Жизнена енергия

.

chinese_acupressure_therapy1efb81e245fa881e8798Различните култури са дали различни имена на тази енергия. В Индия се нарича прана, в Китай чи или ци; в Япония ки, а в Тайланд лом, което преведено означава вятър. Тази енергия може да бъде дефинирана като живителна сила. Тя се акумулира от въздуха, който дишаме и храната, която ядем и се движи по невидими пътища в човешкото тяло. В Тайланд тези пътища се наричат сен; в Индия-нади; в Китай и Япония меридиани или канали.
В Китай има поговорка, която гласи: „Ако лекарят не познава каналите, той много лесно ще допусне грешка. „В резултат на различни наблюдения лекарите в древността са открили цяла система от напречни, надлъжни, кръгообразни, големи и малки, дълбоки и повърхностни канали, по които безспирно циркулира енергия, която захранва целия организъм като осигурява нормалната жизнена дейност, прониква в организма отвън от повърхността на тялото, достига до най-дълбоките му части и се връща обратно навън. Енергийните канали представляват една сложна разклонена система, която отразява патологията на организма при заболяване и активно поема всичко от околната среда.
Концепцията за каналите или меридианите, която на китайски се нарича Дзин-луо, се явява съставна част на традиционната източна медицина. Меридианите-това са канали или пътища, по които циркулира жизнената енергия Ци. Голяма част от каналите не са прави, а криволичат и се свързват с други меридиани. Всеки един от основните 12 канала има многобройни разклонения. Т.е. това е една сложна система, която е невидима за окото.
Интересен е фактът, че системата от енергийни канали е била открита още преди новата ера. Най-ранните писмени източници датират от 2 в.пр.н.е.. Как е открита тази система в основата на която лежи структура, която е невидима? Най-разпространената теория е, че тя това е станало случайно. Хората установили, че при случайно убождане се проявява лечебен ефект.Но ако се замислим, на практика това е невъзможно. Вероятността да бъде открита една точка, която е разположена по средата на тялото е 1 : 320 000, а за тази, която е разположена симетрично – 1 : 160.000. За откриването на всички 361 точки по метода на случайното убождане са необходими около 40.000.000 проби…
earacuА по какъв начин са открити каналите, където са разположени тези акупунктурни точки?
Изказват се предположения, че това е станало възможно като резултат от вътрешни видения по време на медитация или упражнения. Но и това няма как да бъде доказано.
Съвременната Западна медицина е настроена скептично към теорията за енергийните канали, затова също прави различни опити, за да провери дали те са реални. През 50-те години на миналия век е било открито, че в акупунктурните точки електрическото съпротивление е по-ниско. По-късно този факт е бил потвърден от множество научни трудове, които се базират на опити правени с най-модерната съществуваща техника. Величината на съпротивление в акупунктурните точки варира от 5 до 50 KW, докато в другите участъци на тялото тя е равна на 0,5 до 3 MW. Потвърждение на този факт е един цитат от книгата „Лин Шу“, която е писана преди 2000 години. Цитатът гласи: „Това, което наричаме акупунктурни точки, се намира на места, където нито кожата, нито мускулите, нито костите възпрепятстват движението на енергията Ци навътре и навън. „С други думи- това са места с понижено съпротивление на енергията. В човешкото тяло съществуват 12 двойки основни канали, които съответстват на органите, 2 единични меридиана, 15 вторични и 8 „чудесни“. По тези канали са разположени биологически активни точки, които са като регулатори на потока на енергията.Най-използваните точки са общо 365 на брой.
Меридианите са входът, от където болестите навлизат в организма, разпространяват се от повърхността навътре и отвътре навън, когато болестта се лекува. По всеки меридиан съществуват биоактивни точки и въздействайки върху тях е възможно да се възстанови правилния поток.
Жизнената енергия прави един пълен цикъл в рамките на едно денонощие. Часът в който енергията минава по определен канал, се характеризира с максималната активност на органа и функцията му, на който съответства меридиана. Цялата натрупана енергия в тези часове се съсредоточава в противоположния канал.
Жизнената енергия циркулира в строго определена последователност, преминавайки от един канал в друг в течение на денонощие. Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа,тънките черва между 13 и 15 часа,пикочния мехур от 15 до 17 ч., бъбреците – от 17 до 19 ч., перикарда – от 19 до 21 ч., тройния нагревател от 21 до 23 ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3 ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.
Може да се разгледа циркулацията на енергията и от друг аспект-от гледна точка на теорията за Ин и Ян.
812 двойки канали, които са разположени от двете части на тялото, се разделят на 6 ински и 6 янски. Според теорията за Ин и Ян Ян-това е Небето, Ин-Земята, а човекът се нимар посредата. Горната част на човешкото тяло се отнася към Ян, а долната-към Ин. Как се движи енергията в съответствие с Ин и Ян? Според древния „Трактат по акупунктура“: „Трите канала Ян на ръцете и на краката се издигат нагоре към главата, а от главата се спускат към краката. Трите канала Ин от областта на краката се качват нагоре към гърдите и от там се спускат по ръцете. Субстанцията Ин се качва, а Ян се спуска. „Ако трябва да обясним този цитат, то можем да направим следните изводи:
От 6-те янски меридиана три минават по протежението на краката и 3 по ръцете или по-точно три канала от ръцете се качват нагоре към главата, а от главата 3 се спускат надолу към краката. От своя страна 3-те ински канала от краката се качват към гръдния кош (нито един от тях не се качва към главата, където се концентрира Ян енергия) и 3 от гръдния кош слизат към ръцете.
По такъв начин се постига правилно регулиране на Ин и Ян в организма. От горе от Слънцето получаваме янска енергия и тя се спуска надолу затопляйки Ин, която ни дава Земята. Ин се качва от долу нагоре и охлажда горещата Ян.
Трудно е да си представим такава абстрактна система, но тя е факт. Въздействайки посредством игло-убождане или натиск на определени биоактивни точки по меридианите е възможно лечението на различни заболявания. Всъщност основната цел е да се възстанови баланса на енергията в организма. Болестта се появява, защото някъде в потока на циркулацията на енергията настъпва дисбаланс.

