Човек държи в ръцете си ключа към доброто здраве и няма причини да не го използва, той самият е най-доброто лекарство за здравословните си проблеми. Вече има достатъчно доказателества, че смърт преди 100-120 г. е преждевременна. Това каза в лекцията си в София френският кардиолог д-р Фредерик Салдман. Той е убеден, че човекът, който ще живее и до 150 г., вече е роден.
Известният в цял свят благодарение на бестселърите си лекар съветва да използваме ресурсите си за самолечение.
Натиск зад ухото
задейства проста
физиологична
реакция за
обезболяване
и е достатъчна като първа помощ при банални проблеми, които ни се случват често във всекидневието.
В основата на цялостната система на френския лекар лежи убеждението му, че е важно преди всичко да се победят причините за болестите и лошите навици, които ни водят към тях.
Кардиологът дава лесна и в същото време вкусна рецепта за борба със затлъстяването – новата епидемия на света. Според него,
ако сутрин хапнете
2 блокчета черен
шоколад, това
намалява апетита
за часове напред
и дори да сте имали намерение да хапнете още нещо, вероятно няма да стане нужда. Сами ще установите – резултатът от тези около 30 грама чист черен шоколад е магически – те водят до намаляване на грелина – вещество, което дава на организма информация, че сме гладни. А
когато човек намали
с 30% приеманите
калории, удължава
с 20% живота си,
цитира кардиологът данни от научно проучване. Според друго изследване, което дава за пример, човек може да намали ръска от преждевременна смърт, ако всеки ден отделя по 30 минути за спорт, бързо ходене или друга физическа активност. Времетраенето не е случайно подбрано, то е съобразено и с нуждата да се поддържа здравословно тегло.
През първите 20 мин
организмът гори
захарите, а чак след
това мазнините
Белете плодовете, за които се съмнявате, че са третирани с пестициди, отстранявайте покафенелите участъци, избягвайте прекомерните порции животински храни и ще сте по-здрави, категоричен е французинът, който прилага в практиката си и лечението с храна. Той установил, че много хора подценяват риска от прегорелите храни, а науката е установила, че само
изядени 3 см
от почернял
сладкиш
или месо се равняват
на 200 цигари
Модата на сушито и другите ястия със сурова риба престават да са здравословна храна, ако не сме взели мерки срещу често срещан в рибите паразит. За да се справим с него, е достатъчно да сме замразили рибата във фризера и да я приготвим по харесвания начин едва след размразяването, когато “червейчето” ще е загинало, казва лекарят.
Като става дума за хладилник, подсети се той, да вметна, че трябва да го миете поне 2 пъти месечно и да не се подлъгвате, че ниските температури спират развитието на попаднали в него микроби.
С чувство за хумор гостът обясни как човек може да спести 1 час седмично от справянето със запека. Констипацията, както медицината нарича досадната болест на цивилизацията, се лекува първо с хапчета, после с още повече хапчета, и това става все по-неуспешно, а всъщност човек може да улесни процеса, като повдигне краката си на малко столче, наподобявайки клекнала поза.
Може да има
изненадваща връзка
между болките в
гърлото, хремата и
навика да пускаме
водата при отворен
капак на тоалетната
Американците като правило спазват обратната последоватленост, докато ние в Европа някак си първо като че ли искаме да се убедим от резултата от отиването до тоалетна, но така силната струя от казанчето разпръсква милиони болестотворни бактерии, които човек вдишва, каза лекарят. Един от съветите му, който най-много ще се хареса на политиците, е да отлагаме пенсионирането възможно най-дълго.
Оставането вкъщи
във възрастта 60-65 г.
вдига с 15% риска
за алцхайемер, а за
20 дни ваканция
човек губи 20 000
нервни клетки
Докато тренировки в жонглиране например водят до създаване на нови връзки между нервните клетки в мозъка и подобряват менталното състояние.
С тези аргументи д-р Фредерик Салдман убеди софийската си аудитория, че бездействието на ума е толкова опасно, колкото и мускулното. Пасивността в секса също е вредна, човек е създаден да се радва на преживяванията с партньора си, а те го правят и по-здрав. “С
10 г. се удължава
животът на мъжете,
които правят секс
по 12 пъти месечно, с
1/2 намалява рискът
за рак на простатата
в зряла възраст.”
Ефекта от хомеопатичните терапии кардиологът обясни с т.нар. ефект плацебо, популярно наричан от хората внушение. Феноменът работи при около 30 на сто от хората, смята кардиологът.
Той смята, че науката и следването на възможностите на организма сам да поддържа здравето и баланса в организма, скоро ще направят честването на над 100-годишнини масово.
Медицината вече изучава вид мишки, които
живеят 30 пъти
по-дълго от
обикновените, което
се равнява на 600 г.
човешки живот
Гените на дълголетния вид мишки са 86% сходни с тези на човека. Разгадаването на модела, който прави възможно те да достигат тази невероятна възраст, може да е един от пътищата за удължаване и на човешкия живот, разсъждават учените.
1. На глупавия прощават 70 грешки, на умния – нито една.
2. Медът се залепва по мустаците на този, койтоа се облизва.
3. Всеки мъдър враг е по-добър от невежия приятел.
4. Ако си направил добро – премълчи, ако са ти направили добро – разкажи.
5. Оставете това, което не ви носи полза – то взима от вас, но не ви дава.
6. Ще бъде ли сянката на дървото права, ако стволът му е крив.
7. Апетитът идва с първата хапка, а кавгата – с първата дума.
