„Първата пушка“ неосъществената македонска свобода

Владимир Перев

Душко Наумовски е роден на 2 юли 1921 г. в Крушевац, Сърбия, Кралство Югославия и това е всичко, което се знае за него, до 1950 година. Мрачен, неясен човек, човек, винаги замесен в престъпления, подземни дейности и партиен комунистически слуга, нещо обичайно по онова време.

Македония отбелязва своя национален празник, 11 октомври, деня на началото на въоръженото въстание срещу, както ни учеха, „българската фашистка окупация“. А именно на този ден през (не толкова далечната) 1941 г. с пушка и нападение в полицейския участък в Прилеп започва въоръженото въстание в Македония срещу българската фашистка окупация. Само няколко години по-късно, около 1950 г., формулировката е променена, думата „фашистка“ нарочно е пропусната и по-младите поколения научават, че борбата се води срещу целия български народ, винаги представян като окупатор. Правителството „обърна плочата“ някъде след 1992 г., а терминът „фашистки“ отново влезе в употреба, а пък сега със сетни мъки идеята е да остави само думата „фашистки“ а определението „българския“ да бъде заличено. Сега нещата стават все по-трудни, тъй като тази терминология за българите остана психологическо наследство на македонските поколения,

отгледани в духа на титовизма, комунизма и вулгарния македонизъм

Какво наистина се случва през 1941г. През април, около двадесет дни след влизането на германските войски в Македония, влизат и части от българската армия, които са посрещнати като освободители на народа от сръбските жестокости и насилие. Но младите, безработни, студенти от Белградския университет, сръбските колонисти, заедно с група от наистина безработни и криминални типове от подземния ъндърграунд в Прилеп, не са доволни от реда в града. Студентите са привлечени в схемата на белградските комунисти и редовно получават заповеди за бунт по тайни канали, винаги подканени и проектирани от централата на Коминтерна в Москва. Под силното влияние на Белград и Москва и с дългогодишното намаляване на авторитета на тогавашния партиен раководител за Македония, Методи Шаторов Шарло, комунистите от Прилеп, обединени с откровени престъпници, извършват терористична атака срещу полицейски служител в Прилеп. Убит е член на охраната на затвора, а партизаните се оттеглят без жертви и се крият по селата в околноста на Прилеп. До началото на зимата селяните са ги предали на българските власти и много от тях се озовават в затворите из цяла Македония и България. На никого от участниците в това нападение не е наложена смъртна присъда. Почти всички оцеляват до края на войната,  в затвора или на свобода, за да можат всички след „победата“ да бъдат удостоени с най-високи отличия и наградени с големи държавни награди. Всички освен един …

Кой е той? В критичната нощ на 11 октомври 1941 г. изстрел от пистолет „Браунинг“, използван от кралската югославска армия и полиция и носещ емблема „пистолет военнo държавен“, поставя началото на така нареченото въстание. Стрелецът и убиецът се казва Душко Наумовски и името му не се споменава до 1991 година.

Душко Наумовски е роден на 2 юли 1921 г. в Крушевац, Сърбия, Кралство Югославия и това е всичко, което се знае за него, до 1950 година. Мрачен, неясен човек, човек, винаги замесен в престъпления, подземни дейности и партиен комунистически слуга, нещо обичайно по онова време. Роднините му се преместват в Сърбия още от турско време и работят там като пекари. Уж баща му бил агроном, но това не е сигурно. 
Преди германските войски да влязат в Сърбия, семейството се връща в Прилеп. Той винаги е в компанията на белградски студенти, връща се в Прилеп и заедно с тях решава да участва в терористичния акт, нападението на участъка, както се казва още в града. Нещо повече той доброволно изпълнява най-трудната задача – да убие пазача на входа.

Затворническата охрана е мъж на средна възраст от село Смилево, родното място на Даме Груев. Казва се Петър Колев, женен е и е баща на три непълнолетни деца. Той е мобилизиран и служи като запас в Българската армия. Най-важното е, че бащата на Душко и пазачът се познават и са добри приятели. Душко не се появявал вкъщи от няколко дни, затова баща му отишъл при приятеля си същата критична вечер, за да попита стражаря дали не е виждал Душко и ако го е видял, да му каже да се прибере у дома. Освен всичко друго Душко е известен и като комарджия, така че баща му се притеснява за съдбата му.„

След това нещата се случват

като в древна трагедия

Същата вечер Душко се приближава до стражаря, който го пита дали е Душко и му казва, че баща му е поръчал да се прибере вкъщи, тогава Душко е приближава приятелски и убива злополучния стражар с един изстрел. След това другите терористи хвърлят бомби в затвора и се оттеглят. Това е краят, просто една жертва на едно нещастно приятелство.
Душко не отстъпва с партизаните в планината. Той остава в Прилеп, живее в смут три дни, докато българската полиция най-накрая го арестува и задържа. Той е осъден на шест и половина години затвор, лежи известно време с Лазо Колишевски в затвора в Битоля, а след падането на България е освободен от затвора в Скопие след 9 септември 1944 година.

 Убиецът Душко Наумовски успява да оцелее във войната, но не успява да избяга от съдбата и собствените си страсти. Следвоенната му биография е неясна. Работи в УДБ-а в Прилеп, след това работи в УДБ-а в Белград. В Прилеп той е обвинен от млада жена  за кражба на златни бижута, а в Белград за вземане на подкуп и кражба. Отново е вкаран в затвора, но след намесата на Лазо Колишевски е освободен от затвора и работи като актьор, режисьор и накрая като директор на Народния театър в Битоля. Югославия на Тито се отнася към него с презрение, той не получава никакви медали и награди от управляващите тогава власти. Мразен и презрян от своите партийни другари, той живее под светлините на Битолския театър, с бягството от реалността и бягството от себе си. Но Македония не успява да избяга от неговата постъпка…
Изстрелът с пистолет на един обикновен убиец, претенциозно наречен „първата пушка“, отваря нова, най-трагична глава в македонската история. Само три години и половина по-късно от планините слизат примитивни главорези които въвеждат насилие, непознато и в турско време. Масовите екзекуции в цяла Македония са нещо обичайно а предварително уговорените съдебни процеси са реалност до 1990 г. и дори до днес. Всичко това е свързано с насилствената национализация и конфискация на имотите на гражданите, за да завърши в безсмислената война на югославските националисти.

За белградските терористи Москва беше единственият учител,

там бяха алфата и омегата на тяхното политическо и (не) човешко образование и идеология.

На Великден 1961 г. Душко Наумовски губи живота си при пътнотранспортно произшествие на пътя Прилеп – Битоля. Неправилно е също, че датата на смъртта му, която е изтекла чрез сайтовете, че той е починал на 10 декември, и че мястото на произшествието  е на Плетвар … сякаш историята се е грижила да го заличи от реалността на страниците си.

Така приключва животът на партизанина, затворника и терориста Душко Наумовски. Погребан е на гробищата в Прилеп и дори тогава някой се е погрижил надгробният му камък да бъде съборен. Той беше просто обикновен престъпник, който никога не е бил истински революционер. Изстрела от неговия пистолет и невинната жертва Петър Колев от Смилево разкриха бездната на македонската трагедия и трагедията на македонските българи. Свободата остана далечна, неосъществена мечта.

faktor.bg

Деветосептемврийско

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли когда пришьол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
И ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.

Радой Ралин

Родните хакери

.

.


В последните 15-ина години, откакто активно пиша в родната Мрежа, може би над 50 мейла с долното съдържание съм получил.

Е, в началото искаха долари, а не биткоинти, защото последните не бяха открити…

Горките кандидат-хакери явно не знаят, че всички камери на компютрите ми са с физическа преграда пред обектива.

Да влезеш в камерата на някой е едно от най-лесните занимания за чирак-хакери, описано надълго и нашироко в Дълбоката Мрежа. Някъде около Милениума го научих и аз…

Но за друго ми е думата. С компютри се занимавам от началото на 90-те, а активно с Интернет от 97-ма.

Питам се, защо ли откакто нагазих в родната тиня, изведнъж ме налазиха глутница пишман-хакери? Преди пишех по немскоговорещи форуми и нямах проблем.
Явно нашенците ме имат за чуждоземен глупак, ама платежоспособен… Ами така де, от къде ще ме познават?

