Иван Костов – биография

Диплома на Иван Костов от ВИИ „К. Маркс“

.

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им  убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали.

След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца.

Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличане като агент на руското военно разузнаване ГРУ.

След престой от около два месеца е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но вече е приет за редовен  студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование във  физикоматематическия факултет  на софийския университет ”Св. Климент Охридски”, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини.

През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националнолното стопанство на България. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

През 1988 и 1989 г. Иван Костов прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

Първата му статия за партийния официоз е със заглавието ”Никаква отсрочка”. Написана е на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии.

Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.

Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

Същевременно, съпругата му, Елена Костова, върти фирмата „Булс“ ООД за търговия с петролни продукти, по време на Югоембаргото. Неин бизнес-партньор във фирмата е сръбския гражданин, Зоран Ристич. „Плама“ АД работи почти изцяло за тях.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обкновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително.

В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Със съкращения от bgcoffe

Как ‚българското‘, стана ‚лично‘?

.

КАК „БЪЛГАРСКОТО” СТАНА ЛИЧНО по време на така наричания ПРЕХОД?! Всеки политик след 1989 година, останал и след Великото Народно събрание е под този знаменател. Затова всички директно са клиенти на ТЕМИДА, НОВАТА, ИСТИНСКАТА.
Кариерата на Корнелия Нинова е показен пример за това как в България няма никакво значение кой управлява и кой е в опозиция. Те всички са едно. От едно място ги слагат в различни роли. И се постига желаният резултат: Да се оглозга българския народ, за да изчезне. Тези, които не заминат при хищниците колонизатори, да умират по-бързо. И го постигнаха, докато ние гледаме, все едно, че не се отнася за България и за нас. И ето сега прочетете да видите как те работят заедно, за да бъде днес България първа по бедност в Европа, първа по смъртност в света, без войни и първа по износ на злато, от който милиардите остават за чуждестранни фирми и чужди държави. Поръчката изпълнена, комисионните получени.
Сега да се запознаем с истинската Корнелия Нинова, човека на Иван Костов в БСП. Но тъй като Иван Костов и Георги Първанов управляват заедно, в тандем дълги години, жената хамелеон, както я наричат някои, е човек и на двамата. Тогава питам ви: за кого ще гласувате? Или пак си заравяте главата в пясъка, като щрауса? По силата на логиката „достойният” генерал Рачев няма да се окаже толкова достоен, а си е един от техните хора.
Докога достойните ще стоите и гледате отстрани?! Ако ви е все едно съдбата на България да е в ръцете на тази помийна измет, тогава и вие сте като тях.
Госпожата, „избрана” начело на БСП с 395 гласа срещу 349, е родена на 16 януари 1969 година в село Крушовица, област Враца. Интересно защо никъде не пише коя година Корнелия Нинова завършва право в Софийския университет. Пише, че през 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995-1996 г. е юрисконсулт в Столична община. Следват две години като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юрисконсулт на БТК. Мистерия ли е дипломът за юридическо образование на председателката на БСП или нормално следствие на 5 годишно следване, а може и повече, а може и … Не се знае. Ако е постъпила във ВУЗ веднага след средно и всичко е било редовно и без проблеми, би трябвало тя да завърши 1992 година. Там нещо се губи в биографията на председателката на БСП. От там още започват мистериите. И естествено, че никой не ги раздухва. Защитена от всякъде.
• По време на правителството на Жан Виденов, вицепремиерът Дончо Конакчиев отговаря за БТК и като представител на държавата, води преговори за приватизацията с Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК България преговаря за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се проваля по наша вина. Не много след това, при управлението на Иван Костов, 67% от БТК е продадена за малко над 200 млн. долара. Някои казват, че коментарът е излишен. Аз пък мисля, че случаят е за ТЕМИДА, ИСТИНСКАТА. Дойде времето всеки да отговаря за това как така „БЪЛГАРСКОТО” се стопява със съдействието на властниците и при кого „БЪЛГАРСКОТО ОТИВА ЛИЧНО”???? Соча този пример тук поради един друг факт, покрай който всеки минава, подминава. Нищо лично, но тук става въпрос за БЪЛГАРСКОТО, за богатства на българския народ, който някои си вземаха 27 години ЛИЧНО. Та в малкото време, когато Корнелия Нинова е следовател, разследва висш чиновник от БТК, който много бързо е обявен за кристално чист, а веднага след това г-жа Нинова започва работа като юрисконсулт в БТК при същия този висш чиновник, пък малко по-късно е „назначена” от Иван Костов на отговорни постове без стаж. Нито е заяждане, нито е дребнавост. Последвало по-късно разследване се прави и Корнелия Нинова е също кристално чиста. Само че когато става въпрос за случаи на огромни загуби от богатствата на българския народ, няма давност. Разследването предстои. Такива „дреболии” водят България до сегашното и положение: ПЪРВА В ЕВРОПА ПО БЕДНОСТ И ПЪРВА В СВЕТА ПО СМЪРТНОСТ, БЕЗ ВОЙНИ. За това няма ни давност, ни имунитети. Иде Абсолютната Справедливост. Време и е. ПРОГЛЕДНЕТЕ!
• 1997 г. на крилете на изборната победа на СДС Корнелия Нинова е уредена за кратко за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие.
• 1997 г. Иван Костов (нищо не става без изричното разпореждане на „Командира”) назначава Корнелия Нинова изпълнителен директор на едно от приватизираните външнотърговски дружества „Техноимпекс“ АД и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”. Само с 2 години стаж и също като него без никакъв практически опит. За взаимен контрол там е назначена още една жена, парадоксите продължават, която работи в Горна Оряховица, като завеждащ склад ”Готова продукция” в местния завод за палети. И двете започват да управляват двата златоносни гиганта. Представителките на „новата власт” – СДС изхвърлят началниците от предишния режим. Дончева заповядала на колектива: „Господа, комунистите трябва вече да се разчистят”. Те ще си отидат и ще бъдат заместени от хора демократи, кадри на СДС… при мен е директорът на борда г – жа Корнелия Нинова, тя е следовател и всичко ще записва, ще следи кой какво прави, кой краде и т.н.” Нинова стои до Дончева, слуша и клати одобрително глава.
• До 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новият ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.
• Септември 2005 година е доказателството за това, че всички са от едно и също котило, на унищожителите на България и убийци на българския народ. Тъмносинята Корнелия Нинова е назначена от квотата на БСП в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.
• Декември 2005 г. като зам.министър на Румен Овчаров тя оглавява и Управителния съвет на „Булгартабак холдинг“ АД, където никой не може да бъде назначен без изричното съгласие на Ахмед Доган, по негови думи, казани пред целокупния български народ.

