Тежкото бреме на независимостта

.

На 22 септември 1908 г. българският княз се обявява за цар, българското васално княжество е обявено за независимо царство на българите и България поема по пътя на отговорността за собствените си съдбини.

За пореден път българската нация, този път реално водена от своите политици, се опитва да се самоубеди, че може да вземе в собствените си ръце бъдещето си, напук на някои от най-важните играчи в световната политика.

Причините и поводите

Васалното положение на българското княжество, макар и политически да е по-скоро условно, е съвсем реално по отношение на някои икономически елементи, свързани със стокообмена между България и големите европейски държави, поради т.нар. режим на капитулациите, който дава възможност на някои европейски държави да внасят стоки, без да плащат мито. Към това можем да прибавим и задължението да се плаща годишен данък на турския султан, както и липсата на дипломатически статут на българските пратеници в европейските държави.

Наред с това европейските Велики сили вече са се засилили в оръжейна надпревара, която малко по-късно ще доведе до ужаса на Първата световна война. Тя пък ще бъде предшествана от две тежки войни на Балканите, където европейските суперсили ще направят блиц проверка на съотношението на силите.

От друга страна, Османската империя вече е не просто „болният човек край Босфора“, а смъртник, който всеки момент може да умре и не е ясно на кого какво оставя в  наследство. Затова някои европейски държави се навъртат наоколо и пробват да си вземат всичко, което могат. Така постъпва без колебание Австро-Унгария, когато се подготвя да анексира Босна и Херцеговина, които са под нейна окупация за срок от 30 години според клаузите на Берлинския договор, подписан през 1878 г.

Тъкмо босненската криза отваря вратата за възможността България да се измъкне от васалния статут, който до известна степен ограничава външната ни политика, в пълна степен ограничава международната търговия, държи в плен съобщенията и превоза на стоки с железницата, принадлежна на т.нар. Източна компания, в южната част на страната.

Тази криза е особено важна за Русия, която няма никакъв военен потенциал поради току-що тежко загубената война в Далечния изток, но се изживява като „Трети Рим“, т.е. „Втори Константинопол“, а това предполага, че под знамето на православието може да оправдае всички свои действия. Съперничеството с Австро-Унгария превръща Сърбия в най-важен и най-значим субект на руските усилия, защото само там според руската дипломатическа докрина може да се възпре католицизмът. Правителството в Санкт Петербург до такава степен е фиксирано в тая борба, че вижда у турците по-скоро възможен съюзник  в съответния момент.

А турците имат много гайлета да берат, като най-голямото е т.нар. Младотурска революция, която през юли се обявява за широки реформи в империята, които по идея трябва да засегнат християнското население от Македония и Тракия. Младотурците обаче се провалят още на следващата година с реформите. Техният провал довежда неслучайно до факта, че Мустафа Кемал, активен офицер в младотурската революция, ще прекрати само 15 години по-късно халифата и султаната… официално.

Резултатите

Резултатите от обявяването са най-вече изразими в цифри – единственият шанс на Русия да остане с поне някакво влияние на Балканите, след като Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, е да задължи България да й плати 82 000 000 златни франка, вместо да се плащат на Османската империя. Това е единствената възможна алтернатива за руснаците, които поради дискретиращата загуба във войната в Далечния изток са заплашени от международна изолация, още повече когато ясно се оформят военните съюзи на Съглашението (Великобритания, Франция и Русия) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), където поданиците на единствения православен „цар“ са в ролята на слабите партньори. Всъщност Русия прилага класическата схема да откупи чужд дълг, като в случая сама се отказва от репарациите, които Османската империя й дължи от войната 1877-1878 г., но ги прехвърля на българското общество.

В краткосрочен план и на пръв поглед всички са особено доволни, макар Великите сили да изразяват дружно недоволство. Но в дългосрочен план това означава, че България отново е станала зависима, този път от миризливия казашки ботуш. Единствено категоричната позиция на премиера Александър Малинов успява малко да смекчи руския ултимативен тон в двустранните отношения. Това обаче не отменя факта, че нашето независимо царство трябва да плаща огромна сума на руското правителство годишно за своето уж безкористно освобождение.

Честит празник, българи!

terminal3.bg

 

Енергиен обмен при жените и мъжете

.

