Древна японска техника е в състояние да излекува редица болести, без да се налага да се подлагате на поредното медикаментозно лечение.
Японското изкуство на „Джин Шин Джитцу“ сочи, че всяка една точка от ръката е в пряка връзка с орган на тялото или емоция. На практика това означава, че можете да контролирате здравословното си състояние единствено чрез прилагането на натиск върху съответната точка за три минути.
Запознайте се с ролята на различните точки:
Палец
Този пръст е отражение на далака и стомаха. Освен това може да ви избави от безпокойството и дори от депресивни състояния.
С натиск върху палеца можете да излекувате освен нервността, болки в корема, главоболие и кожни проблеми.
Показалец
Той е отражение на пикочния мехур и бъбреците, както и на емоциите объркване и страх, в които вероятно всеки от вас е изпадал поне веднъж в живота.
Упражнявайки натиск върху този пръст можете да излекувате мускулната болка, болките в гърба, зъбобол и храносмилателни проблеми.
Среден пръст
Средният пръст е огледален образ на черния дроб и кожата, както и на гневните емоционални състояния и лошото настроение.
Чрез натиск на този пръст можете да излекувате мигрена, главоболие, умора, менструални болки и нарушено кръвообращение.
Безимен пръст
Отразява белите дробове и черния дроб, както и емоции като тъга, болка и песимизъм.
Прилагането на три минутен натиск върху този пръст ще ви избави от астма, респираторни проблеми и лошо храносмилане.
Кутре
Най-малкият пръст е отговорен за състоянието на един от най-важните органи в човешкото тяло – сърцето. Освен това той е отражение на тънките черва, както и на емоциите нервност, липса на самочувствие и безпокойство.
Чрез него можете да се избавите от сърдечносъдови проблеми, подут стомах, гърлобол и костни проблеми
Храната може да разболява, но може и да лекува. Трябва да знаем кое е полезно за нашия организъм и каква храна трябва да приемаме, когато имаме някакви проблеми. Това са 15 храни, които Петър Дънов съветва да консумираме в различни ситуации.
Полезно е!
1. Магданозът лекува болки и неудобства в стомаха.
2. Тиквата успокоява нервната система преди изпити или важни събития.
3. Вареният зрял боб лекува бъбреци.
4. Лимонът активизира човешката дейност. Носи усещане за сила и енергия.
5. Копривата запазва пигментацията на косата и забавя побеляването й.
6. Ябълката е плодът на красотата, затова Петър Дънов я препоръчва на дамите.
7. Динята е плод, който можете да си хапвате при носталгия, загуба на настроение и желание за активност.
8. Грахът влияе на хубавия и равномерен тен на кожата.
9. Патладжаните навяват самоувереност.
10. Пъпешът е за онези от вас, на които им се налага да проявяват разбиране, търпение и такт.
11. Смокини – естествен строител на имунната система.
12. Прасковите са нежен лечител на стомашни раздразнения.
13. Кайсиите ще ви помогнат при болести на черния дроб и анемия.
14. Цвеклото, особено захарното, помага при проблеми с очите.
15. Орехите са най-силния мозъчен стимулатор.
16. Оризът помага да се съсредоточите. Препоръчва се и при медитация или продължително наблюдение.
17. Черешите носят добро настроение и подобряват кръвообращението.
18. Доматите също влияят благотворно на кръвта.
19. Картофите ви карат да се чувствате удовлетворени.
