На 31 януари 1606 г. е екзекутиран участникът в група католически заговорници Гай Фокс, планирали да взривят британския парламент заедно с краля Джеймс І. Участниците в така наречения „Барутен заговор” са арестувани на 5 ноември и избити.В края на ХVІ и началото на ХVІІ век Англия е управлявана от яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 г. преди това.
Английските католици се надяват на промени в законите и отменяне на наложените върху тях ограничения от страна кралицата. Джеймс обаче не бърза да промени установения ред от Елизабет и това довежда до идеята на група млади англичани кралят да бъде премахнат.
Първоначалната идея е на Робърт Кейтсби, който предлага да взривят сградата на Парламента при посещението на крал Джеймс I и неговото семейство (кралица Анна и синът Хенри) на 5 ноември 1605 година. Така шансът да бъде убит кралят, неговият наследник и голяма част от членовете на Парламента става голям.
Заговорниците се подготвят старателно. Те прокопават тунел в изоставено подземие на Камарата на лордовете. После от лондонския район Ламбет съумяват да превозят по Темза и да скрият в подземията 36 бъчви с барут, купен от Холандия. Общото количество на барута е около един тон и със сигурност е щяло да разруши сградата на парламента до основи.
Изборът на заговорниците барутът да бъде взривен от Гай Фокс не е случаен. През 1592 г. роденият в Йорк 22-годишен отявлен католик Фокс продава земята, наследена от баща му, и отива да служи в католическата армия на Испания срещу холандските протестанти. По време на дългогодишната си военна служба той придобива значителен опит при боравенето с експлозиви, което е най-вероятната причина да бъде привлечен от заговорниците Уинтур и Кейтсби.
Един от участниците в заговора, осъзнавайки, че може да загинат и много невинни хора, изпраща анонимно писмо до своя приятел лорд Монтигъл, в което го призовава да не посещава Парламента на 5 ноември. Часове след това писмото попада в ръцете на краля и след обиск на подземието е заловен Гай Фокс, готов да запали фитила на барута.
Макар Гай Фокс да не е нито инициаторът, нито главният организатор на заговора, неговото име става легендарно и символ на „Барутния заговор”, защото дълго време се счита, че той е единственият заподозрян.
След жестоки изтезания и разпити, Фокс разкрива имената на другите заговорници. Текстът с неговите собственоръчни признания, написани с трудно разбираем почерк заради инквизициите, и сега се съхранява в Националния архив на Великобритания.
Всички заговорници са заловени, обвинени в държавна измяна , в опит за убийство и са осъдени на смърт. Те са публично екзекутирани на 31 януари 1606 г. в центъра на Лондон в двора на катедралата „Св. Павел”. За Гай Фокс е отредена специална смърт: отначало да го бесят (без да го оставят да умре в примката), после да му потрошат всичките кости и накрая да го разчекнат на четири части. Свидетели обаче твърдят, че на Фокс страхотно му провървява, защото вратът му е счупен при бесенето и той умира мигновено още тогава. По този начин той избягва публичните мъчения и унижения, които по това време са обичаен ритуал преди екзекуцията.
След като барутът в Парламента е обезвреден, жителите на улиците около Уестминстър узнават каква опасност им се разминава и още същата нощ започват да празнуват спасението си. Те запалват по улиците огньове. С времето тази традиция прераства в по-грандиозно събитие и на 5 ноември в огньовете започват да горят чучела на Гай Фокс, символ на „Барутния заговор”. Чучелата са наричани гай (guy), после тази дума се отнася за зле облечен човек, докато в наши дни в разговорния език означава млад мъж, младеж.
След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни намерения.
С „Барутния заговор” е свързана още една британска традиция, която строго се спазва по-скоро като ритуал – това е церемониалното оглеждане на всички подземни помещения на сградата на Парламента, което се устройва преди откриването на всяка сесия.
Сега стилизираният образ на Гай Фокс – тънки мустаци и остра брадичка – е запечатан на маските на „Анонимните”. Тя е дело на художника Дейвид Лойд.
Тези дни по време на празниците малко ни се омотаха възприятията за държавност. Хората в България започнаха да свикват с едната посредствена представа за хранене и пържоли и изобщо не ги вълнува халът до който са ги докарали политическата класа, министрите и безпаричието. Но в Лондон обаче е друго. На ден по 5-7 пъти говорят за желязната лейди-баронеса Тачър, за големия държавник, която като министър-председател е успяла да устои британската корона над Фолкленските острови. С цената на голямо упорство премиерът на Великобритания запазва като неотменена територия на кралицата Фолклените и с това си заслужава обичта на всички британци като голям държавник. А „Дейли Мейл“ информира читателите си на цяла страница, че някаква английска баба помага в България на известен български професор Дайнов да направи благотворителен концерт в Търновско село. Дотук добре, но „Дейли Мейл“ не продължава да уточнява,че този професор Дайнов, бивш син на шаман в политологически план склонен напоследък в почерняване е синът на оня кореспондент на БТА в Лондон Александър Дайнов. Другаря Дайнов който ЦК на БКП или по скоро външнополитическия отдел финансира здраво, за да може да получава своевременна вражеска информация от време на време да посреща и изпраща Людмила Жовкова през годините на развития социализъм. Но бащата на днешния професор Евгений, бе ръководен на времето от бащата на днешния Сергей Станишев. И тъй като в България е модерно да се знае кой на кого е бащата, аз и за това го уточнявам.Цялото пребиваване на стария и младия Дайнов струваше на България много английски лири,които видимо значително са подпомогнали професора-политолог днес очевадно да ни учи на неговата демокрация.Та този Дайнов, професорът с благотворителния концерт на английската баба и още един от ЦК на БКП само,че от другия отдел, на манипулаторите “Идеологическа политика“ именуващ се Андрей през последните дни на новата година просто не издържаха духом.Не издържаха не заради своята привързаност към хубавата музика или към хубавите цигари, а заради- според тях „лошата“ политика на Премиера Борисов.Надлъж и нашир и професора Дайнов и Андрей Райчев, а къде пък и без ортака им Стойчев, триото трасира нова политическа стилистика. Нещо като политологическо обяснение за корените или управлението на държавата под ръководството на ГЕРБ.Но тъй като то- управлението не им допаднало много, интересно защо за първи път от 23 години , им приличало повече на „диктатура“ отколкото на реална демокрация.
До тук сме наясно само с едно,че след първи януари на новата 2013г. рефренът „диктатура“ ще бъде тепърва основополагащ и първостепенен до средата на лятото.
Бившите майстори на Юлски концепции и всякакви младежки ТНТМ програми за изучаване на комсомолския дух и трудовите навици на българската младеж по поръчка на ДКМС, започват да говорят за първи път за „диктатура“. Това трябва да се запомни добре,защото именно тези утвърждаваха манипулацията през втората половина на 80-те години на онази диктатура. И диктатурата като стил и метод на управление им е толкова добре познат, че е изключено те да са сгрешили в търсенето на точен заради манипулацията и лъжата термин. Важното е едно.Да се утвърди рефренът –„диктатура“. Защо?
Защото Бойко Борисов нанесе безпощаден удар на политическата олигархия и на кастата на БСП.С това си действие той я омаломощи завинаги и доказа на Станишев,че приказките му за социална справедливост за приказки от 1001 нощ. Някой може да не признава този му огромен принос да сплоти на практика разноезични като политически възгледи хора, но синдрома на Станишевци бе разбит. Кастата утвърдила-практиката-никога да не допуснат до върха на държавата лидер извън нея и независим окончателно се провали.Синдрома на превърналият се от шерп с водач с реална перспектива като възприятие за народа, трудно се преглъща.Това е и гениалната грешка на Кънчо и Андрей. В случая непредсказуемостта на Бойко Борисов не предопределя координатите в които те могат да се впишат утре. За първи път от 1983г. Кънчо и Андрей не са на страната на новите, не виждат път на политическата арена по който те могат да се впишат, за да запазят имането си.