После защо хакнали, тази или оназ фирма или държавна институция. Ами за пари и то за дребни пари. А вредите са колосални.

Явно това е мечтата на доста родни подрастващи, комплексар-чекиджии…

За това трябват закони. Драконови закони, които да ги откажат.
Копирайте законите от Щатите. Не трябва да се преоткрива нещо, а да се взаимстват особеностите му, от страната, където е родом…

.

Дали е било робство или не, преценете сами. Хронология на кланетата …

• В 1344 – 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че „Тогава живите облажаваха умрелите по-рано“.
• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.
• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се „за кашмер“ са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.
• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени [4], а селищата са изгорени и сринати до основи. [5]. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района.[6] за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.
• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. [8]При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.[9]
• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София“, много българи от Западните български земи бягат в Банат.
• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград. Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ.1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян1796, Севлиево1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско – три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири. В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени. Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.
• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.
• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.
• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.
• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.
• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.
• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.
• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.
• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание.
• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
• На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града. Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.
• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
• На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.
• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни – 200 българи, младежите са накарани да играят „кърваво хоро“ преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като „башибозук“, редовната войска – низам, свиканите запасни части – редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.
• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.
• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.
• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.
• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.
• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.
• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.
• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.
• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.
• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.
• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .
• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.
• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.
• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени.[35] Клането ускорява избухването на Балканската война.
• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.
• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.
• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.
• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.

protobulgarians.com

Старозагорските кланета

За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези извършени по време на Априлското въстание се знае твърде малко. Дори в многотомната История на България тези събития са споменати съвсем бегло. В повечето други исторически източници за този период, историята за клането в града не се казва нищо, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръка е изтрила тази трагична част от българската история (Обр. 1). Единствените що годе свестни нови източници за юли 1877 г. са от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане”. Сборникът е съставен от автентични документи и свидетелства от онова време. Освен това в него са събрани ценни материали от книгите:


1. „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение”. Г. Димитров. Том 3-ти на „Руско-турската освободителна война”, 1899г.
2. „Възпоминания от разбърканите времена”, 1885г. от Даскал Петър Иванов.
3. „Принос към историята на град Стара Загора”, 1908г. от Димитър Илков.


И трите книги заедно със сборника на Йотова са библиотечна рядкост и са запазени само отделни техни екзлемпляри. Тези книги, в които са поместени свидетелствата на много очевидци, ни дават точната картина за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им.

Лятото на 1877г. Руско-турската война е в разгара си. След няколко локални сражения руските войски освободили някои градове в С.България и преминали през Стара планина през прохода Хаинбоаз. Благодарение на внезапността си, Предният отряд успял да освободи Казанлък и Стара Загора. След този успех, настъпил обрат в турското върховно командване. Взето е решение за спешното прехвърляне армията на Сюлейман паша / 48 000 души, 700 черкези/ от Северна Албания в Дедеагач с помоща на английски параходи. В спешен порядък турските войски са прехвърление в Дедеагач и започват съсредоточаването си около Търново Сеймен /сега Симеоновград/ и Кара бунар /сега Гълъбово/. Направлението на ударът е с посока Стара Загора. Към армията на Сюлейман паша се присъединяват войските на Халюси паша от Чирпан / 7 батальона, 150 конни черкези и една планинска батарея./ и тези на Реуф паша /15 батальона, 330 конни черкези една полева и една планинска батарея. Именно тези части извършват едно от най-масовото военно престъпление по време на войната, избивайки по-голямата част от цивилното население на Раднево (4000 души) Стара Загора (14 500 души), с. Любенова махала (1000 души), Нова Загора и селищата в този регион.

Първите сведения за клането на българи в селата на юг от Стара Загора започнали да пристигат към средата на месец юли 1877г.:


„….На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, голи и боси, между които имало пълни коли с ранени. Ранените били оставени в училището, а здравите настанили по къщите. Те разказвали, че башибозуци и черкези нападнали селата, убивайки кой където сварят; грабили, безчестили и селата на огън предавали. А пък самите граждани от височините на града започнали да виждат дима и пламъка от горящите села. Скръбни и неприятни слухове започнали да се носят този ден из града….”


„…..На 16-ти градът започнал да се пълни още повече със селяни. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени, и вонята била нетърпима. Слухът за ужасното клане в село Гюнелийска махала /дн.Любенова махала/ още на сутринта се разнесъл из целия град…. Село Дълбоки било запалено от черкезите, където избили много хора……”


Очевидно тези действия били извършени от предните отряди на башибозуци, или т.нар. „акънджии” от армията на Сюлейман паша, следвани от редовната войска, съгласно тактиката на турците. Същинските разрушения и кланета започнали след пристигането на основната армия, която изтласкала малобройните руски и казашки части от около 5 000 души, заедно с 800-900 души опълченци. Все пак с много героизъм тези хора успели да задържат два дни настъпващата огромна турска армия и дали възможност на една част от цивилното население и бежанци от селата да се изтеглят в посока към Казанлък. По бежанската колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж, от турските къщи стреляли и убили много хора.

Скоро след това черкезки отряди на коне, водени от Дай Ахмед през Аязмото отрязали пътя на бежанците към Казанлък и тези, които не успели да избягат от града, били вече обречени, тъй като попаднали във властта на нахлуващите от всички страни турски войници. Тук е мястото да се отбележи, че в щаба на Сюлейман паша се намирал и англичанинът Юлий Викед, който изпълнявал особени функции – бил агент на английското правителство и лице за връзка с него.


След като преградили пътя към Казанлък, черкезите на Дай Ахмед достигнали до местността „Кулов вир” в прохода и избили много хора. При воденицата „Башовите” избили около 50-60 души граждани и селяни. После пристигнали и още черкези, които избили стотици хора в теснините на това място.

За същото събитие Димитър Илков разказва:
„….Към залез слънце /19.07.1877г., стар стил/ черкезите пресекли пътя на бежанците при южното гърло на боаза и веригата към Казанлък се прекъснала моментално. Тогава настанала страшна касапницата около подножията на Аязмо баир. Шопорите и коритата на башбунарските чешми се оплискали с човешки кърви и вадичката, образувана от тези чешми, потекла към река Бедечка, червена като огън. Полянките в тази местност, доскоро зелени и приятни, заринали с глави, нозе, ръце и обезобразени трупове на деца, майки, родители, юноши и старци….”


Градът бил запален от турската артилерия и башибозуците; подпалили се спиртните складове на старозагорските ракиджии, които избухнали. В същото време по улиците и къщите на Стара Загора се „загнездил пъкълът”, по думите на Димитър Илков.:

„….Старозагорските мохамедани посрещнали войските на Сюлейман паша с радост. Те се сдружили с черкезите и башибозуците още на 19.07. върху беззащитното българско население да го изтребват, мъчат, безчестят и обират. Малките пеленачета намушквали на ятаганите си и ги подавали така на майките им, когато те се противели да се предадат доброволно на безчестието. Всички български мъже останали в града, били изклани безмилостно до един, започвайки от най-невинното сукалче, дори до престарелия стогодишник. Нищо не било пощадено, нищо не трябвало да остане. Останали недокоснати само евреите, които изкупили живота си с пари, с осрамяването на своите жени и дъщери и с шпионските си услуги, които оказвали на турците непрекъснато и след отминаване на опасността…”

Според свидетелствата на проф. Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър от Стара Загора, наред с турците в кланетата участвали чирпанските кърджалии и циганите.


Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета и насилия, пред които Батак бледнее!…. Самият Юлий Викед разказва:


„….Аз не съм в състояние да опиша ужасите на сцените, на които за мое нещастие съм бил донякъде свидетел – очевидец и сега даже, като си припомня за тях, кръвта ми замръзва в жилите. На нещастния град Стара Загора налетели не човеци, а като че ли били някои бесни дяволи. В плен никого не взимали, а всеки, без разлика, с байонета пробождали, ил ис ятаган посичали и на повечето от ранените глави отрязвали. Болни, жени, деца, старци и всичко, що дишаше живот, без милост убивали, или в пламъците на горящи къщи хвърляли. Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха по-страшно от самите дяволи; те убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова наказание за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите и преспокойно гледаха, докато се наситят….”


