Archiv für den Monat: September 2014

Истината за валутния борд – кой е бил „за“ и кой „против“

Veröffentlicht am von
3

.

0000156_10000-leva-1997-godinaИстината за Валутния борд. Тази, неукрасената и ненатъкмената…

Кой, какво отношение към него е имал, когато се коментираше, дали въобще да го има на 11.11.1996-та.
Обърнете внимание на мнението на Командира, който уж бил спасил лева… Спасил е мухала в сектантските глави, само…

.

.

.

ЖАН ВИДЕНОВ, министър председател:

„Напротив, Министерският съвет трябва да бъде подкрепян и с политически консенсус, и с общонационално усилие плащанията (по външния дълг – бел.ред.) да продължат, помощта на международната финансова общност да не секне.“

ИВАН КОСТОВ, лидер на СДС, бивш финансов министър:

„Валутният борд означава пълно разочарование от политиката на правителството и неверие, че то е в състояние със собствени усилия да предизвика каквито и да е резултати. Ако БСП приеме борда, трябва да се разпусне като партия. И всички нейни лидери да бъдат съдени съобразно закона за предизвикване на национална катастрофа. Затова бордът е точно това – констатация за фактическа катастрофа. Моментът е толкова сериозен, толкова съдбоносен за България, че е най-добре управляващите да си поемат отговорността. Жан Виденов трябва да си подаде оставката. За да сложи край на лъжата, че той прави структурна реформа. Ако правеше структурна реформа, нямаше да се стегне до въвеждането на валутен борд.“

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси

„Идеята за въвеждане на валутен комитет е свидетелство за краха на правителството в областта на икономиката и финансите. Действията са насочени не толкова срещу централната банка, колкото срещу неспособността на правителството да се справи с проблемите. Валутният борд е чисто паричен метод, той има своите плюсове, защото ще свали инфлацията, но има и социални минуси. При валутния борд проблемът с изплащането на външния дълг въобще не може да бъде решен, тъй като бордът би работил добре в страна, където има експертен потенциал. Единствените, които може би имат полза от въвеждането на валутен борд, са здравите предприятия от частния сектор. Позицията на Народния съюз тепърва се изработва.“

ЕМИЛ ХЪРСЕВ от „Хърсев и ко“, бивш подуправител на БНБ:

„Най-доброто, което можем да направим, е да не оставяме никаква възможност на господата от МВФ да се гаврят повече с България. И да седнем да мислим със собствените си глави. Да подкрепим собствените си производители да произвеждат повече, да се върнем на пазарите, да подкрепим износителите. А външния дълг ще плащаме, когато съберем достатъчно пари.“

МИЛЕТИ МЛАДЕНОВ, бивш подуправител на БНБ:

„Въвеждането на валутен борд би било една много сериозна радикална промяна не само във финансовата система, но изобщо в икономиката, а и в държавата, поради което трябва внимателно да се обмисли. Подобна система във формата на валутен съвет от макроикономическо гледище би била супершок при и без това много ниското жизнено равнище.

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ, министър на правосъдието:

„Създаването на валутен борд трябва да бъде съпроводено с международна финансова подкрепа. Необходимо е обаче добре да се прецени дали подобна стъпка има алтернатива. Едно е ясно – че каквито и мерки да се въвеждат, те трябва да се ползват с доверието на много по-широк кръг на обществото, а да не са ангажимент само на правителството и парламентарното мнозинство. Предполагам, че след дискусия ще бъде намерен верният път. В една парламентарна република отговорността от въвеждането на подобни мерки трябва да падне върху парламента. Не смятам, че се налага промяна на конституцията в тази връзка.“

СТОЯН АЛЕКСАНДРОВ, председател на съвета на директорите на Централна кооперативна банка, бивш финансов министър:

„При създавалата се ситуацията, в която сме по-зле от бананова република, валутният борд е най-добрата алтернатива за излизане от кризата. Другите две алтернативи са хиперинфлация, свързана с мораториум по външния дълг или диктатура.“

НИКОЛА КОЙЧЕВ, шеф на Икономическата комисия, депутат от ПГДЛ:

„Валутният борд не е условие за по-нататъшните преговори с фонда, това е една добронамерена препоръка. И като политици, които отговаряме за съдбата на България, естествено ще проучим и ще търсим, ако е полезно и по-добро за тази ситуация, в която се намира страната, естествено ще приложим и този опит. Естествено не ни признава (Майкъл Деплер – бел. ред.), че сме на една по-така нова вълна, нова тема ни вълнува. Дори той (Деплер – бел ред.) обеща да ни прати някакъв обучителен материал.“

