Еньовден – космически, магически и лечителски празник

.

enyovdenНа 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има доста по-стари, езически корени.

Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.

На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли  вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Тонизираща напитка от билки
(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон

Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.

Съвет:
Това е една класическа рецепта, съхранена в Типика на Студийския манастир (Константинопол). Тя е изпълнима през цялата година (от пресни или сушени билки), които днес могат да се намерят в билковите аптеки или да си отгледаме в домашната градинка. Количеството и съотношението е на вкус. Като топла напитка действа благоприятно на храносмилането, срещу болки в стомаха, а в летните жеги като студена има общ тонизиращ ефект.

Петя Крушева (http://spisania.rozali.com)

Жената на Райко Алексиев го спасява от ДС, за да умре свободен

.

u645hbv63y_557x600В България се държат така, като че ли райкоалексиевци се раждат всеки ден по сто. А Райко Алексиев е единствен и единствен ще остане. Няма втори като него: художник и карикатурист, писател, журналист, хуморист, снимал е един филм, и марки е печатал – няма нищо, което да не е правил… Това казва съпругата на известния като Фра Дяволо издател на хумористичния вестник „Щурец“ – Весела Алексиева, през 1994 г. в едно от последните си интервюта.
В предвоенна София двамата са не само едно от най-интересните интелектуални семейства. Те са символ на разбирателство и съвършена симбиоза. Когато се запознават, Райко Алексиев вече е сред най-известните сатирични писатели и карикатуристи. Сътрудничи на доста издания, а епиграмите му са толкова сочни, че се превръщат в градски фолклор още преди да е изсъхнало печатарското мастило. Весела (по онова време Грънчарова) пък е обещаваща актриса от Народния театър. Увлечени от общия вихър на политиката, литературата и изкуството, двамата сключват брак през 1932 г. 

„Бях щастлива и той беше щастлив. И във всичко му потръгна. Когато поиска от Данаил Крапчев (издателя на вестник „Зора“ – б.а.) заем, за да плати на д-р Добринов, който изроди първия ни син, Крапчев неочаквано отказа. „Какво да правя?“ Райко, казах, този Крапчев, ако беше човек на място, би ти подарил парите. Имаш син, нали, оженил си се, пази достойнството си. Щом в такъв момент не ти дава аванс,

веднага му
пиши, че си
даваш оставката

Това пише в спомените си Весела Алексиева и добавя: „И като почна вестник „Щурец“, в деня, в който излезе първият брой, до 10 ч. се продаде първата партида, след 10 ч. пуснаха втори тираж, пак се продаде всичко. Извъртяха го и трети път.“

„Щурец“ се ражда във фамилното жилище на Алексиеви на шестия етаж в кооперацията на „Цар Освободител“ 33 на 24 декември 1932 г. Хорската мълва разнася, че Фра Дяволо (един от псевдонимите на Райко) е собственик на целия блок, а той не я опровергава с надеждата банките по-лесно да му дават кредити.
Един литър кафе, няколко пакета цигари, още толкова бурканчета с домашно сладко и бебешки плач. Това е изпитаната рецепта на Райко Алексиев за появата на поредния брой на „Щурец“ с тираж 50 000 всяка седмица. А той е човекът вестник. Фра Дяволо сам рисува всичките карикатури, сам пише статиите, фейлетоните, хумористичните миниатюри и епиграмите. Изданието се печата от акционерно дружество „Стрела“, в което дялове има и Алексиев. Той се грижи и за разпространението. Съпругата му Весела пък прави най-голямата жертва за една актриса – напуска Народния театър, за да води счетоводството и да върти къщата.

39-годишният Райко признава, че най-щастливият ден в живота му е онзи, в който среща своята половинка. Кумува им политикът Никола Мушанов. По случай сватбата им колегите на Алексиев от вестник „Зора“ публикуват честитка в рими и я подписват: „От съкратения ергенски тим“. И ако техният отбор е намалял, семейство Алексиеви плавно се увеличава. Раждат им се трима синове, двама от които влюбените кръщават на себе си – Радослав и Веселин. Изключение прави най-малкият Александър (по-известен у нас като Алекс Алексиев, икономически съветник на Филип Димитров и неуспял кандидат за независим евродепутат преди по-малко от месец).

