Българи, живеещи постоянно в чужбина

.

ghНа вниманието на всички българи живеещи в чужбина, притежаващи също друго, освен българското гражданство и заемащи във Фейсбук, антиправителствени позиции.
Чух от съвсем сигурно место, че е в ход схема за затварянето на устата ни, след посещение в старата ни Родина. Сюрпризът ще бъде или с нещо „уж случайно намерено в багажа ни“ и уличаващо в криминално престъпление или „вразумяване“ от онези с чуковете…
Горещо препоръчвам на всеки, който в уводното изречение може да се разпознае, да отиде до съответната полицейска служба по местоживеене и да изложи писмено становище (Anzeige, Statement), че не е изключено подобна агресия срещу него, когато пребивава в България, въпреки че се стреми до педантичност да спазва законите там, не е конфликтна личност и особено внимава в уличното движение.
Също така да изисква да му бъде проверяван багажа при излизане от съответната страна, когато ще пътува за към България, за да не го „изненадат“ на границата с нещо „случайно намерено“…
Във всички случаи да настоява писменото му становище да бъде заверено с входящ номер (иначе ще го изхвърлят, щом си излезете) и да бъде адресирано, също така, както до Външно министерство на съответната страна, така и до посолството им в София.
Малко се дърпат в полицията да се занимават с Вас, ама ако сте в компанията на местен адвокат (ако имате адвокат, който редовно наемате по други въпроси, заради един обяд, ще Ви направи компания и дойде с Вас), той бързо ще ги убеди. Принципно те са задължени да приемат писменото Ви становище и да го архивират.
Като за последно, препоръчвам Ви, когато сте в страната, да има ваш близък или роднина, който веднага да информира съответното посолство, ако нещо се случи с Вас.
Не приемайте думите ми, като параноя. Отделете 2-3 часа и го направете.
Знам с какви индивиди (ДС/тежки криминални престъпници) си имаме работа в България. Сърбал съм им попарата…
Не, че това ще ни предпази на 100%, ама поне остава моралното удовлетворение, че ще стане достояние на втората ни Родина, а Западните демокрации са чувствителни, когато се нарушават правата на гражданите им, особено в друга страна и поемат защитата там.

.

Братя по отрови и убийства

.

.

„В настоящия момент се явява необходимост Първо главно управление на КГБ да предостави на Първо главно управление (ПГУ) на МВР следните специални средства: Уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови – комплект.“

Не, това не сценарий за шпионски роман, а точен цитат от приложение към строго секретния Перспективен план за взаимодействие между разузнаванията на комунистическа България и СССР. Документът разкрива, че още през 1972 КГБ допуска Живковото разузнаване до най-големите си тайни за извършване на „мокри“ поръчки.

По силата на тайното споразумение съветското разузнаване предава на ПГУ не само своя опит за извършване на „остри“ мероприятия (ОМ), но и необходимия технически арсенал. С „остри“ мероприятия в разузнаването се обозначават саботажни операции, отвличания и убийства.

През 1973 със секретно решение Политбюро на ЦК на БКП дава право на ПГУ да ги използва в своята дейност: „Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ.“

Строго секретното споразумение между разузнаванията на НРБ и СССР – първото по рода си – е подписано от тогавашните ръководители на двете служби ген. Димитър Кьосев и ген. Фьодор Мортин. Неразделна част от него е списък с материали и общо 16 приложения. Строго секретното Приложение №13 дава напълно ясна представа за характера на сътрудничеството между двете разузнавания. То е озаглавено „За помощта, която е необходимо да бъде оказвана от ПГУ-КГБ при Министерския съвет на СССР на ПГУ-МВР на НРБ по линия на ОМ за периода 1972 – 1976“. Съдържанието на този рядък документ е следното:

„В настоящия момент се явява необходимост специализираният 16 отдел да бъде запознат с опита на ПГУ-КГБ по следните въпроси:

1. Контингент за придобиване на агентура за подготовка и провеждане на ОМ: местни граждани; чужди граждани; оперативни работници; бандитски групи от чужд произход.

2. По подготовката на агент-изпълнителите: въпроси, по които се подготвя агентурата; поединично или групово; връзки – радио, тайнопис, безлична, лична; усвояване на взривни, запалителни, технически, химически и други средства за провеждане на ОМ; база за провеждане на подготовка.

3. Работа на агентурата по разработките: едни и същи агенти за издирване, установяване, изучаване и провеждане на ОМ или различни; структура на агентурната група, която работи за провеждане на ОМ; принципи за връзка между отделните агенти и ръководителя на групата.

4. Възможности да бъдат предоставени на ПГУ-МВР следните специални средства:

а) взривни и запалителни мини; със закъснително действие; с дистанционно управление; магнитни; камуфлажни

б) минисюрпризи

в) уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови – комплект

г) силни и бързодействащи отрови.

5. Да бъдат доставени на ПГУ-МВР през второто тримесечие на 1973 за ползване по конкретни разработки: уред за безшумно механично изхвърляне на специална игла – комплект.

6. При възникване на необходимост по конкретни разработки да се провеждат срещи между представители на ПГУ-МВР и ПГУ-КГБ на съответното ниво за оказване на помощ.“

Специализираният 16-и отдел на българското ПГУ, който пряко получава съветската помощ, е отдел „Остри мероприятия“. За неговото съществуване и дейност няма почти никакви данни. Ръководил го е ген. Иван Горинов, който е издигнат до зам.-началник на ПГУ. Неговата съпруга е дългогодишна лична секретарка на Тодор Живков. Направление „Остри мероприятия“ е обособено и в 04 контраразузнавателен отдел (КРО), който преследва „вражеската“ емиграция.