От Мрежата

ДАЛАВЕРАТА „БЪЛГАРСКА ПРИВАТИЗАЦИЯ“ И ЗАЩО НЕ СТАНАХМЕ ШВЕЙЦАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ?

.

76385_1533154607198_1184776203_31247006_6136148_nЗа да се види истината за българската приватизация след 1989 г насам, тя непременно трябва да се разгледа на фона на извършената по същото време приватизация на държавни активи в развитите западноевропейски страни и демокрации.

Когато България започна да приватизира, в същото време приватизираше и цяла западна Европа, тъй като до края на 80-те години западноевропейските страни строяха също „държавен социализиран капитализъм“( Кейнесиянизъм) и имаха 70% държавно притежавана и управлявана икономика. Те приватизираха 30-40% от държавната активи на незначителни отрасли на икономиката си предимно в търговията и услугите , а стратегически отрасли като енергетика, телекомуникации, транспорт и др., които бяха и приоритетни и печеливши отрасли не се пипнаха, понеже те се явяваха неразделна част от икономическата структура на техните социални държави, носещи приходи за развитие на тяхната държавна и насочена еднакво към всеки гражданин социалната сфера.

Тук ще отворя една скоба за да кажа, че западноевропейските страни направиха и самите те я отчитат сега като огромна грешка, че приватизираха държавния си преди 1989 г банков сектор, като по този начин отвориха вратите за навлизане в Европа на американския неолиберализъм, който донесе световната финансова криза 2007 именно чрез частните банки.

Първите приватизатори на България станаха Карлович Луканов и Иван Костов, последвалите ги станаха тяхно копие и по дух и тяло.

Западноевропейците извършиха приватизацията си без „експериментите“ на Карлович Луканов и без „експерти ала гарде Костов“, а прозрачно и през местната фондова борса. Изкараха предприятия на борсата, видя им се цената и тя стана базовата цена.

Нищо подобно не се случи в България. Карлович Луканов пръв започна да приватизира на базата на едно постановление №56 на Политбюро от 1986 г. в което се казваше с едно изречение“да се трансформира държавната собственост в частна“ . Първо той си приватизира българския външен дълг създаден между 1985-89 г. като половината от 9 милиардния външен дълг изчезна в неизвестна посока. След това в първото правителство на Луканов „изчезна“ за една нощ външния валутен резерв и златия запас на държавата, които до сега продължават да са в обръщение, перат и препират, а народът ни гальовно ги нарича“черните куфарчета“.

След 1990 г Карлович Луканов подари най-тлъстите парчета от българската икономика на „свои и мои“ хора от последния елит на БКП и оглавения от него кръг „Монтерей“ и същите станаха създатели на чисто нова партия -БСП, нямаща нищо общо идеологически с БКП ,но хитро я писаха за наследник на БКП за да набарат огромната материална база и приватизират цялата българска икономика за себе си.

Костов пък направи „закон за приватизацията“ с измишльотина“експерти“ и ги пращаше по лична преценка( и негова) да оценяват предприятията. Костовите „експерти“ бяха в същото време и държавни служители, но Костов така и не направи антикорупционен закон за държавния служител( и продължа до сега да няма), така нашите държавни служители се писаха извънземни, неприкосновени, съда да не ги лови и да изпълняват само нарежданията на Командира.

