Тест, дали си десен или ляв

.

Ако десният не обича оръжията, той просто не си купува.
Ако левият не харесва оръжията, той иска оръжията да бъдат забранени.


Ако някой десен е вегетарианец, той не яде месо.
Ако някой ляв е вегетарианец, той иска да забрани месото за всички.


Ако някой десен е хомосексуалист, той тихо си живее живота.
Ако някой ляв е хомосексуалист, той непременно изисква към себе си уважение в законодателен режим.


Ако някой десен се разори, той мисли за това как да подобри положението си.
Левият размишлява как да поведе разорените.


Ако десният не харесва някой водещ на шоу, превключва на друг канал.
Левият изисква тези, които не му харесват, да бъдат забранени и уволнени.

Десният атеист просто не ходи на църква.
Левият атеист иска забрана на религията и дори споменаването на Бог.

Ако десен прочете всичко това, той ще го препрати на приятелите си да се посмеят.
Левият ще се почувства дълбоко оскърбен.

45 правила за безсрамно щастлив живот

Тайната за щастлив живот

1. Животът е несправедлив, но все пак е прекрасен.

2. Ако се съмняваш, направи още една крачка напред.

3. Животът е твърде кратък, за да го прекарваме в ненавист.

4. Работата ти няма да се погрижи за теб, когато си болен. Това ще направят твоите приятели, родители и близки. Пази тези отношения.

5. Всеки месец плащай вноските си по кредитите си.

6. Плачи заедно с някого. Това лекува по-добре отколкото плача в самота.

7. Не е задължително да печелиш всеки спор. Просто се съгласи или не се съгласи.

8. Допустимо е да се ядосваш понякога на Бог. Той ще разбере.

9. Започни да спестяваш за пенсия от първата заплата.

10. Когато работата стигне до шоколад, безсмислено е да се съпротивляваш.

11. Примири се с миналото си, за да не погуби то настоящето ти.

12. Може да си позволиш да заплачеш в присъствието на децата си.

13. Не сравнявай живота си с този на някой друг. Нямаш си понятие в действителност какво им се налага да преживеят.

14. Ако някои отношения трябва да са тайни, не си струва да участваш в тях.

15. Всичко може да се промени с едно мигване на окото. Но не се вълнувайте: Бог никога не намига.

16. Вдишай дълбоко. Това успокоява мислите.

17. Избави се от всичко, което не може да бъде наречено полезно, красиво или забавно.

18. Това, което не те убива, те прави по-силен.

19. Никога не е късно да имаш щастливо детство. Обаче второто детство зависи изключително от теб.

20. Когато дойде момента да следваш това, което наистина обичаш в живота, не казвай „не“.

21. Пали свещи, наслади се на хубави чаршафи, носи красиво бельо. Не пази нищо за особени случаи. Особеният случай е днес.

22. Подготви се за изобилие и каквото ще да става.

23. Не чакай старостта, за да облечеш ярко червена рокля.

24. Най-важният орган в секса е мозъкът.

25. Никой освен теб не носи отговорност за твоето щастие.

26. При всяка т. н. катастрофа си задай въпроса: Ще бъде ли важно това след 5 години?

27. Винаги избирай живота.

28. Прощавай на всички и за всичко.

29. Не се вълнувай какво мислят другите за теб.

30. Времето лекува почти всичко. Дай на времето време.

31. Не е важно добра ли е или лоша ситуацията – тя така или иначе ще се промени.

32. Не се приемай на сериозно. Никой не прави това.

33. Вярвай в чудеса.

34. Бог те обича затова, че е Бог, а не за това, което си направил или не.

35. Не е необходимо да изучаваш живота. Ти се появяваш в него и правиш толкова, колкото успееш.

36. Да се състариш е по-изгодната алтернатива, отколкото да умреш млад.

37. Твоите деца имат само бъдещето.

38. Това, което има смисъл накрая е, че си изпитал любовта.

39. Всеки ден излизай на разходка. Чудеса стават навсякъде.

40. Ако съберем на куп проблемите си и ги сравним с чуждите, бихме избрали своите.

41. Завистта е чисто губене на време. Ти имаш всичко, което ти е необходимо.

42. Въпреки всичко, най-хубавото предстои.

43. Не е важно как се чувстваш. Стани, облечи се и излез сред хората.

44. Отстъпвай.

45. Макар и живота да не е опакован с панделка, той е подарък.

chetilishte.com

Лудото Ленче – една от перлите на суинг София през 50-те

Лудото Ленче беше красива, интелигентна, изключително вежлива, засмяна. Много обичаше разходките и срещите из старата махала. Че е леко хахо, личеше само от шашавите й вързулки из косите – какви ли не фльонги, панделки, плетени въженца с мъниста, шапки на майка й от 30-те години…

Иначе – спретната, чиста, все в стари роклички… Обичаше да присяда при леля Любка шивачката – тази на ул. „Цар Симеон“.Там постоянно влизаха и излизаха клиентки. И Ленчето – хоп, като дойде някой, можеше да си бърбори колкото ще. Леля Любка не я хокаше и не я пъдеше, защото:

1. Бяха съседки. Волната хубавица имаше изпръхнала от годините къща с двор на гърба на дома шивачница, само че с вход оттатък, откъм улица „Кирил и Методий“;

2. Елена (Лудото Ленче) беше от стар и уважаван род с отишли си без време от мъка по нея родители. Тоест обитаваше божия свет сам сама.

3. По цял ден леля Любка работеше вкъщи. Живото й тегло (плюс-минус 120 кг) не й позволяваше да ходи да шие във фабрика. И като един вид инвалид си беше изкарала разрешение от Коларовски районен народен съвет да полага труд за родината само по адрес на местоживеене… Какво й пречи Ленчето?! Птичка божия, нека си чурулика… Като няма клиентела, вземе, та й прикърпи някоя дрешка отпреди войната.

4. Като повечето възрастни жени в махалата между операта, Сточна гара и Лъвов мост топлата кръгла модистка бе дълбоко религиозна. Това, да остави сама душица да се лута, а понякога и да гладува?… Сама на студа в порутената къща?… Никога! И манджичка ще й сипе, и на топло ще я държи. Няма само да принася на тоя гладник – Моя! Като има за него, ще има и за Ленчето. Точка! Повече няма да се разправяме, ами иди купи вестник! Да видим какво става с международното положение.

5. С безумни щуротии и скечове Лудото Ленче бе породило сумати вицове из суинг София. Името й се бе превърнало в нарицателно из бохемските компании, журове и вечеринки, по ресторантите „България“, БИАД, „Опера“, бар „Луна“, „Бамбука“, Дома на юристите, на островчето на езерота „Ариана“… Столицата през 50-те беше малка, от четирите гари („Подуяне“, Сточна, Централна и „Север“) до края на Борисовата градина, пардон – Парка на свободата.

Злите приказки прескачаха от език на език бързи като бълхи… Кой знае какво може да пръкне в главата на някой „майтапчия“? Сред бесни танци и отрядници с червени ленти на ръкавите – джаз, буги-буги, рокендрол, туист, алкохоли, наше Ленче една от перлите на „тумбите“ суингове… Аа, няма да стане тая! Елена е искрена и беззащитна като дете. По-добре между ютията и клиентите в „модния салон“, отколкото по улиците…

Излишно е да казвам, че информацията ми е точна, достоверна и от първа ръка – в случая от 1-2 улични преки. Точно тогава, в началото на 60-те, всяка сутрин водех майка си на детска градина – на гърба на нашия двор откъм улица „Цар Симеон“. Значи надолу към Владайска река по ул.“Дунав“, завиваш надясно по „Симеон“ и на другия ъгъл е Цъ Дъ Гъ (целодневната детска градина). Сред акордеони, хорца, стихове за Дядо Мраз и „светлото бъдеще“ със строги даскалици. С две закуски – сутрин и след морна дрямка, разходки под строй, другарски обяд и задължителен следобеден сън. Разпъваха ни малки сгъваеми креватчета в голямата дневна и заедно с момиченцата полягвахме по нощнички, авангардно и разкрепостено. Кискане, шушу-мушу между завивките, въпроси, тайни. През лятото – къпане само по бели шапчици в басейна с жабата… Делничното ни „служебно облекло“ – еднакви красиви роклички престилки… Мъж, вече цял метър от земята, а в къса рокличка?… Пфу!

Та още половин пряка по ул.“Цар Симеон“ към булевард „Волгоград“ и се стигаше до дома ателие на леля Любка. Хубави, масивни къщи, коя на два, коя на три етажа. Потопени в дворове от люляци, божури, дюли, орехи и гълъби, но стегнати и събрани в полис от вещи архитекти.

Разчупени, с прозорци към улицата, с плетени от желязо тумбести или прави балкончета, с дялани от един камък стъпала пред входа, с изумително красиви резбовани и ковани дървени портали.