Заиграването на тема“диктатура“ ще бъде втората голяма-фундаментална, грешка на мислителите – политолози на „Галъп“. За първата да им напомня с няколко изречения.
Защо им трябваше на Кънчо и Андрей да набутат г-жа Ангелина Петрова в дебрите на ДС.Там заедно с Румен Петков да отмъстят на един Георги Коритаров защото наистина е голям като мъж, журналист и най-вече човек, не си струва. Заради Г. Коритаров – Р. Петков и Ангелина Петрова и стоящите в сянка Райчев и Стойчев запалиха чергата на цяла България. А сега се подготвя и втора серия на този филм. Някой от покровителите на народния милиционер от Добрич, който председателства комисията по досиетата подготвял нова алинея за преходните и заключителни разпоредби в закона за разкриване на досиета на ДС и разузнаванията.А тя гласяла горе-долу така „ Да се забрани на синове,дъщери и родственици на обявените по закона на досиетата на бъдат допускани до държавна или друга представителна работа за следващите 50 години“. Когато това предложение скоро излезе в БСП по места ще разберат каква пасмина се е настанила на „Позитано“ и кои от нея е начело със Станишев доведоха до унижението на толкова голям брой българи слагайки им клеймото на доносници и гуляйджии. Тогава нека БСП попитат Р. Петков, това ли е неговата национална сигурност и от какво той не се срами че е българин.
А аз съм сигурен, че ще има един ден в България парламент който да изправи тази позорна беда,тази нагла гавра с историческите факти и истината. А защо асоциациите на разузнавачите и контраразузнавачите мълчат- това е другия голям въпрос? Чакането и прераждането на Живков в новия Станишев не е възможно да са представяни като най-нравствения избор и подход при защита на офицерското достойнство.
Защото не е възможно днес да се търси ход да се еталонизират Иван Костов и крадците му, Румен Петков и ортаците му за праведни, а обявените от комисията по досиетата за грешници.
Онези български разузнавачи и офицери които гарантираха етническия мир, които не допуснаха нито едно голямо злорадство към народа си, да ги подредим в една редица с подлеците на Живковата каста от измисленият им техен социален-свят, е просто голяма подлост.
Нека още веднъж вестителите за „диктатурата“ помислят как да подредят пропагандният й стил,докато е рано,защото късното й възпиране ще струва скъпо за вестоносците. Повтарянето на една лъжа 1000 пъти не й гарантира успеха. По този повод ето и следващия факт.
Само два дни след Андрей Райчевите размисли за “диктатурата“, професор Здравко Райков в свое 4 минутно интервю пред БГНЕС заявява „ Реално у нас имаме диктатура“ .За разлика от Стойчев и Райчев, проф. Здравко Райков е разумен човек и бих искал да поспоря с него. Излагам по този повод няколко тези в подкрепа на въпросът ми, а той е следният:
Като какъв трябва да бъде възприеман министър-председателя на България – държавник или кукла на конци ?
Първа теза: Днешната практика в обясненията за политическата реалност
С цялото ми уважение към професор Райков, като перфектен и всеобхватен учен и изследовател бих му уточнил някои сравнения. Интервютата на Борисов пред Кеворк и Сашо Диков показаха една ясна и категорична човечност на разумността и реалността. А тя реалност е ясна за всеки. В България има бедност и безпаричие! Но за това не е виновен само Бойко Борисов, а много, много повече Костов и Станишев. Защо не смениха икономическата матрица? Защо не търсеха други икономически стимули –заеми от МВФ,развитие на стопанска структура,водещи направления и така нататък?Защо управленците мислеха само за себе си, а не за работни места,мислеха за олигархията, а не за друг модел на БВП! И когато натрупаха парите си сега Бойко им бил виновен, че не бил използувал дефицита в други мащаби. Но той не можеше защото на 100-ния ден от неговото управление оставеният от Станишев дефицит от 4.9% не му даваше глътка въздух. Още със стартирането на мандата, хазната беше на минус 500 млн лв, фактурирана, надписана и неплатена работа за над 3 милрд. лв, а лева беше почти на половина -45% под съмнение. И тези наглеци днес обвиняват премиера, че щял да бутне борда?Не той,а те му направиха капан за да блокират борда, като видяха че губят изборите, но не успяха защото бяха разпознати. Защо не използуваха външно кредитиране – млн като Полша? Защо не преопределиха резерва-дълга,но не като Велчев,заради неговия интерес,а заради България?
БНБ и до днес стои като наблюдател, марак, че заради България те трябваше да бъдат друг далеч по важен орган.
От какво се различават днес в икономическите си принципи Орешарски от Костов? От нищо!!! Те са си просто сиамски близнаци! И защо пенсиите са толкова малки? Защото пенсионната матрица на Костов е грешна. И никой не посмя да я пипне 10 години. Зам. министъра по Костово време който отговаряше за това Теодор Дечев днес говори за социалдемокрация, издава вестник „Свободен народ“ и лъже през ред в своите писания. Кой му пречи? Никой! Костов стои отстрани и се надсмива. Той много добре знае, че заложената времева рамка за този модел пенсионна матрица не е повече за 5 години, тоест изтече още през 2002г. Защо Милен Велчев не я промени? Нали каза,че ще реализира социална база по друг модел и обеща на Царя за това. Но повече помисли за неговия капитал, за братовият му, за хотелите, за банката, за БУЛГАРТАБАК, за БТК и за всичко което касаеше него.
И сега професор Райков, можем да индицираме една среща и да съберем в една зала всички ония които днес баламосват с „диктатура“. От Костов до Орешарски, от Велчв до Кунева, от Станишев до Р. Петков – и Димитров и да ги попитаме.
С какво Бойко Борисов им попречи цели 4500 дни,цели 150 месеца от 1997г. до 2009г. да променят механизма за преизчисляване на бюджета, за допълнителните разходи, за разликите в БВП, за отчета на БНБ и възможностите за друг модел на вътрешно кредитиране в условия на борд. Пречеше ли им Борисов всяка година да използуват 0.5 от дефицита по главно увеличаване на социалните разходи и диференциране на пенсиите. А не Костов с мазна усмивка да заявява преди 6 месеца, че имало резерви за 50% увеличаване на същите, когато сме в най-голямата криза,на световния капитал и пазари,когато бюджета е трудно изпълним, а ограниченията са толкова много. И въпреки всичко – не можем да не признаем за онази голяма работа, за онези мерки които ни дават по големи възможности от последните 36-40 месеца.
Тези успехи биха били далеч по важни, далеч по сериозни, ако промяната ни преди 23 години, бе изградила друг тип политическа класа.
Теза втора: Днешната политическа класа е грубо олигархолизирана !
Тя е действително ли е политическа класа или е някаква задруга на политически занаятчии? Каква е днешната политическа класа ? Класата която роди Бисеров и Данчо Ментата като най-ревностните политически търговци в СДС, а днес формират реалностите в ДПС. Орешарски вчера беше перспективно бъдеще на СДС,днес е водач на листа в един от най-силните райони на БСП-Бургас. Даниел Вълчев, Миглена Кунева и още една грамада като кавалкада търсачи на новата политическа перспектива заради парите на олигархията и мафията. Да не споменаваме за Костов, папагала Мартин, Надежда и онези апостоли около тях, които пропиляха шанса на България. Да има и у нас една модерна, целеустремена и съдържателна десница като рупор на свободния дух, на всякакви сантименти на ограничението и прехода на новото време. В България част от водачите могат постоянно и диаметрално да си променят ценностните си идеи с цел да защитят парите си, придобивките и имотите които натрупаха. И кой им пречи за това днес или от скоро? Премиера. Защо?
