оценяват не с количество балове или в проценти, а с една-единствена оценка: оцеляването.

4. Не четете.

Не четете въобще или четете само онова, което сте длъжни. Смятате, че историята е скучна, а философията – тъпа. Предпочитате телевизора пред това да откриете нещо ново, да опитате да вникнете в мислите на друг човек, за да разберете по-добре заобикалящия ви свят. Отказвате да признаете, че цялата сила на света се крие в думите на онези, които са живели преди нас.

Всичко, от което имате нужда, може да го намерите в огромното количество книги, които сега са по-достъпни откогато и да било. Дори и тази статия не я четете. Най-вероятно онези, които я четат, и без това си го знаят. Може да закараш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие.

5. Не сте любознателни.

Защото научавате новините от контролирани от държавата СМИ, а онези на свой ред ги копират едни от други. Защото не си правите труда да си зададете въпроса: „Ами ако всичко това е лъжа?” – и не допускате възможността, че наистина е така. Преките задължения на масмедиите са да ни разсейват от най-важното.

Аз имам жажда за знания, независимо от темата.

Докато сте заети да играете в Angry Birds, аз чета за теория на струните и квантовата механика.

Така ще мога да погледна на собствените си аргументи от различни гледни точки и ще търся слабото им място. За да разбера как може евентуално да ми възразите. Ще разбера и двете страни на спора и ако приема вашата страна и започна да споря, то ще победя. Даже ако току-що съм ви победил в същия спор.

6. Не задавате въпроси.

Вие не се усъмнявате в авторитетите. И не си задавате въпроси. Не разбирате значението на правилно зададения въпрос, уважителното несъгласие и възможността да отстоявате мнението си пред онези, които не са съгласни с вас. Не се запитвате по отношение на реалността – прекалено сте заети да оцелявате в тази монотонност. Трябва да структурирате въпросите си към този свят.

7. Истина ви изкарва извън кожата.

Признайте факта, че вие всъщност нищо не знаете. Най-вероятно тази статия вече ви лази по нервите. Една статия от интернет няма да ви възмезди онова време от живота, което сте загубили напразно.

Вие живеете с гордо вдигната глава, без да се интересувате от случващото се наоколо. В блажено неведение за реалността, която е толкова близо до вас, че, ако си изплезите езика, ще почувствате колко е „приятна на вкус” истината.

И тогава ще разберете, че единственото, което ви пречи да правите наистина велики неща, сте вие самите.

Превод: zenom.pro