ВАЛЕРИ БОРИСОВ, юрист:

„Това (въвеждането на валутен борд – бел. ред.) е финансова окупация на страната. На практика означава невъзможност на бюджета да погасява държавните си ценни книжа, а 75% от активите на ДСК са от ценни книжа, както и голяма част от активите на почти всички търговски банки. С други думи, това означа експроприация на всички спестявания в съотношение някъде около 3:1. А по тази причина вече е абсолютно наложително да има специален закон. Аз бих казал дори и промяна в конституцията, защото се касае за отстъпване от национален суверенитет, независимо как се прави.“

МИНЧО КОРАЛСКИ, министър на труда и социалните грижи:

„Ако заплатите се фиксират спрямо твърдата валута, те ще престанат да се обезценяват. Друг плюс ще е, че доларовият или марковият им еквивалент непрекъснато ще се увеличава. Проблемът е не толкова в предлаганата схема, колкото в това дали тя ще бъде последвана от мерки за структурната реформа, за оздравяване на предприятията и банковата система. Защото никакъв валутен борд не може да помогне на губещо предприятие и на разпадаща се банкова система. В този момент валутният борд е едно добро предложение, което означава, че реформата трябва да бъде ускорена“.

capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/11/11/1006418_bordut_-_za_i_protiv/

Петте закона на глупостта

Veröffentlicht am von
Antworten

.

lИталианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Чипола пише ироничното есе „Основните закони на човешката глупост“, което, макар и да не е базирано на реални проучвания, ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикувам го тук с малки съкращения.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като идиот глупак.

– В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци.

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

От Мрежата

БЪЛГАРИТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ПОБЕЖДАВАЛИ ЧИНГИС ХАН И МОНГОЛСКАТА ИМПЕРИЯ

Veröffentlicht am von
Antworten

.

mongolБългарите са единствените побеждавали Монголската империя докато Чингис Хан е жив.

Есента на 1223, българите се изправили срещу монголите, устроили на няколко места засади, и когато монголците влезли в засадите, българите ги обкръжили от всички страни, и почти всички изтребили в битка , станала известна като “Овчата битка”. 

“…тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи”

Ибн Ал Хасир

Волжките българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан. Години по Късно, Волжка България е покорена, а Дунавска България героично воюва с монголите под водачеството на Цар Ивайло.

През май 1223, Армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус в битката при Калка. Узнали за това, българите водени от Кан Габдула Челбир, започнали да се готвят за война. По стар български обичай, решили да използват тактиката на отстъпващата войска, докато не се вкара врагът в капана. Мястото на битката не е случайно избрано – самарската луга и Жигулеевските възвишения до нея. Построявайки редица заграждения, българите сътворили истински капан принуждаващ монголите или да умрат от български меч, или да се издавят в Волга.

Според визатийският стратег – Лъв Философ, живял през 9ти век, написал съчинение за военната тактика на древните българи: ”те(българите) предпочитат сраженията от разстояние срещу противниците си, засадите, обкръжаванията, привидните отстъпления, обръщанията и (привидно) разпръстнатия строй” От това личи че военната тактика на Българите тук и тези в региона на реките Волга и Кама е бил идентичен.

Монголската армия била водена от Бахадир Субадай- най-изтъкнатият пълководец на монголците. До този момент, той не познавал поражение. Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 воина, той се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели. Пак според спорният български летопис българите решили да не продават монголците в робство, а ги разменили за сметка на Овни.

Така Чингис Хан дал 4000 овце на българите, за да получи обратно своите воини. През 1223 битката “разстърсила вселената”, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив. 

005

След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив. След неговата смърт последвали три последователни неуспешни за тях похода – през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според Казанският историк А.Халилов: 

“Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”

alterinformation.wordpress.com

Обезличаване на България от съветските окупатори

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0,,6210004_4,00Инструктаж и разясняване на опорни точки, върху които се гради руската информационна война в България. Вижте техният прототип.

Строго секретно КАА/08.113

Москва, 2.04.1947 г.