Именно 04 КРО води делото за оперативна разработка срещу Георги Марков – „Скитник“. Началникът на отдела полк. Мичо Генковски пък е водещият офицер на агент Пикадили. Приложение №13 е категорично доказателство за съществуването на прословутия арсенал от отрови и специални устройства за изстрелването им, с които Лубянка е разполагала. Точно такъв безшумен уред и отрова са предоставени от КГБ на Живковото разузнаване за убийството Георги Марков шест години по-късно. Тогава отровните игли са усъвършенствани в миниатюрни сачми.

Новооткритият документ в архива на българското разузнаване потвърждава в пълна степен разказа на бившия шеф на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин през 1991 г. Тогава той разкри, че в началото на 1978 г. в КГБ е получена чрез българския вътрешен министър ген. Димитър Стоянов молба от Тодор Живков за ликвидиране на писателя Георги Марков. Случаят е докладван на председателя на КГБ Юрий Андропов, който го обсъжда в присъствието на началника на съветското разузнаване ген. Владимир Крючков, вицеадмирал Михаил Усатов – първи зам.-началник на разузнаването, Калугин.

Андропов се възпротивява, защото е против използването на старите методи. Крючков обаче подчертава, че това е лична молба на Живков. Андропов склонява, но само за техническа помощ. „През следващите шест месеца, използвайки таланта на учените от КГБ, обучени в изкуството на отравянията и другите методи за убийства, ние с българите проправяхме пътя към убийството на Марков“, посочва Калугин. Той назовава и конкретния оперативен служител от КГБ, който е натоварен със задачата – Сергей Голубев, началник на сигурността на дирекция „Чуждо разузнаване“.

Той пътува няколко пъти до София и обратно до Москва, за да се изчисти механизма. В София операцията се движи на най-високо равнище. „Началникът на българското разузнаване Васил Коцев и заместникът му Владимир Тодоров са хората, които са посветени в операцията“, посочва Калугин. Той обяснява, че Коцев е фактическият ръководител на операцията, а заместника му Тодоров определя като „много верен другар на СССР“.

В архива на Националната разузнавателна служба (НРС) съществуват доказателства за пътуванията на Голубев в този период. Едно от тях е подписано лично от зам.-началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров и се отнася до покриването на разходите при визитата на съветския офицер от МВР. В документа се казва: „От 24 до 28 юли 1978 по наша покана в страната пребивава полк. С. М. Голубев – началник-отдел в ПГУ-КГБ. Пребиваването му беше наложено от необходимостта да се съгласуват някои конкретни съвместни дела. Моля, разходите по пребиваването на полк. Голубев да бъдат поети от отдел „Международни връзки“.

Конкретни дела не са споменати, но по това време ПГУ усилено репетира атаката срещу Марков, така че той да не разбере, че в тялото му ще бъде вкарана отрова. „Отношенията ни с българската ДС бяха толкова близки, че фактически нито една сериозна акция на българските органи на вътрешните работи не е минавала покрай КГБ. Комитетът знаеше всичко, ставащо в България. Ние винаги сме работили с българите при пълно взаимодействие като „свои“, като сътрудници на собствената ни организация“, обяснява Калугин.

През годината на убийството на Георги Марков – 1978 г., на два пъти делегации на ПГУ посещават КГБ в Москва, и то преди фаталния 7 септември. Първото високопоставено посещение е между 15 и 19 януари 1978 г. Делегацията на ПГУ се води от началника на българското разузнаване ген. Васил Коцев, заместника му ген. Владимир Тодоров, началника на 04 КРО полк. Мичо Генковски и Благой Плачков, зам.-началник на ПГУ. Втората делегация на ПГУ-ДС е в Москва от 26 до 30 юни 1978 г.

В нея влизат началникът на разузнаването ген. Васил Коцев, заместникът му ген. Владимир Тодоров, Мичо Генковски и полк. Любен Гоцев, началник-отдел. Гоцев работи под дипломатическо прикритие в българското МВнР. Само два месеца по-рано той участва в срещата в сградата на външното министерство, на която е привикан британският посланик Джон Клоук и на която му е поставен ултиматум, че ако не спрат Георги Марков да говори срещу НРБ и Тодор Живков, българската страна ще вземе съответните мерки. След завръщането си от Москва Ген. Васил Коцев докладва за визитата на вътрешния министър Димитър Стоянов:

„В хода на разговорите беше посочено, че противникът все по-активно използва вражеската емиграция и центровете за идеологическа диверсия. Подчертана беше необходимостта да се разшири и засили работата ни по тази линия, в това число да се провеждат и активни мерки. При разговорите беше разгледана и обсъдена работата ни по съвместно водените разработки на лица, използване на агенти и други. При разговорите бяха направени консултации по работата ни по редица дела и проблеми и бяха обсъдени конкретни съвместни мероприятия по всички линии.“

Ето по какъв начин се разпределят разговорите на участниците в българската делегация. Ген. Васил Коцев се среща с ген. Владимир Крючков, ген. Владимир Тодоров – с адмирал Усатов, полк. Генковски – с ген. Калугин. На българската делегация е оказана особена чест да разгледа светилището на съветското разузнаване – кабинета на „Чекистката слава“ на Лубянка. Тя посещава представление на Большой театр и на цирк.