В началните години на 20-ото столетие, когато къщите били строени, домовете в Драз махала били шармантни, чистички и свежи като току-що завършили гимназистки. След бомбардировките през 1941-1944 г. над близките товарна Стокова гара и центъра на града кокетките с апликации, винетки, чупки и акценти решително бяха сменили стила си от “модерн”, “необарок” или “сецесион” на… “пъпчив пубертет”. От запалителни бомби, взривове, осколки, детонации повечето фасади бяха с изчоплени мазилки като от ръката на нервен, чешещ се младеж.

Двайсет години по-късно към раните от войната се бяха прибавили цъфнали люспи стара боя и смели кръпки от вар… Цялата задна стена на нашата къща на “Дунав” 36 беше надупчена като от картечница – осколки от въздушната бомба, “разчистила терена” за новия детски дом- градина.

Всъщност хубавата Елена с джувките беше доктор – почти завършила медицина в Германия в края на Втората световна война. Веселите случки от 50-те се бяха случили в дните, когато сладураната зацепвала с ума. От болестта… Когато беше наред, Лудото Ленче се радваше на дълбоко уважение в старата махала. Защото помагаше на хората въпреки страшно тъжната си лична история.

Елена била вече последен курс от следването, имала си хубава любов, годеник. Точно в най-шантавите години на Германия през Втората световна война. Изпратили годеника й на фронта, а след месец- два го върнали в пощенски плик. Само името му и

“Геройски загинал за Третия райх”… Хубавата Елена от София тихо и дълбоко тъгувала за изтрития от живота й съпруг. Като завършващ студент ходела на лекции и практикуми в Берлин, давала дежурства по болниците. Мъка, кървища, ужаси…

Имало и други българи в медицинския факултет, но тя била най- добрата, отличничката. Завист ли, идиотщина ли, но на едно упражнение по анатомия решили да се пошегуват с хубавата, но тъжна Елена. Правели дисекции в моргата, тя работела със скалпела над някакъв труп. Обстановка, подобна на гравюра от Дюрер или на вече халюциниращия от алкохола Гоя… Тежък каменен сутерен, полумрак, слаба светлина, бягащи сенки по приземните прозорци… На друг свят била Елена, говорела мислено с годеника си, когато кракът на умрелия младеж на масата мръднал… Още веднъж… Леко, но пак! Писък, грак от дълбините на ада, студ в гърлото, мрак в зениците… Свлякла се на пода в несвяст… Тук, в немската морга, приключил и следването, и отличничеството, и докторството на Елена. Ония гамени, българчетата, да вземат да вържат с тънък конец палеца на трупа. И в най-тихия момент отдалеч да подръпнат крака му. Все едно е жив…

Баба ми често ме водеше в “модния салон” на леля Любка – да й поразшири някой тоалет от младини, да остъргаме по чинийка вишнево сладко с чаша студена вода. Няма начин да не сме си говорили сладко-сладко и с Лудото Ленче. Благо и уютно като с момиченцата от близкия клуб “Целодневен детски дом”. Но нямам конкретен образ, само нещо мило, топло, ефирно, играещо по воалите пара от грамадната ютия на леля Любка. Мама Оля също разказваше историята на Лудото Ленче, но старата дама страдаше от логорея и бълхи по езика, та по-настрана…

Втората ми директна среща с Лудото Ленче е на вечно отворената ни врата на двора, между широки дъски, с щръкнали от старост жили. Прекрасната Дора – майка ми, говори нещо с хубавата Елена с фльонгите. Пристига и нахилената ми леля с голям дървен камион, жълт, с червени фарове. Подарък мечта, Ленчето – настрана… Но точно в този момент доктор Елена дала спасение на малката ми сестра. Бебе, няма и годинка, но като почне да реве, се свлича от креватчето и удря главата си в пода до припадък… Прегледи, консултации – растат му зъбки, да си чеше венците, мажете ги с еди-какво си… Не и не! Докато Лудото Ленче изслушала внимателно мама, подържала бебето в ръце и отсякла: възпалние на средното ухо!…

– Изтичай до “Плод зеленчук”, купи връзка праз лук. Отрязваш от бялото колкото един пръст, печеш на котлона, то става сокче вътре. Пробваш го на ръката да не пари. Капеш в ухото на детето, докато го изцедиш цялото…

Мама беше от хората, които вярваха на Елена. Още първата вечер бебето спало като къпано… Помни: праз лук парченце, печеш бялото и капеш сокчето – за ухо!

А другото чудо на Лудото Ленче само в нашето семейство (защото бе помогнала на много закъсали) беше пак срещу непонятно за балканските медици зло – косопаса. Пак на малкото момиче. Тогава точно се бяха появили антибиотиците. И покрай възпалението на ухото – трапанация на тъпанчето, та аха-аха да оглушее русото дяволче… За цял живот! И докторите, нали е модно, дай антибиотик, дай… Докато една сутрин мама Дора намерила на възглавницата цяло кичурче от косата на детето.

Родната медицина пак нещо “вокруг – дооколо” и пак нищо. А болестта пълзи… Та немската докторица – с жълта книжка до живот, без право на практикуване, праща младата майка в аптеката. Заръката: ще купиш мравчена киселина, тя е без рецепта. Това, което яде косата на детето ти, е бактерия, животинче, микроскопично насекомо. Него го мори само мравчената киселина. Помни: за косопас – мравчена киселина! Просто топиш памуче и мажеш петното и корените наоколо. След 2-3 дни косата тръгва пак… Данке шойн, доктор Ленче!

Третото чудо ме споходи във възмъжателния период. В някаква бишканица прелетя шега, че сме като Луди Ленчета и попитах за нея. Със светла усмивка мама Дора каза, че е починала. Не дочакала старостта. И бърбораната въведе нов смут в младата ми душа. Нещо като собствения й стрес от забравени текстове на СССР маршовете с хор “Маяковски” в моминските й години, на концерт в началото на 50-те…

Пролет или есен, при мокро време или пред буря душевно смутените зациклят. Обземат ни творчески идеи, дълбока тъга или искрящ ентусиазъм. В такъв ден се качило Ленчето на тавана в празната си стара къща. Водела я прогресивна коафьорска цел – обновяване на прическата. Ровила що ровила, и забелязала, че има прекалено много дрехи от майки, бащи, дядовци, баби… Слязла решително долу, турила и дамска чантичка на ръката и право в църквата “Света Параскева”. Тая на улица “Раковска”. Но не при младия отец Стоил, дето лазел под огромния купол да лови гълъби и да ги хапва с приятели, а при другия – дъртия козел, дето не може да пее, а само врещи.

– Отче, здравейте! Отче, добър ден! Отче, как сте днес? И-имам много дрехи, и-искам да ги даря на бедните. Да… Отче, е-ела да ги видиш!… Да!… Немотия е. Да… Ще облечем някого за зимата да не мръзне… Да… – Ленчето с грейнали очи пощипва навързани канапчета, хартийки, панделки по главата си. На минута-две потръпва от тикове, след секунда-две ще се взриви от възторг… Ясно.

В ранен следобеден час един божи служител ще предпочете тиха дрямка пред бляскаво модно ревю с вехтории… Но се съгласил. Култовата случка се разиграла в дома на Ленчето бързо, елегантно и отчайващо откровено. Влезли. Завела хубавицата дядо ти поп до стълбата към тавана. Ама тя не била като за ходене с парапет отстрани, а градинска, забодена в отворената капандура на тавана. Пожарникарите размятат такива… Пъргаво припнала дарителката нагоре. Хич не й идва наум, че духовният баща е с калимявка, расо, артрит от хладния храм, чанта, бяла коса и брада… Като опряла глава в тавана, усетила, че той не идва след нея. И се обърнала рязко… Наместникът на Бога хлъцнал. Отръскал видението от зениците, опитал да се съвземе.

Тя се върне стъпало-две надолу, наведе се, подаде ръка… Направи стъпка нагоре, ръкомаха, говори… Тънката й рокличка пощурява от бързите движения. Платът разкрива тайните на Сътворението… Дядо поп нещо срича, заеква, опитва се да я успокои, да се прекръсти, забравя по средата със зинали уста, сменя боите на лицето… По белите й стройни крака спирка за погледа няма… Няма!… Грабнал чантата дядо ти поп, та чак на двора. И право в кафенето… След седмица цяла суинг София се кикотела до припадък от танца на Лудото Ленче – натюр, върху свещеник и стълба.

Козльо, козльо, дядо попе… Защо си се раздрънкал? Че и на мен сега, след толкова години, да ми е срамно (но светло) от приказки? От друга страна пък, Лудото Ленче е част от езиковата култура на България днес… И малко хора знаят, че пъргавата умница не е само весело нарицателно, а съвсем истинска, витална личност.

Георги – Момчил Попов

Парадоксът

.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Време.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Карлин

Днес е най‐светлият празник – Преображение Господне!

.