Тук Юлий Викед, макар привидно да се възмущава от действията на турците, се опитва да прехвърли вината за кланетата, изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска /албанци, черкези и башибозук/, което е явна лъжа. Знаем, че тази войска сравнително малобройна /около 800 -1 000 души/, не е могла самостоятелно и в кратък срок да избие близо 15 000 души, число, което според мен е силно занижено, като се има в предвид, че голяма част от населението на Стара Загора не е успяло да избяга, а в града също е имало и около 40 000 бежанци от Чирпанско, Нова Загора и селата в областта.

Това, което пропуска Викед е, че „турците карали моми и жени да играят голи хоро; че бременни жени са разпаряни и рожбите им от утробата им вадени; че много момичета от изнасилвания са умирали; че живи хора в кладенци са хвърляни; някои са простирани на земята с вързани ръце и крака, а на гърдите им огън палели и кафе варили; онези които не давали или нямали пари, на врата им горещо желязо полагали; имало е хора, на които най-напред пръстите отрязвали, после носа, ушите, други части, докато издъхнат; на убитите мъже и жени членовете им режели и за поругаване в устата им ги слагали; някои на ръжен прекарвали и на огъня като чеверме ги пекли; други на дърветата разпъвали и с гвоздеи като Христа гио заковавали, а най-накрая никой не трябва да се учудва, ако кажем, че живи хора като овце са драни, а кожите им със слама пълнели и по дърветата окачвали…”


Ествествено българите се съпротивлявали на убийствата и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си, бранейки живота и честта си. Това дало повод по-късно турците от Стара Загора да обвиняват българите, че те са предизвикали турците да отидат до такава „крайност”.

А ето още подробности за клането в града:
„…….В къщата на Хаджи Димитра имало около 50-60 души селяни, все приятели, с жените, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уовена, и след като я обезчестили и отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески се мъчела да даде някакави обяснения за турските зверства при избиването на хората, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й….”


„…. Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В двете отделения се събрали около 500 души. Турците запалили къщата с газ и тя цялата пламнала… Щом се отворили вратите и окаяните българите се показали навън, почнали един върху друг да се повалят и всички били избити или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата…..”. В друго отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост, обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещенник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили….”


„….. В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни – повечето жени….лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват когото където настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била в края на града…..”

…”В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пълно с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръдне, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове. Жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало. Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор – така също заедно с хората – изгорели….”


„…..Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата на се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите накъщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един. Взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Малкоча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изклали до самите пътни врати…..”


„…Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерии надвечер и до един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тук има няколко свине убити”, като обикаляли избитите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват. Една от туркините така силно ударила Никола по главата, щото цял потреперел от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очиситили червеите от ранеите му и го изцерили…”


„…..В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели , а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината….”


„…..Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре ограден двор. Около два часа цялото здание за запълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счупили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъже, и жени, и деца – даже и пеленачетата. Избили почти всички, обрали ги, обрали къщата, а после я запалили. Туък баба Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът и Андон, брат му Петър Славов, Неделковите четирима сина – Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Михайлова и двете и деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250 глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Пеленишките гробища…”


„…Според показанията на Марийка Иванова Ахънова, която била в къщата на Коле Гюпхаленеца до самата църква „Св.Троица”, там загинали много хора. В църквата и двора се събрали над 2 500 души, натъпкани един до друг , така че нямало игла къде да падне. Турците нахлули в църквата и клането, убиването и обирът продължили няколко часа. Ахънова скрита в един долап, била свидетел на всичко, и по-късно не намирала думи, с които да опише турските зверства при избиването на хората. В някои ъгли на църквата избитите оставали прави, защото нямало къде да паднат труповете…”


„….В къщите на Никола, Иванча и Симеона хаджи поп Димови жертвите наближавали числото на онези в църквата „Св.Троица”. В двете обградени със здрави стени двуетажни здания имало до 2 000 граждани и селяни, почти всички били зверски убити и обрани….”


„…Такава черница, наричана по турски шам-дудъ, се намирала в двора на Пенчо хаджи Славов, на която се качили мъже, жени и деца, повече от 30 души. Гъстите листа затулили и хората никак не се виждали; но някое от децата си изпуснало феса на земята, турците обърнали внимание, почнали да стрелят и скритите като пилци падали. В това турците намерили голямо удоволствие. Щом удареният се сгромолясвал и простирал на земята, казвали: „Още една гарга падна, стреляйте”! В разстояние на няколко минути под черницата било застлано с трупове…”


„….Къщата на Стоянча Попоглу, в която имало около 200 души граждани и селяни, след като била обградена от турците, после запалена, всички, които излизали навън, за да избегнат огъня там, на място оставали /убити/….”


„…..Побягналите към конака на Шемши бей около 250 души селяни, мъже, жени, деца – едни избити, а други до един изклани. В съседната къща на Кара Къне били изклани до 80 души мъже, жени и деца….”


„….Дворът на Салханата бил пълен с коли и около 400 души мъже, жени и деца от селата. Всички до един избити,,, В избата на Коле Кавалджиев и в къщата на Атанас хаджи Колев били избити до 150 души….”


„….Къщата на Сапунди Танев била пълна с с граждани и селяни от двата пола… Според показанията на Гана Василева тук били изклани до 500 души и дворът до четирите пръста в кръв потънал, тъй щото и обущата на краката се пълнели. Само няколко момичета и млади жени били помилвани…”

„… Шопа Димитър, 70-75 годишен човек, богат търговец, считан от гражданите за милионер, уловен от турците заедно със сина си Наня, взели им парите къде каквото имали, после ги вързали, повалили ги на земята, напалили огън на гърдите им, сварили си кафе, пили и си отишли, а Димитър и синът му умрели от болки…”


„…..Двама турци от старозагорските села уловили един познат на на тях българин на име Марко, също селянин, повалили го на земята и го заклали. После го качили пред един дюкян на стряхата и викали: „Ха, Марковото месо е евтино, една ока пет пари”. Рязали късове и из улиците хвърляли.”….


„…. В лозята Османица /сега Гебран махала/ на една круша бил закован с гвоздеи на ръцете и краката един мъж и след Освобождението намерили голите кости…”


„…..Сали Дерлиоглу със своите двама другари отишли в къщата на съседа си Черен Кольо, уловили го и в двора на една черница по ръцете и краката го заковали…”


„…. На крушата в една нива /сега двор на Кольо Суровчето/ имало закачени „няколко кожи от хора пълни със сено”…”


„…. А сутринта закарали на Аязмо баир, дето по бадемите висели около 20 души мъже, жени, деца, а някои и с краката нагоре…”


„…На 70-годишния старец дядо Дянко рязали черепа и извадили с клечка мозъка му, като че ли правели някаква медицинска операция…”


„… Енчо Славов от същото село /село Саръ Смаил, дн.Самуилово/ бил в дома на свещенника Стайо и като сполучил да избяга, видял в една къща труповете на мъж и жена заголени, членовете им отрязани и поставени върху тях за поругаване…”


Според сведенията на Г.П.Русески, който обиколил 14 села в Старозагорска област след калнетата, само от тези села били избити около 3 200 души мъже, жени и деца.


От тези, които успели да избягат след кланетата в Стара Загора, по-късно умрели 1200 души от раните си, студ, глад и болести /само възрастни без да се броят децата/.

От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер, където войниците дни наред ги изнасилвали групово и тероризирали по най-дивашки начин (лагерът се намирал в в дн. градина с паметника на св. Георги). Карали ги да им играят голи хоро и садистично се забавлявали с нещастните жени, загубили семсйствата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за убийствата и кланетата. В книгата на Димитров поименно са посочени някои от тези жени, продадени като роби, потурчени и ограбени.


От някои откъслечни данни става ясно, че в лагера на Сюлейман паша (намирал се на върха на Аязмото на 15 м източно от дн. църква на св. Теодор Тирон), а и на други места са извършвани ритуали и убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 души мъже граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали при шатъра на Сюлейман паша и ги застреляли, както били навързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов.

Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката и краката. Някои от ритуалите били по-особени. Отделените по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Събирали тази невинна християнска кръв и топели в нея дрехите си вярвайки, че с това се подмладяват и разхубавяват…


Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоминания от разбърканите времена” от 1885г. допълват цялостната картина на Старозагорските кланета, когато той посещава града след напускането му от турците:


„Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град вече нямаше… То беше само куп от развалини от страшни по-страшни. На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя” Сюлейман паша. По-страшнотот беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорки от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили-недраги в одринските кърища.


Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изкални мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек, освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави…. Черквите изгорени, опозорени…пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св.Троица”, „Св. Богородица” и „Св.Николай” с трупове, разрушени и дупките от гюллета/снардяите/ още се забелязват тук-там. Само „Св.Димитър” беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.

Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.


На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен многото кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени от „героите”на Сюлейман пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят и трябжа да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите /от които повечето бяха разцепени с нож/ на изкланите нещастници и ги заровиха в Новомахленските гробища, близо до Чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.


От разказките на някои стари жени, кото останали живи и били зрителки на турските свирепости, научих че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат в ръцете на зверовете турци, били предмет на най-позорни истезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските си страсти на мъчителите си, се изкали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания….

Ти трепериш читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си денонощно, викат „отмъщение, когато настане сгода за тази ценна минута…”

Ние не знаем дали лорд Биконсфилд е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора. Едно е сигурно, че цветущ град като Стара Загора, известен със занаятите си и богатите български търговци, бил унищожен, изгорен, сринат до основи; изклани и избити по най-варварски и мъчителен начин били над 14 000 българи; повече от 1 200 умрели от глад, болести и епидемии /тифус/, а 10 000 били отведени в робство в Турция и много от тях никога не се върнали.


Вечна памет на всички онези, намерили смъртта си в руините на града!

protobulgarians.com

———————–

Тест, дали си десен или ляв

.

Ако десният не обича оръжията, той просто не си купува.
Ако левият не харесва оръжията, той иска оръжията да бъдат забранени.


Ако някой десен е вегетарианец, той не яде месо.
Ако някой ляв е вегетарианец, той иска да забрани месото за всички.


Ако някой десен е хомосексуалист, той тихо си живее живота.
Ако някой ляв е хомосексуалист, той непременно изисква към себе си уважение в законодателен режим.


Ако някой десен се разори, той мисли за това как да подобри положението си.
Левият размишлява как да поведе разорените.


Ако десният не харесва някой водещ на шоу, превключва на друг канал.
Левият изисква тези, които не му харесват, да бъдат забранени и уволнени.

Десният атеист просто не ходи на църква.
Левият атеист иска забрана на религията и дори споменаването на Бог.

Ако десен прочете всичко това, той ще го препрати на приятелите си да се посмеят.
Левият ще се почувства дълбоко оскърбен.

Иван Костов – биография

Диплома на Иван Костов от ВИИ „К. Маркс“

.

Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им  убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали.

След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца.

Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличане като агент на руското военно разузнаване ГРУ.

След престой от около два месеца е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но вече е приет за редовен  студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.

През 1982 г. завършва вечерно висше образование във  физикоматематическия факултет  на софийския университет ”Св. Климент Охридски”, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини.

През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националнолното стопанство на България. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

През 1988 и 1989 г. Иван Костов прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.

Първата му статия за партийния официоз е със заглавието ”Никаква отсрочка”. Написана е на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.

Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии.

Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.

След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.

Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.

В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

Същевременно, съпругата му, Елена Костова, върти фирмата „Булс“ ООД за търговия с петролни продукти, по време на Югоембаргото. Неин бизнес-партньор във фирмата е сръбския гражданин, Зоран Ристич. „Плама“ АД работи почти изцяло за тях.

След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев.

На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обкновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително.

В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

Със съкращения от bgcoffe

Фалшивите новини

Фалшивите новини се разпространяват мълниеносно, защото винаги са по-пикантни.

Три въпроса, които да помогнат за справяне с фалшивите новини.

Кой е първоизточникът?
Какво липсва?
Как ви кара да се чувствате?

Спри,
помисли,
провери!

1. Кой е първоизточникът?

Надеждният източник е най-сигурен.

Ако не знаете източника, разгледайте страницата с информация или се запитайте защо някой споделя историята.

Ако не е посочен източник, потърсете го.

Анализирайте внимателно изображението или илюстрацията, за да разберете дали не е била публикувана преди към друга история и да разберете първоизточника й.

Ако нещо не е като трябва и буди съмнения, бъдете внимателни.

Фалшивите новини могат да бъдат скрити и замаскирани в сайтове така, че да изглеждат истински. Затова търсете индикаторите: фиктивен URL адрес (след кликване на линк или препратка не се отваря страницата с първоизточника), неточен правопис или необичайно графично оформление.

2. Какво липсва?

Прочетете цялата история, не само заглавието.

Само едно кликване може да ви помогне да разпознаете фалшивата новина. Прочетете цялата история и търсете изображения, цифри или цитати без посочени източници или такива, които са извадени от контекста на съдържанието.

Изображенията могат да бъдат дигитално подправени и графично манипулирани чрез фотошоп.

Фалшивите новини най-често съдържат изображения или видеа, които са били манипулирани, подправени и променяни с цел за доказателство на измамната теза. Дори реалните снимки могат да изглеждат не като такива чрез допълнително добавяни надписи или дати в кадъра.

Проверете чрез търсачките как реагират други хора или потребители към въпросната новина, обърнете внимание какви източници посочват те.

Сверете информацията с тази на вашите доверени новинарски сайтове – ексклузивните новини често се улавят от различни източници. Като правило доверените сайтове не бързат с публикуването на непроверени факти и разчитат на своята кореспондентска мрежа за проверка. За удостоверяване на новини относно кризисни ситуации търсете официалните аварийни служби и центрове за преодоляване кризи и бедствия.

3. Как ви кара да се чувствате смисълът на възприетото съдържание?

Хората, които създават и разпространяват фалшиви новини, целят да ви манипулират с тяхното съдържание за тяхна изгода.

Това, че те могат да ви разгневят или разтревожат, че могат да ви разклатят емоционалната стабилност, за тях автоматично означава повече кликове и респективно финансова печалба. Ако информация привлече вниманието ви, проверявайте я, преди да споделите линка в социалните мрежи.

Ако историята е прекалено хубава, нереална, за да е истина, което предизвиква необосновани положителни емоции, то най-вероятно е манипулация и трябва да се провери за достоверност.

Надеждата също се явява удобен емоционален инструмент за манипулация.
Чудодейните лекове и чудесата не съществуват.

Не бъдете единственият, който не разпознава шегата и майтапа.

Понякога шегите и сатирата не са явни. Забавните или скандални подробности, начинът, по който са написани, или сайтът, на който са публикувани, може да са симптоми за разпространение на фалшива новина.

Fullfact.org

Как Вазовото “О, Шипка!”, спаси от смърт Сюлейман паша

.

Турският генерал е евреин, бил е професор по литература в Сорбоната.

Едва ли има нужда да се обяснява кой е Сюлейман паша. Освен жестоката му разправа с българския град Стара Загора и позорната му слава в неуспешната за него Шипченска битка, непременно трябва да прибавим и варварското му намерение да унищожи София.

Малко се знае, че след шипченския провал той е изпратил заповед до турския комендант на София да взриви всички софийски складове с боеприпаси и да опожари града.

Само намесата на вицеконсулите Леандър Леге (Франция) и Виторио Позитано (Италия) пред коменданта предотвратява това варварско намерение. На 23 декември/4 януари войската на генерал Гурко влиза в един по чудо спасен град.

И все пак мрачното име на Сюлейман паша е свързано главно с Шипченската епопея.

Някога, по времето на първите ми стъпки в телевизионната журналистика (има и такъв период в моята младост), срещнах доста странна личност. Случи ми се да седна на една маса в кафенето с човек, който нарече себе си “историк на свободна практика”. Той твърдеше, че

притежава единствения екземпляр от книга,

разказваща цялата истина за Руско-турската война от 1877-1878 г. Дори ми я показа: тънка кафеникава книжка с мека подвързия, доста поизмачкана, имаща, доколкото си спомням, противоречивото заглавие “Изгубени победи” или нещо подобно.

Постепенно разбрах, че книгата споделя турската гледна точка за освободителната за нас война. Особено ми се изясни това, след като чух, че тя е превод от турски, че е излязла у нас скоро след Освобождението и е била посрещната тогава с нескрита неприязън – даже е била изхвърляна от някои обществени библиотеки. Затова било цяло чудо да се види в днешно време.