8. Ако се колебаеш за нещо – питай баща си; ако го няма – брат си; ако нямаш брат – съседа си; ако си далеч от дома – питай първия срещнат; а ако си в пустинята и няма никого – питай жена си, чуй, какво ще ти каже и направи обратното.
9. Две неща доказват своята ценност след като ги загубиш – младостта и здравето.
10. Думите, докато са в теб, са твой слуга, излязат ли от теб – стават твой господар.
11. Когато даваш заем си приятел, когато си го поискаш обратно – враг.
12. По-добре да живееш един ден с орлите, отколкото година с кокошките.
13. Когато бикът пада, над него се издигат много ножове.
14. Войната е лека за зрителите.
15. Враждувай с царя, но не враждувай със стражата.
16. Един преживян опит е по-добър от седем прочетени мъдрости.
17. Всичко, което е в изобилие, доскучава.
18. Дай на глупавия хиляда акъла – на него винаги ще му хареса само неговият.
19. Стиснатият богаташ е по-беден от щедрия бедняк.
20. Ако нямаш това, което желаеш, пожелай това, което имаш.
21. Не бъди като барабана – гръмогласен, а отвътре – празно.
22. За да запазиш тайната от враговете си, запази я от приятелите си.
23. Който търси приятел без недостатъци, остава сам.
24. Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.
25. В любовта няма съветници.
26. Този, на който къщата е от стъкло, не xвърля камъни по хората.
27. Който има здраве, има надежда. А който има надежда, има всичко.
28. Който е откраднал яйце, ще открадне и кокошка.
29. Шепотът на красива жена може да бъде чут по-далеч от рева на разгневен лъв.
30. Вярвай в Бога, но си завързвай камилите.
31. Който иска да направи нещо, намира средства; който не иска да го направи – намира причини.
. На 25 март преди 139 години в Браила издъхва една от най-митичните и обаятелни фигури в българската история и литeратура – Странджата.
Вазовият хъш от „Немили недраги” в действителност от плът и кръв е патриотът-родолюбец и борец за освобождението на България Никола Тодоров Странджата. Никой в България днес не се пита дали той е реална историческа фигура, защото образът му отдавна е част от националната идентичност.
Никола или Нено Странджата е роден в Търново през 1834 г. Кръстник му е Кръстю Момчев – член на мезлиша и градската търновска община. От малък се изявява като смел, пъргав и ловък. Градската легенда разказва, че един ден бащата на Нено купува дърва, натоварени на волска кола от един турчин. Когато почват да ги разговарват, 10- годишното момче извиква “ Мога да прескоча колата натоварена с дърва.” “ Ако можеш, дървата с колата и воловете, ще ви ги дам безплатно”, казал турчинът с насмешка. Нено се отдалечава десетина крачки от колата, запретва си късите панталонки, втурва се и със силен скок прескача колата. Нено се потупва по гърдите и се обръща към турчина с думите: “Беним странджа”( aз съм юнак).От тогава му остава името Странджа. Турчинът верен на думите си, трябва да остави колата и воловете и почва да плаче. Бащата на Нено го успокоява, като му казва да остави само дървата и да си вземе колата и воловете.
Неможейки да понася робството, вече порасналият Никола напуска Търново и става революционер. С материалната подкрепа на Добродетелната дружина през 1867 г. в България навлизат две чети, за да установят настроенията и готовността на българското население за въстание – четата на Панайот Хитов, през април-август и четата на Филип Тотю – през май-август, а Никола Странджата вее знамето на войводата.Връщайки се от България в Румъния, той отваря кръчма-кафене в Браила. Много хъшове намират подслон и храна при него. Самият Вазов прекарва 2-3 месеца в кръчмата на Странджата. Впечатлен от своя благодетел, той го описва в своите произведения като най-уважавания хъш. Вторият знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов Казака също посещавал кръчмата на Странджата – човекът, приел нерадостния живот на хъш. Издъхва от туберкулоза в Браила в ръцете на Вазов (Бръчков) с мечтата да дойде в България и да умре за нея. Деня, в който издъхва страстния родолюбец, камбаните на Браила бият за Благовещение, 25 март.
139 години по-късно днес също е Благовец. Да почетем в сърцата си паметта на Странджата, който вечно ще остане част от Свободата ни.
Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.
Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.
За него се разказва в Евангелието на Лука.
Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.
Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII в. и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.
Имен ден празнуват всички с имена
Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.
Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината.
Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.
Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.
Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.
Празникът се нарича още Благовец и се свързва с
пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля
В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.
Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.
Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета,
те ще родят много сладки плодове.
Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.
„Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. Изпълняват се обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.
Елементарен тест ще ви помогне да проверите работата на вашия мозък. Картинката с въртящото се момиче, която виждате, обиколи целия Интернет, и се утвърди на водеща позиции като тест за това, кое полукълбо на мозъка ви работи по-добре. Автор на тази снимка е японският дизайнер Nobuyuki Kayahara.
Как да проверите функционирането на мозъка си?
Това е много просто. Вижте в каква посока се върти момичето? Веднага трябва да се каже, че то може да бъде накарано да се върти във всяка посока.
Ако виждате, че момичето се върти по часовниковата стрелка, се приема, че дясното полукълбо на мозъка ви е по-развито. Ако видите въртене обратно на часовниковата стрелка – лявото.
По-често хората виждат, че момичето се върти обратно на часовниковата стрелка. Следователно, тези хора повече използват лявата страна на мозъка си. Но ако се съсредоточите можете да промените посоката на момичето.
