МОЛИТВА (Антоан дьо Сент-Екзюпери)

.

„Съвършенството е достигнато,

не когато няма какво повече да се добави,

а когато няма какво повече да се изхвърли.“

Антоан дьо Сент Екзюпери

.

Антоан дьо Сент ЕкзюпериМОЛИТВА

Антоан дьо Сент-Екзюпери

  .

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.

  Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

  Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.

.

Надхитрете бандитите

.

maskaНа всеки можа да му се случи да попадне в ужасната ситуация, да бъде принуден от бандюги да изтегли пари от банкомат или да каже кода си.
Ако запазите самообладание и от тази критична ситуация има измъкване.
Ако сам сте принуден да наберете кода, направете го отзад, напред.
Пример, ако кодът Ви е 1234, то Вие наберете 4321.
Пак ще получите исканата от Вас сума, само че на момента ще се задействат всичките  камери на банкомата, правейки петорни снимки и веднага ще бъде уведомена най-близката полиция…
Същото бих препоръчал и на тези, които са изписали кода на листче и го съхраняват в портфейла си. Нотирайте го на обратно. В случай, че Ви се открадне портфейла, крадците ще почнат да теглят (успешно) пари от картата Ви с обратен код, което ще доведе до бързото им залавяне от полицията.
Този трик срещу личната Ви собственост, функционира и в чужбина. Запомнете го. Не се знае, дали някога няма да Ви потрябва.
В заключение, разбира се, бих Ви пожелал, никога да нямате нужда от съвета ми.
Весели празници!

.

Малките радости на живота

.

b059b15e2a9d4c15cdf26c604aa52474Британският вестник „Дейли Мейл” направи проучване сред 3000 възрастни на Острова, които отговарят на въпроса: „Какво ни прави най-щастливи?” Най-често повтарящите се отговори формират класацията на 30-те малки моменти в ежедневието, които ни правят истински доволни от животаЕто ги:

.

.

.

1. Да намериш банкнота в стари джинси.
2. Да отидеш на почивка.
3. Да си легнеш в изпрани чаршафи.
4. Да плуваш в морето.
5. Да се събудиш в слънчев ден.
6. Да седиш на слънце.
7. Да бъдеш изненадан с подарък или цветя.
8. Да ти направи масаж човек, който обичаш.
9. Да те прегърне някой.
10. Да получиш картичка с благодарности по пощата.
11. Да видиш двойка възрастни хора, които се държат за ръце.
12. Да караш автомобил с отворен прозорец в слънчев ден.
13. Да спечелиш малка сума от тотото.
14. Да си резервираш почивка.
15. Да чуеш любимата си песен.
16. Да намериш добра сделка.
17. Да видиш стар приятел.
18. Пикник в парка.
19. Да получиш повишение.
20. Романтична нощ навън.
21. Песен, която ти напомня за миналото.
22. Да разглеждаш стари снимки.
23. Да се сприятелиш с още един човек.
24. За кратко да останеш сам със себе си.
25. Да се разходиш из страната.
26. Да чуеш как бебе се смее.
27. Да излезеш с приятели.
28. Да се събудиш в събота и да осъзнаеш, че е уикенд .
29. Шоколад.
30. Торта.

DailyMail.co.uk

Забавна случка

.

0_big ()– Ало?
– Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е?
– Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк.
След кратка пауза Татко казва:
– Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко!
– О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента!
– Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън.
– Добре Татко.
След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона.
– Добре Тате, направих каквото ми каза!
– И какво стана?- попита той.
– Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейки, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва!
– Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк?
– Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна…, но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв.


***дълга пауза***


Тогава таткото казва:
– Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???

dnes.bg

Сонет (от Оскар Уайлд) за избиването на християните в България

.

.
Оскар Уайлд е един от най-големите британски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да си говорим за делото и съдбата на големия британски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година. Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.

Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна


Превод: Тодор Тодоров (Фейсбук)

.

Номерът на една Обща, с Опит…

.

Infantilnata i prepotentniq.

Мавърът и Надка Незнамсикоя се оказали от двете страни на един и същи презерватив. Като се стигнало до плащане, нашето момче взело, че се ослушало.
Събудило се на сутринта и усетило нещо тежко на гърдите си. Гледа – камък, увит с хартия, на която пише „Номерът на китайката“
Както бил сънено и самоуверено, хвърлило камъка през прозореца. Изведнъж започнала да се развива една връв, която била вързана за камъка. На нея Командирът прочел бележка – „Шнурчето е вързано за лявото ти яйчице..“
Гаргамел одма скочил след камъка, за да запази баланса… Тъй де, бил само на втория етаж.
Летейки надолу, прочел на асфалта – „Забравих да ти кажа, че дясното ти яйце е вързано за леглото.“

.

