Archiv für den Monat: Dezember 2011

Мъдрост за всеки ден

Veröffentlicht am von
Antworten

.

д-р Уейн Дайър

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор – няма значение какво мислят околните.
10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15. Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум – Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50. Откажи се от „нуждата“. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52. Интуицията е любещо напътствие.
53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55. Парите – също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб – като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, – благополучието ще бъде твоята награда.
58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си.“
59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68. Бог работи с теб, а не вместо теб.
69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71. Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73. Не искай нищо и ще получиш много.
74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77. Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното“ и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена – особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89. Създай си вътрешна хармония – така любещата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз“ с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз“ желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95. Цялостното същество, наречено „човек“, не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98. В съвършената Вселена няма случайности.
99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

.

Стефанов ден

Veröffentlicht am von
1

.

Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Традиции и Обичаи на Стефанов ден

Стефанов ден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефанов ден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

404138_3698661992655_505567753_nMанастир „Свети Стефан“
През 5 в. мъж на име Лусиан сънува, че мощите на Св. Стефан се намират в „Бейт Джамал“. Действително на въпросното място се откриват кости и се построява визнантийска църква. През 1930 г. върху руините на византийската църква е построена църквата „Св. Стефан“. Счита се, че там се пазят тленните останки на Св. Стефан, с позволение от Рабан Гамлиел II (1-2 в., учител на Раби Акива), председател на Синедриона, който поддържал Стефан по време на съденето му от Синедриона, защото споделял принципите му. Построен е и католически манастир, управляван от салезиански монаси. Имотът е закупен през 1878 г. от отец Антонио Белони, който създава в Бейт Джемал гимназия по селско стопанство в полза на бедните младите хора, особено за сираците. (Дора Дабаш/Фейсбук)

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.

Как да разгадаем цветовете на аурата си!

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Медиумите и бебета виждат аурите; и ние можем да се научим…

Знаете ли, че около всички нас витае светлина? Да, това е точно така! В случая не става дума за някакво коледно просветление, а за факт, който макар и звучащ мистично, всъщност е отдавна установен. Нали се сещате за ореолите, които са нарисувани около главата на светиците? Той се нарича аура и е характерен за всеки един човек, независимо че не всички сме светци. И никога няма да бъдем.

Но пък е знайно, че всичко около нас и ние самите сме създадени от енергия и вибрации. Аурата е нашето лично електромагнитно поле; някои казват, че по форма то наподобява черупка от яйце. Аурата ни, освен, че отразява духовната енергия на тялото, говори много за нашето здраве, за психическата ни активност и емоционално състояние. Аурата е тази, която може да сигнализира и за някаква болест, дори често доста преди началото на нейните симптоми. Затова понякога може да се случи някой да каже за нас, че приличаме на болни, че нещо ни мъчи, или пък обратното – че изглеждаме пращящи от здраве. Пожелавам го на всички!

Специалистите казват, че основната аура прилича на сноп светлина от 6-7 см, който покрива тялото. За някои тя е видима. Например за медиумите – те можели да виждат аурите. Спомняте ли си филма „Дух”, в който героинята на Упи Голдбърг от едни момент нататък общуваше с аурите на умрелите. Уж сюжетът изглежда фантастичен, ама всъщност – не съвсем. Малките деца също можели спонтанно да виждат аурите. Едва ли някой има спомени за това, но се твърди, че бебетата гледат над главата на човека пред себе си и когато цветът на аурата, който виждат, не им харесва или ако този цвят е много по-различен от този на родителите им, те плачели. Когато човек умира, казват, че аурата му избледнявала и изтънявала. Ако пък човек преждевременно изгуби аурата си, той малко след това умирал.

Е, дори и да нямаме спомени от онова време, когато вероятно всички ние сме виждали различни аури, със сигурност познаваме едно друго, малко ирационално привличане. Т.нар. химия между хората. Нали да всеки му се е случвало да бъде привлечен от друг човек, без дори да го познава. Е, този факт се обяснява със способността ни да усещаме подсъзнателно енергията на другите. Разбира се, и обратното е налице – някой ви става интуитивно ужасно неприятен и несимпатичен, предпочитате да го избягвате, определяте го дори като „енергиен вампир”. Явно аурите ви са несъвместими. В такива случаи въобще не се и опитвайте да осъществявате контакт насила, няма да се получи. Плюйте се на петите и беж!

