Четиво за носталгици по Соц-а

.

%d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8Преди часове получих информация от наш човек в Хавана ( ) по основна тема “автомобили и пътен транспорт”.
Докато е още топла, да прочетем за постиженията на Куба под мъдрото ръководство на Комунистическата партия.
Внимателно да четат и младите, и носталгиците по времената отпреди 1989 г. у нас.

“Бате, Голфа няма аналог тук. Имам предвид, че тук ЕВТИНА кола няма. Най-евтината кола, която може да се купи май е полски фиат, за 6,7,8к USD. Лада – 8-15к. Almendron (стара американска кола) – 6,10,15,20,25,30к. Модерна кола – ебало си е мамата. Тико 20к. Пежо 205 – 20к. Пежо 405 30к. Пежо 208 60к. Toyota Yaris 45к.

Тук важното е да е кола, да се движи, да може да се товари. Кола тук има един човек на всеки 500 или 1000 души (измислям си, но ако се окаже, че са повече – не бих се учудил).
Защо мислиш, че половината автопарк на острова е от американски коли, произведени преди 1959-та? Щото обичат антики? Не. Щото няма други. Тук колите са вечни, всичко се оправя, ремонтира, скалъпва. Нищо не се изхвърля. Пълно е с полски фиатчета, лади, москвичи, има волги, VW костенурки, стари шкоди от 60тте.
Американските коли (almendrones) пък се използват за работа, за товарене, повечето са маршрутки. За лична кола почти не се използват, защото са неикономични и трудни за поддръжка. Тъй като са снадени се трошат често, изискват непрекъсната поддръжка, която може да им се осигури само ако изкарват кинти. Те вървят от 10-20-30к, в зависимост от подобренията и състоянието.
По-новите, модерни коли обикновено са служебни или рентакар. Има и частни, които са продадени на някви хора по някви начини, примерно – една рентакар кола, след еди колко си години експлоатация се продава. Говоря ти за предимно китайски коли, тук там някоя корейска. Една такава кола ти знаеш, че нова в Бг струва 13,14,15к долара. Е тук, използвана няколко години – прас: 39к! Take it or leave it.
Абе тук мутресите се возят в лади бе!
Има и други коли, които не ми е ясно как са влезли, виждам джипове Toyota от 1999та, Mercedes 190, fiat punto, Mitsubishi lancer, те такива…

Чувам, че на някви известни хора, музиканти, артисти, спортисти и бог знае кой още им било позволено еди кога си, при еди кви си условия да си вкарат коли…
Въобще, тук колата е статус, лукс… В квартала улиците са пусти. Минава една кола на пет минути.
А без кола (95% от хората) си просто един pobre diablo. Такситата са скъпи за кубинците, маршрутките и те не са евтини, но в час пик забрави да хванеш някоя, ходиш километър по улицата и махаш кат улав и никой не ти спира.
А рейсовете… Да не обяснявам дори в най-бедните години в Бг никога не е било така.
Въобще тук транспорта е нещо страшно. Питай Оскар дали е ходил до Винялес или Варадеро? Пича за 30 години не е излизал от Хавана, не е пътувал никъде познава Куба по-малко от мен

.
Шибана страна, шибана, измъчвана от глад и жажда страна, %d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0където хората, незнайно защо са по-учтиви, по-мили, по-щедри и по-усмихнати от нас
Колите са нереално скъпи, наистина. Ама това става като смесиш пазарна и централизирана икономика, предприемачество – с монопол, свобода – със забрани и ограничения… Някъв абсурд.

От една страна тук примерно можеш да се регистрираш като частник – дъводелец, или строител, или обущар… но от друга: никъде, НИКЪДЕ не продават легално дърво, никъде не продават легално стомана, никъде не продават кожа, гума… Няма реално откъде да купиш суровина.

От една страна едно Тико е 20к. От друга: апартаментът на баща ми (90 квадрата) е 12к, супер апартамент 100 квадрата на пъпа на Хавана 50к, цигари 7 песо (малко повече от четвърт долар), газта, тока, телефона и рейса – много евтини. Храната с купони: направо без пари (вярно е, че е едно нищо).

От една страна:
Спане в хотел в центъра 200$,
от друга: спане в частна къща 30$.

Бутилка водка 30$, но литър наливен ром 1$.

Бутилка от литър и половина минерална вода: 2$. Сок от гуаяба на улицата: 5 песо (четвърт долар).

Средна заплата в държ. сектор 20$. ТаксИ до летището: 25-30$.

Скапано малко хладилниче куча марка (и в Илиянци няма да намериш такъв) 400$. Човек да ти чисти стълбището цял месец: 8$.

Маршрутка – половин-един долар. Рейс 40 сентавос (около 3-4 стотинки).

Дайкири в El Floridita: 6$.
Ебане на улицата 10-15-20$.

Пс: Бензина и нафтата са скъпи, но само балъците си ги купуват от бензиностанцията. Черния пазар е много голям. Купони няма. Идва пича със служебната кола и налива 10 литра, но му се таксуват 20. Разликата му се изплаща по 50 цента, примерно. След това тия десет литра се продават на К.А. на черно за долар.

Пс2: Проверих цените на колите под наем. Най-икономичния клас: 70 долара на ден, следващия: 100 долара.”

От Фейсбук

 

Глобализаторът, който дойде от студа

.

tbankersdeesРазкрития на Джо Щиглиц – тазгодишният носител на Нобеловата награда за икономика, за кръвопийствата на МВФ и Световната банка
 .
Грег Паласт
 .

