Червеният капитализъм уби трудолюбието у българина

.

Петър Константинов


Погледнал в очите на живота и смъртта още по време на бомбардировките над София, Петър Константинов става медик по образование. Но освен близо 200 научни публикации в областта на медицината, той е автор на над 30 художествени романа. Широките му обществени интереси го насочват и към политическата икономия. През 2010 г. от печат излезе книгата му „Червеният капитализъм“, която хвърля нова светлина върху икономиката на прехода. За нея говорим с автора.

Непокорството на Константинов към заспалата икономическа теория му навлича неприятности вече десетилетия. Още в началото на 1970-те години той пише книгата „Социално – политически проблеми на научно – техническата революция“. Изследването излиза от Варненската печатница в 10 000 тираж – незабавно изкупен от партийната цензура и потънал в небитието. Заедно с това авторът е привикан в кабинета на идеолога на Партията. Ето какво ни разказа той за срещата си с Милко Балев.

Започваме разговор и много бързо разбирам, че основната цел е книгата, която стоеше на бюрото му. Аз въобще не бях си я купил, нямах възможност – тя изчезна, преди да се появи. И той ми каза: „Това е много хубава книга. Това са много верни неща и трябва да обърнем внимание върху тях. НО. Имайте предвид, че народът е барут. Падне ли искра върху този барут, става страшно“.

Господин Константинов, ще си позволя да Ви прекъсна. Все пак поводът за разговора ни е една сравнително нова книга, „Червеният капитализъм“. Мислите ли наистина, че българският народ все още е барут?

Вижте какво, аз и тогава не мислех, че е барут. Понеже не чухте моят отговор, аз му казах: Толкова вода е излята върху този барут, да сте чули някога, другарю Балев, да пламва мокър барут? По същия начин смятам и сега. Нямам впечатления, че българският народ – говоря преди всичко за българската общественост, преди всичко за българската интелигенция /може да пламне/.

Аз уважавам дълбоко и се прекланям пред моя народ. Обаче нашата интелигенция, сегашната и тази, която я предхождаше в социалистическо време, е кастрирана. Казвам го с дълбоко уважение към отделни личности. Цялата ни безпомощност изхожда от липсата на позиция от страна на нашата интелигенция.

Тя няма позиции, тя се съобразява с позиции. А това подвежда народа. Защото народът, в края на краищата, във всички случаи и епохи се е водил от водителите си, от тези, които носят светлината за него. Нашата интелигенция, отново повтарям, е кастрирана. Тя няма способността да има собствено мнение. Тя се съобразява и приспособява.

Виждате по какъв начин стават трансформациите и сега в политическия живот. Всяко ново явление привлича огромен облак от „доброжелатели и съмишленици“. След това същото обкръжение преминава в друга светлина. Такава една интелигенция в никакъв случай не можеше да роди дисидентство и ако някой говори, че е имало дисиденти в България, той не говори историческата истина.

В България не е имало дисиденти – имаше страдащи хора. Имаше и избивани хора. Защото онази интелигенция, която все пак имаше собствено становище, беше избита след Девети септември. Тя беше фактически унищожена. Тя нямаше никакви възможности за живеене.

Новата интелигенция която се запази и която процъфтя след това, беше интелигенция на приспособяването. Който се сети най-рано да се приспособи, той беше и най-близко до върховете на управлението, на облагодетелстването. Това е още една порочна черта на българската интелигенция – да бъде облагодетелствана.

Вие сте медик, доктор. Мислите ли, че българската икономика – да се насочим към нея – е болник?

Да, разбира се. Първо, защото тя не претърпя никакво съществено изменение от онова състояние, в което се намираше в продължение на 45 години. И вие сте икономист, знаете много добре, че онова беше т.нар. „социалистическа икономика“. А социалистическата икономика няма обективни икономически закони. Тя е лишена от такива и това е нейната гибел. Всеки човек, който разбираше това, знаеше, че комунизмът като форма на управление не може да съществува и ще рухне, както рухва всяка диктатура, която разчита само на силата, страха, натиска отгоре.

В това отношение ние не успяхме да направим никаква съществена – психологически говоря – преоценка на тази икономика, за да можем да разберем каква икономика ни е необходима на нас днес. „Преходът“ беше една изкуствено създадена мътилка и тя продължава, все още. Избистрянето ще настъпи много бавно. В него вярвам. Няма как, Европа постепенно ще ни принуди да се „избистрим“. Но нашето общество още не може да осъзнае, че ние продължаваме да служим както на стари принципи, така и на стари авторитети.

Нашата икономика, след като беше абсолютно със законни средства превърната от социализъм в капитализъм, остана така да се каже недоносче, запъртък. И този запъртък сега ще бъде влачен, по много причини. Носителите на този запъртък, тоест авторите на тази трансформация, бяха хора, които се подготвяха именно това. Защото в тази мътна обстановка се родиха новите условия за изсмукване на човешките ресурси и средства – нещо, на което всички ние станахме свидетели.

Всичко беше подготвено в дълбочина. Или както казват класиците на Марксизма, всяко едно ново общество се заражда в лоното на загиващото общество. Новият капитализъм, който е червен капитализъм, се ражда в лоното на постепенно чувстващото и разбиращо безсилието и съдбата си, тоест обречеността си, социалистическо общество.

Ами вземете как се ражда капитализмът у нас, този капитализъм, който и сега съществува. Ражда се направо в документите на ръководните органи на партията. „Тексим“ е една чисто капиталистическа формация. Георги Найденов, родоначалникът на Тексим, е агент на разузнаването, който добре видя как става играта с капиталите, с прикриването, с прането на парите дори. Те разбраха всички тези неща – основните актьори на сцената на т.нар. преход.

.
Добре, но аз продължавам да настоявам за диагноза за българския капитализъм след 1990 г. „Запъртък“?