Спецове казват, че едноцветни аури се срещали много рядко, но все пак имало хора с един основен цвят. Все пак много по-често в енергийното поле на човека участвали по няколко цвята, или пък тези цветове влизали в комбинации помежду си.
Цветът на аурата има отношение и към дрехите, които предпочитаме. Когато носим дрехи, с цвят, хармоничен на основния цвят на нашата аура, нейните вибрации се усилват и стабилизират. Това веднага ни кара да се чувстваме по-добре. И обратното – предпочитаниято към дрехи с цветове, дисхармонични на собствената аура, показва период на здравословни проблеми.

Ето всъщност какво означават различните цветове на различните аури. Обърнете специално внимание и на нюансите, това е важно:
Черно: означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове;
Бяло: чистота, яснота, неуморност;
Сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост;
Червено: страст, енергичност, чувствителност (яркото прозрачно червено: великодушие, амбиция, силна воля и предприемчивост; тъмночервеното: егоизъм, жестокост, гневливост);
Оранжево: щедрост, импулсивност, откритост;
Жълто: закрила, сила, смелост;
Зелено: утеха, насърчение, състрадание (яркозелено: здраве, бодрост, грижовност, лоялност; тъмнозелено: подлост, завист, предателство);
Кафяво: стабилност, толерантност, усърдие;
Синьо: знание, снизходителност, откровеност (ярко лъчисто небесносиньо: честност, искреност и всеотдайност; кадифеносиньо: силно вътрешно развитие, мъдрост и висока  духовност; яркоиндигово синьо: инициативност и религиозност; бледосиньо: мекушавост и нерешителност; стоманено сиво-синьо: жестокост; много тъмно индиговосиньо, близо до черно: престъпни наклонности и религиозен фанатизъм);
Лилаво: мъдрост, истина, духовност.

Ще попитате, разбира се, как да определим аурата си, а и тази на околните. Има един прост начин, който обаче изисква усилия и тренировки:
– Седнете срещу огледало, като зад гърба ви фонът трябва да е бял или светлосив.
– Повърхността на стената зад вас трябва да е добре осветена, но така, че сянката ви да не пада върху нея.
– Отпуснете се и се погледнете в огледалото, като разфокусирате зрението си.
– Не откъсвайте поглед от огледалото и се опитайте да не мигате. След пет до десет минути ще видите слабо сияние около тялото ви. Ако видите цветове, не фокусирайте погледа си, защото те ще изчезнат. Запомнете цветовете.

Специалистите казват, че след месец упражнения можело да се види аурата на другите, както и да се различава и най-малката промяна в цветовете. Това умение може да ви информира за състоянието на околните. А може би то ще е част от комуникацията на бъдещето.

http://www.frognews.bg/

Проста рецепта за сложна евроболест

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Всички са закъсали, само че едни повече, други – по-малко. На по-закъсалите им трябват не санкции, а реформи, убеден е икономическият експерт Михаел Халиасос. Ето какви са неговите препоръки за спасяване на еврозоната:

 

Ако на някого му хрумне идеята да формулира десет Божи заповеди за сформирането на икономически и валутен съюз, той сигурно би започнал с „Опознай партньорите си“ и би завършил с „Винаги мери два пъти“. От две години еврозоната е в тежка финансова криза.

Нежеланието на старите еврочленки да гласуват бързи и драстични мерки за помощ произтича главно от представите им доколко хората в периферията на еврозоната са способни да проведат реформи и да се измъкнат от кризата.

Дилемата

Подкрепата за страните в криза с цел рефинансиране на дълговете им би могла да предостврати фалити и отпадане от еврозоната като сигнал към пазарите, че участието във валутния съюз е еднопосочна улица. От друга страна обаче, такава подкрепа означава и морален риск, защото тя освобождава страната-длъжник от натиска на пазарите, от необходимостта да постигат бюджетни излишъци, от нуждата да налагат болезнени икономии и реформи за повишаване на производителността. И двете гледни точки са легитимни.