Защото Бойко Борисов разкри кой колко земи е заменял докато е управлявал, за жълти стотинки. Разкри кои от политическите ортаци до какво са се домогвали, как са решавани държавните въпроси заметени под дебелия килим на МС. Още веднъж научихме как е раздържавявал Костов – без пари, как Прокопиев и тем подобни създадоха медийните си проекти, как се договаряха с Емил Кюлев за всяка приватизация чрез жълтите, как търпяха чрез ДПС Илия Павлов и деформираха принципите на българския предприемачески дух.
С едно изречение-българската политическа класа или по скоро нейният елит 20 години се е занимавала само с едно – как да правят пари и богатство против закона който е утвърдила.
И ето един пример за първообраза и лъжата на утрешните управници дошъл от вчера. Г-жа Миглена Кунева в интервю за вестник „Преса“ заявява, че „искала от бизнеса да не играе карти с премиера“. Уникална препоръка! А зам. министър-председателя в правителството на Станишев, тоест на Кунева пряк началник Ивайло Калфин, само за 5 минути на заседание на МС, което той ръководи, без да е играл карти с бизнесмен му „заменя „- повече от 500 дка земя, Калфин „заменя“ -„продава“, половин милиона квадратни метра земя на първа линия в красивите и девствени плажове до Шабла. И само за 5 минути подарява чрез разликата на платената и пазарната цена от 100 и повече милиона евро по препоръка на съветник на Станишев. Калфин подарява на олигарха повече от 200 мил лева, достатъчни за бюджета на БАН за 2,5 години. Ето къде са парите за иновации професор Райков. За каква игра на карти става въпрос г-жо Еврокомисар Кунева? Вие и вашето правителство не играехте карти, не играехте футбол, Вие просто подарявахте на Вашите хора всичко най-ценно, най-продаваемо и най-перспективно в България, както Костов замижава с пари или без пари. Така заменихте и подарихте земи за цели 11 милиарда евро. Къде бе вашата принципност и защо не подадохте оставка за да се освободите от зависимостта на кабинета на Станишев? Защото знаехте, че Сергей не е държавник, той бе за вас просто една кукла на конци, а не министър-председател на България!!!
България няма нужда от такива премиери. Българите обичат респекта. Защо днес никои от министрите не подаряват за милиони евро земи или други блага? Защото има респект. Защото ще отговарят за действията си ! Това диктатура ли е? Не това е държавническо поведение което трудно, но тепърва се утвърждава през последните три години. И независимо, че и днес съществуват вчерашните зависимости, респекта в държавата с помощта на медиите и гражданското общество далеч по добре сработва отколкото преди.
Професор Здравко Райков обяснява, че у нас имало „диктаторски“ режим. Не професоре,оценката от различния ъгъл на интереса на държавата профилира и възприятието на действителността . У нас бившата наша партия БСП изроди политическата класа в най-уродливия план. Върхът на нашата бивша партия с изключение на Пирински,Янакиев и още 2-3 ма е свърталище на шмекери които никога не са се замисляли за онези като нас, които я спасихме като политическа организация и в това е нашата огромна грешка. А тя днес не изчерпва цялата ни многозначима и съзерцателна вътрешна противоречивост,защото БСП е друг политически субект, нямам нищо общо с левите идеи.
Вземаха Сергей от клона, изпратиха го е Лондон, осигуриха му квартира и стипендия,записаха го в LSE и след година и половина му дариха партията на тепсия.Кънчо и Андрей ръкопляскаха,а ние днес се чудим и лъжем дали Бойко е „диктатор“ на една разпасана, раздрана от противоречие и беззаконие бедна и гладна България.
Къде са парите на България, г-н професоре? В олигархията на БСП! Там са парите, в крепости и дворци в Бояна. Кога ги взеха? Не през последните три години!
Днес над 10 млрд евро от авоарите на българската мафия и олигарсите са на Каймановите острови и Сейшелите. Когато предложих преди 10 години коренно различен стил в работата на фин. разузнаване и Сметната палата, Прокопиевите вестници ме обявиха за луд. Къде беше държавата? Къде беше парламента? Още от времето на Костов с блокиране на работата по търсенето на парите на външно търговските дружества и остатъците от техните сметки към 10.11.1989г. се загубиха над 1,5 млрд долара. Днес само 600 души в България имат спестените пари по влогове –над 1,5 млрд лева. В относителен дял по влоговете на депозит България е първа в света по най-малко n-броя вложители с най-много пари. И в същото време уникална и унизителна бедност за над 83-84% от населението. Днес тези които имат парите от вчера,ще правят, новите партии,ще плащат за новите партийци.Ще плащат на Райчев и Стойчев да обясняват всяка сутрин и вечер, че в България няма демокрация а има „диктатура“. Тези същите с много пари ще пишат депутатските листи, те ще искат да съставят и кабинета и ще определят неговата политика по подобие на Станишевия.
Теза трета: Днешните медии!
.
„Медиите просто ги няма. Те са в криза на доверието“ заявява професор Здравко Райков.
Защо медиите просто ги няма? Елементарен отговор-нямат пари. Няма купувачи които да имат пари и да ги купуват. Медиите са се свили до абсолютния си минимум от 23 години насам. И който не го признава или лъже или просто си въобразява, че може да промени статуквото. Ние в държавата сме се самозатворили към свободен, свеж паричен ресурс и медиите са едни от най-пострадалия сектор. Шалатерът на демокрацията – медиите, са в титанична парична криза. И оттам идва зависимостта и поръчковата журналистика. Лъжата и клеветите се настаняват на страниците на печата, в анонимните коментари по сериозните сайтове, а демокрацията бяга оттам .
Седмица преди професор Райков да прозре,че „медиите просто ги няма“ един друг професор Дайнов,онзи с рок концерта в село Миндя и той написа статия която озаглави –„Великия диктатор“. Уточнявайки пътя към диктатурата политолога заявява“ Най-важното и първо от тези неща е да ликвидираш свободата на словото. Ако постигнеш това, никой няма да може да ти гледа далаверите и да ги съобщава на хората.Освен това свободата на словото е в основата на всички останали права и свободи. Премахваш тази свобода и „всичко останало пада като къщичка от карти“.
Професора го е написал, но не му е останало време да го осъзнае от другата страна като факти. Професор Дайнов, вестниците „Дневник“, „Капитал“, „Сега“, „Ретро“, „Преса“ и особено „Свободен народ“ и „Галерия“ май не се вписват във Вашата чакана свобода на словото. Те си пишат всеки ден за министър-председателя каквото и колкото си пожелаят. И как премиера ги е лишил от възможността да им се отнеме словото. Аз искам да намекна и за нещо друго. Но по добре да го илюстрирам с една изказана констатация на известният исторически изследовател на близкото минало Антон Тодоров по повод на медиите – „В Скат е пълно с офицери, но досега, никой, нито веднъж не ми е казал каквото и да било в опит да ме ограничи да говоря по темите. Иначе ще се радвам да видя как другите медии които пледират за свободолюбие, доказват това с програмната си политика. Казано иначе – искам да видя текст срещу Трактора в „Галерия“ или „Свободен народ“. Тогава ще разбера, че не са обслужваш персонал на един криминален тип“
Да има медии които са в „криза на доверие“, но те не са зависими от диктата на министър-председателя, а от олигархията. Дайнов не иска да види, че Бойко Борисов е един от най-критикуваните политици в България.Но за разлика от другите управляващи доказва всеки ден, че се съобразява с очевадните факти. Това го прави държавник, а не куклата на конци Станишев,когото всички благославяха, а той им се усмихваше на фона на крадливото му обкръжение. И днес Дайнов чака БСП да изпревари ГЕРБ по популярност, за да се върне „свободата“ на медиите от времето на Станишев. И да продължат да баламосват българския народ като прекрасните манипулатори от времето на ЦК на БКП. Те да си крадат и живеят в дворците, а ние да им ръкопляскаме.