.
Той, както ви казах, започна в загниващото общество. Започна с „Тексим“. От 1964 г. се създаваха най-различни капиталистически дружества с решение на Политбюро. Живков е бил много добре запознат. Той, колкото и да не е бил запознат с фините механизми в икономиката, е бил запознат с всичко това. Защото Тексим, през 1960 г., когато се създава, има основен капитал от 7000 лева. Три години по-късно, през 1965 г., има вече чиста печалба от 7 млн. 270 хил. лева.
Ето ви капитала! Това го разбират и започват да го използват широко в най-различни покрити със сянка формации. Разбира се, никой не знае за това нещо по документи. Това е известно – на коя дата е решението на Политбюро за „Тексим“, цялото му развитие, хода му и т.н., това е известно. Сливането му след това с морския флот в Български търговски флот, първата банка – Търговска морска банка във Варна, всички тези работи са ясни. Но самият документ, решението на Политбюро – където и да го търсите, който и да го търси, го няма.

Няма ги и другите постановления за създаване на подобни капиталистически организации: Указ 352, Указ 1159 … Ами вземете и знаменития Указ 56. Какво ще намерите от него? Само формирането му, и то с дата 3.01.1989 г. А фактически много от тези капиталистически предприятия, които след това бяха най-шумни, бяха създадени преди това.
Да вземем за пример „Мултигруп“. Мултигруп започна като „МултиАрт“. МултиАрт имаше за цел да продава картини. Но той не продаваше картини, а изнасяше луксозна класа проститутки. Това бяха първите печалби на МултиАрт. В това отношение той беше абсолютно оформено капиталистическо предприятие, под прикрита форма, използвайки – тъй като още нямаше Указ 56 – закона за кооперациите.
Виждате каква игра, кооперация! Всички тези хора бяха в тайните служби, особено към външнотърговските тайни служби. Те имаха възможност, ходеха навън. Те виждаха всичко това и можеха да го възпроизведат. Е как тези хора /да се оттеглят днес/?!
Класово – партийният подход подготви всички тези хора, които постепенно узнаха тайните и възможностите за транзакции и т.н. и започнаха да ги прилагат. Забележете, че Указ, който се издава на 3 януари, само до края на годината, до 31 декември, има създадени по съдебен път 17860 фирми. Това са хората, които знаят какво трябва да правят.
Оттам насетне идва цялата история, която в „Червения капитализъм“ е предадена достойно и абсолютно вярно въз основа на това, което съществува. Защото огромната част на всичко е покрито в сянка. И сега е покрито в сянка.
Въпросът е за всички тези хора, които „наливаха основите“. Които работеха от сутрин до мрак за предприятия, които бяха лапнати достатъчно бързо, за да могат да бъдат продадени. Пролетариатът си остана пролетариат. Партийната плутокрация можа да разбере нещата, тя се подготви, тъй като още по онова време изпращаше децата си да учат на Запад и по този начин да се подготвят за това, което ще стане.
Всеки един икономист, който не беше с капаци на очите, разбираше, че социализмът няма перспектива и формите за пране на пари се създадоха в старата система. Наркотиците, основната форма, в която се разви забогатяването на някои от червените капиталисти, започват да се произвеждат още в социалистическия режим. Знаете за известния Фатик, който беше близък на Живков, донесе каптагона и производството на каптагон започна в държавните предприятия. И ние изнасяхме за целия Изток каптагон, който сега се преследва навсякъде като наркотик.
Оръжието – в целия Подбалкан се създадоха заводи, които сега се продават, този в Сопот за 118 милиона. Той е погълнал много повече. Обаче това оръжие отиваше в конфликтните точки на света – където имаше тероризъм, междуособни войни, граждански сблъсъци, източни диктатури. Разбира се, в това участваха и Западните страни. И американците изнасяха тайно оръжие, Франция също, и така нататък. Но те поне не твърдят, че са социалистически държави. Те твърдят, че са капиталистически и при тях важат законите на капитала, съобразен със законите на държавата.

.
Рисувате една доста ясна картина на разложение на нравите при социализма. След 1990 г. новите капиталисти, новите играчи, все пак не внесоха ли някаква специфична нотка в този мръсен свят на наркотици, проституция и престъпни пари?

.
Задълбочиха ги. Не само че ги приеха, а ги задълбочиха. Това им е насъщността. Защото това поддържа несигурното положение в обществото. Преди Девети септември комунистите имаха един принцип, който широко разпространяваха между себе си /те бяха 2-3 хиляди души/. „Колкото по-зле, толкова по-добре“. Сега важи същото.
Е, вярно, правителствата се опитват. Едно или друго правителство с едни или други добри намерения. Обаче кажете ми, как може да се справи едно правителство, когато непрекъснато от недрата му извират елементите на мафията, на подкупността, на организираната престъпност, и те свързани със съответните институции.
Ненапразно министър наскоро Цветанов каза, че всеки един от тези хора малко или повече е бил свързан с Вътрешното министерство. После, законодателството. Представяте ли си един парламент, който непрестанно променя законите?! Има закони, които само за 2 години са изменени 10 пъти! Е какъв е този закон, кого може да облекчи?! Той може единствено в междинните стадии на промяната да подпомага онези хора, които извършват тъмните работи.

И те ги извършват. Дори при едно правителство, което дойде с твърдата воля да създаде ред, поне като декларация – оказа се, че в края на краищата тези тъмни сили се намират навсякъде. Те владеят всичко. Те са в контакт. И тъй като те са свикнали да бъдат послушни, западните господари избират тях за изпълнители тук.

.
Вие говорите за продължителни процеси, които не се ограничават с едно правителство, с един мандат, боравите с десетилетия. Нека тази Ваша дарба и склонност насочи поглед към следващите десетилетия на България. Какво очаквате за бъдещето, има ли нещо добро за младия човек, или сме провалена държава?

.
Оптимист съм. Първо, с рационалното мислене на човек, който добре се е занимавал с икономика. После, който добре познава психологията на хората като лекар и писател. И заедно това познава реалността като независима личност. Заради всичко това аз съм дълбок оптимист.