Някои пролетни цветя като кокичета, минзухари и нарциси, а така също лавандулата и шафранът, съдържат вещества, които подпомагат активността на мозъка, притежават противовъзпалителни и дори противоракови свойства, съобщава Well News. Различните лечебни свойства на цветята са били открити от китайски учени. Те са установили, че кокичетата съдържат вещество, което подобрява работата на мозъка при болестта на Алцхаймер. Благодарение на галантамина се извършва активиране на предаването на импулси от невроните, което съществено влияе на когнитивните функции на болния и облекчава протичането на заболяването. Галантаминът също така се съдържа в значителни количества в нарцисите. Учените продължават активно да изследват и възможността той да бъде използван при лечението на онкологични заболявания. Друг екип учени от Сидни е установил, че шафранът не само подобрява паметта на болните от Алцхаймер, но и значително повишава еластичността на клетките. Това е много важно за хората, които губят остротата на зрението си с течение на годините. Колхицинът пък е активно вещество, добивано от минзухарите, което притежава противовъзпалителни и антиракови свойства. Лавандулата спасява от нервно напрежение, безсъние и тревожност. Тя има и болкоуспокоявщо действие. 1.Вземат се 100 кокичета и се накисват в 1 л. гроздова ракия и се оставят на слънце 40 дни.Прецежда се и течноста се налива в бутилка.В продължение на 15 дни се пие сутрин по една чаена лъжичка подсладена с една чаена лъжичка мед. 2. В едно шише от около 700 грама ракия сложете накъсани 60 цветчета от кокичета. В този вид ракията трябва да престои на сухо, тъмно и студено място около месец и половина. Когато стане готова, с ракиената настойка от кокичета се мажат гърбa и гърдите на болния. Отгоре се слага вестник, облича се памучно бельо и така се спи. Компресът с ракия от кокичета е много добре приложим при деца, защото загрява и кара болният да се изпоти, като така се изкарва болестта навън. Хубаво е да наглеждате детето, за да му смените дрехите, ако случайно се изпоти повечко. Всеки възрастен може спокойно да прилага разтривките с ракията, като след изпотяване задължително трябва да сложи други дрехи. Може да приемате лечебната ракия от кокичета и вътрешно – по една супена лъжица сутрин и вечер преди лягане. 3. Засилва слюноотделянето и потоотделянето, стеснява зениците. Прилага се при парези от различен характер, а също така за лечение на двигателни и сетивни нарушения – неврити, церебрални парези, парези на пикочния мехур и червата (особено след операция), мускулни дистрофии, периферни спазми и др. Това действие се дължи главно на алкалоида галантамин. В българската народна медицина кокичето се използва при старческо треперене, нарушение на зрението, отпадналост, язва. НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА: 40 кокичета с листата се нарязват ситно и се киснат 20 дни в 300 мл силна ракия. Прецежда се и се пие по 40 капки преди ядене 3 пъти дневно. 4. Лекува кокоши трън Луковицата се разрязва на две и се налага върху кокошия трън и се прави превръзка с бинт. Лекуват алцхаймер с кокиче и нарцис Цветята могат да помогнат за лечението на алцхаймер, пише в. „Дейли мейл“. Напримеркокичетата съдържат галантамин. Веществото влиза в състава на лекарство срещу деменция реминил. Помага на болните, като повишава концентрацията на ацетилхолин – субстанция, с чиято помощ се предават съобщения между невроните. При алцхаймер намалява нивото на това вещество. Нарцисът също като кокичето съдържа галантамин. В него има още едно съединение, което има способността да минава мозъчно-кръвната бариера. Това значи, че с него може да се доставят различни лекарства до сивото вещество. Шафранът – подправка от тичинките на вид минзухар, пък влияе на мазнините, които участват в обменните процеси в окото. Прави зрителните клетки по-здрави и по-устойчиви. Пациенти с алцхаймер, поемали шафран, показали подобрение в по-голяма степен, отколкото при терапия с традиционни лекарства. Изследване в Токийския университет пък установи, че кроцинът – съединение, което придава специфичния цвят на шафрана, подобрява паметта и умствените способности. Оранжевата подправка съдържа колхицин, който притежава противовъзпалителни и противоракови свойства. Лавандулата спасява от безсъние, тревожност и болки, подобрява настроението, изявява се като истински антидепресант. Растението цветове намалява агресията при хора с деменция. Немско проучване разкрива, че то е толкова ефективно, колкото и популярно лекарство. Тайната е в съединение в мозъка, което се образува под нейно влияние – гама-аминобутирична киселина (GABA).
Нашата приятелка от „Кулинария с Нина“ ни представя класическа рецепта за филе „Елена“ – универсално мезе, без което на трапезата винаги нещо ще липсва.
Необходими продукти:
– 1 парче (около 1 кг.) свинско бонфиле;
– 1 ½ кг. морска сол;
-20 г чубрица;
– 20 г червен пипер;
– 20 г черен пипер;
– 1 ч.ч. хладка вода.
Начин на приготвяне:
1. Обезципяваме филето и го поставяме в тенджера или друг съд. Покриваме го с морска сол и добавяме водата.
2. Оставяме месото така за 24 часа, след което го изваждаме и поставяме в хладка вода за няколко часа, за да се обезсоли. (Може да сменим водата 1-2 пъти.)