Инструкция НК/003 47

В сградата на посолството да не се приемат местни ин­форматори. Срещите да се организират от наши специални служ­би на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.
Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.
Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а съ­що така и въоръжена опозиция.
В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.
Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази пар­тия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.
Да се обединят всички младежки организации в една -комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юно­шески и младежки организации.
Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За все­ки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от наши­те служби.
Да се прави системно разследване на хора – добри орга­низатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръко­водни длъжности.
Да се организира всички държавни служители, освен ми­лиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специ­ално да се отнася до здравните служби, съдебно-изпълнителс-ките служби, просветата и културата.
10. Към всички органи на властта и всички значителни за­води да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.
11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.
12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.
13. Да се приложи такава специална икономическа полити­ка към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска прои­зводителност и неефективно. При втория етап да се започне ко­лективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опо­зиция, да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос на храна.
14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).
15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инст­рукции и т. н. така, че никои от тях да няма право на окончател­но решение без консултации с останалите.
16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото за­дание.
17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпо­режданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с дру­ги задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни сто­ки и потвърждаване на мнения и характеристики от политичес­ките власти.
18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.
19. На всички отговорни ръководители на партийни, дър­жавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.
20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сът­рудници от КГБ.
21. Да се организира специален надзор за количеството му­ниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бой­ни патрони да се прави само при строг контрол.
22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборато­рии към НИИ (научно-изследователски институти – бел. ред.).
Да се обръща специално внимание на всички изобрета­тели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализа­ция да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужби­на. Да не се допуска до публикация стойността на изобретение­то.
Системно да се нарушава графикът на транспорта в стра­ната (с изключение на нашия специален транспорт).
Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се за­писват предложенията и докладите, като се регистрират док­ладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инст­рукция.
Да се популяризират интервюта с работници за актуал­ни производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.
Всички обръщения към народа от официални служите­ли и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.
Да се обърне внимание на всички новостроящи се гра­дове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопро­вод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликви­дират систематично.
При модернизиране и разширение на заводите да се оси­гури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.
В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.
Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява про­изводството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.
Да се създадат условия за максимално развитие на ад­министрацията по всички нива – районни, общински, градски.
Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
Да се контролира само изпълнение на плана на предп­риятия, произвеждащи суровини и други производства, включе­ни в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над цър­ковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.
От всички основни, професионални и средни училища да се уволняват учителите, които имат голям авторитет и се пол­зват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се огра­ничи производството на учебни помагала. Да се премахне изу­чаването в средните училища на латински, гръцки, обща фило­софия, логика, генетика.
По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.
Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.
Забранява се да се поместват в средствата за информа­ция и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.
Ако се възстановят или създадат организации, които под­държат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дей­ността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и на­ционализъм (нашите действия са независими от органите на дър­жавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР
Да се прояви грижа за строителството на пътища и мос­тове, за да са готови при налагаща се интервенция така, че на­шите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.
Да се арестуват всички политически противници. Специ­ално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.
Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на поли­тически процеси. Ако се наложи такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.
Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, да­дени от партията – независимо че тези хора са виновни за ико­номически загуби и са мразени от подчинените си. В драматич­ни ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използват за кадрови резерв за друго време.
За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално това се отнася за кадри от армията, генерални директори, минист­ри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализ­ма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.
Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.
Да се проявява постоянна грижа за систематически под­бор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересувани профе­сионално хора, стремящи се само към диплома.”

svobodata.com

Българин е най-скандалният блогър в Щатите

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1_2097ZERO Hedge e американски новинарски сайт, който през миналата година се похвали с 1 милиард посетители. Сайтът стана световноизвестен, след като още през 2009 г. извърши безкръвна революция на финансовия пазар в Щатите. Тогава неизвестен блогър обвини американската банка „Голдмън Сакс”, че използва високоскоростни компютри, за да печели незаконно милиони долари на Нюйоркската фондова борса, като подкопава регулативните механизми на американския пазар.

Въпросните публикации са подписани с псевдонима Тайлър Дърдън, герой от роман и филм с участието на Брад Пит. Според официалната информация под този псевдоним пишат група редактори на сайта, според други той се списва от един-единствен човек – българина Даниел Иванджийски, син на Мистър „Строго секретно” – Красимир Иванджийски. Блогът ZERO Hedge е регистриран на адреса на Иванджийски-старши.

Скандалните разкрития на ZERO Hedge през 2009 г. доведоха до ареста на програмист от банката „Голдмън Сакс”, обвинен че краде кодове за електронна търговия. Това предизвиква истинска революция на фондовия пазар. Комисията по ценни книжа на САЩ забрани компютърната търговия, а на борсата започват да гадаят кой е тайнственият блогър, който разкрива механизма на финансовото престъпление.