Човекът прелистваше пред себе си въпросната книга и ми прочиташе избрани пасажи, чийто смисъл водеше към едно главно твърдение: войната е била почти спечелена от турците – по-добро било тяхното въоръжение, несравнима била тяхната воинска храброст, имали не един и не двама талантливи военни началници, войната е щяла да бъде спечелена, ако …

Няколко “ако” бяха посочени там, сега си спомням само едно: отрицателната роля на Сюлейман Хюсни паша, познат на българския читател и като Сюлейман Безумний (както го е нарекъл Иван Вазов в христоматийното си стихотворение “Опълченците на Шипка”).Този Сюлейман паша, чиято многохилядна Централна османска армия, е прехвърлена от Черна гора (където е жестоко потушила народно въстание) при Дедеагач, и е нахлула по българската земя, за да реши изхода на войната.

И за мое удивление тогава – оказа се, че същият този Сюлейман, макар и с високо воинско звание “ферик паша” (дивизионен генерал), всъщност бил… преподавател по литература. Преподавал, значи, уроци за красотата на мерената и немерената реч в Цариградското военно училище – като едновременно заемал поста директор на училището. А в известен период от време е бил даже професор по литература в парижката Сорбона.

Книжката даваше пестеливо обяснение за неговата успешна военна кариера. Най-вероятно преминаването му от юдейската вяра в исляма, а и участието му в детронирането на султан Абдул Азис през 1876 г. са му спомогнали да се издигне като изключително важен военен началник.

По време на Руско-турската война Сюлейман паша е повел към Шипка своите 48 табура (табур – турско название на батальон), наброяващи около 40 000 войници, с една стратегическа задача: да превземе Шипченския проход

и после мощно да нахлуе в Северна България

Там е трябвало да се съедини с упорито сражаващия се в Плевен Осман паша и с бездействащата армия на Мехмед Али паша, укрепена в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра. И подир това мечтано съединение турската победа, според книгата, била неизбежна.

След тежки сражения край Нова Загора и Стара Загора, значително превишавайки по брой руските части (а заедно с русите геройски се сражават в неравната битка, както знаем, и стотици български опълченци), армията на Сюлейман успява да влезе с бой в Стара Загора. Градът е разграбен, опожарен и е избита голяма част от българското население, най-вече жени, деца и старци… Заради успешната Старозагорска битка Сюлейман е награден със златна сабя от султана…

Предстои превземането на Шипка. За прочутата Шипченска битка е писано и говорено толкова много, че да се повтарят познати подробности, е излишно. Все пак си припомням твърдението, прочетено от въпросната книга: едва ли е възможно да се намери по света главнокомандващ, който не би могъл да превземе важния проход с армия, превъзхождаща над 5 пъти броя на неговите защитници. Освен това главнокомандващият е разполагал и с повече от 100 оръдия, както и с няколко ескадрона конница.

Нека си припомним какво е било действителното положение тогава. По време на първото Сюлейманово настъпление на 21 август 1877 г. горе е имало 7500 руски войници и български опълченци. Още в първия ден по стръмните склонове и по самия път са атакували над 20 хиляди турски войници – пехота и подкрепяща я черкезка конница. А предварителният огън от 63-те оръдия бил безпощаден. Само в този първи ден българи и руси са отблъснали 11 турски атаки – не само с пушечна стрелба и със залпове от 27-те руски оръдия, но и с “камъни и дърве”.

Така е и през следващите пет дни. Имало и случай (според руския кореспондент, писателя Немирович-Данченко), когато 15 български опълченци възпират с изстрели и щикове и обръщат в бягство около 150 турски войници. През тези дни героичните защитници понасят кървави загуби – над 2 хиляди убити руси и около 600 опълченци. Както знаем – към края на битката “трупове мъртви хвръкнаха завчаска”, боят се превръща на смърт и на щик” и … тогава Радецки пристигна със гръм…”

Неслучайно цитирам прочутата творба на Иван Вазов. Защото по-нататък и за стихотворението “Опълченците на Шипка” става дума в тази турска книга! Така започва кратката, но доста удивителна легенда, която ми поднесе моят случаен познат “историк на свободна практика”.

Няколко години след приключването на войната Сюлейман Хюсни паша е арестуван и даден под съд. Формулировката на обвинението e смазваща. Нещо от рода:

“За бездарно ръководене на битката

и за липса на активност на войските му…” Искали са на Сюлейман смъртна присъда. От гледна точка на военното обвинение няма съмнение, че амбициозният прeподавател по литература не е имал кой знае какви стратегически и тактически дарби. Притежавал е само неизмерима жестокост, доказана с хилядите цивилни жертви и варварски разрушения по балканския му път.

Поставили са под въпрос и пълководческата му активност – обвинявали го например, че на 25 август дал временна почивка на уморена и понесла тежки загуби войска.

И че в този промеждутък от време е пристигнало главното подкрепление за шипченските защитници. Макар че, обективно погледнато, атаките на Сюлейман в останалите дни са били настойчиви и непрекъснати.

Но дори това се оспорвало в строгия съдебен процес…

Обаче никой от обвинителите не отворил и дума за това, че не толкова лошото командване и “липсата на активност” на пашата, а невероятната героична защита на прохода от българи и руси е причина за Сюлеймановото поражение.

Тогава тази правдива теза разгърнал пред съда адвокатът на Сюлейман. Изглежда, че и той като Сюлейман е имал някакви литературни интереси – защото е знаел за стихотворението на българския поет Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. И решил това стихотворение да бъде привлечено като главен свидетел на защитата. Поръчал бързо да се преведе на турски език…

И тогава под сводовете на военния имперски съд зазвучали онези разтърсващи стихове:

…Буря подир буря! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

И вика: “Търчете! Тамо са раите!”

И ордите тръгват с викове сърдити.

И “Аллах” гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговори с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве,

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи.

Пушкалата ек`ат. Турците реват,

насипи налитат и падат, и мрат. –

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат, българи орловци

кат лъвове тичат по страшний

редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют…

Каква ти липса на активност, какво ти неизползване на войнишкия ресурс? И свръхдаровит пълководец да е бил Сюлейман, той пак е щял да се сблъска с тази саможертвена, наистина “спартанска” защита на Шипченския проход… Когато “щикът се пречупва, но волите остаят”!

Прочутото Вазово стихотворение така силно въздействало на имперския съд, че Сюлейман паша успял да избегне смъртната присъда. Бил осъден само на заточение в азиатските предели на империята – умира в Багдад чак през 1892 г. Отървал, значи, кожата… А голяма част от неговите офицери, участвали в Шипченската битка, тогава били осъдени и разстреляни….

Ще си позволя ироничен коментар – сигурно са получили най-тежката присъда, защото за тяхната лична “активност” в битката не се споменава в стихотворението…

Е, така е останала в паметта ми тази история, приличаща на легенда, разказана ми от човека, размахал пред очите ми измачкана кафеникава книжка. Сега нямам намерение да я търся по библиотеките, за да се уверя колко и докъде легендата е истинска…

Тя ми трябва такава, каквато е.

/24 часа

Информацията, която преобърна света

.

Психологът Козински разработва метод за анализиране на хора на база тяхната Facebook активност. Дали триумфът на Доналд Тръмп или Брекзит могат да се обяснят с използването на подобен инструмент?

Прочуване на двамата репортери от Das Magazine в Цюрих – Хане Грасега и Микаел Кругерос – шокира света!

На 9 ноември около 8.30 сутринта, Михал Козински се събужда в хотел Sunnehus в Цюрих. 34-годишният изследовател е поканен от местния институт по технологии Swiss Federal Institute of Technology (ETH) да изнесе лекция относно опасността от Голямата База Данни (Big Data) и дигиталната революция. Като водещ експерт по психометрия (съвкупност от методи и техники, позволяващи измерване на психичните явления), подраздел на психологията, подчинен на различни методи за измерване на данни, той води такива лекции по цял свят. Когато си включва телевизора същата сутрин разбира, че бомбата е избухнала: противно на прогнозите от всички водещи статистически агенции, Доналд Дж. Тръмп е избран за президент на САЩ. Гледайки дълго празненствата по повод победата и резултатите от различните щати, предчувствието, че това може да е резултат свързан с неговите проучвания така и не го напуснало. Поел дълбоко въздух и изключил телевизора.