Корнелия Нинова стана председател на БСП с подкрепата на Румен Овчаров. В годините на нейната съмнителна от гледна точка на морал и духовни ценности кариера президент на България е Георги Първанов. Днес той подаде ръка отново на тази жена. Фактите показват живот на тези властници по максимата ЦЕЛТА ОПРАВДАВА СРЕДСТВАТА. Или както казва Атанас Буров: „Това властогонство е бясна болест. Който е ухапан веднаж от нея, умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.”
Горките, мили, бедни хора, оглозгани и едва оцелели от съзнателно заробващите ги „сделки” на същите тези по-горе. Днес без съвест, която не съществува в техните среди, те се обединяват около победен отново за тях ход. Генерал Радев, продукт на същата тази система, чрез който те безсрамно лъжат най-бедните и най-пострадали българи.
Медиите мълчат, защото са техни.
Журналистите мълчат, за да не им изстинат местата.
Партиите мълчат, защото всички са едно.
Интелектуалците мълчат, за да не свършат трохите под масата на властниците за тях.
Българският народ страдалец се въздига. Винаги е така при най-злокобните изпитания. Въздига се, като ражда от себе си духовните си водачи.
Но те не са завършили престижния университет в Бъркли, САЩ, където учи сина на Корнелия Нинова. Обучението там възлиза на 35000 американски долара на учебен семестър, включващи обучение, храна, общежитие, медицински разходи и др. Университетът в Бъркли (University of California at Berkeley) не предлага стипендии на чуждестранни студенти. Интересно от къде председателка на лява партия може да даде за обучение на сина си сума, която се равнява на годишните минимални пенсии на 30 български пенсионери?! Или един такъв пенсионер трябва да живее 30 години, за да вземе сумата, която Корнелия Нинова е давала за сина си само са един семестър, за няколко месеца. Отделно пътни и други екстри. Няма нищо лошо, нека повече българи да имат такива възможности. Но е неморално да обикаляш страната и да се кланяш на бедните уж със състрадание, а да даваш суми за сина си надвишаващи това, което ти сама си осигурила да вземат за цял живот. Това е пошло и жестоко.
Откъде, госпожо Корнелия Нинова, такива пари?! Откъдето са парите и на сина на Георги Първанов?! Откъдето са и парите на дъщерята на Иван Костов?! Откъдето са и парите на цялата отровна шлака, висяща над България 27 години, довела да бедствие и поредната национална катастрофа?!
И вие, окрадени, излъгани и изкуствено вкарани в нищета българи, при богата България, ще гласувате за техните кандидати?

