Една от най-важните способности на ума е неговата сила да се фокусира. А ако човек има лошо развита способност да се съсредоточава, животът ще се превърне в трудно предизвикателство. Много задачи ще изглеждат дори невъзможни. От друга страна, по-добре развитата способност да се фокусираме води до отвличане на вниманието от всичко останало – нищо не съществува около нас в този момент освен това, с което се занимаваме. Задачите стават лесни за изпълнение, когато се съсредоточите върху тях и ги осъществявате една по една.
В мозъка се крие един изключителен механизъм, наречен „ретикуларно-активираща система“ (РАС). Тази брилянтна система ви позволява да филтрирате огромно количество данни, които постоянно наводняват мозъка ви, за да намерите това, което е важно за вас. Без РАС ще бъдете абсолютно претоварени от информацията, която трябва да се обработи за най-тривиални ежедневни нужди.
Вашата РАС филтрира огромното количество информация на базата на вашия фокус и подбира само нужните ви данни за конкретния момент. С по-прости думи това означава, че намирате само това, което търсите.
За да разберете какво е фокусът, си представете очила с цветни лещи. Всеки път, когато сложите очилата, виждате всичко наоколо оцветено с цвета на лещите. По същия начин това, върху което поставяте акцент в живота си, ще определи цвета и текстурата на вашия живот.
Това е още една важна причина да положите целенасочени усилия, за да поддържате положителен, щастлив начин на мислене. Колкото повече се съсредоточавате върху хубавите неща, толкова повече тези положителни емоции ще се проявяват във вашето ежедневие, провокирани от вашата РАС.
Фокусната ви точка определя и мислите, които ангажират ума ви. Фокус може да се оприличи на „команди“, които подавате към ума. Важно е да даваме „команди“, които да доведат до по-добър живот.
Ако решите да се съсредоточавате върху причините, които ще ви помогнат да постигнете своите цели и мечти, ще ги намерите. По същия начин, ако решите да се съсредоточите върху това, което би ви попречило да ги осъществите, също ще го намерите.Толкова е просто: Намирате това, което търсите!
Много хора се чувстват жертви на така наречения „лош късмет“. Разберете – няма нищо суеверно или загадъчно зад начина, по който функционира Вселената. Вселената не си играе игрички, няма любимци, а действа по установени закони, валидни за всяка тревичка и всяка звезда в небето.
Най-успешните хора на тази планета са тези, които усърдно са проучили тези закони и живеят по тях.
„Лошият късмет“ се случва само на хората, които са се фокусирали върху него. Тези хора смятат, че нищо не зависи от тях и са обречени на бедност и провал. Неизбежно този фокус ще ги доведе именно до бедност и провал в живота.
За всеки, който се проваля в живота си, можете да сте сигурни, че проблемът е в неговите собствени мисли за провал. И от друга страна, всеки път, когато някой успява в живота, можем да бъдем абсолютно сигурни в неговите положителни нагласи и мисли за успех и благополучие.
Вашите мисли създават вашата реалност, а вашите мисли се определят от точката на фокусиране.
Започнете още от днес да се съсредоточавате само върху нещата, които искате да видите – като щастие, любов, социални контакти, спокойствие и успех.
На 28 ноември 1881 г. във Виена се ражда Стефан Цвайг – автор на дванадесет
биографични книги, девет тома есета и размишления, шест сборника с новели,
разкази и легенди, три стихосбирки, два романа и том мемоари. Необикновените
състояния на човешката душа вълнуват с изключителната си психологическа
проницателност в неговите произведения.
Във фашистка Германия естествено ги забраняват, а по време на Втората световна война той е един от интелектуалците, които поемат по тежкия път на изгнанието. Отчаян и обезверен от унищожаването на духовните ценности и обезценяването на човешкия живот от фашисткия режим, 60-годишният Цвайг, заедно със съпругата си, сам слага край на живота си в Бразилия. Последните думи, които ни оставя са: „След шестдесетата година са нужни особени сили, за да започнеш още веднъж отново. А моите са изчерпани от дългите години на бездомно странстване. Затова смятам, че е най-добре своевременно и достойно да сложа край на един живот, за който умственият труд бе най-чиста радост, а личната свобода – най-висшето благо на тази земя. Поздравявам всички мои приятели. Възможно е те да видят зората след тази дълга нощ. Аз, най-нетърпеливият, си отивам по-рано от тях…“
Празнословието, лъжата, шикалкавенето са едни от най-противните черти на човешкия характер. Може би затова не понасям политиците.