Нямаше и работеща съдебна система, нито финансово и друго разузнаване да спира прането на парите и движението на мръсни капитали отвън вътре и обратно( и сега продължава да няма). За това “ Мистър 10% “ ( бог да го прости) се развихри и докара най- големите мошеници- инвеститори от вън и от вътре- само тези, които можеха да пускат добри рушвети за джоба на елита и които вече две десетилетия експлоатират, доят и подстригват българския народ и прибират неговите национални богатства само в своя джоб и за джоба на извънредно корумпирания и престъпен български политически елит от прехода. При това Костов и сие легализираха мръсните парите на мутренските силови групировки като им дадоха плажовете на Българското Черноморие на концесия, така легализираха бизнеса им и ги направиха „новите бизнесмени на България“.

БСП пък остави съдебната система в новата конституция от 1990 г да стои под политическа шапка по почина на старата тоталитарна държава и така я направиха играчка в ръцете на всяка управляваща политическа партия за изпълнение на нейните политически поръчки, напълно импотентна и неработеща.

А Костов като дойде на власт използва именно това, да подмени целия кадър в администрацията и съдебната система с „мои и свои“ хора ,за да извърши необезпокояващо приватизацията си.

Lukanov-i-Lilov25
Карлович Луканов предвидливо с идеолога на БСП-Александър Лилов унищожиха най важните отдели в старата ДС- националното разузнаване и финансовата полиция, така отвориха пътя на БСП и СДС за заграбване на собствеността и разпродаването на България.

Костов приватизира също на „мои и свои хора“ за 1 лев икономика на стойност 130 милиарда за едва 3 милиарда от които в държавната хазна влязоха само 1,7 милиарда и дори откраднатия през прехода пенсионен фонд не успяха да напълнят.

„Приватизационите маниери „на Карлович Луканов и Иван Костов бяха възприети от последвалите след тях управления на НДСВ – партия издънка на БСП и представляваща изнесените крадени капитали от лукановата номенклатура в Лондонските банки.

“ Тройната коалиция „начело с БСП продължи далаверата „приватизация“ в същия дух.

А най-новата партия също издънка на БСП-ГЕРБ довърши окончателно приватизационните далавери на предишните като изтупа също за „мои и свои хора“ последните прашинки от брашнен чувал „България“- пристанища, пътища, НОИ и социална система, еврофондове, обществени поръчки, последите останали спестявания, въздух и небе на българския народ.

За това не случайно народът ни нарече прехода ни „мутренски“, приватизацията „бандитска“, новия икономически модел на България „мутренско- приватизационен“.

Западноевропейските страни извършиха приватизацията си с железните принципи и мисленето на техния демократичен модел „реалната демокрация“- АНТИКОРУПЦИЯ, НАРОДОВЛАСТИЕ и ДЕЙСТВИЕ САМО В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, която изисква да се приватизира само в името на държавния и обществен интерес и да не се нанася ущърб на държавата с нито с цент. Принципите на реалната демокрация са вградени в правовата им държава, с тях се спира и минимизира корупцията и създава се некорумпиран и непродажен политически елит, който работи само за държавните и обществени интереси и спира враговете на нацията още на границата. За това западноевропейските страни не загубиха нито цент държавна пара от приватизациите си, даже има страни като Финландия, които за последните 25 години си вдигнаха 12 пъти БВП и от най бедни се превърнаха в най богати. Те са лицето на развитата „европейска реална демокрация“, за която ще разкажа в отделен анализ.

България тръгна да прави приватизация не познаваща нито едно от правилата на западноевропейската реална демокрация и правова държава, при това с роден извънредно корумпиран и продажен политически елит, не познаващ и не използваш един от лостовете на демокрацията, макар всички партии в България да сложиха думата“демокрация“ в името на партията си. За огромна жалост, българинът продължава да не разбира“що е демокрация в 21 век“, да не може да направлява живота си с нейните с нейните лостове и мислене.
А развитата демокрация и демократичното мислене на обществото са неговата имунна система и щита срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата. Колкото едно общество е с по-развита демокрация, с липса на корупция във висшите етажи на властта, толкова е по богато и проспериращо- парите на данъкоплатците до цент отиват за развитие на икономиката, социалните услуги, раждат нови работни места, вдигат постоянно жизнения стандарт на нацията, пълнят джобовете на гражданите, създават силна държава еднакво закриляща и помагаща на своите граждани равнопоставено, осигуряват добър обществен ред, сигурен живот и достойни старини за всеки.

„Приватизацията“ като начин за раздържавяване на собствеността, първите ни ръководители от БСП и СДС обявиха за „задължителна“, защото същите направиха „Плана Ран Ът“ и с него под мъдрите съвети на Рейгън внесоха в България американския неолиберален икономически и обществен модел, който изисква собствеността в икономиката на държавата да бъда 100% частна и социалната система също да бъде в частни ръце.

