Кой унищожи солунските евреи през 1943 г.?

.

През пролетта на 1943 г. в България се разиграват драматичните събития по спасяването на 50 000 български евреи.

.
Цочо Билярски

Само четири месеца преди загадъчната си смърт цар Борис II вложи сили и сърце, за да спаси още един човешки живот, този на солунския евреин Рафаел Камхи. Кой е този човек и защо неговата съдба е била така скъпа за най-широки кръгове в българската общественост, независимо от политическите пристрастия – за висши военни, бивши революционери и лично за българския монарх. Камхи умря в Тел Авив с гордостта, че е син на две родини – България и Израел. А стореното за увековечаването на делото и паметта му е толкова скромно, че днес едва ли някой от българските и еврейските му сънародници си спомнят за него. Рафаел Камхи, успя да преживее турските, гръцките и немските затвори, депортации и издевателства и доживя до сто години в Израел, неразривно свързан и с първото си Отечество – България.

rafael_kamxiРАФАЕЛ КАМХИ – ДОСТОЕН СИН НА ДВА НАРОДА

Роден е в Битоля на 15 декември 1870 г. като потомък на известен сефарадски род, заселил се на Балканите след прогонването на евреите от Испания в края на XV век. Предците му са едни от големите общественици, търговци, банкери и собственици на кораби в Османската империя. На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима млади и образовани българи създават Македонската революционна организация с председател д-р Христо Татарчев и секретар-касиер Дамян Груев. През следващата 1894 г. и младият Камхи е привлечен за член на Революционната организация лично от Д. Груев. По време на ремонта на къщата на Камхи в Битоля по предложение на Д. Груев в нея е направено специално скривалище за организационните дейци, архива и касата на организацията. В него отсядат през следващите години Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, Пере Тошев, Борис Сарафов и др.

Първите акции и афери на Вътрешната организация са тясно свързани отново с Р. Камхи. Разкриването на бомбите в еврейската махала в Битоля, които Доне Стоянов трябвало да донесе в скривалището в неговата къща, не довежда до разширяване на аферата благодарение на твърдостта на коравия българин.
След взетото решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание от Солунския общ конгрес на ВМОРО от 2-4 януари 1903 г., провеждането на Софийските съвещания от зимата на 1902-1903 г. и Смилевския организационен конгрес от април 1903 г. Камхи е в постоянна връзка между българските политици и вътрешността на Македония. Но тези непрекъснати пътувания, в някои от които участва и брат му Ментеш, са усетени от турските власти и братята са арестувани и депортирани в Дебър „поради връзките на двамата с бунтовниците и осведомяването на последните чрез периодично отиване и връщане в България”. Неповторим остава разказът за срещите му с български политици, кръвно свързани с Македония, и с княз Фердинанд I. Тогава Камхи за пръв път се среща и с малкия престолонаследник, по-късно български цар Борис III. Създалата се емоционална връзка 40 години по-късно може би ще се окаже решаваща за спасяването на бившия български революционер.
След въстанието за децата на пострадалите дейци са отпуснати средства от българското правителство, благотворителни дружества и обществени организации, а така също и от чужбина. Учителката Захария Шумлянска с тези средства организира в Битоля сиропиталище. По този повод тя разказва: „Евреинът Камхи ни е дал може би до десет хиляди лева, като отпусна платове, хасета, американи и одеяла. Въобще евреите се показаха много щедри.”

По време на Втората световна война някои от прогонените от Егейска Македония и Западна Тракия българи се завръщат по родните си места и правят опит да се организират. Камхи също се включва в тази дейност и участва в създаването на Българския клуб в Солун. През пролетта на 1943 г. Р. Камхи изживява трагичните дни на Холокоста, когато е подложен на преследванията на нацистите и гръцките колаборационалисти. Едва ли другаде съдбата на солунските евреи е описана така разтърсващо и покъртително, както в спомените на Рафаел Камхи, един от малкото оцелели от този ад. Освен това те са и изключително достоверно историческо свидетелство, в което са посочени както имената на главните виновници за изселването и унищожението на 56 000 солунски евреи, така също и много сведения за съдбата на изчезналите днес еврейски старинни ценности от испанския период, прибрани от местни гърци и немци.
Р. Камхи също е сред арестуваните и очаква да бъде откаран с влаковете на смъртта за Полша. Вестта за надвисналата опасност над бившия революционер достига до София. Светкавично е проведена и осъществена акция за неговото спасяване, в която участват Македонският научен институт, Илинденската организация, Националният комитет на македонските братства, политици, общественици.

