Вижте дипломата на Иван Костов – четворка по математика и тройка по биология! Как е станал доцент?!
.
Доцентът по икономика и премиер на България Иван Костов е с общ успех от гимназиалната си диплома „Много добър 4,68“, има тройки по биология и немски и четворка по математика и физика!
Това разкрива дипломата му от 18-а гимназия в София, която се публикува за първи път в сензационната премиерна книга на политолога Антон Тодоров „Шайка. Бойко, Росен, Цецо и другите“.
Четивото, което разбулва невероятни тайни за управляващите в България, ще залее всички вестникарски будки и книжарници идния понеделник. Сега в аванс ПИК пуска дипломата на Костов, предоставени ни любезно от автора Антон Тодоров.
„Как човек с такива средни оценки по-късно е завършил политикономия във ВИИ „Карл Маркс“ и математика в Софийския университет, ей богу, нямам никаква идея“, е лаконичния коментар на автора на книгата „Шайка“.
Вчера, когато прочетох позицията на „Ранобудните студенти“ написах следното: Мдаааа….лесно се мътят и палят младите мозъци – особено от техните преподаватели… Познат ми е почерка – аз също съм била негова студентка, а после и член на тази партия, докато не лъсна голата истина… Голям теоретик и добър ученик на преподавателите от АОНСО… Познахте ли кой е той?!? Затова и предпочетох по – простичкото говорене и делата…
Имайте търпение да прочете това малко дълго писание – то дава обяснение за много неща и затова днес ще продължа простичко ще се опитам да бъда конкретна, за да ме разберете всички!
Познавам Иван Костов от времето, когато преподаваше политическа икономия на социализма – водеше ми упражненията и точно затова ми се провидяха до болка познати детайли. Всичко, което пишат критично за него, е вярно, но има още мнооого за казване от времето, когато беше политик… Аз ще се постарая по памет да изредя няколко важни според мен факта, но анализа оставям на вас…
– Сигурно се чудите как той се озова в НБУ като анализатор! Просто е – по негово време бе подарена за 0/нула/ стотинки сградата на бившото държавно АОНСУ на частния НБУ, така че има заслугата да се приюти там. Хората, които бяха ощетени с този подарък, кучета ги яли.
– За тези които помнят: Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
– Костов беше този, който отказа да направи лустрация на ченгетата, което направиха във всички бивши соц. държави и затова сме и на този хал
– Костов направи възможно най – дивашката приватизация и с егоцентризма си и всичките си действия през онзи период си помогна на Държавна Сигурност да унищожат СДС .
– ДПС е във властта именно благодарение на И.Костов – той я вкара в коалицията ОДС – някои сигурно ще си спомни. Лично помня как бе освиркан Доган, на митинг на ОДС пред Ал. Невски, когато Костов го представи за аплодисменти .
– По времето когато беше мин. председател Костов бяха фалирани и разпродадени на безценица всички работещи предприятия.
– Днес да обясни на ограбените и измамени от него българи за 12-те % от ТЕЦ“Марица изток“1, които притежава и заради които НЕК изкупува тока по 120 лв. МВт, което пък вдига нашите сметки, за Нефтохим, където той държи над 50% от акциите с офшорки .
– унищожи икономиката – махна забраната на Жан Виденов за приватизация на 300 стратегически стопански обекти, спря блоковете на Козлодуй заедно с Кунева.
– Заради него няколко стотин хиляди млади Българи загубиха работата си по време на приватизацията , когато предприятия и цели звена се продаваха за по 1 долар .
– Иван Костов доведе и вкара в политиката и Христо Бисеров. Но Бисеров проигра шанса си с „Нефтохим“. Това е най-скандалната сделка в историята на приватизацията. „Нефтохим“ бе продаден 31 пъти по-евтино от реалната цена. Това сподели скоро бившият активист на СДС и прогледнал Едвин Сугарев. Знаеше се в СДС, че който от местните лидери иска да уреди нещо с приватизацията, трябва да се обърне директно към Христо Бисеров“.
Помните ли трите мита за Костов ?