С неолиберализма бе сменен целия обществен модел на България, от „социална държава“ тя бе превърната в „частна държава“, собственост на шепа нови капиталисти, придобили богатствата си използвайки властта в ръцете си с пладнешко ограбване на обществото. За извършване на тази кардинална промяна на обществената система нашите „политици демократи“ не пожелаха да питат народа си с нито една форма на пряката демокрация.

Поведението на Карлович Луканов, Костов, „царю честити“, Станишев, Първанов, Бойко Борисов и останалите преди и след тях български политици от бандитския ни преход са лицето на „неразвитата българска демокрация“, която доведе до унищожението на икономиката и държавата ни през прехода, над 3,5 милиона човешки ресурси и извършване в България на най-големия геноцид в най новата следвоенна история на Европа.

Давам ви един от стотиците хиляди примери за мащабно корупционна приватиазционна сделка, нанесла огромен ущърб на държавата и икономиката и за която ще страдат две поколения българи. ДИмукрЯтът Иван Костов приватизира единственото по рода си стратегическо предприятие на българската икономика „Нефтохим“, без да си помисли въобще за държавния и обществен интерес, а мислеше само за своя и на „мистър 10%“ интереси. Не стига, че „Нефтохим“ бе продаден за жалките 81 милиона лева, но тази продажба нанеси огромни щети на държавата и икономиката ни. „Нефтохим“ попадна в руски ръце и Русия чрез него захвана цялата икономика на държавата ни. С „Лукойл“ Русия си внесе държавния олигархичен – политически модел и започна да произвежда на българска територия олигарси, направи от един правешки селянин олигарх, чийто баща бе от кръга на Луканов-Путин и който за една петилетка смъкна кожите на българските потребители и направи лично богатство от 350 милиона. Същият олигарх, чрез определяне цените на горивата държи настоящето и бъдещето на цялата българска икономика и живота и бъдещето на всеки български гражданин.

Никой западноевропейски политик-демократ няма да посмее да извърши такава приватизационна сделка като „Нефтохим“ с нанасяне огромен ущърб на държавата и обществото и, никой няма да му позволи там това, там ще окачествят поведението му за престъпление и корупция от голям мащаб и държавника, генерирал я ще бъде изправен пред съд, конфискуван до дупка и ще завърши живота си зад решетките.

ДИмУкрЯтът Луканов бе убит безславно и не по „идеологически съображения“, а по икономически. Предполагам, че това стана от ръката но „свой“, на който не бяха удовлетворени „бизнес желанията“ за достатъчен пай от икономическата трапеза на България.
А„дИмУкрЯтът Костов“ продължава да не осъзнава какви щети е нанесъл на държавата, продължава да стои в БГ -Парламент, защото и другите в него са същите- всички там заедно с Костов унищожиха държавата през прехода, те го пазят и се крепят взаимно, за това Костов продължава да е сербез от трибуната на НС да „поучава“ другите.

.7854-1601-kevork_960_539

 .

В правовите и демократични държава първа отговорност за подобни дълбоко престъпни деяния, каквито българските партии извършиха през прехода с ликвидиране на икономика и държавата ни и над 3,5 милиона човешки ресурси се носят единствено от партиите и техните държавници. Държавниците с техните слуги и инструменти се изправят на народен съд, опандизват и завършват живота си зад решетките, а партиите са лустрирани и завинаги изтрити от партийния регистър.
Така трябва да постъпи и българския народ. Той трябва да изправи пред народен съд всички държавници и политици от управлявалите прехода партии, които със своите държавнически решения са генерирали през прехода разграбването на държавата и докарване на националната катастрофа.

Българинът трябва да знае, че НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ в една страна стана основния фактор за растеж и благоденствие в Европа на 21 век. Без да вдигне нивото на демокрацията си, без да приложи железните правила на европейската реална демокрация, без да ползва и прилага опита на развитите европейски държави, без да извърши ново справедливо преразпределение на собствеността, без да лустрира старите партии от прехода и ликвидира политическата мафия и нейните олигарси, без да накаже политиците-ДЪРЖАВНИЦИ грабели и унищожавали държавата му, Българският народ не може да очаква никакво светло европейско бъдеще.

Накрая ви припомням един  малко позабравен член на българския политически елит от прехода, наречен от народа ни „Усмивката СофиЯМски“, който стана еталон на далаверата „българска приватизация“ понеже въпреки над 10-те дела повдигнати срещу него за мащабна корупция и като държавник нанесъл огромен ущърб на държавата ни, българската „Темида“ не успя да го осъди.

20101029.wzpivtazhq

 

Авторски материал на „Идея за България“ www.ideyazabulgaria.org

Автор Дора Апостолова

 

Ей, ревльо, избърши си сополите… Време е да създадеш своето собствено бъдеще

.

get-up1При повечето от правените през годините 3 000 проучвания на биографиите на различни лидери на преден план изниква едно качество, присъщо на всички изтъкнати хора с водачески способности.