В последните 20 мъчителни години червеният капитализъм от може би 80% от цялата капиталистическа формация на нова България е спаднал до 30 – 32%. Той ще продължава да спада. Е, тези, които станаха милионери, ще си останат милионери. Така е в живота. Техните синове обаче, те учат на Запад, в Англия, Америка, те оперират по един съвършено различен правилник и нещата постепенно ще се канализират …

Ние сме една благословена от Бога страна – в климатично отношение, по отношение на самия народ. Вярно, че много неща се измениха при него, но той продължава да бъде скромен, пестелив, дори ученолюбив. Трудолюбието му изчезна за жалост, то беше унищожено насилствено.
Надеждата е реална: ние ще излезем от това състояние. Нашият народ въпреки всички тези язви, които минаха през тялото му и разложиха дори духа му, е скромен и пестелив народ. Ние ще съумеем да бъдем един благодатен оазис не само на Балканите, в Европа. Вземете: след 500 години турско робство, само за 12 години България излезе на първо място на Балканите и на четвърто място в Европа по нарастване на икономическите показатели. Е, кой народ може да направи това нещо? Нашият народ.

http://darikfinance.bg/

Разказът на един българин оцелял в лагера на смъртта край Ловеч

.

Кольо Колев е прекарал повече от година в лагера на смъртта „Слънчев бряг” край Ловеч. Той е един от малкото оцелели страдалци, пратени в кариерата единствено за да бъдат „ликвидарани”. На много от техните досиета е написано „ЗН” – „завръщането нежелателно”. Това е изповедта на Кольо Колев – автентично свидетелство за едно от най-страшните престъпления в историята ни. И документ за терористичният характер на обществен строй, който се гордееше с това, „човек за човека е приятел и брат”. Свирепостта и садизмът на ловешките палачи вероятно биха възхитили и учителите им от НКВД.

Жените живееха в другото крило на лагера. Работеха заедно с нас същата работа. И тях ги биеха постоянно. Гавреха се, завираха им неща, където не трябва. Вечер някои ги водеха до бъчвите с вода, Ръжгева или Куна им поливаха да се измият от кръста надолу и ги вкарваха в канцелариите. Изнасилваха ги постоянно, те не смееха да протестират. Защото иначе ги чакаше смърт. Беше много страшно. Ръцете ни бяха кървящи рани. Товарехме камъните с голи ръце. Вечер спяхме като застреляни. Мнозина стенеха от болки. Понякога някой викаше, че минава змия или смок – по скалите ги има много, а в спалното дъските са през пръст разстояние. Ходехме по нужда в една кофа, но най-непоносима бе миризмата на гной и пот. Сутрин миришеше на мърша.През лятото беше непоносимо горещо. Камъните се нагряваха, ако счупиш яйце към обяд, пече се за 5 минути. Есента скалите изстиваха и сутрин беше много студено, но само докато стигнем кариерата. Работехме сутрин от 6 до тъмно. Не усещахме студа, защото бяхме потни дори през най-големите студове през зимата. Пот и кръв се лееха непрекъснато Мирчо Спасов искаше „много, много работа”. Свободно време нямахме. Докараха едно момче от Гложене, сираче. Докато разбера, че е земляк, го убиха. Най-близък ми беше Божидар от София, дошъл 4 дни преди мен и останал до разтурянето на лагера. Имаше много опити за бягство, но все неуспешни. Бегълците ги убиваха или на място, или пред нас за назидание. Ако циганинът, който ни броеше, сбърка, първата редица ляга и бият да кажат къде са избягалите. Той бъркаше нарочно. Понякога отделяха група от 20-30 души за работа на вилата на БКП на хълма. Носехме камък, желязо, вода, цимент – палат, построен с робски труд. Благо или някой от циганите слагаше пръчка на пътеката и трябва да я прескочиш с камъка. Който закачи пръчката, беше пребиван веднага. Ако стане, продължава, ако не може-доубиваха го.

Убийствата ставаха по всевъзможни начини:

с тояги, с инструменти, с ножове, с душене. В деня, когато убиха бай Иван Карадочев, оцелях по чудо. Работих с него в една група два или три месеца. Шахо го удари лошо с тоягата и той падна. Извиках, взех го в скута си. Бай Иван умря в ръцете ми. Тогава чух вик и в последния миг видях Шахо да замахва с прибора си за убиване. Това беше вързана за ръката му палка, за която със синджир бе окачена тънка стоманена лента около 20 см, изключително остра. Често ни показваше върху ръката си, че може да бръсне. С едно движение я хващаше и убиваше с нея. Ако стигне врат, човекът умираше на място, ако пък докачи нечий гръб, раната е до костта. Хората умираха от загуба на кръв или раните гноясваха и се пълнеха с червеи. И в онзи ден, когато сълзи течаха от очите ми, Божидар извика силно „Бате-е!” Погледнах – лентата свисти към главата ми. Отдръпнах се инстиктивно назад и както бях приклекнал, ножът направи две дълбоки рани-на ръката и крака ми. Белезите и сега стоят. Шахо щеше да ме довърши, но в тоя момент Газдов го извика долу при бараките за „нещо важно”. Това означаваше, че са дошли нови хора и има работа за него. Бяха две момичета и едно момче от Бургас. Обвинили ги, че чакат с къси поли на кея да дойдат американските моряци с кораби. Цяла нощ се гавриха с тримата. Цяла нощ се чуваха страшни викове, макар че им запушваха устата. Колко са били изнасилванията, никой не знае. Сутринта момчето беше мъртво, а момичета с разкъсани дрехи, разчорлени и окървавени, ги изкараха от помещението на началниците.