3. След това промушваме месото със здрав конец и го оставяме да отцеди за около един-два часа.
4. В купа смесваме всички подправки и след като месото се отцеди, го обтриваме добре с подправките. Увиваме месото във фолио, като по желание може да го затиснем между две дъски за една нощ (това се прави, ако искаме филетата да станат по-сплескани).
5. Отстраняваме фолиото и поставяме филето на проветриво и сигурно място (да няма досег от животни и насекоми), и така оставяме да се изсуши за около 10 дни.
B17 се съдържа само в семките на ренета – култивирана ябълка, в семките на круши, костилки на кайсии и сливи и в горчивия бадем
Много хора са се научили да лекуват рак, без да прибягват до официалната медицина. А народните средства са наистина изненадващи.
Едва наскоро стана известно на официалната наука, че ракът възниква поради две причини.
Първата причина – е реакция на липсата на витамин В17.
Втората причина е, че по време на дефицита на този витамин изключително много отслабва имунната система. Катализатор за появата на рака е гъбичката кандида албиканс, която живее във всяко човешко тяло и е причинител на кандидоза.
Следователно, за да се зарази всеки човек с рак, са необходими два фактора: липсата на витамин В17 и отслабена имунна система, която не може да неутрализира действието и възпроизвеждането на гъбата.
Витамин B17 е основният фактор, който блокира развитието на рака.
Ако този витамин е в достатъчни количества, дори и отслабена имунна система се справя с гъбичните заболявания.
А сега нека да разгледаме в кои плодове и зеленчуци се съдържа витамин B17.
Оказва се, че го няма нито в домати, краставици и всякакви други култивирани растения от нашата градина. Той се съдържа само в семките на ренета – култивирана ябълка, в семките на круши, костилки на кайсии и сливи и в горчивия бадем.
Една интересна подробност: преди три века и в зеленчуци, и в ябълки и круши този витамин се е съдържал в самите плодове, но със създаването на нови сортове витамин B17 остава само в костилките на тези растения. Ето защо раковите заболявания през 17-и век са били присъщи само за жителите на градовете, а дори и тогава, много рядко.
Как нашите знахари са лекували това заболяване?
Има няколко начина за лечение на рак, и един от най-разпространените ще опишем.
Народните лечители са били наясно, че основното при лечението на всяка болест е имунната система на човека.
Ето защо в началото на лечението те се опитват да я засилят максимално.
За да се направи това, се взема майски или юнски мед, 1 кг, разтваря се в 1 литър вино или водка, накисва се в тази смес 1 кг дървовидно алое, понякога се слагат и две листа фикус. Задължително се добавят 50 грама сух горски или градински хвощ и 20-50 г жълтурчета. Понякога жълтурчетата се заменяли с лютиче.
Отровата на лютичето и жълтурчето служи като убиец за раковите гъбички, а всички други билки засилват имунната система на човек, като са и балсам за изцеление на вътрешни рани, причинени от тумора.
Когато всички тези неща се съберат, разтворът се поставя на тъмно място и кисне 12 дни.
След това тази настойка се пие три пъти на ден един час преди хранене.
Някои лечители в този състав прибавят сухи или пресни брезови листа, 50 г жълт кантарион или мащерка.
Всичко това повишава ефективността на балсама и помага на организма да се отърве от заболяването.
Но това е само първата половина на лечението.
Втората половина е такава: 3 пъти на ден се ядат 20-50 ядки и семки от сливи, кайсии, бадеми и праскови.
Важно е да се знае, че тези семена трябва да са от пресни или сушени плодове, които не са преминали през термична обработка.
Народните лечители са били наясно, че тези семки и ядки съдържат мощна отрова, но те са знаели и нещо, което съвременната наука открива наскоро. Това, че тази отрова, цианид, не влияе върху организма на човека, тъй като е свързана с вещества, които я неутрализират.
Тази отрова действа само на тумора.
Оказва се, че ядките от кайсия и праскова не само осигуряват витамин B17, но със своята отрова унищожават раковите заболявания.
С такава терапия човек може напълно да се излекува от рак в рамките на шест месеца.
Има и друг начин за избавяне от тежката болест. Той е още по-прост, но изисква силната воля на пациента.