Ето какво да направите, за да сбъднете желанията си.
Денят се свърза с промяна и нова надежда.
.

Православната църква отбелязва един от най‐светлите си празници днес – Преображение Господне. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и Господ се показва на нея, а всички желания на вярващите се изпълняват. Денят се свърза с промяна и нова надежда. Народът ни вярва, че на 6 август слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента, а прелетните птици се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни. В храмовете се освещава грозде. Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най‐важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най‐близките му ученици. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия – съответно тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а след като се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най‐великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“ При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: „Станете, не бойте се!“ Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа. За всички вярващи християни, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Поради това празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по‐южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най‐дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи. Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по‐добър.

От Мрежата

Eпиграми на Змей Горянин

.

Основанията

От малък още лъжеше за трима

и глупостта му беше несравнима;

от мързел не научи занаят,

та затова — избран бе депутат.

1936 година.

 

Българийо любезна

Българийо любезна, как хубава си ти!

Където да излезна – зад мен стражар слухти…

1937 година.

 

Надеждата

Един през друг се хората изреждат

съвет да дават: как се управлява,

но  слава Богу – имаме надеждата,

че Бог рога на крава зла не дава!

1938 година.

 

Народни водачи

Народни водачи, а гледаш: край тях

кордони джандари се вият и лазят, —

дали от народна любов ги е страх,

дали пък народа от себе си пазят?

1938 година.

 

Потомъкът

Свързали се чума със вампир,

сътворили щастие и мир;

като минали години — ето:

депутат им станало детето.

1938 година.

 

Свободата 1

Тез, що се бориха за свобода, измряха,

до свободата други доживяха, —

а тези други готвят ново време —

пак шии във хомота да навреме.

1943 година.

 

Свободата 2

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:

живей човек и й се радва — славно!

Но в друго нещо тука е бедата —

да: гладна свобода е робство най-безправно!

1946 година.

 

Не е лошо

Не е лошо да си бил министър,

стига да не си бил много тъп, —

а с ума си „далновидно-бистър“

да си се сдобил с имотец скъп.

1947 година.

 

Световните събития

Световните събития

Така се днес развиват

световните събития,

че щом се не посвива

пак бит ще бъде бития.

1949 година.

 

Няма нужда от пророци…

Няма нужда от пророци

днеска на земята; —

натежала от пороци —

тя си знай съдбата.

1950 година.

 

Ах, защо ли

Всички честни патриоти Ботев имитират,

ах, защо ли като Ботев и те не умират…

1950 година.

 

В блатото

На живота в блатото все така си става:

все потъва златото, а боклукът плава.

1950 година.

 

На един поет

Че ти не си поет – не е беда,

не са поети твърде много хора;

бедата, драгий, идва от това,

че пишеш и печатиш без умора.

1950 година.

 

На един художник

Напразно се гневиш, човече,

че нямало изкуство вече!

Я виж, например, как жените

си дорисувват красотите.

1950 година.

 

На Иван Вазов

Измина век, а векове ще минат

и твойте песни все ще се четат.

Но пак добре, че овреме почина,

та се изплъзна от Народен съд…

1950 година.

 

Напътствие

Писателю, за жътвата не трябва ни сърп,

ни жетварка, ами семе;

от книгите за да си вадиш хляба,

ще трябва да ги сееш дълго време.

1950 година.

 

Годините

Какви години, Боже!

Да си печелим хляба с това, което можем, а не с което трябва!

1950 година.

 

За обидата

Ти не мисли, че на обидите

бих отговорил със обида;

да се сравнява с какавидите,

могла би само какавида.

1950 година.

 

От знания много…

От знания много едно съм

измерил и с моя везна

„жената със златния косъм“

е всякоя чужда жена.

1950 година.

 

Si vis pacem

Капка по капка — сбира се вир;

бомба по бомба — сигурен мир!

1950 година.

 

Finito

Щом не са жените вече дами,

щом са хулиганите писатели —

сбогом, мои крехки епиграми,

мои малки весели приятели.

1950 година.

 

Хамелеон

Другарят —

господин —

бай Атанас

стои на сигурна позиция:

да бъде винаги на власт

и но кога във опозиция!

1950 година.

 

Pro domo sua

Каква файда, че тук „зората

ме е огряла първи път“,

щом пак тя си гря когато

ме съди „Народен съд“?!

1951 година.

 

Женското сърце…

Женското сърце е разтегливо,

майчиното – непроменливо.

1951 година.

 

Господи, ако спасиш света…

Господи, ако спасиш света

от ноктете зли на завистта,

той от друго сам ще се избави

и ще Те възлюби и прослави!

1951 година.

 

Така е нареден света…

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта —

намираш злато и сребро.

1951 година.

 

 

Какъв народ…

Какъв се народ извъди!

Синът баща си да съди,

че си протака живота,

та си не дава имота.

1951 година.

 

Окото синур няма…

Окото синур няма

и страда от това;

такваз земя голяма —

то вижда къс едва.

1951 година.

 

Ще дойде

Ще дойде пролетта, но тя

едва ли с цвят ще е накитена; —

та ка ще разцъфтят цветя

върху земя на кръв наситена?!

1951 година.

 

Синеока незабравка…

Синеока незабравка

е съседката ни Здравка,

ала повече се помни

със гърдите си огромни.

1951 година.

 

Фаталният петък 13 октомври. Проклятието!

.

За читателите, които не знаят с какво се свързва “фаталната дата петък- 13”, настоящата статия дава отговорът на въпроса. Би трябвало фаталната дата да се отнася, конкректно и за месеца, при което тя ще се яви веднъж годишно, а не няколко пъти.

Френският писател Морис Дрюон, с много увлекателен език е описал събитията във Франция, настъпили през първата половина на ХІV в. В поредицата “Прокълнатите крале”, авторът предава многообразни исторически факти и колоритна битова житейска картина (актуална и в наше време), в лек ироничен стил. В първата му книга “Железният крал” се дава отговор за произхода на “фаталната дата- петък 13.”

В началото на ХІV в. във Франция, тронът се заема от крал Филип ІV, наречен Железният крал или Филип Хубави. Той е бил красив, със сини очи, а лицето му- с правилни черти, но непроницаемо безизразно, каменно, откъдето и името му “Железният крал”. По време на управлението си става абсолютен господар. Успява да сломи големите барони, побеждава разбунтуалите се фламандци и англичаните в Аквитания, дори подчинява, и папата, като премества седалището му от Рим в Авиньон (град във Франция на р. Рона). Кралят се е стремил да увеличи богатството си, като е увеличил данъците, ограбил евреите и нанесъл удар на сдруженията на ломбардските банкери. Възникналата икономическа криза е предизвикала вълнения сред населението, при което бунтовниците завършвали на бесилото. Всичко е трябвало да се пречупи и огъне пред кралската власт. Филип ІV е бил студен и жесток монарх, за когото държавните интереси, властвали над всички други. При неговото управление Франция е била велика, а французите нещастни.

По това време, една единствена сила му се е противопоставила- независимият орден на рицарите на Тампл. Сувереният орден на рицарите на Ерусалимския храм (Тампл) е основан през 1128 год., с цел охрана на светите места и пътищата в Палестина. В продължение на 100 години тамплиерите управлявали Латинската империя със столица Цариград. Не са плащали данъци и такси, извършвали са успешни банкови операции, като са давали заеми на големи европейски владетели. Император Балдуин им заложил “истинския кръст на Христа” за определена парична сума. От постоянна охрана на християнството те се превръщат във всемогъщи банкери на църквата и кралете. По-късно, тамплиерите преместват седалището си в Париж- в замъка Тампл. В действителност Орденът

е бил едновременно военна, религиозна и финансова организация. Притежавал е войска, състояща се от 15 000 рицари, облечени в дълга бяла мантия, с червен кръст. На практика тамплиерите са се явявали като държава в държавата. Ръководството на Ордена се е осъществявало от Великият магистър Жак дьо Моле и неговите помощници- Нормандският наставник (първи заместник), заповедникът на Аквитания и Главният надзорник. Независимостта на тамплиерите тревожела Филип Хубави, а богатствата им дразнели алчността му.

Драмата (по предположение на Великия магистър Жак дьо Моле) е започнала от деня, в който крал Филип ІV е поискал да бъде приет за член на Ордена, с намерението да стане Велик магистър. Ръководството, недвусмислено и студено му отказва. “Сгреших ли?- питал се е Жак дьо Моле- не се ли боях да загубя властта…..” Крал Филип не забравя тази несполука, като продължава да хитрува- обсипва Жак дьо Моле с благосклонност и приятелство. Прави Великия магистър кръстник на дъщеря си Изабел, стреми се да преспи бдителността му. По същото време започва подмолна злостна кампания за опетняване на тамплиерите. Започнало да се говори, че тамплиерите са вършили спекула със зърнени храни и те са били виновни за глада в страната. Под предлог, че иска да сложи край на слуховете и да запази честта на Ордена, кралят поканил Великия магистър да направи собствено разследване. Жак дьо Моле се подлъгва и приема.