50644wideКакво е това жена, коя е жената и с какво се различава от мъжа? Господ Бог не е създал просто така мъжа и жената – те се различават помежду си. Доколкото всеки от нас има свои специфични функции, то и енергиите се движат по различен начин.
Във Ведите се казва, че всеки човек има 7 най-активни енергийни центъра, които наричаме чакри. На практика те са много повече, но основните са 7. Ние сме устроени така, че при мъжете и жените в тези центрове енергията се движи по различен начин. В някои по посока на часовниковата стрелка, в някои – обратно. Какво ни дава активността или пасивността на чакрите и как се получава така, че да се допълваме взаимно.
Безопасност
Започваме отдолу нагоре. Най-долната чакра е МУЛАДХАРА. Тя отговаря за отглеждане на потомство и е устроена по такъв начин, че при мъжа е активна, а при жената пасивна, т.е. мъжът отдава енергия, а жената приема.
Това означава, че това е мъжка функция – да дава защита. Защита за преживяване на жената. Да обезпечава базовата безопасност. Нашата задача е да концентрираме вниманието си върху своите задължения. Задължението на жената на това място е да се научи да приема. В болшинството от нас има проблеми с приемането. По замисъл ние сме длъжни изцяло да се доверяваме на мъжа и да се облегнем на рамото му, вярвайки, че той може да се погрижи за нас.
В много от нас има всякакви родови сценарии и различни травми. Много често ние не позволяваме на мъжа да се грижи за нас изобщо. Много често жените казват: „Ох, така бих искала силно рамо”. Но на практика се оказва, че е толкова трудно да се довериш на някого и затова предпочиташ да си свършиш всичко сама.
Ако жената започне сама да се грижи за издръжката, например на себе си и своите деца, то чакрата започва да работи в мъжки вариант, започва да става активна. Ако при това редом до жената има мъж, то не му остава друго, освен неговата чакра да стане пасивна, т.е. той започва да приема, а жената да отдава. Много е трудно да се обърне после тази ситуация. Защото отказвайки се от това, на жената ще й се стори, че сякаш скача без парашут. Трябва да се разбере, че ако имате мъж, но предпочитате да се грижите сами за своята безопасност, то по този начин сами вземате мъжката функция и това е в ущърб и на вашата женственост, и на неговата мъжественост.
Наслаждение
После следва втората чакра – СВАДХИСТХАНА. Тя отговаря за насладата и желанията и работи различно. При жените е активна, а при мъжете пасивна. Т.е. ние отдаваме, а мъжете приемат.
Даже във Ведите се казва, че мъжът е наслаждаващият се, а жената е тази, чрез която се наслаждава. Това показва, че нашата задача, като жени, се състои в това, да създадем на мъжа комфорт и уют. Много често жените протестират срещу този пункт, казвайки – как така, защо сме длъжни да им прислужваме, защо сме длъжни да им създаваме удоволствия и да изпълняваме всичките им желания? Каква е тази световна несправедливост?
На практика тук всичко е справедливо. Защото от 7 чакри – 3 са активни при жените, 3 са активни при мъжете и 1, последната (7), работи еднакво при всички. Затова тук няма никаква несправедливост – има просто разделение на ролите. За нас е важно да разберем, че мъжът също дава нещо, а нашата задача е да му подарим наслада и да изпълняваме неговите желания – и тогава вече не всичко изглежда толкова зле.
Тук влизат всякакви наслади, включително и сексуалните, насладата от храна, реда в дома. Т.е. идеалната жена е длъжна да създаде на мъжа такъв свят, в който той с лекота може да се намира, да му е комфортно и неговите основни желания да бъдат удовлетворени. И не просто да бъдат удовлетворени, а той да изпитва наслада от това. В това е същественото различие.
Ще приведа прост пример. Ние с мъжа ми имаме любим ресторант и там готвят много вкусно. Т.е. при същите цени кухнята е превъзходна, в нея даже пържените картофи са изумителни. И буквално вчера ние пристигаме, а той вече беше закрит. Но пък беше открит нов ресторант до него и решихме да похапнем в него. Оказа се, че там цените са същите, и храната е вкусна, но в нея лисва онова сладко зрънце, частичката от душата. Оказа се, че похапнахме вкусно, но наслада нямаше.
Същото е и в семейството. Може да сготвите на мъжа си някакви пържени картофки или яйца, но с такова отношение – „яж и ме остави намира”. А можете да направите това така, че всеки път след закуска, обед или вечеря той да получава наслада.
По същия начин можете да постъпите и в сексуалните отношения. Можете да изпълнявате съпружеския дълг и да казвате – „кога най-после ще свърши това?”, а можете да направите така, че мъжът действително да се наслаждава на процеса. Нищо, ако това не е всеки ден, даже не всяка седмица. Нека да бъде ежемесечен карнавал – но затова пък какъв!
Пари
Продължаваме с третата чакра – МАНИПУРА. Това са парите, жизнената енергия, постиженията. Тя е активна при мъжете, съответно пасивна при жените. Тоест мъжът дава на жената. Жената приема. И тук жените пак имат проблем.
Аз доста често получавам писма, че жената не може да взима пари от мъжа си. Или се срамува да му поиска пари за някоя рокля. Често се случва, когато жената е работила сама, обезпечавала се е, а после се омъжва и излиза по майчинство. И тя не работи, иска нещо да купи, а се срамува да поиска от мъжа си.
И точно в такава ситуация става много сериозен конфликт. Защото ако жената се отказва да взима пари и жизнена енергия, то или мъжът престава да дава и преминава в малко по-различна позиция, или доходите и енергията му намаляват. Т.е. една от причините, поради която мъжете заработват по-малко е, че жената нищо не иска. Жената казва, че на нея нищо не й трябва, „ботуши не ми трябват, аз още старите не съм износила”.
Ако жената има такова отношение към себе си, отношение към парите и отношение към мъжа, то мъжът няма да заработва много, защото просто не му трябват. Мъжете по природа са доста аскетични. Вие навярно сте виждали квартири на ергени, на тях им трябва съвсем малко. Легло, печка, тиган, яйца за закуска и това е всичко. И нищо повече не им трябва.
Понякога в тази ситуация мъжът престава да печели и става жиголо. Или намира онази, която ще го стимулира за постижения със своите изисквания и желания.
Затова наше задължение като жени е да се научим да приемаме от мъжете пари, подаръци, да приемаме някакви постижения и подвизи, които те правят в наше име.
Има и друг вариант, когато жената започва да печели много. Тя започва да мисли, че това е най-важната й задача в живота – да обезпечава семейството, да го храни, „това жалко човече нищо не може” и т.н.
Т.е., ако жената решително се ангажира с активността в този аспект, то за мъжа не остава нищо. Жената е взела всичко. На него му остава само да приема. Тогава той става домошар, под чехъл.
Любов
Следващата чакра е АНАХАТА – сърдечната. Тя отговаря за любовта и симпатията. Това е наша, женска чакра. Т.е. ние, като жени, сме длъжни да даваме, а мъжът да приема. Обратното е некомфортно.
При болшинството от вас навярно е имало такъв поклонник, който е изпълнявал всичките ви капризи, който е правел всичко, което искате – и цветя, и това, и онова. И в устата ви гледа, и просто такава любов, и вечер ви посреща, и сутрин ви изпраща. А вие го гледате и разбирате – добър човек, чудесно момче, но не мога да го обичам. И се самоупреквате за това, че е толкова добър, а не го обичате.
Просто затова защото мъжът е взел активността в тази чакра, в сърдечния център. Той е започнал да дава и жената няма избор. Тя не може да обича. А ЛЮБОВТА – ТОВА Е НАШЕТО ЖЕНСКО НАЧАЛО!
Ако жената не може да обича, да се реализира в тази чакра, то на нея й е много тежко. И затова такива отношения най-често не могат да се реализират. Затова желанието „аз искам мъжът ми да ме ухажва романтично, да прави това и онова, и ето така да ме обича, и иначе да ме обича” е просто красива картинка. Ако се случи така, то на практика това изобщо няма да ви зарадва.
Затова се радвайте, ако мъжете ви не приемат отговорността за този център и ви позволят да се реализирате в него. Тогава вие ще можете изцяло да разгърнете потенциала си в него, да правите приятни сюрпризи и да го глезете.
Това не означава, че той цял живот само ще приема и няма да дава нищо в замяна. По-скоро, той също ще прави нещо за вас, но това няма да бъде в този център. Това ще бъде например на нивото на трета чакра – т.е. ще ви прави някакви подаръци, или на първа – някак ще започне да се грижи за вас по отношение на жилище или някакви базови вещи.
Затова не очаквайте от мъжете неземна романтика и изпълняване на капризите ви, защото то е наша отговорност – да изпълняваме желания, да даваме наслада и да обичаме. Това е женска отговорност. Мъжът ще ви отговори с нещо друго. С подаръци и усещане за безопасност.
Себеизразяване
Петата чакра е ВИШУДХА – общуване, себеизразяване. Мъжът дава – жената приема. Мъжът е активен.
За мъжа е важно да изразява себе си, да се реализира в живота. За жената основната реализация е семейството. Реализирането извън семейството е вторично.
Ако жената се е научила да дарява любов в четвъртия център, но тази енергия се издига в мъжа по-високо, и той иска не само да заработва пари, не само да обезпечи семейството на базово ниво. Той вече иска да остави свои следи в историята, някакво наследство. Иска с нещо да подобри този свят – на това ниво често мъжът започва да върши велики дела, глобални подвизи.
И всички тези подвизи се правят в името на жените. Нашата задача на това място е – да приемаме. Радостно и с любов. Както принцесите и кралиците приемат почести от сражаващите се рицари. За да има за кого те да извършват кръстоносни походи, да защитават Родината или да спасяват планетата от екологична катастрофа.
Затова, ако вие искате вашият мъж не само да преживява и да печели за хляба, а действително да се реализира и да променя света – учете се да го обичате. Енергията на вашата любов е способна да повдигне в него енергията до петия център.
Освен това, този център е центърът на общуването. Например добре е, ако приятелите на семейството това са приятелите на мъжа.Не вие го водите в своята компания и го заставяте да общува с вашите приятелки, а той ви въвежда в някакъв свой кръг, създава ви някакво общуване и създава връзки между семействата.