Както се знае, не навсякъде има такива южни растения като алое или фикус. Поради това на тези места хората, заболели от рак, са яли плодове от глог със семената, в които също има витамин B17, пиели са отвара от чага с мляко, консумирали са дива ябълка със семената и са правили физически упражнения за всички мускулни групи.
Вместо гири и щанги са използвали камъни, торби с пясък, воденични камъни и железни пръти. Защо?
Защото по време на тренировка мускулите губят огромно количество протеин, толкова протеин, че болният човек не може да го компенсира чрез храна. Поради това организмът започва да действа посвоему. Той произвежда клетки убийци, които ядат туморния протеин, превръщайки го в аминокиселини за изграждане на мускулите.
Ето защо съвременните почитатели на фитнес и културисти почти не боледуват от рак, макар да не ядат храни, които съдържат витамин B17.
Хората знаели още много повече начини за лечение на рак, но тези методи ние няма да описваме, защото те включват използването на тежки метали (живачен хлорид), въпреки че те са прости и надеждни.
Преработено от автора на блога от материали в Мрежата
Това растение можем да видим навсякъде около нас. То има много лечебни свойства и всичко, което трябва да направите е да го съберете от двора или околните планини. Чаят от глухарче действа на клетките на рака, влияейки им по такъв начин, че те се разпадат в срок от 48 часа.
Нашите баби са правили сиропи от цветчета от глухарче, знаейки за неговата оздравителна сила, но със сигурност не са подозирали, че коренът на глухарчето може да помогне на болните от рак.
.
Учените са открили, че коренът на това растение работи „по-добре“ от химиотерапията, защото „убива“ напълно само клетките, които са заразени с рак. В допълнение към това има и диуретични свойства, стимулира секрецията на жлъчката, чисти черния дроб, помага при алергии и намалява холестерола. Той съдържа много важни витамини и минерали, като витамин В6, тиамин, рибофлавин, витамин С, желязо, калций, калий, фолиева киселина и магнезий.
.
Съдържа до 535% от необходимата доза витамин К и около 110% от препоръчителната дневна доза витамин А. Всичко това са факти, известни от години.
.
Университетът Уиндзор в Канада извърши първоначално проучване в Катедрата по химия и биохимия, а резултатите дадоха нова надежда за болните от рак. Беше установено, че коренът на глухарче ефективно „убива“ клетките, заразени с рак, без вредни ефекти върху другите клетки в организма, пише сайта Natural News.
.
Джон Ди Карло, 72 годишен мъж, който лично е бил убеден в лечебните свойства на глухарчето, е бил подложен на интензивна и „агресивна“ химиотерапия в борбата за своето здраве. Процесът на лечение бил три годишен преди лекарите да го изпратят у дома, за да прекара последните дни със своите близки.
.
Поради факта, че нямало ефект от химиотерапията и лекарите не предложили алтернативи за лечение на рака, Джон започнал да пие чай от корена на глухарче като последен опит за спасение. Само след четири месеца, според сайта Natural News, този човек е преживял ремисия на болестта.
Всеки народ и култура имат своите особености, които в много случаи остават непонятни за чужденците и дори изглеждат странни. Въпреки това многообразие от навици и традиции съществуват някои правила, които е задължително да спазваме когато се храним и определения, които да знаем.
За строго официална може да се приеме тази вечеря, на която се сервират повече от шест ястия. Към всяко се сервира различна напитка. При отсервиране на чинията е прието да се отсервира и чашата с напитката, която е била поднесена към блюдото, без да се взема под внимание факта, дали е полупълна или празна. Единственото изключение от това правило е чашата за вода. Тя трябва да остане на масата до края на вечерята. Поставя се последна вляво. Различава се по това, че е най-голяма и е със столче.
Нещата, които трябва да знаем обаче не се изчерпват с чашата за вода, а по-скоро започват с нея.
Покана в ресторант
Кавалерът държи на дамата вратата, но влязат ли, напред тръгва онзи, който е поканил. Прието е канещият да върви напред докато не го пресрещне управителят, на който казва името, на което е резервирана масата. В случай, че няма резервирана маса, канещият си избира онази, която хареса и разбира се, е свободна. Преди да се настаните на масата е задължително да свалите горната си дреха. Ако групата е малка – двама или трима души, можете да се отправи директно към масата, а след това кавалерът помага на дамата да съблече палтото си и го отнася на гардероба, където се съблича и той.