Професор Дайнов, свърши това време!! То безвъзвратно си отмина, не без ваша помощ с лъжите от последните 23 години.
Българите успяха в най-важното-прозряха, че да са богати трябва да работят много повече. А за водачите им-свършеното и възможността да доказват, че са в състояние да доказват с респект и отговорност, с държавнически разум и сила, без да забравят за свободата на словото. Защото словото, действително е най-важното за всяка демокрация.
„В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.“ –Иван Костов
На кого бихте приписали тези думи: ”Аз не съм мутра и никога не бих погазил закона”? Едва ли някой би се сетил, че това са думи на Иван Костов изречени за самия него през 2007 година. С тази фантастично недостижима кауза за български политик да не погазва закона, бих помогнал за развенчаването на няколко мита относно Иван Костов.
Първи мит: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Защо това твърдение е абсурдно? Отговор намираме в биографията на Иван Костов. Иван Костов е бил на обучение в СССР и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност-„ Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Да помислим малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?! Костов е старши асистент в катедра „Политическа икономия” на Центъра по идеологическите дисциплини!!! Неговият шеф на катедра проф. Алексиев пише за Иван Костов: „ Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система.”
Венец в творенията на Иван Костов е статията му във вестник „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” в нея Костов се обявява срещу чуждите фирми и монополи, които ще ни лишат от собствените ни ресурси. Той пише: ”Никой няма да дойде за да ни помогне. Ще дойдат, за да правят тук своя бизнес.” Това са „икономическите” виждания на специалистът Иван Костов, който по-късно само месеци участва в екипа на разработил национално съсипващ план –Проекта „Ран-Ът”, който поставя идейното начало на пладнешката приватизирания. Иван Костов не скача по площадите, пише статии за „Работническо дело”?! Нагажда се на Кръглата маса да бъде съветник на Андрей Луканов от страна на БКП. Когато докладват на Луканов тази кандидатура, той маха с ръка и казва: ”Абе не сме изпаднали до асистенти. Разполагаме с професори по политикономия!” Това пише в своята книга бившият президент Жельо Желев- „Въпреки всичко” издадена през 2005 год.! По свидетелски признания на съпруга на Нора Ананиева, проф. Ананиев научаваме пак от този източник нещо което помага да признаем първия мит за развенчан напълно: ” По време на Кръглата маса, Иван Костов лично е идвал при тях и е искал от Луканов да му даде повече свобода да работи. Може би е очаквал да бъде издигнат за изборите за ВНС именно от тях. Луканов му казал: „Засега такива асистенти не ни трябват.”
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
Мит е, че Иван Костов се е борил срещу комунистите и не е облагодетелстван от тях.
Дългогодишния член на СДС Николай Гацев пише в открито писмо до Градския съвет на СДС-София, че Иван Костов при среща с Андрей Луканов е уговорил падането на правителството на СДС начело с Филип Димитров през 1992г., а комунистите от БСП начело с Николай Добрев му връщат жеста през 1997 г. и той идва на власт. Далеч преди тази дата през 1991 г. Иван Костов е финансов министър в правителството на Димитър Попов. На този пост той е предложен от комуниста проф. Румен Георгиев, оглавявал „Минералбанк”, която е създадена през 1980 г. за да отпуска държавни заеми за големите предприятия и обединения на социалистическата индустрия. Това е касичката на червените пари, която към 1990 г. е със 700 милиона щатски долара дълг. Точно този комунист-икономист е предложил Костов за финансов министър?! Преценете сами мрази ли Костов комунистите и бори ли се срещу тях?!
Втори мит: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Иван Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си . Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация. МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара ! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна. НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация. БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор.
ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се
приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
Ако за реформа приемем аферата „Сапио”, това е нагъл пример за ограбване на държавата с 13.5 млн. щатски долара. Това е тежко длъжностно престъпление извършено с личния подпис на Иван Костов като финансов министър разрешил безмитен внос.
Толкова за „реформите” на Костов, те са по-скоро с вкус на криминални престъпления.
Трети мит: Иван Костов спасил България
Много станаха спасителите на България?! Иван Костов даже не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов даже не се опита да спаси българските медици в Либия, а си зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?! Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България ?! Едно е ясно, че не е спасил а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов- Олимп придобива: Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще и очакващите „успеха” на т.нар. „нова“ Синя коалиция, както и обикновените избиратели трябва да знаят за кого си струва да се гласува.
Във всеки случай не бих гласувал за Иван Костов!
Няма никаква теория за еволюцията – просто списък на съществата, които Бойко Борисов е пощадил.
Когато Бойко Борисов прави лицеви опори, той не повдига себе си, а натиска земята надолу.
Бойко Борисов е единственият човек, който някога е побеждавал на тенис тухлена стена.
Първия пребит човек от Бойко Борисов е акушера на майка му.
Извод: Никога не плескай Бойко Борисов по дупето“
Оградите в зоопарка са, за да пазят животните от Бойко Борисов.
Бойко Борисов не е здрав, като бик, те са здрави като него
Сълзите на Бойко Борисов лекуват рак. За жалост Бойко Борисов никога не плаче!
Бойко Борисов е преброил до безкрайност два пъти.
Някои хора носят пижами със Супермен. А Супермен носи пижама с Бойко Борисов
Бойко Борисов използва нощна лампа не защото се страхува от тъмното, а защото тъмното се страхува от Бойко Борисов.
Четвъртия закон на Нютон: не се ебавай с Бойко Борисов
Бойко Борисов вече е бил на Марс. Затова там няма живот.
На втората си крачка на Луната Нийл Армстронг намери бележка: „Бойко Борисов беше тук.
Ако Бойко Борисов закъснява, по-добре времето да забави малко.
Преди веднъж да забрави подаръка за Бойко Борисов Дядо Коледа беше истински.
Великата Китайска Стена е била построена за защита от Бойко Борисов, но така и не могла да изпълни целта си.
Не съществуват никакви раси – има само хора, които Бойко Борисов е пребил до различни степени на синьото и черното.
Бойко Борисов е починал преди 10 години. Просто старицата с косата се бои да му каже.
Когато Бойко Борисов тренира, машината, на която тренира, се калява.
Единственото нещо, от което можем да се страхуваме е самият страх. Единственото нещо, от което страхът се страхува е Бойко Борисов.
Бойко Борисов никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Бойко Борисов.
Кислородът се нуждае от Бойко Борисов за да съществува.
Бойко Борисов няма банкова сметка, той казва на банката колко пари му трябват.
Ако Бойко Борисов беше олимпийски състезател, Олимпийските игри щяха да се прекратяват и щяха да се изпращат 237 златни медала на Бойко Борисов.
Рожденият ден на Исус не е 25 декември, но Бойко Борисов веднъж му изпратил картичка на тази дата. Исус го е дострашало да каже на Бойко Борисов истината, затова празнуваме коледа на тази дата.
Животът на земята е доказателство, че Бойко Борисов никога не се е ядосвал истински.
Има два типа жени: такива, които искат да спят с Бойко Борисов и такива, които искат да спят с Бойко Борисов отново.
Бойко Борисов може да лети, защото гравитацията не се ебава с Бойко Борисов.
Бойко Борисов може да събори с ритник и въртяща се врата.
На първия ден Господ създал небето и земята, погледнал надолу и възкликнал: „По дяволите, това Бойко Борисов ли е?“
Космосът съществува, защото го е страх да е на една и съща планета с Бойко Борисов.
Бойко Борисов не носи часовник. Той решава колко е часът.
Бойко Борисов не ходи, той движи земята.
Замръзналите мамути под леда не са там случайно, те са се опитвали да избягат от Бойко Борисов.
Бойко Борисов не предсказва бъдещето. Бъдещето по-добре да прави каквото казва Бойко Борисов.
Няма такова нещо като Глобално затопляне просто на Бойко Борисов му е било студено и доближил слънцето.
На Бойко Борисов члена му не е като на жребец. На жребеца члена е като на Бойко Борисов.