Ако дадена страна изпадне от евросистемата, това е убедителен сигнал за пазарите, че излизането от зоната е възможно при лесно доказуеми обстоятелства: при наличието на високи квоти на дълговете и дефицитите, водещи до по-високи лихвени надценки, които пък на свой ред са предпоставка за вероятното изпадане в неплатежоспособност. Не е случайно, че еврозоната не предвижда авариен изход.

Системата

Преди 40 години системата Бретън Удс се проваля преди всичко заради това, че е сключен подобен едностранен облог с валутните спекуланти, които контролират външните дисбаланси и налагат девалвации. Бретън Удс е система от твърди, но регулируеми обменни курсове, докато еврозоната е замислена като валутно пространство с твърди и неизменяеми обменни курсове.

Същевременно обаче изглежда неразумно да продължат да се  дават заеми на страни, доказали не само в минало време, че са неспособни да балансират бюджетите си, че не са склонни да пестят, да работят упорито и да провеждат реформи, за да поемат в крайна сметка отново по пътя на икономическия растеж. Тази трудна еквилибристика изисква както подкрепа, за да не изпаднат тези страни от еврозоната, така и контрол върху планината от дългове.

Усилията

Само че строгият бюджетен контрол не е достатъчен: хората в кризисните страни трябва да имат готовност да работят упорито за повишаване на производителността, а и да действат предпазливо, за да предотвратяват прекомерното нарастване на дълга. Силните страни трябва да имат предвид усилията на по-слабите си партньори и техните индивидуални възможности за преодоляване на кризата.

Представата

Образът на необременения от нищо, вечно танцуващ до зори Алексис Зорбас може и да е стимулиращ за туризма, но е вреден за сплотеността в икономическия съюз. Това важи впрочем не само за германците и техните представи за южноевропейците, а и за самите южноевропейци. Хората в страните, люляни от кризата, трябва да проумеят, че сънародниците им работят много упорито, но за съжаление неефективно.

Противно на някои общи представи, хората в Южна Европа се трудят упорито. Цифри от Британската национална статистика и от Евростат сочат, че гърците, редом с австрийците са европейски шампиони по продължителност на средното седмично работно време. Що се отнася до производителността на труда обаче, гърците са едва на 20-то място.

Изходът?

Той е в един мощен и досега неизползван потенциал: традиционните евространи трябва да предават на разтърсваните си от кризата партньори задълбочения си организационен опит и международно утвърдените практики. Така по-закъсалите ще губят по-малко време с негодни мениджърски методи и неефективна бюрокрация и ще могат да наблегнат повече на производството на стоки и услуги.

http://www.dw-world.de/

Усмивката

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Какво означава тя?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много….

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!

(неизвестен английски автор)

История за един феномен… наречен пари!

Veröffentlicht am von
Antworten

.

През 1923 година, в Edgewater Beach Hotel в Чикаго се провежда среща на осем от най-богатите хора в света по това време.  Тези осем души, контролират повече пари от правителството на САЩ в дадения период  и икономическо развитие в тази епоха.

.

.

Тези осем души са следните:
– Президентът на най-голямата компания за обработка и направа на стомана в света;
– Президентът на най- голямата газова компания в  Северна Америка;
– Президентът на Ню Йоркската Стокова Борса ( The New York Stock Exchange);
– Най-големия дистрибутор на зърнени изделия в света;
– Един от главните членове на президентския кабинет на САЩ ;
– Основният и най-влиятелен инвеститор на стоковия пазар ;
– Най-големият монополист в света  ;
–  Президентът на Банката за Международни Спогодби (The Bank of International Settlement)
Определено би трябвало да се съгласим, че тези хора събрани на това историческо събитие ,по едно и също време, са били експерти в едно много важно за повечето от нас нещо, а именно как да умножават парите си. Нали?
Нека обаче да прехвърлим лентата с двадесет и пет години напред и да видим къде всъщност се озовават тези могъщи бизнесмени с течение на времето.
Президентът на най-могъщата компания за стомана, Чарлз Шуаб, живее с пари на заем в последните пет години от живота си преди да умре банкрутирал.
Президентът на най-голямата компания за газ в Северна Америка, Хауърд Хобсън, завършва живота си в психиатрична клиника.
Най-големия дистрибутор и спекулатор на зърно, Артър Кутън,  умира в странство напълно разорен.
Президентът на стоковата борса в Ню Йорк, Ричард Уитни, завършва живота си зад решетките в един от най-големите затвори в света – Sing Sing Penitentiary.
Членът на президентския кабинет, Албърт Фал, е пуснат от килията си под домашен арест в последните няколко дни от живота си за да може да умре в дома си, по молба на семейството му.
Най-големият „играч“ на стоковата борса по това време, Джеси Ливърмоур, умира след самоубийство.
Президентът на най-големия монопол, Айвар Крюгер, се самоубива в дома си.
Президентът на Банката за Международни Спогодби, Лиън Фрейзър, също отнема живота си.
Поуката от тази история е, че  тези мъже са станали експерти в правенето на пари и умножаването им, но никога не са се научили да живеят един наистина богат живот.