При положение, че свалянето на палтата става още на гардероба е разрешено да се помага взаимно– кавалерът на дамата, младата жена на по-възрастната. Позволено е кавалерът да предостави на келнера да помогне на дамата. Обикновено двама души сядат един срещу друг или на ъгъл, но не един до друг. При сядане кавалерът държи стола на дамата, но може да предостави това и на келнера. Когато дама се приближава към масата трябва да стане само мъжът, който е определен да й кавалерства. Когато делите маса с непознати хора, следва само кратко да поздравите. Задължително е да сте максимално точни когато каните някой в ресторант, а ако имате среща с жена е възможно да я изчакате и пред ресторанта. Докато чакате компанията си, може да си поръчате аперитив или някаква друга напитка, но не и да направите основната поръчка. Не трябва да се считате за длъжни да си поръчате същото, което си е избрал домакинът. В никакъв случай обаче не се хвърляйте на най-скъпото ястие в менюто, ако той не го е поръчал. Етикетът изисква келнерите да подават пълните чинии от дясно и пак от дясно да поемат празните. Изключение са чинията за салата – горе от ляво, чинията за хляб – долу от ляво.
Добрият тон изисква храненето да започне, когато всички поръчки са пристигнали. Ако имате причина да се оплачете, трябва да го направите любезно и дискретно. В случай, че изпуснете прибор или салфетка, помолете келнерът да ви донесе нови.
Плащане и бакшиш
Желателно е да уведомите келнера дали сметката е обща или всеки ще плаща по отделно. Възможно е млади или близки хора да платят сметката общо, а после да си разделят разходите. Прието е бакшиш да се дава само за нещо, което надхвърля рамките на доброто обслужване, а ако пътувате в други страни, най-добре се осведомете как стои там въпроса с бакшиша.
Сметката се плаща от този, който е поканил. Дамата може да плати своята сметка, ако се е споразумяла така с придружителя си. Разрешено е да се договорите с келнера за това, че всеки от компанията ще плати своята сметка. Когато имате съмнения за исканата сума, не започвайте да смятате с калкулатора на мобилния си телефон, а се отдалечете с келнера. Парите се слагат в чинията под салфетката или в сгънатата салфетка. Ако сте решили да оставите бакшиш е достатъчно само да кажете “благодаря”. В случай, че парите не са точно, но нямате намерение да оставяте толкова голям бакшиш, може да си поискате рестото и след това да дадете сумата за бакшиш.
На масата
Етикетът разрешава да си оберете вкусния сос от чинията със залъче хляб, но не и с цяла филия. Можете да си смачкате един картоф в соса, но не всички картофи едновременно. Не е прието да дробите супата с хляб, а от хляба, който е сервиран към супата да си отчупвате малки залъци. Не трябва и да надигате чинията при консумиране на супа, а само леко да я наклонявате настрани. В редките случаи, когато супата е сервирана в чаши, може да изпиете остатъка, при положение, че чашата не е много голяма.
Когато се сервират малки хлебчета, не е желателно да ги разрязвате по средата, както и докато си отчупвате от хляба, не бива да стискате вилицата в свития си юмрук. Филийките за закуска или вечеря трябва да си мажете сами, като държите хляба в ръката си. Не е прието хлябът да се маже в чинията, като се придържа с вилица. Също така не трябва да чоплите в маслото и да дълбаете дупки в него. Ако отляво до чинията ви е поставена малка чинийка за хляб, мястото на маслото е в нея, а не в голямата чиния.
Малките хапки на коктейли се взимат с ръка от чинията, а пържените яйца се ядат само с вилица. Варената или пържена риба се яде със специални прибори за риба, филета и пушена риба с нож и вилица, а рибата от консерва само с вилица, като си помагате със залъче хляб.
Месото се отрязва хапка по хапка, а не да се надроби цялото на малки парченца. Ястията от смляно месо се режат само с вилица, докато птиците се ядат с нож и вилица. Ако на масата са поднесени купички за измиване на пръстите, можете да приемете това като покана да не се притеснявате да ядете с пръсти. Попадналите в устата кости е необходимо да връщате с вилицата и да оставяте в края на чинията.
В специализираните ресторанти печеното пиле се яде само с ръце, като внимавате да не ви стърчи кутрето.