Докато слушах обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка, очите ми се опулиха до изхвръкване. Например от разкритието как МВФ и финансовото министерство на САЩ са фалшифицирали изборите в Русия.

„Осъдиха хората на смърт,“ каза бившият апаратчик.

Той беше като изваден от книга на Джон льо Каре. Страхотният агент идва от студа, минава на наша страна и в многочасови интервюта разтоварва паметта си от чудовищните неща, извършени в името на една политическа идеология, зад която той е прозрял пълната й прогнилост.

Но пред мен седеше не някой изхабен шпионин от времето на Студената война, а къде по-сериозен „улов“. Джоузеф Щиглиц е бивш главен икономист на Световната банка. Новият световен икономически ред е до голяма степен негова осъществена теория.

Интервюирах Щиглиц в продължение на няколко дни – в Кеймбридж, в един лондонски хотел и във Вашингтон през април 2001 г. – по време на голямата говорилня на Световната банка и Международния валутен фонд. Вместо да Разкрития на Джо Щиглиц – тазгодишният носител на Нобеловата награда за икономика, за кръвопийствата на МВФ и Световната банка Грег Паласт Докато слушах обвиненията на бившия главен икономист на Световната банка, очите ми се опулиха до изхвръкване. Например от разкритието как МВФ и финансовото министерство на САЩ са фалшифицирали изборите в Русия. „Осъдиха хората на смърт,“ каза бившият апаратчик. Той беше като изваден от книга на Джон льо Каре. Страхотният агент идва от студа, минава на наша страна и в многочасови интервюта разтоварва паметта си от чудовищните неща, извършени в името на една политическа идеология, зад която той е прозрял пълната й прогнилост. Но пред мен седеше не някой изхабен шпионин от времето на Студената война, а къде по-сериозен „улов“. Джоузеф Щиглиц е бивш главен икономист на Световната банка. Новият световен икономически ред е до голяма степен негова осъществена теория. Интервюирах Щиглиц в продължение на няколко дни – в Кеймбридж, в един лондонски хотел и във Вашингтон през април 2001 г. – по време на голямата говорилня на Световната банка и Международния валутен фонд. Вместо да председателства срещите на министри и банкери, Щиглиц бе държан в безопасно изгнание отвъд полицейските кордони – барабар с протестиращиге монахини с огромния дървен кръст, с боливийските профсъюзни лидери, родителите на деца, болни от СПИН, и други недоволни от глобализацията. Някогашният най-вътрешен човек бе станал пълен аутсайдер. През 1999 г. Световната банка го уволни. Не му бе позволено кротко да се оттегли; научих, че финансовият министър на САЩ Лари Самърс настоявал за публично отлъчване за Щиглиц, който за първи път, и то съвсем меко, бе изразил несъгласието си с глобализаторския стил на СБ. Тук, във Вашингтон завършихме последното от няколкочасовите интервюта за „Обзървър“ и Би Би Си за истинските, често скрити действия на МВФ, СБ и собственика на 51% от акциите й – щатското финансово министерство. Тук от неназовани източници (не Щиглиц) получихме набор документи с гриф „поверително“, „с ограничен достъп“, „да не се огласява без разрешение на Световната банка“. Щиглиц ми преведе една от бюрократщините – „Стратегия за държавно подпомагане“. Има такава стратегия за всяка по-бедна държава, разработена, според СБ, след внимателно проучване в страната. Но според Човека Отвътре проучванията на банковите екипи се състояли предимно от подробна инспекция на петзвездните хотели. Те приключвали със среща на чиновниците със съответния просещ финансов министър, на когото връчвали за „доброволен“ подпис предварително изготвено от банката споразумение. (Разполагам с доста такива документи.) Банката връчва все една и съща програма от четири стъпки. Първата стъпка е приватизацията, която според Щиглиц е по-точно да се нарича рушветизация. Местните държавници, вместо да се опълчат срещу разпродажбите на държавните предприятия, използвайки изискванията на Световната банка да се затварят устите на местните критици, радостно шиткат електрическите и водоснабдителните си компании, разказва Щиглиц. „Виждаше се как им лъсват очичките при перспективата да получат 10-процентни комисиони в швейцарски банкови сметки за клъцването на няколко милиарда от продажната цена на националните активи.“ И правителството на САЩ знаеше това, обвинява Щиглиц, поне в случая на най-голямата „рушветизация“ – разпродажбата през 1995 г. в Русия. „Мнението на финансовото министерство на САЩ беше, че ходът е великолепен, тъй като искаме Елцин да бъде преизбран. Не ни пука, че изборите няма да са честни, а купени. Искаме парите да идат при Елцин като финансови инжекции за неговата кампания.“ Щиглиц не е психар, бълнуващ за световни заговори. Човекът е бил много вътре в играта като председател на икономическия съвет на президента Клнтън, тоест бил е член на кабинета му. Най-пагубно според него е, че подкрепяните от САЩ олигарси са оглозгали индустрията на Русия и в резултат на корупционната схема националното производство се е свило наполовина и е довело до депресия и глад. Планът на МВФ и СБ с мотото „спасете икономиката си сами“ е абсолютно един същ за най-разнокалибрени държави. След рушветизацията втората стъпка е либерализация на капиталовия пазар. Теоретично дерегулацията на капиталовите пазари позволява на инвестиционните капитали да влизат и излизат от страната. За нещастие, както стана в Индонезия и Бразилия, парите се движеха само навън и все навън. Щиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Суми в брой влизат само за спекулации с недвижими имоти и валута, но и при най-слабия сигнал за неприятности просто изчезват. Резервът на страната може да бъде източен за броени дни и дори часове. И когато това се случи, МВФ изисква от тези държави да повишат лихвите до 30%, 50% и 80%, за да изкушат спекулантите да им върнат собствените им източени фондове. „Резултатът можеше да спредседателства срещите на министри и банкери, Щиглиц бе държан в безопасно изгнание отвъд полицейските кордони – барабар с протестиращиге монахини с огромния дървен кръст, с боливийските профсъюзни лидери, родителите на деца, болни от СПИН, и други недоволни от глобализацията. Някогашният най-вътрешен човек бе станал пълен аутсайдер.

