ЖЕНАТА С ИЗВЕХТЯЛАТА РОКЛЯ И ФАМИЛИЯ ИЗВЕСТНА ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ

.

StanfordsЕдин ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:

– Президентът ни ще отсъства през целия ден.

– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.

Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.

– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?

Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:

– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.

Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.

– Госпожо, – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.

– В никакъв случай, – побързала да възрази жената, – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.

Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал.

– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!

Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:

– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?

Мъжът кимнал утвърдително.

Президентът на Харвард изглеждал объркан.

Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.

От Уикипедия: «Станфорд е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…»

Превод: zenom.pro

Шкембето е безценно за нашето здраве!

.

shkembe_chorba_1Шкембе чорбата, киселото зеле и туршията освен любима храна на българите са и помощник в борбата с редица болести. Шкембе чорбата е сред най-ефикасните методи за лечение на настинки, заради високото съдържание на протеини и подправките от чесън и оцет.

Цинкът в телешко или свинско шкембе помага за подсилване на имунната система, което още една причина да посегнем към чудодейната чорба веднага щом усетим запушен нос. Гозбата с турски произход е сред храните, които предпазват от разпространението на ракови клетки. Похапвайки горещата супа си набавяме антиоксиданти, които разрушават структурата на раковите клетки.

Оказва се, че любимата на мнозина чорба понижава лошия холестерол.  

В шкембето се съдържат и над 220 мг холин, който помага на тялото да метаболизира по-бързо поетите мазнини. Сред любимите на нашенците гозби са тези с кисело зеле. Оказва се, че тази задължителна за всяка българска трапеза съставка се използва успешно в борбата с излишните килограми. Тартроновата киселина в киселото зеле възпрепятства образуването на излишно тегло, защото пречи на натрупването на захарта и въглехидратите. Дамите, които искат бляскава коса и здрави нокти задължително да включат в менюто си киселото зеле, което е богато на никотинова киселина. Независимо дали е сурово или сготвено, зелето има антитуморна профилактика.

Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу туморите, пречат на чревните ензими да превръщат безопасните преканцерогени в опасни канцерогени, предава Пик.

Друга любима българско гозба – боб чорбата помага за регулирането на кръвната захар. Фасулът е полезен при диети, защото съдържа фибри, които създават усещането за ситост. Фибрите намаляват нивата на лошия холестерол, причинител на сърдечни заболявания. Боб чорбата и лютите чушки са неразделни. Чушлетата са богати на витамин А, спечелил прозвището си еликсир на младостта поради чудотворното си влияние върху кожата. Витамин К пък помага за съсирване на кръвта, укрепва костите и предпазва клетките от увреждания.

bgnow.eu

Всички болести идват от емоциите!

.

180-12-01-Ненавистта отключва епилепсия, дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи

Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си

Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си

Между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло. Много малка част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт, пише psiholozi.com.

Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво, е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости. Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции. Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената лична представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни удовлетворява, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини, отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот. Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система. Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите  в повечето случаи свят. Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение. Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания. Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни. Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение. Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.

Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта

–  Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх , бягство от живота.
 – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.

 – Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на любов.
 – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
 – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
 – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
 – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
 – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
 – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
 – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
 – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
 – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
 – Астма – Потиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
 – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
 – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните, силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
 – Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност, при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
 – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.

psiholozi.com

Най-гръмогласни са, както винаги, гратисчиите

.