Младата съпруга вярва в таланта на мъжа си и го окуражава да поиска

кредит срещу ипотека на жилището им

Алексиев обещава в програмната статия на първия брой: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. Първият читател на всеки нов брой е Весела.

Райко Алексиев е любимият художник на втората съпруга на цар Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Чрез доверен придворен тя купува най-малко 15 картини от всяка негова експозиция. Височайшата дама го забелязва още с първия му пейзаж, показан на „Изложба на младите“ през 1913 г. Макар да не е имало възможност да изучава изобразително изкуство, момчето от Пазарджик наистина има талант. Никой не вярва, че през първите си години в София Алексиев спи във вагони за добитък на гарата и не смее да приближи момиче, защото мирише на говежда пикоч. Когато му се скъсват чорапите, той ги рисува върху краката си с черна вакса и непрекъснато подръпва нагръдника си, за да не се забележи, че няма риза под протритото сако. Този тик му остава за цял живот.

Силата му е в злободневните карикатури и тъкмо заради тях го убиват след 9 септември 1944 г. На 8 септември излиза последният брой на „Щурец“, в който има

карикатура на Сталин с окървавена брадва в ръка

Райко Алексиев не измисля сюжетите си, черпи ги от живота. Весела го разбира и не се сърди, когато пропуска вечерята, заслушан в приказките в кръчмата. А когато се върне у дома, бърза да нахвърли дочутата история. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал“ в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора“, разказва в спомените си Алексиева.
В продължение на 12 г. като шампион по тираж вестникът се гордее с автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, с карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.

Няколко седмици преди 9 септември 1944 г. политикът Александър Цанков се отбива в дома на Алексиеви и съзаклятнически шушне на домакина. След като го изпраща, Райко през смях разказва на жена си какви „небивалици“ му е наговорил – страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта… Кумът им Никола Мушанов е направил на цялото семейство дипломатически паспорти. Весела горещо моли съпруга си да напуснат страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля съветите й. „Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат и е вредно за народа. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“, не отстъпва Райко Алексиев.

Кооперацията им е полуразрушена от бомба, семейството е евакуирано в Чамкория, а Фра Дяволо се заема да постегне апартамента, преди да се върнат. В любимата му сладкарнира на „Цар Освободител“ го арестува лично шефът на Държавна сигурност Лев Главинчев – негов стар приятел.

„Десетина дни след като го бяха отвели, през нощта при мен дойде непознат мъж. Той ми каза: „Госпожо, няма да ви кажа кой съм – така за мен и за вас е по-добре. Вашият мъж е най-жестоко битият човек. Скачаха с обувки върху черния му дроб. Той повръща непрекъснато кръв. помогнете му – страшно е да гледаш как го мъчат!… – разказва в едно от последните си интервюта Весела. – Тогава отидох при Тодор Павлов, който беше регент. Ценеше мъжа ми. Даде ми разписка за пренасяне на Райко в болница, но преди това трябваше да намеря главен лекар, който да му осигури легло. Ходих целия ден, отвсякъде ме гонеха като куче. Най-после научих адреса на д-р Ташо Ташев, главен лекар на Червения кръст, който намери легло. Влязохме в една голяма зала, където мръсотията беше неописуема – кървища, повръщано, кофи за урина, ужас. Спирам се до всяко легло. Всички са като привидения, като пътници за оня свят. Не мога да го позная: той беше жизнен човек, на 51 години, темпераментен, очарователен… Сега видях старец, оплескан в кърви. „Райко, какво е станало, какво са те правили?“ А той беше толкова наплашен, че каза: „Веси, тихо, да не ти направят и на тебе нещо, моля ти се, че децата на кого ще останат.“ Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, и заръча: „Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да е милостив към него“, припомня си Весела Алексиева.