Смисъла на живота ни

.

big_e3fc4d917bceaebac952bf98587e2a76 KopieДа си признаем честно, винаги сме били леко скептични, когато става дума за позитивна психология. Не, защото не й вярваме, а защото сме на мнение, че мотивацията трябва да извира от самите нас, а не да я чакаме даром. Но от известно време в Интернет се върти един текст на Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, който няма нищо общо от познатите надъхващи, но някак празни думички. Този текст си заслужава вниманието във всеки един ред, във всяка една дума. Вижте го.

Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.

Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.

А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.

Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.

Ето защо.

Живеем отвън навътре, а не обратното

Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.

Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!

Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.

И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.

Търсим кариера, преди да разберем призванието си.

Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.

Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.

Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”

Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.

Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.

Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.

Мразим мълчанието

Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.

Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.

Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”

Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.

Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.

Не харесваме тъмната си страна

Карл Юнг я нарича Сянката.

Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.

Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.

Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.

Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.

Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.

Обезсмисляме подсъзнанието си

В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”

Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.

За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.

Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.

И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.

Д-р Шели Привост,

специалист по позитивна психология, за Inc.com

beu.bg

Ракът е лечим!!! Лечение със сода – по Дейвид Айк

.

sodaСодата лекува Рак
Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо.

Цифрите са впечатляващи. Осем милиона хора по целия свят умират ежегодно от рак. Само в САЩ те са повече от половин милион. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Всеки четвърти! Лишихме се от много свои свободи, когато се съгласихме да ни „защитават от тероризма”. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.
Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбург лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.
Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпа на прираст на населението… Тези хора правят това, защото нямат душа.
Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива, както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари… Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се състояло в това, че той разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).
Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнената дейност на кандидата отслабват имунната система и водят до това човек да се чувства зле, както физически, така и психически”. Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида, и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”. Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган, или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера, и точно това традиционната медицина нарича рак.
Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броя на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена? Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което без да е доказано се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи методът му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства!
Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.
В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща, какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко…
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.
Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, капината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по грешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те считат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.
Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.
Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията – http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html от 22 януари 2009 г.
КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
1. Профилактика и лечение на рак.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отвикване от цигарите.
4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартритите, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)
СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В организма на човека, животните и растенията, ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. При рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).
В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ù на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм, слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).
Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода, многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).
„Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).
Затова за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането.
elena-riorich-300x227Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „…Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.” „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).
„За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)
На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г. „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).
„Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965 Б.Н.Абрамов е записал от Майка Агни Йога „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).
Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбоната на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.
Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

spiralata.net
Дейвид Айк
davidicke.com

Солта и лечебните й свойства.

.

saltТази информация напоследък обиколи интернет пространството, но тъй като е прекаленно важна и ценна, трябва да бъде разпространена максимално. Това е една от онези добре забравени тайни на доброто здраве, потънали в забвение поради изключителната им простота и достъпност, неподвластна на патентоване и масовизиране от фармацевтичните гиганти. Толкова прости е ефективни са обикновената сода бикарбонат, която се оказва бич за туморните клетки и гъбичките, камъкът зеолит (клиноптилолит), с който изобилстват Родопите и който извежда от организма на човек всевъзможни отрови, шлаки и болестни микроорганизми, толкова просто нещо като ММС (Miracle Mineral Supplement), което се бори успешно с почти всички патогенни микроорганизми, причиняващи над 90% от болестите.

Тези неща е нужно да се знаят и разпространяват. Защото е време Човекът да се пробуди и поеме отговорност за собственото си здраве, радост, щастие и благополучие.

Всички сме наясно колко е вредно да се консумират прекомерни количества сол. И подобно на бялото брашно и бялата захар сме причислили бялата сол към категорията “Бяла смърт”. Но какво не знаем за солта и за лечебните й свойства – четете нататък.

Този разказ го прочетохме в един стар вестник, но е интересен и решихме да го споделим с читателите. Не се учудвайте – става дума за солта, за обикновената готварска сол, наричана „бяла смърт”. Иска ми се в някаква степен да я реабилитирам.

През Великата Отечествена война работех като старша операционна сестра в полева болница с хирурга Щеглов. За разлика от другите лекари той успешно лекуваше ранените с хипертоничен разтвор на готварската сол. Върху обширна част на замърсената рана той налагаше рехава и напоена със солен разтвор голяма салфетка След 3-4 дни раната става чиста, розова, ако температурата е била висока, се нормализира и след това се слагаше гипсова превръзка. След още 3-4 дни изпращаха ранените в тила. Хипертоничният разтвор работеше прекрасно и почти нямахме смъртност.