Маргарита Русева/Фейсбук

Лаборантът, който все ни учи на морал…

.

20101029.wzpivtazhqИван Костов, като изпечен политически ловджия удари десетката три пъти.
Първия път като финансов министър успя да скрие външно-търговските дружества, в които имаше цели $1.530 млрд. – февруари 1991 г., втория път успя да свали Филип Димитров от премиерския пост – 20.11.1992 г. и третия път да програмира хиперинфлационна база (Х-ХII.1996 г.) и да получи премиерския пост.

Първия път, II-V.1991 г., Костов гарантира на обкръжението на Т. Живков, че парите от 388 външнотърговски дружества няма да бъдат търсени и червените им разпоредители могат да си ги откраднат свободно без никакви ограничения. Втори път Костов гарантира, че СДС няма да управлява България и наченките на червените олигарси могат да се реализират. Третия път Костов овладя България – I.1997 г. – V.2001 г. и попиля държавата с най-арогантното й разграбване.

7854-1601-kevork_960_539Иван Йорданов Костов свърши най-наглата и безкомпромисна дезорганизация на СДС и на цялата политическа класа в България. Вече 15 години след това лаборанта Костов е доволен от състоянието в дясно – пълна идилия от противоречия и алогични политически действия. И не разрешава никога добра дума само за един човек – Бойко Борисов. Споменаването на името му, от който и да е, е паника за душата Костова.

За Бойко, Костовата препоръка е само една – „ежечасно, ежеминутно и в масов мащаб“ по определението на Ленин, трябва да се създава, ражда и разпространява, негатив. Като добър последовател и познавач на Владимир Илич и преподавател на неговото творчество, човеконенавистната политика на Иван Костов е твърде целенасочена – постоянно трябва да бъдат очерняни, проваляни, провокирани всички онези, които гледат на Борисов с модела на перспективата.

Според Костов, Бойко Борисов трябва да бъде хулен, провокиран, унижават и сломяван по постигането на какъвто и да е успех. А онези, които се опитват да разсъждават на глас, да бъдат върнати в изходната поза, чрез манипулация, интригантство и лъжи, зависимости и злепоставяне.

По материали от Мрежата

 

Наши и ваши

.

1909951_100817734628_7492460_nДнес си позволих да отправя питане на Фейсбук стената към може би най-честния човек в ДСБ, г-н Иван Иванов

Г-н Иванов, покрай приятелството Ви с баща ми, проф. д-р Димитър Краев (лека му пръст), имах убеждението, че сте честен и коректен човек.
Трябва ли да ревизирам мнението си?
Не Ви ли е гнус да работите в компанията на другаря Костов, особено след последния му гнусен номер по криминално присвояване на едни пари оставени на преференциална лихва в КТБ, за сметка на българския данъкоплатец?

ivan ivanov dsb

и то не за друго, а за да докажа тезата ми, че е имало, има… и Бог знае до кога ще има да трае ужасната практика, да делим престъпниците на наши и ваши.
Така да се каже, по вашите крещим до припадък, раздирайки ризи и показвайки юнашки гърди по площади…, а за наш’те мълчим, като бити задници или се мъчим чрез фантасмагории, да оневиним ‚нашия‘.
Коренът на тази нашенска си народопсихология се корени в латентния страх, да не ни отхвърлят от кликата. От социалната група, към която ни се иска да членуваме.
Да де, ама тя тази група май понамирисва, щом само на другите по сламките крещим, а за наш’та си греда, се правим на разсеяни или още по-абсурдно, някои се  инатят  на абсурдни небивалици, та стават още повече за резил.
Ще отида още по-нататък и ще спомена, че примиряването с престъпление, те прави съучастник.
Иначе всички приказки за реформи са бошлаф работа. Какво ще реформираме? Само опонентите ни, ли? А нашите ще го покриваме, на принципа „приятел в нужда се познава“.
Да ме извинявате, ама това не е приятелство, а съзаклятие…