Rafael_Kamhi_Document2За него се застъпва лично и цар Борис III, който изпраща офицера за свръзка при немските военни власти в Солун и скоро Р. Камхи е освободен и идва в София.

Rafael_Kamhi_certificat_from_bulgarian_government
След края на войната по настояване на Македонския научен институт и Еврейския научен институт той започва да работи над спомените си, които завършва през 50-те години след изселването си в Израел (1949 г.). От Тел Авив води продължителна кореспонденция с Ели Ешкенази, председател на Еврейския научен институт, проф. Борис Яновски, с Македонския научен институт. От изпращаните спомени и писма от Израел лъха носталгията на престарелия вече революционер към родната България.
Оригиналите на спомените на Рафаел Камхи и неговите писма се съхраняват в Централния държавен архив в т. нар. Еврейска колекция от старопечатни книги и документи (ф. 1568, an. 1, а.е. 8806 и оп. 2, а.е. 198 и 200, част от спомените се съхраняват и във фонд № 1932).

3Искам да направя едно уточнение. Тези спомени бяха публикувани през 2000 г. в много малък тираж, който се изчерпа на мига, а тази част от тиража, която беше спонсорирана от ИЦ „Шалом”, където и беше прибрана, така и не видя бял свят. Спомените бяха преведени и на английски, но и те така и не стигнаха до читателите. По тази причина останаха неизвестни както за българската, така и за израелската общественост. Частта от спомените, която се отнася до трагедията на солунските евреи, беше публикувана преди това в списание „Български месечник”. По съвета на мой приятел от Тел Авив се обърнахме към солунските евреи да подпомогнат издаването на спомените, като приложихме и копие от тази част. Писмено ни отговориха, че те въпреки че са евреи, са гръцки патриоти и не могат да се ангажират с такова издание. И наистина те се оказаха гръцки патриоти, което пролича от следния случай: Тогавашният български президент Петър Стоянов участва в една среща в памет на загиналите и пострадалите от Холокоста в Северна Европа. Той трябваше да държи слово за приноса на България за спасяването на българските евреи от германските концлагери, но по ирония на съдбата именно представителите на тези солунски евреи-патриоти свалиха българския президент от трибуната, а той, въпреки че имаше в себе си екземпляри от публикацията в „Български месечник”, осигурено му от нас чрез Нери Терзиева, не съумя да защити честта на България, тъй като просто не беше прочел спомените на солунския евреин Рафаел Камхи. Последва и заличаването на името на българския цар Борис ІІІ и свалянето на благодарствената плоча в Израел след умело проведена акция този път и с българско участие. Наистина българският народ и православната ни църква, заедно с видни български политици, но и преди всичко с решаващата роля на цар Борис ІІІ спасиха българските евреи от унищожение. Да си припомним и какво стана с тези, които се бяха застъпили от депутатите от десницата в българския парламент в защита на нашите евреи – част от тях бяха избити от Народния съд, а други бяха хвърлени в затвори и концлагери. Истината винаги беше препятствана да стигне до хората.