На същия ден малко известна Британска компания базирана в Лондон, разпространява прес-съобщение, което гласи: Силно развълнувани сме, че нашият революционен подход посредством комуникацията, базирана на данни изигра такава съществена роля в щатските избори и забележителната победа на президента Тръмп. – Алексанър Джеймс Ашбърнър Никс.

41-годишният британец с винаги безупречен външен вид, подчертан от поръчков костюм, дизайнерски очила, сресана назад руса вълнообразна коса, е изпълнителен директор на Кембридж Аналитика (Cambridge Analytica). Компанията му не само е неизменна част от онлайн кампанията на Тръмп, но и oт тази на Брекзит (ЗА Брекзит).

Тримата играчи – разсъждаващият Козински, спретнатият Никс и ликуващият Тръмп – единият активира дигиталната революция, другия я прилага, а третия се възползва от нея.

Колко опасна е Голямата База Данни?

Всеки, който не е прекарал последните 5 години от живота си на друга планета е запознат с ГБЗ (Big Data). Това по същество означава, че всичко което правим, както онлайн, така и офлайн остава дигитална следа. Всяка покупка, направена с нашите карти, всяко търсене в Google, всяко движение, което правим с телефон в джоба си, всеки like е складиран. Особено всеки like!

Дълго време не беше напълно ясно какво приложение би могла да има ГБЗ – с изключение – може би – на случаите, в които след търсене на лек за високо кръвно налягане в Google, изведнъж започваш да получаваш реклами на продукти за сваляне нивото на кръвното налягане.

За по-добро разбиране на резултатите от изборите и как политическата пропаганда може да работи в бъдеще, трябва да започнем със странен инцидент в университета в Кембридж през 2014 година в Центъра по Психометрия Козински.

Психометрията, или както още е наричана психография, се фокусира на измерването на психологични черти, като например персоналност. През 1980 година два екипа от психолози разработват модел, който оценява хората, базирано на 5 личностни характеристики, познати като Големите Пет, а именно:

 

  • Колко отворен си за нови изживявания?

  • Колко голям перфекционист си?

  • Колко социален си?

  • Колко внимателен и кооперативен си?

  • Бързо ли се разстройваш?

 

Базирано на тези измервания (познати също като OCEAN, абревиатура от съответните: openness, conscientiousness, extroversion, agreeableness, neuroticism), можем да направим относително акуратна преценка на типа личност пред нас. Това включва – техните нужди и страхове, как се държат и реагират обичайно. Големите пет е стандартна техника в психометрията, но от дълго време проблемът с този подход е достъпа до данни, защото е бил свързан с попълване на сложни и крайно лични въпросници. Тогава настъпи ерата на интернета. И Facebook. И Козински.

Козински е бил студент във Варшава, когато през 2008 година е приет в Кембридж, за да направи докторанската си дисертация в центъра по Психометрия – една от най-старите такива институции в света. Там той се присъединява към своя състудент Дейвид Стилуел (към момента лектор в университета), година след като последният пуска малко Facebook приложение във времена, когато платформата все още не е настоящия Бегемот. Въпросното приложение – MyPersonality позволява на потребителите да попълват различни психометрични въпросници, включително такива от Големите Пет и посредством оценъчна система получават “личностен профил” (индивидуални Големи Пет характеристики), които биха могли да споделят в профила си с изследователите.

Очакванията на Козинкси са стигали до това няколко дузини колеги и приятели да попълнят въпросниците, но много скоро стотици, хиляди, после милиони хора започнали да разкриват своите вътрешни, най-съкровени убеждения. В един момент двамата кандидати за докторантска степен станали собственици на най-голямата база данни съществувала някога, комбинираща в себе си психометрични резултати с Facebook профили.

Последвалият подход на Козински и колегите му бил всъщност доста прост. Първо те създали различни тестове с въпроси под формата на забавна викторина. От отговорите на тези въпроси чрез психометрични изчисления се отделят Големите Пет за всеки отговорил. След това той и екипът му сравнили резултатите с други реакции от профила във Facebook на отделните индивиди, като какво те харесват (like), какво споделят или публикуват на стената си, техния пол, възраст, местоживеене и пр. Така изследователите свързали точките и извели взаимовръзките.

Забележително е, че от привидно невинните действия в социалната мрежа могат да се направят достоверни заключения. Така например, мъже които харесват козметичните продукти на MAC е много по-вероятно да са гей; един от най-добрите индикатори за хетеросексуални е “харесването” на хип-хоп бандата Wu-Tang Clan.

Последователите на Лейди Гага в повечето случаи са екстроверти, докато тези с философски предпочитания – интроверти.

Докато тези парчета от пъзела – сами по себе си – са слаби показатели за достоверни заключения, то натрупването от десетки, стотици и хиляди индивиди прави прогнозите и резултатите наистина точни.

Козински и екипът му неуморно подобрявали моделите си на работа. През 2012-та те доказват, че на база от средно 68 харесвания на потребител е възможно да определиш цвета на кожата му с 95% сигурност, сексуална му ориентация с 88% сигурност и дали е привърженик на Демократичната или Републиканска партии с 85% сигурност. И нещата не спират до тук – интелект, религия, принадлежност, както и употреба на алкохол, цигари и наркотици. Възможно е дори да се направи заключение дали родителите ти са разведени или не.

Силата на моделa им се илюстрира най-добре от това дали може да предвиди отговор по дадена тема. Козински продължил да работи непрестанно и не след дълго бил способен да прецени човек по-добре от колегата на работното му място само по 10 харесвания във Facebook. 70 харесвания те правят по предвидим за него от колкото си за приятелите си, 150 и той знае повече за теб от родителите ти, а от 300 знае за теб повече и от партньора ти. С увеличаването на тази цифра резултатите надминават, това което сам знаеш за себе си в полза на Козински. В деня, когато публикува тези открития, той получава две телефонни обаждания – заплаха за даване под съд и предложение за работа. И двете от Facebook…

Само седмица след това харесванията във Facebook стават лични по подразбиране. Преди това тази опция е липсвала и всеки в интернет може да го види като “харесваш”. Но това не било пречка за събиращите информация: докато Козински винаги се е допитвал за съгласие до потребителите на платформата, множество приложения и куизове днес изискват достъп до лични данни, като предпоставка за направа на поредния тест за лични качества. (Всеки, желаещ да си направи самооценка базирано на Facebook профила си по системата на Козински, можа да го направи на неговия сайт и да сравни данните с тези на класическата OCEAN система като тази от центъра за Психометрия към Кембридж).

Но не всичко се изчерпва само с “лайковете” и дори Facebook. Козински и екипът му могат сега да определят Големите Пет базирани просто на броя профилни снимки, които имаш във Facebook, или броя контакти (добър индикатор за екстровертност). Възможността да разкриеш себе си дори и извън мрежата (offline) е абсолютно реална. Например сензорът за движение на нашия телефон разкрива колко бързо се движим и колко далеч пътуваме, което има връзка с емоционалната ни нестабилност. Нашият смартфон е необятен психологически въпросник, който постоянно попълваме, съзнателно или не, заключава Козински.

Ключовото все пак е, че това работи двустранно: не само биха могли да се създадат психологически профили, но базата данни може да се използва и в обратна посока, за намиране на такива – всички загрижени бащи, всички гневни интроверти, например, или може би също всички Демократи… В крайна сметка Козински създава своеобразна търсачка на различни личности. Той започва да осъзнава потенциала, но същевременно с това и наследява опасност от работата си.

Интернет за него винаги е бил дар от Бога и винаги е искал да се отблагодари в замяна. Данните могат да бъдат копирани и препредавани. Защо да не може всеки да се възползва от това? Това обуславя духа на цяло едно поколение и началото на една епоха, превъзмогваща ограниченията на физическото.

Но какво би станало, ако някой се възползва неговата “търсачка” за манипулативни цели? – бил въпросът, който не давал мира на учения.

Той започнал да добавя предупреждения към своите научни трудове, като тази информация можа да бъде заплаха за индивидуалната Ви сигурност, свобода и дори живот, но сякаш никой не схващал истинската опасност зад тези думи.