През 1999 г. Световната банка го уволни. Не му бе позволено кротко да се оттегли; научих, че финансовият министър на САЩ Лари Самърс настоявал за публично отлъчване за Щиглиц, който за първи път, и то съвсем меко, бе изразил несъгласието си с глобализаторския стил на СБ.

Тук, във Вашингтон завършихме последното от няколкочасовите интервюта за „Обзървър“ и Би Би Си за истинските, често скрити действия на МВФ, СБ и собственика на 51% от акциите й – щатското финансово министерство.

Тук от неназовани източници (не Щиглиц) получихме набор документи с гриф „поверително“, „с ограничен достъп“, „да не се огласява без разрешение на Световната банка“.

Щиглиц ми преведе една от бюрократщините – „Стратегия за държавно подпомагане“. Има такава стратегия за всяка по-бедна държава, разработена, според СБ, след внимателно проучване в страната. Но според Човека Отвътре проучванията на банковите екипи се състояли предимно от подробна инспекция на петзвездните хотели. Те приключвали със среща на чиновниците със съответния просещ финансов министър, на когото връчвали за „доброволен“ подпис предварително изготвено от банката споразумение. (Разполагам с доста такива документи.)

Банката връчва все една и съща програма от четири стъпки.

Първата стъпка е приватизацията, която според Щиглиц е по-точно да се нарича рушветизация. Местните държавници, вместо да се опълчат срещу разпродажбите на държавните предприятия, използвайки изискванията на Световната банка да се затварят устите на местните критици, радостно шиткат електрическите и водоснабдителните си компании, разказва Щиглиц. „Виждаше се как им лъсват очичките при перспективата да получат 10-процентни комисиони в швейцарски банкови сметки за клъцването на няколко милиарда от продажната цена на националните активи.“

И правителството на САЩ знаеше това, обвинява Щиглиц, поне в случая на най-голямата „рушветизация“ – разпродажбата през 1995 г. в Русия. „Мнението на финансовото министерство на САЩ беше, че ходът е великолепен, тъй като искаме Елцин да бъде преизбран. Не ни пука, че изборите няма да са честни, а купени. Искаме парите да идат при Елцин като финансови инжекции за неговата кампания.“

Щиглиц не е психар, бълнуващ за световни заговори. Човекът е бил много вътре в играта като председател на икономическия съвет на президента Клнтън, тоест бил е член на кабинета му. Най-пагубно според него е, че подкрепяните от САЩ олигарси са оглозгали индустрията на Русия и в резултат на корупционната схема националното производство се е свило наполовина и е довело до депресия и глад.

Планът на МВФ и СБ с мотото „спасете икономиката си сами“ е абсолютно един същ за най-разнокалибрени държави. След рушветизацията втората стъпка е либерализация на капиталовия пазар. Теоретично дерегулацията на капиталовите пазари позволява на инвестиционните капитали да влизат и излизат от страната. За нещастие, както стана в Индонезия и Бразилия, парите се движеха само навън и все навън. Щиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Суми в брой влизат само за спекулации с недвижими имоти и валута, но и при най-слабия сигнал за неприятности просто изчезват. Резервът на страната може да бъде източен за броени дни и дори часове. И когато това се случи, МВФ изисква от тези държави да повишат лихвите до 30%, 50% и 80%, за да изкушат спекулантите да им върнат собствените им източени фондове.

„Резултатът можеше да се предвиди“, казва Щиглиц за приливните вълни на „горещи пари“ в Азия и Латинска Америка. По-високите лихвени проценти изядоха стойността на собствеността, сринаха индустриалното производство и ометоха държавните хазни.

Точно в този момент МВФ повлича задъхващата се нация към стъпка номер три: пазарно ценообразуване – причудлив термин за повишаване цените на хранителните продукти, водата и енергоносителите. Това води, както може да се очаква, до стъпка три и половина, която Щиглиц нарича „МВФ бунт“.

Този бунт е болезнено предвидим. „Държавата е напълно съсипана, а МВФ се възползва от ситуацията, за да изстиска и последната й капка кръв. Нагнетяват парата все повече и повече, докато целият котел експлоадира“ – това се случи в Индонезия през 1998 г., когато МВФ спря помощите за храна и гориво за бедните. В Индонезия избухнаха безредици. Има и други примери – боливийските бунтове за цените на водата миналата година и през февруари т. г., метежите в Еквадор заради натрапеното от Световната банка увеличение на цените на газа. Човек остава с впечатлението, че и бунтовете са заложени в плана.

И си е така! Щиглиц не е знаел, че хора на Би Би Си и „Обзървър“ във Вашингтон са успели да се доберат до няколко документа от Световната банка, всички с досадните грифове „поверително“, „за ограничено ползване“, „не подлежи на разпространение“. Един от тях е „Временната стратегия за подпомагане на страната“ – за Еквадор. В него няколко пъти с пълно равнодушие се съобщава, че стратегията ще предизвика „социални безредици“ – според бюрократичния им израз за една пламнала държава.