Зеленчуците се натрошават с вилица, кафето или чаят не се сърбат, както и не се духат, за да изстинат. Не трябва да бъркате по-продължително от необходимото, за да се разтвори прибавката, лъжичката се оставя в чинийката и в никакъв случай в чашата, а сухите сладкиши трябва да ядете с ръка. Петифурите се ядат с виличка за сладкиши.
При ядене на спагети, те се захващат с вилица и се навиват в длъбнатината на лъжицата или върху самата чиния, така че да се намотаят около зъбците на вилицата.
Прието е сладкото да се взема от общата купа и да се слага направо върху хляба, а не в собствената чиния. Това се прави само с поставена за целта лъжица.
Мидите може да се ядат с ръце, ябълките и крушите трябва да се нарязват, портокалите да се белят с нож за плодове, а мандарините – с ръка. Гроздето се яде от чепката, като си късате зърно по зърно, а грейпфрутът обикновено се сервира нарязан на две, като месестата му част се изгребва със специални лъжички. Прасковите и кайсиите е прието да се ядат с прибори. При консумиране на дребни плодове с костилки, костилката се изплюва в лъжичката и след това се слага в чинията.
Грешките при хранене
Най-често срещаната грешка е бързото ядене – по-малко дъвчене и по-скоро лапане на храната. Това от своя страна води до лягане на масата, а устата ви търси лъжицата или вилицата, вместо да поднасяте хапките към нея.
Не е прието след като посегнете към чашата да оставите ножа и вилицата на покривката. Правилото гласи: след като сте взели веднъж приборите в ръка, те не трябва да докосват масата.
Показалецът не трябва да е твърде близо до острието на ножа.
Необходимо е дамите предварително да попият червилото си, а не да избърсват със салфетка мазните си начервени устни. По време на хранене не е прието да се поправя червилото.
Неучтивото държание с персонала е недопустимо.
Приборите за хранене
Ножът се държи с дясната ръка, вилицата – в лявата, като върхът им винаги трябва да се държи леко наклонен надолу, обикновено към центъра на чинията. Показалецът не трябва да докосва гърбът на острието на ножа, нито да опира до зъбците на вилицата. В случай, че по време на храненето настъпи някакво прекъсване, вашето положение е следното: китките на ръба на масата, приборите, почти хоризонтално, са с насочени към средата на чинията върхове. Кръстосаните прибори върху празната чиния показват, че искате да ви се сервира още малко. Прибори един до друг, с дръжки надясно и малко към тялото ви показват, че сте приключили с яденето.
Винен етикет
Колкото и съвети да се дадат относно винената етикеция, те ще бъдат крайно недостатъчни и непълни. Винената култура е нещо, което не може да се научи за няколко дни, от няколко прочита на съвети и брошури. Ако все пак обаче не искате да изпадате в неудобни ситуации, е необходимо да знаете сортовете, от които се правят вината, винарските райони и възрастта, на която ви харесват вината. При поръчване на вино в заведение избягвайте да обяснявате на сомелиера какви прекрасни вина сте пили, колко отдавна пиете вино, какви изби сте посещавали и най-вече кого точно познавате от винения бранш.
Най-субективната част във винения етикет е вкусът. Това важи и за случаите, в които имате богати познания. Не си позволявайте да поучавате присъстващите за това какъв трябва да е вкусът им. А, ако се намирате в приятелски кръг е необходимо да заложите на правилото, че трябва да се наблегне на пиенето, а не на дегустирането.
Чашата за вино се държи в тънката част на стъблото, а при наливане ръката се държи на височината на етикета, но без да го закрива. След наливане бутилката се завърта леко на ляво, за да не накапете масата. Първата глътка от виното задължително се налива в собствената чаша, тъй като домакинът е длъжен да опита виното, за да се увери, че е добро. Прието е чашите за вино да се пълнят около 2/3, като особеното тук е, че чашите за червено вино се пълнят повече от колкото тези за бяло. Винените чаши никога не се подават, а се оставят, за да ви налеят или долеят. Винаги се изчаква домакинът да вдигне наздравица, като в нея участват дори тези, в чиято чаша има вода или сок.
При отваряне на виното тирбушонът не бива да пробива тапата, така че да се показва отдолу. Разрешено е да поискате друго вино, ако не е достатъчно охладено.