Интересно е, че преди няколко десетилетия, на дясното полукълбо на мозъка не се отдаваше голямо значение. Беше прието да се счита, че то в известна степен е малко безсмислено. С течение на времето обаче, учените заключиха, че дясното полукълбо на човешкия мозък е много важно за развитието на творческа личност.
За тези, които не могат да променят посоката на въртене на танцьорката по-долу има 3 снимки. Ако за кратко погледнете в лявото или дясното изображение, можете лесно да промените посоката на движение на основната картина. Този прост тест ще ви помогне да проверите коя част от мозъка ви е най- активна.
Ляво полукълбо
Обработва вербалната информация. Лявото полукълбо отговаря за езиковите способности, контролира речта, способността да се чете и пише. Използвайки точно лявото полукълбо, човешкият мозък запомня факти, дати, имена, и следи за тяхното писане. То анализира всички факти, и е отговорно за анализа и логиката. Математическите символи и цифри се разпознават също от лявото полукълбо. Информацията се обработва последователно.
Дясното полукълбо на мозъка.
Обработва невербална информация. Дясното полукълбо на човешкия мозък обработва информацията , която изразява не с думи, а с образи и символи. С помощта на дясното полукълбо човек е в състояние да си фантазира и мечтае, да измисля истории. Дясното полукълбо на мозъка отговаря за способности в сферата на изобразителното изкуство и музиката. Дясното полукълбо обработва едновременно много и различна информация. Това дава възможност да се разглежда всичко като цяло, без да се прибягва до анализ.
Ако се вярва на резултатите от изследване, провеждано в университета в Йейл в продължение на пет години, ако човек успява без много напрягане на очите, да променя посоката на въртене на момичето, то той има IQ над 160.
Или може би това е само оптическа измама? Проверете.
Живеем във време, когато един нов продукт може да бъде продаден на стотици милиони хора, без необходимостта от голям брой работници, които да го правят и разпространяват (а понякога за тези цели не са нужни и работници).
В разцвета си през 1988 г. култовата американска фирма – производител на фотографски продукти Kodak има 145 000 служители. През 2012 г. Kodak подава заявление за банкрут. През същата година, в най-новата фотографска фирма Instagram се трудят 13 служители, които обслужват 30 милиона клиенти.
Съотношението между производители и клиенти продължава да намалява. Миналата година, когато Facebook купи приложението за съобщения WhatsApp за $ 19 милиарда, във WhatsApp работят 55 души, които обслужват 450 милиона клиенти.
Наскоро живеещият в Tucson американец изобрети апарат, която може да намира във въздуха частици от някои елементи. Той вече е продал стотици от тези устройства през интернет на клиенти по целия свят. Апаратите прави в гаража си, използвайки 3D принтер. Засега неговата дейност зависи само от един човек – самият той.
Новите технологии не само изместват човешкия труд, но и знания. Комбинацията от модерни сензори, разпознаване на глас, изкуствен интелект, „големите данни“, интелектуален анализ на текст и алгоритми за разпознаване на образи, пораждат интелигентни роботи, способни бързо да се научат на човешки действия и дори да се учат един от друг.
Ако смятате, че вашата кариера нищо не я заплашва, защото сте „професионалист“ – помислете отново.
Два сектора на икономиката, събрали най-голям брой специалисти – здравеопазване и образование – сега са под нарастващ натиск да намалят разходите. А машини- експерти са готови да заемат мястото на хората.
Скоро светът ще бъде засипан с вълна от медицински приложения, с които ще бъде възможно да се измери всичко: от холестерол до кръвно налягане, а заедно с тях идват и диагностични програми, декриптиращи данните и съветващи какво да се прави с тях.
През следващите години софтуерни приложения ще изпълняват много от нещата, които днес правят лекари, медицински сестри и техници (например, ултразвук, компютърна томография и електрокардиограма).
Междувременно отпада необходимостта от многото учители и университетски преподаватели, които ще бъдат заменени от онлайн курсове и интерактивни онлайн уроци. Как ще завърши всичко това?
Представете си една малка кутийка – нека я наречем „iVsichko“ – която е в състояние да произвежда всичко, което бихме желали да видим, като модерна лампа на Аладин.
Просто трябва да кажете на устройството това, което ви трябва, и – готово – желаният обект е в краката ви.
Oсвен това „iVsichko“ изпълнява всичко, което човек иска. Той може да направи масаж, да донесе чехлите, да мие, да пере и да простира. „IVsichko ще бъде най-доброто устройство, изобретявано някога. Единственият проблем е, че никой няма да го купи, защото никой няма да има начин да прави пари, тъй като „iVsichko“ ще върши всякаква човешка работа.
Това, разбира се, е просто една фантазия, но когато все по-малко хора могат да изпълняват все повече и повече задачи, печалбата получава само един стесняващ се кръг мениджъри и собственици-инвеститори.
Когато Facebook купи WhatsApp, един от младите основатели на последната, главният изпълнителен директор Ян Kum, има 45% от компанията, чиято продажба му носи 6,8 млрд долара. Съоснователят Б. Актън получи 3 милиарда долара за своите 20% дял. Според съобщенията всеки един от дългогодишните работници и служители в WhatsApp са имали 1 на сто от акциите на компанията, което им е донесло по 160 млн. долара.
А когато машините заменят човека, всичко, което ще остане за повечето от нас – е да правим единственото нещо, което не могат технологиите – да оказват човешко внимание и да се грижат за другите хора. Но за такава човешка работа няма да се плаща много.
Това означава, че повечето хора ще имат все по-малко пари, за да купуват стоки и услуги от ослепителната гама нови технологии, защото същите тези технологии ще изместят хората от техните работни места и ще доведат до намаляване на заплатите.