Десет години след войната, се възползвах от метода на Щеглов за лечение на зъбите си, а също и кариес, усложнен от гранулом. След две седмици вече имах резултат. После започнах да изучавам влиянието на соления разтвор върху болести като холецистита, нефрита, хроничния апандисит, ревмокардита, възпалителните процеси в белите дробове, ставния ревматизъм, остеомиелита, абсцесите след инфекции и т.н. Принципно това бяха отделни случаи, но всеки път получавах своевременно положителни резултати. После работих в поликлиника и бих могла да разкажа за много трудни случаи, когато превръзката със солен разтвор се е оказвала по-ефективна от всякакви лекарства. Лекувахме хематоми, бурсит, хроничен апандисит.

Работата е там, че соленият разтвор притежава абсорбиращи свойства и изтегля от тъканите течността с патогенна флора. Веднъж, по време на командировка, наех квартира. Децата на хазяйката боледуваха от коклюш. Те кашляха непрекъснато и мъчително. Направих им превръзка от солен разтвор върху гърба за през нощта. След половин час кашлицата спря и до сутринта не се появи. След четири такива превръзки болестта изчезна безследно. В същата поликлиника, за която стана дума, хирургът ми предложи да пробвам солевият разтвор за лечението на ракови образувания. Първият такъв пациент беше жена с ракова бенка на лицето. Забелязала я преди половин година – за това време бенката е потъмняла, увеличила обема си и започнала да отделя сиво-кафява течност.

Започнах да й слагам напоени със солен разтвор пластири. Още първият път бенката изсветля и се умали, втория – като че ли се сви и спря да сълзи. А след четвъртия път се върна до първоначалния си вид. С петият пластир лечението приключи без оперативна намеса. Следващият случай беше младо момиче с аденом на млечната жлеза. Предстоеше й операция. Посъветвах я преди операцията да прави солени превръзки на гърдата за няколко седмици. Представяте ли си – не се стигна до операция. След половин година тя получи аденом на другата гърда и отново я излекува с хипертонични превръзки без операция. Срещнах я след 9 години – чувстваше се добре и дори вече не си спомняше за болестта.

Бих могла да продължа историите за вълшебни изцеления с превръзка от хипертоничен разтвор. За преподавателя от институт, който след 9 такива превръзки се избави от аденом на простатата. За жената с левкемия, която за през нощта ползваше памучната си пижама като превръзка с хипертоничен разтвор и за три седмици възстанови здравето си.

Но сега искам да обобщя:

1. Готварската сол като 10 процентов воден разтвор е активен абсорбатор. Тя изтегля от болния орган всичко нечисто. Но ще има лечебен ефект само, ако превръзката е хигроскопична, а това се определя от качеството на използвания за превръзка материал.

2. Солената превръзка действа локално – само върху заболелия орган или участък от тялото. Тъй като поглъща течностите от подкожния слой, попива течностите от по-дълбоки слоеве заедно с болестотворните микроби, вируси и органични вещества. По този начин, чрез действието на превръзката се обновяват течностите, прочистват се тъканите от патогенни фактори и като правило се ликвидират патологичните процеси.

3. Превръзката от хипертоничен разтвор на готварската сол действа постепенно. Лечебният резултат се постига в продължение на 7-10 дни, а понякога и повече.

4. Използването на разтвора от готварската сол изисква известна предпазливост. Примерно, не ви съветвам да използвате за превръзка разтвор, чиято концентрация е повече от 10 %, а в някои случаи дори е по-добре да е 8 % (всеки фармацевт ще ви помогне да приготвите разтвора).

Сигурно бихте попитали къде гледат лекарите, след като е толкова ефективен хипертоничния разтвор, и защо този метод не се прилага широко? Мисля, че лекарите са като омагьосани от медикаментозното лечение. Фармацевтичните фирми предлагат все по-нови и по-скъпи лекарства. За съжаление, медицината също е бизнес. Проблемът е, че хипертоничният разтвор е прекалено прост и евтин. А животът ме е убедил, че такива превръзки са великолепно средство в борбата с много недъзи. Примерно при настинка и главоболие правя превръзка около главата през челото и тила за нощния сън.

След час-час и половина настинката изчезва, а до сутринта и главоболието. Още с появата на всяко простудно заболяване, започвам с превръзките, а ако съм изтървала момента и инфекцията е проникнала в гърлото и бронхите, то правя пълна превръзка с две локализации – първата обхваща главата и шията (от 3-4 слоя мека и тънка тъкан), втората – на гърба (от 2 слоя влажна и 2 слоя суха марля) обикновено за през нощта. Достатъчни са 4-5 такива процедури, като при това продължавам да си ходя на работа.

