Някои Бележки относно Историята на Символа Уан (“Свастика”)

.

Английската и немската дума “Свастика” произлизат от санскритската дума: “Svastikah,” която означава “бидейки щастлив”.Първата част от думата, “SVASTI-”, може да се раздели на две части: “SU-” (добро; добре) и “-ASTI-“ (е), като частта “-ASTIKAH” означава „бидейки“. В Индия думата е асоциирана с благополучие – тъй като означава „благоприятен“. В Индия свастики в посока на часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка са използвани с различни значения. Тъй като свастиката е прост символ, той е бил използван по всяка вероятност независимо от много човешки общества. Едни от най-старите известени свастики са били изобразени в палеолитна пещера преди повече от 10 000 години. Преди около 2 000 години, когато будизмът бива внесен в Китай от Индия, китайците също заемат свастиката и нейното значение на “благополучие”. В Китай свастиката се счита за китайски йероглиф произнасян като „Уан“ (на мандарин). Тя е считана също така за еквивалент на друг китайски йероглиф със същото произношение, който означава ‚“десет хиляди; безкрайно голямо число; всичко“. Символът на свастиката е бил използван в продължение на хиляди години практически от всички групи от хора на планетата. Тя е била позната на германските племена като „Кръста на Тор“ и е интересно, че нацистите не са използвали този термин, който е в съгласие с немската история, но вместо това предпочитат да „откраднат “ индийския термин „Свастика“. Символът бива донесен дори в Англия от скандинавските заселници в Линкъншир и Йоркшир като „Кръста на Тор“ дълго преди Хитлер. Още по-интересно е, че знакът е бил намерен на еврейски храмове в Палестина отпреди 2000 години, така че Хитлер (по невнимание?) е „откраднал“ еврейски, а също и индийски символ.В Америка свастиката е използвана от местните Американци в Севера, Централна и Южна Америка. Според Joe Hofler, който също така се позовава на Dr. Kumbari от музея на Urumqi в Xinjiang – Китай, индо-арийците от Германския клон пристигат в Европа около 2,000-та година преди новата ера и донасят със себе си символа на свастика (слънчев диск) на тяхното религиозно изкуство по това време, открито в разкопки на гробовете Kurgan в степите на Русия и индо-арийските гробове в Xinjiang, Китай.

.
.
Справки с информация относно свастиката:
1. Thomas Wilson, Curator, Department of Prehistoric Anthropology, U.S. National Museum, Chapter „The Swastika, the earliest known symbol and its migrations; with observations on the migration of certain industries in prehistoric times, “ from „Report of National Museum“ (1894), pp. 757-1030. (On-line version of this Chapter can be obtained from the following site: http://abob.libs.uga.edu/bobk/sw/ )
2. Barbara G. Walker, „THE WOMAN’S ENCYCLOPEDIA OF MYTHS AND SECRETS“ (1983), and „THE WOMAN’S DICTIONARY OF SYMBOLS & SACRED OBJECTS“ (1988), both published by Harper & Row;
3. James A. Michener, „THE SOURCE“;
4. Ernest Klein, „KLEIN’S COMPREHENSIVE ETYMOLOGICAL DICTIONARY OF THE ENGLISH LANGUAGE“ (Elsevier, 1971);
5. Robert H. Mathews, „MATHEWS‘ CHINESE-ENGLISH DICTIONARY“ (Harvard, 1966);
6. The book „In Search of the Cradle of Civilization“ by George Feuerstein, Subhash Kak, and David Frawley (Quest 1995) describes the history of India from a perspective different from that of English colonialists.
.

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

.

1. Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
2. Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3. Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране. „Провалените“ експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен“.
4. Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6. „Там“ не е по-добре от „Тук“.
Когато твоето „там“ стане „тук“, ти просто ще откриеш друго „там“, което пак ще изглежда по-добре от „тук“.
7. Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.
8. От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9. Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10. Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

Св. Климент Охридски

.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископа на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата.

В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от цар Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ.

Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон“ (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001-2002 г. Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Паметта на св. Климент Охридски се чества на 25 ноември – именния му ден, а в деня на неговата смърт – 27 юли, се чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Първият съвременен университет в България — Софийският университет „Свети Климент Охридски“, е наречен на негово име при основаването му през 1888 г. и на днешната дата отбелязва тържествено своя патронен празник.

http://www.agencia-sliven.com/

Земеделецът Ценко Барев: Човекът „X“ стои зад Първанов, АБВ и БСП

.

Преход няма, комунизмът продължава, но с други средства.

.
С него можеш да разговаряш с часове в скромния му офис в центъра на София, но той никога не се съгласява на интервю. И сега е така. Въпреки това оставаме с усещането, че изтъкнатият земеделски деец иска да сподели мислите си с повече хора. Ценко Барев е един от малкото истински, а не измислени дисиденти, които предпочетоха да са в сянка, но да останат верни на принципите си и да продължат да работят за родината. От младежките си години той е активист и близък съратник на Г.М.Димитров и Никола Петков. През 1941-ва е арестуван и осъден по ЗЗД за антиправителствена дейност на 15 години затвор. Лежи в съседство с ген. Владимир Заимов и Никола Вапцаров. Освободен е на 8 септември 1944 г. След Девети септември Ценко Барев отново попада в черния списък на комунистите. Бяга през Гърция за Париж. Започва работа в Българския национален комитет „Свободна и независима България“  и става гл. редактор на списание „Освобождение”. Член е и на ръководството на Интернационала на съпротивата. Участва в издаването на излизащото на пет езика списание „Континент“, в редакцията на което работят колоси като Александър Солженицин и Йожен Йонеско. През 1973 г. Барев основава Българското освободително движение със седалище в Париж. А в родината си се връща за пръв път през 1991 г., като се опитва да обедини враждуващите земеделски съюзи. Избран е за съюзен секретар на БЗНС-единен. Усилията му обаче да направи мощна и реформаторска земеделска партия, независима и от СДС, и от БСП – среща ожесточен отпор.

интервю на Еми Мариянска

-Г-н Барев, твърдите, че в България никога не е имало демократичен преход, в какво живяхме тогава 20 г.?

– Преход няма, всичко е както преди, просто властта на комунистите се трансформира по нов ночин и с нови средства. Историците ни са длъжни да кристализират истината в историята. Примерите за деформации са много. Помията, която се хвърли върху народа в тия години, гаврата, която се провежда, продължава. Вижте само какви хора оглавяват синдикатите. Всеки един напълни джобчетата. Фукаха се, без да бъдат достатъчно компетентни. Приемаха хората както Рузвелт – „до камината”. Помня как по телевизията даваха Петър Стоянов и го питат да каже 3 имена на бивши български дипломати. И той посочва: Вълкович, вторият – „един, който беше в Англия и остана там емигрант” – така се изрази, и за третия каза – „моят приятел Силянов”. Нито един от посочените не е бил дипломат. Единият – Момчилов, чието име Стоянов даже и не помнеше, е пратен от Борис като икономист и немски възпитаник. Вълкович също не е дипломат, а пратеник на Стамболов при султана. И третият – Силянов, е само секретар на българската легация в Париж. Та ето с какво незнание и по какви критерии се избираха и президенти, и други. Всичко, което намираме в нашенския преход, е на нивото на този пример. Но кой е бащата на въпросния президент?! Баща му е бил зам.-шеф на българските легиони, т.е. – на Хитлеровата армада в България. Като областен управител пък води кучетата в едно пловдивско село, за да разтури кооперацията.

– Защо хора със съмнителни биографии и качества успяха да заблудят народа?