В интерес на истината, единствено г-н Борисов от родните ни политици се обяви категорично за тотално връщане на взетите вече веднъж с измама пари.
Всички други мълчат и се спотайват, защото и в техните редици, са също част от тази пасмина.
Относно случаят с преференциалните пари от КТБ,  като за малоумни ще си позволя да го опиша с думите на Емил Хърсев:

Ако един депозит в една банка бъде прекратен и ако това прекратяване е настъпило след датата на нейното поставяне под специален надзор от БНБ, то нов договор със същия депозант просто не би могъл да бъде сключен. А не би могъл, защото договорите за депозит са една от банковите сделки, а на КТБ с поставянето й под специален надзор е било забранено да извършва всякакви сделки, включително и депозитни.

Затова, ако има такива договори, те просто са недействителни и това е лесно за доказване. Но тъй като още никой не е казал какво точно се е случило, то можем само да гадаем.

Ако става дума например за анекси към договори за някои депозити, то тогава имаме две различни правоотношения.

Едното си е депозитната сделка между банката и депозанта, а второто не възниква по силата на някакъв договор, а по закон. А

законът ясно е

казал, че някои

депозити са

гарантирани,

други не,

както е казал и на кои условия трябва да отговарят защитените и незащитените влогове. Така още към датата, към която се сключва договор между банката и депозанта, е напълно ясно – ако депозитът отговаря на записаното в закона, той е гарантиран, ако не отговаря – не е. И никакви анекси не го правят такъв.

Така че, който каквото и да прави с анекси, особено след датата на поставяне на банката под особен надзор, няма как да превърне един депозит от негарантиран в гарантиран. Никой друг не може да ангажира отговорността на държавата по депозитите – нито квестор, нито синдик. Това към кого е отговорна държавата, го прави само законодателят. Записва го в закона за гарантиране на влоговете. И всичко останало – каквито и да са решения, от когото и да са взети, никой не може да превърне депозит в някакъв друг, ако той не е бил такъв още при самото му договаряне. Още по-малко това може да направи заинтересованата страна – вложителят. Каквито и действия да е извършвал той – да е писал писма, обяснения, искания, да е давал обещания, че видите ли, той бил вложител и след 26 юни бил направил някакво изявление, че се отказва от едно или друго условие по договора си, нито едно от тези действия

не може постфактум да ангажира отговорността на държавата

Иначе би било много лесно – всеки от нас може да си превръща негарантирани депозити в гарантирани и обратно, когато си поиска. Това, за радост, е невъзможно.

Образно казано, в момента на раждането на котката ние виждаме дали тя е черна, или бяла. Оттам нататък с каквито и спрейове да я пръскаме, който и да я пръска, тя не става друга. Разбира се, възможно е някое служебно лице например, когато е правило списък на гарантираните влогове в КТБ, да е включило в него и незащитени такива. Това може да е станало случайно, може да е грешка, а може дори да е нарочно, може дори да става дума за документно престъпление. Това обаче пак не променя нещата с гаранцията на депозитите. Ако на мен например ми възложат да направя списък на котките и аз включа 1000 кучета в него, това само означава, че списъкът е частично верен и частично – не е верен. Но в самия списък кучетата не са станали котки, т.е. негарантираните депозити са си останали такива независимо от това, че са се появили в списъка.

.