Това не е изненадващо. В секретния доклад e отбелязано, че планът американският долар да стане валутна единица на Еквадор е сринал 51% от населението под прага на нищетата. Планът на СБ за „подпомагане“ включва и съвет да не се обръща внимание на страданията и да се потъпкват гражданските вълнения с „политическа решимост“ – и с още по-високи цени.

Бунтовете, предизвикани от МВФ (под бунтове разбирам мирни демонстрации, разпръснати с куршуми, танкове и сълзотворен газ), предизвикват ново паническо изнасяне на капитали и фалити на правителства. В това икономическо „подпалвачество“ има и добра страна – за чуждите корпорации. В такива моменти те дооглозгват остатъците от активите – примерно, още някоя минна концесийка или пристанище, разпродадени като на пожар на съответните смешни цени.

Щиглиц отбелязва, че МВФ и СБ не са чак толкоз безсърдечни привърженици на пазарната икономика! Например МВФ изсипа десетки милиарди долари, за да спаси от банкрут индонезийските финасисти след прекратяването на субсидиите за хранителни продукти – а всъщност спаси американските и европейски банки, от които индонезийците бяха взели заеми.

Моделът се очертава – в тази система има много губещи, но само един печели. „Един“ в случая е събирателен образ на западните банки и американската хазна. Те обират каймак за милиарди долари от тая безумна международна капиталова маслобойна. Щиглиц ми разказа как в началото на кариерата си в Световната банка е имал злочесто запознанство с новия президент на Етиопия, избран в първите демократични избори. СБ и МВФ наредили на Етиопия да прехвърли парите за помощи към сметка във валутния резерв на САЩ, който изплаща мизерна 4-процентна лихва. В същото време Етиопия била принудена да заема долари при лихва 12%, за да изхрани населението си. Новият президент умолявал Щиглиц за позволение парите за помощи да послужат за възраждане на нацията. Но не! Плячката отпътувала директно за подземните трезори във Вашингтон.

Стигаме до четвъртата стъпка на това, което МВФ и СБ наричат „стратегия за намаляване на бедността“: това е свободната търговия, но по правилата на Световната търговска организация и Световната банка. Щиглиц оприличава свободната търговия в стил СТО на опиумните войни. „И те са се водели, за да се отворят пазарите“, казва той. Както през 19-ти век, днес европейците и американците събарят бариерите пред своите стоки на пазарите на Азия, Латинска Америка и Африка, но същевременно барикадират собствените си пазари срещу селскостопанската продукция на страните от третия свят.

В опиумните войни Западът използва военни блокади, за да отвори нови пазари за необузданата си търговия. Днес Световната банка може да поръча финансова блокада, която е също толкова ефикасна – и понякога също толкова смъртоносна.

Щиглиц особено се възмущава от т. н. „Споразумение за правата върху интелектуалната собственост на Световната търговска организация“. Именно въз основа на това споразумение новият световен ред „осъжда хората на смърт“, като налага върху патентованите лекарства непосилни мита и отчисления за западните фармацевтични компании.

Между другото, не се мъчете всеки път да разшифровате какво беше МВФ, какво – СБ, и какво – СТО (Световната търговска организация). Това са взаимнозаменяеми маски на една обща властова система. Преплетени са посредством т. нар. „спусъчен механизъм“. Звучи застрашително, а ето как действа: щом се тегли заем от СБ за училищни нужди например, „спусъкът“ автоматично задейства изискването да се изпълняват всички условия, налагани върху съответната държава от правилата и на СБ, и на МВФ (средно по 111 за държава).

Всъщност, казва Щиглиц, МВФ изисква от длъжниците си наказателна търговска политика, която надхвърля официалните правила на Световната търговска организация.

Най-голямото притеснение на Щиглиц е, че секретните планове на Световната банка, основани на абсолютистката й идеология, не подлежат на никакво обсъждане или несъгласие. Въпреки натиска и усилията на Запада за въвеждане на демократична избирателна система в целия развиващ се свят, тъй наречените програми за намаляване на бедността всъщност подкопават демокрацията.

Пък и не сработват, пустите му планове. Под мъдрото ръководство на МВФ производителността в Черна Африка се срина в бездънна пропаст… А да има някоя страна, избягнала печалната участ? Да, отговаря Щиглиц – Ботсвана! С кой номер? „Просто казаха на МВФ да се разкара оттам.“

Добре де, г-н Многознайко Щиглиц, ами вие по кой начин бихте подпомогнали развиващите са страни? На това предизвикателство професорът отговори така: с радикална поземлена реформа, която да разбие едрата частнособственическа система; с атака срещу ограбващите лихварски ренти (най-често на стойност 50% от добива на арендатора), които се налагат от поземлените олигархии по цял свят.

Не можех да не го попитам и друго – защо, щом той е бил баш икономистът на СБ, банката не се е вслушала в тия негови предложения.

„Ако се отрече правото на частната поземлена собственост, това ще размести властовите елити. А това хич не е приоритет на банката.“

Така си е…

И най-сетне питам – кое го е накарало да си захвърли хубавата служба?

Оказва се, това бил отказът на банките и американското министерство на финансите да променят политиката си дори при очевидния провал на монетарните им танци в 4 стъпки, причинили толкова страдания и лишения. Всеки път, когато свободно-пазарното лечение на нечия икономика даде фира, МВФ просто настоява да се приложат още по-надълбоко мерките на свободния пазар.