ТРАГЕДИЯТА НА ЕВРЕИТЕ В СОЛУН ‒ Р. Камхи

На 28 ноември 1940 година Италия обяви война на Гърция, като я нападна откъм Албания – Билища и Корча, и откъм Епир. Същия ден Гърция обяви обща мобилизация.
На заповедта за мобилизация всички евреи с готовност побързаха да се явят в редовете на войската и се отзоваха с голям ентусиазъм.
Заповедта за мобилизацията засягаше хората от 19 до 45 години, обаче евреите, за да докажат своя патриотизъм, взеха участие всички, от 18 до 55 години, като доброволци. Евреите от квартала „Кимбил”, който през 1926 год. е бил изгорен, всички масово се записаха доброволци във войската, за да докажат грешката, която е била направена с изгарянето на този квартал.
Цифрата на евреите, явили се във войската между войници и доброволци, надминаваше 5000.
Всички ученички от 12 до 25 години постъпиха доброволно в болниците като милосърдни сестри. Всички жени еврейки превърнаха къщите си на шивачници за горни и долни дрехи за войската.
Всички еврейски благотворителни дружества, мъжки и женски, с голяма готовност побързаха да събират от сънародниците си фланели, вълнени чорапи и други за войската, а така също и големи парични суми.
Гръцката войска успя да отблъсне италианските войски, взе офанзивата, така че половината албанска земя бе окупирана от гръцките войски.
Жертвите, дадени от евреите – убити, ранени, изчезнали и замръзнали от студа, възлизаха на 1800 души, защото евреите бяха поставени на първите боеви линии.
С това доказателство на патриотизъм евреите помислиха, че антисемитизмът ще изчезне напълно в Гърция, обаче за голямо съжаление всичко се забрави още с първата седмица.
През първите дни на месец април 1941 год. германците обявиха война на Гърция, и на 8 април вечерта Солун капитулира. Гръцкият генерал Чолакоглу сключи примирие за предаването на града на 9 април сутринта. На 8 април гръцките войски и намиращите се там английски войски евакуираха града, като запалиха складовете с храни, петрол и всичко онова, което не можеха да отнесат при евакуацията.
Когато привършиха евакуацията на войските, на пристанището имаше 15 парахода за тази цел и 10 влака по 20 вагона, които всеки 40 минути тръгваха.
Сутринта на 9 април стана предаването на града на германците с голяма тържественост. Солунчани със знамена и букети и владиката начело излязоха на три километра навън, за да посрещнат германския генерал Лист, който бе начело на германските войски. Нито един евреин не бе поканен на това посрещане.
В 9 часа генерал Лист начело на войските си мина през главните улици на Солун, посрещнат от гърците и акламиран с букети. Всички гърци бяха в празнично настроение и се поздравяваха като на Великден с „Христос възкресе”. Евреите, обратно, бяха много умислени и загрижени, не знаейки каква ще бъде утрешната им съдба.
През същия ден 9 април никой евреин нямаше куража да излезе навън от къщата си. На 10 април сутринта по всички ресторанти, кафенета, сладкарници бяха залепени афиши, на които с големи букви бе напечатано на гръцки език, че присъствието на чифутите абсолютно се забранява.
Това от същите ония, които преди три-четири месеца викаха, че няма никаква разлика между евреи и гърци и ще живеят като братя.
За голямо съжаление твърде бързо бяха забравени всички дадени жертви в хора, всичката поддръжка морална и материална, дадени от евреите за този народ, който пое кривия път на антисемитизма, запазен в техните сърца.
На третия ден поставиха афиши във всички еврейски дукяни, за да не влизат гърците в дукяните на чифутите…
Луксозното помещение на еврейската община се превърна в едно еврейско Гестапо и така започнаха нещастията за евреите в Солун…
След като опразниха дукяните, почнаха с къщите. Същата комисия, съставена от Албалах и Хасон с гърците, почнаха да посещават подред къщите на евреите и да задигат луксозната и ценна мебел. Идваха с държавни камиони и задигаха най-ценните работи.
Няколко дни по-късно дойде редът и на касетките по банките, в които евреите в по-голямата си част държаха накитите на жените си, златото и чуждестранни валути. Всичко бе иззето. Изчислено е, че това възлизаше на много милиони златни франкове.
След това решиха и започнаха да събират трудоваци евреи от 18 до 45-годишна възраст.
Малко време след това всички евреи бяха събрани в определени за тях квартали, а именно квартал „Барон Хирш”, „Реджи Вардар”, „Коломбо”, „Гилан Мермери”, „Керим Ефенди” и квартал 151. Всички евреи, които живееха в други квартали, бедни и богати, бяха съсредоточени в тези пет района….
Първата партида от квартала „Барон Хирш” бе изпратена в Полша 5 дни преди Пурим 5703 год. Тогава нотабилите и богатите евреи от Солун чрез фамозния равин и неговите другари започнаха преговори, за да ги оставят и не ги изпратят в Полша. Постигна се съгласие чрез майора д-р Мартенс да ги оставят срещу пет милиарда драхми, или срещу 500 000 турски лири ефектив, при условие че те няма да останат в Солун, а ще ги настанят по гръцките острови.
Това бе първата вечер на Пурим. Радостта на евреите бе неописуема за това, че са спасени. За голямо съжаление обаче тази радост бе за кратко време и скоро се обърна в траур, защото гръцкото правителство отказа категорично да приеме в своите „свещени” острови тия нечисти евреи. С всичка сила се противопостави и се обяви за смъртта на чифутите.
И така нещастието и гневът Божи се изсипа върху солунските евреи и след два дни започнаха изпращанията за Полша.
Същата участ последва ония евреи, които се доверяваха на гърците варкаджии [лодкари]. Взимаха им предварително парите и след това ги предаваха …
Трагедията на солунските евреи бе ужасна и не се поддава на описание с перо.