В началото на 2014 година с него се свързал млад професор-асистент по психология на име Александър Коган от името на компания, която се интересува от научния труд на Козински. Искали достъп до данните от MyPersonality, но без да уточнява целта. Първоначално Козинкси се заинтересувал от предложението, макар и обвито в мистерия, защото обещавало добър приход за института, след което обаче се разколебал. В крайна сметка си спомня, че Коган разкрил името на компанията и то било SCL (Strategic Communication Laboratories). Проверил в Google – Ние сме първокласна агенция за управление на избирателен вот е представянето в сайта им. SCL маркетират на база моделиране на психологически профили. Един от основните фокуси: Влияние на изборната нагласа. Какво е това? Смутеният Козински разглеждал различните страници и се питал, каква точно комапния е това? И какво планират тези хора?

Това, което било неизвестно към момента за него е, че компанията майка има група от подразделения. Чия собственост е тя и клоновете и било неясно, благодарение на заплетена корпоративна структура тип Panama papers. Някои от дъщерните компании на SCL се свързват с изборите от Украйна до Нигерия, подкрепа на Непалския монарх в борбата срещу бунтовниците. Други развивали методи за влияние на изборите в Източна Европа и Афганистан за НАТО. През 2013 година SCL създали нова компания за участие в изборите за президент в САЩ – Cambridge Analytica.

Козински не знаел нищо за това, но имал лоши предчувствия. Всичко започна да потъва, спомня си той. При задълбочаване на разследването открил, че Александър Коган тайно регистрирал компания, която била в бизнес отношения със SCL. Според доклад от декември 2015 в The Guardian и вътрешни документи на компанията предоставени на Das Magazine, става ясно, че SCL научава за Козински от Коган.

Козински заподозрял, че компанията на Коган може да е възпроизвела метода за определяне на Големите Пет, базиран на Facebook харесвания за да го продава на тази агенция за влияние на изборната нагласа и в крайна сметка – вот. Той веднага прекратил контакта си с Коган и информирал директора на института, предизвиквайки сложен конфликт там от притеснение за репутацията на тази институция. Алексанър Коган се преместил след това в Сингапур, оженил се и променил името си на д-р Спектра. Михал Козински защитил докторската си степен, получил оферта за работа от Станфорд и се преместил в Щатите.

Г-н Брекзит

Всичко утихнало за около година, след което през ноември 2015-та по-радикалната от двете страни в Брекзит – тази ЗА напускане на ЕС, подкрепена от Найджел Фараж, обявили, че са наели компания занимаваща се с Голямата база данни за онлайн кампанията си – Cambridge Analytica. Нейната основна сила била в иновативния политически маркетинг – микротаргетиране-специфициране на личностни характеристики по “отпечатъците” оставени в дигиталното пространство по модела на Големите пет.

В този момент Козински започнал да получава мейли, търсещи отговори за връзката му с това – думите Кембридж, личностни характеристики, анализи водели някак естествено до него. Това бил първият път, в който чул за компанията, която твърди, че заела името на университета заради първите си изследователи, които били негови възпитаници. Ужасен той проверил интернет страницата на компанията.

Използва ли се неговият метод толкова мащабно за политически цели?

След резултатите от вота на Брекзит приятели и познати на Козински му пишели, предимно в стил: Виж какво направи! Където и да отидел се налагало да обяснява, че няма нищо общо с тази компания. (Остава неясно колко задълбочена е била намесата на Кембридж Аналитика в Брекзит. Представители на компанията не дискутират подобен тип въпроси.)

19 Септември, 2016, изпълнителният директор на Кембридж Аналитика – Александър Никс на Concordia Summit, Снимка: Getty Images for Concordia Summit/ Bryan Bedder.

За няколко месеца и това утихнало. Тогава на 19 септември 2016-та, само месец преди президентските избори в САЩ, китарата от „Bad Moon Rising“ на Крийдънс Клийруотър Ривайвъл изпълнила тъмно синята зала на нюйоркския Гранд Хаят хотел. Започнал Конкордия Сумит. Нещо като световен икономически форум в миниатюра. Хора от върховете на компании от цял свят присъствали, измежду които и Швейцарския президент Йохан Шнайдер-Аман. Моля, посрещнете на сцената Александър Никс, Изпълнителен директор на Кембридж Аналитика, обявил спокоен женски глас. Елегантен мъж в тъмен костюм излязъл на сцената. Залата притихнала. Мнозина знаели, че това е новият стратег в дигиталните технологии на Тръмп. Ето и презентацията му там.

Няколко седмици по-рано Тръмп публикува някак загадъчно в туитър-профила си: Скоро ще ме наричате г-н Брекзит.

Политически анализатори всъщност наистина забелязват някои учудващи прилики между програмата на Тръмп и тази на дясното движение в Брекзит. На мнозина обаче избягва връзката между двете – наеманите на маркетинг компанията Кембридж Аналитика.

До този момент, политическата кампания на Тръмп в дигиталното пространство се е свързвала предимно с името на Брад Парскейл – предприемач в областта на маркетинга и неуспял основател на старт-ъп, който направи елементарен сайт на Тръмп за 1500 долара.

Силата на 70-годишният кандидат президент не е в дигиталната среда. Той дори няма компютър в кабинета си.

Тръмп не пише мейли, е казвала неговата асистентка. Самата тя го е убедила да си купи смартфон, от който сега публикува туитър-статуси неуморно.

Хилъри Клинтън от друга страна разчиташе много на онаследеността от първия президент в социалните мрежи – Барак Обама. Разполагаше с адресите на Демократичната Партия, работеше с големи анализатори на данни като BlueLabs и беше подкрепяна от Google и DreamWorks. След обявяване сътрудничеството на Тръмп с Кембридж Аналитика, върхушката от Вашингтон неразбиращо се питаха – Чужденци в поръчкови костюми, които не разбират нито държавата, нито хората? Наистина ли?

За нас е привилегия да говорим днес за силата на Голямата база данни и психографията в изборния процес. и свързани в мрежа възлови точки, които  формират изображение на мозък зад лектора Александър Никс – русият мъж с очила и британски акцент, който действа на американците като стандартен немски акцент пред швейцарци. Започва да обяснява за това как само преди 18 месеца Сенатор Круз е бил измежду по-малко популярните кандидати. По-малко от 40% от населението бяха чували за него. Кембридж Аналитика започва работа в щатските избори 2 години по-рано, първоначално консултирайки Републиканците Бен Карсон и него. Круз, а по-късно и Тръмп са били финансирани предимно от софтуерния милиардер Робърт Мърсер, който заедно с дъщеря си Ребека са най-големите акционери в Кембридж Аналитика.

Е, как го постигна Круз?

До тук Никс обяснява, че кампаниите са предимно ориентирани по демографски критерии – наистина нелепа идея. Идеята, че всички жени трябва да получават еднакъв призив, заради пола си или всички афро-американци заради расата си. И така разграничава, това което е в основата на Кембридж Аналитика – обратния на масовия подход. Съобщението вече е персонализирано за човек или група от хора обусловена по общи признаци на реакция в мрежата, които са събирателно за тях и съответно действията им. Идентично на интернет активността ни, която предизвиква обратна такава от реклами на продукти, на база “досието” ни в Голямата база данни.

Бъдещето…

Ролята на Кембридж Аналитика в кампанията на Круз е неоспорима. През декември 2015 екипът на кандидата предписват успеха си именно на употребата на психологичния анализ в Голямата база данни. Това им струва около 5.8 милиона – победата в Йова през май, където преди това Круз беше обречен на провал.

Никс продължава със следващ слайд, изобразяващ Големите Пет или модела OCEAN. В Кембридж – небрежно вмъква той – формирахме модел, с който предвиждаме личността на всеки един възрастен в САЩ. Публиката е покорена. Според него успехът на техния маркетинг е резултат от комбинацията на 3 елемента: изследване начина на поведениe с OCEAN модела, Голямата база данни и таргетирането.

Никс обяснява и механизма на работа на Кембридж Аналитика – първо купуват лична информация от различни източници, като компании за регистриране на имоти, такива свързани с автомобилни данни, покупки, бонус карти, клубни членства, предпочитания към медии, посещавани църкви и пр. На екрана зад него показва логата на световни брокерски фирми за информация като Acxiom и Experian – в САЩ, където почти всяка лична информация се продава.

Например, ако се интересуваш къде живеят еврейски жени, можеш просто да закупиш тази информация, в това число и телефонни номера.