1387655238_6_559x345От известно време ме заболя главата, около истерията  с билетчетата за градския транспорт.
Някак си логиката на този вой не ми беше ясна.
Ако има някой потърпевш от увеличението на цените на единичните билети за превоза в София, това са гостите на столицата и българите от чужбина, които си идват за малко и поради таз причина карта за градската мрежа, за тях не може да бъде на дневен ред.
От друга страна, цената на картите не се увеличава, което ще рече, че за всеки живущ в града и ползваш обществения транспорт, нищо не се променя.
В случая постоянно живеещите в София са само на печалба. При по-висока цена за индивидуален превоз, влизат повече пари във фирмата, което е предпоставка за закупуване на сносни превозни средства, да речем.
С други думи заплащането на надценка от страна на гостите на града, би трябвало да се посреща с радост и одобрение от жителите, защото така гостите подпомагат и без това високо дотирания  социален градски транспорт.
Да, ама Не, както казваше един от малкото уважавани от мен родни журналисти – Петко Бочаров – Бог да го прости, имаше си и той неща, които не бяха за гордеене, ама поне беше искрен, за разлика от повечето ни пишещи братя и сестри. Особено последните са екстремно лъжливи, да не говорим за такива, дето са задушили някоя социална отрепка на Запад, водейки го пиян под венчило, за да се закачат и те към социалната система във въпросната страна… и оттам ни учат, какво сега е правилно да се прави по света. Ама както е известно, нахалството граница, няма.
Ама да, отклоних се. Съжалявам. Ставаше въпрос за пустите билетчета.
Пак повтарям, в началото не намирах логика в квиченето на новософиянците. Аджеба за тях практически всичко си остава по старому.
Не говоря за картите на пенсионери, които са по 8 (осем) лева месечно, а за нормални целогодишни карти, които идват по 30 лева месечно. Демек с левче на ден се возиш докато не ти прилошее. Съгласете се, ама това го няма никъде.
И пак пищят, та мира няма, а аз тъпея и не хващам логика.
Докато лежейки във ваната и аз като Архимед извиках „Еврика“, осветен от лъч извратено-декадентска мисъл, само дето като древногръцкия философ, не побегнах гол по улицата…
Ами да, гратисчиите пищят на умряло. Те са тези, които се возят близо до перфоратора, винаги готови да покажат, че са редовни, перфорирайки на момента хартийката, виждайки че се е качила контрола.
Точно те и само те квичат. Защото само на тях действително се бърка в джоба… Те трябва да имат винаги налично поне едно билетче, а то е вече с шестдесет стотинки, по-скъпо. Кофтииии…

27748516,27894098,dmFlashTeaserRes,hochstapler_syndrom_eigene_leistung_nicht_anerkennen_dpaИ сега какво? К’во правим? Може би, като компенсация от Центъра за Градска Мобилност трябва да намалят глобите за нередовен пътник, та да има „справедливост“ и за тези наши тарикати. Не за друго, ами проглушиха ни ушите, а и те без глас останаха, горките.
Или да им опростят по една годишна глоба, да си стиснат те ръцете, а и нас да оставят на мира, че напоследък трудно се издържа в родната социална Мрежа.
А, дано!

Стефан К.

Последните думи на Стив Джобс

.

Steve-jobs-letzte-Tage„Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.

Сега, когато лежа на болничното легло, ясно си давам сметка, че всички успехи, с които някога бях толкова горд, са незначителни с наближаването на незибежната ми смърт.

Когато остана сам в тъмното и гледам студената светлина на медицинските уреди около мен, усещам леденото дихание на Смъртта. Да, тя ме чака и се усмихва…

Едва сега разбирам, че когато натрупаш пари, с които можеш да подсигуриш живота си, трябва да има и нещо друго, което да дава смисъл. Истории за любов, мечти от детството, изкуство…

Бог ни е направил така, да усещаме любовта, да я усещаме в сърцето си и да я споделяме с хората около нас. Тя (любовта) е пътеводната светлина и ни дава истинската сила. Мога да взема със себе си само спомените, които са наситени с любов. Не славата и парите.

Любовта може да пътува със скоростта на светлината и да ви даде криле. Поставяйте си цели, които може да постигнете и ги следвайте с цялото си сърце. То ще ви отведе там, където искате да бъдете. Всичко е в сърцето.

Знаете ли кое е най-скъпото легло? Болничното…

Ако имате пари, може да наемете някой да кара колата ви, но не можете да наемете някой, който да „вземе“ заболяването, което ви убива.

Ако изгубите нещо, може и да го намерите, но едно нещо, което няма да намерите, ако го изгубите – това е живота.

На какъвто и етап от живота си да се намирате сега, помнете, че един ден ще се изправите пред момента, в който завесата пада пред вас…

Моля ви, оценявайте любовта, която имате сега – отнасяйте се с всички добре и с уважение. Това остава.“

От Мрежата

 

Аритметиката на Лола Монтескьо

.

Image_5570109_126Доста се позабавлявах вчера с  журналистка ни, Капка Тодорова, известна още под псевдонима 

А) Момето не може да смята.

Б) Дезинформира умишлено.
В) Хаотично мята цифри.