– Защото са потребни – еднакво потребни и на едните, и на другите. И всичко вървеше по предварително сформиран план. Дойде един едноок американец да прави шокова терапия у нас. Идваха чужденци с чанти с пари, с български пари, взети преди това по разни начини и при готова почва, подготвена от Запада. Какво беше Фондация „Аденауер”?! Един мой познат, германец, веднъж ми каза: „Господин Барев, вразумете ги тия вашите седесари!”- и ми показа един списък: „Ние сме им дали, вика, копирни машини, това, това…! Толкова не е дадено на християндемократическата партия на 80 милиона германци, но 6 милиона българи го получиха заради СДС. И сега са дошли да им дадем печатница и още какво ли не!”, възмущаваше се човекът. Разбирате ли каква е била схемата – ония са давали, за да се гради демокрация, а тия са си ги взимали за себе си. Затова нещата стигнаха до тук.

 – Каква е прогнозата ви за бъдещето на страната, така ли ще продължава всичко, постарому?

– Не. Още няколко месеца търпение и след това ще дам изявление, ще говоря открито. Нас, земеделците около мен, ни нарекоха спекуланти. Три пъти в миналото ни разбиваха качулки офиса – чупиха машини, задигнаха имущество. Два пъти при Костов и един път при Симеон. Вярвам обаче, че ще дойде време, когато всичко ще се изясни.

– Но след 4 месеца ще са минали изборите – няма ли да е късно да говорите?

– Че какво като ще са минали изборите?! Нещо ще се промени ли според вас? Нищо няма да се промени.

– Какво е отношението ви към премиера Бойко Борисов?

– Той беше охранител и на Живков и на Симеон, т.е правил им е услуги. Какво искате да направи един човек на услугите?! Знаете ли как е в чужбина? Колко трудно е да спечелиш чужденеца за приятел? След години ще те покани в дома си. А тука всичко е преоценено. Приятелството също. Карат се, бият се в парламента и после се прегръщат. Преди два дена Станишев много откровено каза: „Ние сме същите, но се променяме с оглед на събитията!” Нужен ли е коментар?! Нещата са ясни.

– У българите се забелязва носталгия по Живков…

– Правят сравнение хората. Най-напред чакаха 10-20 години да си купят едно апартаментче. Сега има апартаменти, но няма с какво да си ги купят. Градинки имаха хората – с мотички ги обработваха, а голямата земя беше в ТКЗС-то.

– Защо не успяхте да задържите кооперациите?

– Ние направихме 400 кооперации при Иван Костов. Нямаше закон за ликвидацията. Комасацията беше направена – ТКЗС-то си отива, но кооперацията остава. Който иска да излезе – ето му парчето. Но това не се случи. СДС направи търговски предприятия и ликвидираха кооперациите. Създадоха Закона за ликвидационните комисии. Сега какво правят?! Произвеждат жито, рапица, слънчоглед. Взимат една част от парите от ЕС и въпросът е приключен. Всичко това върви „по предварителен замисъл”, а Борисов играе ролята на данъчен пристав.

– Защо земеделците изпуснаха юздите на властта?

– СДС, с агенти отвътре в партията, с фалшификации обърнаха хода на събитията. По изборите в 11 часа предиобед БЗНС държи 17 на сто от гласовете и до един часа почва стремглаво да пада този резултат до 3,97. Правим конгрес – 92-ма делегати гласуват за мен, противникът ми печели с 5 на сто. Вижте имената на адвокатите и съдиите на СДС. Задачата беше ясна и те я изпълниха.

– Всичко ли в нашата политика е преднамерена и предначертана игра?

– Ще ви отговоря с един пример: Когато Първанов правеше „АБВ”, аз казах на моите хора да запишат и един „Х” отзад – като четвърта буква. Този „Х”, викам, ще определя кой ще ръководи партията, той ще назначава. Така и стана. АБВ играеше само ролята на ментор.

– Вероятно говорите за Ивайло Калфин… Но тази игра се случва и в другите партии…

– О, да. Симеон вкара жените в политиката. Сега му се подиграват някои от тях. В Париж показваха с насмешка снимки на Надето Михайлова, сочеха късата й пола. Случвало се е да кресна: ”Вие, казвах, се гаврите и с мен по тоя начин!”, но са имали право. Две трети от депутатите на ДПС пък се оказаха агенти на ДС.

– Справедлива ли е битката, която Симеон води с държавата за имотите на баща си и дядо си?