Ето ги – заедно с факти за развенчаването им:
ПЪРВИ МИТ: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Това твърдение е абсурдно? Отговор е в биографията му. Той е от стар сталинско-червен род, за което свидетелства лично леля му. Бил на обучение в СССР, чрез ходатайство от вуйчо му и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност -„Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Помислете малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?!
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
ВТОРИ МИТ: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си. Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация.
МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна.
НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация.
БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор. ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
ТРЕТИ МИТ: Иван Костов спасил България
Иван Костов не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов не се и опита да спаси българските медици в Либия, а зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?!
Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България?! Едно е ясно, че не е спасил, а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов – „Олимп“ придобива:
Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще .
Да не забравяме, че и Б.Борисов в началото на мандата на ГЕРБ му гласуваха доверие, на Костов и му повериха комисията за контрол на ДАНС, помните ли?
Такива поразии направи той тогава, че сега това което става е и негова функция… службите които по принцип са призвани да ни защитават именно от това, което направиха монополистите….
Сигурно и затова игра в отбора на Сергей Игнатов като окрадоха ФНИ – сега да се наместят всичките 5-ма ДСБ-ри в НБУ?!
Този „назначен“ от БКП демократ – безсрамник, който излъга надеждите на българите отново опипва почвата дали да изпълзи. Може да ме гони параноята вече, но виждам почерка му в протестите на децата ни и ако това е така, това точно ще го закопае!!!
Интриганта-почитател на Макиавели, чиято любима дума е ХОРАТА … Който му иска съветите по-добре да си направи харакири.
Правилно Борисов го нарече Гавгамел.
Показателни са и думите на Костов: “В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
Този НАГЛЕЦ не спира да се навира в очите на ограбените и измамени от него българи! НО НИКОЙ и НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!
Това е от мен-някои неща зная и помня, други ги има в нета – можете сами да си ги намерите!
За пореден или за последен път разбирам колко е прав Бойко Борисов с прозрените си още в началото на управлението на ГЕРБ за „мините“ заложени от предишните… И затова чуйте песента – тя е подходяща за ГЕРБ и Бойко Борисов!
Галя Атанасова (Фейсбук)
*) Заглавието е поставено от автора на блога, защото авторката на материала не беше поставила такъв, а първия е на мнение, че подобно заглавие обрисува доста точно контекста на изложеното
Често се случва хората да са съвсем сами, когато преживяват сърдечен пристъп. Ако изведнъж почувствате, че сърцето ви бие „погрешно“ и сте близо до припадък , имате само около 10 секунди , преди да загубите съзнание.
В същото време, всички жертви на сърдечни пристъпи могат да си помогнат сами . За да направите това, опитайте се да не се паникьосвате и да не губите съзнание – започнете да кашляте, колкото сила имате. Всеки път преди да кашляте поемайте дълбоко дъх. Кашлицата трябва да бъде дълбока и продължителна, все едно трябва да изкарате някаква досадна и огромна храчка от гръдния кош.
Вдишванията и кашлицата трябва да се повтарят на всеки 2 секунди, без прекъсвания или спирания, до пристигането на медицинска помощ, или до момента, когато сърцето започне да бие отново в нормален ритъм.
Дълбоките вдишвания позволяват на кислорода да проникне в белите дробове, а кашлицата е един вид компресия. Това помага на сърцето и кръвта да започне да циркулира отново. Този натиск върху сърцето му помага да постигне своя нормалния ритъм. По този начин жертвите на инфаркт могат да спасят положението, поне докато пристигне лекар. Кажете го на възможно по-голям брой хора. Това може да спаси човешки живот.
Специалистите кардиолозите гарантират, че ако поне един сподели тази информация с 10 души , най-малко един живот може да бъде спасен.
Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.
Всеки трябва да има някаква цел в живота си и да се бори да я постигне. Именно това дава смисъл на човешкия живот. Човек се радва за всяка постигната цел, а при всяка несполука е нещастен. Но той не трябва да склонява глава и продължава да се бори. Само когато желае нещо много силно и истински вярва, че то може да стане реалност, желанието му може да се превърне в действителност. Човек е като кораб в открито море. Той сам трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до брега. Човек винаги трябва да има нещо, към което да се стреми, нещо, което да осмисля живота му, което да го кара постоянно да гледа напред и никога да не се отказва.