Това е визията за бъдещето! Лидерите имат визия. Останалите нямат.

Може би сте чували, че най-важното откритие в човешката история е, че вие ставате това, за което мислите повечето време и което желаете да станете.

А за какво мислят лидерите?

Те мислят за бъдещето – към това, къде отиват и какво биха могли да направят, за да стигнат до целта.

А онези, които са им в една или друга степен подчинени или подопечни, мислят за настоящето, за мимолетните удоволствия и за ежедневните си проблеми.

Те се терзаят и за миналото, и за онова, което се е случило в него и не може да се промени.

Мислете за бъдещето

Обнадеждаващото е, че и вие, ако съумеете да се научите да мислите в по-далечна перспектива, ще започнете да мислите като лидер и скоро ще постигнете резултатите, свойствени на лидерите.

След едно петдесетгодишно проучване д-р Едуард Банфийлд от Харвардския университет стигнал до извода, че виждането в „дългосрочната перспектива” е най-важният фактор за финансовия и личен успех в живота.

Д-р Банфийлд определя дългосрочната перспектива като:

…способността на човек да мисли и екстраполира няколко години напред в бъдещето, като съобразно това взема оптималните решения в настоящето.

Това е едно от най-важните открития, направени досега.

Само си помислете: колкото по-далеч гледате и виждате в бъдещето, толкова по-адекватни решения ще взимате в настоящето си, така че това бъдеще да стане възможно.

Създайте си петгодишна мечта!

При личното стратегическо планиране трябва да започнете с един дългосрочен обзор на живота си. Мислено си представяйте идеалната за вас ситуация след изтичане на този срок.

Най-голямото препятствие при определяне на целите са „самоограничителните стереотипи”.

Тук става въпрос за области, в които вие смятате, че сте в някаква степен с ограничени възможности. Например вие твърде ниско оценявате своите умствени или творчески способности, своя талант, своята индивидуалност и т.н.

По този начин вие се продавате евтино.

Като се подценявате, вие всъщност или не си поставяте цели, или те, целите ви, са много по-ниски от тези, които в действителност сте способни да постигнете.

Представете си че нямате ограничения! Какво толкова…

Като съчетавате идеализацията с погледа към бъдещето, вие неутрализирате процеса на самоограничаването. Само за момент си представете, че нямате никакви ограничителни рамки!

Представете си, че имате на ваше разположение неограничено време, талант и способност да постигнете всяка цел, която сте си поставяли.

Няма значение какво е положението ви в живота сега; представете си само, че имате на разположение всичките приятели, контакти и връзки, с помощта на които да отворите всяка врата.

Представете си, че нямате никакви ограничения и препятствия по пътя на достигането на значимите за вас цели.

Практикувайте мислене за “синьо небе”

В проучванията си Чарлз Гарфийлд е направил интересно откритие.

Той е анализирал мъже и жени, които са постигали средни резултати в работата си в протежение на много години, но които от един момент нататък изведнъж са се развихрили, постигайки огромни успехи.

Той открил, че при самия старт на този възход всеки от тези мъже и жени е започнал да практикува тъй нареченото „мислене за синьото небе”.

При въпросния похват, мислейки за неограничените си възможности, в същото време си представяйте, че сте се загледали в ясно синьо небе.

Проектирайки следващите си няколко години, си ги представете неизбежно идеални във всяко отношение. След това обърнете поглед назад, към настоящето, и се запитайте:

„Какво да направя сега, че да си осигуря това оптимално бъдеще?”

Не правете компромиси с мечтите си…

Когато практикувате идеализацията и ориентацията към бъдещето, не правете никакви компромиси с мечтите си и с визията си относно самите вас и това бъдеще.

Не се задоволявайте с по-малки цели или с половинчати успехи. Вместо това мечтайте „на едро” и проектирайте така своя живот, сякаш сте един от най-властните хора на земята.

Започнете с кариерата си. Представете си, че след пет години вашият професионален живот напълно ще съответства на мечтите ви.

Отговорете на следните въпроси:

  • Как би изглеждало това?
  • С какво по-точно ще се занимавате?
  • Къде ще работите?
  • С кого ще работите? Каква степен на отговорност ще поемете?
  • Какви знания и умения ще притежавате?
  • Към какви цели ще се стремите?
  • Какъв ще бъде вашият статус?

Практикувайте мислене без ограничения

След като сте си отговорили на горните въпроси, си представете, че нямате никакви ограничения, че всичко е възможно за вас.

Питър Дракър беше казал:

Ние премного надценяваме личните си постижения за едногодишен срок, но в същото време твърде подценяваме потенциално възможните си постижения за пет години.

Не позволявайте да ви се случва това.