– Откъде са тези имоти, които прибира Симеон? Фердинанд си ги е е изпросвал от селските кметове. Само старозагорският митрополит Кусевич му отказва Аязмото. Рекъл: „Да го дам на тоя крадец и мошеник?! Никога!” Грабежът при Фердинанд е грамаден. Интендантството при Н. Величество, с което се спекулира, е било държавна институция. Ако следваха примера на Симеон, испанският крал трябваше да си поиска Версай! Разговарял съм с един френски историограф и той ми каза: „Нали знаете, че Орлеанският княз е гласувал смъртната присъда на Людовик ХIV?! Какво искате от потомците му – вашите Фердинанд и Борис?!” Симеон трябва да бъде съден – за лъжа, за кражба, за злоупотреба.

– Има ли опасни митове в историята ни?

– Много са. Например говорят за Стамболов, че бил голям реформатор. Подялбата на земята на чифлиците на турците не е реформа, а узаконяване. Не е купил той Хърсовата железница – пътят е открит от Виена до Париж с еврейски пари от турско време още. Стамболов бил пръв български държавник. Пръв е главно в това, че въвежда политическото убийство – вкарва в затвора не само политическите си опоненти, но и приятели като Олимпи Панов. Пише наравно с Ботев, съратник е на Левски, но докато Каравелов, тежко болен от туберкулоза, умира на поста си в щаба в Свищов, Стамболов чака Освобождението и пръв нарушава Търновската конституция, като заема поста си на 31. Славейков го лансира с думите: „Той се би на Шипка!”, но това не е вярно. Бил се е само в „битката” да доведе княз Фердинанд. Хора като него има и до наши дни – до Костов и останалите.

http://www.frognews.bg/news_39037/Zemedeletsat_TSenko_Barev_CHovekat__X__stoi_zad_Parvanov_ABV_i_BSP/

Просто да се замислиш

.

Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент“. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.

Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод“.

Аз винаги си спомням тези думи.

Те промениха моя живот.

Днес аз чета повече от по рано и чистя по малко.

Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.

Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.

Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.

От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.

Фрази, като напр. “Един ден“….. или “На някой от следващите дни….“,  вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.

Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.

Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.

Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.

Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни“.

Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни“.

Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам.

Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.

Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.

Неизвестен автор от Мрежата

Петър Петров – бащата на електронния часовник

.

Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.

.

В Америка Петров получава много признания и награди, но в България е обявен за враг на народа от комунистическия режим и дори му дават задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.

.
През 1971г. българският изобретател Петър Петров (1919 – 2003) представя прототипа на първия електронен ръчен часовник, носещ името „Пулсар. Но историята му не започва тогава.

.
Петър Петров е роден на 21 октомври 1919г в село Брестовица. През 1939г се записва в Френския Чуждестранен легион. Заловен е при защитата на Линията Мажино от германците през 1940г. Изпратен е във военнопленически лагер в Полша. Там престоява 1 година, след което се завръща в България. През 1941г. става офицер от българската армия. Бил е гвардеец на цар Борис III. Прeз 1944г. се мести да живее в Мюнхен за да следва инженерство в Мюнхенския университет.

Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електро-механично и гражданско инженерство. Не оставя на страна и своята страст, корабна архитектура, като е помогнал в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947. В Германия се жени за Хелен Филипс, за която е женен 52 години и имат трима сина. Прави опит да избяга от Германия в Южна Африка но бива заловен от британския флот и е върнат обратно.

.
През 1951г. заминава за Торонто. Там взима участие в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор, Туле и Гренландия. През 1951г. отива в Индокитай, където изгражда мостове и електрически централи. По късно със собственоръчно проектирания катамаран достига до бреговете на Мелбърн, Флорида. Вече САЩ взима участие в космически проекти. Уаства и в разработването на първия метеорологичен сателит Нимбус както и на първия комуникационен сателит Телстар и организира свое звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963г. се премества в Хънтсвил. Същата година е извикан от Вернер фон Браун (създателят на мисиите Аполо) в Космически летателен център Маршал за участие в проекта за нова ракета Сатурн която е била необходима за мисиите Аполо (а по точно Аполо 4). Една година след излитането на Сатурн5 с Аполо 4, Аполо 8 с екипаж стигат луната и се приземяват успешно.

