Научих, че…

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих –
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих –
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих –
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих –
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсе минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих –
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих –
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих –
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих –
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих –
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих –
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих –
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих –
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих –
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих –
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих –
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих –
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих –
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих –
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих –
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих –
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих –
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих –
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих –
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих –
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих –
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих –
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих –
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих –
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих –
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих –
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих –
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих –
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих –
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих –
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих –
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих –
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих –
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих –
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих –
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих –
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих –
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих –
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих –
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих –
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих –
че, въпреки че думата “любов”,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих –
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

Über Стефан К.

No risk, no fun!
Dieser Beitrag wurde unter Етика veröffentlicht. Setze ein Lesezeichen auf den Permalink.

8 Antworten auf Научих, че…

  1. Albena sagt:

    Това е много добро… “Научих –
    че не трябва да бъдем толкова
    настоятелни, да открием някоя тайна.
    Тя може да промени живота ни завинаги.” – “Любопитството ще ме убие!”, нали така? ;) … Цял живот се учим. Искаме да бъдем съвършени, да приличаме на боговете, “мед и масло” от устата ни да капе… Аз, Стефане, искам да съм това, което съм! Може и да съм грешна, но съм си винаги Аз! :)

  2. Julia Bantutova sagt:

    Nau4ih,
    4e istinskoto priqtelstvo prodaljava da raste dori i prez dalgi razstoqniq.
    Sa6toto se otnasq i za istinskata lubov …
    Nau4ih ,
    4e samo za6toto dvama 4oveka se karat , ne zna4i , 4e ne se obi4at …
    Nau4ih ,
    4e nikoga ne trqbva da kazva6 na dete , 4e me4tite sa mu nevazmojni !?
    V sa6tnost mnogo ne6ta nau4ih , no za tezi se setih … kolko 4uvstvo , samokritika i otkrovennost e vlojeno …strahotno -pozdravi !!!

  3. Стефан sagt:

    Всички сме грешни, но е добре да се опознаем, сами себе си…

    • Anjela sagt:

      Doverieto se gradi dalgo, i za sekundi mojem da go razru6im – kakto i za sekundi mojem da izvar6im ne6to za koeto 6te ni boli zql Jivot.
      Mnogo po-lesno e da reagirame , vmesto da pomislim i trqbva s horata, koito obi4ame da se razdelqme s dumi na Lubov – moje bi tova da e posledniqt ni Kontakt, a moje i da prodaljim dalgo napred sled kato sme re6ili , 4e pove4e ne mojem…
      Ima mnogo na4ini da se vlubim i zavinagi da ostanem vlubeni – tuk as 6te dobavq:
      Mejdu Lubovta i Omrazata ima samo edna kra4ka i to4no v neq se krie strahat ot samite Nas…
      Da , hubavo bi bilo da opoznaem samite sebe si … no, kak … ?

      p.p Trudno e da se tegli 4ertata, mejdu tova da badem dobri…i da ne naranqvame 4uvstvata na Drugiqt …
      Moje bi i na tova trqbva da se nau4im … ne znaq , taka mislq … !?

Hinterlasse eine Antwort

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind markiert *

Du kannst folgende HTML-Tags benutzen: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>