Ясновидство
Шестата чакра е АДЖНА. Жената отдава, мъжът приема.
По принцип жената следва да бъде главен помощник на своя мъж. И основната нейна помощ не се състои в това да прави нещата, които той обича, а да му предостави това, което той не притежава по природа – ясновидство.
Да допуснем, че жената винаги дава много добри съвети на мъжа. Тя притежава интуиция и често чувства и казва – „нещо този човечец, с когото искаш да подпишеш договор, не ми харесва”. В идеалната ситуация мъжът се вслушва в нейните предчувствия. Ако той има достатъчна значимост в своите три центъра – реализиран е като глава на семейството, в кариерата и има някаква мисия – лесно приема препоръките на жена си.
Жената много често усеща някои неща и казва – „слушай, този човек не ми харесва, хайде да не работим с него; или – аз предчувствам, това няма да свърши добре”. Минава някакво време и всичко се случва тъкмо така.
При мен често става така, когато някой човек не ми харесва, макар и без видима причина. Преди не казвах на мъжа си. А после се получава ситуация, в която човекът се разкрива в не съвсем добра светлина.
Аз разбрах, че моята задача е да предпазя мъжа си. И започнах да му споделям усещанията си. В началото той не ми се доверяваше. Но след две сериозни ситуации започна да ме пита за мнението ми относно хората. Особено във връзка с партньорството и съвместната работа с някого.
Ние сме души
Седмата чакра е САХАСРАРА. Тя работи при всички еднакво – това е връзката ни с Бог. И няма значение дали сме мъж или жена. На първо място всички сме души, а душата няма пол.
Половите различия са важни тук, на Земята, за да изпълним мисията си, поради която сме се родили. Половата принадлежност ни създава рамки, които можем да запълним така, както изберем. Може да се каже, че давайки ни женско тяло Господ просто стеснява кръга и по-точно обозначава ролята, която трябва да изиграем тук .
А как е при вас?
Най-големите изкривявания обикновено са по четирите долни чакри. Те създават база за хармония на по-висшите нива. Затова голямата наша задача в този живот е да се научим да приемаме от мъжа от първата и третата чакра. И освен това – да се научим да отдаваме от втората и четвъртата. Което всъщност най-често не умеем.