В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.
Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.
За силата на страстта винаги се съди по безразсъдството, което проявяваме в нейно име.
Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.
В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.
В понятието „свобода“ влиза и свободата на човешките отношения.
Първи признак на истинската политическа мъдрост винаги си остава умението
предварително да се откажеш от недостижимото.
Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение. И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вче в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Не елитът, а тълпата е запленена от „лъчезарната власт на славата“.
Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното,
кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния.
Големите дарби са полезни само за онзи, който е достоен за тях, за другите са опасни.
Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек,
бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш
известно предимство.
Дали ще се справим или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш, пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал.
Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята:
движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването
на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение –
благодарение откриването на писмеността.
Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.
Духовното значение на подвига никога не се определя от неговата практическа полезност. Само този обогатява човечеството, който му помага да опознае себе си, който задълбочава творческото му самосъзнание.
Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят.
Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго
освен заговор срещу готвача.
Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.
Няма нищо по-прекрасно от истина, изглеждаща неправдоподобна! Във великите
подвизи на човечеството именно защото се превъзнасят толкова високо над
обикновените дела, е заключено нещо непостижимо; но то е толкова невероятно,
че въобще е извършено, че човечеството отново придобива вяра в себе си.
Отговорността почти винаги възвишава човека.
Плодовете на свободната мисъл не могат да ограничат свободата на ближния.
По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си
нещастен.
Прекрасна игра е да откриваш сам себе си…
Само сумата на преодолените препятствия е действително вярното мерило за
подвига и за човека, извършващ подвиг.
Страстта е способна на много неща. Тя може да пробуди у човека небивала
свръхчовешка енергия. Тя може със своя неотслабващ натиск да извлече
титанични сили дори и от най-уравновесената душа.
Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът може да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела.
Само когато си потребен, животът придобива смисъл.
Докато съвестта е жива, няма вина, която може да бъде забравена.
Можеш да се скриеш от всичко, но не и от себе си. Моето „Аз“ винаги знае къде съм.
Доверие се гради цял живот, а се губи за миг. Повторно възстановеното доверие
винаги носи белезите от някаква загуба.
Човек познава единствено себе си до отвращение и никога не е отвратен от себе си.
Състраданието е благородна черта, присъща на човека. Слабият и страхлив човек състрадава, за да се избави от страха, който поражда в него чуждото нещастие. Но това по-скоро е изолация от страданието на ближния. Истинското състрадание е действие за доброто на другия, а не сантимент. Истинското състрадание е готовност да се върви до край, за да се помогне. Да състрадаваш означава да се принасяш в жертва – доброволно и без отплата.
Когато сутрин в осем часа Кристине сяда на стола си, тя вече е уморена – уморена не от някаква работа, а предварително уморена от всичко, което предстои – едни и същи лица, едни и същи въпроси, движения, едни и същи суми.
Радвам се на щастието на всекиго, но види ли човек, че другите живеят добре,
веднага си казва: защо и аз да не живея така? Един напълно естествен въпрос…
Предварително зная какво ще ми кажете – “ Бедността не е порок“. Но това не е вярно, когато не можеш да я скриеш, тя все пак е позорна. Заслужена или не,
почтена или презряна, все едно – мизерията вони.
Искаме да избягаме не от живота, а от бедността – от затъпяващата, непоносима и неизбежна бедност.
Ние не знаем какво е истински живот. Не зная какво е да живееш без непрекъснато да мислиш: колко ли струва това? Ние никога не сме били свободни. Може би едва тогава ще узнаем цената на онова, което се нарича живот.
За сетен път се убедих, че е по-лесно да живееш десет години с пари, отколкото един-единствен ден без пари.
Всъщност едва сега разбрах колко хубаво е да обмислиш нещо свое, единствено за себе си, и то съвсем сам… Не все да прибавяш по малко към общото, което никак не ме интересува, а да изграждаш нещо от основите до върха, само за себе си, та дори и въздушен замък, който ще се срути след час. … Все пак работата ми достави удоволствие.