Гноясалите и червясали рани бай Георги – фелшерът, лекуваше по два начина. Или караше някой по-млад да уринира върху раната, или с обелени клечки човъркаше и изкарваше червеите. Всеки болен беше обречен. Веднъж един човек скочи от силозите. Искаше да избяга с тръгващия влак, но падна на релсите и вагонът мина през краката му. Закараха го в болницата,след два часа го докараха с ампутирани крака. Хвърлиха го в „моргата” зад тоалетната и той умря в страшни мъки. Беше жив между трупове, молеше за вода, стенеше. Спомням си и Данчо от Пловдивско. Останали му две банкноти по 25 лева – тогава имаше такива – и той решил на 19 януари, Йордановден, да почерпи за рожденен и имен ден, правеше 24 години. Помолил един старшина да купи с парите лукчета, но милиционерът го предаде. Газдов го извика пред строя. Вързаха го за кол с вдигнати ръце. Беше в ученическа гимнастьорка, дрехата се вдигна една педя нагоре и оголи тялото му. Беше много студено, 15° под нулата. Газдов нареди на всеки два часа да го заливат с вода. При всяка кофа му казваха: „Знаеш ли, че за имен и рожден ден се полива за здраве?” Два дена остана на кола и не спряха да го поливат. На третия Газдов дойде като рицар на кон в кариерата и влачеше Данчо, завързан с въже за седлото. Беше още жив, покрит с лед. Събраха ни да го видим. „Има ли други желаещи да празнуват?” Данчо изстена само: „Братя…аз …си… отивааам…”. И издъхна. Докараха едно момче от Габрово, родителите му били големци, пратили го да го сплашат. Имаше самочувствие, но още на третия ден го убиха. След няколко дни го потърсиха. Първо казали, че го няма, после че тръгнал да бяга. Накараха няколко души да съберат пръст и да сложат кръст от две клечки. Но майката усети с инстинкта си, че я лъжат. Разрови пръстта и разбра, че няма гроб. Ние не знаехме тогава, че телата, откарвани в Белене, са заравяни плитко и разкъсвани от настървените на мърша прасета.

Предатели между нас нямаше, сигурен съм. Ние не говорехме помежду си – нямахме право. Имаше заповед да говорим високо. Когато говориш с някого, трябва да се чува поне на 25-30 м. Ако поискаш нещо – чук, инструмент – и охраната прецени, че не е чула, това означава, че след секунди говорещият и тези, които слушат, ще са мъртви. Това е закон. Научавахме само по едно име и откъде е – Стефан от Враца, Сашо Сладура. Помня го, не видях как го убиха. Казаха, че бил голям музикант. Там имаше само високообразовани и културни хора – заплахата за „мирния комунизъм”.Имаше адвокати, народни представители и др. Никола от София го изпратили, защото говорил с чужденци в хотел „България”. Имаше хора на 40, на 50, на 58 години. Те не издържаха.

Помня две момчета – дали бяха македончета, не знам, викахме им сръбчета. Мичо избяга, но го хванаха. Убиха го много мъчително. В съзнанието ми се е запечатала датата 19 юли. Бяха сложили взривове и накараха двайсетина души да палят фитилите. Фитилите били много къси. В един момент цялата група се взриви. Тела, глави, крака и скали се разхвърчаха навсякъде. Две-три минути след това се издаде заповед „да се събере мършата в газката”. И ни накараха да „почистим”. Касапница. Хващаш ръка, тя още трепери, вземаш крак, той топъл. На друго място – черва. Лошо ми става и сега, като се сетя за 19 юли 1959 г. Някои тръгнаха да бягат, но милицонерите стреляха от скалите. Застреляха няколко души. Средно в лагера имаше по 240-250 души. Много новопристигнали не издържаха първия побой, припадаха или пък ги убиваха на място.

Полуживи ги захвърляха в „моргата”и като издъхнат – с другите убити към Белене с газката. Дажбата за 24 часа беше 260 грама стар черен хляб. Чер като рингова тухла. Даваха някакво подобие на чай сутрин и вечер. Организмът има нужда от течности. Понякога даваха супа от рибени глави, но вече почнали да се разлагат, смърдяха. Виждал съм хора да късат трева и листа и казваха: „Аз колкото да си разквася устата.” Но гълтаха. Вода пиехме от бурета, които никога не се миеха, а само доливаха. На дъното им имаше тиня, мръсотия. Вода на кариерата нямаше. Ходехме по нужда в дървена тоалетна, но никой не смееше да се заседи много. Застреляха или заклаха няколко, както са клекнали.

Вагонетките се бутаха по релси на 150-200 м. Гледаш да свършиш нито първи, нито последен. Защото група, която три пъти стане първа, се разформирова. Включваха в нея болен или осакатен. Ще го кажа открито – той не е полезен. Той е в тежест на другите, които карат нормата, а при неизпълнение – следва смърт. Докато бях там, убиха може би 1000 души. Не съм ги броил, но не са по-малко от 800. И това е само за една година.

Един път Мирчо Спасов държа реч

Тогава Васко от Струмяни се обади: „Другарю полковник (той беше полковник тогава), защо сме тук без съд и присъда, защо нямаме право да пишем и получаваме писма?” Мирчо Спасов каза: „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм.” И ако някой мислел, че може да стане птичка и прехвръкне през телените мрежи, той тутакси щял да стане герак, който нямало да позволи и перушинка да излети. Тогава набелязаха момчето. След една седмица Васко вече го нямаше. За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията. Казал, че било повеля на партията и трябвало да си храни децата. Но това бяха изроди, жадни за власт, да колят и да бесят.Днес ми тежи, че няколко души загинаха заради мен. Преди да вляза, тренирах борба. Когато Ловеч стана окръг, нямало състезател в категорията ми и ме потърсили за състезание. Надзирателите разбрали, че ще вземат някакъв борец, и убиха няколко по-едри и здрави мъже. Не знаели кой е, аз бях 40 кила. Една сутрин видях, че идват за мен и се разтреперах. Казах на Божидар, че се свърши, днес ще ме убият. Той прошепна да не се боя. После Газдов ме извика. Отидох, той замахна с тоягата. Като паднах, стъпи на главата ми и ухото ми се разпра в камъните. И тогава чух вик: „Стигааа!” Той отпусна тоягата и ми каза: „Ако се върнеш, няма да осъмнеш, ако осъмнеш, няма да замръкнеш.” Излязох, паднах на шосето, взех две шепи пръст и я целунах. Пазя я и сега.