А сега си представете вашия оптимален финансов живот в едно обозримо бъдеще и си отговорете:

  • Колко бихте искали да печелите след пет години?
  • Какъв стил на живот бихте искали да имате?
  • В какъв дом бихте искали да живеете?
  • Каква кола бихте карали?
  • Какъв материален лукс бихте искали да осигурите за себе се и семейството си?
  • Колко пари бихте желали да имате в банката?
  • Колко бихте спестявали и инвестирали всеки месец и всяка година?
  • С каква сума бихте искали да разполагате, когато се пенсионирате?

Представете си, че имате магическа черна дъска.

На нея можете да напишете всичко, което си пожелавате да имате, или да изтриете от миналото всичко онова, което не искате да си спомняте, и да нарисувате желателната за вас картина на бъдещето.

Можете да избършете дъсчицата по всяко време и да започнете отново. Нямате никакви ограничения.

Представете си перфектния семеен живот. Направете оценка на сегашните си семейни отношения и ги проектирайте за пет години в бъдещето:

  • Ако след пет години семейният ви живот е перфектен, то как би изглеждал той?
  • С кого бихте живели? Кой не искате да бъде до вас?
  • Къде и как бихте живели?
  • Какъв ще бъде жизнения ви стандарт?
  • Какви отношения бихте искали да имате с най-близките във вашия живот хора?

Като си представяте едно идеално лично бъдеще, единственият въпрос, който трябва да си задавате, е „как?”. Това е най-могъщият от всички въпроси.

Задавайки си го периодично, ще стимулирате градивния си подход и пред вас ще изникват нови идеи за това как да постигнете заветните си цели.

Неудачниците винаги се терзаят от съмнения дали дадена идея е възможна или не.

От друга страна, хората, които постигат големи успехи, си задават само въпроса КАК?. И веднага пристъпват към претворяването на своята мечта в реалност.

Идеалното здраве и физическа форма

Направете щателна оценка на своето здраве и физическа форма:

  • Ако след пет години бъдете пример за съвършено физическо здраве, то как бихте изглеждали и се чувствали?
  • Какво би било идеалното ви тегло?
  • Колко време бихте отделяли за спорт и фитнес?
  • Какво би било общото ви здравословно състояние?
  • Какви промени бихте направили още днес по отношение на храненето, физическите упражнения и здравните си навици, за да имате превъзходно физическо здраве в бъдеще?

А сега си представете, че сте влиятелна личност във вашия социален кръг и имате значителен принос в обкръжаващия ви свят.

  • Ако социалният ви и обществен живот беше идеален:
  • С какво щяхте да се занимавате?
  • На какви организации щяхте да сътрудничите?
  • Кои са каузите, в които силно щяхте да вярвате и които щяхте да подкрепяте?

Просто го правете!

Основната разлика между победители и победени се състои в наличието или не на „ориентацията към действия”. Постигащите върхови успехи в живота си хора са подчертано ориентирани към активни действия.

Те са цял живот устремени към движение напред. Винаги са заети с някаква дейност. Ако им хрумне идея, веднага се активизират за нейното осъществяване до победа.

От друга страна, неудачниците са винаги пълни с добри намерения, но и с извинения за това, защо не са пристъпили към действия веднага, а са прибегнали до отлагане на замисъла си.

Добре е казано, че „ пътят към ада е осеян с добри намерения!”

Направете преглед на собствения си инвентар от умения, знания, талант, образование и способности.

Ако сте постигнали върховото си развитие (с цялата относителност на това понятие, защото няма предел за човешките възможности), отговорете си на следните въпроси:

  • Какви допълнителни знания и умения бихте придобили след пет години?
  • В коя област бихте могли да бъдете признат за изтъкнат специалист?
  • Какво ви предстои да правите ежедневно, за да развиете знанията и уменията си, които ще са ви необходими, за да бъдете сред първите във вашата професионална област след пет години?

След като си отговорите на тези въпроси, следващият въпрос, който трябва да си зададете, е КАК?

Как да постигнете това?

Изработете си идеалния календар

Изработете си ясна представа за едно оптимално ежедневие. Съставете си възможно най-прецизиран календар от 1 януари до 31 декември, отговаряйки си на следните въпроси:

  • Какво бихте искали да правите през уикендите и ваканциите си?
  • Колко свободно време бихте искали да имате всяка седмица, месец или година?
  • Къде бихте искали да пътувате?
  • Как бихте организирали цялата година, ако нямахте ограничения и имахте контрол върху личното си време?

В Библията е казано:

Без откровение свише един народ върви към гибел.

А това означава, че ако нямате вдъхновена визия за бъдещето си, вие ще „погинете” – ще ви липсва мотивация и ентусиазъм за нови начинания .

Обратното означава, че ако визията ви за бъдещето е вдъхновена, ежедневно ще бъдете мотивирани и стимулирани за необходимите действия, водещи към превръщането на тази визия в реалност.