Ама да започна от начало.
В материала момето е написало, че на изборите в Австрия, печелившият кандидат (Ван дер Белен) е постигнал това с 3% разлика, което е меко казано смехотворно, да не кажа груба манипулация на истината, която беше 10 пъти по-малка, т.е. 0,3%.
DokВ течение на коментираното бях изключително добре информиран, по простата причина, че живея в Австрия над 30 години (политически емигрант бях, избягал от комунистическия Рай, през далечната 1984-та, а от 87-ма съм австрийски гражданин), т.е. повече от половината ми живот съм прекарал в Австрия и политическите и обществени събития в тази страна, пряко ме засягат.
Честно да си кажа, доста ме натъжи, че се залъгват българските читатели със свободни съчинения. Независимо дали от липса на действителна информация, комични математически познания или груба умишлена дезинформация, написаното уронва авторитета на едно от що годе реномираните български издания.
Затова ѝ написах на стената следния постинг:

„Капке, Ван дер Белен спечели в Австрия не с 3%, а с 0,3%. Не е едно и също, ако ти е убегнало по математика.“

Kapka Todorova - Kopie.

Божеее, като се впрегна таз‘ жена да ме убеждава, че не съм бил прав, щото видите ли… и носи от девет кладенци глупости, коя от коя все по-големи небивалици, та да склоня на нейното.
Ама няма начин. В статията тя сама си противоречи, помествайки първо победа с 3%, а после публикувайки реалния резултат, който беше 50,3% за Ван дер Белен и 49,7% за Хофер.
Забележката ѝ, че първо написала 3%, защото изпратила материала преди да завършат изборите, на базата на някакво съвсем ранно преброявана (добре, че не е използвала резултата след преброяването само на първия получен вот, защото тогава победата щеше да е за един от двамата кандидати, според нейните изследвания,  100 процентова), не може да отговаря на истината и е инфантилна детска лъжа, защото в същия материал, веднага след „процентите‘ помества и разликата в гласовете (31000), които отразяват 0,3% разлика. Да не говорим, че по-долу тя описва и реалния резултат, ама без да „изчислява“ разликата. С други думи, лъжлива повлекана, която с всички средства се стреми за кашира плиткоумието си.
Това ме кара да съм почти сигурен, че чисто и просто математиката не ѝ е най-силната страна, меко казано.
Последното убеждение ми се затвърди и когато изневиделица, около полунощ, към дискусията цъфна и един  млякащ „софиянец“, уж живущ в Германия, снимал се гол до кръста в профилната снимка. Що за птица беше този тип и въобще реален ли е или трол под чуждо име и с измислен профил, е друг въпрос.
Комичното беше, че и той реши да пробва математическите си дарби и пльосна небивалицата, че и аз не бил съм прав, защото 50,3-49,7=0,6, което значело, че и аз не съм бил прав и победата била 0,6%…
Всичко това става под еуфористичния поглед на милата „журналистка“, която лайква ли лайква, всеки негов постинг.
Тогава излязох от нерви и написах обяснение, разбираемо като за инфантилни, давайки следния пример:

Ако в едни избори има 100 гласоподаватели, които представляват 100-те процента, то всеки гласоподавател е и 1% от общата маса.
Да приемем, че 51 от тях гласуват за печелившата страна, а за губещата остават съответно 49 гласа, то печелившата печели с 1 глас или с 1%, а не 51%-49%=2%, защото единия човек натежал на везната, не може да се удвои…
Тоест, брои се това, което е над 50%. С него се печелят избори при двама кандидати.


Елементарно е, ама в часовете по смятане не трябва да си се щипал със съучениците/съученичките…
Явно това обяснение съкрушикапка тодорова тотално „журналистката“ защото тя побърза да изтрие всичко и на бърза ръка да ме отстрани, за да не развалям имиджа ѝ, при комичната ситуация, в което сама се беше затлачила до шия, аплодирайки тоз‘ балкански гений.
За съжаление, триенето на компрометиращи постинги и блокирането на неудобни контакти, помага само повърхностно и кратко, защото фундаменталните проблемите, които снишаващия се по този начин, остават.
Между другото, на мен ми стана ясно, че каката така затъна в блатото, та единствения изход за нея е да ме блокира и да изтрие дискриминиращото я, на собствената ѝ стена. Усетих го, когато въпреки подчертано учтивия ми тон (целейки в никакъв случай да не ѝ дам възможност за нещо друго да се заяде и да премести темата), дори на ‚Ви‘ общувайки с нея, получих предупреждение за особен тон. Тогава всичко ми стана ясно. Въпрос на време е, да не ѝ издържат нервичките и всичко да изтрие. Защото по-лесно е така, а и беше посред нощ и е очаквала, че малко хора са били свидетели на джапането ѝ в калта.
Както и да е, ама това само по себе си дава и повод за размисъл, колко достоверни са някои самоизтъкващи се на всяка крачка, списващи братя и сестри, както и какъв е техния действителен умствен багаж.
Да си верен на работодателя ти и да следваш безкомпромисно политиката на медията, не винаги дава добра атестация за професионален журнализъм.
Както и нейния ‚politisch-korrekten Erziehungs-Journalismus‘ няма да ѝ помогне да бъде забелязана от немските издания. Ще си продължи в родните, като прибягва и до социални помощи в Германия.
Нахвърлих тези редове, та дано момето не прави за напред подобни грешки. Тогава няма и да  изпада често,  в подобни комични ситуации.
А иначе ѝ желая, здраве и добро настроение!