http://www.bulgariasega.com/

Кратка история на справедливостта

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Що е справедливост? – Твърди се, че всяка епоха или култура разбирали под това нещо съвсем различно. Кое е справедливо и кое – не, според Аристотел, Сократ, Конфуций и сие? И какво се разбира под справедливост днес?

В ранните високи култури „справедливостта“ е идеята, че хората си дължат взаимно нещо, и че дори на най-силните не е позволено всичко. Още в египетското „Наставление за фараон Мерикаре“, написано около 2100 пр. Хр., се казва, че владетелят трябва да бъде справедлив и да оказва подкрепа на слабите. В Китай Конфуций (551-479 пр. Хр.) препоръчва всички хора да се държат един към друг „като роднини“ и да следват златното правило: „Не прави другиму онова, което не искаш да ти се случи на теб“.

Не е ли удивително, че Сократ (ок. 470-399 пр. Хр.) мисли по същия начин, въпреки че живее на другия край на света? Справедливостта, казва той според Платон, спада към „най-хубавото, което трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив, както заради себе си, така и заради последствията за останалите“. Аристотел (384-322 пр. Хр.), който също превъзнася справедливостта като върховна добродетел, различава вече „дистрибутивна“ и „компенсаторна“ справедливост – с изключение на жените и робите, разбира се. Той знае: неравенството е източник на недоволство и брожение.

Справедливостта като „кардинална добродетел“

Въпреки това за гръцките философи справедливостта не е кодифицирано право, а индивидуална позиция, една „кардинална добродетел“. Именно това смущава римския стоик Цицерон (106-43 пр. Хр.). Той настоява справедливостта да се разбира не индивидуално-етически, а като принцип на обществото. До почитателя на Аристотел Тома Аквински (ок. 1224-1274) размисълът върху понятието за справедливостта почти не се променя. Но сега вече то е християнско учение за добродетелите, въплъщавано най-добре от един „справедлив владетел“.

С настъпването на Новото време „справедливият владетел“ се оказва притиснат до стената, защото надигащата се буржоазия не желае да търпи неговия патернализъм. От своя страна Русо (1712-1778) разтърсва здраво буржоазното понятие за собственост: „Първият, който огражда едно парче земя и се осмелява да каже „Това е мое“, е бил истинският основател на буржоазното общество“. Пазете се от измамници като този, предупреждава Русо.

При Кант справедливостта окончателно надраства фазата на индивидуалната добродетелност и се превръща във „формалния принцип на възможността за правово състояние сред хората“. Тази дефиниция продължава да смущава философите до ден-днешен. Още Маркс (1818-1883) вижда тук една типична буржоазна абстракция. Той предпочита Аристотел и мечтае за общество, в което е валидно правилото: „Всеки според способностите си, всекиму според нуждите“.

Има ли световна справедливост?

Ницше (1844-1900) полага началото на една дълга епоха на морална критика и скептицизъм, която, ако не се лъжем, приключи едва с големия американски философ Джон Ролс (1921-2002). Ролс твърдеше, че общественото богатство се създава от всички граждани и затова на всички се полага дял от него. Богатите, отново според него, трябва да могат да стават още по-богати, само ако от това печелят и бедните. Това е прочутият „принцип на диференцирането“ на Ролс, който е трудно осъществим в условията на глобализацията. Или може би не?