10.VI.1948 г.

frognews.bg

3 март

.

Наближава една историческа дата, която от 20 години е доста оспорвана и разделя мои близки приятели. Затова ме досърбяха пръстите и аз да си пусна моите пет цента в общия кюп от мнения.

Аз мисля, че тоталното отричане честванията на 3 март (пак повтарям, според мен и никой не задължавам да споделя мнението ми) е същата простотия, както обожествяването на руските „освободители“ преди 10-ти. Въобще българина е склонен емоционално да се разчеква, между Осанна и Разпни го. Нещо характерно за не до там интелигентни същества…

Че руснаците са ни освободили с користна цел е ясно и още Левски го е предчувствувал, като е казал „тоз който ни освободи той ще да ни и пороби„, но питам се, ако не бяха те, кой друг щеше да го стори, след като се е разбрало (видяло) след Априлското въстание, че сами, само със собствени сили, не сме в състояние да го направим?

Англичаните ли, които са били най-верния стратегически съюзник на Отоманската империя, заради Босфора и Дарданелите? Франсетата ли, които не са виждали по-далеч от носа си, защото са се изживявали, като ‘гранд национ’ (без покритие) или италианци и германци, които са били заети със собствените си обединения? Австро-Унгария също едва ли щеше да има стратегически интерес чак до нашите земи, защото самите те са имали достатъчно проблени с многоетническата си империя.

Янките не ги слагам в сметката, защото те тогава са били още със собствените си  индианците, заети…

Позицията на великите (за тогава) сили на Санстефанския конгрес е била следната:

Англия заплашва Русия с военни действия. Тя е подкрепена от виенското правителство, което постоянно изтъква, че Петербург е нарушил поетите ангажименти от 3 Януари 1877 г. за несъздаване на голяма славянска държава на Балканите. Франция и Италия поддържат този възглед и единствено Германия се въздържа от нападки спрямо Русия и подписания мир. Ото фон Бисмарк заявява, че Германия няма никакви интереси към Балканите и затова предлага точно в Германия да се разгледа договора, на ново.

Та въпросът ми беше, кое е било за онова време, единственото печелившо за изстрадалия ни народ, решение? Да ни освободи една сила, която е ръководена от лични користни интереси, но все пак ни освобождава или да си останем под турския хомот?

Мисля, че за всеки нормално мислещ човек, първото е безспорен фаворит, още повече, че тогавашните ни политици, не са били продажни, като сегашните и са успели да изведат младото ни княжество от орбитата на Русия.

Като заключение да припомня, че освен руските войни, за освобождението ни са пролели кръвта си, освен русите, също и финландски, румънски и български войни.

Пред тези редови войници, които с кръвта си са извоювали нашата свобода, свалям шапка.

Имперските интереси на Русия относно Балканите, както винаги ненавиждам и затова никога не съм стъпвал* в Русия или някоя от подопечните й републики от бившия СССР, за разлика от някои сега много антируско настроени политици, които дължат както научната си, та дори и политическата си кариера, именно на братския Съветски съюз…

.

*) А иначе съм живял на 5 континента… и не мога да кажа, че не съм пообиколил доста страни.

.

Политологът Антон Тодоров: Меглена Кунева е кандидатурата на Георги Първанов за президент

.

Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

– Господин Тодоров, в момента вие подготвяте дисертацията си за елитите на прехода. От коя година проследявате процесите?
– Моето изследване започва с началото на перестройката през 1985 година, по време на която всъщност се случва официализирането на елитите, които да проведат контролирания преход в страните от Източния блок. Интересно е да се каже, че ”перестройката” като понятие е използвана за пръв път от главния идеолог на сталинисткия режим Андрей Жданов през 1947 г. Той първи поставя въпроса за контролирана либерализация на режима, разбира се в много завоалирани форми. В период от три месеца след смъртта на Сталин през март 1953 до арестуването му в края на юни Лаврентий Берия говори за перестройка, за нуждата от трансформация. Той стига и много по-далече. Малко известно е, че той подготвя строен план за либерализация на съветския блок, който включва, забележете, и обединение на Германия, след което тя да се превърне в антизападна, проруска и антиамериканска част от съветската зона на влияние. С една дума предлага „финландизация” на Германия.

– Тоест Горбачов не е автор на идеята за перестройката?
– Да. Юрий Андропов е истинският демиург на процеса на преход и перестройка в Съветите. Горбачов е подбран като подходящия човек и му е подготвен и необходимият екип.

– Луканов ли е главният герой на перестройката в България?
– Абсолютно. Той неслучайно е избран за главен представител на Москва в България. Затова трябва да бъдем много подозрителни към онези, които са свързани с него – и вляво, и вдясно, и на социолозите, чиито досиета скоро ще излязат. Някои вече започнаха да си признават, като Кольо Колев, който наскоро каза в предаването „Челюсти” по Дарик, че освен „дърт комуняга бил и сътрудник на ДС”. Луканов знаем от какъв род произхожда. Карло Луканов е бил съдия по време на чистките през 30-те години в Краснопресненския район в Москва. Като агент на ГРУ след преврата на 9 септември 1944 стига до ключови постове в йерархията на комунистическата държава. Логично е самият Луканов, който почти няма български произход, да оглави българската перестройка. И макар да не съм привърженик на конспиративните теории, един от високопоставените масони в България – Димитър Недков, неотдавна каза, че Луканов е приет за масон в илюминатска ложа още през 60-те години на миналия век. докато е на задгранична работа в Женева. Този човек си подбира хора, които формират главните политически сили в началото – и в БСП, и в СДС, така че всичко е в ръцете на този политически д-р Франкенщайн.

– Някои от тези хора се развиха, други отпаднаха. Как стана това?
– Този въпрос е част от въпроса за дериватите на старите елити и генезиса на новите, които се превърнаха в новата номенклатура.

– Има ли случайни хора?
– Не. В никакъв случай. До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО.

– С днешна дата има ли един политик, който не е свързан с тези структури?
– Не се сещам и може би това е най-голямото проклятие на българския преход. Затова и преходът се превърна не само в икономически бич Божи, но и в морален такъв. Очакванията на мнозинството българи през 1997 г. да се разкрие истината и да има възмездие за престъпленията на тоталитарния режим бяха пресрещнати от ОДС и цинично хвърлени в коша.

– Сега предстоят избори. Кои ще бъдат играчите?
– В рамките на БСП има сериозен сблъсък дали да бъде издигнат техен кандидат за президент, или да бъде измислен формат, при който да бъде подкрепена Меглена Кунева.

– Тя затова ли така категорично отрече, че ще бъде вице на Алексей Петров?
– Няма вариант, при който Кунева да бъде вице на Алексей Петров или на Симеон Сакскобургготски. Алексей Петров не би взел повече от 1-2%. Ако погледнете последното изследване на Галъп, ще видите, че нейният рейтинг е 36%. Само преди две години тя вкара двама депутати на НДСВ в Европарламента. С няколко думи тя има сериозен потенциал.

– Да, но тя нали беше дясна?
– В България традиционалистите – в политологията също – обикновено се разполагат върху познатото, известното. И затова грешат в хипотезите си повече, отколкото е позволено. Впечатяват се от дифузното налагане на ширпотребно-популярното, което пък носи неизбежно върху себе си лекето на повърностното и неприемливо простодушие. Аз мисля да заложа на нетрадиционното в хипотезата си и мисля, че е най-голяма вероятността след изборите да имаме президент-жена. Вероятно Кунева. Приложиш ли необичайното, ставаш неизчерпаем като природата, съветва Сун Дзъ. Електоралната елестичност на Кунева е за завиждане – ще си събере свои гласове от различни, специфични слоеве. Например сред феминистките. Коя от тях би се отказала да участва във възможността да случат избора на жена за президент? От католици – Кунева е католичка по вероизповедание, а те се славят като дисциплинирани и последователни хора. От част от десните – нейните баща и дядо са били репресирани по време на комунистическия режим, а тя е работила от 1990 до 2001г. в правния отдел на МС, когато главен секретар там беше Андрей Делчев, с когото имат и обща юридическа фирма. Евгений Дайнов дори в едно интервю лекомислено я причисли към автентичните десни, които били загубени от СДС.