Ключът към щастието

Помнете, че “щастието е прогресивното осъзнаване и реализация на един достоен идеал.”

Колкото поясни и вълнуващи цели и идеали имате, толкова по-позитивно и оптимистично ще бъдете настроен и толкова по-изразена мотивация ще имате всяка сутрин да се залавяте с делата си, тъй като ще знаете, че всяка ваша стъпка ви приближава към поставената цел.

През цялото си време мислете за едно идеално бъдеще.

Помнете – най-добрите ви дни са пред вас! Най-щастливите моменти в живота ви предстоят!

През следващите месеци и години тепърва ще получавате най-високия си доход. При всяко положение бъдещето ви е по-добро от миналото ви.

Няма други ограничения, освен онези, които си налагате вие самите!

Колкото по-наясно сте относно дългосрочното си бъдеще, толкова по-бързо ще привличате хора и обстоятелства около себе си, което ще ви помогне да превърнете планираното си бъдеще в реалност.

Колкото по-ясна представа добивате за това кой, какъв сте и какво искате, толкова повече и по-бързо ще постигате желаните неща във всяка област на своя живот.

източник: Браян Трейси (lifehack.bg)

 

Притчи за размисъл

.

078-premudry-solomonПреди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.

— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?

— Навсякъде, където бях – отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.

– Добре. А знаеш ли как да направиш това?

– Не, татко.

– Тогава чуй… – и цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история:

 Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца – техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.

 Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. „Светът съществува, а аз не съществувам“ – за справедливия човек е важен само този принцип.

Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си.“Аз съществувам, а светът не съществува“ – от този принцип се ръководи мъдрецът.

Злото – казал Царят, — се появява тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. „Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света.“ – ето основното за онези, които носят Доброто в света.

И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят – нему не може да му липсва нещо. „Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен“ – ето формулата на Щастието.

 Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това починал. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.

 Минало време и постепено народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.

 — Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.

 — Разбрах всичко – отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.

 — Добре – казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.

 — Тогава ми обясни как може да се победи страха.

 — Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.

 …Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния.

sibir.bg/blog

Игнажден

.

18100112_dЧества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

http://www.imenata.com/

Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща

.

Engel_1Важно е действието, а не резултатът. Просто направи каквото трябва. Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата. Но това не означава да престанеш да вършиш каквото трябва. Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб. Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.

ГАНДИ

Това е нелегален призив, който се разпространява из целия свят.

Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.

–    Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.

Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:

–    Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.

Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща”  Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.

Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.

–    Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на всичките си писма „като послание свише”.

Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.

Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито” и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.

–    Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.

–    Смисълът е следният – казва Хърбърт. – Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.

Собствените й идеи се състоят в следното:

1. да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи;

2. да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града;

3. да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.

–    Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.

Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.

В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.

Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!” на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:

Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.

Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.

Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.

Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?

АДЕЪР ЛАРА, Из “Пилешка супа за душата”  (приказно.ком)

.

Международна Асоциация за Българско Изкуство по Света

.

IABAW2-2

 

.

.

МАБИС е неправителствена организация с идеална цел в обществена полза. Тя е
международна Асоциация, посветена на популяризирането на българското изкуство във всичките му форми по целия свят. С цялата си дейност и с всички каузи, зад които ще застава, МАБИС ще се стреми към цялостното изграждане на един позитивен и различен от наложения вече имидж на България посредством превръщането на българското изкуство и култура в една своеобразна визитна картичка на страната ни. Ще се стреми да насърчава българските творци да заемат полагащото им се място на сцената на световното изкуство и ще ги подпомага в утвърждаването им като емблематични имена на нашето съвремие. С всички тези стъпки МАБИС ще се опита, заедно със своите приятели, подкрепители и съмишленици по целия свят, да преподреди духовните, социални и морални ценности, в които водещо място да имат съзиданието, творенето, добронамерената подкрепа и навреме подадената ръка.

 

Цели на организацията:

.

  • Да подкрепя, стимулира и популяризира българското изкуство в България и по света;
  • Да издирва и съхранява произведения на българско изкуство.
  • Да изгради цялостна мрежа или отделни структури от хора или организации в различни държави, които да осигуряват възможности за популяризиране на българското изкуство по света;
  • Да възвърне  позитивния имидж на страната ни, популяризирайки българското изкуство и култура по целия свят;
  • Да си сътрудничи с европейски и световни културни и научни институти, организации, сдружения и други;
  • Да подпомага инициативи, насочени към изследване на изкуството в България;
  • Да подкрепя и популяризира творчески колективи, организации и неформални
  • групи за изкуство и култура;
  • Да открива и подкрепя реализацията на талантливи деца и младежи от различни етноси, включително и такива в неравностойно положение;
  • Да защитава правата и интересите на хората на изкуството в България и по света;
  • Да изгражда бази /офиси, помещения и др/ за осигуряване представянето
  •  на българско изкуство;
  • Да популяризира сред българските бизнес – среди възможностите за инвестиране в българското изкуство;
  • Да представя пред българските бизнес – среди конкретни възможности за инвестиране в българското изкуство и култура;
  • Да популяризира и при възможност да прилага мерки и програми, насочени към
  • социализацията на лица в неравностойно положение, младежи и лица, работещи в сферата на изкуството и културата;

.