Сега Кембридж Аналитика осъвместява тези детайли с избирателните списъци на Републиканската партия и онлайн данните за да изчисли Големите Пет личностни характеристики. Дигиталните отпечатъци изведнъж се превръщат в истински хора със страхове, нужди, интереси и адреси по местоживеене.

Методът изглежда доста сходен с този на Козински. Никс не пропуска да спомене и използването им на “проучвания” в социалните мрежи и Facebook данни. И така компанията прави точно това, за което Козински предупреди. Никс: Имам профил на всеки американски гражданин – 220 милиона души.

Чрез графики и карта на Йова с обозначения на отделни групи профили, той онагледява какво точно са направили за политическата кампания на Круз. От стотици хиляди души той отделя определен брой републиканци по дадени критерии, следва- все още не убедени, стеснява до – мъже и т.н. докато накрая остава само едно име с адрес, интереси, личностни характеристики и политически убеждения. Как Кембридж Аналитика действа спрямо тази личност с подходящи политически послания?

Никс показва какъв е подходът към различни категории психологични профили и отношението им към Втората поправка и правото на притежание, на оръжие: За свръх чувствителни, емоционални и съвестни хора – заплахата от обир и застраховката на оръжието. Подкрепено от снимка на крадец разбиващ прозорец. От друга страна е показан мъж и дете насред полето с оръжия по време на лов за патици. Или обратно на първите – за по-затворената и благосклонна публика, за хора, които се интересуват от традиции, навици, семейство.

Как да държим привържениците на Клинтън встрани от урните?

Забележителните несъответствия при Тръмп, многократно критикуваното му непостоянство и последвалите противоречиви послания в крайна сметка се оказа, че са най-добрият му актив. Различно съобщение към отделния гласоподавател. Идеята, че Тръмп е действал като перфектно изчислен алгоритъм, основавайки се на реакцията на хората е изразена от математика Кати О’Нийл през август на 2016.

Общо взето всяко послание, което отправяше Тръмп беше базирано на базата данни, спомня си Александър Никс. В деня на третия президентски дебат между Тръмп и Клинтън, неговият екип тества 175 000 различни вариации на аргументи, за да достигне до правилните версии посредством Facebook. Посланията се различавали с микроскопични детайли за по-голяма част от хората и достигат до получателите посредством конкретно съставен психологически подход: различни заглавия, цветове, надписи, със снимка или видео. Чрез тези фини настройки достъпа се свежда до най-малките групи, обяснява Никс в интервю. Можем да достигнем до села, жилищни блокове и отделни апартаменти с правилния подход. Дори до отделни индивиди.

На Маями дистрикт в Little Haiti, например, кампанията на Тръмп съобщи на жителите новината за провала на Фондация Клинтън след наводнението в Хаити, за да не гласуват за нея. Това разбира се е един от подходите – да държи на страна от урните последователи на Клинтън, да потиска техния вот. Т. нар. черни постове – спонсорирани статии, тип новини, промотирани във Facebook, могат да бъдат виждани само от потребители с определени профили – например видео насочено към афро-американци, в което Хилъри Клинтън ги нарича хищници.

Никс завършва лекцията си на Конкордия Съмит, заявявайки че традиционната масова реклама (онагледено на слайд с билборд) е мъртва. Моите деца със сигурност никога няма да разберат тази концепция за масова комуникация. И преди да си тръгне от сцената, анонсира, че след като Круз напусна състезанието, компанията му помага на един от двамата останали кандидати.

Колко точно американското население е било таргетирано от дигиталните войска на Тръмп към момента не е видимо, защото нападаха по-малко в масовите медии и телевизии. И докато екипът на Клинтън си мислеше, че е водещ базирано на демографски проучвания, журналистът на Bloomberg Саша Айзенберг с изненада констатира по време на визита в Сан Антонио, в базата на дигиталната кампания на Тръмп, че е на път да бъде създадена втора централа. Вграденият екип на Кембридж Аналитика, около 12 души, получиха 100 000 долара през юли, 250 000 през август и 5 милиона през септември. Според Никс, компанията му е спечелила около 15 милиона общо. (Кембридж Аналитика е основана в САЩ, където законите уреждащи достъпа до лични данни са по-благосклонни в сравнение с Европа. Според законите за поверителност на Стария континент, човек трябва да се включи за да бъде достъпен профила му, докато в САЩ те позволяват пълен достъп освен, ако сам не се изключиш от такъв.)

Мерките били радикални: от юли 2016 агитаторите за Тръмп били снабдени с приложение, с което да идентифицират политическите възгледи и тип личност. Доставчикът на въпросното приложение е същият като при кампанията за Брекзит. Хората на Тръмп се отправяли само към къщите на тези, които възприемали посланията, подготвени с насоки за разговор изцяло спрямо профила на събеседника. В резултат реакциите се връщат обратно посредством приложението, с нови данни за кампанията.

И все пак това не е нищо ново. Демократите са правили подобни неща, но няма доказателство, че са разчитали на психометрично профилиране. Кембридж Аналитика разделят американското население на 32 типа личности и се фокусира върху 17 от тях. И точно както Козински установи, че мъжете харесващи козметичния бранд MAC има голяма вероятност да са гей, компанията откри, че предпочитащите коли произведени в САЩ са потенциални избиратели на Тръмп.

Какво следва?

До каква степен психометричните методи влияят на резултата от изборите? Когато били запитани конкретно, Кембридж Аналитика отказали да предоставят конкретни доказателства за ефективност на кампанията си и е много възможно този въпрос да няма отговор.

И все пак: изненадващият възход на Тед Круз, увеличения брой гласоподаватели в провинцията, намаления брой афро-американци пред урните, както и факта, че Тръмп похарчи много малко за кампанията си, също може доказва ефективността на насочената към отделната личност реклама. Той също инвестира много повече в дигитална, отколкото в телевизионна реклама, сравнено с Клинтън. Facebook се оказа решителното оръжие и най-добър партньор в предизборната надпревара, както обясни Никс.

И въпреки, че мнозина твърдяха, че големия загубил са именно статистиките и проучванията, то това е вярно само за демографските такива. Иронично, обвиняваният в назадничавост спрямо технологиите Тръмп спечели с подкрепата на иновативен подход в дигиталния свят. Друг голям победител, разбира се е Кембридж Аналитика, чийто член на борда на директорите – Стийв Банон беше назначен за Старши съветник и Отговорен стратег в екипа на новия щатски президент.

Въпреки, че Кембридж Аналитика не желае да коментира въпроса дали водят разговори в момента с новия Британски премиер – Тереза Мей, Александър Никс не крие, че изгражда голяма мрежа от клиенти, като е получил запитвания от Швейцария, Германия и Австралия. Компанията му продължава да обикаля конференции, представяйки успеха си в САЩ. Тази година в 3 водещи държави членки на ЕС предстоят избори – Франция, Холандия и Германия.

Козински следи развитието на това от офиса си в Станфорд, където обстановката след президентските избори е доста смутна. Проучванията му доказват, че персонализирания подход има ефективност – до 63% повече кликове и до 1400 повече убедени, когато Facebook доставя рекламни кампании на хора спрямо интереса им. Още повече, той демонстрира, че по-голямата част от Facebook страници, промотиращи продукти или марка са повлияни от потребителите и голям брой консуматори могат да бъдат таргетирани само чрез една страница.

След като тази статия излиза в Германия, Кембридж Аналитика дават официално изявление, което гласи:

Кембридж Аналитика не използва данни от Facebook. Компанията няма никакви отношения с д-р Козински. Ние не наемаме подизпълнители за проучванията. Не използваме същият метод. Психографията почти не е засегната като употреба в нашите анализи. Кембридж Аналитика нямаше за цел и не е разколебала нито един американски гражданин за вота. Нашите усилия бяха съсредоточени предимно в това да увеличим броя на гласоподавателите в тези избори.

Светът беше преобърнат. Великобритания напуска ЕС, Доналд Тръмп е президент на САЩ, а в Станфорд Козински, който искаше да предупреди света за предстоящата опасност от използване на психометрични данни за политически цели продължава да получава обвинителни мейли. НЕ, казва той тихо, клатейки главата си, Това не е моя вина. Аз не построих бомбата. Аз само показах, че съществува.

Деми Милчева/егоист.бг

hannes grassegger & mikael krogerus/motherboard.vice.com