– А сега тя не минава ли на страната на съпруга си, който произхожда също от висшия комунистически елит (съпругът й Андрей Пръмов е син на Иван Пръмов, стигнал до секретар на ЦК на БКП- б.а.)?
– За лявата подкрепа освен командата към левите партайгеносета ще работи и припознаването в нея на свързващо звено между тъй близкия до сърцето им тоталитарен режим и днешния ден. Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел ”Международни връзки” на БКП Константин Теллалов, който заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от ”възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку.

– Тя не са хвали с това, че е активен правозащитник?
– Да , но да не забравяме, че тя беше кандидатурата на Жозе Барозу за втори мандат като еврокомисар, и сега ще излезе солено на Борисов това, че му отказа. В българската политика предстои обръщане на страницата и е много вероятно следващият президент да е ”десен”. Танцуващият със сложните словосъчетания тълкувател на Догановите мисли, Лютви Местан вече се изказа, че май било време за десен завой. Сигурно им е трепнало под лъжичката на нашенските ”кръчмарски котараци” вдясно, но мисля че прибързват с радостта си. Защото ”дясното” има много метазначения, както би казал флагманът на вербалната акробатика Местан. На тях им трябва ”десен”, но да е от предпочитаната от тях порода. Защо пък не някой ”първомайстор” на либералния вектор, както би се изразил решаващия всички избори в отечеството Боянски отшелник, който засега успява да се съхрани пред заканите на Мачо мен? Бъдещият президент ще бъде сложен резултат от сблъсъка и приласкаването между ужасена закана на злокачествената Харизма – ГЕРБ, крайното безсилие, с претенция за продължаване на ”фабриката за луксозни съдби” в лицето на Сините, агресивният бог на отмъщението, но не Яхве – ДПС и неговият пророк, който като по чудо овладя сложната хидрогеология, след като се справяше години наред с усвояването на финансовите порции в държавата, фениксовата партия БСП, с претенция отново да множи дните си в управлението и покъртителният в своята ”озлочестенасъдба” либерален експеримент НДСВ.

– Толкова ли е лесно да си изтрие човек цели периоди от биографията?
– Като заместник-министъра на външните работи Константин Димитров от „опозиционната” ДСБ например. Малко хора знаят, че след като е завършил английска филология през 1984, в периода от 1984 до 1989 г. той е бил преводач в ЦК на ДКМС. В сайта на ДСБ, където е публикувал официалната си биография този период липсва. Това е скандално. Също като липсата на периода 1958-59 г. в биографията на Йордан Соколов, когато е бил инструктор в ЦК на ДКМС. Същият Соколов сключва брак с наследничката на терористичния род Таджер – Ева през 1972 г. в Париж и знаете ли кой е бил техен кум? Тогавашният ни консул в Париж Емил Александров, който през 1973 се връща в България, става дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване”. Може би оттогава датира засиленият интерес на сем. Соколови към произведения на изкуството. Ами Асен Агов, той пък има “загубени” десетилетия в биографията. Това са „фантоми” в българската политика, които нанесоха страхотни поражения на българската политика.

– Докъде ще ни доведат всички тези флашки?
– Мисля, че стана прекалено. Както като слагаш сол в една чаша и прекалиш, тя се насища. Но нещо много интересно каза Христо Бисеров преди седмица в предаването Неделя 150 на БНР. Бисеров беше някога шеф на комисията по сигурността в периода 1997-2000 г. Той каза, че е много опасно това, че СРС-та могат да се прилагат и от Националната разузнавателна служба – външното ни разузнаване, което формално няма право да работи на националната ни територия. НРС дава твърде много сила на човек, чиито правомощия са твърде малки в момента. Почти нямам съмнение, че НРС получава всякаква информация и за политическия, и за икономическия живот в страната, тъй като са свързани с проследяване и получаване на информация за наркотрафик, пране на пари и изнасяне на финансови потоци навън.