Митьо Пищова твърди, че е спал с повече от 5 000 хиляди жени през целия си живот. За Бойко Борисов това е само „скучен вторник“.
При много мъже единия тестис е по-голям от другия. При Бойко Борисов ВСЕКИ тестис е по-голям от другия.
Бойко Борисов никога не е имал проблем с алкохола, но алкохолът е имал проблем с Бойко Борисов.
Повечето хора в нашето общество са програмирани да се страхуват от това, което се нарича провал.
Всеки от нас може да си спомни моменти, когато е искал едно, а е получавал друго.
На всички ни се е случвало да се провалим на изпит, преживели сме увлечение, което ни е разочаровало…
…изготвили сме бизнесплан, само за да видим, че всичко върви наопаки.
„Изход” и „резултати” – това именно виждат преуспяващите хора.
Те не виждат провалите. Не вярват в тях. Провалите не влизат в сметките им.
Хората винаги достигат до определени резултати.
Хората, постигнали голям успех в нашето общество, не са хора, които никога не са се проваляли.
Те просто са наясно и знаят, че когато опитат нещо и не получат желаното – просто са натрупали опит.
Използват това, което са научили, и пробват нещо друго. Предприемат нови действия и получават нови резултати.
Помислете за това: Какво е предимството, ползата, която имате днес, в сравнение с вчера? Отговорът естествено е опитът.
Хората, които се страхуват от провал, си създават предварително представа, че нещо може и да не сработи. Точно това им пречи да предприемат действието, което ще им осигури постигането на желаната цел.
Страхувате ли се от провал?
Добре, а какво е отношението ви към обучението? Можете да научите нещо ново от всеки опит и, следователно, можете винаги да успявате във всичко, което правите.
Марк Твен веднъж е казал:
„Няма по-печална гледка от млад песимист”.
Той е прав. Посредственото съществуване е почти гарантирано на хората, които вярват в провала. Провалът е нещо, което просто не се възприема от хората, които постигат величие.
Те не се задълбават в неуспеха, не прикрепят отрицателни емоции към нещо, което не се е получило. Нека да разгледаме с вас историята на живота на един човек.
Това е човек, който на 21 години се проваля в бизнеса. На 22 години губи изборите за законодателните органи. На 24 години отново се проваля в бизнеса.
На 26 години преодолява смъртта на любимата си. На 27 години преживява нервно разстройство. На 34 години губи надпреварата за член на Конгреса.
Ha 36 години губи надпреварата за член на Конгреса. На 45 години губи надпреварата за избор на сенатор. На 47 години се проваля при усилието си да стане вицепрезидент. На 49 години губи надпреварата за сенатор.
На 52 години е избран за президент на Съединените щати.
Името на този човек е Ейбрахам Линкълн. Би ли могъл да стане президент, ако беше разглеждал събитията в живота си като провали? Малко вероятно.
Има една известна история за Томас Едисон, която всички ние знаем.
След като се опитвал 9 999 пъти да подобри електрическата крушка, без да успее, някой го попитал: „ Ще стигнете ли до десет хиляди провали?”
Той отговорил:
„Не съм се провалял. Аз просто открих друг начин да не изобретя електрическата крушка”. Той е открил как друга поредица от действия е произвела различен резултат.
Победителите, лидерите, майсторите – хората с лична власт и сила – всички те разбират, че ако опитате нещо и не постигнете желаната цел, това ви дава просто обратна връзка.
Използвате тази информация и преценявате по-точно какво трябва да направите, за да получите желаните резултати.
Бакминстър Фулър е казал:
„Това, което хората са научили, е трябвало да бъде научено единствено чрез последователност от проби и грешки. Хората се научават само чрез грешките”.
Отделете минута, за да помислите за петте най-големи така наречени „провали” в живота си. Какво ви е дал този опит? Има голяма вероятност това да са най-ценните уроци, които сте научили през живота си.
Фулър използва метафората за кормило на кораб.
Той казва, че когато кормилото на кораба се завърта в една или в друга посока, корабът изменя курса си в по-голяма степен, отколкото е намерението на кормчията.
Той трябва да коригира курса на кораба, като върне кормилото към първоначалното положение и това е един безкраен процес на действие и реакция, на настройка и корекция.
Представете си – кормчия в спокойно море, насочващ леко кораба към целта, като се преборва с хилядите неизбежни отклонения от курса.
Това е прекрасен образ и чудесен модел за процесите в успешния живот.
Повечето от нас обаче не мислят така.
Като че ли всяка грешка се съпровожда от емоционално натоварване. Това е провал. Той говори зле за нас.
Много хора например се подценяват, защото са с наднормено тегло. Подобно поведение не променя нищо.
Вместо това, те биха могли да приемат факта, че са успели да постигнат резултат, който се нарича излишна тлъстина, и че сега искат да постигнат нов резултат, наречен отслабване.
Ще получат новия резултат, като предприемат нови действия.
Ако не сте сигурни какви действия да предприемете, за да постигнете този резултат, моделирайте някого, който е постигнал резултата отслабване.
Открийте какви конкретни умствени и физически действия извършва този човек, за да остане слаб. Извършвайте същите действия и ще постигнеше сьщите резултати.
Докато разглеждате излишното тегло като провал, не можете да се мобилизирате. В момента, в който смените представата за провала с постигнатия резултат – резултат, който можете да промените, успехът ви е гарантиран.
Вярата в провала ОТРАВЯ съзнанието.
Когато натрупваме отрицателни емоции, ние въздействаме на физиологията си, на мисловния си процес и на нашето състояние.
Един от факторите, които най-силно пречат на повечето хора, е страхът им от провал.
Д-р Робърт Шулър, който популяризира идеята за възможностното мислене, задава един много важен въпрос:
„Какво бихте се опитали да направите, ако знаехте, че не можете да се провалите?”
Помислете си за това. Как бихте отговорили?
Ако наистина вярвахте, че не можете да се провалите, бихте могли да предприемете цяла нова поредица от действия и да постигнете съвършено нови чудесни желани резултати.
Не би ли било по-добре за вас да опитате? Не е ли това пътят към израстването?
Така че аз предлагам да започнете да осъзнавате още от този момент, че провал не съществува. Има само резултати. Винаги можете да постигнете резултат.
Ако това не е желаният резултат, можете просто да промените действията си и ще получите нови резултати. Зачеркнете думата „провал”, оградете думата „изход” и започнете да се учите от всеки опит.
Обвиняваме ли хората със затлъстяване неправомерно за тяхната лакомия? Виновни ли са те действително за непривлекателното си телосложение или просто са поредната жертва на своите гени?
Едно откритие направено през недотам далечната 1996 година хвърля лъч светлина върху причината за затлъстяване, която може да се крие по-скоро в хормоналния статус, отколкото в лакомията на човек. През тази година университетският преподавател Jeffrey M. Friedman открива лептин – един хормон, който играе ключова роля в регулацията на апетита и метаболизма.
Няколко думи за затлъстяването
Наскоро Световната Здравна Организация (СЗО) обяви затлъстяването за хронично заболяване. То често се набеждава за епидемията на XXI век. За да подкрепим това твърдение идват на помощ цифрите: В световен мащаб затлъстяването води до 300 000 случая на преждевременна смърт всяка година и е причина за скъсяването на човешкия живот с цели 9 години.
У нас статистиката е още по-ужасяваща. Според последните данни около 2 млн. души страдат от наднормено тегло, а 1 млн. от затлъстяване. Децата със свръхтегло са 200 хил., като техният брой постоянно се покачва.
Ах, тези хормони
Новите открития показаха, че съществуват редица хормони отговорни за нашите хранителни навици. От една страна действат лептин и меланоцит-стимулиращ хормон (алфа-МСХ), които потискат апетита, а от друга – канабоиди, невропептид Y, грелин и анандамид, които са стимулатори на храненето.