МАБИС е организация от отворен тип, в която всеки, решил да се присъедини, ще
бъде подкрепян и насърчаван да инициира, организира и реализира своите идеи,
когато те са в полза на целите и задачите на Асоциацията, и ще може да разчита
на помощта и подкрепата на членовете на организацията.

Освобождаване от плащане на здравни вноски за българи, живеещи в чужбина

.

logo

Важно за българите в чужбина!

14 Декември 2012

Отговори на най-често задаваните въпроси

Преди 1 юли 1999 г.

Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) влиза в сила от 01. 01. 1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигуриттелни вноски възниква от 01. 07. 1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.

За периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.:

Всички българи, които са живели в чужбина повече от 183 дни от една календарна година, дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина и не са ползвали медицинска помощ, могат да се освободят от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски с подаването на една декларация (по § 19и от ПЗР на ЗЗО). Тази декларация няма краен срок за подаване, но към нея задължително се прилага и документ, който удостоверява, че гражданинът е бил повече от 183 дни в рамките на календарната година извън територията на България. Такива документи могат да бъдат:

  • копие на задграничен паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната; удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;
  • документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Декларацията, заедно с документите се подават в офиса на НАП по постоянен адрес в България. Това може да стане лично, чрез пълномощник, по пощата с обратна разписка или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.

Независимо от разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО, за периода след 01. 01. 2005 г. на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина, е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски (чл.40а от ЗЗО).

За да могат да се възползват от тази разпоредба, лицата следва да подадат заявление (по чл.40а от ЗЗО). Това заявление се подава предварително, преди напускането на страната.

 Българските граждани, които живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, пропуснали да подадат предварително заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г., могат да направят това до 31 декември 2012 г., като подадат декларация (по § 19п от ПРЗ на ЗЗО) и заявление (по чл.40а от ЗЗО).:

В тях задължително се попълва конкретната дата, в която са напуснали България.

Изключения:

Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, съответно § 19п в ПЗР на ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.

Българи с двойно гражданство, които не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Те доказват периодите, за които не са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски у нас с документи, които удостоверяват, че са граждани и на друга държава, както и че не живеят постоянно на територията на България, т. е. повече от 183 дни в рамките на календарна година. Документите се подават в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.

Всеки документ, издаден на чужд език (изключение на унифицираните европейски документи) трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач при представянето му в НАП.

.

Приложение:  Закон за електронното управление

.

Предколедни мисли за подаръци

.

weihnachten-ostseeВсяка година с наближаването на Коледните празници възниква въпроса с подаръците с който ще „изненадаме‘ най-близките си роднини и приятели. Умишлено сложих кавички, защото в днешно време почти всичко предварително се знае или поне човек е сондирал мнение от какво близкия му има нужда.

ОК, първо и задължително условие е, че подаръка трябва да бъде от сърце. Ама какъв да бъде? Луксозен? ОК, ама каква е дефиницията за лукс в тези динамични времена?
Моето лично мнение е, че за луксозно може да се смята, това, което е в дефицит или поне е доста ограничено в наличност.

За възрастният човек това е Времето, за болния – Здравето, респективно Лечението. За децата в Африка – Храната. За средно статистичното семейство от клуба на богатите държави лукс е хармонията в него и приятелството в ежедневието. Разбира се, под ‚приятелство‘ разбирам, това рядкото, което не се среща под път и на път и с който синоним, не се обръщаш към някой, само защото в момента си забравил името му…
С други думи нематериалното, във високо материално задоволеното общество се котира и то в пъти по-високо, от тривиално материалното, което с джобните пари можеш да го имаш.
Остава въпроса, как да поднесем нематериалното и дали адресанта е на същия икономически левъл, та това да го задоволи и зарадва, повече от Нещото завито в целофан? Е, това всеки сам решава, спрямо близки и приятелите му.
Специално аз ще поднеса индивидуално съобразен букет от двете, на различните ми близки.
Все пак, ако някой иска да шашне някой с материалното, то цената на диамантите расте и това винаги е сполучлива инвестиция (езика на сайта може да си го изберете, горе в дясно), а ето и цените на квадратен метър разгъната жилищна площ в най-добрият град за живеене в момента, Виена… 😉

RealEstate Vienna 001Успех в избора на нещо индивидуално, което да кореспондира с манталитета на  стоящите до Вас и ги зарадва от сърце.

.