Понякога ми се струва, че много от проблемите, от които сме свикнали да се оплакваме в статии като тази (например кризата на ценностите, склонността да се поддаваме на влиянието на рекламите, желанието да се появиш на екрана на телевизора, загубата на историческа и индивидуална памет), са свързани с една несполучлива формулировка в Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г., в която с масонска вяра във всичките прелести на съдбата и на прогреса съставителите й са обявили, че всички хора имат право на живот, свобода и стремеж към щастие.
Обикновено коментарите по този повод гласят, че става дума за първия случай в историята, когато правото на щастие е споменато в основополагащите закони на държавата вместо необходимостта от подчинение и други сурови предписания в този стил. На пръв поглед това е революционна декларация. Но все пак ще се осмеля да отбележа, че тя е довела до известна двусмисленост, свързана със семиотиката.
Литературата, посветена на щастието, е огромна по обем. Тя води началото си от Епикур, а може би и от още по-рано. Но здравият разум ми подсказва, че никой не знае какво точно представлява щастието. Ако приемем, че става въпрос за някакво постоянно състояние, трябва да отбележим, че един човек, който не се сблъсква с никакви съмнения, болки или кризи, или е идиот, или е изолиран от света и няма никакви желания. Сещам се за Филемон и Бавкида, но сигурно и тях са ги болели зъбите и са боледували от грип.
Пълното опияняващо щастие продължава сравнително кратко и ни навестява епизодично. Става дума за преходни ситуации, като раждането на дете, ликуването, когато човекът, когото обичаш, ти отвръща със същото, радостта от победата, от постигането на някаква цел, от получаването на някаква премия или за приятни емоции по време на някое пътешествие.
Всичко това отминава, а след него настъпват периоди, в които изпитваме страх, болка, тревога или безпокойство.
Пък и когато говорим за щастие, ние винаги мислим за личното си щастие и много рядко за щастието на цялото човечество. Обикновено щастието на другите ни вълнува твърде малко, защото сме се посветили изцяло на това да търсим своето собствено. Дори в любовта щастието ни често е придружено от нещастието на някой друг, който е отхвърлен и не ни интересува, защото се опиваме от собственото си завоевание.
Идеята за щастието се експлоатира в рекламата и в света на потреблението, където всяко предложение звучи като призив за щастлив живот. Кремът подмладява, прахът за пране премахва напълно всички петна, канапето се продава на половин цена, край консервата с месо се събира цялото семейство, продават ни прекрасни евтини коли, а дамските превръзки ще ви позволят да се качите в асансьора, без да се притеснявате от обонянието на околните. Твърде рядко се замисляме за щастието, когато гласуваме или когато изпращаме сина си на училище. Но когато купуваме ненужни неща, смятаме, че така удовлетворяваме правото си на стремеж към щастие.
Но все пак, ние не сме напълно безсърдечни скотове и понякога мислим за щастието на другите. Това се случва, когато средствата за масова информация ни напомнят за чужди беди. Например за чернокожите жители на планетата, които гладуват и боледуват или за народите, пострадали от някое цунами. В такива случаи ние дори сме способни да пожертваме известна сума и в замяна да се възползваме от някое друго данъчно облекчение.
Декларацията за независимостта е трябвало да обяви на всички хора по света, че имат правото (което същевременно е и тяхно задължение) да намаляват размера на нещастието по света, включително, разбира се, и на собственото си нещастие. Така много американци щяха да разберат, че не трябва да възразяват срещу безплатното здравеопазване. А те му се противопоставя вероятно защото тази странна идея може да нанесе ущърб на личното им фискално щастие.
. Първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.
.
Проучването е наречено „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. То категорично доказва, че сме много далече от тюрките и техните племена. Според академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН за първи път у нас се прави толкова мащабно изследване на „митохондриалната хромозома на ДНК“. Опити да бъдат изследвани гените на българина са правени през 1996 г. и после през 2000 г., но сред по-малко хора, което не е достатъчно за представителни резултати.
Резултатите са публикувани наскоро в престижното научно специализирано списание „International Journal of Legal Medecine“.
Проучването е съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна са участвали проф. Драга Тончева, ръководител на Катедра „Медицинска генетика“ при Медицинския университет в София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл. кор. Йордан Йорданов също от БАН. Италианската страна е представена от 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия, начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа.
