.

Истината за Валутния борд. Тази, неукрасената и ненатъкмената…

Кой, какво отношение към него е имал, когато се коментираше, дали въобще да го има на 11.11.1996-та.
Обърнете внимание на мнението на Командира, който уж бил спасил лева… Спасил е мухала в сектантските глави, само…

.

.

.

ЖАН ВИДЕНОВ, министър председател:

„Напротив, Министерският съвет трябва да бъде подкрепян и с политически консенсус, и с общонационално усилие плащанията (по външния дълг – бел.ред.) да продължат, помощта на международната финансова общност да не секне.“

ИВАН КОСТОВ, лидер на СДС, бивш финансов министър:

„Валутният борд означава пълно разочарование от политиката на правителството и неверие, че то е в състояние със собствени усилия да предизвика каквито и да е резултати. Ако БСП приеме борда, трябва да се разпусне като партия. И всички нейни лидери да бъдат съдени съобразно закона за предизвикване на национална катастрофа. Затова бордът е точно това – констатация за фактическа катастрофа. Моментът е толкова сериозен, толкова съдбоносен за България, че е най-добре управляващите да си поемат отговорността. Жан Виденов трябва да си подаде оставката. За да сложи край на лъжата, че той прави структурна реформа. Ако правеше структурна реформа, нямаше да се стегне до въвеждането на валутен борд.“

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси

„Идеята за въвеждане на валутен комитет е свидетелство за краха на правителството в областта на икономиката и финансите. Действията са насочени не толкова срещу централната банка, колкото срещу неспособността на правителството да се справи с проблемите. Валутният борд е чисто паричен метод, той има своите плюсове, защото ще свали инфлацията, но има и социални минуси. При валутния борд проблемът с изплащането на външния дълг въобще не може да бъде решен, тъй като бордът би работил добре в страна, където има експертен потенциал. Единствените, които може би имат полза от въвеждането на валутен борд, са здравите предприятия от частния сектор. Позицията на Народния съюз тепърва се изработва.“

ЕМИЛ ХЪРСЕВ от „Хърсев и ко“, бивш подуправител на БНБ:

„Най-доброто, което можем да направим, е да не оставяме никаква възможност на господата от МВФ да се гаврят повече с България. И да седнем да мислим със собствените си глави. Да подкрепим собствените си производители да произвеждат повече, да се върнем на пазарите, да подкрепим износителите. А външния дълг ще плащаме, когато съберем достатъчно пари.“

МИЛЕТИ МЛАДЕНОВ, бивш подуправител на БНБ:

„Въвеждането на валутен борд би било една много сериозна радикална промяна не само във финансовата система, но изобщо в икономиката, а и в държавата, поради което трябва внимателно да се обмисли. Подобна система във формата на валутен съвет от макроикономическо гледище би била супершок при и без това много ниското жизнено равнище.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ, министър на правосъдието:

„Създаването на валутен борд трябва да бъде съпроводено с международна финансова подкрепа. Необходимо е обаче добре да се прецени дали подобна стъпка има алтернатива. Едно е ясно – че каквито и мерки да се въвеждат, те трябва да се ползват с доверието на много по-широк кръг на обществото, а да не са ангажимент само на правителството и парламентарното мнозинство. Предполагам, че след дискусия ще бъде намерен верният път. В една парламентарна република отговорността от въвеждането на подобни мерки трябва да падне върху парламента. Не смятам, че се налага промяна на конституцията в тази връзка.“

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ, председател на съвета на директорите на Централна кооперативна банка, бивш финансов министър:

„При създавалата се ситуацията, в която сме по-зле от бананова република, валутният борд е най-добрата алтернатива за излизане от кризата. Другите две алтернативи са хиперинфлация, свързана с мораториум по външния дълг или диктатура.“

НИКОЛА КОЙЧЕВ, шеф на Икономическата комисия, депутат от ПГДЛ:

„Валутният борд не е условие за по-нататъшните преговори с фонда, това е една добронамерена препоръка. И като политици, които отговаряме за съдбата на България, естествено ще проучим и ще търсим, ако е полезно и по-добро за тази ситуация, в която се намира страната, естествено ще приложим и този опит. Естествено не ни признава (Майкъл Деплер – бел. ред.), че сме на една по-така нова вълна, нова тема ни вълнува. Дори той (Деплер – бел ред.) обеща да ни прати някакъв обучителен материал.“

ВАЛЕРИ БОРИСОВ, юрист:

„Това (въвеждането на валутен борд – бел. ред.) е финансова окупация на страната. На практика означава невъзможност на бюджета да погасява държавните си ценни книжа, а 75% от активите на ДСК са от ценни книжа, както и голяма част от активите на почти всички търговски банки. С други думи, това означа експроприация на всички спестявания в съотношение някъде около 3:1. А по тази причина вече е абсолютно наложително да има специален закон. Аз бих казал дори и промяна в конституцията, защото се касае за отстъпване от национален суверенитет, независимо как се прави.“

МИНЧО КОРАЛСКИ, министър на труда и социалните грижи:

„Ако заплатите се фиксират спрямо твърдата валута, те ще престанат да се обезценяват. Друг плюс ще е, че доларовият или марковият им еквивалент непрекъснато ще се увеличава. Проблемът е не толкова в предлаганата схема, колкото в това дали тя ще бъде последвана от мерки за структурната реформа, за оздравяване на предприятията и банковата система. Защото никакъв валутен борд не може да помогне на губещо предприятие и на разпадаща се банкова система. В този момент валутният борд е едно добро предложение, което означава, че реформата трябва да бъде ускорена“.

capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/11/11/1006418_bordut_-_za_i_protiv/