Стефан К.

Подлецът си остава, подлец

.

Повод да нахвърлям тези редове ми даде настоящата  ситуация, около изявлението на единствения ни досега достоен президент, г-н Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира повече за държавен глава.
Та да започнем отначало. Какво се получи?
256x264Ни в клин, ни в ръкав, не сондирайки мнение с Президента, нито известявайки го за своите бъдещи действия, едно леке (Радан Кънев), което си проправя с зъби, нокти, лакти и най-вече интриги, път в родния ни ландшафт, се провикна, че г-н Плевенлиев бил неговия кандидат за предстоящите избори.
Последва светкавична реакция от потърпевшия, че това не само не отговаря на истината, но е долна инсинуация  и цели само да предизвика интрига.
Пред в-к 24часа той буквално избухва от гняв:

„Няма нищо вярно в новината, че ДСБ ще ме подкрепи и издигне за втори мандат, заяви преди минути пред „24 часа“ Росен Плевнелиев.

До минути прессекретариатът на държавния глава ще излезе и с официална позиция.

Според настоящия президент поведението на ДСБ е недостойно и той вижда в дъното на тази лоша интрига „старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов

Разбира се, пачавра леке не хваща, та и Радан ни най-малко не се трогва от звучната плесница, която току що е получил и нагло заявява на другия ден, че пост фактум, с няколко дни закъснение е телефонирал на Пленелиев и го е уведомил за инициативата си.
Последва нова реплика на президента в която той изтъкна, че не е време още сега за номинации, с което пак, вече успокоил се, даде да се разбере, че не държи на подобна „услуга“.
Като за да докаже верността на думите на Айнщайн, че „Вселената може би е безкрайна, но наглостта – сигурно е“, малкия наглец продължи да изпълнява пъкления си план. Този път събра няколко клакьори от файтон „партии“ и „заедно“ пак предложиха Плевнелиев.
Накрая се стигна до абсурдната президентска реакция, Плевнелиев да се извинява и да завоалира причини, защо не иска да се кандидатира за президент.

ДСБ никога, ама никога не са мислили да подкрепят реално Плевнелиев, та те не го направиха на втория тур, когато го избраха, та сега ще го направят…

***
Така. Сега да открехнем завесата и да покажем, защо всъщност бе цялата тази кална постановка и каква мръсна интрига се въртеше в задкулисие.
Лицето Радан Кънев, знаейки, че настоящия ни президент е неизбираем повече на този пост, заради ясната му пронатовска и антируска позиция, целеше не да бъде избран, а обратно – в политическата му кариера Росен Плевнелиев да има загуба, която да се запомни.
Защо? Защото настоящият ни президент, съвсем не се отказва от международна политическа кариера, което именно е трънчето в петата на Лекето, начело на Сектата-ДСБ.
Защо ли? Защото Интриганта си дава много добре сметка, че колкото и да се напъва в България, освен редовно да настъпва мотиката, до друго едва би се добрал, а една международна кариера, подпомогната от фамилните му контакти, е съвсем осъществима опция.
Лошото е, че места резервирани за малката ни Родина в международен аспект са също съвсем малко и всеки конкурент е реално невъзможен за прескачане препъни-камък, за друг.
Затова Малкия интригант държеше на всяка цена Плевнелиев да се катурне в нещо, по време на политическата си кариера, защото той освен доблестта си и изряден до този момент политически път, друг гръб няма.

***
Та така. Продължение на гадната постановка, дано от кукловодите не се предвижда и всеки да го застигне това, което сам се е мъчил, той  да направи.
Стискам палци на г-н Плевенлиев, да осъществи всички свои мечти и желания, защото не са много честните и интелигентни българи, които могат добре да представят страната по широкия свят.

Стефан К.

Българските концертмайстори по света

.