.
През 1968г. Петров основава Кеър Електрикс, с която разработва първият в света безжичен сърдечен монитор. Година по късно изобретява и първия първия дигитален ръчен часовник наречен Пулсар, който се продава за 2100 щатски долара за онова време. Ако минавате през Вашингтон можете да видите един от първите произведени дигитални часовника в Смитсоновия институт. В следващите години създава основите на много от технологии те използвани днес.

.
През 1975 г. Петър Петров заедно със сина си основава Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес, производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове – процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията била основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания – 13 000 щатски долара, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. щатски долара годишен доход. Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Която е поставила успешен световен рекорд за бързина във вода през 1967 г.

.
Умира на 27 февруари 2003 г. в дома си в Хънтсвил, Алабама на 83 години.

.
Сред изобретенията му са:

.
– първия дигитален ръчен часовник,
– първата компютъризирана система за измерване на замърсявания,
– телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити,
– първият в света безжичен сърдечен монитор,
– както и множество други апарати и авторски методи.

Вдовицата му Хелън Филипс Петров и тримата му сина – Алън, Ралф и Марк, живеят в Хънтсвил. Едната му сестра Венче Кючукова е в Бургас, а другата – Радка Сайдоу – в Пенсилвания.

Източници: Google

Днес е Архангелова Задушница, почитаме мъртвите

.

Днес е последната от трите големи задушници, които православните християни отбелязват всяка година. Тя се прави в съботата преди Архангеловден, затова е известна още като Архангелова (мъжка) задушница.

На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.

На Архангелова задушница църквата отдава голямо значение на ритуалното прекадяване с тамян, свързано с поверието, че “дяволът бяга от тамян“ и паленето на свещи на гроба на починалия, за да не угасва споменът за него.

В деня на мъртвите се ходи на гробищата. Всеки гроб преливат с вода и вино. Хората вярват, че така поддържат “живота” на мъртвия на “оня свят”. Ритуалът изпълнява най-възрастната жена. Тя носи съд с вино, с което пръска гроба, като започва от мястото, където е положена главата. Прави три кръга от ляво на дясно, прекръства се до три пъти и изрича магическите думи: „Господ да го прости!“ .

Стопанките на всеки дом нареждат поминална трапеза, на която оставят празно място за покойника. На софрата се слагат седем ястия, винаги има жито, хляб и вино. Раздават се обредни погачки – литори, като първата хапка всеки оставя за душата на починалия. Ако по време на помена край трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на техния сродник се е завърнала за кратко при тях.

http://www.frognews.bg

Научих…

.

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих –
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих –
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих –
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих –
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих –
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих –
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих –
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих –
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих –
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих –
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих –
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих –
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих –
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих –
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих –
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих –
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих –
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих –
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих –
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих –
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих –
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих –
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих –
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих –
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих –
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих –
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих –
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих –
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих –
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих –
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих –
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих –
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих –
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих –
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих –
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих –
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих –
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих –
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих –
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих –
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих –
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих –
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих –
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих –
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих –
че, въпреки че думата „любов“,
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих –
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.

.

Мъдрости за всеки ден

.

д-р Уейн Дайър

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор – няма значение какво мислят околните.
10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15. Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум – Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50. Откажи се от „нуждата“. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52. Интуицията е любящо напътствие.
53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55. Парите – също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб – като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, – благополучието ще бъде твоята награда.
58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си.“
59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68. Бог работи с теб, а не вместо теб.
69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71. Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73. Не искай нищо и ще получиш много.
74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77. Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното“ и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена – особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89. Създай си вътрешна хармония – така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз“ с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз“ желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95. Цялостното същество, наречено „човек“, не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98. В съвършената Вселена няма случайности.
99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

.