Райко умира в болницата след четири дни. „Той беше

смазан зверски

Това, което са вършили с него, човек не може да го направи, само сатана. Спасих го от ДС, за да умре свободен“, разказва вдовицата.
За да отнемат имуществото на семейството и да узаконят извършеното убийство, Народният съд осъжда вестникаря посмъртно… на смърт с конфискация на имуществото. Весела четири месеца е в единична килия в Дирекцията на народната милиция, където опитват да я пречупят

да стане
доносник

заплашват, че ще изпратят децата в Сибир. Когато не се поддава, я изпращат на лагер в Ножарево, а после я изселват в Дулово. Родителите й приютяват момчетата.

Най-големият син на Райко Алексиев – Радослав, наследява художествената дарба на баща си. Той успява да напусне България едва след като се разболява тежко. Умира в болница в Германия. Алекс завършва английска филология и през 1965 г. бяга в САЩ, където се занимава с политически науки и икономика. Веселин емигрира в Швеция. След него и майка му Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия. Там живее до смъртта си през 1994 г.
„Когато намериш любовта на живота си, тогава успяваш да бъдеш себе си. Това е щастието. Питам се колко ли таланти остават неразкрити от неслучването на тези срещи с любовта… при все че е ясно, такъв от мащаба на Райко Алексиев не се ражда всеки ден. Останалите търсим заместители“, признава вдовицата, която се омъжва отново, но не успява да намери щастието.

http://pressadaily.bg

8 знака, че си абсолютен хейтър!

.

stop-hatingHater: дума, която може да опише безброй хора от Поколение – Y. Според “Градския речник”, хейтър е някой, който не може да намери щастие за успеха на друго лице. Хейтърите са едни от най-досадните хора, тъй като те винаги ще намерят недостатъка в нещо положително.

Време е да осъзнаем, че омразата е слабост и че не трябва да концентрираме толкова много от нашата енергия в това да мразим някого. Наистина е жалко да бъдеш считан за хейтър. Само защото не можеш да направиш нещо, което някой друг успешно прави, нямаш право да изливаш омразата си върху него. Просто бъди по – усърден следващия път.

Няма причина да мразиш някого, ако не си сигурен в себе си. Само имай в предвид, че съществува една тънка граница между критик и хейтър. Има цели 10 признака,че си хейтър.

Отделяш твърде много сили и време, за да изкопаеш информация за някого.

Ако се отклониш твърде много и се впуснеш в разучаването на личния живот на някого извън всякакви социални мрежи, тогава, приятелю, отиваш твърде далеч. Ти вече си губиш твърде много време и енергия, опитвайки се да изровиш мръсотията на някого, само и само да повдигнеш самочувствието си. Хейтърите обичат да се къпят в недостатъците на другите само за да успокоят своята собствена несигурност.

Никога не ти се е налагало да се справяш със стреса от това, да бъдеш успешен.

ко не печелиш толкова, колкото човека, когото мразиш, то по – добре да спреш. Защо ти е да губиш собственото си време, мразейки някого, когато ти всъщност би трябвало да се усъвършенстваш? Щом имаш време да хейтиш, значи имаш време и да впрегнеш иначе безценните ти и небесни способности в работа и да печелиш. Никой друг не ти е виновен, ако си решил да посветиш своите усилия в нещо, което не е от полза дори на самия теб. Никой не изкарва прехраната си с хейт!

Рядко (ако изобщо) имаш нещо позитивно и конструктивно за казване на когото и да било.

Има разлика между конструктивна критика и хейт. A хейтърът никога няма да даде конструктивна критика, защото това е начин опонентът да спечели пари. Единствената причина хейтър някога да посочи твоите недостатъци е, че защото той иска отсрещният човек да почувства съмнение за това, което прави. Затова никога не оставяй коментарите на хейтърите да стигат до теб, защото всичко, което наистина искат да направят, е да те свалят до тяхното ниво.