  1. Албена Данаилова – Виенска държавна опера от 2008 г., Wiener Philharmoniker (Австрия) от 2011 г.
  2. Биляна ВучковаEnsemble United Berlin; Work in progress – Berlin (Германия)
  3. Божидар Шопов – Sioux City Symphony Orchestra – Айова (САЩ)
  4. Борислава Илчева – Baton Rouge Symphony Orchestra – Луизиана (САЩ)
  5. Васко ВасилевОркестър на Кралската опера Covent Garden – Лондон (Великобритания) от 1993 г.
  6. Валя ДервенскаPhilharmonisches Orchester Heidelberg (Германия) от 2011 г.
  7. Велияна ЙордановаOrquestra Sinfonica Portuguesa – Лисабон (Португалия) помощник-ктм
  8. Веселин ДемиревAalborg Symfoniorkester (Дания)
  9. Веселин ГелевLondon Philharmonic Orchestra (Великобритания) – помощник-ктм
  10. Веселина МаниковаNoord Nederlands Orkest – Грьонинген (Холандия) помощник-първи ктм
  11. Веско Пантелеев Eшкенази – Het Koninklijk Concertgebouworkest – Амстердам (Холандия) от 2000 г.
  12. Владимир ЛазовNDR Radiophilharmonie – Хановер (Германия) помощник-ктм
  13. Владимир СтанушевHofer Symphoniker (Германия) помощник-ктм
  14. Гергана ГерговаFestival Strings Lucerne; Театро Реал – Мадрид (гост)
  15. Даниел ДимовOrquesta Sinfónica de la UANL (Мексико) (в този оркестър всеки трети е българин 
  16. Димитър ИвановFrankfurter Opern- und Museumsorchester (Германия)
  17. Дора БръчковаDeutsche Radio Philharmonie Saarbrücken Kaiserslautern (Германия)
  18. Евгени РачевOrquestra Sinfônica a Universidade Estadual de Londrina (Бразилия)
  19. Емил ШейтановManassas Symphony Orchestra – Северна Вирджиния (САЩ)
  20. Зефира Вълова – Бароков ансамбъл Les Ambassadeurs (Франция)
  21. Зорница БахароваStaatsphilharmonie Nürnberg (Германия) – втори ктм
  22. Иван КръстевPhilharmonisches Orchester Giessen – Гисен (Германия) втори ктм
  23. Искрена Йорданова – Бароков ансамбъл Divino Sospiro (Португалия) от 2004
  24. Йоанна КаменарскаPhilharmonisches Staatorchester Hamburg (Германия) от 2008 г.
  25. Калина КолароваPhilharmonisches Orchester Hagen (Германия) трети ктм
  26. Катя ПоповаHollywood Bowl Orchestra (САЩ)
  27. Кирил ЛаскаровArkansas Symphony Orchestra (САЩ) от 1999 г.
  28. Константин СтайковSüdwestdeutsche Philharmonie Konstanz (Германия) втори ктм, от 2015 г. вече артистичен директор (според сайта на оркестъра)
  29. Лилия ДонковаOrquestra de Câmara de Cascais e Oeiras (Португалия)
  30. Маргарита ЩереваAmazonas Filarmônica – Манаус (Бразилия)
  31. Мариан КраевMünchner Symphoniker (Германия)
  32. Мариана Тодорова (Роева)Orquesta Sinfónica de RTVE – Мадрид (Испания) от 1997 г.
  33. Марио СеряковBruckner Orchester Linz (Австрия)
  34. Мила ГеоргиеваSWR Stuttgart (Германия)
  35. Мирослав ЧакърянJohannesburg Philharmonic Orchestra (ЮАР)
  36. Михаил КътевStaatorchester Mainz (Германия)
  37. Николай КацарскиHofer Symphoniker (Германия) трети ктм
  38. Николай МинчевWuppertal Sinfonieorchester (Германия)
  39. Петър ЕнчевTheater Trier Orchester (Германия)
  40. Росица Жекова-ГозаTulsa Symphony (САЩ)
  41. Румен ЛукановSønderjyllands Symfoniorkesters (Дания)
  42. Светлин РусевOrchestre philharmonique de Radio France – Париж (Франция)
  43. Симеон СимеоновSacramento Philharmonic (САЩ) помощник-ктм
  44. Цветелина КръстеваОркестър на операта в Кайро (Египет)
  45. Цветозар ВутевKamloops Symphony (Канада)
  46. Юри ТошмаковBrandenburgisches Staatsorchester Frankfurt (Германия)
  47. Яна ДешковаAalborg Symfoniorkester (Дания)

.