Колкото до самия Иван Костов, за него ще цитирам друг автор:

Костов приключи като дребен мошеник. При цялата му мегаломания, костовистки патос (за който имам принос), шпаргалки за големия държавник и прочие митологии, които още карат някои сини бабички да преодоляват остеопорозата по свръхестествен начин – та при цялото му собствено и чуждо прехласване да вземе да свърши като джебчия, който бърка по чантите на пътниците и когото контрольорът е изкарал на спирката, за да го поеме кварталния – има голяма справедливост в това. Ето защо ми е радостно. Не злорадствам, а се радвам, че истината за този политически мошеник цъфна в пълнота и без условия. Първо, че си е турил кинтите и онези на партията му ДСБ в „банката на политическата мафия“ – както я наричат още костовистите и второ, че се е полакомил да спаси сто и пеесе хиляди лева с измама, при положение че е мултимилионер. Не знам дали разбира какво точно му се случи, защото не е толкова интелигентен, което личи от отговорите му, но това е жалък финал на публичната му кариера. Добре е в НБУ да му отворят една лаборатория за изследване на срама…

Ivan Kostov io Elena

 Та така с деленето на ‚ваши‘ и ‚наши‘.

Икономическата същност на политическата инфекция „Иван Костов” (Част 2): Иван Костов – играта на фондации – семейни и партийни

.

len4eto i preziden6ataИсторията е най-добрият съдник, но за да изпълнява тази функция, тя трябва да се помни.

Днес един от кукловодите на българския преход, финансов министър в две правителства и впоследствие премиер от 1997 до 2001 г., стои скрит в сянката на „Лаборатория за управление на рискове“, която ръководи. Неговото име е Иван Костов.

Все още не е далеч времето, когато под неговото „вещо“ управление и политиката му на изключения от България бяха отхапани апетитни финансови залци, които попаднаха в паста на определени личности и кръгове, близки до депутата, министъра, премиера, лидера на СДС, а после и на ДСБ. Но годините минават и зулумите, които г-н Костов извърши, започват да избледняват в паметта на българите. Затова „Труд“ ще припомни на тези, които не знаят, а и на тези, които забравят, какво всъщност беляза политическата епоха „Костов“. Днес ви представяме втората част от специалната ни поредица. В нея ще припомним как Иван Костов, натрупал опит в аферата „Сапио“, решава да дърпа конците в държавата с помощта на дружества с идеална цел, зад които стои той. Изводите остават за читателите. Всеки сам може да прецени фактите.

 

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

С възхода на политическата си кариера Иван Костов напредва и в друго поприще – използването на фондации за трупане на облаги. Няма и как иначе – финансовият министър в правителството на Димитър Попов и следващото, с премиер Филип Димитров, вече знае колко е хубаво да имаш зад гърба си поне едно дружество с идеална цел. Опитът, натрупан с аферата „Сапио“, за която „Труд“ писа в миналия брой, дава на Костов предимство в далаверите пред опонентите му.

През годините името на премиера в периода 1997-2001 г. се свързва с две фондации – „Демокрация“ и „Бъдеще за България“. И докато в първата Костов дълги години е председател на управителния съвет, във втората разчита на своята съпруга Елена.

Във времето, в което двете фондации действат активно, отново се вижда дългата ръка на Иван Костов – няма значение дали е премиер, редови депутат и лидер на СДС.

Но каква е хронологията на възхода на политика след скандала „Сапио“?

Напред и нагоре

Преди всеки успех има застой, дори падение – същото се случва и с Костов в политически план. Докато е финансов министър в правителството на Филип Димитров, бъдещият лидер на СДС е във възход. Разпорежда се с финансите на държавата, прави „изключения“ (фондация „Сапио“), които издънват държавния бюджет с 14 милиона долара. Но през октомври 1992 г. Димитров иска вот на доверие от парламента. ДПС гласува заедно с БСП „против“ и кабинетът се оказва с малцинство. Премиерът депозира оставката на кабинета.

Така Костов от финансов министър става министър в оставка. В края на декември Народното събрание одобрява за министър-председател Любен Беров, който съставя кабинет от експерти на БСП и ДПС. СДС и Костов се озовават в опозиция.

Но за Иван Костов това не е лошо – след провала на Филип Димитров той започва да затвърждава позициите си сред „сините“ и на практика ставам техен водач. Официално е избран за лидер в края на април 1995 година, когато на власт след парламентарни избори вече няколко месеца управлява Жан Виденов.