Лептин – регулаторът на нашите килограми
Думата лептин произлиза от древногръцкия термин leptos с буквален превод тънък, слаб. Неслучайно този хормон носи именно това име, тъй като той не само понижава апетита, но и ни прави по-активни, така че да изгоряме повече енергия.
Генът за лептин, наричан още обезен ген (ob), се намира в седмата хромозома на човек. Основната част от лептина циркулиращ в човешкото тяло се произвежда от мастната тъкан и само минимални количества се секретират от епителните клетки на стомаха и плацентата. Веднъж попаднал в кръвта лептинът се транспортира до определена част от мозъка наречена хипоталамус, където стимулира центъра за ситост и удоволствие.
Количеството на лептин в тялото се увеличава с увеличаване на мастната тъкан в тялото. Ако следваме простата логика ще забележим, че лептинът е хормон с чисто регулаторен механизъм: Колкото по-дебели ставаме, толкова неговите нива в кръвта се повишават и нашият апетит се потиска. Това обаче е вярно само донякъде.
На практика, с трупането на излишни килограми човешкия мозък става много по-малко чувствителен към лептин и това затруднява неговата функция.
Функции на лептин
Което се знае за лептин е, че той:
потиска желанието за консумация на храна;
стимулира секрецията на репродуктивни хормони като гонадотропин-освобождаващ хормон и други хипофизни хормони;
повишава температурата на тялото, така че се изразходва по-голямо количество енергия.
противодейства на ефектите на невропептид Y (стимулатор на храненето, който се произвежда в червата и хипоталамуса);
противодейства на ефектите на анадамид (друг стимулатор на храненето, свързващ със същите рецепторите, с които се свързва активната съставка на марихуаната);
усилва ефектите на друг хормон потискащ апетита – алфа-МСХ;
Лептинът също действа директно на клетките в черния дроб и скелетните мускули, където стимулира окислението на мастни киселини в митохондриите. Това намалява запасите от мазнини в тези тъкани. Лептинови рецептори са също представени в Т лимфоцитите.
Само в много редки случаи е наблюдаван мутантен ген, отговорен за производството на лептин. Това може да причини тежко затлъстяване и диабет при някои хора както и липса на пубертет при други. Въпреки това повечето хора със затлъстяване нямат дефектен ген за лептин.
Обратно към практиката: Увеличете нивата на лептин
Хранете се здравословно и не позволявайте началния неуспех да ви срине. В началото на всяка диета ще се чувствате по-гладни от всякога. Но не се отказвайте, защото ако бъдете достатъчно постояни нивата на лептин ще се върнат към норма и скоро вашето тяло ще разпознава кога сте сити.
Консумирайте по-малко захар. Захарта и лептинът „не се обичат никак“. Захарта кара вашия мозък да е по-малко чувствителен към лептина. Опитайте вместо това да ядете повече риба или да приемате рибено масло или ленено семе, тъй като омега-3 мастните киселини ще ви помогнат да възвърнете чувствителността си към този хормон.
Осигурявайте си достатъчно сън. Нивата на лептин се покачват, когато сте добре отпочинали. Ако не спите достатъчно, вашето тяло ще компенсира това с по-често огладняване.
Наскоро излязоха наяве зловещи и почти неизвестни факти за буквалното изтреблението на хиляди българи в Титова Македония. И то за времена, когато се прокламираше и се направи опит, за наша радост несполучлив, за създаване на Балканска федерация. Става дума за т.н. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари (в Македония Коледа се нарича Божик и се чества според Юлианския календар) в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ
На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: “Хочеш Солун, еве ти га…” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ
Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:…“Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България…” На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия. Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито – председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен – от интернационален в национален водач.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, последният старозаветен пророк, който предсказва раждането на месията, подготвя хората за него и след това го кръщава. И днес съгласно обичаите продължава обредното къпане от Йордановден. Тъй като Йоан Кръстител е покровител на кумовете и побратимите, на този ден младоженците гостуват на кумовете си, носят им подаръци и биват символично окъпани от тях.
В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, се образува една система – раждане (Еньовден – 24 юни), кръщаване (Ивановден – 7 януари), и смърт (отсичане на главата му – 29 август).
Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него.
Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.
Празнична трапеза:
На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.
Пълнено свинско бутче е едно от най-често приготвяните ястия за Ивановден. На този ден не се пости и можем да приготвим някой специалитет с прясно свинско месо.
Домашно приготвена баница ако сте решили да посетите кумовете си или сте именик, ще изнендате приятно
Сладкиш с ябълки или с тиква като десерт за менюто на Ивановден
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената, предния ден, вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Самият ден след Йордановден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през тази година. Кумът, който е венчал, а после и кръщавал новородените, приготвял дарове за малките деца и със специален обреден хляб, обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец, забодени върху него, посреща младото семейство. Младите отиват в дома на своя кум, за да му поднесат приготвените от тях дарове, хляб, баница и печена кокошка. Празникът е в чест към кума, който е утвърдил брак и е дал име на децата.
Традиция е да се посетят и именниците, в някои райони има обичай да бъдат ритуално къпани в реката, а който не желае да го къпят, трябвало да се откупи, но задължително го пръскат с вода за здраве.
. На този ден имен ден имат още: Иван, Йоан, Иво, Йоана, Йолина, Иванка, Ивана, Ива, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Ивайло, Ивайла, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йото, Йоанка
Свети Йоан Кръстител – Пророк и крестител Йоан Предтеча
7 януари е ден на Свети Йоан Кръстител – Пророк и крестител Йоан Предтеча. Буйният предходник на Месията, предрекъл идването му и завършил трагично живота си от ръката на Иродовата щерка Саломе, възпоменаваме няколко пъти в годината:
на 7 януари – Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) – денят след Кръщение Господне (Богоявление),
на 23 септември – Зачатие на св. Йоан Предтеча,
на 24 юни – Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден),
на 29 август – Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (Строг пост),
на 24 февруари – Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител,
и на 25 май – Трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов “събор”, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този “най-голям между родените от жени”.
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит е неговият принос при кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окървавената тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.
Богоявление и Ивановден
На 6 и 7 януари Православната ни църква отбелязва два много почитани от българския народ празника – Богоявление и деня на Свети Йоан Кръстител. У нас Богоявление е известен като Йордановден, а в много райони на страната празникът се нарича Водици.
На този ден 30-годишният Исус Христос приема Светото Кръщение във водите на река Йордан от Свети Йоан Предтеча. При Кръщението присъствал и Дух Свети във вид на гълъб. Така Бог показал на света Троичната си същност. С това Кръщение се слага началото на Христовата проповед. Според еврейските традиции 30-годишната възраст е била необходима за всеки свещеник или учител, защото тогава човек вече е зрял и отговорен за деянията си. За християните Кръщението е тайнство, символ на очистване от първородния грях и след него греховният и прокълнат човек излиза обновен и възроден.
На Богоявление храмовете в България са пълни с вярващи, но най-много са присъстващите на Светата Литургия и Великия Водосвет. С четене на Псалми и специални молитви се освещава и благославя водата – символ на живот. В този ден тя се явява и като изключително средство за умиване на душата и очистване от греховете. По стара българска традиция след Водосвета всички се отправят към някой извор, река или морето, където свещеникът хвърля кръста, а младежи и мъже се хвърлят във водата, за да го извадят за здраве и благополучие. Този, който успее, целува кръста и получава свещеническа благословия. На този ден кръстът трябва да влезе във всеки християнски дом. С потопена в светена вода китка босилек свещеникът поръсва къщата, а стопаните даряват за здраве и благоденствие. С осветена вода се поръсват всички именници – Йордан, Йорданка, Боян, Богдан. Момите мият лицата си за да са хубави, а болните пият Богоявленска вода за лек. Кръщение Господне съвпада и с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година. Богоявление е първият от т. нар. Ивановски празници, с които завършва периодът от 12-те дни, наречени “поганни”. Според народните вярвания през тези дни по земята бродят тъмни и зли сили, които могат да предизвикат масови бедствия или да навредят на човека. И точно сега оживява известната още в предхристиянски времена вяра в магическата и живителна сила на водата. Обредните действия на Йордановден по същество са ритуално очистване и защита срещу нечистите сили. Великият Водосвет на празника напомня, че приемайки Светото Кръщение на река Йордан, Бог е обновил природата чрез вода и дух. На Богоявление в България се освещават бойните знамена и военните части. Този военен ритуал съществува от 1879 година след Освобождението ни от турско робство до 1946 година. Освещаването на знамената е възстановено официално от 6 януари 1993 година.