В нейна чест съветското разузнаване й дава обяди в „Калпачний переулок“ (известна улица в центъра на Москва). Дружбата между двете разузнавания е сериозно полята с алкохол, тъй като според списъците с подаръци, запазени в архивите на НРС, е видно, че освен пакетите с индивидуални подаръци за съветските домакини – 19 висши служители на ПГУ-КГБ, българската делегация предвидливо се е запасила с резервни количества коняк, мастика и вино.

В речта си пред съветските представители ген. Васил Коцев подчертава нещо много показателно: „Противникът не може да намери в НРБ вражески настроени лица с авторитет и влияние, които биха могли да станат инициатори за създаване на „дисидентски“ групи. Това обаче не ни успокоява. Ние си даваме сметка, че в страната има „потенциални дисиденти“, които при определени условия могат да се активизират и създават трудности на партията и държавата. В периода след Хелзинки, и особено от втората половина на 1976 г. насам, западните централи и вражеската емиграция провеждат масирана идеологическа диверсия.“

Вътрешни дисиденти може и да няма, но за сметка на това са открити външни – в лицето на Георги Марков. По това време той вече е определен от ДС като индивидуален идеологически противник на комунистическата власт в София, защото с предаванията си по радио „Свободна Европа“ показва на българската интелигенция пътищата за съпротива.

След операцията срещу него Живков не забравя заслугите на всички високопоставени офицери от ПГУ-КГБ и те подобаващо са наградени. В архива на НРС е запазена строго секретна телеграма от КГБ до българския министър Димитър Стоянов, с която е известен, че „другарят Андропов е дал съгласие да бъдат наградени с ведомствени награди и лични награди вицеадмирал Усатов, ген. Иван Савченко, ген. Олег Калугин и полк. Сергей Голубев“. Както Калугин посочва, те са наградени с медали и ловни оръжия. Неговата пушка му е връчена лично от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

http://www.dnevnik.bg/

Документ показващ, че ДПС е финансирало Атака за изборите през 2005 година. Възможно ли е да е истина?

.

862931_n_thumb

.

Преди време в Интернет изтече един документ за решение на ДПС да финансира партия Атака с 1 600 000 лева за изборите през 2005 година. При появяването му не обърнахме внимание защото преценихме, че най-вероятно е фалшификат. Фалшификат ли е наистина?

Днес след дружното съвместно гласуване на БСП, Атака и ДПС, въпросът за достоверността на това писмо отново е на дневен ред. Атака и ДПС гласуват заедно. Не е ли това косвено доказателство за прикривани до сега близки връзки и общ политически произход?

Възможно е. Факт е, че трите партии Атака, БСП и ДПС се обединиха в чудовищна коалиция с националсоциалистическа политическа програма маскирана под маската на експертно правителство и доведена на власт след тежки манипулации на изборите с помощта на прокуратурата.

Колкото и тежко да прозвучи, истина е, че тези хора нямат нищо общо с демокрацията нито с евроатлантическите ценности на НАТО и ЕС, които ние в този блог защитаваме от създаването му.

ExtremeCentrePoint

24 Май – Празник на българската писменост, просвета и култура

.

KirilicaGlagolicaЗа произхода на буквите

.
Всеизвестен е факта, че най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки – глаголица и кирилица, които силно се различават, поне на пръв поглед.

Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени в стила на взаимстваните. Съгласно една от хипотезите, Константин-Кирил с помощта на брат си Методи още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия (преди да заминат за Великоморавия братята учат на славянска писменост българите около река Брегалница в Македония).

Според друга хипотеза, кирилицата се счита дело на ученика на братята – Климент Охридски, който я нарича на името на своя уважаван и обичан учител – Кирил. Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методи започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език, който те познават – българо-славянския или старобългарския – и това е глаголицата, като окончателно я завършват през 862-863 г.

Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа – Бог, Син и Свети Дух – няма начало, нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.

Напоследък друго становище упорито си пробива път в историческите среди. Гениалният Константин-Кирил Философ на два пъти сътворява славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница – кирилицата и втори път в 862-863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония – глаголицата. Кирилицата се оказва по-практичната азбука, постепенно взема връх и окончателно измества глаголицата.

Значение на славянското писмо

.
Славянското писмо е създадено за да се преведат най-необходимите текстове за просветна дейност сред славяните. Това става във Византия, преди да се предприеме мисията на Кирил и Методи във Велика Моравия през 863 г. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при превода на книгите идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методи българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са гениални преводачи. До 862 г. Кирил и Методи превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника.

Създаденият от Кирил и Методи църковен и литературен език е правилно да бъде наричан българо-славянски или славяно-български. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е съвсем точно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Българославянският език не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам стои и в основата на средновековната ни култура.

Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Кирил и Методи са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие изобщо и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.

Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за трите свещени езика – иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методи и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.

Честване делото на Св.Св. Кирил и Методи

.
Св.Св. Кирил и Методи са признати за светци още в края на IX век. Отначало църквата празнува поотделно паметта на всеки от двамата братя на датите от смъртта им – св. Кирил на 14 февруари, св. Методи – на 6 април. За първото обединяване на празника им научаваме от сведението в Проложното житие в пролога на Станислав от 1330 г., според което първият им общ празник е на 6 април. Но поради Великия пост, когато църковният устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, за ден на празника им е избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор – паметник на старобългарската писменост от XII век, поставя празника на двамата тъкмо на тази дата.
От средата на миналия век техният празник е възстановен с решението на Светия всерусийски синод за празнуването на 1000-годишнината от моравската мисия на двамата братя.

Св. Св. Кирил и Методи са в основата на широко разпространения сред българите в Македония култ към светите Седмочисленици.