Имаме нужда от нов икономически модел. През ХХ век доминираше икономическия модел на базата на масово производство, извършвано от голям брой хора, за масово потребление.
Работниците са потребители; потребителите са работници. Заплатите се повишаваха и хората имаха повече пари, за да купуват това, което те произвеждат те и други хора – например камерите на Kodak. В резултат на това се появяват повече работни места и растат заплатите.
Сега този виртуоз цикъл се разпада на парчета. Бъдещетo, носещо със себе си почти неограничено производство, реализирани от една малка група хора, за продажба на всеки, който може да си позволи да купи този продукт – това е рецепта за икономически и социален крах.
Но основният проблем на бъдещето няма да бъде броят на работните места. Проблемът ще бъде – и вече е – в разпределението на доходите и богатството.
Какво да се прави?
Днес политиците се опитват да избягват думата „преразпределение“. Но икономиката, към която толкова сме се забързали – когато все повече и повече продукти се създават от все по-малко хора, които получава почти всички печалби, а останалите не разполагат с достатъчно покупателна способност – не е в състояние да функционира.
Може би единственият начин да се застави икономиката на бъдещето да работи, ще бъде преразпределение на доход и богатство от богатите собственици на революционните технологии към другите хора.
За автора. Робърт Райх е американски политически икономист, преподавател, писател и политически коментатор. Той сътрудничи с три президентски администрации – при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Бил Клинтън..
Лошата новина е, че наистина има специфични начини, чрез които определени хора упражняват емоционален контрол върху вас. Добрата новина е, че можете да се предпазите, стига да знаете как…
1. Емоционалният манипулатор винаги се изкарва жертва.
Представете си следната ситуация. Казвате на човека срещу себе си: „Много ме огорчи, като забрави рождения ми ден.“ В отговор обаче ще чуете: „Натъжаваш ме, като си мислиш, че бих забравил/а рождения ти ден. Трябваше да ти кажа под какъв огромен стрес се намирам, но не исках да те натоварвам. Но си прав/а – трябваше да оставя настрани проблемите си и да мисля само за рождения ти ден. Извинявай.“ Няма какво повече да кажете. Чули сте думата „Извинявай“ и дори нещо във вас да подсказва, че извинението не е искрено, няма какво да направите. Нещо повече – сега се чувствате виновни и егоистични, заради това, че мислите „само за себе си“. И изведнъж вие започвате да утешавате другия. Успокоявате го, че всичко ще е наред. Казвате, че рожденият ви ден не е толкова важен – още много предстоят…
Манипулират ви, не осъзнавате ли? Вслушайте се в интуицията ви. Ако тя ви казва, че другият се опитва да се измъкне, като прехвърли топката у вас, просто не я поемайте. Защото в момента, в който го направите, това ще се повтаря отново и отново… Щом открие как може да ви въздейства, емоционалният манипулатор ще го прави при всеки удобен случай. Затова просто кажете: „Съжалявам за проблемите ти“ и продължете напред. С едно на ум.
2. Емоционалният манипулатор умело ви вменява чувство за вина.
Toй/тя ще ви накара да се чувствате виновни за всичко – че говорите много или че сте прекалено мълчаливи, че сте емоционални или че не показвате емоциите си, че сте твърде грижовни и обсебващи или че сте напълно безразлични… Абсолютно всяко нещо може да бъде използвано като инструмент за вашето манипулиране. Имайте предвид, че този тип хора рядко показват достатъчно ясно какво искат – те са свикнали да го постигат, като манипулират емоционално другите. И тъй като знаят, че повечето от нас биха направили всичко, за да се освободят от чувството за вина, с готовност ви го вменяват… за да ви „освободят“ след това от него. И още нещо: внимавайте, като му помагате. Докато ви се жалва за трудното си положение, той/тя никога няма да поиска помощ директно. Ако обаче решите да му/й окажете съдействие, бъдете готови за коментари в стил: „Не съм те карал/а да го правиш“, „Не беше нужно наистина“ (казано с твърде суров тон)… С други думи: виновни сте, ако не вземете участие, виновни сте и ако се включите. Изходът?! Ако ви обвинява за ваше действие, просто кажете: „Дадох всичко от себе си“. А за да избегнете обвиненията защо сте се намесили, преди да го направите, кажете: „Знам, че ще се справиш“. И наистина го/я оставете да се оправи сам/а.
3. Емоционалният манипулатор влиза в ролята на помагащия.
Ако помолите манипулаторите за помощ, те почти винаги ще се съгласят. След това обаче ще ви го изкарат през носа. Докато ви помагат, ще пъшкат и охкат колко им е трудно, колко време им отнема… За да ви стане ясно, че никак не им е приятно това и че правят голяма жертва заради вас. Ако им кажете да спрат, най-вероятно ще ви се разсърдят, че капризничите. После ще натъртят: „ЕСТЕСТВЕНО, че aз ще го свърша! Кой друг ще го направи?!“ В крайна сметка отново ще се почувствате виновни, че сте ги ангажирали. И определено ще сте им големи длъжници! Затова не обръщайте внимание на пъшкането и охкането – отидете да си вземете душ или се разходете, докато свършат с работата.
4. Емоционалният манипулатор казва нещо, а после се държи така, сякаш не го е казал.