Като средновековни лечители са“, сухо каза Човекът Отвътре. „Когато пациентът умре, казват – брей, май не трябваше да спираме кръвопускането, а? Имаше в него още кръвчица за източване!“

…От разговорите с Щиглиц ми стана убеждението, че за да се излекуват световните кризи и мизерията, решението е съвсем просто: да се разкарат кръвопийците.

segabg.com

Какво е социализъм, комунизъм и капитализъм? Обясняваме с крави

.

крави.

Основни понятия

 

Феодализъм: Имате 2 крави. Вашият господар прибира час от млякото.

.
Социализъм: Имате 2 крави. Давате едната на съседа.

.
Комунизъм: Имате 2 крави. Държавата прибира и двете крави и ви дава малко мляко.

.
Тоталитаризъм: Имате 2 крави. Правителството взема и двете, а вас мобилизира в армията.

.
Диктатура: Имате 2 крави. Правителството взема и двете, а вас ви разстрелва. Млякото се забранява.

Класически капитализъм: Имате 2 крави. Продавате едната и купувате бик. Стадото ви се множи, а икономиката расте. Продавате стадото и със спечелените пари излизате в пенсия.

***

Капитализъм по американски: Имате 2 крави. Продавате едната и принуждавате втората да увеличи производството на мляко 4 пъти. След това наемате консултант да изясни защо кравата е умряла.

Капитализъм по френски: Имате 2 крави. Излизате на протест, организирате безмирици и блокирате пътища, защото искате три крави.

Капитализъм по италиански: Имате 2 крави, но не знаете къде са. Решавате да излезете на обяд.

Капитализъм по испански: Имали сте 2 бика, но сте организирали корида, убиват ги и двата, вие плюете на всичко, защото започва сиестата.

Капитализъм по Сорос: Имате 2 крави. Продавате 3 крави на дъщерна компания в Корея, използвайки кредит от брюкселска банка, взет на името на тъща ви. После купувате обратно вече 4 крави с помощта на американски посредник, който оформя на ваше име дарение, за да не плащате данък за 5 крави. Евросубсидиите, които вземате за млякото от 6 крави, инвестирате в корейска дъщерна компания; в годишния отчет пишете, че имате 8 крави, а когато в хода на одиторската проверка се изясни, че нищо не разбирате от крави, вдигате ръце и се кълнете в господ, че не знаете защо оборът ви е празен!

Капитализъм по швейцарски: Имате 5 000 крави. Нито една от тях не ви принадлежи, но вие ги доите и вземате и пари от собствениците за това, че ги пазите.

Капитализъм по индийски: Имате 2 крави. И се молите на тях.

Капитализъм по английски: Имате 2 крави. И двете са „луди“.

Капитализъм по иракски: Всички мислят, че сте пълен с крави. Вие им казвате, че нищо нямате. Никой не ви вярва и в резултат ви бомбардират, а после окупират страната ви. Вие, както и преди това, нямате крави, но сега поне вече сте част от Демокрацията.

Капитализъм по пакистански: Вие никога не сте имали крави, но искрено смятате, че индийските крави са ваши.

Капитализъм по руски: Имате 2 крави. Броите ги и разбирате, че имате 5 крави. Отново ги преброявате и разбирате, че имате 47 крави. После пак ги преброявате и разбирате, че имате 14 крави. Поголовието намалява, време да отворите нова бутилка.

Капитализъм по български (добавен от автора на блога): Шуробаджанизъм в действие. Пасищата се отдават под аренда на приятели и роднини на управляващите с цел кравите на опозицията да измрат, та да нямат мляко да напазаруват гласове, на следващите избори.

Jilo.bg

Опит за преврат в България по часове и минути

.

tankНеделя: Няма да е сега, че много жега
Понеделник 7:13 – забелязват се първите организационни дейности по готвения цели два дни преврат – четирите танка на армията ни опитват да излязат по улиците в София
7:36 – единият не успява да се включи в трафика, заради тежкото задръстване и ремонтите по улиците
7:42 – медиите предават пряко настаналата вакханлия около опита да изкарат стари танкове от военноисторическия музей на ул. Черковна
7:58 – пазачът на музея разкарва с викове „К‘ви сте вий, бе, вашта мама?!“ военните, които се опитват да избутат танк Сау Т-3 Майбах, модел 1940 година
8:14 – медиите съобщават за пропаднал танк в разкопките за метрото на бул. Черни връх
8:26 – БМВ 3-та серия предрежда танк на светофара на Софийския университет. Водачът на БМВ-то се сбива с танкиста.
9:02 – над София прелитат двата изстребителя на армията, единият обаче бива бързо върнат в базата си, защото няма пари за гориво
9:15 – Бойко Борисов дава изявление от къщата си в Банкя и казва, че преврат няма, но скоро ще бъде овладян
9:27 – Нова Телевизия дава сутрешния блок на Гала, където псевдолекарка обяснява за чудното въздействие на кисненето на крака с гъбички в леген с гореща вода и морска сол. Горе на екрана върви надпис, че скоро ще има пряко включване с информация за преврата.
10:04 – военни затварят летищата и отменят всичките четири полета за деня
10:27 – войници нахлуват в сградата на БНТ на Сан Стефано 29. Не са пуснати на входа от леля Пенка и се насочват към другите телевизии
11:15 – четвъртият танк все пак стига до парламента и войниците около него започват да крещят към сградата – „Предайте се, вече не сте на власт!“. Вътре обаче няма никой.
12:00 – групи цигани започват да се въртят около танка с думите „Т‘ва ще го ползвате ли?“
12:03 – за три минути танкът е оставен без надзор и циганите го разкостват и го отмъкват за метал
12:25 – превратът е потушен, граждански патрули на Динко от Ямбол водят военните, вързани със свински опашки
13:12 – вече няма следи ни от преврат, ни от танкове по улиците. Бойко излиза с изявление: „Демокрацията победи! Вие какво искахте, да върнете БСП на власт ли? Не виждате ли, че аз съм единствената ви алтернатива?“
13:45 – Борисов вече е в Габрово, където реже лентички при откриването на нова детска площадка
13:52 – Валери Симеонов и Ангел Джамбазки казват, че понеже нямаме читава армия, един преврат не можем да направим като хората
14:07 – така и никой не разбира, кой стои за преврата, но това вече няма значение, тъй като други интересни неща се случват. От фондация Америка за България съобщават, че Путин е виновен за всичко това
14:14 – БСП обявяват преврата все пак за успешен
14:26 – Нова Телевизия започват пряко предаване за преврата.