През 1980 г. първият папа славянин – Йоан Павел II, обявява двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.

Делото на Св.Св. Кирил и Методи – празник на българската просвета

Общият празник на Св.св. Кирил и Методи се чества от българската църква през вековете. По време на комунизма обаче, църковният празник на Св.Св. Кирил и Методи беше затъмняван и префасониран на светски – празник на българската просвета и култура. Това разделение се е правело в унисон с комунистическата идеология, която не признава религиозния характер на събитията и търси в тях единствено „социално“ и „реално“ значение. Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес, това е най-светлия и най-големия български празник, изразявящ духовните въжделения на българите за църковна/духовна независимост, просвещение и национално въздигане.

Празникът на светите братя Кирил и Методи – създатели на славянската писменост – се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методи“ в гр. Пловдив. Инициативата е на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Н.В.Цар Борис III, министър-председателят проф. Богдан Филов, Княз Кирил, министърът на войната ген. Теодоси Даскалов и др. поздравяват ученичките от Първа софийска девическа гимназия на тържествена манифестация по случай 24 май, София, 40-те години на ХХ век.

bizimi.com

Главният прокурор поиска имунитета на Волен Сидеров заради невменяемост.

.

volen1_400_01Рано тази сутрин, изненадващо, в канцеларията на парламента бе внесено искане от главният прокурор за отнемане имунитета на депутата и председател на парламентарната група на “Атака”, г-н Волен Сидеров. Повод за искането е бил сигнал подаден в прокуратурата от полицай Тодор Тодоров, служител във външната охрана на парламента. В сигналът на полицая е  описана хулиганска проява от страна на депутата придружена с посягане на длъжностно лице, като е приложен и видео материал документирал случката. Искането изненада мнозина, тъй като се очакваше да бъде поискан имунитета на бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов, но в писмото си до депутатите от 42-то Народно събрание главният прокурор Сотир Цацаров подчертава, че действията на г-н Сидеров представляват пряка заплаха за държавността в настоящия момент, докато възможността на Цветанов да вреди е ограничена благодарение на изборните резултати, поради което отнемането на неговият имунитет може да почака. Ето и пълният текст на писмото с което главният прокурор иска отнемането на имунитета на г-н Сидеров:

” Уважаеми г-жи и г-да Народни представители от 42-то Народно събрание на Република България

Обръщам се към Вас с искане да бъде свален имунитета на депутата от ПП “Атака” г-н Волен Сидеров поради недопустимото му държание още в първият ден от конституирането на новият парламент, държание, което ако бе извършено от редови гражданин би минало само като хулиганска проява, но което извършено от депутат и то лидер на партия и на парламентарната група на тази партия, води след себе си тежки последствия за обществото поради негативният пример, който дава един депутат в отношението си към институциите и към длъжностните лица служещи в тях.

Съжалявам, че трябва прокуратурата да се заеме с предотвратяването на подобни актове в бъдеще, тъй като въпросните действия са извършени от явно психически неуравновесен човек, за което той може би не е виновен, но неговата невменяемост проявена на такова високо институционално държавно равнище е опасна за крехката моментна стабилност в държавата. Иска ми се, възможността да бъде да бъде депозирано искане за отнемане имунитет на депутат при подобни случаи да бъде предоставена на директора на Националният психодиспансер, но тъй като на този етап това не е предвидено в закона, то се налага с лудите да се занимаваме ние. Въпреки това няма да скрия, че след като снемете имунитета на г-н Сидеров ние ще го предадем в ръцете на специалистите по психично здраве, които да се заемат с неговото лечение и превъзпитание, ако това е възможно.

При внимателното преглеждане на предоставеният ни запис от местопроизшествието в което главен герой е г-н Сидеров, бе ясно установено неговото посегателство върху длъжностно лице, опитващо се да преустанови хулиганските му прояви. Въпреки, че г-н Сидеров, като депутат е облечен с депутатски имунитет, смятаме, че този имунитет не му е предоставен за да злоупотребява с него, какъвто е случаят според нас. Посегателство от страна на депутат върху полицай опитващ се да изпълни съвестно служебните си задължения, би бил особено тежък прецедент, ако се остави без последствия, още повече като се има предвид и без това ниската степен на доверие и уважение от страна на обществото към държавните институции, част от които са и правоохранителните органи.

С оглед на наскоро отминалите масови протести и непресекващите призиви за нови такива, подобна проява на неуважение към институциите от страна на представител на самите тези институции, може само и единствено да окуражи недоволството на гражданите да се излее в още по-крайни форми в най-близко бъдеще. Знам, че наскоро обявих, че ще поискам имунитета на г-н Цветан Цветанов, но с оглед на създалата се ситуация  смятам, че непосредствената заплаха изразяваща се в невменяемостта на г-н Сидеров е с приоритет, тъй като възможността на г-н Цветанов да нанася вреди на държавата е поне засега ограничена.

  Със своите действия невменяемият Сидеров руши устоите на държавата и нейните институции и ако това бъде отминато безмълвно, последствията ще бъдат пагубни не само за Вас, но и за обществото като цяло. Прилагаме към искането си и запис с действията на г-н Сидеров, за да може сами да се убедите в явните признаци на отклонения от нормалното психическо състояние, изразяващи се в членоразделни крясъци свеждащи се до многократно повтаряне на едни и същи думи и изрази. Уверявам ви, че преди да депозирам искането си в канцеларията на Народното събрание съм провел консултации с най-добрите български психиатри, които все още не са избягали зад граница и които ме увериха, че въпросното държание е явно доказателство за задълбочаваща се психическа нестабилност. Според тях, ако г-н Сидеров се остави без лечение, неговите изблици на неуравновесеност може да прераснат в изстъпления от рода на масовите стрелби в САЩ и нищо чудно някой ден да замръкнем с намален насилствено състав на парламента.