Изисканите обноски на масата
Добър апетит се пожелава от домакинята. На официални вечери това пожелание се пропуска. Домакинът може да прикани гостите да си досипят, но в никакъв случай да ги принуждава или да им досипва. Щом сами сте си сложили нещо в чинията, трябва да го изядете. Строго правило да се оставя по малко от всичко вече не е актуално. Ако друг ви е сервирал, можете да оставите онова, с което не можете да се справите. Разрешено е да откажете някакво ястие, като учтиво обясните защо.
Не трябва да употребявате подправки преди да сте опитали от ястието.
Салфетката трябва да се разгърне и да се сложи в скута. Ако падне, помолете келнерът да ви донесе друга. След употреба книжните салфетки се оставят до чинията, както и тези от лен.
Празните чинии се вдигат преди да бъде сервирано кафето.
Клечката за зъби се употребява дискретно, с ръка пред устата, а единствената козметична операция след хранене на масата, която се позволява е деликатното поправяне на червилото.
Преди да вдигнете тост, трябва да почукате с прибор по чашата, за да привлечете вниманието на останалите. При официални случаи обикновено речта се произнася преди десерта.
Пепелникът трябва да се използва само по предназначение, а станалите на масата произшествия се отминават с мълчание.
Колкото и строги да ви се струват тези правила, важно е да запазите доброто си настроение, докато се храните.
Мъдър самурай обучавал младите си ученици на бойно изкуство. Той споделял с тях уменията си и опита си. Веднъж по време на занятия един млад воин, който се ползвал с лоша слава, се намесил. Той се славел като много дързък и жесток.
.
Младият воин обичал да провокира околните. Той си избирал жертва и я засипвал с ругатни. Вбесеният противник се опитвал да накаже насилника. Само че яростта, която изригвала в него, му затъмнявала съзнанието. Заслепен от нея, допускал грешка след грешка и в резултат свадливият воин го побеждавал много лесно.
.
Ето и този път воинът започнал да оскърбява самурая. Само че той не обръщал на това никакво внимание и продължавал спокойно да преподава знанията си на учениците. Побойникът отново и отново се опитвал да обиди наставника, но той все така оставал невъзмутим. В края на краищата насилникът стигнал до крайно раздразнение, но така и не успял да вбеси самурая.
.
Когато агресорът си тръгнал, учениците попитали самурая защо търпял нападките на неканения гост. Та нали може да се бие с него и да му даде урок.
Но мъдрият самурай отговорил: „Към злобата, завистта и оскърбленията трябва да се отнасяме като към подарък, който не бива да приемаме. Ако ти не приемеш подарък, то тогава той кому принадлежи?“
.
„Принадлежи на този, който го носи“, – отговорили учениците.
.
„Точно така завистта и ненавистта докато не ги приемеш, остават у този, който ги носи“, -продължил мъдрият самурай.
Не е нужно човек да е зад решетките, за да бъде затворник. Често собствените ни концепции, решения и идеи са това, което ни отнема свободата. Така безброй интелигентни хора губят по-голямата част от живота си, пише блогътът Ейнджъл Черноф от marcandangel.com.
Милиони хора по света са в плен на едни и същи мисловни капани.
Ето шест от най-често срещаните (и трудни за приемане) признаци, че животът ви не е това, което искате и трябва да промените
начина си на мислене, за да постигнете щастие и удовлетворение:
1. Стремите се да отговорите на очакванията на всички останали, с изключение на вас. – Твърде много хора живеят живот, който не е техният. Живеят така, както другите смятат за правилно… така, както родителите им смятат, че е най-добре за тях … както
приятелите, учителите, правителството и медиите мислят, че е най-добре. Те пренебрегват вътрешния глас и интуицията си. Толкова са заети да удовлетворят всички останали и да се съобразят с очакванията им, че губят контрол над живота си. Забравят какво ги прави щастливи, какво искат,от какво имат нужда … и в крайна сметка забравят за себе си. Имаме един живот – тук и сега. Трябва го вземем в свои ръце и да не позволяваме другите да отвличат вниманието ни от нашата истина.
2. Обвинявате всички останали. – Откажете се от нуждата да обвинявате другите за това, което имате или нямате, за това, което чувствате или не чувствате. Спрете да преотстъпвате на другите силата и отговорността за вашия живот. Или вие притежавате собствените си проблеми, или те ще притежават вас. Точка.