Милена Маркова/Феисбук

Притча за двете криви тухли

.

78165914_10_800x600_dekorativni-oblitsovachni-tuhli-Една история, която ще ви накара да видите по друг начин себе си, другите и живота въобще. Една история, която ще ви промени и ще ви обогати. Една история, която трябва да прочетете!

След като купихме земята за манастира през 1983 г., останахме без пукнат грош… Бяхме бедни монаси, на които им трябваха постройки. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя…

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да є се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването, развеждах един посетител и той я видя.
– Хубава стена – подхвърли той непринудено.
– Господине – отвърнах изненадано, – да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?
Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.
– Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли, отделно от двете „сгрешени“. Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми „бодяха“ очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко – да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една
„хубава тухлена стена“. Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено „двете криви тухли“? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само „двете лоши тухли“? Всъщност, добрите, съвършените тухли са неимоверно повече – отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите, – но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една „много хубава стена“.

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от „сгрешените“. Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Разказвал съм тази случка много пъти. Веднъж при мен дойде един строител, който ми довери професионална тайна.
– Ние, строителите, винаги допускаме грешки – започна той, – но на клиентите казваме, че това е „белег за оригиналност“, който никоя от къщите наоколо няма. След което им вземаме още няколко хилядарки отгоре!

Така че има вероятност „уникалните характеристики“ на къщата ви да са били
първоначално грешки. По същия начин онова, което приемате за грешки и недостатъци в себе си, в своя партньор или в живота по принцип, може да се превърне в „уникални черти“, които ще обогатят живота ви на този свят – стига да престанете да се вторачвате в тях.

из Отвори сърцето си – будистки приказки за щастие от Аджан Брам

gnezdoto.net

ЖЕНАТА С ИЗВЕХТЯЛАТА РОКЛЯ И ФАМИЛИЯ ИЗВЕСТНА ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ

.

StanfordsЕдин ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:

– Президентът ни ще отсъства през целия ден.

– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.

Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.

– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?

Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:

– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.

Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.

– Госпожо, – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.

– В никакъв случай, – побързала да възрази жената, – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.

Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал.

– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!

Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:

– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?

Мъжът кимнал утвърдително.

Президентът на Харвард изглеждал объркан.

Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.

От Уикипедия: «Станфорд е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…»

Превод: zenom.pro

Аритметиката на Лола Монтескьо

.

Image_5570109_126Доста се позабавлявах вчера с  журналистка ни, Капка Тодорова, известна още под псевдонима 

А) Момето не може да смята.

Б) Дезинформира умишлено.
В) Хаотично мята цифри.

Ама да започна от начало.
В материала момето е написало, че на изборите в Австрия, печелившият кандидат (Ван дер Белен) е постигнал това с 3% разлика, което е меко казано смехотворно, да не кажа груба манипулация на истината, която беше 10 пъти по-малка, т.е. 0,3%.
DokВ течение на коментираното бях изключително добре информиран, по простата причина, че живея в Австрия над 30 години (политически емигрант бях, избягал от комунистическия Рай, през далечната 1984-та, а от 87-ма съм австрийски гражданин), т.е. повече от половината ми живот съм прекарал в Австрия и политическите и обществени събития в тази страна, пряко ме засягат.
Честно да си кажа, доста ме натъжи, че се залъгват българските читатели със свободни съчинения. Независимо дали от липса на действителна информация, комични математически познания или груба умишлена дезинформация, написаното уронва авторитета на едно от що годе реномираните български издания.
Затова ѝ написах на стената следния постинг:

„Капке, Ван дер Белен спечели в Австрия не с 3%, а с 0,3%. Не е едно и също, ако ти е убегнало по математика.“

Kapka Todorova - Kopie.

Божеее, като се впрегна таз‘ жена да ме убеждава, че не съм бил прав, щото видите ли… и носи от девет кладенци глупости, коя от коя все по-големи небивалици, та да склоня на нейното.
Ама няма начин. В статията тя сама си противоречи, помествайки първо победа с 3%, а после публикувайки реалния резултат, който беше 50,3% за Ван дер Белен и 49,7% за Хофер.
Забележката ѝ, че първо написала 3%, защото изпратила материала преди да завършат изборите, на базата на някакво съвсем ранно преброявана (добре, че не е използвала резултата след преброяването само на първия получен вот, защото тогава победата щеше да е за един от двамата кандидати, според нейните изследвания,  100 процентова), не може да отговаря на истината и е инфантилна детска лъжа, защото в същия материал, веднага след „процентите‘ помества и разликата в гласовете (31000), които отразяват 0,3% разлика. Да не говорим, че по-долу тя описва и реалния резултат, ама без да „изчислява“ разликата. С други думи, лъжлива повлекана, която с всички средства се стреми за кашира плиткоумието си.
Това ме кара да съм почти сигурен, че чисто и просто математиката не ѝ е най-силната страна, меко казано.
Последното убеждение ми се затвърди и когато изневиделица, около полунощ, към дискусията цъфна и един  млякащ „софиянец“, уж живущ в Германия, снимал се гол до кръста в профилната снимка. Що за птица беше този тип и въобще реален ли е или трол под чуждо име и с измислен профил, е друг въпрос.
Комичното беше, че и той реши да пробва математическите си дарби и пльосна небивалицата, че и аз не бил съм прав, защото 50,3-49,7=0,6, което значело, че и аз не съм бил прав и победата била 0,6%…
Всичко това става под еуфористичния поглед на милата „журналистка“, която лайква ли лайква, всеки негов постинг.
Тогава излязох от нерви и написах обяснение, разбираемо като за инфантилни, давайки следния пример:

Ако в едни избори има 100 гласоподаватели, които представляват 100-те процента, то всеки гласоподавател е и 1% от общата маса.
Да приемем, че 51 от тях гласуват за печелившата страна, а за губещата остават съответно 49 гласа, то печелившата печели с 1 глас или с 1%, а не 51%-49%=2%, защото единия човек натежал на везната, не може да се удвои…
Тоест, брои се това, което е над 50%. С него се печелят избори при двама кандидати.


Елементарно е, ама в часовете по смятане не трябва да си се щипал със съучениците/съученичките…
Явно това обяснение съкрушикапка тодорова тотално „журналистката“ защото тя побърза да изтрие всичко и на бърза ръка да ме отстрани, за да не развалям имиджа ѝ, при комичната ситуация, в което сама се беше затлачила до шия, аплодирайки тоз‘ балкански гений.
За съжаление, триенето на компрометиращи постинги и блокирането на неудобни контакти, помага само повърхностно и кратко, защото фундаменталните проблемите, които снишаващия се по този начин, остават.
Между другото, на мен ми стана ясно, че каката така затъна в блатото, та единствения изход за нея е да ме блокира и да изтрие дискриминиращото я, на собствената ѝ стена. Усетих го, когато въпреки подчертано учтивия ми тон (целейки в никакъв случай да не ѝ дам възможност за нещо друго да се заяде и да премести темата), дори на ‚Ви‘ общувайки с нея, получих предупреждение за особен тон. Тогава всичко ми стана ясно. Въпрос на време е, да не ѝ издържат нервичките и всичко да изтрие. Защото по-лесно е така, а и беше посред нощ и е очаквала, че малко хора са били свидетели на джапането ѝ в калта.
Както и да е, ама това само по себе си дава и повод за размисъл, колко достоверни са някои самоизтъкващи се на всяка крачка, списващи братя и сестри, както и какъв е техния действителен умствен багаж.
Да си верен на работодателя ти и да следваш безкомпромисно политиката на медията, не винаги дава добра атестация за професионален журнализъм.
Както и нейния ‚politisch-korrekten Erziehungs-Journalismus‘ няма да ѝ помогне да бъде забелязана от немските издания. Ще си продължи в родните, като прибягва и до социални помощи в Германия.
Нахвърлих тези редове, та дано момето не прави за напред подобни грешки. Тогава няма и да  изпада често,  в подобни комични ситуации.
А иначе ѝ желая, здраве и добро настроение!

Стефан К.

Манифест за софрата

13131298_1091636864210705_6959302736717182932_o - Kopie
Мила Владкова·
Няма леви, няма десни – всички са чудесни.
Няма ляво, няма дясно – всичко е прекрасно.
Леви, десни, десни леви – с манифест в ръката,
крачат бодри и сплотени в марша към софрата.
Снимка: vEvesti.bg
.

ПРОИЗХОДЪТ НА ТРАДИЦИОННАТА БЪЛГАРСКА НОСИЯ

.

До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.

Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.

През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав[1] стр. 21.

Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.

Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат  Пригорие,  Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.

Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.

TRAC-NOSIYA-Kopie

По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци.

Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.

Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.

ORNAMENT 1 KopieORNAMENT 2 Kopie

За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии.

Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук  е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308

Trak Obleklo KopiePhrygian KopieЕто, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.

 

*****                                                  *****                                              *****

 

Използвана литература и пояснения:

1.D. Norton – Taylor, De Kelten, Time-Life Books BV, Brepols Fabrieken,  Eindhoven, 1975;

  1. Gh.Aldea, Elements de Comunication des GetoDaces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
  2. Г. Ценов,Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
  3. тракийски етнически субстрат http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_3.htm#1

6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;

*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти  век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри  ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.

** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.

Павел Серафимов – sparotok

 

 

Тимусната жлеза – точката на младостта

.

timusТочка на младостта в нашето тяло?

Убедени сте, че такава точка не съществува?

Какво знаете за собственото си тяло? Фактът, че имате сърце, стомах, бъбреците и черен дроб? Всъщност, вселената на нашето тяло включва много органи, за които ние дори не сме чували. Един такъв орган е тимуса или тимусна жлеза. Тимус на гръцки означава “жизнена сила” и това никак не е случайно.

Тимуса е централен орган на имунната система. При новородено бебе тимусната жлеза е напълно развита и през първата година от живота достига максимален размер от 25 cm3. Теглото на тимуса при шестмесечно бебе достига до 20 гр, което представлява 0,5 % от телесно тегло. Животът на детето през първите 2-3 години до голяма степен зависи от тази жлеза. По време на този период на клетките на имунната система попадайки в  тимуса преминават  ” курс по бойната подготовка”, където част от новите попълнения, се елиминира, а успешните клетки се превръщат в Т-лимфоцити – “специалните сили”, които могат да неутрализират инфекция, вируси, туморни клетки и патологични промени.