На 13 октомври, ден петък, 1307 год., призори, крал Филип нарежда , от името на Инквизицията да бъдат арестувани всички тамплиери във Франция, с обвинение в ерес. Това е денят (фаталната дата), в който се слага край на властта и богатството на тамплиерите. Самият пазител на печата (държавният секретар) рицар Гийом Ногаре пристига в замъка Тампл, за ареста на ръководителите на Ордена и още 140 рицари. Говорило се е, че папа Климент V не се е застъпил, защото самият той е бил зависим от краля. Не е помогнало и увещаването на близки до краля, да не посяга на кръстника на дъщеря му.

Кралят замисля и инсценира срещу тамплиерите един от най-големите за времето процеси, продължил седем години. Обвиняват ги в богоохулство, като при приемане на нови членове са ги карали да се откажат от Христа и да плюят върху кръста. Едновременно с това кандидатите са били подлагани на срамотни действия. Повдигнало се и обвинение в содомия, идолопоклонничество, демонизъм и магьосничество. Главното обвинение е било, обвинението в ерес.

В подземията на замъка Тампл се води следстие, съпроводено с жестоки физически мъчения- чупене на крайници, горене и др., с цел признание на обвиненията. Главният следовател и мъчител е рицар Ногаре, който се е престаравал пред краля. За да избегнат непоносимите физически болки, обвиняемите са били принудени да признават исканото. Пергаментовият списък на записите от разпитите е бил дълъг 22 м и 20 см.

След седем години, малко преди екзекуцията ръководителите на тамплиерите биват изведени от замъка. Наблизо е имало тълпа от няколкостотин души, от която са се чували викове- “смърт, смърт на еретиците!” Великият магистър Жак дьо Моле, Нормандският наставник Жофроа дьо Шарне, Аквитанският заповедник и Главният надзорник Юг дьо Пейро, под охраната на капитана на стрелците Ален дьо Парей, биват качени на каруца и откарани към катедралата “Св. Богородица” за духовен съд. Съдът е включвал епископи, свещеници, писари и трима кардинали, изпратени от папата. Присъствието на кардиналите е било знак, че присъдата не може да бъде обжалвана пред Светия престол. Обвинението е в ерес, содомия и др. престъпления (признания, изтръгнати при следствието, чрез жестоки мъчения). Духовният съд предава арестуваните на светския съд. Двама от осъдените- Великият магистър и неговия заместник- Нормандсият наставник са осъдени на смърт, чрез изгаряне. За изпълнение на присъдата е определена датата 18 март 1314 год., а мястото- “Еврейския остров”, на р. Сена. Към мястото се стича множество от хора, жадни за предстоящето зрелище.

Кладите са готови, а върху тях, на набити колове са привързани Великият магистър Жак дьо Моле и Нормандският наставник Жофроа дьо Шарне. На главите им са поставени книжните митри на еретиците, а на опита да се изповядват, те отказват.

Главният палач взема запалената кълчищена факла и я размахва няколко пъти, за да раздуха пламъка. Всички погледи- на публиката, осъдените и на охраната са обърнати към кралската ложа. Крал Филип стои прав зад перилата на ложата и погледът му се среща с погледа на Великият магистър. Погледи на двама господари- единият всевластен на настоящето, а другият- в миналото. Кралят не проявява милост, нито пък осъдените я поискват. Заповедта е дадена запалена е кладата на заместникът на Ордена. Чува са огромна въздишка от хиляди гърла- смесица от облекчение и ужас, от радост и страх, от отврат и наслаждение. Пламъците обхващат Жофроа дьо Шарне, който реве, задъхва се и се мъчи да се изтръгне от кола. Великият магистър се обръща към него с няколко думи, но от шума на тълпата се е чуло само два пъти “братко”. Наскоро, горящият се превръща в черен предмет, изпущащ мехури и свличащ се в пепелта. Някои жени припадат, други изтичват до брега, за да повърнат. Тълпата стихва. Започва се и с Великият магистър. При опита да се запали кладата, вятърът е отнасял пламъкът на факлата встрани и не е засягал осъдения. Сред тълпата тихо се говори, че това е божиа сила. Но след старанието на палачите, скоро пламъците обхващат и Великият магистър. Кралят остава като статуя, широко отворените му очи не мигват. И в този момент, през огнената завеса, неочаквано се разнася гласът на Жак дьо Моле, който всеки от присъстващите е приел, отправен към него. С изненадващо силен глас Великият магистър извиква: “Срам!, Срам! Гледайте как умират невинни! Срам за всинца ви! Бог ще ви съди”.

Пламъкът обхваща главата му, изгаря книжната митра и обхваща белите му коси. От горящото лице , отново се разнася страшният глас на проклятието : “Папа Климент!….Рицар Гийом!….Крал Филип!…. Преди да измине една година, аз ви презовавам да се явите пред съда господен, за да получите справедливо наказание! Бъдете проклети!..Проклети!…Проклети всички до тринадесето коляно на рода си!”

Пламъците обхващат устата му, задушавайки последния му вик. Зрителите, смутени си шушукат помежду си: “нас не ни прокле, само краля, нали?…Папата…. и Ногаре…” Овъглената ръка на Великият мягистър остава забита в червената жар, в жестта на проклятието.

Не минава много време, когато при краля пристига папски куриер, за да му съобщи за кончината на папа Климент V. Една и съща тръпка пронизва присъстващите- кралят и Ногаре се споглеждат, пребледнели, ето че първият умря, един месец след проклятието.

Кралят е научил как е починал папата. При треска, лекарите му предписали да яде стрити изумруди- “най-доброто лекарство за неговата болест…” (оцелелите тамплиери са си свършили добре работата).

Филип ІV и неговият секретар рицар Ногаре не са смеели да се погледнат, като всеки си е мислел: “Възможно ли е да бъде прокълнат и кой ще е следващият?”…

Месец след смъртта на папата същата участ постига и втория прокълнат- пазителят на печата рицар Гийом Ногаре. Той става жертва на задкулисни интриги, с помощта на инвалид тамплиер, кракът на който е бил счупен от следователят Ногаре. Тамплиерът е успял да достави отровни свещи на рицар Ногаре, който е работел през нощта над държавни документи. Отровата започва да действа и на няколко пъти, в Съвета, той изпада в непонятни положения. Преди да почине Ногаре си спомня думите- Папа Климент……Рицар Гийом……..Крарл Филип……

При мъртвия пристига кралят, заедно със съуправителят на Франция- Ангьоран дьо Марини, мраморната статуя на който е била поставена редом до тази на краля. Двамата са се спогледнали, при което кралят е казал: “Папата след месец, а още след месец- Ногаре…”. Марини се е постарал да успокои краля, като е казал, че това са странни съвпадения. Но това не освобождава краля от напрежение. След близо половина година, по време на лов, крал Филип ІV Хубави получава инсулт и към края на м. ноември 1314 умира.

Проклятието на Великият магистър се сбъдва, като продължава да тегне и върху наследниците на краля. Най-големият от синовете му Луи Х Вироглавият, управлявал около година и половина, бива отровен. Следващият Филип V Поатие- Дългият, също не се задържа дълго на престола, умира след като пие вода от заразен извор. Третият от синовете на краля- Шарл ІV Хубави, приличащ на баща си, последва сътбата на братята си, като след няколкогодишно управление и той умира. От тримата сина на Филип ІV няма мъжки наследници, затова закратко на престола се изреждат родствениците на Железният крал.

Дрюон Морис, Железният крал, Изд. на ОФ, София, 1980

Най-богатият човек на всички времена – Якоб Фугер

.

Брилянтен, егоцентричен, хитър и дипломатичен, неотстъпчив и могъщ; финансистът на крале и папи – най-богатият човек на всички времена!

Представяме ви Якоб Фугер – най-влиятелния мъж на своята епоха  (1459 – 1525). Човекът наложил нови методи за правене на бизнес, развил финансовите институции, създал първата новинарска мрежа в Европа. Той е познато име в Германия, но не и у нас, нито в англоговорещия свят. Книгата „Най-богатият човек на всички времена” (ИК „Кръгозор”) от Грег Стайнмец, бивш журналист, а сега финансов анализатор, е опит да се поправи тази грешка.

Якоб Фугер е първият човек, чието богатство възлиза на 7-цифрена сума. Той е най-големият земевладелец в Европа, а богатството му съставлява почти 2 % от БВП на Европа. Дори Бил Гейтс, Карлос Слим и Уорън Бъфет не могат да му стъпят и на малкия пръст! Богатството на Фугер, по чието време икономиката на Европа е в зародиша си, се равнявало на 9 % от БВП на Германия и 2 % от този на Европа. Ако някой днес притежаваше 2 % от БВП на Европа, той щеше да има 400 млрд. долара. Това превръща Фугер в най-богатия човек в историята.