Гледах по-късно поне 20 пъти филма „Спартак”, който започва с робски труд в кариера. Той не се доближава и малко до ужаса в нашия лагер, но все плачех. Като отидох на първото честване на 12 април 1990, направих няколко крачки и припаднах. Така припадаха всички оцелели. Там видях Божидар и Надя Дункин, тя ми беше като сестричка. Само ридахме на раменете си.

Когато днес ме карат да кажа или напиша нещо, то е само едно: „Никога, никога човешко насилие!”

Мирчо Спасов е български политик от БКП, заместник вътрешен министър в НРБ. Като един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена, ръководил контрабандни канали и отговорен за източването на милиони левове от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи. В хода на разследването на престъпленията в лагера в Ловеч, всички от ръководството на лагера свидетелстват, че писмени заповеди никога не са давани, а е действано единствено по устни указания от Мирчо Спасов. Той оправдава затварянето в лагери на хора без съд и присъда като „борба с гнилия американски капитализъм“, зародиша на който били хората, затворени в лагера, които да бъдат подложени на „физическо и стерилно унищожаване“[.

През 1990, за извършените зверства край лагера в Ловеч, Спасов е изключен от БСП, а тогавашният президент Петър Младенов му отнема генералското звание . Срещу Спасов и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване, от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари. На 8 юни 1993 е даден ход на делото, на когато лично Иван Татарчев пледира за смъртни присъди. Спасов умира един месец след началото на делото, в дома си, където е под домашен арест.

http://ntotkov.blogspot.com

Благовещение

.

25.03.

Християнската църква празнува този ден в чест на Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: „Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!“ После те запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване. На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека „нова кръв“. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник.

bolgari.net

Г-н Костов, кой Ви даде дипломата?

.

Днес сутринта не можах да повярвам на ушите си, като чух прословутата вчерашна пресконференция, която е дал „доктора“ на икономическите науки (от бай Тошово време, защитена май в братския Съветски съюз), г-н Иван Костов в сградата на ДСБ и по-специално проблясъка му за невъзможната корелация между събитията в Либия (избухването на гражданската война там и повсеместните бунтове в съседни арабски държави, наречени „Арабската пролет“) и  международната цена на петрола, както и факта, че това не ни касаело нас, защото ние директно не сме вносители на петрол от там.

Към това има наглостта и да се заинатява и акцентира, че ако някой можел да му докаже известна зависимост между двете събития, той щял да остане доволен.

.

.
Абе другарю Костов, това за корелацията между политически катаклизми и цената на деривати добиващи се в големи количества в същите държави, се се учи във всеки семинар, касаещ търговия на стокови борси  и ценни книжа…

„Фундаменталният анализ се отнася до всякаква информация от икономически, политически или друг характер, която може да доведе до изменение в цената на даден финансов инструмент – акция, валута, фючърси и т.н.

Новините могат да бъдат случайни и неочаквани или да представляват периодична информация, която се публикува в икономическият календар.

Към неочакваните новини обикновено спадат тези с политически характер и природни бедствия. Те са тези, които най-силно влияят на пазара, защото са неочаквани и съответно не са калкулирани.
Например избухването на война или революция,  оказва значително влияние на финансовите и стокови пазари. Военни действия в страни производителки на петрол довеждат до поскъпване на нефта и от там да се понижи например йената, тъй като японската икономика е силно енергозависима. Силни земетресения или наводнения могат да се отразят негативно на националната валута на дадена страна и т.н.“

.
Този човек (другаря Костов) или няма хал-хабер от икономика и никога през живота си не се е замислял дори, как функционират стоковите борси или е ужасно нагъл лъжец, който те гледа в очите и лъже без да мигне. Кое от двете не мога да преценя, защото и двете качества са му присъщи.

Ама всъщност към другаря Иван Костов не трябва да сме толкова критични, като се има предвид, че неговите икономически познания се основават на това, което той самия е преподавал – Икономика на социализма, т.е. икономиката в една затворена социално планова система, където не действува пазарния принцип, а братските междудържавни взаимоотношения, базирани на Комунистическия интернационал.

Ама и аз защо питам? Ясно е. ГРУ!

Моят съвет към Костов е да ограничи в своята лаборатория, риска от невежество.

 

ПП. За кой ли път видеото от интервюто – бисер на „икономическата“ мисъл,  го трият.

Първо го свалиха от официалната ДСБ страница, а после са го докладвали и на портала Ютюб,  да го махнат и от там. Сега го качвам пак, та да видим до кога ще се задържи, там:

http://youtu.be/TGKbPfJ54Zs

Възпитаникът на СССР-школа,  изглежда много го е срам, като го сбарат с жълти гащи…

.

Най-прекият път до милионите

.

Какво е общото между бившия германски министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг и поп-изпълнителите? Плагиатството, разбира се! Рецептата за бърз успех гласи: копирайте без граници, но ангажирайте добри адвокати!

Карл-Теодор цу Гутенберг е върл фен на AC/DC. Логично! Те, подобно на министъра плагиатор, са заклети „преписвачи“. Само че рокаджиите копират не другиго, а себе си, верни на мотото „Защо са ни нови ритми, щом старите се продават толкова добре?“.

Не всички музиканти обаче използват мелодии от свои собствени стари парчета в желанието си да произведат следващия хит номер 1. Надали в някой друг бранш се краде, копира и плагиатства толкова много, колкото в музикалния. Капанът между вдъхновението и копирането е широко отворен и остро назъбен, и немалко поп-изпълнители са попадали в него.

Мадона, Майкъл Джексън и сие

Джордж Харисън е най-известният плагиатор в историята на музиката. Той трябваше да изплати обезщетение в размер на 1,6 милиона долара, защото най-големият му соло хит „My sweet Lord“ приличал твърде много на песента на американската група The Chiffons „He´s so fine“.