3. Оплаквате се непрекъснато. – Постоянната нужда да се оплаквате за какво ли не – хора, ситуации и т.н. – не води до нищо освен до нещастие и депресия. Никой не може да ви направи нещастни, нито една ситуация не може да ви депресира, осен ако не й позволите. да. Чувствата не са резултат от ситуацията, а от това как гледате на нея. Не е лесно да се приеме, но това е истината. Вашият живот е както го виждате. Не подценявайте силата на собствените си мисли.
4. Не сте готови да се провалите. – Посредствеността е удобна; защото избираме да не опитваме. Защото е по-лесно да говорите как ще научите или направите нещо ново, отколкото действително да го направите. Защото мислите, че всичко е прекалено трудно, така че просто ще го направите „утре“. Защото мразите работата си, но не търсите нова; защото е по-лесно отхвърлите отхвърлянето. Излезте от това състояние. Докато се размотавате и се проваляте в това да опитате, трябва всъщност да сте там, навън, и да се опитвате да се провалите, да предизвиквате себе си, да учите нови неща, да се проваляте, напредвайки, колкото се може по-бързо. Желанието за успех трябва да надмогне страха от провал. Защото, ако прекалено много се страхувате да не се провалите, няма да направите това, което е нужно, за да успеете.
5. Оставяте страха да решава бъдещето ви. – Страхът е чувство, а не факт. Ние сами го създаваме. Всичко е в ума ни. Променете нещата отвътре и отвън всичко ще си дойде на мястото. Както казва Франклин Делано Рузвелт: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“ Помнете това. Не позволявайте на страха да решава бъдещето ви. Нека вашите мечти да бъдат по-големи от страховете ви и действията – по-силни от думите ви.
6. Вярвате, че най-доброто е вече зад вас. – Това може би е най-трудното, но трябва да оставим миналото да си отиде! Да, никак не е лесно, особено когато то изглежда толкова по-добре от настоящето, а бъдещето – толкова несигурно. Но имайте предвид, че настоящият момент е всичко, което имате, и с което някога ще разполагате. Миналото, което днес копнеете да се върне – вероятно сте го пренебрегвали, когато е било настояще. Не си причинявайте това отново. Не пропилявайте настоящето си с едно минало, което няма бъдеще.
Ако има световни шампиони по дълголетие, то това безспорно са японците. Средната продължителност на живота в Япония е 86 години. Японците са спокойни, усмихнати и добронамерени, а наред с това са слаби и младолики до дълбока старост.
Каквито и фактори да определят тези качества на жителите от Страната на изряващото слънце, един е повече от основен, и това е техния начин на живот и хранене.
Ето 10 основни правила, които японците следват в ежедневието си и с които се обясняват причините за добрия им тонус и външен вид:
1. Японците не консумират полуфабрикати, те се хранят изключително с прясна храна, приготвена с минимална термична обработка.
2. Японците консумират много риба, именно тя е източник на Омега-3 мастни киселини, които са отговорни за запазването на добро здраве и младост.
3. Японците консумират големи количества кръстоцветни зеленчуци – карфиол, броколи, ряпа, зеле.
4. Соята и соевите продукти са едни от основните храни в менюто на японците. Соята съдържа големи количества белтъчини и незаменими аминокиселини, напълно съизмерими с тези, които се съдържат в месото.
5. Японците пият поне по две чаши зелен чай дневно. Той е един от най-мощните антиоксиданти, изключително средство за регенерация на клетките и за подтискане на развитието на раковите клетки.
6. Японците консумират синьо-зелените водорасли. Те заемат съществено място в японската кухня. Считат ги за суперхрана и мощен антиоксидант, който елиминира токсините в организма, а това забавя процесите на стареене.
7. В японската кухня не се смесват прекалено много продукти в едно ястие,порциите не се декорират. Това е в хармония с правилата на разделното хранене, което е доказало във времето ефективността си в борбата с излишното тегло.
8. Японците обожават да похапват пресни плодове и зеленчуци, това е техният начин да си набавят достатъчно минерали и витамини в естествен вид.
9. Когато готвят и сервират, японците използват малко съдове с малки размери, които не позволяват порциите да са излишно големи. Още един прийом срещу преяждане!
10. Японците се хранят бавно, дъвчат храната си продължително и винаги в спокойна обстановка. Този урок е един от първите, на който научават децата си.
Древна японска техника е в състояние да излекува редица болести, без да се налага да се подлагате на поредното медикаментозно лечение.