От Фейсбук

Четиво за носталгици по Соц-а

.

%d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8Преди часове получих информация от наш човек в Хавана ( ) по основна тема “автомобили и пътен транспорт”.
Докато е още топла, да прочетем за постиженията на Куба под мъдрото ръководство на Комунистическата партия.
Внимателно да четат и младите, и носталгиците по времената отпреди 1989 г. у нас.

“Бате, Голфа няма аналог тук. Имам предвид, че тук ЕВТИНА кола няма. Най-евтината кола, която може да се купи май е полски фиат, за 6,7,8к USD. Лада – 8-15к. Almendron (стара американска кола) – 6,10,15,20,25,30к. Модерна кола – ебало си е мамата. Тико 20к. Пежо 205 – 20к. Пежо 405 30к. Пежо 208 60к. Toyota Yaris 45к.

Тук важното е да е кола, да се движи, да може да се товари. Кола тук има един човек на всеки 500 или 1000 души (измислям си, но ако се окаже, че са повече – не бих се учудил).
Защо мислиш, че половината автопарк на острова е от американски коли, произведени преди 1959-та? Щото обичат антики? Не. Щото няма други. Тук колите са вечни, всичко се оправя, ремонтира, скалъпва. Нищо не се изхвърля. Пълно е с полски фиатчета, лади, москвичи, има волги, VW костенурки, стари шкоди от 60тте.
Американските коли (almendrones) пък се използват за работа, за товарене, повечето са маршрутки. За лична кола почти не се използват, защото са неикономични и трудни за поддръжка. Тъй като са снадени се трошат често, изискват непрекъсната поддръжка, която може да им се осигури само ако изкарват кинти. Те вървят от 10-20-30к, в зависимост от подобренията и състоянието.
По-новите, модерни коли обикновено са служебни или рентакар. Има и частни, които са продадени на някви хора по някви начини, примерно – една рентакар кола, след еди колко си години експлоатация се продава. Говоря ти за предимно китайски коли, тук там някоя корейска. Една такава кола ти знаеш, че нова в Бг струва 13,14,15к долара. Е тук, използвана няколко години – прас: 39к! Take it or leave it.
Абе тук мутресите се возят в лади бе!
Има и други коли, които не ми е ясно как са влезли, виждам джипове Toyota от 1999та, Mercedes 190, fiat punto, Mitsubishi lancer, те такива…

Чувам, че на някви известни хора, музиканти, артисти, спортисти и бог знае кой още им било позволено еди кога си, при еди кви си условия да си вкарат коли…
Въобще, тук колата е статус, лукс… В квартала улиците са пусти. Минава една кола на пет минути.
А без кола (95% от хората) си просто един pobre diablo. Такситата са скъпи за кубинците, маршрутките и те не са евтини, но в час пик забрави да хванеш някоя, ходиш километър по улицата и махаш кат улав и никой не ти спира.
А рейсовете… Да не обяснявам дори в най-бедните години в Бг никога не е било така.
Въобще тук транспорта е нещо страшно. Питай Оскар дали е ходил до Винялес или Варадеро? Пича за 30 години не е излизал от Хавана, не е пътувал никъде познава Куба по-малко от мен

.
Шибана страна, шибана, измъчвана от глад и жажда страна, %d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0където хората, незнайно защо са по-учтиви, по-мили, по-щедри и по-усмихнати от нас
Колите са нереално скъпи, наистина. Ама това става като смесиш пазарна и централизирана икономика, предприемачество – с монопол, свобода – със забрани и ограничения… Някъв абсурд.

От една страна тук примерно можеш да се регистрираш като частник – дъводелец, или строител, или обущар… но от друга: никъде, НИКЪДЕ не продават легално дърво, никъде не продават легално стомана, никъде не продават кожа, гума… Няма реално откъде да купиш суровина.

От една страна едно Тико е 20к. От друга: апартаментът на баща ми (90 квадрата) е 12к, супер апартамент 100 квадрата на пъпа на Хавана 50к, цигари 7 песо (малко повече от четвърт долар), газта, тока, телефона и рейса – много евтини. Храната с купони: направо без пари (вярно е, че е едно нищо).