Поп-иконата Мадона също се оказа плагиатор. През 2005 година белгиецът Салваторе Акуавива, автор на песента  „Ma Vie Fout L’camp“, обвини Мадона, че за своя хит  „Frozen“ от 1998 тя е откраднала части от неговата песен, писана години преди да се появи албумът й, включващ въпросният й хит. Белгийският съд отсече тогава: „Мадона е виновна. Тя е откраднала част от песента, т.е. четири акорда, без да промени нещо в нея.“ последиците за изпълнителката: солена глоба и забрана за продажбата на сингъла в Белгия.

От Белгия си изпати и Майкъл Джексън. През 2007 година той бе осъден от белгийските братя близнаци Дани и Еди ван Пасел, композирали песента „If We Can Start All Over“, от която, според тях, кралят на поп-музиката се „обслужил“ за създаването на хита „We are not alone“. Всъщност, не Майкъл Джексън излиза лъжец, а продуцентът и певец R. Kelly, който твърди, че е композирал „We are not alone“.

И на легендарните Бийтълс не им пестят обвиненията в плагиатство. За „Yesterday“ се твърди, че била адаптация на неаполитанската народна мелодия „Piccere“. Нищо чудно тогава, че и германската изпълнителка Лена Майер-Ландрут бе обвинена от България, че парчето й „Satellite“, спечелило миналогодишния конкурс на Евровизия, копира част от песничката на българския Сънчо „Лека нощ, деца!“.

Забравете стремежа към творческа оригиналност!

Не случайно нападките засягат най-често мелодиите, превърнали се в световни хитове. Все пак при „музикалните издънки“ размерите на обезщетенията биха били твърде малки. Главоболията около повдигане на обвинения надали биха си заслужавали…

Британските музиканти Бил Друмонд и Джими Каути подхождат особено оригинално към темата. Те обобщават своите наблюдения, свързани с плагиатството в музикалния бранш, в книгата си „The KLF – въведение в плагиатството. Прекият път към хит номер 1“. Създадената от тях банда The KLF (съкращение от Kopyright Liberation Front или също Kings of Low Frequency) успява за една седмица да превземе британските музикални класации с песента „Doctor in The Tardis“, сглобена от различни световни и британски хитове. Съветът на британското креативно дуо: „Крадете колкото се може повече от предишни хитове. Така успехът ви е гарантиран! Можете да се откажете от стремежа си към творческа оригиналност, но в никакъв случай от адвокатите си и данъчните съветници!“.

http://www.dw-world.de/

Спомени от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека

.

Историята на един наистина много изстрадал от комунизма човек.

.

.

 

Григор Симов Божилов

16 годишен, 1968 г.
(снимка за паспорт)

.

Изтегли книгата от тук!

(Който няма инсталирана Adobe Reader, за отваряне и четене на  PDF файлове, може да го направи от тук, безплатно)

.

Пачавра, леке не хваща

.

Чета съжденията на едно розово, пухкаво прасенце, което явно се изживява, като някакъв майстор на перото, а всъщност е един посредствен поръчков драскач и не вярвам на очите си, как е възможна подобна наглост. Всъщност подобните нему креатури, какво ли не правят за пари, та той за какъв Дявол да се смущава…

Става дума за тези пролетарски брътвежи на крякащата гнида, подчертаващи верността и съпричастността на червените глисти към световния комунистически интернационализъм и бетонират техните братски отношения, с „великия“ руски мужик.

Та на вонящият нечистоплътник, „журналиста“ Ал. Симов от вестник „Дума“ (къде иначе) бих припомнил, че ‚буржоазията‘ беше избита от „народната власт“ без съд и присъда на 09.09.1944, а малкото които успяха да оцелеят през първата кръвопролитна седмица на беззаконието, послужиха по-късно за угояване на прасетата по Лагерите на смъртта…
Някоя и друга тяхна издънка, запазила се жива единствено благодарение на крехката си детска възраст, беше в продължение на 45 год. така психически тормозена и унижавана, че сега по-скоро мяза на клошар, отколкото на буржоа. Трагично, но факт.

.
В наши дни, поради физическа липса на наследствено буржоазно общество, хората които са за отстраняването  на този Монумент на позора (окупаторът с шмайзер), са съвсем обикновени демократи от всички граждански прослойки. Достойно за отбелязване е, че някои от бившите агенти на ДС имаха смелостта и доблестта да признаят грешките си в миналото и да се помъчат да измият позора, тежащ им на съвестта. Постъпка достойна за уважение, все пак. За съжаление такива хора се броят на пръсти.

.
Но пак аз, като непоправим оптимист се надявам на младото (необременено от интриги и позорни сделки с комунистите и репресивния им апарат – ДС, заради лично оцеляване) поколение, което расте сравнително свободно, мислещо и креативно, като се надявам с времето, постепенно то да се организира до една критична маса, която окончателно да помете, цялата тази воняща клоака, която стария обществен строй ни завеща.

.

Да те е страх не е от болестта, а от лекаря…

.

Лекарски грешки стават не само в България. Претоварени от работа и стресирани лекари, но и немарливост и лоша хигиена застрашават живота на пациентите в редица клиники на Германия. Не ви се вярва?

.

Рудолф Айх бил опериран в продължение на шест часа. Направили му няколко байпаса на сърцето и всичко щяло да е добре ако последната банка кръв, която му преляли, не била с грешна кръвна група. Служител на реномираната Университетска клиника допуснал грешката, явно по невнимание, вследствие на преумора. Малко по-късно пациентът умира.

Малката Вада плакала повече от нормалното след раждането си. Болничният персонал обаче забелязал причините за това със закъснение от цели два дни: по време на операцията със секцио, на бебето му било счупено дясното бедро. При това ставало дума за планова операция, без всякакъв елемент на спешност или извънредност.

Невнимание, преумора, незнание

Случаите на подобни закъснели лекарски намеси, на лекарски грешки с фатални последици, стават все повече. Сдружението за сигурност на пациентите предполага, че годишно се стига до 500 000 лекарски грешки по отношение на регистрираните общо 17 милиона пациенти на болници.