Преди няколко години моя роднина искаше съвет за дъщеря й, която имаше остри пристъпи на холецистит. В продължение на седмица й слагах памучна превръзка, където е локализиран болният черен дроб. Сгъвах на 4 ката кърпата, напоявах я със солевия разтвори го оставях за през нощта. Превръзките за черния дроб се налагат от основата на лявата млечна жлеза до средата по напречната линия на стомаха във височина. А в ширината си обхваща гръдната кост и от средата на корема отпред до гръбнака отзад. Бинтова се плътно с един широк бинт, стегнат на корема. След 10 часа се сваля и на същата област за половин час се слага топла грейка. Това се прави, за да може чрез дълбоко затопляне, да се разширят жлъчните пътища, за да може свободно да достигне до стомаха, сухата и сгъстила се жлъчна маса. Затова грейката в този случай е наложителна. Що се отнася до момичето, минаха доста години от това лечение и тя не се е оплаквала от подобни проблеми.

Не искам да давам адреси, имена, фамилии. Ако искате вярвайте, ако искате – не, но 4-слойната солева превръзка с памучно парче, наложен на двете гърди за 8-9 часа през нощта, помогна на жена да се избави от рак на млечната жлеза за 2 седмици. Моя позната с помощта на солени тампони, сложени директно в шийката на матката за 15 часа, се справи с рака там. След 2 седмично лечение разсейките намаляха 2-3 пъти, огнището стана по-меко и спря растежа му.

Няколко думи за технологията на солевите превръзки. Соленият разтвор може да се ползва само като превръзка, а не като компрес. Концентрацията на солта не трябва да надвишава 10 процента, но и не трябва да е по-малка от 8 процента. Превръзката с по-високо процентен разтвор може да доведе до разрушаване на капилярите в тъканите, където е наложен. Много е важен избора на материала за превръзка. Той трябва да е хигроскопичен, т.е. лесно да попива и без остатъци от мазнина, вазелин, спирт, йод, затова и мястото на превръзката трябва да се почиства. Най-добре е да се ползват ленена и памучна тъкан (кърпа), употребявана много пъти и толкова пъти изпирана. В краен случай можете да ползвате и марля. Последната се слага на 8 слоя, докато другите посочени – в 4. При налагането на превръзката, разтворът трябва да е достатъчно горещ. Превързочният материал се изтисква средно – нито да е сух, нито много влажен. Върху превръзката не се слага нищо, но може да се бинтова или да се прикрепи с лейкопласт. И това е всичко.

При различните белодробни процеси (изключваме кръвотечения от дробовете), е най-добре превръзката да се слага на гърба, при което да се спазва локализацията на процеса. Гръдният кош се бинтова достатъчно стегнато, без да нарушава дишането. Коремът може да се бинтова по-стегнато, тъй като през нощта се разхлабва и така вече не действа. На сутринта след свалянето на превръзката, е добре материалът да се изплакне хубаво с топла вода. За да прилегне добре към гърба, слагам върху влажното платно навита в цилиндър марля върху гръбначния стълб между лопатките и тогава бинтовам.

Ами това е всичко, което исках да споделя с читателите. Ако имате проблеми и не можете да ги решите в медицинските учредения, възползвайте се от солевите превръзки. Този метод не е сензационен, а е прост.

Мартина Иванова (svoizbor.com)

Този рай води в ада!

.