След Богоявление на 7 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител и Предтеча. Традицията на този ден по нашите земи е стара и богата. Около 50 храма в България са избрали за патрон Свети Йоан Кръстител – един от най-почитаните светци от нашия православен народ. Той е последният от старозаветните пророци, предсказал идването на Спасителя Исус Христос. Свети Йоан кръщавал хората с думите: “Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Този, Който идва след мен, ще ви кръсти с Дух Свети и с Огън”. Името му се споменава при всяко богослужение, а иконата с изображението на Свети Йоан Кръстител с ангелски криле е винаги до тази на Исус Христос на иконостаса в българските храмове. Ивановден – така българите наричат още празника, който продължава с обредите и обичаите, свързани с вярата в чудодейната сила на водата. За здраве и хубост се къпят малки и големи, във водата се потапят и всички младоженци. На този ден празнуват и всички, които носят едни от най-често срещаните имена в страната – Иван и Иванка.
Елка Йончева
Материалът е сборен
и е съставен от автора на блога,
използвайки различни източници в Мрежата.
За снимката на местността, където е кръстен Исус и разяснителния текст под нея, благодаря на г-жа Дора Дабаш.
В студиото на предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” Яков Джераси, евреин по произход, роден в България, днес председател на Международната фондация „България” каза, че темата за спасението на българските евреи е една много голяма тема и ние трябва да се отърсим от комплекса на срамежливост и да запознаем света с доблестната постъпка на българския народ. Г-н Джераси изтъкна, че българските евреи в Израел нямат комплекса на Холокоста, какъвто имат полските или румънските евреи и „много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема”.
ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ
– Защо според вас се реанимира тази история за депортацията на евреите в т.нар. „Нови земи” през 1943 г.?
– Ние трябва да помним, че тези територии се дават като награда на България за това, че е съюзник на Германия. Добруджа се дава веднага и гражданите й стават български граждани. В Тракия и Македония положението е доста по-различно. Тези територии са обещавани след войната на България и дори в картите виждате те имат друг начин на изражение на самата географска карта. България администрираше тези територии с полиция и войска по указания на СС офицерите – как да се управляват тези територии.
– Как според вас една малка държава, макар и съюзник на Германия е устояла на този неистов натиск на Берлин за депортация на евреите?
– Фактът, че аз съм тук и съм жив и говоря с теб, това е заради тази агитация, която става през 1943 г. Трябва да не се забравя, че църквата играеше много голяма роля. Църквата в Северна Гърция и в районите на Югославия не играха такава роля. Интелигенцията тука взе пряко отношение, пряко и царя взе отношение, депутатите също. Това са съюзниците на Германия, които подписват петицията. Агитацията беше да се спасят евреите в България. Дилемата на евреите в Македония и Тракия не беше отговорност на жителите и моите сънародници в България. Такава беше съдбата на евреите в другите държави.
– Евреите в Беломорието и във Вардарска Македония никога не са били поданици на Царство България, като това не се знае от много хора.
– Това е главното нещо. Те не бяха още анексирани към България. Техните жители бяха жители на Гърция или Югославия. Има много случки, когато се изкарват от вагоните жители на България. Да бъдеш български евреин беше голям плюс в тези времена.
– Доколкото ми е известно чрез смесени бракове се спасяват много български евреи?
– Да, така евреите от смесените бракове бяха оставяни „за после”, да се види как ще се справят с дилемата. Това не беше пикник за никой. Трябва да кажа, че моите родители, които заминаха в Израел, бяха освободени от комплекса, който имаха други евреи в Израел, това е комплексът на Холокоста. Нашите български евреи напуснаха една страна с много добри чувства, заминаха в друга страна пак с хубави чувства. Това е разликата между полския евреин и българския евреин. Ние бяхме продуктивни тук и бяхме продуктивни и там.
Към проф. Михаел Бар-Зоар, написал много книги за българските евреи по телефона от Израел:
– Какво си спомняте за събитията от това време?
– Аз бях дете. Нашето семейство се премести от Кюстендил и помня, че майка ми разказва, как са искали да ни изпратят всички в Полша и как в последната минута бяхме спасени.
– А в началото на 90-те години вие подехте една кампания за популяризирането на ролята на България за спасяването на 50 хил. български евреи. 20 години по-късно смятате ли че светът знае достатъчно за това?
– Не, светът не знае достатъчно за това. Нито книги, нито програми, нито документални филми ще оправят това нещо.
– Имаше един филм „Ешелоните”, в който се преиначаваше историята, защото основната роля за спасяването на нашите евреи се падаше на българската комунистическа партия.
– Това беше един политически филм, който наказваше цялата история. Партията тогава беше в нелегалност, както и да е искала да помогне. Евреите бяха спасени от българския народ, от църквата, от парламента.
– Г-н Джераси, не само в Македония, но и в България се случва да се преиначава историята и това става, когато БКП след 9 септември обсебва спасяването на българските евреи. Дори се стига до една идея да предложат Тодор Живков за Нобелова награда за мир. Как бихте коментирали това?
– Моят чичо, Карл Джераси, беше поканен в Лондон на една вечеря в комунистическо време да даде подкрепа, защото той беше 7-8 пъти номиниран за Нобеловата награда. Молбата беше тогава да види как той може да помогне. Но чичо ми не го прие на сериозно и нищо не стана.
– По целия сват срещате се с различни хора. Как ни възприемат отвън? Как гледат те на България в ролята на спасител на своите евреи?
– Ние не знаем как да изкараме тази информация навън. Ние малко се страхуваме. Знам го и от предишните президенти на България, че има този страх да не „бият барабаните”. Ние не водим тази тема, ние се влачим в тази тема. Ето сега трябва да отговаряме на македонски изказвания, вместо те да се влачат след нас. Аз винаги мисля, че или президентът на републиката, или министър-председателят трябва да създаде един комитет от видни световни евреи, които да задават важни теми и тогава ще се смени цялата визия по въпроса. Това е национален капитал. Не можеш да го дадеш на хора, които отводняват темата и всъщност те не разбират темата. Те използват полуистини и ги използват неправилно. Има политици в страната, които казват полуистини и голяма част от народа им вярва. Същото е и с тази тема. Трябва да се внимава тук, трябва да се изберат точните хора, които нямат тази идея за политизация, за някаква лична цел. Ние имаме темата, само че ние не знаем как да я разказваме. Това е водеща тема. Както българското сирене и българското мляко, на тази тема трябва да се гледа много сериозно. Много пъти България получава подкрепа от международни кръгове само заради тази тема.
– Може би това е урокът на историята, който ние трябва постоянно да повтаряме като наша ценност, като наш капитал.
– Ние имаме един комплекс на срамежливост. На този свят, който бий барабана, който вика на пазара най-силно, той получава вниманието.
До обяд се празнува Нова Година… Независимо кога е завършила вечерта, семейната обедна трапеза на 1 януари се смята за толкова важна, колкото и трапезата за Бъди вечер.
По традиция, на новогодишната трапеза трябва да има някое или няколко от тези ястия: свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии и с много подправки.