Само този, който е изпитал светлина и мрак, война и мир, възход и падение, е
изпитал в пълна степен живота.
За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би
изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия,
че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе
нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.
Няма нищо по отмъстително, нищо по-подло от малък свят, който иска да стане
голям.
Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават
безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.
1. „Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко!
Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал.“
2. „Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре.
Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.“
3. „Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече“. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив.
А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.“
Личен архив, чернова, 1940-47 г. /Най-вероятно съвети към своите деца Стефан и Недялка – бел. на ред./
4. „Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе…Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и …всъщност е гарантирал развитието на човечеството.“
5. „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.“
6. „По отношение на вътрешния и външния капитал…Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение…Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист….кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
7. „Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството.”
Из реч, произнесена на 29 юни 1919 г.“
8. „Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд…Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода… Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря.“
Из реч, произнесена на 21 май 1933 г.
9. „За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравени рани…може да има само една разумна политика:да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар.“
Личен архив, чернова, 1920 г.
10. „Никой да не си представя, че е възможно искрено, дълго и трайно приятелство между България и нейните съседи, ако цената на туй приятелство бъде пожертвуване правата на българските малцинства.“
11. „Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.“
.
12. „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Личен архив, чернова, 4 юни 1933 г.
13. Два дни след черновата Атанас Буров държи реч в Народното събрание:
„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.
В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.
14. „България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
15. „Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената – Ботев.“
16. „Аз съм вече паднал, фалирал политик. Комунистите не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата, мазнинката, пържолката. Те са хитри и има кой да ги учи. Оня там с мустака бди и следи, защото България за цялата комунистическа империя е раят, тя е раят на земята.“
17. „България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене. И той – „великият“, ще иска да го храните със зеленчуци и плодове. Той току тъй не влезе в България, знаеше, че влиза в блажен оазис. Ето защо той няма да допусне България да му се изплъзни. И ще ви насилва, без да разберете. Но аз няма да го видя…“
Атанас Буров до Смарайда:“Ти и България сте ми двете любовници“
Това пише банкерът на жена си. Личната му кореспонденция допълва обществено-политическия му портрет с различен нюанс.
„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“. Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.
——————-
За личния живот на Атанас Буров и до днес се разказват легенди. В повечето от тях доминират клюките, жълтите истории, както често се случва с ярките и забележителни личности. От човек на човек се предават украсени случки за неговите похождения и любовни авантюри. Но неговата внучка Магдалена Каблешкова, омъжена за родственик на революционера Тодор Каблешков, споделя: „Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не й е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те най-вероятно са били преди да се ожени за нея, но не и след това“, казва тя.
Вероятно до голяма степен определяща за топлотата и нежността в отношението на Буров към Смарайда Салабашева е и разликата в годините.
Двамата се запознават на прием в двореца
по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали – Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Бил е депутат в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и дори подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Участва в Балканската война, а след нея се връща в политиката.
Завършва Априловската гимназия в Габрово и учи финанси и право в Париж. Според Жоро Цветков, автор на книгата „Атанас Буров. Живот за България“, на него нищо човешко не му е чуждо. Обича хубавата храна и удоволствието му е двойно, когато е поднесена красиво. Отбягва алкохола. Намира време за развлечение и отмора. Играе бридж и ходи на лов. Смята се, че е бил надарен с богата мисъл и енергия. Обича литературата, философията, поезията, произведенията на изкуството и езиците. Познава френската и руската литература, а Достоевски е един от любимите му автори.
Впрочем един от фактите, известни за него, е, че е майстор както в анонсирането, така и при изиграването на картите в бриджа. В световните първенства, проведени през 1933 и 1935 година, печели отличия и званията
олимпийски състезател и национален шампион по бридж
Атанас Буров и Смарайда Салабашева се сгодяват през май 1912 година. Единственото, което има значение за него, е чувствата им да бъдат взаимни.
През юли 1913 година той например й пише: „Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде.“
Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина.
Атанас Буров и Смарайда имат две деца – Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята. Смята се, че тя носи характера на баща си и е неговата слабост.
Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си.
В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата Жоро Цветков описва Смарайда така: „Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда, или, както всички я наричат, мама Майда.
Годините са придали царствена осанка на фигурата й
Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм „Шанел“.
През 1949 г. тя споделя заточението на Буров в Дряново. Тук тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който по това време трябва сутрин и вечер да се разписва в полицейския участък.
И на фона на 40-те години усилен труд и обществена дейност, отдадени за и в името на България, няма по-тъжен и по-несправедлив начин, по който един такъв държавник да завърши живота си. През 1952 година процесът на Народния съд срещу него го осъжда на 20 години строг тъмничен затвор. Тогава Атанас Буров е на 76 години.
В затвора престоява около година и половина – първоначално в Коларовградския (Шуменския) затвор, а в края на 1953 г. – в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си: „Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас“.
Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.
Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че
в края на арменските гробища са погребани и затворници
Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.
Сега по повод 50-та годишнина от смъртта му фондацията на негово име финансира поставянето на паметник на мястото на първоначалното погребение.
Но въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая, дори и в смъртта си, той остава с любимата си жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си – Смарайда Салабашева.
Днес и двете им деца, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери – Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората – в Шотландия.
Докато не започнах да ползвам Интернет, не знаех, че по света има толкова идиоти.
***
Не се оплаквай, никога не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, но не си го направил. Не си го направил, защото не си можел.
***
Поетът е човек, който умее да бъде нещастен по красив начин.
***
На върха можеш да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!
***
Никой нищо не чете, а ако чете, нищо не разбира, а дори и да разбира, нищо не помни.
***
Че си щастлив разбираш едва по-късно, когато всичко е минало. Човек живее чрез промяната.
***
Когато дадеш на кучето салам, палейки лампа, след известно време кучето ще започне да отделя слюнка само при вида на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.
***
Великите творби се появяват не благодарение на лудостта, а въпреки нея.
***
В изкуството нещо може да е направено добре или зле, нищо повече.
***
Ако хората бяха правили само това, което им е изглеждало възможно, до днес щяха да стоят в пещерите.
***
Идеята за инвазията на отвъдзвездните е проекция на агресивните черти на хищното, грубо издялано маймуночовечество.
***
В края на краищата всеки от нас е някакъв проект за център на света, само че невинаги добре изпълнен.
***
Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди въздействат върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро присъства вчерашният облак. Всичко е свързано с всеобща взаимозависимост. Нито едно създание не може да излезе извън властта на другите. А толкова повече пък мислещото създание, човекът. Камъни и човешки образи се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, защо да не се изобразява свободно това, което е сътворено случайно?
***
Никой не може да даде повече от онзи, който е загубил всичко.
***
Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти.
***
Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, но няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.
***
Не забелязвате ли каква декоративна интелигетност има той? Една такава гладка.
***
Човекът е същество, на което е лесно да навредиш, но е трудно да помогнеш.
***
Постигнах да се унасям в ненавист така, както Буда в нирвана.
***
Човекът ми навява един такъв образ: сякаш някой в продължение на няколкостотин века тежък труд е изваял най-красивата златна фигура, придавайки на всеки сантиметър от нейната повърхност различна форма. Мълчаливи мелодии, миниатюрни фрески, красотата на целия свят, събрана в едно цяло, подчинено на хиляди тайнствени закони. И това изящно изваяние е монтирано във вътрешността на машина за разпръскване на оборски тор.
***
Лудницата е била винаги духовен екстракт на епохата. Различните деморфации, психически изкривявания и странности са толкова разпръснати сред нормалното общество, че е трудно да бъдат забелязани. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно облика на своето време.
***
Атеист съм по морални съображения. Смятам, че творецът се познава по неговата творба. Според моето впечатление светът е толкова злополучно конструиран, че предпочитам да вярвам, че никой не го е сътворил!
***
Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отрицание на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, подигравка, майтап на природата…
***
Мисля, че има места, в които даже Бог може да се компрометира.
***
Чуждият проблем е като легнала щанга.
***
Това, което може да бъде субективно оправдано, престава да бъде такова по отношение на фактите.
***
По геоложката скала човекът живее колкото пеперуда еднодневка.