Кабинетът на БСП успява да вкара страната в жестока икономическа криза и в края на 1996 г. започват масови протести. В началото на 1997-а, след щурм на протестиращите срещу сградата на парламента, Виденов подава оставка, а посоченият за бъдещ премиер от социалистическата партия – Николай Добрев, връща мандата на 4 февруари. Костов и СДС вече са на върха на славата – именно те предвождат недоволните тълпи. Президентът Петър Стоянов назначава за служебен премиер тогавашния кмет на столицата Стефан Софиянски, а предсрочните избори са на 19 април. На тази дата до урните отиват над 62% от избирателите, като 52,26 на сто от тях дават гласовете си за предвожданата от Костов дясна коалиция „Обединени демократични сили“.

Шефът на СДС става министър-председател и разполага с пълно мнозинство в парламента – цялата власт е в ръцете му. И това ако не е възход – от далавераджия номер едно в аферата „Сапио“ до властелин на България.

Фондациите

Като премиер Иван Костов дирижира фондация „Демокрация“ и „Бъдеще за България“.

Първата се появява в родния правен мир, когато Костов прави първи стъпки в политиката – през 1991 година. Още тогава през нея минава цялото финансиране на СДС от западни благодетели. Парите на практика са безотчетни – принцип, който важи и днес за неправителствените организации у нас, финансирани от чужбина.

„Демокрация“ на практика се занимава с всичко – търгува със стоки в страната и зад граница, консултира, извършва сделки (познатата история от „Сапио“). Неписано правило е председателите на СДС да са в УС на „Демокрация“ и дори да го оглавяват. По този начин се осигурява контрол върху всичко, което постъпва в касата на съюза.

Не по-малко интересна е другата фондация – „Бъдеще за България“. Тя е създадена в мътните времена на управлението на кабинета „Виденов“ – 12 декември 1996 година. Нейни съпредседатели са три от ВИП дамите на страната – Елена Костова, Алиса Софиянска (съпруга на столичния кмет Стефан Софиянски) и Антонина Стоянова, жена на Петър Стоянов.

Аферите

Скандалите започват от „Бъдеще за България“, за да достигнат след 2000 г. и „Демокрация“.

Освен трите дами в управителния съвет на дружеството с идеална цел влизат още куп министерски съпруги от кабинета „Костов“. Учредител е и жената на основателя на „Мобилтел“ Красимир Стойчев – Слава Стойчева.

Елена Костова застава начело на УС, след като Антонина Стоянова се оттегля.

Именно тогава мастити представители на частния бизнес започват да се надпреварват кой ще „помогне“ най-много на фондацията – все пак тя се ръководи от премиершата.

Аферата „Трон“ избухва покрай неуредиците с продажбата на „Мобилтел“. Близкият до Иван Костов – Красимир Стойчев, е собственик на „Трон“, както и на GSM оператора. Той продава телекомуникационната компания на руснака Григорий Лучански. В същото време от тогавашното Главно управление „Митници“ излизат с информацията, че „Трон“ дължи на държавата колосалната сума от 7,7 милиарда лева.

Костов набързо се разграничава от своя човек, който доскоро е представян като съвестен бизнесмен и съветник в СДС, съответно и на премиера.

В началото Стойчев твърди, че действително е такъв, но впоследствие дава заден.

Но разкритията „изплуват“ именно покрай сделката между него и Лучански.

Оказва се, че фирма, свързана с руския бизнесмен – „Теленорд“, е превела в началото на април 1997 г. (две седмици преди изборите) 80 000 щатски долара на „Бъдеще за България“. Именно „Теленорд“ и „Глобус инвестмънт“ купуват „Мобилтел“ от Стойчев при управлението на Жан Виденов – през юни 1996 г. Точно тогава българският бизнесмен заявява, че се оттегля от комуникационната компания, за да стане съветник на Костов и СДС, които година по-късно застават начело на държавата.

Какъв е проблемът 80 000 долара да влязат в сдружение с идеална цел, ръководено от премиерската съпруга? Ами в това, че не фигурират във финансовия отчет на фондацията за годината, а сумата за онова време е огромна. Защо някой би скрил един от основните си благодетели? Еднозначен отговор няма и до днес. Подозренията обаче са насочени към една интересна схема, за която пръв съобщава вътрешният министър в кабинета „Виденов“- вече покойният Николай Добрев.

Година след началото на управлението на Костов, Добрев разкрива, че докато е ръководел МВР, е постъпвала информация, че протестите срещу социалистическото правителство са спонсорирани от благодетели у нас и зад граница. Според Николай Добрев сред българските бизнесмени, финансирали народното недоволство, е Красимир Стойчев чрез „Мобилтел“, а сред чуждите – „Отворено общество“.