Не е толкова важно колко често си поставяме цели. По-важно е каква и колко смислена е целта, която сме си поставили. Има ли тя смисъл и ще ни помогне ли да напреднем в живота? Човек с неясна цел или, казано по друг начин, „Човекът, незнаещ своето пристанище”, няма нищо, за което да се бори, да иска да постигне и да се зарадва от крайния успех.
Всеки трябва да има цел в живота си, която да преследва и за която да се бори. Всеки трябва да знае кое е неговото пристанище, защото, ако не знае, за него попътен вятър няма да има никога.
Попътният вятър всъщност са мечтите или целите му, които го водят напред. Ако нашите мечти са остров и ние сме насред водата, безспорно ще ни се наложи да положим усилия, за да достигнем до брега – до нашите мечти, и те да станат реалност. Човек трябва да има мечти, да се стреми да ги постига и по този начин да си доставя лично щастие. Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.
Човек трябва винаги да е готов да се отдаде на търсенето на път за постигането на своите мечти и цели. Само така може да достигне до своето мечтано пристанище. Всеки би желал да спре да се подмята във водовъртежа на живота и да си отдъхне в едно сигурно пристанище. Именно целта, към която се стреми човек, определя до голяма степен приоритетите и ценностите в живота му.
Човекът е като кораб в безкраен океан. Този океан му предоставя безброй пристанища. За да се стигне да правилния бряг, е нужно да се определи правилната посока към него. Ако човек няма определена цел, корабът няма посока. Няма как да се стигне да пристанището, което не е известно. Безкрайният океан е човешкият живот, а посоката на кораба са неговите решения. Когато не знае къде отива, няма попътен вятър за него. Който не плува за никъде, за него няма да има попътен вятър.
Само за потъналия кораб няма попътен вятър. Докато човек все още е жив, докато може да се движи, мисли, чувства, усеща, обича: докато животът е все още в него, не му оставя нищо друго, освен да го живее пълноценно, за да се чувства удовлетворен от него. Нужна е само положителна нагласа и положителен поглед в бъдещето. Само когато вятърът бъде пуснат да задвижи платната, може да заведе човека до райските острови и места, на които ще му поднесат желаното щастие. Но човек никога не трябва да спира да иска това.
Животът е огромно филмово студио и ние сами пишем сценария на свой собствен филм. Човек винаги трябва да знае какво иска, да има цел и да търси път да я постигне. А за да я постигне, трябва наистина да знае какво иска и какво търси. Има ли цел, ще намери и път. “Човек расте с растежа на целите си”, казва Ф. Шилер.
Всяко човешко същество трябва да има свои цели. Ако иска да стигне някъде, всеки трябва си постави големи или малки цели. Хората са единствените създания със свободна воля. С помощта на целите животът им престава да е безсмислен. А ако ги няма целите, животът му, подобно на лодка без гребла, го отвежда натам, където е течението. Също като листото в този поучителен разказ. Ето какво разказва той:
Вятърът и листото станали много добри приятели. Вече вятърът не отвявал листото навсякъде. “Кажи ми, приятелю, аз ще те отвея там, където ти пожелаеш”, казвал той на листото. Листото се замисляло дълго, но нищо не му идвало на ум. Вятърът го попитал отново: “Хайде, кажи къде искаш да те отвея?” Листото отново се замислило дълго, но пак нищо не му хрумнало. “Не знам, приятелю, нямам никаква идея. Ти ми кажи какво да пожелая от теб?”, отвърнало му листото. Отговорът на вятъра бил следният: „Каква полза от това да бъдеш приятел с вятъра, щом не знаеш къде искаш да отидеш. Ще бъдеш отвян натам, накъдето те насоча аз.” След това листото било отвяно отново без посока Но този път този, който го отвявал, е бил неговият приятел.