Никой не вярва, че това е емигрант от малка България, при това – младок. 33-годишният днес Даниел Иванджийски продължава да списва активно сайта, в който могат да се намерят новини от политически и икономически характер, развиващи нестандартни теории със смело перо. Митът около тайнствения Тайлър Дърдън предизвиква огромно любопитство сред най-високите кръгове финансисти в Щатите. Говори се, че активен читател на сайта е Бил Грос, директор на влиятелната американска фирма за глобално управление на инвестиции  PIMCO.

Любопитна е личната история на Даниел /Дан/ Иванджийски. Преди да надуши банковата афера, той работи като хедж-фонд анализатор в „Wexford Capital” Кънектикът, основана от бивш брокер на „Голдмън Сакс”. След като изгубва работата си там, Дан Иванджийски очевидно е разполагал с вътрешна информация, която използва. Сайтът ZERO Hedge е основан през януари 2009 г. и е регистриран на адреса на „Строго секретно” – вестникът на Иванджийски-старши. Сайтът обаче не се води нито на името на сина, нито на това на бащата – регистриран е на името на съдружник на Красимир Иванджийски – Георги Георгиев от „АБЦ медия”.

Още с отварянето на сайта в него проличава „българска следа” – вътре на широк фронт се разполагат рекламни банери на български фирми и бизнесмени. Първоначалната бройка посетители на ZERO Hedge е средно месечно около 400 000 редовни посещения, като постепенно бързо нараства. Почват да го четат конгресмени, брокери и журналисти не само от САЩ, но и от Канада, Англия и др. страни. Само няколко месеца след възникването на сайта, любопитството към тайнствения Тайлър Дърдън расте с шеметна скорост и дори „Ню Йорк таймс” започва да обръща внимание на публикациите в ZERO Hedge. Първоначално се забавляват с неговите хитроумни писания, но все повече започват да гледат сериозно на тях. Финансисти дори изразяват подозрения, че зад името Тайлър Дърдън може да стои вътрешен човек на борсата.

Първият медиен бум е, когато Дан пуска информация, която изглежда като копие на секретен анализ на „Мерил Линч”. Директорският борд на банката е потресен, че клиентите й могат да заведат дела срещу нея. Адвокатите на „Мерил линч” налагат цензура над сайта, но скандалът печели нови и нови читатели на ZERO Hedge. Публикации от сайта се появяват във водещи икономически списания. Разкритията за „Голдмън Сакс” излизат в „Тайм”.

Авторитетен банков анализатор пък направо изразява възхищението си от разследването с, цитираме: „Този Тайлър Дърдън пише за неща, с които лесно може да си изпроси съдебно дело, но ги казва, по дяволите – има доста кураж!” За влиянието на  ZERO Hedge говори фактът, че през 2012 г. Банката на Америка блокира достъпа на своите служители до него. Сайтът, обаче, празнува един милиард гледания през юни 2013 година и продължава да се радва на успех и до днес. Сред българските коментари в сайта се чете гордост, че наше момче е „българският Давид срещу Голиата Уолстрийт”. Скандалът около българската КТБ спечели нови родни фенове на Иванджийски, които пишат: „Всички сме роби на банките.Тълпата е със сеирджийски рефлекси, малцина са такива като Иванджийски, които прозират в дълбочината на проблема с банките – той е световен проблем!”

Сред хитроумните писания на Дан от последните дни четем следния „контролен списък” – мярка срещу инфлацията: „1. Да не се ходи на училище – учете по CNN. 2. Да не се плаща за медицинска помощ – ако се нараните, използвайте повече лейкопласт и пийте повече вода. 3. Да не се плаща за транспорт – телепортирайте се. 4. Да не се яде – нарежете храната си на малки парченца, за да кашляте по-дълго време. 5. Да не се купува дом – разпънете си палатка в градския парк”.