Акад. Ангел Гълъбов, подчертава, че старото увлечение да се изкарат българите тюрки, е абсолютно грешно – нищо общо няма произходът ни с тюрките, „тюркската“ теория трябва да бъде забравена завинаги, казва акад. Гълъбов. Няма в геннофонда никакви монголоидни гени – т.е. нищо тюркско – повтаря ученият. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. В публикуваната информация пише, че докато средиземноморската ни линия идва от траките – народ, който първи заселява Балканите (те ни сродяват с Южно-Европейските народи – ИЙ). Славяните са източно-европейски елемент, а източните приноси се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир.
Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя академика.
Мащабното изследване на ДНК е проведено за първи път за т.нар. митохондриална хромозома при българите, която се предава по майчина линия (майка на дъщеря или син), така и мъжката Y – хромозома (предавана по мъжка линия само, от баща на син) в ДНК на българите.
Българинът е типичен представител на източноевразийските популации. Генетично сме сродни с гърците и италианците (народи генетично близки на древните траки от средиземноморската група).
През първия етап на изследването са получени огромен брой генетични маркери на съвременни българи и са съпоставени с тези на други народи.
ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия с участието и на българския екип.
Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд „Научни изследвания“ в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с до-финансиране от италиански фондации.
България е на кръстопът на миграцията на народите, кой ли не е минавал оттук и си е оставил гените, с много народ сме се омешали – всеки е чувал подобни речи…
Само където се оказва, че сме значително по-хомогенни от много други народи и сме съставени от прабългарски ген, тракийски и славянски. Споменавам трите елемента, от каито както изглежда е съставен действително генофондът ни: базисен и много древен с по-късни наслоения – славянски и средноазиатски (прабългарски).
Първите резултати не носят изненади, те препотвърждават по-старите правени върху Y-хромозамата (т.е. предавана единствено по мъжка линия).
Основния ген в нашето ДНК, който нас българите ни определя като европейци е наследствен от древните траки, и той спада към общата (средиземноморска) група „Южна Европа“ в която влизат Гърция и Италия.
Тази близост трябва да е ясна на всеки – защото траките са близкородствени и с италиките, които от към балканите и дунава, стигат и се настаняват в Италия и с елините от дн. Гърция, и с даките, живяли на територията на дн. Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
Това е нашия европейски ген.
Другия европейски ген, който е наличен в българите, е славянския, но той е най-малко от трите основни наши гена и е наполовина, колкото от траки и от пра-българи (поне според досегашните изследвания) и затова днешните българите не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски, а се казва, че имаме само славянски примес. Очаква се окончателните резултати да излязат за да се добие много по-ясна картина и от това изследване.
Задачата на изследователския проект е да се потърси връзката между генетиката и произхода на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични „събития“, натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.
Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази „Ева“ е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме
Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.
Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания правено за отделна държава – изследвани са статистически разпределени 855 българи от цялата страна, като пробите са взимани анонимно от кръвни банки в страната с помощта на генерал Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военно-медицинска академия.
Анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата учена го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта.
И така, какво показват резултатите, обяснява д-р Сена Карачанак:
„Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние – от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо отдалечени.“
Схемата долу показва на какво разстояние сме от останалите европейски народи
според генетичните си показатели, т.е. не показва не-европейските ни гени, които при друго проучване са установени родствените връзки:
Изследването се прави в последните 2 години и за него са проучени над 900 кръвни проби на хора, които се определят като потомствени етнически българи. За сравнение са проучени представителите на 41 други популации в цяла Европа!
Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. Това е показало представително проучване на наши и италиански учени, представено вчера в София. Те изследвали митохондриалната хромозома, която се предава по женска линия и почти не се променя. Заради това по нея може да се проследи пътят на човешкия вид от самата му поява.Освен митохондриалната компонента са изследвали и Y хромозомата, която се предава по бащина линия, но резултатите все още не са обобщени.
При митохондриалната хромозома са излезнали следните резултати: При 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.
При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните. Тогава директора на Националната Генетична Лаборатория проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период,.“Този славянски примес в България е в съотношение около 15 -18 %“ – уточнява проф. Кременски!
Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме и с италианците от централната и южната част на Ботуша. Още повече че през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни българи са се заселили в Северните части на Ботуша. Това показва името на древния град Булгария край Милано.