Призовавам ви в името на здравия разум да кажете “Да на нормалността” и да свалите имунитета на г-н Сидеров, което било от полза не само за него, но и за обществото ни.

 С уважение: Главен прокурор на Република България – Сотир Цацаров”

neverojatno.wordpress.com

Парламентът построен върху цигански стан

.

Image_2001536_126Циганията, която е традиционна за българския парламентаризъм, има своите исторически корени. Ковачницата на закони е построена върху ромски стан в покрайнините на някогашна София.

“Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, пише Иван Вазов през 1905 г.

Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменната постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. “Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.

Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими.

Поставени са кресла за около 120 души.

Имало галерия за правостоящи и друга специално за жени. “Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно – масата на министрите, наляво – дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба – дворцовата ложа и ложата за чиновниците”, описва интериора Константин Иречек.

Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.

На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”

Байрачетата ориентират чужденеца. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва той. Скоро обаче Иречек разбира, че не е бил далеч от първото си впечатление. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че в камарата се въдят кокошки. През деня пернатите щъкали около Народното събрание, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

На 23 февруари 1880 г. видният историк хроникира: “Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова – Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полюлея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т. н.”

Д-р Димитър Моллов е пионер на родното здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек – на българската стенография. Никола Тъпчилещов пък е търговец и благодетел. Като вижда куришките, той почва да кърши ръце и простенва: “Какво обезчестение на това свято място!”

Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. “Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли”, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров.

Парламентът курник изгаря на 1 февруари 1882 г.

Огънят избухва след представление на “Иванко” и гълта над 80 000 франка.

Очевидецът Иречек документира грозното събитие: “Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда, строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.”

Останали без покрив, депутатите заседават в Мъжката гимназия и в столовата на Военното училище. Тук сред уханието на армейска чорба гласуват важни закони за устройството на младото княжество.

Най-сетне министърът на обществените сгради Тодор Икономов се запретва да уреди народното представителство с приличен подслон.

Министърът оглежда града, търси най-подходящото място за върховен законодателен орган и закономерно избира циганския стан. Това живописно пространство от 3723 квадратни метра е дарено на депутатите от Софийското градско общинско управление.

Обявен е конкурс, спечелен от виенския архитект с български произход Константин Йованович. Той старателно заляга над чертежите.

Решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Строежът е изпълнен от италиански майстори.

Като идва време да си вземе хонорара, Константин Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков.

И ето, че Драган Цанков започва да се цигани за парите.

Той гледа договора и не вярва на очите си. Там е записано, че архитектът трябва да получи 6000 лева плата. “Слушай, чоджум, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева? – задава реторичен въпрос премиерът. – Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса до такова богатство!”

Я слушай, момчето ми – казва бащински дядо Цанков, – вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му.”

Народното събрание тържествено отваря двери на 25 ноември 1884 г.

Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в ковачницата на закони.

Вестник “Средец” документира събитието за грядущите поколения: “После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска.

Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa (обратното) – веселбата подбуди и разпали патриотизма.”

Бомба удря западното крило

В истински празник се превръща парламентарното заседание на 13 декември 1941 г. Този ден Народното събрание научава вестта, че България е обявила война на Англия и Съединените американски щати.

Image_2001538_128

С мощно “Ура!” и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват историческото събитие. После вдигат гора от ръце и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

Според министър-председателя Богдан Филов войната е символична. “Те такова животно нема!”, опонират му мъдрите шопи. Съюзниците са на тяхно мнение и се стягат да докажат, че символизмът и милитаризмът са взаимноизключващи се понятия. Започват да ни бомбардират.

Отначало атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но някак си са търпими. Страшното иде през 1944 г. с масираните бомбардировки. Англо-американците сеят смърт над София, Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и много други населени места.

Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и западното крило на Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември 1941 г.

 

РОСЕН ТАХОВ        24chasa.bg

АМЕРИКАНСКАТА НАУКА ПРИЗНА: НАЙ-ДРЕВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ В ЕВРОПА Е ПРОЦЪФТЯЛА НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.

.

bylgarska-izlojba-gostuva-na-cheshki-zamyk-91283Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.

фалосСъщо така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ следното: „Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита“.

Свидетелство за това са експонатите – златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.

НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТАОт селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.

Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.

Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са ХОТНИЦАбили считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

ydara.com

Легендарна рецепта за вечна младост

.

reWalls.com-56431Тя е написана върху глинени плочи отпреди 4-5 хиляди години пр. Хр., открити в Тибет от експедиция на ЮНЕСКО

 През 1971 г. при експедиция на ЮНЕСКО в руините на един манастир в Тибет е открита рецепта за хомеопатично подмладяващо средство. На глинени таблички от преди 4-5 хиляди години преди нашата ера учените са успели да разгадаят нейното съдържание и предназначение.

Така станало ясно, че чудодейното лечебно средство изчиства от организма излишните мазнини, подобрява обмяната на веществата, прави кръвоносните съдове по-еластични, засилва зрението, лекува хипертония, инфаркти, миокардити, стенокардия, склероза, гастрит, язва и др., стопява тумори и какво ли още не. С две думи успява да пречисти целия организъм, да подобри неговата функционалност и да го подмлади.
Рецептата е преведена на много езици и е адаптирана към изискванията на днешната медицина. Приготвянето й е много лесно и елементарно.