От една страна:
Спане в хотел в центъра 200$,
от друга: спане в частна къща 30$.

Бутилка водка 30$, но литър наливен ром 1$.

Бутилка от литър и половина минерална вода: 2$. Сок от гуаяба на улицата: 5 песо (четвърт долар).

Средна заплата в държ. сектор 20$. ТаксИ до летището: 25-30$.

Скапано малко хладилниче куча марка (и в Илиянци няма да намериш такъв) 400$. Човек да ти чисти стълбището цял месец: 8$.

Маршрутка – половин-един долар. Рейс 40 сентавос (около 3-4 стотинки).

Дайкири в El Floridita: 6$.
Ебане на улицата 10-15-20$.

Пс: Бензина и нафтата са скъпи, но само балъците си ги купуват от бензиностанцията. Черния пазар е много голям. Купони няма. Идва пича със служебната кола и налива 10 литра, но му се таксуват 20. Разликата му се изплаща по 50 цента, примерно. След това тия десет литра се продават на К.А. на черно за долар.

Пс2: Проверих цените на колите под наем. Най-икономичния клас: 70 долара на ден, следващия: 100 долара.”

От Фейсбук

 

Притча за двете криви тухли

.

78165914_10_800x600_dekorativni-oblitsovachni-tuhli-Една история, която ще ви накара да видите по друг начин себе си, другите и живота въобще. Една история, която ще ви промени и ще ви обогати. Една история, която трябва да прочетете!

След като купихме земята за манастира през 1983 г., останахме без пукнат грош… Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя…

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да є се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването, развеждах един посетител и той я видя.
– Хубава стена – подхвърли той непринудено.
– Господине – отвърнах изненадано, – да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?
Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.
– Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли, отделно от двете „сгрешени“. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми „бодяха“ очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко – да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една
„хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност, добрите, съвършените тухли са неимоверно повече – отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, – но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.
– Ние, строителите, винаги допускаме грешки – започна той, – но на клиентите казваме, че това е „белег за оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били
първоначално грешки. По същия начин онова, което приемате за грешки и недостатъци в себе си, в своя партньор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатят живота ви на този свят – стига да престанете да се вторачвате в тях.

из Отвори сърцето си – будистки приказки за щастие от Аджан Брам

gnezdoto.net

Русофили ли? 1916 година на Южния фронт французите се опитват да деморализират българските войници с руски песни и това вбесява българите. Дневникът на френския сержант Жер Оливие

.

kenaliБългарската русофилия е насадена по време на руско-съветската окупация след 1944 година. Доколко русофили са били българите през 1916 година можем да съдим от дневника на френския сержант Жер Оливие. Провалът на манипулацията се вижда от този пасаж:

“Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите – те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сварихме да се изпокрием…”

Селото Кенали е разположено в Битолската равнина на 15 километра южно от град Битоля, до железопътната линия Битоля – Солун. Тук от 3 октомври до 14 ноември 1916г. българските войски водят кръвопролитни отбранителни боеве срещу връхлитащите съглашенски войски.
Цели 42 денонощия малобройните български войски обезкървяват силите на Антантата и спират временно настъплението им към Битоля.

В Кеналските боеве полковете на 8-а Тунджанска дивизия току – що окопали се в каменистата почва, без големи бетонни укрития, както при Дойран срещат в открит бой превъзхождащите френски войски. 42 денонощия българските войски с много воля и безумна храброст отразяват атаките на противника. Французите имат мощна артилерия и преорават постоянно българските позиции и окопи. След това атакуват с пехотата. Особено ожесточени са пехотните френски атаки на 4, 14 и 28 октомври и 14 ноември 1916г. Те са отблъснати с големи загуби за противника. Унищожен е 2/3 от състава на френската колониална дивизия.

Днес във френското Битолско военно гробище почиват костите на близо 15 000 френски офицери и войници, загинали в жестоките боеве при Кенали. Тунджанските полкове, към които се присъединяват и други полкове – части от 21-ви полк и 33-ти Свищовски полк от 9-та Плевенска дивизия също понасят сериозни загуби. 12-ти Балкански полк и 23-ти Шипченски полк, сражаващи се на Кеналската позиция губят половината от личния си състав, който е около 5000 души.

Ясна представа за битката може да се получи от дневника на френския войник сержант Жер Оливие, от 54-ти колониален полк, който е пленен на 28 октомври 1916 година.:

11 октомври 1916 г.
..Проклетата им Битоля… Българите усилено бомбардират гарата Кенали. Вали, кал, вода, проснал съм се по корем всред калта и очаквам… очаквам събитията. Какво ли ще дочакам?
13 октомври 1916 г.
Тая сутрин нашата артилерия усилено бомбардира неприятелските позиции. Особено тука в ляво има една батарея от 155, обръща им из дъно окопите.
Но и българите не си играят, шрапнелите им току фучат, свирят, гранати раздират въздуха, от вред трещят бомби. Току изведнъж без да знаем защо, се разгърмяват, пламва цялата линия от адска престрелка…Заради тази престрелка стана вече 3 часа лежа на корема си в тинята – не си познавам ни дрехите, ни обущата – всичко е безформена и безцветна маса – славата на Франция на Балканите!…
Някой разправя зад траверса, че тука не са само българи насреща ни. Здраво се държат тия поразеници, инат паплач, забили се в земята и макар, че на тъй на инак нашата артилерия ги рови и разравя – не шават. Тука половината и повечето трябва да са германци. Непременно, защото българите не могат удържа това – казват, че не ги бивало за модерна окопна война.
14 октомври 1916 г.
Вразуми ги, Господи, те искат да атакуваме! Вече раздадоха и вино да ни позамъглят главите – ще има значи атака днес…
…Боже, Боже, имам съвсем слаба надежда да видя още веднъж Франция…Да умреш поне във Франция или за Франция, а то за тия голтаци… По врага му и сърбите, и българите, и целият им изток…
15 октомври 1916 г., при гара Кенали.
Какви ти германци! То били българи – брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар отдалече – цели покрити с косми, с пъклени очи. Отървахме се, ама как, сам си зная, а за другите един Бог знае. На ти тебе атакувай! Не разбирали българите от окопна война! Сочейки безспорната мощ на нашата артилерия, поручик Шотард ревеше: „Те всички са избити от барабанния ни огън. Вървете направо към окопите, никаква съпротива, никаква жива душа няма да срещнете и довечера сте в Битоля – там е почивката, там е избавлението. En avant! Vive le France!
И ние се втурнахме. Аз бях с команда чистачи на окопи / nettoyeurs/, която вървеше по-отзад, със задача, щом се заемат окопите, да се пръсне по тях и с нож и бомби да очисти всички ходове и окопи от останалите и скрилите се българи.
Отначало никой не се обаждаше и ние с още по-голяма увереност тичахме към телените им мрежи, гдето действително всичко бе разринато от нашата артилерия. Ненадейно като зафучаха снаряди върху нас, от вси страни се разтракаха картечници и тъкмо навлизахме в окопите им, сякаш из под земята изскочиха тия чудовища, нададоха едни дивашки викове и като бесни вълци се втурнаха право срещу нас, що бяхме отзад, с ножове, бомби, ятагани… с хиляди бяха, не видях точно колко бяха, не сварих и да видя – чистачи, щурмующи, черни, бели, всички се разбъркахме от тая изненада и рукнахме назад.
Че като започна и нашата артилерия върху нас, че и тяхната бие, та се къса, онези страшилища надали адски викове тичат подире ни, гърмят, хвърлят бомби, колят кого да сварят. Аз по чудо стигнах и минах нашите окопи и се скрих, останалите, особено щурмующите на поручик Шотард – смляха ги, нищо не остана от тях.
Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати.
Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: ”Атакувай! En avant!” Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой…
Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: ”Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи.” С тия ваксаджийски кутии /boites a cirrage/ – сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия черни. Ех, да беше цялата ни войска само бели…
16 октомври 1916 г.
Нашата артилерия бомбардира най-усилено неприятелските позиции – същински вердюнски ад. А те, българите, не мърдат, а се нахвърлят с шрапнели и фугаси по окопите ни. И ние се обърнахме на страшилища. С нашите почернели немити лица, рошави бради, с окаляните до неузнаваемост дрехи, ние сме същински пещерни люде, които газят на четири крака из тинята, гледат подплашено с изцъклени очи и нищо не виждат. Смеехме се на българите…
Ето, тоя огън се превръща във фурия. Ох, нещастие! Пак ли ще атакуваме? Все ние ли се намерихме да ни хвърлят срещу българите?…
18 октомври 1916 г.
Отървахме се. Светна ми. Нощес изтеглиха ротата. Та какво ли беше останало?… Ще си почина, ще полежа и ще подишам малко без гърмежи, без кошмари за тия грамадни страшни цървулани….