Кой е Дан Иванджийски
Бил е разследван, забранили му да работи на борсата

Младият Иванджийски заминава да учи молекулярна биология в Университета в Пенсилвания, САЩ, като прави планове да продължи да следва медицина. Междувременно започва работа като банков консултант в Лос Анжелис. През 2005-а се мести в Ню Йорк и постъпва на работа в банка „Miller Buckfire”, откъдето го уволняват по обвинение, че е купил за своя сметка акции на авиокомпания и по този начин е спечелил…780 долара. На следващия ден е трябвало да сключи сделка с фирма, в която е работил. Срещу Иванджийски-младши е образувано разследване, което приключва със забраната да работи на борсата. Той загубва лиценза си като брокер дилър. Тази забрана обаче го изстрелва в едно ново поле – нерегламентирания свят на хедж-фондовете, където той научава триковете за търговия с високи залози, които именно са типът машинации, за които по-късно ще пише в блога си. Натрупва опит, който личи още в първите публикации на ZERO Hedge, в които разкрива позорни за Уолстрийт скандали. И до днес самоличността на Даниел Иванджийски като автор на сайта не е разкрита публично, макар да се знае, че Тайлър Дърдън е той, или поне, че е основен автор на публикациите под това име. Опитът ни да се свържем с него още преди време, чрез баща му Красимир Иванджийски, удари на камък. Дали анонимността и поддържането на мита за Тайлър Дърдън е пазарен трик, или просто – мярка за самосъхранение? Или може би и двете? Факт, че огромното любопитство към истинската самоличност на мистериозния Дърдън се поддържа с всички средства. В редакцията на „Ню Йорк таймс” отишло момиче, което направило изявлението: „Тайлър Дърдън не е един човек, а около 40 души. Всички ние сме Тайлър Дърдън и работим за изобличението на капиталовите пазари”. Самият Даниел Иванджийски е правил кратки интервюта под името Тайлър Дърдън със…себе си, в самия сайт. Дал е и едно интервю, пак под името Тайлър Дърдън пред Bloomberg Radio. В тях защитава своята почтеност, обективност и независимост, позовавайки се на Първата поправка към Конституцията на Щатите от 1995 г., която уважава анонимността като право на свободата на словото.

bradva.bg

Новият световен ред е на повратна точка

Veröffentlicht am von
Antworten

.

images (2)ХЕНРИ КИСИНДЖЪР, „Уолстрийт джърнал“

ЛИБИЯ е в гражданска война. Фундаменталистки армии изграждат самопровъзгласил се халифат през териториите на Сирия и Ирак. Младата афганистанска демокрация е на ръба на парализа. Към тези беди се прибавя възобновяването на напреженията с Русия и сложни отношения с Китай, раздвоен между ангажименти за сътрудничество и публични контраобвинения. Концепцията за реда, която лежи в основата на съвременната ера, е в криза.

В десетилетията след Втората световна война САЩ – с укрепена икономика и повишено национално самочувствие – поеха факела на световното ръководство, придавайки му ново измерение. Страна, основана на ясното осъзнаване на идеята за свободно и представително управление, САЩ идентифицираха собственото си въздигане с разпространяването на свободата и демокрацията, смятайки ги за фактори, чрез които може да се постигне справедлив и траен мир.

Традиционният европейски подход към реда винаги е разглеждал народите и
страните като съперници. За да бъдат неутрализирани ефектите от техните сблъскващи се амбиции, този подход залага на баланса на силите и на наличието на добра комбинация от мъдри държавници. Преобладаващият американски възглед смята хората за иманентно разумни и предразположени към мирен компромис и здрав разум; следователно разпространяването на демокрацията е върховна цел за международния ред. Свободните пазари ще дават простор за развитието на индивидите, ще обогатяват обществата и ще заменят традиционните международни съперничества с икономическа взаимозависимост.

Усилията за установяване на световен ред на тази основа в голяма степен дадоха резултати. Голям брой независими суверенни страни управляват повечето от световната територия. Разпространяването на демокрацията и управлението чрез избори се е превърнало в споделено въжделение, ако не и във всеобща реалност. Глобалните комуникации и финансовите мрежи функционират в реално време.

Годините от около 1948 до края на века бележат кратък момент в световната история, в който може да се говори за зараждащ се всеобщ световен ред на основата на смесица от американския идеализъм и традиционните европейски концепции за държавност и баланс на силите. Но обширни райони от света така и никога не възприеха или само мълчаливо се примириха със западната концепция за реда. Техните резерви сега излизат наяве – например в украинската криза и в Южнокитайско море. Установеният и провъзгласен от Запада ред се намира в повратна точка.

Първо, самата природа на държавата – основната формална клетка на международния живот – е подложена на натиск от много посоки. Европа тръгна по пътя на „надскачането“ на държавата и на формирането на външна политика, основаваща се на първо място на „меката“ сила. Съмнително е обаче дали претенциите за легитимност, отделени от концепцията за стратегия, могат да „поддържат“ световен ред. Европа все още не се е „сдобила“ с атрибути на държавност, което предразполага към вакуум  на власт във вътрешен план и неравновесие на силите край границите й.