Историческо намигване е и град Булгарограсо в провинция Комо. Около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на Алцек са се заселили в Молизе, Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите – нямаме и 1 % гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена.“Генетичната наука прави на пух и прах лансираните хипотези от началото на миналия век, според които прабългарите са принадлежали към тюркските племена“, коментира директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов, който е в ядрото на научната група. И допълни, че въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. „Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Гълъбов.
Ходят ли траки из София?!
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр.
Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското у нас – съвременните българи.
В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде д-р Десислава Нешева. Крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, и от Средновековието, казва проф. Драга Тончева.
Ще бъдат изследвани около 100-ина наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Целта е да се сравнят гените на древните българи и днешните им наследници. Учените ще изследват отново митохондриалната хромозома, която се съхранява най-добре в пулпата на кътните зъби. Тя може да се отдели и от големите кости на краката и ръцете, но там е по-вероятно да е замърсена от допир с околната среда и хората, обясниха учени.
(Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“) gepard96
. На днешния ден издъхва една от най-големите български легенди – кечистът и борец Дан Колов.
Здравенякът се разделя със славата едва на 48 години. А около смъртта му до днес бродят като призраци различни версии. Официалната е, че е починал от туберкулоза, заразен при някое от многобройните му пътувания. Предполага се също, че е бил умишлено заразен по време на операцията в Париж, веднага след мача с Ал Перейра, когато Колов счупва две ребра. Целта била българинът да бъде опетнен или отстранен от следващи мачове. Има и твърдения, че на Дан Колов системно е давана отрова – отново от френски лекари, а според трета версия – здравенякът е боледувал от силикоза, станала причина за смъртта му.
И до днес Дан е смятан от мнозина за най-великия борец на всички времена и легенда в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000).
Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като „кеч“. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Дан Колов (истинското му име е Дончо Колев Данев) е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, област Севлиево. На 12 години емигрира в Унгария. Там работи като градинар, а на 17 години отива в Америка, където работи като докер, строител, общ работник на новостроящи се железопътни линии и 2-3 години като миньор в Оклахома.
Първия си медал Колов получава не за спортно постижение, а за работата си като строител на електроцентрала в щата Айова, САЩ.
Кариерата му на спортист започва в цирк „Виктория” през 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс- Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106 килограмовия борец.
След първите си няколко главозамайващи победи мениджърите на Дан Колов му предлагат американско гражданство, но той отказва с аргумента „чувствам се силен, защото съм българин“. Прави компромис само с името си и от 1920 г. нататък се състезава като Дан Колов. Медиите го оприличават на „българския Кинг-Конг”, наричат го още „Балканският лъв”, „Страшното българско чудо”.
Дан Колов се завръща в България на 7 април 1936 г. Народът пренася Дан Колов на ръце до хотела му. А посрещането в Севлиево и родното му село Сенник е още по-вълнуващо. Предлагат на Дан Колов да го откарат с файтон до селото, но той отказва: „пеш съм излязъл, пеш ще се върна!”Световният кечист се превръща и в един от най-големите родни дарители и меценати. Основава школа по борба за млади таланти, дарява 500 000 лева на цар Борис, за да бъде закупен самолет на Българската авиация, праща пари за защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес, закупува и електрическа турбина за построяването на ВЕЦ в България, дава средства за изграждане на летището в Горна Оряховица, подпомага финансово български студенти, начинаещи спортисти, включително и семейството на първия ни световен шампион по борба – Никола Петров. Децата от селското училище в родния Сенник ще го запомнят с шоколадите „Крава”, които по негова заръка получават всеки ден след училище.
Последното желание на Колов било да бъде погребан в родното му село. Избират му мястото – в двора на църквата “Св. Иван Рилски”, където от 74 г. великият българин се е слял с Родината си.
Сценарият с Дилян Пеевски начело на ДАНС, беше копие на разработената и отиграна постановка на Янукович в Украйна. Чак следите от индигото личат.
Проруски порядки повсеместно, петата колона на всички ключови позиции в страната, а опозиционните лидери в затвора. Колаборатори, като Костов Циганина, щяха да ни обясняват, как чак сега демокрацията е възтържествувала…
Господ и протестиращите, пресякоха пъкления план на Путин и родните му лакеи. Шапо за болдваните!
УМБЕРТО ЕКО, сп. “ Еспресо“