Какво означава тогава „световна справедливост“? Философи като Марта Нусбаум, Амартия Сен, Томас Пог или Райнер Форст продължават да спорят по въпроса. За едно нещо те са единодушни: тъй като сме граждани на света, ние дължим нещо на самите себе си, и на първо място един свят, в който нито един човек не гладува. Разбира се, онези политици, които смятат финансовия капитализъм за природно явление, ще се изсмеят. Също както навремето съвременниците на Аристотел са му се присмивали, когато той постулира върховната цел на полиса: справедливост.

http://www.dw-world.de

В Рая

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва:

– Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите… първият е пикане прав..

Адам се развикал до небесата, удрял си главата в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила… Адам, започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред.

На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята!

Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала:

– Господи мой, а какъв е втория подарък??

Бог промълвил:

– Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко?

 .

Човек вижда толкова, колкото знае

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Човек има очи и тяхната основна функция е да гледат света около тях. Обаче между гледането и виждането има голяма разлика. Погледнато от гледна точка на физиката ние виждаме само много малка част от вълните и от информацията, която получава мозъкът ни. От тук и изводът, че макар че гледаме всичко с очите си, ние виждаме само малка част от цялото. Това съждение може да се направи не само за зрителните ни органи, а за всичко.
Още от деца се учим. В началото възприемаме света по много различен начин. И точно знанието поражда опасностите или по- скоро знанието ни помага да видим опасностите. Никое дете не възприема горещата печка като опасност, докато не се изгори или не му се каже. Това е само един прост пример, познат на всички, който илюстрира това, което виждаме. Във всяка сфера може да намерим пример за това. Още преди Филипс да открие зависимостта безработица- инфлация чрез Кривата на Филипс, тази зависимост е съществувала. Само дето хората не са я виждали.
Стига се до извода, че знанието е сила. Силата да влияеш на човек. Как? Ако го няма знанието, той няма да може да вижда. Силата на икономистите идва от там. Ако няма знание за икономиката, никой няма да я вижда. А ако някой човек не вижда нещо, в повечето случаи за него то не е реално. Икономистите с техните доклади за пред широката общественост разпространяват едновременно информация и дезинформация. Почти е невъзможно да се направи обективен доклад. В намушелия напоследък проблем с инфлацията в докладите може да се уточнява процента на инфлация, но в повечето случаи в медиите липсва информацията за срока /на годишна или на месечна база/. Дори и по¬задълбочените изследвания, които показват как доходите се топят от инфлацията не показват оскъпяването или обезценяването на валутата, към която сме прикачени еврото, а това влияе на покупателната способност. По същия начин и в света има колебания на икономистите в рецесия ли сме или не. Официално рецесията се обявява от Националното бюро за икономически изследвания на САЩ и икономистите от там решават кога е дошла рецесията. Принципно те нямат някакво събитие, след което да трябва да я обявят. Ако искат, могат да го направят по всяко време. И точно там е силата им. Защото това е мощен икономически лост, след обявяването, на който всичко се променя.

Макар състоянието на икономиката да е същото с това преди обявяването на рецесия нещо се е променило. Борсите започват да падат, доларът също, петролът се изстрелва нагоре, компаниите се готвят за съкращения, а обикновените хора се притесняват да не си загубят работата. Какво се е променило фактически? Нищо. Просто е дадено знание. Знанието за рецесията. И от там нататък всички я виждат. И никой не спори, че не е така. Силата на знанието отново се доказва като най-важна.
Само че знанието не винаги и истина. То винаги е инструмент за влияние на нещата, които виждаме и по-скоро на това как ги виждаме. И когато не е истина, значи и ние няма да виждаме истината. Това са заблудите. Те са навсякъде около нас и са прекалено много за детайлното им обсъждане в едно кратко есе. И разбира се няма как да знаем за повечето от тях, защото нямаме знание. Много хора си изкарват парите, знаейки това. Това са ПР-ите, социолозите и много други. Аз обаче ще обърна малко внимание на маркетинговите агенции. Ще обрисувам принципа на тяхната дейност с техния безспорно най-голям успех Кока-Кола. Тази напитка сама по себе си не струва. Правени са изследвания с хора от изостанали страни, които не са били подложени на такива реклами. Те единодушно заявяват, че не биха пили такова нещо. Но всички ние, още от малки, сме облъчвани от реклами на известната марка. Маркетинговите агенции не продават вкусна и полезна напитка те продават начин на живот. За цялата кампания е изписано много и за това аз няма да се задълбочавам, но идеята е, че със знание /в случая придобито от мащабна и нестихваща рекламна кампания/ може да се внуши на човек дори най-очевидното нещо, че безвкусна и вредна за здравето напитка, води до определен начин на живот и трябва да бъде консумирана постоянно.
Всяко знание е водело човечеството към откриването /виждането/ на нещо ново. Всичко, което виждаме, е проекция на нашето знание. За това и в Библията пише ‚Блажени са нишите духом, защото тяхно е Царството небесно‘. Ако знаеш по-малко по-малко ще питаш и по-малко ще виждаш, а оттам и по¬малко ще се притесняваш, защото човек винаги е виждал толкова, колкото знае.