В същото време части от Близкия изток затънаха в конфликти помежду си с междурелигиозни и етнически компоненти. Религиозни милиции и силите, които ги подкрепят, нарушават граници и суверенитет както си искат, което поражда явлението „провалени държави“, които не са в състояние да контролират собствената си територия.
Предизвикателството на Азия е обратно на европейското. Принципите на баланс на силите преобладават без оглед на някаква възприета концепция за легитимност, което нерядко довежда някои различия до ръба на конфронтацията.

Сблъсъкът между международната икономика и политическите институции, които уж я управляват, също отслабва усещането за обща цел, необходима, за да има световен ред. Икономическата система стана глобална, докато политическата структура на света си остава базирана на националната държава. Икономическата глобализация на практика игнорира националните граници. Външната политика ги потвърждава, макар и да се опитва да примири противоречащи си национални цели и идеали за световен ред.
Тази динамика имаше за резултат десетилетия на устойчив икономически растеж, прекъсвани от периодични финансови кризи с очевидно нарастваща интензивност: в Латинска Америка през 80-те години, в Азия през 1997 г., в Русия през 1998-а, в САЩ през 2001 и пак така, започвайки през 2007-а, и в Европа след 2010 г. Печелившите имат малко възражения срещу системата. Но губещите – като тези, които затънаха в структурни неразбории, какъвто беше случаят с южното крило на Европейския съюз – се опитват да решат проблемите си по начини, които противоречат или най-малкото пречат на функционирането на глобалната икономическа система.

Така международният ред се оказва пред парадокс: просперитетът зависи от успеха на глобализацията, но този процес поражда политическа реакция, която често „работи“ срещу нейните цели.

Трети порок на сегашния световен ред е отсъствието на ефективен механизъм, чрез който великите сили да се консултират помежду си и да си сътрудничат при решаването на най-важните въпроси. Природата и честотата на многоройните форуми днес „работи“ срещу изработването на дългосрочна стратегия и рядко позволява нещо повече от дискусия по текущи тактически въпроси, а в най-лошия случай води до възникването на нови срещи на върха под формата на „социално медийни“ събития. Но за да е адекватна на междунарлодните правила и норми, една съвременна структура не може да бъде скрепена само със съвместни декларации, но и с всеобщо убеждение.

Наказанието за провал ще бъде не толкова голяма война между държавите (макар че това остава възможно в някои региони), колкото еволюция към възникване на сфери на влияние, които се идентифицират със специфични домашни структури и форми на управление. С развитието на този процес всяка сфера ще се изкушава да изпробва своята сила срещу други общности, възприемани като нелегитимни. Битка между региони може да се окаже още по-съсипваща от битка между държави.

Търсенето на световен ред изисква рационална стратегия, установяваща концепция за ред вътре в различните региони и съотнасяне на тези регионални „порядки“ една спрямо друга. Тези цели не са непременно взаимно неутрализиращи се: триумфът на едно радикално движение може да наложи ред в един регион, създавайки предпоставки за сътресения в други или в отношенията с всички останали. Военната хегемония на една страна в даден регион, дори ако тя създава привидност на ред, може да хвърли в криза останалия свят.

За да играят отговорна роля в еволюцията на световния ред през XXI век, САЩ трябва да бъдат готови да отговорят на редица въпроси за себе си: Какво се стремим да предотвратим, каквото и да става, дори ако е необходимо да действаме сами? Какво се стремим да постигнем, дори ако не срещаме никаква многостранна подкрепа? Какво се стремим да постигнем или да предотвратим само в случай че сме подкрепени от алианс от съюзници?

В какво не трябва да се въвличаме, дори ако към това ни призовава група страни или алианс от съюзници? Каква е същността на ценностите, които искаме да утвърждаваме? И до каква степен налагането на тези ценности зависи от обстоятелствата?
От страна на САЩ това ще изисква мислене на две видимо противоречиви нива. Налагането на универсални ценности трябва да върви ръка за ръка с признаване на реалностите на историите, културите и възгледите за собствената им сигурност на другите региони. Дори ако искаме да се поучим от уроците на изпълнените с предизвикателства десетилетия, не трябва да се отказваме от утвърждаването на изключителната природа на Америка. Историята не прощава на страни, които се отказват от собственото си чувство за идентичност в полза на курс, изискващ повече усилия и напрежение. Но тя и не гарантира успех дори и при най-дълбока убеденост в принципите ни, ако липсва цялостна геополитическа стратегия.
——————
Хенри Кисинджър бе съветник за националната сигурност и държавен секретар на САЩ при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.

24chasa.bg