Има ли живот след смъртта на тимуса?

Този орган е пример за изключително преждевременно стареене и умиране. Размерът на тимуса намалява с възрастта, а епителните клетки и се заменят със съединителна и мастна тъкан. На 50-60 години,човек има три пъти по-малка жлеза, а при по-възрастните хора тя отсъства. Но да се страхуваме от естествения процес на изгасване на жлезата, не си струва. Това не е опасно за човешкия живот, тъй като през първите пет години от активната си работа тимуса осигурява нашето тяло достатъчен запас от Т-лимфоцити. Също така част от функциите на тимусната жлеза се предават на клетките на кожата, които синтезират хормони.

Точка на Младостта

Лекарите казват, че колкото по-късно се случва замирането на функциите на тимусната жлеза, толкова по-добре. Експериментите показват, че тимусът може да забави биологичния часовник.Показателен пример за това е тимусната трансплантация на две кучета. На младо животно имплантирали стара жлеза и в резултат на това то остарява бързо и изнемощява. На възрастно куче трансплантирали млада тимусна жлеза и в резултат животното бързо се възстановява, става активно, повишава се апетита му и то започва да изглежда по-младо.

Как тимуса забавя стареенето? Освен подготовката на “специалните сили“ от Т- лимфоцити, жлезата  произвежда тимусни хормони, които допринасят за регенерирането на кожата, подобряват възстановяването на клетките и стимулират работата на имунната система. Тимусната жлеза секретира в кръвта биологично активни фактори: растежен фактор, фактор който намалява концентрацията на калций в кръвта, инсулиноподобен фактор, понижаващ съдържанието на захар в кръвта. Накратко тимусът е способен значително да подмладява организма.

Как да се намери точката на младостта?

“Ако искаш да скриеш нещо надеждно, го постави на най-видното място” – така може да се каже за най- мистериозния орган на имунната система – точката на жизнеността и младостта на нашия организъм. Да я намерете е лесно. Необходимо е да поставите събрани два пръста под вдлъбнатината на ключицата. Това е приблизителното местоположение на тимусната жлеза – централната част на гърдите, точно зад гръдната кост.

Как да се съживи точката на младостта?

Дегенерацията на тимуса може да се спре. Възможно е дори да го възстановите. За тимуса е полезно всичко, което укрепва имунната система – подходяща храна, закаляване, топлинни процедури.

Има един много лесен и ефективен метод за въздействие върху тимуса, ефективно стимулиращ вътрешната жизненост – почукване, поглаждане и масажиране на тази точка. Поставете върха на пръстите или леко свит юмрук върху точката на младостта и започнете леко почукване на мястото. Изберете приятен за вас ритъм на почукване. За да активирате тимуса са достатъчни 10-20 повторения.. Ако правите това редовно сутрин и няколко пъти през деня, то точката на младостта ще се активира и ще се почувствате много по-енергичен, весел, може да усетите “мравучкане” по тялото или да изпитате чувство на радост. Въпреки привидната незначителността на процедурите, тяхното положително въздействие е необичайно голямо и има огромно влияние върху оздравяването и подмладяването на организма.

Оздравяването на тимусната жлеза може да се извърши с помощта на хранителна добавка от естествена жлезиста тъкан на капсули или с  биорезонансната терапия, при това въздействието ще бъде електромагнитно и информационно ниво. Този вид корекции могат да повишат ефективността на тимуса до нивото на много по-млад организъм.

Ние търсим „точката на щастието.“ Откриваме я и работи с нея. За щастие, не трябва да отиваме далеч. Точката на щастието е в нас. Това е тимусната жлеза, която се намира в центъра на гърдите. Източната медицина я нарича „точка на щастието“, и с право!

Тази жлеза помага за неутрализиране на негативната енергия, укрепване на имунната система, поддържа здравето.

Докосвайте, галете, масажирайте тази точка, и не след много дълго време ще откриете колко ефективна е тя. Това помага да се повишат енергийните ни вибрации на по-високо ниво. Тимусната жлеза поддържат енергията на тялото ни.

Ето защо, когато нашата енергийна система е извън равновесие, тя може да помогне, защото тимусната жлеза е мост между мозъка и тялото.

По време на стрес тимусната жлеза се свива, което води до намаляване на жизнеността.

Как да се стимулира тимуса?

Това може да стане с юмрук, като Тарзан от филма, но не е необходимо нито да викате толкова силно, нито да се катерите по дърветата, нито да биете силно с юмруци в гърдите.

Можете да почуквате или да галите пръсти. Направете това за около 20 секунди и се вдишва дълбоко в същото време. Можете да си повтаряте на ум в същото време: „Всичко е добре в моя свят“, или „Аз съм млад, здрав, красив“ или каквото и да е друго позитивно твърдение.

Как ще разберете, че тимуса се е засилил?

Ще усетите прилив на нова, чиста енергия. При правилно активиране на точката на щастието ще почувствате по тялото си леко „мравучкане“. Може да отнеме известно време, докато се появи това усещане. Не очаквайте резултати веднага. Бъдете последователни и търпеливи. Правете това упражнение всеки ден. След време определено ще почувствате ефекта, и ще бъдете приятно изненадани.

Ако имате чести пристъпи на тревожност, паника и стрес – правете по няколко пъти на ден това простичко стимулиране на тимуса. Сами няма да разберете как ще успеете да си възвърнете баланса в живота.

По материали от Мрежата