Ако сте във връзка, в която ви се струва, че трябва да записвате какво е казал другият, за да му/й го напомняте, значи ви манипулират. Емоционалният манипулатор винаги успява да извърти така нещата, че да се отметне от думите си. Той/тя ще се обяснява, ще ви разяснява, ще вади вода от девет кладенеца, само за да ви убеди, че сте се объркали. Толкова е умел/а в лъжите си, че може да стоите пред бяла дъска, да ви се казва, че тя е черна и накрая наистина да започнете да се съмнявате в преценката си. Какво е лекарството? Наистина да си записвате думите на другия. Говоря сериозно! Така ще предотвратите всякакви опити за извъртане на истината на по-късен етап. Разбира се, не мога да не кажа, че ако се стигне дотам, трябва сериозно да се запитате какво всъщност правите с този човек…
5. Емоционалният манипулатор се бие нечестно.
Той/тя няма да ви каже в прав текст това, което мисли. Най-често ще ви го каже чрез някой друг. Или ще ви го покаже чрез фасони и нарочно (без)действие. Този тип хора са пасивно агресивни. Т.е. ще направят така, че да се досетите колко са нещастни, без да ви го кажат директно. Ето следната ситуация: „Разбира се, че ще те подкрепя за този курс. Знаеш, че ще го направя“. Но когато дойде време да седнете пред лаптопа, за да се подготвите, и около вас е лудница – кучето лае, децата крещят, телевизорът кънти, вашата „подкрепяща“ половинка седи безучастно, с празен поглед, вперен във вас. Или пък се занимава с някакви си свои неща, без да се интересува какво се случва. Изходът: накарайте го/я конкретно да каже как ще ви помогне, какви нови ангажименти ще поеме. Ако е необходимо, прочетете пак точка 4.
6. Емоционалният манипулатор винаги има нужда от повече съчувствие, отколкото вие.
Или казано с други думи, ако вас ви боли глава, емоционалният манипулатор ще каже, че може би има мозъчен тумор. В каквато и ситуация да се намирате, той/тя вече я е преживял/а… само че многократно по-зле. Затова с подобни хора е трудно да водиш нормален диалог. Те някак успяват да отклонят разговора и да го насочат върху себе си. Ако обаче имате неблагоразумието да им кажете нещо по въпроса, те ще ви покажат колко дълбоко сте ги засегнали и… ще прибягнат до точка 2. Какво да правите? Просто прекратете разговора. А най-добре и контактите с този човек.
7. Емоционалният манипулатор променя атмосферата около себе си.
Тези хора по някакъв начин влияят на емоционалното състояние на всички около тях. Когато са сърдити или ядосани, въздухът в стаята сякаш се нажежава. Тогава вие инстинктивно изпитвате нужда да върнете баланса, а това става най-лесно, като се заемете да утешавате манипулатора и да „поправяте“ това, което не е наред. Ако твърде дълго сте около такъв човек, ще станете абсолютно зависими от настроенията му и скоро съвсем ще забравите, че и вие имате нужди, които трябва да бъдат удовлетворени. Изходът: просто излезте от стаята и обърнете внимание на себе си.
8. Емоционалният манипулатор няма чувство за отговорност.
Той/тя отказва да поеме отговорност за постъпките си. Винаги говори само за това, което другите са му/й причинили. Ще разпознаете емоционалният манипулатор по това, че още в началото ще ви сподели твърде лична информация. Това обаче е кукичката, с която ще ви хване на въдицата. Ще ви сподели неща, които целят да предизвикат вашето съчувствие. (Виж точка 6.) В началото ще се заблудите, че този човек е чувствителен и откровен, но истината е, че всичко това се прави целенасочено – за да ви влезе „под кожата“ и да започне да ви манипулира. Емоционалният манипулатор обикновено не е по-чувствителен от питбул. В същото време той винаги има някакъв проблем, с който трябва да се справи, и криза, която трябва да преодолее. Какво да правите?! Наистина ли е нужно да ви отговарям?…
1. „Ако имате 8 часа работното време – работете 11 часа. Това е вашият дялов капитал в живота. А ако работите 15 часа, ще забогатеете. Един час на денонощието мисъл за бъдещето ще сте по-предвидливи. Без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко!
Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал.“
2. „Отвръщайте с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре.
Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави.“
3. „Никога, никога не се радвайте много на хубавите неща. Винаги си казвайте: „Има и бедни, има и страдащи хора – да помислим за тях. И да им дадем един залък повече“. И помнете, че за богатия е по-лесно да е щедър, а за съвестния да е по-милостив.
А власт, която незаконно отнема собственост, мисли само за себе си и урежда своите хора, е предварително закопана, порочна и престъпна власт. Тя ще умре, ще загине.“
Личен архив, чернова, 1940-47 г. /Най-вероятно съвети към своите деца Стефан и Недялка – бел. на ред./
4. „Какво има да стане със собствеността като институт подир столетия, аз не зная и не искам да бъда пророк върху социални възможности, които днес не мога да предвидя. Онова обаче, което зная и което твърдя със всичката сила на моето убеждение, то е, че този институт е изиграл в развитието на човешкия живот най-крупната роля, каквато въобще един институт може да изиграе…Този институт е възбудил човешката енергия към максимално напрежение и …всъщност е гарантирал развитието на човечеството.“
5. „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, то е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.“
6. „По отношение на вътрешния и външния капитал…Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение…Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист….кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
7. „Ние смятаме, че от чисто буржоазна точка, работничеството трябва да бъде протежирано, не защото искаме да демагогствуваме, а защото едно производство засилено изисква като предварително условие едно работничество обезпечено материално, повдигнато културно, което да чувствува интереса, който има самото то, да запази и засили производството.”