3102355_f9cbee5fВсички статистики ни показват като най-големите песимисти в света. Ами сигурно защото в Германия, ако са недоволни от едно, са доволни от друго. Сигурно така е и в повечето европейски страни (хайде засега да се ограничим с Европа). А у нас нещата се получават наопаки. Политиците ни са по-дебелокожи и не чувстват бодлите на народното недоволство. Ама и то, дори да го наричаме „народно”, не е всенародно, защото и народът ни е дебелокож и не реагира масово, гръмко и непримиримо на несвършващата поредица от техни безобразия. Тя затова няма и да свърши.
Но аз се опитвам да разнищя защо се случи така у нас, а не е същото в другите страни.
Минах в мислите си през познатите версии за това, че преходът беше организиран плавно и безболезнено от самата Комунистическа партия, което ù позволи да смени червената рубашка, като се преоблече в по-приемливи дрешки, и да си създаде две удобни сателитни партии от свои бивши агенти и послушковци (ДПС и СДС). Така стъпих на хлъзгавия лед от истини, които отдавна са изтъркани, известни на всички и непроменими. Но все пак тези измамни перестройци съградиха фалшивата фасада на нашия преход, на която с големи букви написаха „СВОБОДА”. Скриха се и се окопаха зад нея, а ние останахме отпред, хипнотично вперили поглед в тази мечтана дума, на която безрезервно ни се прииска да повярваме.
Когато човек иска да вярва в нещо, той си вярва, въпреки слабите гласове на прозорливите, които се опитваха да се пообадят и да променят туй-онуй. Но нямаше нито кой да ги чуе, нито кой да тръгне подире им.
Внезапно си спомних високия глас на един млад (тогава) певец, който натрапчиво и прозорливо повтаряше в припева си:
„Този рай води в ада!”
Тогава никой не го разбра.
Сега проумях смисъла.
Раят на внезапната свобода, в която всички смаяно и възхитено се озъртахме, която изобщо не можахме да осмислим и нямахме нито компетентността да я изградим, нито рефлексите да защитим, ни отведе право в Ада на псевдодемокрацията. В този Ад, в който пребоядисаните или новопокълналите политици нямат морал, нямат скрупули, но имат страховити апетити и огромни джобове.
Във всяка друга държава, където демокрациите са се градили бавно и постепенно, гражданите са успели да си създадат също бавно и постепенно механизми и организации, с които да контролират своеволията на политиците си. Но ние, които внезапно попаднахме в Рая на „свобода за всичко”, докато се нарадваме, нагледаме и начудим, не съумяхме да изградим граждански механизми и законови правила, подобни на техните. А не ни и хрумваше в нашата наивна доверчивост, че такива неща ще ни трябват. Въобразявахме си, че като има демократични закони, те просто ще трябва да се спазват от всички и Раят на нашата внезапна свобода ще се превърне от самосебе си в Рай на мечтаната демокрация.
Е, да, ама не стана!
И сега как да заставим магистратите да съдят по справедливост, еднаква за всички, и да са отговорни за решенията си? Как да ги контролираме, когато примижават с око, ако искат да угодят на този или онзи властник, и недовиждат безобразията му? Същото се отнася и до прокурорите! Същото се отнася и до полицията. Как да ги заставим отново да прочетат и най-вече да спазват „Обществения договор”?
Докато ние зяпахме щастливо сринатите граници около себе си, те си оградиха с бодлива тел и минни полета териториите на своите власти и бизнеси, като неуморно през цялото време втълпяваха на тези, които бяха склонни доверчиво да ги слушат: „Ние мислим за вашето бъдеще. Ние се грижим да опазим интересите на България. Ние ще ви измъкнем от мизерията, от жалкото заплащане на труда ви и несправедливите пенсии. Ние… Ние… Ние!”
Повтаряй дълго една лъжа и ще видиш какво ще стане! Ние видяхме – тя все повече започна да звучи като истина в ушите на онеправданите.
Има онеправдани.
Но повечето от тях не проумяват, че тези, които ги успиват с добри думи, вършат зли дела.
Но така е. Раят на внезапната свобода ни стовари вкупом в едно поле от тръни (не на зелената морава, която си фантазирахме) и ни свари неподготвени и напълно беззащитни. Затова сега всичко наоколо ни боде.
Онзи Рай, чиито врати се разтвориха пред жадните ни погледи преди 24 години, ни доведе право в този бодлив, тъмен и безперспективен Ад, в който се намираме днес.
Не сме виновни, че не знаехме как да проправим верните пътеки натам, където ни се искаше да стигнем. Не сме виновни, но сме потърпевши и ако сами не се спасим, няма друг да ни отърве. А ето че не знаем как. И дори да твърдим, че не искаме повече така, и месеци наред да викаме „Оставка!”, ние пак сме толкова наивни и беззащитни, колкото и тогава, когато стената се срина.
Но въпреки това убедено ще стоя на позицията, че бездействието не би довело до никаква промяна, а всяко действие, колкото и обречено да изглежда, може все пак да спечели последователи и да не се окаже толкова обречено.
Не сме виновни и за това, че децата ни бягат в чужбина. Ами щом няма граници, щом Раят ни се е превърнал в Ад, как да ги задържим? Как да ги убедим „да поправят” ситуацията? Как да им дадем надежда, че този Ад може да стане Рай? Как да им я дадем, като и ние вече нямаме? Но ще цитирам себе си от последния си роман:
„Харесвам безогледните оптимисти и изгубените каузи. Те винаги дават резултат. След време, за други хора… Макар обикновено да са пагубни за тези, които ги бранят.”
Затова не искам да се предавам. Не се предавайте и вие!

Галя от Мрежата