Фугер е роден през 1459 г. в семейството на заможни търговци в град Аугсбург, Швабия. В края на XV. и началото на XVI в. Финансовото чудо, както става известен амбициозният Фугер, натрупва богатството си чрез редкия талант да печели от високорискови инвестиции, като взема парите, нужни за тези инвестиции, от благородниците. Той не е просто посредник или бирник, а инвестиционен мениджър, който винаги е имал последната дума.

Фугер първи въвежда двустранното счетоводство и това му дава възможност да комбинира резултатите от множество операции в един финансов отчет и да съставя годишен баланс, което му позволява да вижда голямата картина на движение на финансите.

Въвежда и обезпечението на кредита: дава пари срещу концесии на мини за добив на мед и сребро в Унгария, става собственик на огромни парцели земя и цели градове, от които прибира данъци. Той придобива всички тези блага или за ограничен период от време, или за вечни времена срещу огромните заеми, които отпуска на политически и религиозни лидери.

Фугер създава първата международна банкова мрежа с много клонове. Това му дава безпрецедентното преимущество да прави парични трансфери, без да се налага реалното пренасяне на пари и авоари, и позволява на клиенти като Ватикана да получават пари, събрани от епархии от цяла Европа, в сметките си в Рим. Фугер слага края на таксите по прехвърлянето и риска от разбойнически нападения, които не били рядко явление и правели пренасянето на ценности много опасно.

Новатор, Фугер осъзнава цената на информацията и печели бележка под черта и в историята на журналистиката, като създава първата в света новинарска мрежа от куриери с цел бързо да информира клиентите си за случващото се на пазара. Чрез хората си от мрежата, които са навсякъде из западния свят, той първи научава новините още преди политиците, кралете и папата. Това му дава предимство при преговори и сделки.

Фугер финансира световноизвестната швейцарска гвардия на Ватикана. Подкрепя финансово избора на Карл V, като го поставя на престола на Свещенната Римска империя.

Фугер финансира строежа на „Св. Петър“ във Ватикана. В замяна сключва сделка с папата, като делят приходите от индулгенциите 50/50. Това обаче е последната капка, която довежда до кампанията на Мартин Лутер и Реформацията. Лутер е трън в очите на Фугер до края на живота му.

Фугер е противоречива фигура – често прибягва до натиск и принуда, за да получи това, което иска. Но е и проницателен бизнесмен, който твърдо вярва в свободния капиталов пазар, като се възползва от слабостите на съперниците си и от нуждите на клиентите си. Той е и филантропът, построил първите в света социални жилища за нуждаещи се. Фугер вярва, че всеки, който работи, независимо колко е беден, заслужава покрив над главата си, така че купува земя и построява „Фугерай” или „квартала на Фугер”. Най-поразителното е, че 500 години по-късно кварталът е все още действащ, като се финансира от фондация, създадена с парите на Фугер. Днес едно от първите места, където водят туристите в Аугсбург, провинция Бавария, е „Фугерай“.

Фугер умира през 1525 г. като най-богатият и най-влиятелния човек в Европа.

Единственият пряк наследник на Фугер е дъщеря му, която жененият банкер има от любовницата си. Следващите поколения от семейството Фугер нямат неговата целеустременост и размах, енергия или талант и разделят компанията, като разпределят голямото му богатство помежду си. Резултатът: никога не сме чували за Фугер. Затова ИК „Кръгозор“ издава книгата „Най-богатият човек на всички времена: животът и епохата на Якоб Фугер”  от Грег Стайнмец.

ОТКЪС :

Въведение

В един прекрасен пролетен ден на 1523 година Якоб Фугер – банкер от германския град Аугсбург, нарежда да му доведат писар и диктува известие за събиране на вземанията. Негов клиент е изостанал драстично с изплащането на заема си. Дългогодишната снизходителност на Фугер е приключила, търпението му се е изчерпало.

Фугер пише непрекъснато подобни известия за събиране на вземанията. Но писмото от 1523 година е по-особено – адресирано е не до едва свързващ двата края търговец на кожи или до изчерпал парите си в брой вносител на подправки, а до Карл V, най-могъщия мъж на планетата. Карл има 81 една титли, сред които император на Свещената Римска империя, крал на Испания, крал на Неапол, крал на Йерусалим, херцог на Бургундия и повелител на Азия и Африка. Той управлява най-голямата империя от времето на Древния Рим, простираща се не само през цяла Европа, но и отвъд Атлантическия океан, до Мексико и Перу. Това е първата империя в историята на човечеството, в която слънцето никога не залязва. Когато папата му се противопоставя, Карл опустошава Рим. Когато Франция въстава срещу него, той взема краля ѝ в плен. Хората смятат Карл за божество и се опитват да го докоснат, убедени, че той притежава силата да изцелява. Той самият е законът и е над всички други закони, а според един имперски съветник е Божият наместник на земята!

Якоб Фугер е внук на селянин и въобще човек, когото Карл безпроблемно би могъл да върже на дибата  за подобно безочие. Затова сигурно се е изненадал значително, че Фугер не само се обръща към него като към равен, но задълбочава обидата, като му напомня на кого дължи успехите си. „Добре известно е, че без мен Ваше величество можеше и да не придобие имперската корона – пише Фугер. – Затова ще заповядате парите, които съм ви дал в заем, плюс лихвата върху тях да бъдат изчислени и сумата да ми бъде изплатена без по-нататъшно забавяне!“

Хората стават богати, като забелязват възможности, въвеждат нови технологии или надхитряват опонентите си по време на преговори. И Фугер прави това, но притежава едно допълнително качество, което го издига на съвсем друго ниво. Както подсказва писмото до император Карл V, на този човек определено му стиска. В редките моменти на размисъл Фугер споделя, че няма никакъв проблем със съня, защото вечер слага настрани ежедневните проблеми така, както съблича дрехите си. Фугер се извисява поне с десетина сантиметра над средностатистическия човек от онова време, а най-прочутият му портрет – онзи от Дюрер го показва като мъж със спокоен, твърд поглед, излъчващ абсолютно самообладание. Хладнокръвието и самоувереността му позволяват да изпепелява с този поглед владетели, да понася съсипващи количества дълг и да бъбри жизнерадостно, дори когато го грози банкрут. Самообладанието е много съществено качество по онова време, защото в никоя друга епоха бизнесът не е така опасен и рискован, както през ХVІ век. Измамниците получават горещ ръжен върху бузата и остават с по една ръка. Мошениците гният в затвора за длъжници. Хлебарите, изловени в подмяна на съставките на хляба с по-евтини, са влачени за назидание през града като посмешище за тълпите или са потапяни в градските корита. Най-жестока е съдбата на онези, които дават заеми. Свещениците неуморно повтарят на енориашите си, че заемодателите, които Църквата нарича лихвари, се пекат в ада. За да го докажат, понякога разкопават гробовете на предполагаеми лихвари и сочат назидателно червеите, личинките и мухите, които се гощават с разлагащата се плът. „Знайно е, че подобна съдба сполита създанията, които са съучастници на Сатаната – изтъкват те. – Тогава какво по-добро доказателство, че лихварите са съучастници на дявола?“

Като се имат предвид последиците от един банкрут, истинско чудо е, че Якоб Фугер успява да стигне толкова високо. Можел е да се оттегли в провинцията и подобно на някои от своите клиенти да се отдаде на лов, жени и пиршества, при които просто за забавление от пайовете изскачат джуджета. Впрочем някои от неговите наследници правят точно това. Но той иска да види докъде би могъл да стигне, дори и това да означава да изложи на риск свободата си и непорочната си душа. Притежава прекрасната дарба да пресява всичко през ситото на здравия разум, с което успокоява съвестта си. Наясно е, че хората не намират поведението му „нито за християнско, нито за братско“. Знае, че враговете му го наричат лихвар и евреин и твърдят, че е прокълнат. Но той отблъсква всички атаки срещу себе си със силата на логиката. Изтъква, че Господ Бог сигурно е искал от него да прави пари, в противен случай не би му дал подобна дарба за това. „Мнозина на този свят се отнасят враждебно към мен – пише Фугер. – Казват, че съм богат. Но аз съм богат по Божията милост, без вреда за никого.“ (Strieder 1966:171)

Когато казва, че Карл V никога не би могъл да стане император без него, Якоб Фугер изобщо не преувеличава. Защото той не само плаща подкупите, осигурили издигането на императора, но и финансира дядото на Карл, с което вади неговата фамилия – Хабсбургите, от периферията на европейската политика, за да ги постави в центъра. Фугер оставя своя отпечатък в историята и по други начини. Събужда търговията от средновековната ѝ дрямка, като убеждава папата да вдигне забраната над заемането на пари. Помага за спасението на свободното предприемачество от преждевременната му кончина, като финансира армията, която печели Германската селска война – първият голям сблъсък между капитализма и комунизма. Пречупва гръбнака на Ханзата – най-могъщата европейска търговска организация преди Фугер. Инициира сенчеста финансова схема, която неумишлено провокира Лутер да напише своите 95 тезиса – документът, който дръпва спусъка на Реформацията – онова разтърсващо събитие, разцепило на две европейските християни. Най-вероятно отново той е финансирал обиколката на Магелан на земното кълбо. В по-ежедневен план той е един от първите бизнесмени северно от Алпите, които използват двустранното счетоводство, и първият, който обобщава резултатите от множество счетоводни операции в един-единствен финансов документ – истински пробив, който му позволява да обхване финансовата си империя само с един поглед и винаги да е наясно какво точно става. Той е първият, който изпраща одитори да проверяват дъщерните клонове. А създадената от него новинарска служба, която му дава невиждано информационно предимство пред конкуренти и клиенти, му печели бележка под черта в историята на журналистиката. Поради всички тези причини е напълно справедливо да наречем Якоб Фугер най-влиятелния бизнесмен на всички времена.