Според проф. Матиас Шрапе около 17 000 смъртни случаи биха могли да бъдат предотвратени всяка година. Шрапе е директор на Института за сигурност на пациентите към Университета в Бон. Хроничното безсъние, стресът и преумората поставят лекарите под толкова голям натиск, че самите те се превръщат в огромен риск за пациентите, казва професорът.

Зачестяват случаите на забравени в оперираната рана инструменти, на незабелязани инфекции или фрактури, на погрешни преливания на кръв или ползването на неподходящи медикаменти, чиито странични въздействия нерядко водят до смъртни случаи. При това положение не е чудно, че повече от половината от германските граждани се страхуват от престой в болница.

Страх от лекаря…

На първо място /65% от анкетираните/ ги е страх от лекарска грешка. Това показва проучване на социологическата агенция Форза. В същото време една от най-големите опасности, дебнещи пациентите, е толкова банална, че често пъти остава незабелязана: слабата хигиена в клиниките.

Еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали заяви, че всяка година в ЕС умират по 37 000 души, само вследствие на вътрешноболнични инфекции. Съвсем наскоро в Германия имаше шокиращ скандал в клиниката във Фулда, който потресе обществеността. За пореден път там бяха открити хирургически инструменти, зацапани с остатъци от кръв и ръжда.

„Икономии“ на гърба на пациента

Понякога причината за подобни прегрешения е незнанието на персонала, недостатъчната му квалификация. Станаха известни случаи, когато ръководства на болници предоставят важни дейности като например стерилизирането на хирургическите инструменти и хигиената в операционните зали на външни, частни фирми.

По тази начин клиниките пестят пари, а „частниците“ нерядко наемат неквалифициран персонал, който няма и понятие от специфичните изисквания за хигиена в една операционна. През идното лято в Германия ще влезе в сила нов закон за хигиената в болниците. Предвидено е и сертифицирането на болниците със специален знак за нивото на хигиената.

http://www.dw-world.de/

ГРИГОР ШОПОВ ЗНАЕЛ ЗА ПРЕВРАТА НА 10 НОЕМВРИ

.

Единствената запазена снимка на Григор Шопов от времето, когато е назначен за шеф на ДС.
.

.

Убитият прокурор от ВКП полк. Николай Колев разкри, че шефът на ДС взимал решенията за политическите убийства

През януари неусетно се изниза един особен юбилей – 91-годишнината от рождението на Григор Шопов. В продължение на близо 7 петилетки той беше олицетворение на българската ДС. Любимец на Тодор Живков, посветен във всички „дворцови“ интриги на режима, резолирал изпълнението на доста „остри мероприятия“ според твърденията на хора, запознати отвътре с дейността на тайните служби… С една дума – чекист №1 на републиката – нищо, че до последно остана втори в МВР. Бившият разведчик и автор на скандални книги Петър Христозов смята, че Тато нарочно го държал „зам“, за да отхвърля „черната“ работа във ведомството, тъй като добре познавал пословичното му трудолюбие. Пък и самият Шопов явно не се целел в проветривия пост „биг бос“ на МВР. Предпочитал да бъде в течение на всичко, оставайки уж на заден план, вместо да парадира с власт и представителни функции. Днес, от дистанцията на времето, се оказва, че това е била печеливша стратегия. За да бъде мистерията пълна, след оттеглянето си от „органите“ Шопов не оставил в касата си нито едно листче, камо ли документ. Къде е скрит архивът му, остава загадка с повишена трудност. Извън съмнение е обаче, че ако някой разполага с него, върти алъш-вериш с поверителна информация. А тя винаги е била и ще остане широко търсена „стока“.