Бившият вътрешен министър не предоставя доказателства за думите си, като обяснява, че дори на него много хора са му се оплаквали устно как не са си получили парите за участието в митингите, водени от Костов и компания.

Думите на Добрев намират потвърждение именно в работата на „Бъдеще за България“ – преведени са й 80 000 долара, които не са отчетени. А става дума за организация с идеална цел, управлявана от съпругите на правителствената върхушка. Въпросът е фондацията каса ли е на СДС? Като се знае как работи нейната посестрима „Демокрация“ под диригентството на Костов – отговорът е „да“.

Още един факт показва, че „Бъдеще за България“ не е просто благотворително дружество. Причината е, че работи доста добре с „Отворено общество“ на Джордж Сорос.

В интервю за „168 часа“ от 20 юни 1997 година, взето след срещата му с премиера Иван Костов, милиардерът откровено признава, че дава ценни съвети за работата на правителството във финансовия сектор.

„Не желая да бъда официално назначен за съветник на вашия премиер. Но той иска моето мнение и аз му го давам. Защото искам българската икономика да успее. Това ми дава възможност да проникна в неговото мислене (на Костов – б.а.)“, казва Сорос пред вестника, след като излиза от сградата на Министерския съвет. По време на срещата, провела се в петък, 13 юни, 1997 г., Джордж Сорос дискутирал с премиера как България да бъде стабилизирана финансово, приватизацията и още десетки важни теми.

Какво излиза всъщност? Соросовото „Отворено об­­щес­­тво“ налива пари в „Бъдеще за България“, която е нещо като каса на СДС. Същото правят и други чужди бизнесмени, сред тях и руснакът Лучански. Иван Костов взима властта, частично благодарение на парите, идващи от „Бъдеще за България“. След това кани благодетел номер едно – Сорос, на среща в кабинета си, където говорят дружески за бъдещето на България.

Лучански обаче не е поканен на среща – напротив. Той изпада в немилост и сделката за „Мобилтел“ влиза в омагьосан кръг. Накрая компанията се озовава в ръцете на друг руснак –

Майкъл Чорни.

Именно бизнесменът, изгонен от България от Иван Костов, защото е „заплаха за националната сигурност“, предизвиква най-големия скандал в другата фондация – „Демокрация“.

Според Чорни той е превел 200 000 долара в дружеството под натиска на Костов. Сумата е внесена няколко дни преди парламентарните избори през 2001 г., след които министър-председателят се разделя с поста си. ОДС губи катастрофално от НДСВ.

Майкъл Чорни разказва за случая именно пред „Труд“ две години след като е дал парите – през 2003 г. Бизнесменът казва, че е внесъл сумата чрез кипърската офшорка „Ромент Трейдинг“.

Костов се кълне, че няма нищо общо – такова дарение имало, но е проверено и е постъпило от фирма, която няма общо с Чорни.

В крайна сметка това няма значение, защото Костов вече е наказан от избирателите – губи Избори 2001.

Това е резултатът от неговото управление и развихрилата се по времето му престъпна приватизация. За това кои държавни дружества минаха под ножа на Иван Костов и бяха продадени за жълти стотинки, четете в следващите части на поредицата.

 

Кой е Михаил Чорни

Михаил Чорни, известен у нас като Майкъл Чорни, е руски бизнесмен. Благодарение на еврейския си произход през 1994 година получава израелско гражданство.

У нас той се прочу първо с покупката на „Мобилтел“ през 1997 г. След това името му се свързва най-вече с футболния клуб „Левски“. Дълги години руснакът издържаше отбора. През 1999 г. Чорни бе изгонен от България от Иван Костов като опасен за националната сигурност. Заедно с него тогава правителството натири още няколко руски граждани, сред които и дипломати.

През 2010 година Испания пусна бизнесмена за международно издирване чрез системата на Интерпол. Причината – Чорни е заподозрян в пране на пари.

Кой е Красимир Стойчев

Красимир Стойчев е първият собственик на „Мобилтел“. Бизнесменът получава лиценз през 1992 г. Цената на разрешението е около 40 000 щатски долара, като държавата го предоставя на Стойчев, без да организира тръжна процедура.