Повече си загрижен за успеха на някой друг, отколкото за твоя собствен успех.

Показвайки по – голяма негативна загриженост за чуждия успех, отколкото за своя собствен, доказва, че си хейтър. Иначе казано, защо би изразходвал толкова много време и енергия, притеснявайки се какво и как го прави някой друг само защото ти не би могъл да го направиш по същия начин? Хейтърите обичат да се поставят в позицията на обекта, който хейтят.

Умишлено търсиш негативни детайли, за да омаловажиш нечия история.

Ако по време на цял разговор, обръщаш внимание само на някои негативни детайли и решиш да ги подчертаеш за сметка на другите положителни такива, то ти несъмнено си хейтър. Няма друга причина да изразходваш толкова много енергия, за да се концентрираш върху премеждията на другите хора. Не е готино и трябва да се научиш да отдаваш уважение там, където е необходимо.

Отхвърляш идеята на някого, без дори да му дадеш шанс.

Всеки си има своя мечта и представа за успех. Унищожаването на мечтите на човек е като червена лапма, която свети над главата ти и сигнализира само едно: Ти си пълен хейтър! Какъв човек трябва да си, че да не искаш да видиш как другите постигат своите мечти? Вероятно трябва да прекарваш по – малко време в търсене на пропуските в целите на хората. Излез просто навън и постигни нещо!

Никога не намираш щастие в успехите на другите.

Трудно е да се радваш за някого, който вероятно те е прецакал, когато си опитвал да постигнеш нещо и това е разбираемо. Въпреки това, ако никой не е оказал отрицателно въздействие върху личния ти живот и въпреки това все още се опитваш да дискредитираш нечий успех, тогава сериозно трябва да спреш да хейтиш. Защо ще ненавиждаш някого, който постига нещо, което ти не можеш.? Погледни нагоре към успелите и се опитай да постигнеш същото и със себе си.

Умираш си от кеф, когато недостатъците на някого биват разкрити.

Това са най-кофтите хейтъри. тъй като те често са несигурни и винаги се опитват да се издигнат, унижавайки другите. Ако соченето с пръст към недостатъците на другите, те кара да се чувстваш добре, то тогава наистина трябва да направиш преоценка на живота си. Този тип хора са обикновено самотни и има защо – никой не иска да бъде обкръжен от някой, който се наслаждава на изпитанията и трудностите му.

Моралният извод от цялата история: Ако едно от всички горепосочени неща важи за теб, седни и намери начин да направиш нужната промяна в себе си. Никой не иска да бъде известен като хейтър!

http://cbachvarov.com

 

 

 

 

Над 15 милиона души говорят български по света

.

bg-flag-r-284x300http://napred-nazad.com/map.php

„Поне 15 милиона са българоезичните хора по света. Става дума за хора, владеещи български език като матерен“, заяви д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. В бройката, освен населението в пределите на България и близките земи, влизат българи от Банат, Бесерабия, преселници или техни потомци около Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Южна и Централна Америка. „Съзнанието на част от тези хора може да не е българско, но езикът е български“, заяви Кочева. Данните тя изнесе на семинар с участието на 170 деца от България, Македония и Сърбия, организиран от фондация „Българска памет“ за 14-и път край Варна.

На форума беше напомнено, че е в ход кампания за вдигане на паметник на цар Самуил в София по повод 1000-годишнината от смъртта му. Организатор е „Българска памет“, съвместно с фонд „13 века България“, Столична община и министерството на културата. Паметникът ще бъде разположен на пресечката между улицата, носеща името на царя и бул. „Патриарх Евтимий“. Откриването е планирано за есента. Самуил ще бъде изобразен изправен, в приблизително реален ръст, като височината на бронзовата фигура заедно с постамента ще е до 5 метра. В основата на паметника ще бъдат изписани три текста, величаещи владетеля – извадки от Битолския надпис и от писмо на Калоян до папа Инокентий III, както и думи на византиеца Йоан Ставракий.

Диян Иванов (segabg.com)