За „трудово-борческата биография“ на покойния зам.-министър на вътрешните работи се знае обидно малко. Булото на секретността продължава да обвива както неговата персона, така и членовете на семейството му. Знае се, че вярната му другарка Лилия Кацарска, за която се жени още като млад чиновник в клона на Популярна банка в Панчарево, напусна този свят малко след него. До края съпрузите обитават скромно жилище в района на зала „Универсиада“. Преди това пък живеят в „генералската кооперация“ срещу Сатиричния театър. По думите на български ексдипломат в Москва Шопов се отнасял много сурово към синовете си Любомир и Иван. По наша информация 64-годишният Любомир Шопов, който преди 10 ноември заемаше редица ръководни постове във външно министерство и изпълни десетки отговорни дипломатически мисии, от известно време е консултант във вестник „Строго секретно“. По-малкият му брат Иван пък до „нежната революция“ е бил офицер в разузнаването и контраразузнаването, но по-късно се поставя в услуга на „червените олигарси“. Постъпва на работа в „Мултигруп“ и „разработва“ Илия Павлов по поръчка на бившия шеф на Шесто – Димитър Иванов – Митьо Гестапото, ако се вярва на публикация в пресата. После отива в Кредитна банка, част от империята „Мулти“, а към днешна дата следите му се губят, но е ясно, че трябва да се търсят в посока на други популярни корпорации. Съседи на Шопови се кахърят, че се лакомял за пари, въпреки че родителите му оставили всичко, което имат, и „се занимавал с интриги“.
Двама висши офицери, свързани с прокуратурата и следствието, единият от които е покойник, твърдят, че Григор Шопов лично е разписвал заповедите за премахване на български емигранти. Единият е топследователят Богдан Карайотов, който разкрива, че планът за отвличането от Дания през 1974 г. на политемигранта Борис Арсов, починал малко по-късно при неизяснени обстоятелства в Пазарджишкия затвор, е бил утвърден лично от чекист №1 на България по времето на Тато. Другият е застреляният преди няколко години прокурор от ВКП полковник Николай Колев. В едно от последните си интервюта той сподели следното: „В някои разработки на ДС с моливче беше написано: „Да се ликвидира“, тоест, човекът да се унищожи физически.
Това бе писано за някои от т.нар. дисиденти, наричани още изменници. Такава заповед, написана с молив, е издавал Григор Шопов. Той е вземал решение за убийства на политически противници.“
Разбира се, за хората от близкото си обкръжение и за част от бившата номенклатура зам.-шефът на МВР е пример за “ горещ патриот, грижовен съпруг и баща, кристално честен разузнавач и високоморален човек.“ Не може да нахвали бившия си началник личната му секретарка Дина Балчева. Дамата с пагони разказва, че бил много смел и приел в кабинета си току-що сваления Мирчо Спасов. А „лагерното страшилище“, което било изпаднало в амок от детронирането си, не ходело и по малка нужда без пистолета си. Но Шопов, без да му мигне окото, го приема в кабинета си, въпреки че не е въоръжен. Иначе Балчева признава, че шефът й винаги е вършел всичко сам. Вместо да споделя с някого, се подсмивал. Притежавал в излишък от специфичния шопски хумор. Нейната заместничка – Нушка Димова, офицер от Второ главно управление на ДС, обобщава: „Една идея, една жена, едни деца, една работа. Това е Григор Шопов. Всички ги е страх от него, защото знае и това, което те не знаят за себе си, а той се смее. Красив мъж, с невероятно чувство за хумор. Мълчи и гледа, вместо да говори, а те подушва…“
Най-странното е, че всемогъщият шеф на ДС е имал приказка по комшийски с виден дъновист. Двамата са съседи по имот в Панчарево. Съпругата на „белия брат“ Донка Гатева си спомня, че „бай Григор“ и мъжът й се уважавали, „чак докато смъртта ги раздели“. След всяко пътуване в чужбина Шопов се връщал натоварен с наръч окултни четива – дар за комшията-дъновист.
Покойният МВР-генерал е бил и запален авджия. В ловната му дружинка влизали архитект Асен Яковов, съсед по вила, бай Илия и Герой Будинов от Панчарево. „Първа резерва“ пък бил Никифор от Герман. Всяка съботна вечер се събирали да пляскат бридж-белот и да бистрят политиката. Когато излизали да гърмят, Шопов държал да няма охрана около него, да не му правят „хайки“ като на Живков, за да минава за „народен човек“ в очите на своите съселяни.
Едва наскоро се разбра, че Григор Шопов и покойният „македонски вития“ Венко Марковски са били неразделни авери. От семейството на родения в Скопие „академик“ само внукът Вени довери впечатленията си за „човека и професионалиста“ Григор Шопов. „Той беше един от най-добрите приятели на дядо ми и в няколко случая изигра роля и в моя живот. Беше през лятото на 1988-ма или 1989 г. Чувствах се отвратително в цялата обстановка. И тъй като ми се налагаше да пътувам до западен Берлин за неврохирургична операция, бях решил, че след като не мога да постигна промените отвътре, може да се наложи да го сторя отвън. Тогава поисках среща с Григор Шопов, на която споделих мислите си с него. Казах му нещо в смисъл: „Не мога да издържам повече така. Нима това е обществото, в което трябва да изживея живота си? Защо никой не иска промени?“ Той ме погледна и ми каза да издържа още няколко месеца. Сега мога да оценя жеста му.
Друга случка е свързана с д-р Иван Георгиев, в момента шеф на БНРП. Той е бил арестуван за национализма си и само застъпничеството на дядо ми пред Григор Шопов го е спасило от сигурна присъда“, припомня си малкият внук на Венко Марковски.

Асен ТОПАЛОВ

ДОСИЕ
• Григор Велков Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Семейството му е заможно, което му дава възможност да запише престижната Търговска гимназия в столицата, откъдето обаче е изключен, както и от всички училища на България заради левите си убеждения и завършва средното си образование като частен ученик. Преминава на работа в органите на МВР през 1950 г. Отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заедно с група колеги, по-късно „първи чекисти“ – Господин Гочев, Георги Аначков, Владо Тодоров, Тодор Терзиев, Георги Аргиров, Димитър Стоилов, Кирил Нешев, Стоян Савов, Ангел Георгиев, Славчо Виденов, Лука Иванов, Никола Ангелов, Кирил Масленков заминава за две години да учи в школа на КГБ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР, избран е за секретар на партийната организация. За кратко е председател на Софийския окръжен народен съвет. През 1960 г. е назначен за зам.- министър на вътрешните работи и поема част от управлението на ДС. За кратък период е и директор на народната милиция. Пенсионира се в началото на 90-те години. През 1994 г. умира в софийското си жилище след прекарани няколко инфаркта и инсулт.
• Шопов е бил най-довереният човек на Тато и го е държал в течение на всичко, което се върши на всички равнища в държавата. „Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Никога няма да те подведе! Но, вижте, това не мога да гарантирам за себе си. Представяте ли си колко му вярвам, щом го поставям над себе си?“, заявил Първия през 1986 г.

blitz.bg

Кликни -> Заповедта за арестуването на автора на блога и един негов приятел, малко преди да избягат от страната, от същия този ген. полк. Григор Шопов

.

Роден бизнесмен

.

Като дете тренирах борба. Спечелих не една национална и международна титли. Но след 1989 нещата се промениха. В страната цареше анархия и докато едни скачаха по площадите, с няколко приятелчета се организирахме в група по „силово застраховане“. Минавахме по кварталните магазинчета и принуждавахме собствениците да подписват договори. Който отказваше или го пребивахме по тъмно или му разбивахме магазина.

Работата ни се услади и по-късно се прехвърлихме и на автомобили по същата схема. Ако някой с по-луксозна кола нямаше нашия стикер, имаше голяма вероятност да си я загуби безвъзвратно. Други приятелчета разкостваха колата, пренабиваха номерата и айде на необятния руски пазар.

Сега времената са други. Вече съм честен бизнесмен – построих няколко хотела, взех два-три плажа на концесия, участвам в управителния съвет на няколко фирми. И ако Господ е рекъл – на след следващите избори мога и да съм в парламента – водещия от ДС каза, че имам големи шансове.

.