Човек е осъден да остане на едно и също ниво, ако не е определил целите, които трябва да постигне, и не е планирал своето бъдеще. Напредват само тези, които полагат усилия да постигнат целите си. Този, който не е очертал своя път, е обречен да живее като листото, което се отвява навсякъде от вятъра. Думите: „Никой вятър не може да помогне на кораба, който няма посока” описват резултатите от човешкото безцелие. Хиляди ветрове на възможности повяват покрай него, но той не знае какво иска да направи. Понеже няма цел, не знае и как да използва предоставените му възможности. Докато не вярва, че ще постигне нещо, никой не е готов да го спечели. Желанието да го постигне определя колко готов е за това.
Всеки човек на този свят трябва да знае какво иска. В противен случай ще бъде отвян от едно място на друго, без никаква посока, подобно на на листо.
Искаме морал в политиката! Това е новият лозунг. Това е моторът, сърцето и душата на студентската окупация. Това е мотото и духът на протестите през последните месеци. Само че морал в политиката няма. Заблуда и глупост е неговото искане. И не защото го е казал Макиавели още в края на XV век, а защото историята на човечеството учи на това.
Моралът в политиката е утопия. Точка.
В България нещата са още по-опростени. Цялата философия на българската политика е събрана от десетилетия в едно изречение: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Нахално до физическа нетърпимост.
Моралът в политиката е невъзможен априори и това е доказано от психолозите. В политиката попадат предимно безнравствени хора. Но техните егоистични стремежи, както казва Патрик Бюкенън, могат да се използват за благото на обществото. Ако обществото има мозък и го използва.
Примерите са безброй. Посягам към тях без някаква система и ред.
„Черните вдовици” се считат за висш морален връх в някои мюсюлмански общности и страни. Но нали точно „черните вдовици” участват в масови убийства на мирни жители, а често и на деца? Такава е обаче политиката на джихадистите. Такава е тяхната логика. Дори са измислили секс джихад – всяка жена е длъжна да задоволява сексуалните нужди на членовете на Ал Кайда. Това е истински морално! Неморално е обаче ако си покаже лицето пред непознат. Ето ти непонятна за нас политика.
Американските тайни служби слушали германския канцлер Ангела Меркел. От години. Германците са потресени. И французите са потресени, че е подслушван техният президент. Не било морално да го правят партньори. Да де, ама го правили.
Американците на свой ред заявяват, че това е политика на „активната защита”. Разбирате ли? Не искали нов 9/11, нови атентати и жертви, затова слухтели навсякъде. Мнозина осъждат подобна политика, но в същото време половината свят напира да живее в САЩ. Хем американската политика е неморална, хем жадуваме точно тя да ни управлява и закриля. Парадокс. Сигурно девизът на тези хора е да правят винаги това, което трябва, ако ще самите те да са учудени от себе си.
Друг пример. Сталин е изпратил милиони в сибирските лагери, за да изчисти компартията от предатели. Да, но и лекарите минали под ножа, и евреите, и много интелигенти, учени също. Дори писателят Исак Бабел е обявен за „порнографски отпадък” и осъден на смърт, а присъдата подписана лично от Сталин „с голямо удоволствие”, както сам се хвалил след това…
И досега обаче милиони руснаци обичат и плачат за Сталин, защото спасил страната от Хитлер. Не знам как ги съчетават тези неща, ей Богу.
По този повод съществува цяла теория, взаимствана от Макиавели. Тя гласи, че един политик и държавник може да бъде обвиняван за постъпките му, но ако резултатите са добри, той ще бъде оправдан. С други думи: целта оправдава средствата.
Целта винаги е „общото благо”. Как ще се постигне – въпрос на интерпретации, воля, умения, традиции, въображение, строгост, репресии и пр. Политиката има свой морал, учи Платон. Нейният морал няма нищо общо с ценностната система на обществото. Той е насочен единствено към потигане на рубеж и цели и не включва понятия като добродетелност. Непознаването на тази разлика винаги води до конфликти. Понякога безмислени и кървави.
Ньойският и Берлинският договори са неморални от наша гледна точка, защото късат живо месо от България, но са много справедливи от позицията на нашите съседи и великите сили по онова време. И те са плод на политиката.
Още по-неудачно е да се търси морал във властта. Защото властта е само средство за постигане на целите още от времето на Аристотел.