ПАВЕЛ НАЧЕВ,
12 клас ГХП "Св.Св. Кирил и Методий" гр. Пловдив
ИКОНОМИКА - област на интерес
Есе от конкурс 2009/2010

Упс

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Ситуацията е класическа – семейна спалня, съпругът се прибира внезапно, съпругата е гола, до нея има непознат за домакина гол мъж.

.

.

Класически са и първите реплики на участниците:
– Е сега ви убих и двамата! – вика съпругът.
– Григоре, аз съм невинна! – вика съпругата.
– Кой си ти, бе! – отправя актуално питане съпругът.
Голият разчупва шаблона:
– Майстор Тричко, приятно ми е, поправям всичко!
– Майстор? Що си гол, майсторе, кажи ми, та после да те смажа на спокойствие!
– Маркетинг и реклама, господине, борим се с конкуренцията.
– Ти мене за глупак ли ме вземаш?
– Господине, сега така се завладяват пазарни ниши! Защо голи мадами рекламират бира? Какво общо има голата мадама с бирата?! Обаче рекламата действа. Затова и аз работя гол. Рекламният трик действа, напливът да ловя бримки и да възстановявам капачки за буркани е огромен.
– Какво правиш?!
– Практикувам традиционни, но вече позабравени български занаяти. Ловя бримки на чорапогащи. Възстановявам капачки за буркани. Шия кожени кръпки на дънки…
Съпругата връща разговора в канона на жанра:
– Григоре, не е това, което си мислиш! – хлипа тя.
– Госпожата си свали чорапогащника, за да уловя бримките, които са се появили по него – обяснява майсторът. – Не мога да ги ловя, докато чорапогащникът е на нея, ще ни сварите и ще си помислите нещо лошо за нас!
– Ама тя лежеше на спалнята!
– За да разгледам токовете на обувките й, които, ще бъда искрен, са се изтъркали и имат нужда от майстор.
– Колко пъти ти казвах, че трябва да ми зачукаш нови капачки на токовете? – сърди се жената.
– Нямам време, на работа съм!
– Затова викнах майстор, така ги зачука, че са като нови!
– Добре, бе, че си гол – ясно, чорапогащник – ясно, зачукване на токовете – ясно, ама защо тази е без рокля?!
– Григоре, помисли за децата! – цитира класиката голата.
– Ох, надявах се да не забележите, че жена ви е без рокля! – черви се майсторът – Такъв срам, за първи път ми се случва! Разбирате ли, опръсках я! Просто не ми се ще да си спомням…
– Спомни си, докато си жив!
– Госпожата ми даде да напълня химикалките ви, това ми е любимата операция, винаги влагам много страст в нея, много чувства, днес бях особено вдъхновен и не щеш ли – пълначката ми трепна и опръсках роклята на госпожата!
– Дай роклята!… Къде си я опръскал? Тука няма мастило?
– Аз я почистих, нали съм майстор, обаче за целта бе задължително вашата госпожа да я съблече.
– Абе, ти мене за глупак ли ме вземаш! – вкарва в употреба още една класическа реплика съпругът.
– Грешите, майстор съм!
– Не, аз съм майстор! Майстор съм на спорта по карате!
С безмилостен саблен удар той просва голия на пода. Съпругата кърши пръсти над несвястния:
– Григоре, защо удари човека! Така традиционните занаяти съвсем ще изчезнат в България!
– Модерни времена! – съобщава присъдата съпругът – А ти облечи нещо и ми изпържи яйца, че тъкмо съм загрял…
.