Почиства се много добре 350 грама чесън. Скилидките се нарязват на дребно и се стриват в хаванче (дървено или порцеланово). Вземат се 200 г от тази маса, но от дъното, където е най-богата на сок от чесъна, и се поставят в добре измит и хубаво подсушен стъклен съд с добра запушалка. Чесновата каша се залива с 200 г чист спирт 96% (етилов алкохол). Съдът се затваря плътно и се оставя в тъмно и прохладно място за 10 дни. След това съдържанието му се прецежда и след като престои още два дни започва приемът на така получената тинктура.

timthumb.php

Тя се пие с прясно мляко със стайна температура, като в 50 г от него (или 1/4 водна чаша) по специална схема се слагат определен брой капки от чесновия еликсир. Приема се три пъти на ден, 20 минути преди хранене.
За удобство на читателите публикуваме таблица със схемата на приема.
Забележка: Курсът на лечение с така наречените „Тибетски капки на живота“ може да се повтори след не по-малко от 5-6 години.

znanie.eu

Налудничаво

.

thumb296x233След изборите положението е налудничаво. Политическата логика не е като формалната, но все пак е добре, когато поне има близки отношения с нея. Но когато съвсем няма, абсурдът е гарантиран. Не че не сме свикнали да живеем с абсурдите, ама все пак.

Окончателни резултати все още няма, но е ясно едно. ГЕРБ печели изборите. Добри, лоши – за кандидатите на партията са гласували над 1 милион българи и никоя друга политическа сила не може да се похвали с това. Логиката, нормалната логика изисква, щом първата партия не може да състави сама правителство, поне да бъде представена по някакъв начин в управлението. Понеже има 1 милион гласа зад себе си.

Българската логика говори друго.

И от Изток, и от Запад, и от официални български институции, и блуждаещи коментатори пред очите на всички българи и на целия свят бутат съставянето на правителство към модел, който да изключи победилата партия и съответно 1 милион българи от представителство в изпълнителната власт.

Защо?

Да не би избирателите на Бойко Борисов да са по-долно качество от тези на Станишев? Или на Местан? Или на Сидеров? Пък тези на Меглена Кунева сигурно са по-горно, понеже Станишев вече ги кани в управлението. Няма значение, че партията не е минала бариерата.

А всички вкупом се надпреварват да обясняват, че час по-скоро трябва да имаме правителство, понеже… Понеже щяло да падне небето.

Че ние си имаме правителство. То е излъчено от президента на републиката и си е абсолютно легитимно. Между другото, да не забравяме, за Росен Плевнелиев са гласували повече българи, отколкото за БСП и ДПС на тези избори, взети заедно.

Независимо дали харесваме или не ГЕРБ, правилата на демокрацията са такива: гласува се и който има повече гласове, той управлява. Сега гледаме някаква друга демокрация. Тя априорно изключва от играта победилата партия и нейните избиратели.

За добро или зло избирателите не дадоха категоричен отговор на въпроса за властта. Вижда се, че който и да състави правителство, ще трябва да направи много големи компромиси, да сключи сделки, а някои по-умни хора направо съветват Станишев и Местан да си купят недостигащата бройка депутати.

При това положение и логиката, и демокрацията изискват едно: нови избори, които – дай, Боже – да излъчат резултат, който не развихря в такава степен въображението на комбинаторите.

Ако хората искаха да ги управляват Станишев и Местан, щяха да си го кажат.

Нови избори не са слабост. А сила. Начин да не се плетат интриги зад гърба на избирателите.

Но май не влиза в плановете. Ще ни управляват точно комбинаторите.

Яка ни душа.

ekipnews.com

Стандартизиране на човешката мисъл

.

37059_630343836979835_1483992520_nСливането на медийните компании през последните десетилетия е създала една олигархия от медийни конгломерати. Телевизионните сериали, които следим, музиката, която слушаме, филмите, които гледаме, и вестниците, които четем, се създават от общо няколко корпорации. Собствениците на тези конгломерати са в близки отношения със световния елит по един или друг начин. Притежавайки всички възможни средства за достигане до масите, тези конгломерати имат властта да създават в човешките представи една-единствена и съгласувана картина на света, водеща до “уеднаквяването (стандартизирането) на човешката мисъл”.

Дори движенията и стиловете, смятани за коренно различни от останалите, в действителност се оказват разклонения на общоприетото мислене. Масмедиите произвеждат своите собствени противници, които определено изглеждат като такива, но са само част от установения ред и изобщо не поставят този ред под въпрос. Артисти, творби и идеи, които не се вписват в общоприетото мислене, безпощадно биват отхвърляни и пренебрегвани от конгломератите, което практически ги кара да изчезнат и от общественото съзнание. Както и да е – идеите, които са оценени като стойностни и желателни да бъдат приети от обществото, майсторски се продават на широките маси, докато се превърнат в ясни от само себе си (неоспорвани) норми.

37059_630343836979835_1483992520_n1 KopieПрез 1939-1940 г. Чикагският университет е бил домакин на поредица от семинари в областта на комуникациите. Те са били спонсорирани от фондация “Рокфелер” и са били с участието на най-изявените учени в областта на комуникациите и социологическите изследвания. Един от тях е и Харолд Ласуел – водещ американски политолог и комуникационен теоретик, който е специалист в анализирането на пропагандни методи. И той е бил на мнение, че демокрацията – правителство, управлявано от хората – не би могла да остане стабилна, ако няма експертен елит, който да оформя и да обработва общественото мнение чрез пропаганда. В неговата “Енциклопедия на социалните науки” Ласуел обяснява, че когато елитът не разполага със съоветните реквизити на силата, за да въдвори подчинение, тогава на социалните мениджъри им се налага да се обърнат към “една напълно нова техника на контрол, най-вече чрез пропаганда”. Той добавя и обичайната обосновка – ние трябва да отчетем “невежеството и глупостта на масите и да не се поддаваме на демократичната догматика за това как хората най-добре преценявали собствените си интереси”.