24 октомври 1916 г. , с. Секулево.
Това не е почивка, ден и нощ вали дъжд, палатки, окопи, пътища – всичко е плувнало във вода. Кал, невъобразима кал. Не съм виждал в живота си толкова кал – тука е война и с тая непобедима сръбска кал… Изпратиха ни на тия проклети Балкани и вече не се погрижват за нас. Да се биехме за Франция, за нещо свое, а то стовариха ни в тая кал, в тая дива страна, всред тия мръсни сръбски селяни, мръсни като тяхната кал, ние гнием в нея заради техните македонски коптори, докато един ден тия българи скочат върху ни и ни изтрепят. Те поне все пак са си у тях или до тях си и са свикнали. Аз се питам, нас защо ни пратиха тука да мрем? Ние що щем тук?
Малко ни важи, чия била Македония. За техните кавги, ние нещастния французки народ патиме.
Неразбрана война! Но смееш ли да кажеш, че не тука е нашето място, че ние трябва нашата земя да браним, защото я нагазиха бошовете / германците le boshes /. Ще дойде време, всичко ще се разбере, но колко ми струва, когато всички безполезно си отидем по реда из тия чужди нам пущинаци…
… Студено ми е, треперя…как страдам, как ужасно страдаме всички изхвърляни тук.
Сити сме да се търкаляме из тая кал, всред тия пущинаци,разбирате ли, хей там в Париж, който сте виждали Балканите само на карта, тилови /embusques/ такива…
26 октомври 1916 г.
Пак ни турнаха на линията. Натъпкаха ни в едни по-мизерни окопи, до една река. Гарата Кенали остава по на запад от тук. Българите са съвсем близо, та не смеем да се подадем и да погледнем – цял ден стрелят…
Ротният казва, че дошла още много наша артилерия и получила заповед да не оставя ни една българска батарея да се обади. И действително от нашите артилеристи не можем се оплака – ден и нощ стрелят. Онези – българските – трябва да виждат голяма мъка, но въпреки всичко пак се обаждат. Кой ги знае – нашите ли не ги виждат хубаво, крият ли се някъде…
Казват, че по на изток сме имали успехи и българите отстъпали. Не знам, какви успехи имат там ония – сърбите – но тука с толкова артилерия не можем не само да ги поклатим, но и големи мъки ни създават.
Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите – те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сверихме да се изпокрием…
28 октомври 1916 г.
Пак атака! Вече раздадоха вино да ни понапият… Тия хора са си загубили ума. Дъжд вали на порой – сякаш потоп ще става. Мене едва ме прибра поручик шотард под един навес, където и пиша…
Да може дъждът да отмени атаката!…
Тия проклети българи, сто пъти проклети! Залостили са се ей там и всред тоя потоп от дъжд и от огън на стотини наши оръдия, всред тая ужасна тъма и те не спират, а стрелят, трещят с бомби, артилерията им бие по нашите окопи,… и кръв, кал, вода, дим, трясък, тела – всичко се смесва… усещам, че разумът ми се губи в тоя хаос.
Глава не можеш да повдигнеш, а ще трябва да атакуваш. Че в това ли време намислиха да ни изкарват на разстрел от тия вълци – те само това чакат…
Да се помни и да се знае, че който не е бил в атака при Кенали, който не е бил мачкан от тоя рядък, но жесток огън на българите, който в тоя пороен дъжд не се е влачил по корем из калта на плувналия окоп, чакайки часа на атаката, но сигурната смърт, който не е чувствал ужаса всеки момент, да бъде заринат от българска граната, в тая чужда земя или жив разкъсан от внезапно изскочилите български страшилища … в тоя див далечен край, далече от…
…../ зацапаното с кръв не се чете…/
…По-хубаво наместо да се мъчим, да тръгнем, па ако ще би и живи да ни изядат тия българи …

сержант Жер Оливие

ЖЕНАТА С ИЗВЕХТЯЛАТА РОКЛЯ И ФАМИЛИЯ ИЗВЕСТНА ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ

.

StanfordsЕдин ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:

– Президентът ни ще отсъства през целия ден.

– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.

Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.

– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?

Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:

– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.

Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.

– Госпожо, – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.

– В никакъв случай, – побързала да възрази жената, – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.

Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал.

– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!

Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:

– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?

Мъжът кимнал утвърдително.

Президентът на Харвард изглеждал объркан.

Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.

От Уикипедия: «Станфорд е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…»

Превод: zenom.pro

Шкембето е безценно за нашето здраве!

.

shkembe_chorba_1Шкембе чорбата, киселото зеле и туршията освен любима храна на българите са и помощник в борбата с редица болести. Шкембе чорбата е сред най-ефикасните методи за лечение на настинки, заради високото съдържание на протеини и подправките от чесън и оцет.

Цинкът в телешко или свинско шкембе помага за подсилване на имунната система, което още една причина да посегнем към чудодейната чорба веднага щом усетим запушен нос. Гозбата с турски произход е сред храните, които предпазват от разпространението на ракови клетки. Похапвайки горещата супа си набавяме антиоксиданти, които разрушават структурата на раковите клетки.

Оказва се, че любимата на мнозина чорба понижава лошия холестерол.  

В шкембето се съдържат и над 220 мг холин, който помага на тялото да метаболизира по-бързо поетите мазнини. Сред любимите на нашенците гозби са тези с кисело зеле. Оказва се, че тази задължителна за всяка българска трапеза съставка се използва успешно в борбата с излишните килограми. Тартроновата киселина в киселото зеле възпрепятства образуването на излишно тегло, защото пречи на натрупването на захарта и въглехидратите. Дамите, които искат бляскава коса и здрави нокти задължително да включат в менюто си киселото зеле, което е богато на никотинова киселина. Независимо дали е сурово или сготвено, зелето има антитуморна профилактика.

Бактериите на млечната киселина активират имунната система, а по този начин и съпротивата срещу туморите, пречат на чревните ензими да превръщат безопасните преканцерогени в опасни канцерогени, предава Пик.

Друга любима българско гозба – боб чорбата помага за регулирането на кръвната захар. Фасулът е полезен при диети, защото съдържа фибри, които създават усещането за ситост. Фибрите намаляват нивата на лошия холестерол, причинител на сърдечни заболявания. Боб чорбата и лютите чушки са неразделни. Чушлетата са богати на витамин А, спечелил прозвището си еликсир на младостта поради чудотворното си влияние върху кожата. Витамин К пък помага за съсирване на кръвта, укрепва костите и предпазва клетките от увреждания.

bgnow.eu

Всички болести идват от емоциите!

.

180-12-01-Ненавистта отключва епилепсия, дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи

Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си

Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си

Между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло. Много малка част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт, пише psiholozi.com.

Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво, е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости. Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции. Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената лична представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни удовлетворява, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини, отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот. Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система. Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите  в повечето случаи свят. Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение. Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания. Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни. Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение. Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.

Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта

–  Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх , бягство от живота.
 – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.

 – Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на любов.
 – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
 – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
 – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
 – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
 – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
 – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
 – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
 – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
 – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
 – Астма – Потиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
 – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
 – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните, силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
 – Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност, при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
 – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.

psiholozi.com

Най-гръмогласни са, както винаги, гратисчиите

.

1387655238_6_559x345От известно време ме заболя главата, около истерията  с билетчетата за градския транспорт.
Някак си логиката на този вой не ми беше ясна.
Ако има някой потърпевш от увеличението на цените на единичните билети за превоза в София, това са гостите на столицата и българите от чужбина, които си идват за малко и поради таз причина карта за градската мрежа, за тях не може да бъде на дневен ред.
От друга страна, цената на картите не се увеличава, което ще рече, че за всеки живущ в града и ползваш обществения транспорт, нищо не се променя.
В случая постоянно живеещите в София са само на печалба. При по-висока цена за индивидуален превоз, влизат повече пари във фирмата, което е предпоставка за закупуване на сносни превозни средства, да речем.
С други думи заплащането на надценка от страна на гостите на града, би трябвало да се посреща с радост и одобрение от жителите, защото така гостите подпомагат и без това високо дотирания  социален градски транспорт.
Да, ама Не, както казваше един от малкото уважавани от мен родни журналисти – Петко Бочаров – Бог да го прости, имаше си и той неща, които не бяха за гордеене, ама поне беше искрен, за разлика от повечето ни пишещи братя и сестри. Особено последните са екстремно лъжливи, да не говорим за такива, дето са задушили някоя социална отрепка на Запад, водейки го пиян под венчило, за да се закачат и те към социалната система във въпросната страна… и оттам ни учат, какво сега е правилно да се прави по света. Ама както е известно, нахалството граница, няма.
Ама да, отклоних се. Съжалявам. Ставаше въпрос за пустите билетчета.
Пак повтарям, в началото не намирах логика в квиченето на новософиянците. Аджеба за тях практически всичко си остава по старому.
Не говоря за картите на пенсионери, които са по 8 (осем) лева месечно, а за нормални целогодишни карти, които идват по 30 лева месечно. Демек с левче на ден се возиш докато не ти прилошее. Съгласете се, ама това го няма никъде.
И пак пищят, та мира няма, а аз тъпея и не хващам логика.
Докато лежейки във ваната и аз като Архимед извиках „Еврика“, осветен от лъч извратено-декадентска мисъл, само дето като древногръцкия философ, не побегнах гол по улицата…
Ами да, гратисчиите пищят на умряло. Те са тези, които се возят близо до перфоратора, винаги готови да покажат, че са редовни, перфорирайки на момента хартийката, виждайки че се е качила контрола.
Точно те и само те квичат. Защото само на тях действително се бърка в джоба… Те трябва да имат винаги налично поне едно билетче, а то е вече с шестдесет стотинки, по-скъпо. Кофтииии…

27748516,27894098,dmFlashTeaserRes,hochstapler_syndrom_eigene_leistung_nicht_anerkennen_dpaИ сега какво? К’во правим? Може би, като компенсация от Центъра за Градска Мобилност трябва да намалят глобите за нередовен пътник, та да има „справедливост“ и за тези наши тарикати. Не за друго, ами проглушиха ни ушите, а и те без глас останаха, горките.
Или да им опростят по една годишна глоба, да си стиснат те ръцете, а и нас да оставят на мира, че напоследък трудно се издържа в родната социална Мрежа.
А, дано!

Стефан К.

Последните думи на Стив Джобс

.

Steve-jobs-letzte-Tage„Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.

Сега, когато лежа на болничното легло, ясно си давам сметка, че всички успехи, с които някога бях толкова горд, са незначителни с наближаването на незибежната ми смърт.

Когато остана сам в тъмното и гледам студената светлина на медицинските уреди около мен, усещам леденото дихание на Смъртта. Да, тя ме чака и се усмихва…

Едва сега разбирам, че когато натрупаш пари, с които можеш да подсигуриш живота си, трябва да има и нещо друго, което да дава смисъл. Истории за любов, мечти от детството, изкуство…

Бог ни е направил така, да усещаме любовта, да я усещаме в сърцето си и да я споделяме с хората около нас. Тя (любовта) е пътеводната светлина и ни дава истинската сила. Мога да взема със себе си само спомените, които са наситени с любов. Не славата и парите.

Любовта може да пътува със скоростта на светлината и да ви даде криле. Поставяйте си цели, които може да постигнете и ги следвайте с цялото си сърце. То ще ви отведе там, където искате да бъдете. Всичко е в сърцето.

Знаете ли кое е най-скъпото легло? Болничното…

Ако имате пари, може да наемете някой да кара колата ви, но не можете да наемете някой, който да „вземе“ заболяването, което ви убива.

Ако изгубите нещо, може и да го намерите, но едно нещо, което няма да намерите, ако го изгубите – това е живота.

На какъвто и етап от живота си да се намирате сега, помнете, че един ден ще се изправите пред момента, в който завесата пада пред вас…

Моля ви, оценявайте любовта, която имате сега – отнасяйте се с всички добре и с уважение. Това остава.“

От Мрежата