Фугер променя историята, защото живее в епоха, когато за първи път парите решават изхода от войните, а оттам определят политиката. А Фугер има пари. Живее в дворец и притежава отбрани замъци. След като купува аристократичната си титла, господства над достатъчно феодални владения, за да впише името си и на картата. Притежава умопомрачителна огърлица, която по-късно украсява врата на кралица Елизабет І. Когато през 1525 година умира, богатството му възлиза на съвсем малко под 2% от брутния вътрешен продукт на цяла Европа. Даже Джон. Д. Рокфелер не би могъл да се похвали с подобно състояние. Якоб Фугер е първият документиран милионер. Поколения преди него Медичите също са имали много пари, но в техните счетоводни тефтери се виждат суми с не повече от пет цифри, макар и да търгуват във валути със стойност, приблизително равна на онези, с които оперира Фугер.

Фугер натрупва състоянието си в рудодобива и банковото дело, но освен това търгува с платове, подправки, скъпоценни камъни и свети реликви като кости на мъченици и трески от кръста на Христос. За известен период от време държи монопола над търговията с гуаякум – кора от едно бразилско дърво – бакаутово дърво, за която се смятало, че лекува сифилис. Сече папски монети и финансира първия полк швейцарски гвардейци на папата. Други също се опитват да играят играта на Фугер, най-вече неговият съсед от Аугсбург, Амброзиус Хохщетер. Но докато преди смъртта си Фугер е на върха на богатството и платежоспособността си, Хохщетер – родоначалникът на банкирането за масите, претърпява жесток банкрут и умира в затвора.

Якоб Фугер започва кариерата си като най-обикновен гражданин – най-ниското стъпало в европейската кастова система. Ако забравел да се поклони пред барон или да се дръпне от пътя на рицар по оживена улица, рискувал да бъде покосен от меч. Но обикновеният му произход не бил никаква пречка – всички бизнесмени произлизали от простолюдието, а семейството на Фугер било достатъчно богато, за да му купи всички предимства. Семейство Фугер очевидно притежавало дарба за търговия с текстил, защото архивите сочат, че те били сред най-големите данъкоплатци в града. Не че минава без трудности. Бащата на Фугер умира, когато Якоб е на десет години. Без силната си и изобретателна майка той може би е нямало да стигне доникъде. Друго препятствие е мястото му на раждане в поредицата на неговите братя – той е седми от седем момчета, позиция, която по-скоро би го пратила в манастир, отколкото в бизнеса. Притежава недостатъци на характера като всички останали. Упорит, егоист, двуличен и понякога жесток. Веднъж изпраща семейството на един адютант в приют, след като лейтенантът умира, а Фугер отказва да опрости заема на наследниците му. Но поне един от тези свои недостатъци той успява да обърне в предимство – склонността да разтръбява постиженията си. Хвалбите му се превръщат в отлична реклама – като уведомява гостите си колко му е струвал погребалният параклис или колко пари би могъл да извади на мига, за да даде заем, той на практика огласява способността си да направи за своите клиенти повече, отколкото другите банкери.

Обратната страна на славата е ненавистта. През по-голямата част от живота си Фугер е преследван от врагове, а кариерата му се развива като видеоигра. Атакуват го както челно, така и по фланговете, контрират издигането му сред света на властта и парите с все по-трудни предизвикателства. Лутер мечтае да доведе до банкрут него и семейството му, като заявява, че иска „да натъпче нещо в устата на всичките Фугер“. Улрих фон Хутен – рицар и най-прочутият германски писател от онова време, копнее да го убие. Но Фугер успява да оцелее след всяко нападение и да трупа все повече и повече точки в своя полза.

Дали успехът го е направил щастлив? Вероятно не – или поне не и от конвенционална гледна точка. Той почти няма приятели, има само съдружници. Единственото му дете е незаконно. Племенниците му, на които оставя империята си, го разочароват. Докато е на смъртно легло, около него няма никого другиго освен платените гледачи, а съпругата му е с любовника си. И все пак по неговите лични критерии той се счита за преуспял. Комфортът и щастието никога не са били негова цел. Целта му е да трупа пари, колкото може повече, до края на живота си. Преди да почине, той сам съчинява епитафията си и въобще не се свени. Тази епитафия е едно безсрамно заявление на егоизма, каквото би било невъзможно само поколение по-рано, преди ренесансовата философия на индивидуализма да залее германските земи, преди дните, когато даже автопортретът – форма на изкуството, която Дюрер създава по времето на Фугер – се счита за безнадеждно егоистичен и противоречащ на социалните норми.

КЪМ БОГ, ВСЕМОГЪЩИЯ И ДОБРИЯ! Якоб Фугер от Аугсбург, венец на своята класа и своята страна, имперски съветник при Максимилиан І и Карл V, несравним в придобиването на изключително богатство, несравним с либералността си, с чистотата на живота си и с величието на душата си – тъй щото беше несравним с никого приживе, значи и след смъртта си да не бъде броен сред мъртвите! (Strieder 1966:25)

Днес Якоб Фугер е по-известен с филантропската си дейност, особено с изградения от него жилищен комплекс за бедни работници „Фугерай“ в Аугсбург, отколкото с това, че е „несравним в придобиването на изключително богатство“. „Фугерай“ е все още действащ комплекс и основна туристическа забележителност на града благодарение на инвестицията, която Фугер е направил преди пет столетия. Но наследството на Фугер не се изчерпва с това. С делата си той променя историята много по-осезаемо, отколкото повечето монарси, революционери, пророци и поети, а методите му на работа осветяват пътя на поколения капиталисти. Много лесно е да видим Якоб Фугер като съвременна фигура. Дълбоко в себе си той е бил агресивен бизнесмен, опитващ се да печели колкото е възможно повече пари и безсрамно да не подбира средствата за постигането на тази своя цел. (по Pölnitz 1949: 465) Преследва най-големите възможности. Печели благоволението на политиците. Използва парите си, за да пренапише обществените правила в своя полза. Обгражда се с адвокати и счетоводители. Поддържа нивото си чрез информация. Днес страниците на финансовата преса са пълни с лицата на милиардери със същия ненаситен апетит като Якоб Фугер. Но той е човекът, положил началото. Той е първият модерен бизнесмен в смисъл на първия, който безскрупулно преследва богатството заради самото богатство и без никакъв страх, че ще бъде прокълнат. За да разберем нашата съвременна финансова система и как сме стигнали до нея, би било полезно първо да се запознаем с живота на Якоб Фугер.

Магнифисонз.com

10 типа енергийни вампири и как да се защитим от тях

.

Токсичните хора са предизвикателство за логиката. Някои нямат никаква представа от негативното влияние, което имат върху околните, други изпитват истинско удоволствие да създават хаос и да притесняват останалите.Затова е важно да се знае как човек да се пази от тях и да не позволява те да изпиват като вампири енергията и времето му. Направено наскоро германско изследване на университета “Фридрих Шилер” в Йена показва колко опасни са всъщност токсичните хора. То показва, че негативните емоции, които те предизвикват, карат мозъка да изпада в стрес. А това впоследствие води до сериозни поражения върху организма.

Способността да се контролират емоциите и да се приемат различните форми на натиск спокойно има пряка връзка с разгръщането на способностите. Успелите хора обикновено идентифицират умело токсичните си себеподобни и бързо ги неутрализират. Често се казва, че всеки е продукт на 5-те души, с които общува най-често. Дори един от тях да е токсичен, той е способен да забави постиженията ни. Сайтът “Бизнес инсайдър” направи списък на 10 типа, които са най-опасни.

Клюкарите

“Големите умове обсъждат идеите, средните – събитията, а дребните – хората”, бе казала някога Елинор Рузвелт.