Ласуел обширно е изучавал как се анализа съдържанието, за да разбере ефективността на различните типове пропаганда. В своето есе “Съдържания на комуникацията” той обяснява, че за да се разбере смисълът на едно съобщение (напр. филм, реч, книга и т. н.), трябва да се вземе предвид честотата, с която определени символи се показват в него, посоката, в която тези символи се опитват да насочат мнението на публиката, а също и интензивността на използваните символи. Ласуел е известен и с модела си за анализ на медиите, базиран на формулата:

Кой (казва) Какво (на) Кого (по) Какъв канал (с) Какъв ефект.

С този модел Ласуел показва, че за да се анализира подобаващо един медиен продукт, трябва да се види кой е създал продукта (хората, поръчали създаването му), към кого е насочен този продукт (публиката, в която се цели) и какви са били желаните ефекти на този продукт (да информира, да убеди, да продаде и т.н.) върху публиката.

37059_630343836979835_1483992520_n2 Kopie Едуард Бърнайс е смятан за “бащата на обществените връзки” (и на рекламата – бел. Стопанина) и е използвал концепции, разработени от чичо му Зигмунд Фройд, за да манипулира обществеността чрез подсъзнанието. Той е споделял възгледа на Липман за общото население, намирайки го за нерационално и подвластно на “стадния инстинкт”. По негово мнение масите трябвало да бъдат манипулирани от едно невидимо правителство, за да бъде осигурено оцеляването на демокрацията.

“Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мненията на масите е важен елемент на демократичното общество. Тези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, представляват невидимото правителство, което има истинската ръководна власт в нашата страна.Ние сме управлявани, нашите мозъци – обработвани, нашите вкусове – формирани, нашите идеи – вменявани, най-вече от хора, за които никога не сме чували. Това е логическа последица от начина, по който нашето демократично общество е организирано. Огромни бройки човешки същества трябва да си сътрудничат по този начин, ако ще живеят заедно в едно гладко функциониращо общество.

Нашите невидими управители в много от случаите дори не знаят кои са техните сподвижници от вътрешния кабинет.” – Едуард Бърнайс, “Пропаганда“

Новаторските маркетингови кампании на Бърнайс промениха из основи функционирането на американското общество. Той фактически изгради “консуматорското” отношение, като създаде една култура, в която американците вече купуваха за удоволствие, а не за оцеляване. По тази причина сп. Life го класира между 100-те най-влиятелни американци на 20-и век.

walter-lippmann-big KopieУолтър Липман, американски интелектуалец, писател и два пъти награждаван с наградата Пулицър, издаде една от първите творби, посветени на използването на масмедията в Америка. В книгата си “Обществено мнение” (Public Opinion, 1922) Липман сравнява човешките маси с “огромен звяр” и с “объркано стадо”, което има нужда да бъде ръководено от управляваща класа. Той описва управляващия елит като “специализирана класа, интересите на която са наднационални.“ Тази класа е съставена от експерти, специалисти и бюрократи. Според Липман експертите, често наричани “елит”, са тези, благодарение на които се заобикаля/преодолява главният недостатък на демокрацията, а именно абсурдният идеал за “гражданина, който е компетентен по всички въпроси”. Хаотичното и шумно “объркано стадо” има своята функция – да бъде “заинтересован зрител на действията”, тоест да не бъде участник в тях. Участието е задължение на “отговорния човек”, какъвто обикновеният гражданин не е.

Ролята на масмедиите и пропагандата е на инструменти, които елитът трябва да използва, за да управлява обществеността, без да прибягва до физическа принуда. Една от важните идеи, представени от Липман, е “скалъпването на съгласие”, което, обяснено накратко, е манипулирането на общественото мнение по такъв начин, че да бъдат приемани плановете на елита. Изразеното от Липман становище е, че обикновеното население не е квалифицирано да разсъждава и да взима решения по важни проблеми. Затова е важно елитът да решава “в своя полза” и след това да прокарва решенията си сред масите.

“Това, че фабрикуването на съгласие като техника подлежи на голямо усъвършенстване, смятам, никой не може да го отрече. Процесът, при който възниква общественото мнение, определено е не по-малко сложен от описаното в настоящите страници, а възможностите за манипулация, откриващи се пред всеки, който разбира процеса, са лесно достъпни. В резултат на психологическите изследвания, съчетани със съвременните средства за комуникация, практикуването на демокрацията достигна своята повратна точка. Свидетели сме на една революция, безкрайно по-значителна от която и да било смяна на икономическата власт. Под силата на пропагандата, не само в злокобния смисъл на думата, старите постоянни величини на нашето мислене се превърнаха в променливи. Вече не е възможно например да се вярва на старата догма на демокрацията: че знанието, необходимо за управлението на човешките дела, възниква спонтанно в човешкото сърце. Там, където изхождаме от тази догма, ние се самозаблуждаваме и ставаме жертва на данни, които не можем да проверим. Доказано е, че не можем да разчитаме на интуицията, съвестта и на произволните мнения на този или онзи, ако искаме да контролираме света за в бъдеще.“ – Уолтър Липман, “Обществено мнение”

Може би е важно да се спомене, че Липман е един от основателите на Съвета за чуждестранни връзки (CFR), най-влиятелния ръководител на международната политика в глобален мащаб. Този факт би трябвало да дава представа за умствената нагласа на елита, що се отнася до оползотворяването на медиите.