***
Който се държи по необичаен начин, не трябва да е пременно творец, артист – може да е просто дивак.
***
Няма сънища, сънувани заедно .
***
Политиците са прекалено глупави хора, за да може с помощта на разсъдъка да се предвиждат постъпките им.
***
Няма такива глупости, в които хората да не могат да повярват.
***
Нищо не може да се държи по-неразумно от разума.
***
Научните теории са психическа дъвка.
***
Сега сме като върху леден блок, носен от теченията на технологията. Нямаме власт над него, не знаем накъде ни носи, не знаем как да го управляваме.
***
Който се сражава с помощта на въобръжението, става жертва на въображението.
***
Който Космоса открива, в Космоса пропада.
***
Най-близки трябвало да са родителите ни? А защо не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология, така че сантиментът трябва да се разпростре върху цялото семейство заедно с гущерите.
***
Кракът разбира се Ви е по-ближен, защото Вие можете да го възприемате двояко: веднъж със затворени очи като „осъзнато усещане за притежаване на крак“, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За съжаление, другият човек е винаги предмет.
***
Целият животински свят е паразит на растителния.
***
Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото съзнание.
***
Ако човек е убеден, че вече знае и разбира всичко окончателно и няма за него никакви тайни, често пъти именно тогава встъпва на пътя към своята гибел.
***
Няма нищо толкова богато на възможности колкото вакуума.
***
Медицината може да бъде добър прозорец към безкрая.
***
Няма демони, ако не се смята за демон свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е мълчание.
***
Действителността в крайна сметка е винаги по-интересна от фикцията, защото носи товара на реалността. Това е същата разлика както между наяве и насън. Можем да сънуваме Бог знае какво. Наяве обаче сме приковани към своя бит.
***
Човечество – това е сборът от нашите дефекти, недостатъци, нашето несъвършенство, то е това, което искаме да бъдем, но не успяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място между идеалите и реализацията.
***
Човекът може да възприема не много неща наведнъж; виждаме само това, което става пред нас, тук и сега; осъзнаването на едновременно протичащото множество от процеси, така или иначе свързани помежду си, така или иначе даже взаимно допълващи се надхвърля неговите възможности. Възпримемаме така дори относително прости явления. Съдбата на един човек може да означава много, съдбата на стотици се обхваща трудно, но участта на хиляди, на един милион не значи по същество нищо.
***
Науката не се занимава с онези страни на битието, към които спада комичното. Науката обяснява света, но да ни сближи с него може само изкуството.
***
Само дяволът знае колко лудост се крие понякога в гения и обратното.
***
Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято повсеместност не обяснява нищо.
. 1. С пари не е толкова добре, колкото зле e без тях.
2. Адам е първият късметлия, защото той не е имал тъща.
3. Ако проблемът може да бъде решен за пари, това не е проблем, а разход.
4. Бог е дал на човека две уши и една уста, така че да слуша повече и да говори по-малко.
5. Бог не може да бъде едновременно навсякъде – така той създал майките.
6. Не бъди сладък – в противен случай може да те изядат. Не бъди горчив – в противен случай може да те изплюят.
7. Знанието не заема много място.
8. Човек трябва да живее поне в името на любопитството.
9. Бог защитава бедните, най-малко от скъпи грехове.
10. Светът ще изчезне не защото има много хора, а защото има много не хора.
11. Когато няма какво да правят някои хора, се заемат с велики дела.
12. Всички се оплакват от липсата на пари, а от липсата на ум – никой.
13. По-добре е да умреш от смях, отколкото от страх.
14. Опитът е дума, с която хората наричат грешките си.
15. Бялата коса е признак за старост, а не за мъдрост.
Една от най-важните способности на ума е неговата сила да се фокусира. А ако човек има лошо развита способност да се съсредоточава, животът ще се превърне в трудно предизвикателство. Много задачи ще изглеждат дори невъзможни. От друга страна, по-добре развитата способност да се фокусираме води до отвличане на вниманието от всичко останало – нищо не съществува около нас в този момент освен това, с което се занимаваме. Задачите стават лесни за изпълнение, когато се съсредоточите върху тях и ги осъществявате една по една.