Клюкарите се хранят от нещастието и несполуките на другите. Те се радват на всяка грешна стъпка в личния и професионалния живот на себеподобните и изобщо не ги е грижа, че с това ги нараняват. Огледайте се наоколо – има твърде много позитивни и интересни хора, от които можете да научите много, не се заслужава да се занимавате с онези, които губят цялото си време, за да обсъждат колеги и познати и да си намират поводи да злорадстват.

Прекалено темпераментните

На някои хора им липсва тотален контрол върху емоциите. Те непрекъснато си изпускат нервите, проектират чувствата си върху вас и често смятат, че вие сте причината да се чувстват зле. Те не вредят пряко, но развихрянето на емоциите им със и без основание кара околните да се чувстват неловко заради тях. Най-опасното е, че този тип хора гледат на близките и познатите си като на кошче за емоционални отпадъци, а това е изтощаващо и трябва да бъде спестено.

Жертвите

Жертвите са трудни за идентифициране, защото първоначално симпатизираме на проблема им. Но колкото повече време минава, става ясно, че нуждата им от вас става обсебваща. Жертвите отхвърлят персоналната си отговорност и превръщат в непреодолима планина всяка дребна бабуна по пътя си. Те не искат да се учат от грешките си. Сентенцията “Мъката е неизбежна, но страданието е избор”, разкрива токсичността им, която се съдържа в тяхното желание да страдат непрекъснато.

Егоцентриците

Егоцентриците смазват с безразличието, с което се отнасят към околните. Когато човек общува с тях, остава с усещането, че е сам. Те се оживяват единствено когато става дума за самите тях. Контактът се осъществява, когато започнете да хвалите невероятните им способности и да четкате самочувствието им. Това обаче едва ли би било ползотворно за самите вас.

Завистниците

За завистниците тревата на другите винаги е по-зелената от собствената им. Дори когато им се случват големи и интересни събития, те не извличат никакво удовлетворение. За тях някой винаги прави нещата по-добре, а другите винаги изглеждат по-красиви. Прекарването на дълго време край завистниците е опасно, защото те ще ви накарат да подценявате собствените си постижения и успехи.

Манипулаторите

Манипулаторите изсмукват времето и енергията ви зад фасадата на приятелството. Често пъти е трудно да ги разкриете, защото използват всякакви похвати, за да се представят като благонамерени. Знаят какво харесвате, какво ви прави щастливи, какво смятате за забавно и използват тази информация като част от скритите си намерения. Манипулаторите винаги искат нещо от вас и ако се поддадете, те ще вземат, вземат, вземат, без да дадат в замяна почти нищо. Крайната им цел е да ви използват заради собствения си просперитет.

Дименторите

Думата не съществува в речника, тя е измислена от авторката на “Хари Потър” Дж. К. Роулинг. Дименторите нямат очи, а само уста, с която прилагат най-страшно си оръжие – целувката на диментора. Така те изсмукват душата на жертвата си през устата. Тези същества не прощават, интересуват се само от това да могат да се хранят. Авторката на книгата Дж. К. Роулинг казва, че е взела идеята за този образ от силно негативните хора. Те налагат песимизма и отрицателното си отношение към света на всеки, когото срещнат. За тях винаги чашата е наполовина празна, те са способни да внушат страх на всеки, който контактува с тях. Изследване на американския университет “Нотър Дам” показва, че студенти, настанени в една стая със силни негативни съкватриранти, са склонни да развият депресия.

Лъжците

За да имате успехи във всяко едно поприще, трябва да си осигурите обкръжение от също успели хора, на които винаги можете да се доверите, да разчитате и които ще се отзоват, когато имате нужда. На лъжците обаче не може да се разчита. Те държат всички в напрежение, защото не е ясно дали казват истината или се опитват да заблудят. Лъжците са от хората, които никога не поемат отговорност и вина, а винаги опитват да я прехвърлят на другите. Тази атмосфера на несигурност е изключително изтощителна. Елиминирайте лъжците за цял живот. Добрата новина е, че те сравнително бързо се разкриват, защото често се увличат и оплитат в измамните си думи и обещания.

Осъдителните

Осъдителните хора са прекалено директни и не се съобразяват, че понякога думите им могат да обидят или да са несправедливи. Те са способни да преобърнат така нещата, от които се вълнувате и които ви интересуват, че да се почувствате ужасно. Вместо да оценяват различността и да я разбират, те веднага произнасят присъди. Тяхното мнение е единствено меродавното, те никога не грешат. С такива персони около вас няма да бъдете самите себе си, те няма да ви позволят да сте искрени.

Арогантните

Те също ще ви похабят, защото гледат на всичко, което правите, като на лично предизвикателство. Арогантността е фалшива самоувереност, която обикновено маскира пълната липса на вътрешни опори. Според изследване на университета “Акрон” в Охайо арогантността често е свързана с непреодолими проблеми на работното място. Този тип хора имат посредствени постижения и са неприятни на повечето си колеги.

Как да се защитим от енергиен вампир

За енергийните вампири сме чували много. Известни са различни способи, позволяващи да се защитим от тези любители на чужди енергии. Но светът е толкова многообразен, че едно единствено средство за предпазване от вампири няма. Поради това, парапсихолозите постоянно изследват този проблем и днес ви предлагаме нов тест, който да ви помогне да разберете, имате ли си работа с енергиен вампир или не.
На всяко от посочените по-долу съждения, дайте един от четирите варианта на отговор, който най-точно съответства на вашето поведение. Всеки отговор ви носи точки.
– никога – 1;
– рядко – 2;
– често – 3;
– винаги – 4.

1. Страшно се дразня, когато ми се бъркат.
2. Не мога да почивам дълго, без нищо да правя.
3. Приемам важни решения след като получа цялата необходима информация и щателно я обмисля.
4. Губя контрол над себе си, когато събитията се развиват не така, както по мое мнение, трябва да се развиват.
5. Дразня се, ако хората се оказват не така съвършени, както трябва да бъдат, от моя гледна точка.
6. При промяна на един вид дейност с друг отделям много време за планиране и обмисляне на развитието на събитията.
7. Проявявам нетърпение, когато ми се наложи да чакам някого, или нещо се проточва дълго, или става много бавно.
8. Повечето неща е по-добре да свърша сам, отколкото да моля за помощ.
9. Интересува ме преди всичко конкретния резултат, а не работата сама по себе си.
10. Не обичам ситуации, които не се поддават на моя контрол.
11. Имам навика да тероризирам сам себе се, като за всичко си поставям жестоки срокове.
12. Суетя се, върша всичко в последната минута, дори и да имам предостатъчно време.
13. Постоянно се старая да се занимавам с нещо.
14. Едновременно върша две-три неща. Например: по време на хранене преглеждам бележника си и едновременно с това звъня по телефона.
15. Хващам се с всичко, каквото предлагат и често работата ми е повече, отколкото мога да изпълня.
16. Чувствам се виновен, ако нищо не правя.
17. Могат да ме разстроят дори и най-дребните грешки.
18. Забравям, игнорирам или свеждам до минимум рождените дни, срещите, юбилеите и дните за почивка.
19. Отделям на работата повече време, отколкото на семейството и приятелите, за които мисля по-малко.
20. Смятам, че събитията се развиват твърде бавно, а работата не се изпълнява достатъчно бързо.
21. Задавам отново въпрос на събеседника, без до осъзнавам, че вече съм получил отговор.
22. Активно се включвам да работя по реализация на някакви проекти много преди да са обмислени всички по нататъшни етапи от тяхното осъществяване.
23. Голяма част от свободното си време отделям на работа, а не за срещи с приятели, забавления и други видове обикновени занимания.
24. Не оставям работата, дори и след като колегите са се отказали от нея.

ОТГОВОРИ
25-25 точки – за щастие, вие сте свободни от каквото и да било въздействие от страна на енергийни вампири.
55-69 точки – у вас има начална или средна зависимост от вампирическата същност.
70-100 точки – вие напълно сте зависим от енергийния вампир и се явявате постоянен донор на жизнена енергия.

КАК ДА РАЗПОЗНАЕМ ЕНЕРГОВАМПИРА И ДА СЕ ЗАЩИТИМ ОТ НЕГО

Психо енергийни вампири, живеещи за сметка на вашата енергия, се срещат доста често. Как да се запазите от тях, как да разберете, че нещо се е включило към източника на вашия живот? Да направите това е много лесно, без никакви специални средства. Достатъчно е да се вслушвате в състоянието на организма и самочувствието, да наблюдавате как се е променило вашето настроение и готовност да направите нещо, без значение колко голям е вашия запас.

Постарайте се да разберете, какви са причините, които са ви довели до дискомфорт, до ‚пробиване‘, до загуба на сили. Ако те не са очевидни, а вашата интуиция мълчи и съзнанието не ви подсказва с нищо, спомнете си какво сте правили непосредствено преди да почувствате загуба на сили, с кого сте общували, какъв емоционален спомен е остана у вас след това общуване.
Помислете отнася ли се причината за загуба на енергия към вътрешни фактори, ако тя е станала под влияние на вашите собствени мисли, чувства, настроения, или към външни фактори – конкретни лица, стремящи се да ви повлияят? Ако вие се спрете на някой човек, преди да го запишете в графа ‚вампири‘, поровете в паметта си: какво сте чувствали след контакт с него при предишни срещи. И ако сте убедени, че на вас ви действа психоенергиен вампир, опитайте да се защитите с един от следващите методи.

ПОСТРОЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЕН ЩИТ

Този ефективен метод се препоръчва от болшинството окултни учения и системи. Ако човек е уверен във вампирическо въздействие над него, трябва мислено да обкръжи себе си с тънък енергиен щит или екран. Това може да бъде полусфера, сфера, кръг, стена от различен цвят – златист, сребрист, син, зелен червен или лилав. Колкото по-ярко е въображението, колкото по-спокойни и уверени сте в момента на нападението, толкова по-ефективен ще бъде резултата. Затова за укрепване на вътрешните сили се препоръчва и едновременна да се обърнете с молитва към Бога, да помолите за помощ ангела-хранител или вашия духовен учител.

НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАТЕ ОТ ЗЛОТО

Преди всичко вампирическото или черно-магьосническото въздействие достига целта си за това, че хората се отнасят към вампирите и магьосниците със суеверие и страх, преувеличават техните реални възможности и сили. И тогава във въображението изникват огромни и страховити лошотии. В този случай е необходимо да се направи точно обратното – да намалите в собственото си съзнание размерите на плашещия ви образ, да намалите неговата значимост. Опитайте се да си представите, че въздействащото на вас лице е джудже, а вие в сравнение с него сте истински гигант, на когото то с нищо не може да навреди. Повтаряйте това упражнение при всяка среща с врага, в минутите, когато мислите за отношенията си с него, за да можете да затвърдите в съзнанието си новото съотношение на силите.

СТУДОТЕРАПИЯ

Да предположим, че похитителят на вашата енергия действа с досадна активност, постоянно ви се жалва от своята съдба, проблеми и болести, но не прави абсолютно нищо, за да поправи това положение. Тогава най-доброто средство за защита от неговия опит да реши собствените си проблеми за сметка на вашата енергия се явява студотерапията.’Съветваме ви да се отнасяте хладно към хората с болно излъчване‘ – казват специалистите по психоенергийна защита. Не жестоко или равнодушно, а студено. След такава промяна, вашите взаимоотношения с енергийния вампир ще се влошат и ще се стигне до прекъсване. Трябва само да повярвате, че това е най-добрия изход и за двамата. Вие ще бъдете защитен, а вампира ще се окаже принуден да се научи да добива енергия по нормален начин.

ОБРАЗНА ЗАЩИТА

Този метод е близък до метода за построяване на щит, но се отличава с това,че в качество на защитен образ не избирате просто сфера с определен цвят, а някакъв духовен символ. Защитавайки се, мислено си представете символа и обкръжете с него себе си , приемете формата на този образ. Това може да бъде например пентаграма – звезда с пет върха, напомняща изправен човек с разтворени в страни ръце и широка разкрачени крака. Можете да си представите и огнен православен кръст или икона, която ви оказва особено емоционално въздействие. Както и с пентаграмата, трябва да визуализирате себе си вътре в избрания от вас защитен символ.

КРЪГОВА ЗАЩИТА

Лесен метод: мислено обкръжете себе си или друг човек, на когото оказвате помощ с енергиен кръг от сребрист или златист цвят, очистителната сила на когото не позволява на силите на злото да се приближат към вас. Трябва само да имате предвид, че защитната сила на магическия кръг зависи от това, колко енергия и вяра в негово действие сте вложили в създаването му.

Facebook

Четиво за носталгици по Соц-а

.

%d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b8Преди часове получих информация от наш човек в Хавана ( ) по основна тема “автомобили и пътен транспорт”.
Докато е още топла, да прочетем за постиженията на Куба под мъдрото ръководство на Комунистическата партия.
Внимателно да четат и младите, и носталгиците по времената отпреди 1989 г. у нас.

“Бате, Голфа няма аналог тук. Имам предвид, че тук ЕВТИНА кола няма. Най-евтината кола, която може да се купи май е полски фиат, за 6,7,8к USD. Лада – 8-15к. Almendron (стара американска кола) – 6,10,15,20,25,30к. Модерна кола – ебало си е мамата. Тико 20к. Пежо 205 – 20к. Пежо 405 30к. Пежо 208 60к. Toyota Yaris 45к.

Тук важното е да е кола, да се движи, да може да се товари. Кола тук има един човек на всеки 500 или 1000 души (измислям си, но ако се окаже, че са повече – не бих се учудил).
Защо мислиш, че половината автопарк на острова е от американски коли, произведени преди 1959-та? Щото обичат антики? Не. Щото няма други. Тук колите са вечни, всичко се оправя, ремонтира, скалъпва. Нищо не се изхвърля. Пълно е с полски фиатчета, лади, москвичи, има волги, VW костенурки, стари шкоди от 60тте.
Американските коли (almendrones) пък се използват за работа, за товарене, повечето са маршрутки. За лична кола почти не се използват, защото са неикономични и трудни за поддръжка. Тъй като са снадени се трошат често, изискват непрекъсната поддръжка, която може да им се осигури само ако изкарват кинти. Те вървят от 10-20-30к, в зависимост от подобренията и състоянието.
По-новите, модерни коли обикновено са служебни или рентакар. Има и частни, които са продадени на някви хора по някви начини, примерно – една рентакар кола, след еди колко си години експлоатация се продава. Говоря ти за предимно китайски коли, тук там някоя корейска. Една такава кола ти знаеш, че нова в Бг струва 13,14,15к долара. Е тук, използвана няколко години – прас: 39к! Take it or leave it.
Абе тук мутресите се возят в лади бе!
Има и други коли, които не ми е ясно как са влезли, виждам джипове Toyota от 1999та, Mercedes 190, fiat punto, Mitsubishi lancer, те такива…

Чувам, че на някви известни хора, музиканти, артисти, спортисти и бог знае кой още им било позволено еди кога си, при еди кви си условия да си вкарат коли…
Въобще, тук колата е статус, лукс… В квартала улиците са пусти. Минава една кола на пет минути.
А без кола (95% от хората) си просто един pobre diablo. Такситата са скъпи за кубинците, маршрутките и те не са евтини, но в час пик забрави да хванеш някоя, ходиш километър по улицата и махаш кат улав и никой не ти спира.
А рейсовете… Да не обяснявам дори в най-бедните години в Бг никога не е било така.
Въобще тук транспорта е нещо страшно. Питай Оскар дали е ходил до Винялес или Варадеро? Пича за 30 години не е излизал от Хавана, не е пътувал никъде познава Куба по-малко от мен

.
Шибана страна, шибана, измъчвана от глад и жажда страна, %d1%85%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b0където хората, незнайно защо са по-учтиви, по-мили, по-щедри и по-усмихнати от нас
Колите са нереално скъпи, наистина. Ама това става като смесиш пазарна и централизирана икономика, предприемачество – с монопол, свобода – със забрани и ограничения… Някъв абсурд.

От една страна тук примерно можеш да се регистрираш като частник – дъводелец, или строител, или обущар… но от друга: никъде, НИКЪДЕ не продават легално дърво, никъде не продават легално стомана, никъде не продават кожа, гума… Няма реално откъде да купиш суровина.

От една страна едно Тико е 20к. От друга: апартаментът на баща ми (90 квадрата) е 12к, супер апартамент 100 квадрата на пъпа на Хавана 50к, цигари 7 песо (малко повече от четвърт долар), газта, тока, телефона и рейса – много евтини. Храната с купони: направо без пари (вярно е, че е едно нищо).

От една страна:
Спане в хотел в центъра 200$,
от друга: спане в частна къща 30$.

Бутилка водка 30$, но литър наливен ром 1$.

Бутилка от литър и половина минерална вода: 2$. Сок от гуаяба на улицата: 5 песо (четвърт долар).

Средна заплата в държ. сектор 20$. ТаксИ до летището: 25-30$.

Скапано малко хладилниче куча марка (и в Илиянци няма да намериш такъв) 400$. Човек да ти чисти стълбището цял месец: 8$.

Маршрутка – половин-един долар. Рейс 40 сентавос (около 3-4 стотинки).

Дайкири в El Floridita: 6$.
Ебане на улицата 10-15-20$.

Пс: Бензина и нафтата са скъпи, но само балъците си ги купуват от бензиностанцията. Черния пазар е много голям. Купони няма. Идва пича със служебната кола и налива 10 литра, но му се таксуват 20. Разликата му се изплаща по 50 цента, примерно. След това тия десет литра се продават на К.А. на черно за долар.

Пс2: Проверих цените на колите под наем. Най-икономичния клас: 70 долара на ден, следващия: 100 долара.”

От Фейсбук