“Политическата и икономическата власт в Съединените щати са концентрирани в ръцете на “управляващ елит”, който контролира повечето от намиращите се в Щатите мултинационални корпорации, главните комуникационни медии, повечето влиятелни фондации, главните частни университети и голяма част от обществените организации. Основан през 1921-а, Съветът за чуждестранни връзки е ключовият мост между големите корпорации и федералното правителство. Наричан е още “училище за държавници” и е близо до това, което Чарлс Райт Милс нарича Властнически елит – група хора със сходни интереси и възгледи, оформящи събитията от неуязвими позиции зад (кулисите на) сцената. Създаването на ООН беше проект на Съвета, както това важи още за Международния валутен фонд и Световната банка.” – Стив Джейкъбсън, “Мисловен контрол в Съединените щати” (Mind Control in the United States)

Някои от настоящите членове на CFR включват Дейвид Рокфелер, Дик Чейни, Барак Обама, Хилъри Клинтън, известният църковен проповедник Рик Уорън и изпълнителните директори на големи корпорации като CBS, Nike, Coca-Cola и Visa.

Що се отнася до пропагандата, първите защитници на повсевместната грамотност и свободната преса си представяха само две алтернативи: пропагандираното или е истина, или е лъжа. Те не можеха да предвидят това, което фактически се случи предимно в нашите западни капиталистически демокрации. Разви се огромна масова комуникационна индустрия, загрижена не за това кое вярно или лъжовно, а за недействителните събития – тези, които в една или друга степен нямат никакво значение. С други думи, те (първите идеалисти) не включиха в сметките си неутолимия апетит на човечеството към нещата, които отклоняват вниманието (от същественото). – Oлдъс Хъксли

Тези факти са били посочени като заплаха за човешката свобода през 30-те години на миналия век от мислители на Франкфуртската школа като Теодор Адорно и Хърбърт Маркюз. Те са изложили три главни проблема на културната индустрия.

Индустрията може:

1. да принизи човешките същества до положението на една биомаса, като възпрепятства развитието на самостоятелни индивиди, способни да взимат разумни решения;

2. да измести естествения импулс към самостоятелност и самоосъзнаване чрез удобния мързел на конформизма и пасивността (безделието);

3. да утвърди идеята, че хората всъщност искат да избягат от абсурдния и жесток свят, в който живеят, като се изгубят в едно хипнотично състояние на самозадоволеност.

Идеята за бягството е дори още по-основателна днес при възхода на онлайн видеоигрите, 3D филмите и системите за домашно кино. Масите, непрекъснато търсещи последния връх в развлекателните технологии, закупуват скъпи продукти, които само най-големите медийни корпорации в света могат да си позволят да произвеждат. Тези продукти съдържат внимателно пресметнати съобщения и символи, които ни повече, ни по-малко са една пропаганда. Обществеността е дресирана да ОБИЧА тази пропаганда до такава степен, че е готова да харчи трудно спечелените си пари, за да бъде изложена на пропагандата. Пропагандата (използвана в политическия, културния и търговския смисъл) отдавна не е принудителната и авторитарна форма на комуникация, която намираме при диктаторските режими – тя е станала синоним на развлеченията и удоволствията.

37059_630343836979835_1483992520_n4 KopieКарл Юнг е основателят на аналитичната психология (също известна като психология на Юнг), която набляга на разбирането на психиката чрез изследване на сънищата, изкуството, митологиите, религията, символите и философията. Швейцарският терапевт е източникът на много от психологическите схващания, използвани днес – такива като архетип, комплекс, персона, екстровертност/интровертност и синхронизъм. Той в изключитено голяма степен е бил повлиян от окултното обкръжение в семейството си. Карл Густав, неговият прадядо, е бил деен свободен масон (бил е Велик майстор), а Юнг е открил и че някои от другите му предци са били розенкройцери. Това би могло да обясни неговия голям интерес към източната и западната философия, алхимията, астрологията и символизма. Една от най-важните му (и недоразбрани) идеи е била тази за колективното несъзнателно.

“Моята теза е следната: В добавка към нашето непосредствено съзнание, което има изцяло лична природа и което ние смятаме за единствената емпирично измерима психика (въпреки че пришиваме към него личното несъзнателно като прибавка), съществува и втора психическа система от колективна, универсална и безличностна природа, която е еднаква при всички индивиди. Това колективно несъзнателно не се развива по индивидуален път, а се наследява. То се състои от предварително зададени форми, архетипите, които могат да бъдат осъзнати едва в последствие и които дават определени форми на някои от психологическите съдържания.” – Карл Юнг, “The Concept of the Collective Unconscious”

Колективното несъзнателно се проявява чрез съществуването на подобни символи и митилогични фигури в различните цивилизации. Архетипните символи, изглежда, са вградени в нашето колективно несъзнателно и когато сме изложени на влиянието им, ние демонстрираме естествено влечение и увлечение към тях. Затова окултните символи могат да упражнят голямо въздействие върху хората, независимо от това, че повечето хора никога не са били въвеждани в тяхното езотерично значение. Мислители в областта на масмедиити като Едуард Бърнайс са намерили в тази концепция чудесен начин за манипулиране на личното и колективното несъзнателно на обществеността.

  ANONYMOUS BULGARIA