Из реч, произнесена на 29 юни 1919 г.“
8. „Нейната историческа мисия е била да скъса веригите, които са сковавали не само свободната човешка мисъл, но и свободния човешки труд…Буржоазията е всичката онази просветена част на един народ, която по инстинкт и по интерес бди и пази режимите на политическата и стопанската свобода… Онази част от буржоазията, която смята да образува от себе си някаква привилегирована класа, за да използува благата на държавата и обществото, онази буржоазия, която често пъти търси наемници, за да пазят нейните интереси в ущърб на обществените интереси, тя не е буржоазията, за която говоря.“
Из реч, произнесена на 21 май 1933 г.
9. „За мен и за вас, господа, във времената, в които живее България, при това общо недоверие, при тия още незаздравени рани…може да има само една разумна политика:да се свием в черупката си и да заработим с общи усилия за нашето вътрешно консолидиране, за нашето издигане като културна държава, за нашето финансово и стопанско закрепване, за да представляваме един елемент с по-голяма стойност на европейския пазар.“
Личен архив, чернова, 1920 г.
10. „Никой да не си представя, че е възможно искрено, дълго и трайно приятелство между България и нейните съседи, ако цената на туй приятелство бъде пожертвуване правата на българските малцинства.“
11. „Каква политика препоръчвам? – политика на търпеливо чакане, политика на непрекъсната доказателство за нашето лоялно миролюбие и нашето желание и воля да бъдем разбрани от нашите съседи; политика на близост и търсене подкрепа у всички велики държави без изключение.“
.
12. „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Личен архив, чернова, 4 юни 1933 г.
13. Два дни след черновата Атанас Буров държи реч в Народното събрание:
„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме.
В името на свещените интереси на България, в името на кървавите страдания на народа ни нека да си дадем дума да направим всички усилия, за да можем да се представим пред европейската обществена съвест.“
Из реч, произнесена в Народното събрание на 6 юни 1933 г.
14. „България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.“
Личен архив, чернова, 1922 г.
15. „Времето безпощадно помита всичко и съсипва всичко в душите на хората. То заличава светлите имена и идеали, ако те не се възпеят от гении. Кой в България щеше да знае Георги Бенковски – като гений на революцията, ако не бе Захари Стоянов. А какво би било, ако в Ботевата чета имаше един Захари Стоянов? Ехе – светът, целият свят щеше да види един гений, едно чудо на вселената – Ботев.“
16. „Аз съм вече паднал, фалирал политик. Комунистите не обичат еретиците, свободомислещите, хората с далечни, стратегически цели. Те обичат реалното – властчицата, мазнинката, пържолката. Те са хитри и има кой да ги учи. Оня там с мустака бди и следи, защото България за цялата комунистическа империя е раят, тя е раят на земята.“
17. „България има лозя, градини, масло и малини. Тя има ягоди и вино, хубаво вино. А където има вино, там има и всичко друго за ядене. И той – „великият“, ще иска да го храните със зеленчуци и плодове. Той току тъй не влезе в България, знаеше, че влиза в блажен оазис. Ето защо той няма да допусне България да му се изплъзни. И ще ви насилва, без да разберете. Но аз няма да го видя…“
Атанас Буров до Смарайда:“Ти и България сте ми двете любовници“
Това пише банкерът на жена си. Личната му кореспонденция допълва обществено-политическия му портрет с различен нюанс.
„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си“. Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.
——————-
За личния живот на Атанас Буров и до днес се разказват легенди. В повечето от тях доминират клюките, жълтите истории, както често се случва с ярките и забележителни личности. От човек на човек се предават украсени случки за неговите похождения и любовни авантюри. Но неговата внучка Магдалена Каблешкова, омъжена за родственик на революционера Тодор Каблешков, споделя: „Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не й е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те най-вероятно са били преди да се ожени за нея, но не и след това“, казва тя.
Вероятно до голяма степен определяща за топлотата и нежността в отношението на Буров към Смарайда Салабашева е и разликата в годините.
Двамата се запознават на прием в двореца
по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали – Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Бил е депутат в Третото Велико народно събрание (1911 г.) и дори подпредседател на парламента от 1 февруари 1912 г. Участва в Балканската война, а след нея се връща в политиката.
Завършва Априловската гимназия в Габрово и учи финанси и право в Париж. Според Жоро Цветков, автор на книгата „Атанас Буров. Живот за България“, на него нищо човешко не му е чуждо. Обича хубавата храна и удоволствието му е двойно, когато е поднесена красиво. Отбягва алкохола. Намира време за развлечение и отмора. Играе бридж и ходи на лов. Смята се, че е бил надарен с богата мисъл и енергия. Обича литературата, философията, поезията, произведенията на изкуството и езиците. Познава френската и руската литература, а Достоевски е един от любимите му автори.
Впрочем един от фактите, известни за него, е, че е майстор както в анонсирането, така и при изиграването на картите в бриджа. В световните първенства, проведени през 1933 и 1935 година, печели отличия и званията
олимпийски състезател и национален шампион по бридж
Атанас Буров и Смарайда Салабашева се сгодяват през май 1912 година. Единственото, което има значение за него, е чувствата им да бъдат взаимни.
През юли 1913 година той например й пише: „Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде.“
Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина.
Атанас Буров и Смарайда имат две деца – Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята. Смята се, че тя носи характера на баща си и е неговата слабост.
Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си.
В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата Жоро Цветков описва Смарайда така: „Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда, или, както всички я наричат, мама Майда.
Годините са придали царствена осанка на фигурата й
Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм „Шанел“.
