Житейски размишления

.

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че не знаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че не знаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога!

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи. Поставяйте се винаги на мястото на другите. Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.

Не е нужно да имаш най – доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало. Когато се родим ние плачем, а всички около нас се смеят. Живейте така, както когато ще умирате. Вие сте единствения, който се смее, а всички около вас плачат.

Ако се боиш от щастие, щастие няма да видиш. В нещастие не падай духом, в щастието не се възгордявай. Важно е не само какво говори човек, но и какво чувства и защо го чувства. От всекиго, комуто е дадено много, много ще се иска. Което бързо се прави, бързо загива. Злото, което ни е известно е по – добро от неизвестното. С всеки може да се случи това, което може да се случи с някого. Върховете се постигат постепенно.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.

Прочетено от Мрежата

Църквата почита паметта на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна

.

Днес  Църквата почита паметта на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна.

Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна е вярна и предана последователка на Иисус Христос, християнска светица, мироноска, следваща Христа, споделяща неговите страсти до разпятието и свидетелка на възкресението му. Народът тачи първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!“.

В православната и католическата църкви почитането на Мария Магдалена има известни отлики: православната я тачи предимно като мироноска-изцелителка от бесовете, която се появява епизодично в няколко от Евангелията, докато в Католическата църква дълго време нейният образ легендарно се идентифицира с каещата се блудница от Марта и Мария.

Естеството на връзката между Иисус Христос и Мария Магдалена е предмет на многобройни конспиративни теории, догадки и предположения, които понякога се разглеждат от вярващите като светотатство. Народът тачи първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!“.

На 22 юли имен ден празнуват Мария, Мариана, Марийка, Мара, Маруда, Манда, Маруша, Магдалена, Магда, Миглена, Лина.

http://www.starpr.eu/

Дорасли ли сме благотворителността?

.

Чета в някаква онлайн медия, че наша сънародничка, живееща от детски години извън Родината ни, организирала всяка година дарения, изразяващи се в по два тира, два пъти годишно (зиме и лете), помощи за сиропиталищата в България.

Шапо за постъпката на жената.

.
То е ясно, че родните олигарси няма да прихванат от благотворителността, ако не се смята инвестициите им в родни чалгаджийки. Това последното, те го отписват от данъците, оправдавайки го за перо обществена популярност, така бленувана от всяко селянче дошло от родните гори тилилейски и стремящо се да превземе столицата.

За тяхно сведение, няма какво да се превзема, защо столичните хаймани се изнесоха доброволно от там, някъде по света, където им видят очите  и оставиха града си да се плячкосва от селяндурите…

.
Но аз нещо се отплеснах в разсъждения за родни олигарси и селяндури, та да си продължа мисълта с помощите.
ОК, статията описваща събитието е наред, но не така наред намирам коментарите под нея.

Един комплексар изведнъж долавял нотка на “цинична подигравка” в благотворителността на българката. Галошът си остава цървул. Да го питаш защо, не може да ти отговори или под съзнателно го е яд, че той не може това да си го позволи, та да видиш после на какво позиране пред камерите нашенеца е способен. Ама, както и да е, бял кахър е този коментар.
След него друг се изцепва, на който “вехториите на западняците” не му били необходими (да го пита някой от къде на къде се чувства адресант на благотворителността, след като е предназначена за деца и стари хора, а той пише с младежка жар), а искал нещо кешово, нашичкия. Предполагам, че въпросният младеж е от сорта хора заложили бащиния апартамент и бабините ниви на банката, срещу заем, пропилян по столичните чалга клубове… За съжаление от тези преживяни щракания с пръсти са останали само досадните напомняния за борча към банките и един съсипан черен дроб… Е, все пак в “доцент” Алексей Петров му е надеждата, да го поведе на кръстоносен поход срещу този бастион на идеологическа диверсия (банките). Последният му е задължен в това, защото дясната му Хамстерова ръка е прибрала част от сухото, пласирайки стоката си… Не знам защо ама все се сещам за лафа “Рьеви, рьеви, а га яде кьефтетата, не рьева, нали?”
Трети пък въобще не искал помощи (странно защо всеки се взема за личен адресант на благотворителните помощи), а искал нашенката да го вземе на работа. Сънароднико, жената няма частно бюро по труда, а вместо да се излежава на някой шезлонг, под  сянката на слънчев чадър,  разтворен по безкрайните плажове на Маледивите, си харчи парите за помощи…, ама това на теб май не ти увира в кратуната…

.
И така, в подобен дух продължават повечето коментарите.

.
В груби линии, само около 20% от тях бяха благодарствени (каквито според мен трябва, поне от кумова срама, да бъдат), 20% високомерно поучителни (относно това на какви стоки и предмети трябва в следващите тирове да се наблегне)… и останалите оплюващи добродушната женица.

.
Като заключение ще кажа, че аз затова с помощите за страната прекъснах още в началото на 90-те. Хем стоки (предмети) не пращах, а директно кешови пари, по разни измислени куриери на СДС, които по онези години кръстосваха Европата на длъж и шир, едно с опознавателен характер, като свободното време си го запълваха,  събирайки волни пожертвувания  за новите си къщи. Защо споменавам “къщи”. Защото веднъж от любопитство, поискахме (няколко емигранта бяхме събрали тогавашната сума) обратна разписка за даденото дарение и с удивление и яд видяхме, че вместо печат на СДС, там долу, около подписа се мъдри размазан печат от плод и зеленчук (впоследствие ‘плод и зеленчука’ стана култово скривалище и на друг “десен” колос на родния Преход, другаря главен прокурор Иван Николов Татарчев). В последствие разбрахме, че човека с нашите пари, къща вдигнал…

.
Та толкова за помощите и даренията на родна почва.

.

ПП. Всяка година по Коледа превеждам определена сума на Каритас и Амнести Интернешънъл. По този начин изразявам някакво вътрешно удовлетворение и благодарност към Съдбата за помощта, която тя ми е оказва, през изминалия бизнес период.

.