Задължително се меси обреден хляб, отделно е баницата със сребърна пара и дрянови пъпки, около които са увити късметите. Късметите се теглят, след като масата се прекади и стопанинът на къщата завърти баницата три пъти. Тогава всеки взима парчето, което е пред него.
Баклавата също е задължителна. Може да се замени с кадаиф, но обикновено се практикува наличието и на двете. Да се чувства изобилието е важно, както вече уточнихме.
В моя съзнателен живот, новогодишната трапеза винаги е била свързвана и с концерта на Виенската филхармония, в детството ми и с великия диригент Херберт фон Караян. Тази Нова година с не много известния на българската публика, но също много талантлив Франц Велзер-Мьост. Няма значение кой в колко си е легнал и кога е станал, масата е сложена и прекадена най-късно 3 минути преди началото му. Който иска да спи още, да си спи след това. Повече от всичко друго, концертът на Виенската филхармония ми е създавал усещане за принадлежност към моя род и семейство. Споменавам този факт, защото истината е, че семейните ритуали са единственото нещо, което в крайна сметка формира ценностите у един човек. А загубата им, поражда усещане за отчуждение и самота. Затова смятам, че е важно да ги помним, да си ги пазим и дори когато ни изглеждат глупави и някаква отживелица, да намираме сили да създаваме нови ритуали с новите си семейства, с новите хора, които идват в живота ни.
Новогодишни ритуали
Суровакане
Децата с дрянова суровачка, на която са нанизани символите на богатия урожай – пуканки, бобови зърна, сушени сливи, хлебни кравайчета, завързани с червен конец (класиката против уроки), звънтящи монети или малки звънчета (за да чуе звънът им Господ), удрят по гърба възрастните хора и казват новогодишната благословия:
Сурва, сурва година
весела година!
Зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна.
Живо-здраво, догодина
догодина, до Амина!
Разпространен е и вариант с думите: „пълна къща с дечица, пълни обори със стока, пълна кесия с пари“.
Напяване на пръстен
В някои краища на България, на Нова Година се е практикувал и ритуалът „Напяване на пръстен“, за да се гадае коя мома за какъв човек ще се омъжи. Вечерта, преди новата година две неомъжени девойки трябвало да налеят мълчаливо вода в бял бакър и да го поставят под трендафил или друго плодно дърво. Съдът се завивал с бяла кърпа. Сутринта, всички неомъжени жени от селото се събират и пускат пръстен или друг предмет в бакъреното котле. Малко момиче, на възраст между 10 – 12 години, облечено като булка пеело над котлето песен, в която се изреждат различни мъжки професии и докато ги изрежда вади пръстените… така всяка мома получавала предсказание за човек с какъв занаят ще се вземе.
Всичко това трябва да приключи до обяд. Следобедът е специално запазен за именниците – Васил, Васил(к)а, Веселин, Веселина, Веска, Весел(к)а…
Васильовден
Това е може би единствения имен ден, на който е било прието не именникът да черпи, а гостите да носят почерпката. Тъй като това е първият ден от новата година, важно е било да му занесат берекет у дома. И съответно са носели, всичко, типично за Новогодишната трапеза. С умирането на тази традиция, подаръците за именниците се подменят с някакъв аксесоар или тоалетна принадлежност – шал, ръкавици, чорапи, козметика.
св. Василий Велики
Св. Василий Велики, архепископ на Кесария Кападокийска, всъщност е бил един от първите просветители преди ерата на Просвещението. Знаете, че тогава предимно духовниците и то от с приоритет, онези от заможните семейства са имали шанс да получат образование. Роден е през 330 г. сл. Хр. в богата и благочестива фамилия в Кесария Кападокийска. Баща му, Василий Старши бил виден ритор и адвокат. Имал още четирима братя и пет сестри. В ранното си детство е възпитан от баба си, в последствие също провъзгласена за светица – св. Макрина Старша. Началното образование му дава баща му, в домашни условия, след което минал през школите на Кесария, Цариград и Атина. Благодарение на това, младият Василий изучил всичко възможно в областта на философията до този момент, включително учението на новоплатонците. В Атина, се сприятелил с още един бъдещ светец – св. Григорий Назиански и именно това мъжко приятелство на идейни съмишленици, кръжоците за самообразование, които те инициирали положили основите на всичко, което след това св. Василий превръща в своя вяра и житейска мисия.
Това били години на борба за надмощие между различни философски школи. Организирали се състезания между избрани ритори, защитници на различни житейски гледни точки, които били не по-малко ожесточени и атрактивни за образованата част от населението, от гладиаторските борби – за простолюдието.
Св. Василий бил един от най-талантливите в тези публични риторики, но когато се завърнал от пътешествието си из Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия, където получил впечатления и яснота за монашеския живот, се завърнал и като яростен защитник на Христовото учение. Словесно оборвал всичките си опоненти с трактатите си за живота и смъртта, за греха и покаянието, за пороците и добродетелите, за спасението и проклятието в отвъдната вечност.
Известна негова фраза е: „Една е телесната слава, а друга – природата на безтелесното. Никой не може да се наслаждава и на двете едновременно, защото никой не може да слугува на двама господари“.
За себе си избрал така наречената смесена форма на монашество. Това означава усамотен живот плюс от време на време живот сред сподвижници и извършване на месианска дейност сред тях.
По-късно, след доста вътрешно – църковни борби за власт, в които той не се замесвал, в крайна сметка, бил назначен за архиепископ на Кесария Кападокийска като единствения приемлив вариант, който удовлетворявал желанията на хората, които обичали своя монах и неговата мъдрост и църковните изисквания за нужното образование и подготовка за висш духовнически сан. Негова заслуга е, че спасява църквата от ереста на арианството.
Концепцията на арианството в най-общи линии е, че Синът Божи не е заченат от Дух Божи и следователно не е равен на Бог и не би могъл да изкупува греховете на човечеството. Тяхното учение събрало доста голям брой съмишленици и набирало сили в продължение на 50 години, проникнало като идеология и в двора на император Валент. Историите и конкретните дела, чрез които поддържа правата вяра в своята епархия са много и както във всички времена на човечеството, съпътствани от не малобройни интриги между официална власт и духовенство. Св. Василий дори получава заповед за заточение, което от неговата гледна точка, е чиста проба плашене на куче с кокал. След бърза словесна престрелка , императорът усетил цялата нелепост на идеята, че монах може да бъде наказан с лишаване от светска власт и попаднал в собствения си капан – единственото „наказание“ всъщност е да го остави на власт.
На днешен език, казано, св. Василий бил изключително талантлив да вкарва в омагьосан кръг своите идеологически опоненти, а личния му пример на човек, който се грижи за духовността, за благотворителността и за културата на миряните, го правели и много обичан.
Буквално часове преди да настъпи смъртта му, той успял да покръсти и дългогодишния си приятел, лекарят евреин Йосиф. А след това, миряните се стичали около мощите му с надежда да получат изцеление от тях.
От този ден се отслужва Василиева литургия в негова чест в деня на смъртта му – 1 януари 379 г.
И тъй като все пак е денят на св. Василий съвпада с Нова Година, някак си отива да си пожелаем: „Нека цъфтят цветя, нека се създават сто мисловни школи“.
На 31 януари 1606 г. е екзекутиран участникът в група католически заговорници Гай Фокс, планирали да взривят британския парламент заедно с краля Джеймс І. Участниците в така наречения „Барутен заговор” са арестувани на 5 ноември и избити.В края на ХVІ и началото на ХVІІ век Англия е управлявана от яростната протестантка кралица Елизабет I, подложила на жестоки гонения католиците. След нейната смърт през 1603 г. тронът е зает от Джеймс I, син на Мария Стюарт, екзекутирана по заповед на Елизабет 15 г. преди това.
След ликвидиране на заговора кралят въвежда допълнителни ограничения за католиците. Затова в анархистките среди се разпространява твърдението, че Фокс е единственият човек, влязъл в парламента с честни намерения.