Гласуване в чужбина

.

111aСтоя и гледам, как многобройни измислени герои се пенят, относно гласуването в чужбина и инстинктивно се сещам за изборите през 2009.
Тогава с цялото си сърце и душа подпомагах Синята коалиция (изживях ужасно разочарование, ама човек се учи докато е жив и то преди всичко за съжаление от грешките си) и се чудех как мога да бъда полезен, осъзнавайки, че все пак живея в чужбина, а нямам намерение да се завръщам преди пенсиониране окончателно в България.
Възможностите ми бяха ограничени, въпреки че пътувах на лични разноски всяка седмица със самолет до София, за да мога да участвам в демонстрации и други мероприятия организирани от Синята коалиция, но това не беше за мен, достатъчно. Затова на своя глава реших да издействам още една изборна секция във Виена.
След луди скандали (които никога не са ме плашили) с хора от посолството, накрая склониха и така се появи втората секция в австрийската столица.
Lidia FaustВеднага звъннах на моя позната в Германия (Лидия Фауст от Щутгарт), разказах ѝ какво съм постигнал и я окуражих да направи същото. За съжаление първата ѝ реакция беше пораженска, обяснявайки ми че в Германия това не е възможно. На настояванията ми все пак да опита, тя ми предложи, да съм се обадил пак аз и в Германия, представяйки се за българин живущ там. Разбира се отказах да използвам лъжи, но и обещах да накарам от ДСБ да ударят едно рамо.
Речено сторено, обадих се директно през личния ѝ ДжиЕсЕм на ПР-ката на ДСБ Адриана Белла БалевАдриана-Белла Белева с която бегло се познавахме покрай различни инициативи на ДСБ и я помолих партията да излезе с някакво решение по казуса. В началото Ади ме поля с ледено студен душ, обяснявайки ми, че това е кауза пердута, нямали нито време, нито средства, които да заделят за подобни невъзможни дейности, защото възможностите за успех били нулеви.
Наложи се повече от половин час да я убеждавам, като най-силния ми аргумент оставаше, че сам съм го постигнал, не само първи, но и без абсолютно никаква чужда (разбирай политическа), помощ. Накрая склони да помисли по въпроса по-сериозно и на другия ден излезе статия от нея, в която от името на ДСБ беше повдигнат въпроса за гласуването на българите зад граница.
Дотук добре…, ама след това веднага изригна една лавина от вечно навсякъде присъстващи, квичащи кибици, до болка познати, опитващи се чрез различни формати и обяздващи различни идеи (с единствената цел да бъдат видяни и разпознати),  да спретват всякакви организацийки, в които най-често от самите тях плюс семеен и тясно приятелски кръг се взимаха решенията, като за баластра се привличаха дори мъртви души или хора неподозиращи, че са тапосани да членуват там.
С други думи „Вождове много, индианци да не кажа няма, ама съвсем малко“.
Наглостта стигна дотам, че в „името на гласуващите зад граници“, в България се измайсториха лобистки НПО по въпроса, преследвайки по-комерсиални цели чрез различен лобизъм, от малкото реални бизнесмени в страната.
Това не само ме демотивира, а и отврати до дъното на душата ми и се отдръпнах от всякакви инициативи и всякакви политически формирования.
От тогава гледам да не се обвързвам с никой, защото се убедих, че у нас всяка добра идея на даден искрен инициатор, моментално се преработва в лабораториите за политинженерство и се превръща в доходоносна крава за определен брой, едни и същи нагло-нахални навлеци.
Като заключение да спомена, че споделям опита си не за друго, а да са наясно младите в каква комерсиална месомелачка им е определена ролята на полезните идиоти, та мелницата на тарикатите, да може да се завърти, успешно…
После да не каже някой, че не е бил предупреден.

ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ

.

До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.

Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав[1] стр. 21.

Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.

Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат  Пригорие,  Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.

Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.

TRAC-NOSIYA-Kopie

По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци.

Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.

Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.

ORNAMENT 1 KopieORNAMENT 2 Kopie

За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии.

Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук  е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308

Trak Obleklo KopiePhrygian KopieЕто, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.

 

*****                                                  *****                                              *****

 

Използвана литература и пояснения:

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;

  1. Gh.Aldea, Elements de Comunication des GetoDaces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
  2. Г. Ценов,Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
  3. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри  ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.

** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.

Павел Серафимов – sparotok