През 1996 г. бизнесменът продава „Мобилтел“ на руснака Григорий Лучански, но след редица перипетии компанията се озовава в ръцете на Майкъл Чорни през 1997 г.

Покрай работата си Стойчев е един членовете на групата Г-13 – първата неформална организация на български бизнесмени, в която влизат Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев.

Красимир Стойчев е бил и агент на ДС  към II главно управление, което се е занимавало с икономическото разузнаване.

trud.bg

Дружка на Радан Кънев: „Гъз, ти си наш’то знаме!“

.

radan kanevПонеже Гъзлето Раданчо (Радан Кънев) се изцепи, че финансовия министър не бил от ранга му и защото съм убеден, че 95% от феновете на РБ не им е ясно от къде се пръкна той, та да разясня, понеже по онези години бях близо до кухнята им.
До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие Венко Бешков ДСБ Средец досиена председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков - Хаджията - ДСБ СредецВенко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Доинска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и той прибягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му).
Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, защото всички останали млади, активни членове на Сектата, бяха преминали към ДБГ на Кунева.
Разбира се, предполагам, без да знае, че в махала са ѝ викали „Гъза“

funphotobox1143560741shbnzi
Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по дубиозни ГРУ школи в Кременчук/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция.

Г-н Костов, кой Ви даде дипломата?

.

Днес сутринта не можах да повярвам на ушите си, като чух прословутата вчерашна пресконференция, която е дал „доктора“ на икономическите науки (от бай Тошово време, защитена май в братския Съветски съюз), г-н Иван Костов в сградата на ДСБ и по-специално проблясъка му за невъзможната корелация между събитията в Либия (избухването на гражданската война там и повсеместните бунтове в съседни арабски държави, наречени „Арабската пролет“) и  международната цена на петрола, както и факта, че това не ни касаело нас, защото ние директно не сме вносители на петрол от там.

Към това има наглостта и да се заинатява и акцентира, че ако някой можел да му докаже известна зависимост между двете събития, той щял да остане доволен.

.

.
Абе другарю Костов, това за корелацията между политически катаклизми и цената на деривати добиващи се в големи количества в същите държави, се се учи във всеки семинар, касаещ търговия на стокови борси  и ценни книжа…

„Фундаменталният анализ се отнася до всякаква информация от икономически, политически или друг характер, която може да доведе до изменение в цената на даден финансов инструмент – акция, валута, фючърси и т.н.

Новините могат да бъдат случайни и неочаквани или да представляват периодична информация, която се публикува в икономическият календар.

Към неочакваните новини обикновено спадат тези с политически характер и природни бедствия. Те са тези, които най-силно влияят на пазара, защото са неочаквани и съответно не са калкулирани.
Например избухването на война или революция,  оказва значително влияние на финансовите и стокови пазари. Военни действия в страни производителки на петрол довеждат до поскъпване на нефта и от там да се понижи например йената, тъй като японската икономика е силно енергозависима. Силни земетресения или наводнения могат да се отразят негативно на националната валута на дадена страна и т.н.“

.
Този човек (другаря Костов) или няма хал-хабер от икономика и никога през живота си не се е замислял дори, как функционират стоковите борси или е ужасно нагъл лъжец, който те гледа в очите и лъже без да мигне. Кое от двете не мога да преценя, защото и двете качества са му присъщи.

Ама всъщност към другаря Иван Костов не трябва да сме толкова критични, като се има предвид, че неговите икономически познания се основават на това, което той самия е преподавал – Икономика на социализма, т.е. икономиката в една затворена социално планова система, където не действува пазарния принцип, а братските междудържавни взаимоотношения, базирани на Комунистическия интернационал.

Ама и аз защо питам? Ясно е. ГРУ!

Моят съвет към Костов е да ограничи в своята лаборатория, риска от невежество.

 

ПП. За кой ли път видеото от интервюто – бисер на „икономическата“ мисъл,  го трият.

Първо го свалиха от официалната ДСБ страница, а после са го докладвали и на портала Ютюб,  да го махнат и от там. Сега го качвам пак, та да видим до кога ще се задържи, там:

http://youtu.be/TGKbPfJ54Zs

Възпитаникът на СССР-школа,  изглежда много го е срам, като го сбарат с жълти гащи…

.