Генерал Скобелев за нас е героят–освободител на бял кон. Такава е била руската политика във войната с Турция през 1877-78 г. Нас ни устройва перфектно. Но не споменавайте генерал Скобелев в Полша, защото може да ви набият. Там той е считан за брутален враг, участвал в потушаването на Полското въстание от 1862-1864 г. Това пък е друг вариант на руската политика…
Политиката не оставя генерала на мира и след неговата смърт. През 1918 г. болшевиките сриват паметника на Скобелев с декрет, защото бил царски генерал и не олицетворявал комунизма.
В задачката се пита: в коя от трите ситуации е скрит моралът?
Да вземем Законът за защита на държавата. Борис III го подписва през 1924 г. като акт за спасяване на Отечеството. Разнопосчната употреба и тълкуване на същият този закон обаче води до пълни затвори и стотици смъртни присъди. Народната власт го отменя след 9 септември 1944 г. като нехуманен, но пък създава Народния съд, който избива и изпраща в лагери хиляди. Така диктувал новият морал.
В интерес на истината и недоволството срещу Тодор Живков не бе толкова заради бедност, колкото заради моралната деградация на онзи строй и управлението. Крахът на Източния блок също бе плод на ниския морал. Разбира се, не бива да се забравя, че по онова време в управлението властваха немалко неморални типове.
Точно това е дразнителят и днес: управляват ни неморални хора. Което води до институционална криза.
През 2009 г. министърът на транспорта на германската провинция Се верен-Рейн Вестфалия Оливер Витке подава оставка. Причината е, че е хванат да шофира личната си кола с превишена скорост. Хванат е втори път, което автоматично го превръща в рецидив, а самия министър – в нарушител-рецидивист. Звучи като виц, който не разбираме.
В началото на 70-те години военният миистър на Англия подава оставка, защото е разкрита любовната му връзка с млада рускиня. Казусът е малко заплетен. Според пуританите да имаш любовница е голям грях. Но пък подаването на оставка е морален акт. Е да, но се появили съмнения, че сладкото рускинче, е агент на КГБ и работата станала тегава… Накрая взело, че паднало цялото правителство. За англичаните е ясно – умрели са от срам. Няма данни обаче, как се е приела случката в Съветския съюз. Според действащия по онова време морален кодекс шпионката Маша не е трябвало да прави секс с чужденци. От друга страна обаче, е….о е било служебна задача в името на Отечеството. Труден казус, откъдето и да го погледнеш.
Най-вероятно дашната рускиня е лягала с отвращение, а като се е пенсионирала, е получила дача в Подмосковието и медал за заслуги.
Опитвам се чрез тези примери да направя по-лесно смилаема истината за несъществуването на морал в политиката. Студентите, наричани от някои граждани „децата”, би трябвало да знаят това. Трябвало е да се поровят в книжките и Гугъл преди да окупират аудитории, сгради и пр. Тогава исканията им щяха да са по-конкретни, коректни, ясни и изпълними. Само революционност не стига. Артистичност – също.
Кучето е заровено другаде. Всичките ни беди идват от неработещата правораздавателна система. Тя е зле построена, нереформирана и корумпирана. Ницше казва: „Корупцията е другото име за есента на един народ”. И допълва: „Съветвам ви не да работите, а да се биете. Съветвам ви не за мир, а за победа!” Присъединявам се изцяло. Разбира се, не говорим за война буквално. Примерите с Франция през 1968 година са романтични, емоционални, но не вършат работа. Не е лошо да се знае, че тогава французите са живели с пъти по-добре от българите днес. Говорим за модел на политика и управление, създадени от Де Гол и считани за висш пилотаж в историята на ХХ век. Но е хубаво да споменаваме не само окупацията на Сорбоната, а и че само за дни протестиращите във Франция са достигали 10 милиона…
Полезен е и опитът на други страни. 6 млн души излизат на протести срещу мафията в Италия, когато през 1992 г. е взривен магистратът Фалконе. По същото време прокурорът Ди Пиетро от Милано започва арести на политици, свързани с мафията. Първо в провинцията, после и по върховете. Така се ражда операция „Чисти ръце”. Това означава, че като цяло политиката в Италия е била неморална, но в нея е имало хора с гражданска позиция и нравствени качества. Такива със сигурност има и у нас, но не са в политиката. Жизнено важно е да ги открием и да ги подкрепим.