През 1949 г. тя споделя заточението на Буров в Дряново. Тук тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който по това време трябва сутрин и вечер да се разписва в полицейския участък.
И на фона на 40-те години усилен труд и обществена дейност, отдадени за и в името на България, няма по-тъжен и по-несправедлив начин, по който един такъв държавник да завърши живота си. През 1952 година процесът на Народния съд срещу него го осъжда на 20 години строг тъмничен затвор. Тогава Атанас Буров е на 76 години.
В затвора престоява около година и половина – първоначално в Коларовградския (Шуменския) затвор, а в края на 1953 г. – в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си: „Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас“.
Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.
Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че
в края на арменските гробища са погребани и затворници
Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.
Сега по повод 50-та годишнина от смъртта му фондацията на негово име финансира поставянето на паметник на мястото на първоначалното погребение.
Но въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая, дори и в смъртта си, той остава с любимата си жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си – Смарайда Салабашева.
Днес и двете им деца, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери – Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората – в Шотландия.
„Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.“ е казал Елиас Канети. Сигурно е така, но това не пречи да надникнем в мъдростта на най-древния народ.
За човешката природа
Бог не може да бъде навсякъде – затова е създал майките.
Човек се нуждае от три неща – търпение, сладкодумие и умение да пази тайна.
Изпълнителите на закона са по-страшни от самия закон.
Не бъди сладък, защото може да те изядат. Не бъди горчив, защото може да те изплюят.
Колкото повече се пъчиш, толкова повече се отвръщат хората от тебе.
Злобата е оръжие на слабите.
Да завиждаш на някого значи да се считаш по-ниско от него.
Ако завистливият е тъжен, то не е защото го е стигнала беда, а защото на някой му е провървяло.
Гордост, която обядва с тщеславието, вечеря с бедността.
Горко на този, който никой не обича, но се пазете от този, когото всички обичат.
Когато шофьорът вярва в безсмъртието, животът на пътниците е опасност.
От две злини песимистът избира и двете.
Лесно е да показваш характер, когато не ти показват тояга.
Търпението е горчиво, но плодовете му са сладки.
Никой не знае на кого как му стиска обувката, само този който я носи.
Ние гневим Бога с нашите грехове, а хората – с нашите достойнства.
И малкият човек може да има голяма сянка.
Да не искаш е по-лошо от това да не можеш.
За парите и дългове
Пари назаем давай пред свидетели, дарявай без свидетели.
Вземи назаем и загуби приятел.
На евтин пазар ще си похарчиш всички пари.
Богатите нямат деца, те имат наследници.
Ако искаш да се отървеш от някого, дай му пари назаем.
Богат човек е този, който е доволен от това, което има.
Двама души не спят заради един дълг – единият докато го върне, другият – докато го получи.
Ако сметките са ти верни, няма защо да се боиш от проверка.
Приятеля получаваш безплатно, за врага си плащаш.
Само работата може да превърне времето в пари.
„Благодаря“ не можеш да си сложиш в джоба.
Ежедневни мъдрости
Кучето на двама стопани, все е гладно.
Ако не можеш да хапеш, не показвай зъби.
Не хвърляй камъни в кладенец, от който пиеш вода.
Когато късметът се обърне, зъбите се трошат и от сирене.
И малкият товар е тежък, ако трябва да го носиш надалече.
Ако отиваш при шивач да ти шие дреха, първо виж той как е облечен.
Пазете се от огъня и не вярвайте на водата.
Ако не искаш да ти седнат на врата, не се навеждай.
Когато проблемът е на много хора, това е половин утеха.
По-добре сто пъти поискай, отколкото един път да вземеш без разрешение.
Съседът не е за да го обичаш, а за да живееш в мир с него.
За доброто
Доброто се помни дълго, злото – още по-дълго.
Лесно е да правиш добро, ако и ти се възползваш от него.
Лесно е да обичаш човечеството, да обичаш човека е трудно.
Добрата дума не струва пари.
Добрият човек често го взимат за глупак.
За доброто се отблагодари веднага, за злото – отложи за после.
Двама души не вярват в смъртта ти – този, който те обича и този, който те мрази.
За думите, истината и лъжата
Бог е дал на човека две уши и една уста, за да слуша повече и да говори по-малко.
Където има много думи, истината се губи.
Кога вярват на лъжеца? Когато той самият казва, че лъже.
Има голяма разлика между това да знаеш какво говориш и да говориш това, което знаеш.
Този, който много говори, обикновено говори за себе си.
Тайните си не доверявай дори на приятел, защото твоят приятел също има приятели.
Влезе ли виното – тайните излизат.
Каква е ползата да научиш тайна, която не те засяга.
Полуистината е пълна лъжа.
Когато си виновен, ти се струва, че всички за теб говорят.
За умния и глупавия
Умният яде, за да живее, глупавият живее, за да яде.
Умният крие своя ум, глупавият демонстрира своята глупост.
Хитростта не може да замени ума.
Децата и глупаците винаги говорят истината.
Ако видиш мъдрец да говори с глупак, значи говорят двама глупаци.
Всеки е много умен, когато става дума за чуждото нещастие.
Когато не мислиш с главата си, резултатът се вижда по джоба.
Докато не започнах да ползвам Интернет, не знаех, че по света има толкова идиоти.
***
Не се оплаквай, никога не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, но не си го направил. Не си го направил, защото не си можел.
***
Поетът е човек, който умее да бъде нещастен по красив начин.
***
На върха можеш да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!
***
Никой нищо не чете, а ако чете, нищо не разбира, а дори и да разбира, нищо не помни.
***
Че си щастлив разбираш едва по-късно, когато всичко е минало. Човек живее чрез промяната.
***
Когато дадеш на кучето салам, палейки лампа, след известно време кучето ще започне да отделя слюнка само при вида на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.
***
Великите творби се появяват не благодарение на лудостта, а въпреки нея.
***
В изкуството нещо може да е направено добре или зле, нищо повече.
***
Ако хората бяха правили само това, което им е изглеждало възможно, до днес щяха да стоят в пещерите.
***
Идеята за инвазията на отвъдзвездните е проекция на агресивните черти на хищното, грубо издялано маймуночовечество.
***
В края на краищата всеки от нас е някакъв проект за център на света, само че невинаги добре изпълнен.
***
Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди въздействат върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро присъства вчерашният облак. Всичко е свързано с всеобща взаимозависимост. Нито едно създание не може да излезе извън властта на другите. А толкова повече пък мислещото създание, човекът. Камъни и човешки образи се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, защо да не се изобразява свободно това, което е сътворено случайно?
***
Никой не може да даде повече от онзи, който е загубил всичко.
***
Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти.
***
Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, но няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.
***
Не забелязвате ли каква декоративна интелигетност има той? Една такава гладка.
***
Човекът е същество, на което е лесно да навредиш, но е трудно да помогнеш.
***
Постигнах да се унасям в ненавист така, както Буда в нирвана.
***
Човекът ми навява един такъв образ: сякаш някой в продължение на няколкостотин века тежък труд е изваял най-красивата златна фигура, придавайки на всеки сантиметър от нейната повърхност различна форма. Мълчаливи мелодии, миниатюрни фрески, красотата на целия свят, събрана в едно цяло, подчинено на хиляди тайнствени закони. И това изящно изваяние е монтирано във вътрешността на машина за разпръскване на оборски тор.
***
Лудницата е била винаги духовен екстракт на епохата. Различните деморфации, психически изкривявания и странности са толкова разпръснати сред нормалното общество, че е трудно да бъдат забелязани. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно облика на своето време.
***
Атеист съм по морални съображения. Смятам, че творецът се познава по неговата творба. Според моето впечатление светът е толкова злополучно конструиран, че предпочитам да вярвам, че никой не го е сътворил!
***
Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отрицание на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, подигравка, майтап на природата…
***
Мисля, че има места, в които даже Бог може да се компрометира.
***
Чуждият проблем е като легнала щанга.
***
Това, което може да бъде субективно оправдано, престава да бъде такова по отношение на фактите.
***
По геоложката скала човекът живее колкото пеперуда еднодневка.
***
Който се държи по необичаен начин, не трябва да е пременно творец, артист – може да е просто дивак.
***
Няма сънища, сънувани заедно .
***
Политиците са прекалено глупави хора, за да може с помощта на разсъдъка да се предвиждат постъпките им.
***
Няма такива глупости, в които хората да не могат да повярват.
***
Нищо не може да се държи по-неразумно от разума.
***
Научните теории са психическа дъвка.
***
Сега сме като върху леден блок, носен от теченията на технологията. Нямаме власт над него, не знаем накъде ни носи, не знаем как да го управляваме.
***
Който се сражава с помощта на въобръжението, става жертва на въображението.
***
Който Космоса открива, в Космоса пропада.
***
Най-близки трябвало да са родителите ни? А защо не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология, така че сантиментът трябва да се разпростре върху цялото семейство заедно с гущерите.
***
Кракът разбира се Ви е по-ближен, защото Вие можете да го възприемате двояко: веднъж със затворени очи като „осъзнато усещане за притежаване на крак“, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За съжаление, другият човек е винаги предмет.
***
Целият животински свят е паразит на растителния.
***
Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото съзнание.
***
Ако човек е убеден, че вече знае и разбира всичко окончателно и няма за него никакви тайни, често пъти именно тогава встъпва на пътя към своята гибел.
***
Няма нищо толкова богато на възможности колкото вакуума.
***
Медицината може да бъде добър прозорец към безкрая.
***
Няма демони, ако не се смята за демон свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е мълчание.
***
Действителността в крайна сметка е винаги по-интересна от фикцията, защото носи товара на реалността. Това е същата разлика както между наяве и насън. Можем да сънуваме Бог знае какво. Наяве обаче сме приковани към своя бит.
***
Човечество – това е сборът от нашите дефекти, недостатъци, нашето несъвършенство, то е това, което искаме да бъдем, но не успяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място между идеалите и реализацията.
***
Човекът може да възприема не много неща наведнъж; виждаме само това, което става пред нас, тук и сега; осъзнаването на едновременно протичащото множество от процеси, така или иначе свързани помежду си, така или иначе даже взаимно допълващи се надхвърля неговите възможности. Възпримемаме така дори относително прости явления. Съдбата на един човек може да означава много, съдбата на стотици се обхваща трудно, но участта на хиляди, на един милион не значи по същество нищо.
***
Науката не се занимава с онези страни на битието, към които спада комичното. Науката обяснява света, но да ни сближи с него може само изкуството.
***
Само дяволът знае колко лудост се крие понякога в гения и обратното.
***
Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято повсеместност не обяснява нищо.
Човек държи в ръцете си ключа към доброто здраве и няма причини да не го използва, той самият е най-доброто лекарство за здравословните си проблеми. Вече има достатъчно доказателества, че смърт преди 100-120 г. е преждевременна. Това каза в лекцията си в София френският кардиолог д-р Фредерик Салдман. Той е убеден, че човекът, който ще живее и до 150 г., вече е роден.