Студентите може да окупират университетите, колкото си искат. Може дори правителството да подаде оставка в един момент. Но това няма да роди нищо. Защото дори не е готов новият изборен кодекс. Което означава, че депутатските листи ще се редят отново от партийните босове, според партийните и личните им интереси.
Означава също, че след есента, нашият народ ще се окаже в зимата на своята корупция, ако следваме логиката на Ницше…
Апропо, студентите съгласни ли са у нас да съществуват 52 ВУЗ-а, част от които бълват чалга специалисти с купени дипломи и уредени изпити? На 1-о място в света сме по вузове на глава от населението, и на едно от последните по грамотност. Как им се струва на окупаторите този факт, или той не е интересен? Но това е друга тема.
Студентите атакуват Конституционния съд и неговия председател. Изглежда справедливо, но не е. Трябва да се атакува законът, който позволява конституционните съдии да се назначават на квотен принцип. По този начин парламентарните сили вкарват във висшия орган свои хора, агенти за влияние и поръчки. Президентът също има квота, моля ви се. Какво очаквате от тези магистрати?
С партийни номинации се попълва и Висшият съдебен съвет. Той пък от своя страна назначава магистрати на възлови позиции в цялата система.
Това обрича цялото правораздаване на партийност, интриги, задкулисие и провал. Ще видим справедливост и възмездие за престъпленията на прехода през крив макарон. Забравете и за осъден мафиот, министър, премиер или депутат. Искането на нечий имуниет от време на време е само прах в очите на обществото и Брюксел. Осъдени няма, няма и да има докато се окупират аудитории, а не едни други зали.
Оттам трябва да се тръгне. Системата трябва да се удари в сърцето, а то е скрито като това на приказния гад Кошчей Безсмъртни зад много препятствия. Всичко друго е самодеен преглед на чувствата и емоциите.
Войните отдавна зависят от професионалисти. Окомплектоването на един войник през 80-те години е било 30 кг, заедно с автомата и резервните пълнители. Днес битките се решават от специално обучени бойци, които носят между 50 и 70 кг оборудване. Политическият Art е изпята песен, нужен е Military, ако разбирате накъде бия.
Незнанието и неопитността не са оправдание. Ще бъдат „напазарувани” и следващите водачи, ако това вече не е направено, помнете ми думата. Отдавна е време да се мисли за направлението на главния удар. Прибягвам до военната терминология, защото става дума за война. Репортажите с песни, скечове на асфалта и банички за „децата” вече не са дори забавни. Всеки протест трябва да отговаря на сериозността на положението.
Всички християнски, мюсюлмански, юдейски и други учители са ни лъгали по пътя напред, заради обстоятелствата и собствените си слабости и грехове. Трябвало е просто да ни кажат, че всички морални ценности са се родили върху планини от неморални постъпки.
Не искай повече, отколкото можеш да получиш. И вземи това, което искаш, ако можеш.
«Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!»
Васил Друмев
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания — дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.
Приемат 1 ноември — денят на светецаза нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 г., когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.
«Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.»
За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.»
Първи ноември е денят, в който България се покланя пред великия благослов на своите будители. Пред ония достойни нeйни синове, които изковаха от словото най-мощното оръжие и превърнаха спомена от славното минало на Отечeството в идеал и съдба на цял един народ. Днешна България е тържество на този идеал, а народът ни е издигнал в култ тяхната жертвеност пред олтара на родината. И е създал един прекрасен празник — 1 ноември — Ден на народните будители, за да светлее в националната памет жаравата от образи на творци и крепители на българската вселена.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов Деан Тодоров (мощния), Теодор Чубуров (горския) и много други.
Да се поклоним пред тях ! И да им благодарим, защото те възвестиха пред света, че в българската просвета и култура светлеят едни от най-древните пластове на човешката цивилизация.