– Как да си обясним назначаването на Петко Сертов, който беше очернен след Тройната коалиция, и Елеонора Николова, която последно бе от РЗС?
– За добро или зло България за дълъг период от време ще бъде полигон на политтехнолозите – изборите се печелят и ще се печелят, а властта ще се удържа със средства, които не всеки може да си позволи в морален и финансов аспект. Гответе се за ”голямото пазаруване”. Социолозите вече го уловиха – готовността сред избирателите да продават гласа си е нараснал близо три пъти само за няколко месеца. Българските политици са политически поливалентни и разположени отвъд дясното и лявото. Те умеят да организират подходящ ”формат”, който в прикрито съдружие с политическите им уж противници да осигури продължаване на ”великата криминална революция”. Като истинско практическо опровергаване на максимата, че със стари к..рви не може да се направи нов бардак. Може, и в България това се нарича традиционна политическа практика. Практикува се без свян, някак оправдано и масово, без всякакви задръжки. Политическото ”изпускане” по този повод вече придобива мащабите на национално бедствие и няма сила, която да го спре. Всички го правят, защо не и аз, си казва иначе жонглиращият от сутрин до вечер с антикорупционната логорея средностатистически български политик. Навремето попитали руския историк Николай Карамзин може ли с две думи да опише какво се случва в Русия през последните четири столетия. Той кратко и троснато отговорил ”Краде се”. Мисля, че в България по неприемлив, но по неотменен като прокоба начин сме особено последователни в тази опитност. В България се краде съсредоточено, безстрастно и хладно, в индустриални количества или казано иначе – всеки краде, колкото си иска и колкото е успял да си очертае – най-добре и ефикасно е, ако го е направил с политически средства. Ето така ще изглежда перифразата на известната максима на Клаузевиц за българските условия – българската политика е продължение на организираната престъпността с други средства. Точка! Очаквам скоро да превземат и неорганизираната такава. Нека си припомним за един феномен преди предишните президентски избори през 2006. Бившата членка на БКП и тогава седесарска депутатка Елеонора Николова се престара – както винаги. „Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Стоянов“ каза русенското откритие на Иван Татарчев и не остави никакво съмнение за кого ще гласува на втория тур. „Десният“ делегат на 14-я конгрес на БКП Любен Дилов-син довърши всичко и всички – „Ние от „Гергьовден“ не сме чакали Пьотеринг да ни каже какво да правим, изборът е напълно ясен“ написа Дилов като подкачи по този начин гламавия „евродесен“ Ханс Герт Пьотеринг, който дойде в БГ, за да каже „В неделя вашият човек е Първанов“. И обеща на Първанов 100 хиляди гласа. И всичко това т.н. ”десни” обещаха през 2006 при социология, която твърдо и недвусмислено даваше 70% на Първанов. Казват, че виенският възпитаник, играещият си с оставки пудел  и политически отблясък на Антоан Николов, бивш седесар Петър Стоянович, също вече е спазарен за правото дело на АБВ – от кукловодите си естествено. Как да не възкликнеш , че СДС е пристан на неуморни в политическото си злодейство любители на властовия абонамент?! Сините съществуват сякаш само, за да ни доказват колко вярна е мисълта на Жозеф дьо Местр, че ”фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от голями престъпници, но употребявани от почтени хора, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Да бъдат така добри да ни освободят от тези си занимания – не стават, а досадната тирания на посредствеността им вече трудно се понася. И понеже са в междинна фаза на рехаво вътрешно умиротворяване си въобразиха, че е техен ред. Грешка!

Светломира Димитрова, http://www.blitz.bg

Алексей Петров потвърждава за тайният отряд за мокри поръчки в ДАНС

.

Таен отряд за екзекуции е имало в ДАНС – това твърдеше ген. Атанас Атанасов в свое изявление пред журналисти в Плевен още в края на миналата година. „Служители на ДАНС са извършвали не дотам редни неща, дори престъпления” – разкри скандалният политик от ДСБ. На репортерски въпрос: „Какви са точно тези престъпления?”, Атанасов отвърна: „Най-тежките. Разполагам с данни, че е имало специален отряд, който е чистел „вредния дивеч”. Отрядът за екзекуции бил подчинен лично на тогавашния премиер Станишев. Спецзвеното включвало десетина барети, които извършвали дори мокри поръчки. Това означава, че не само криминалният контингент се самоизтребва – в разчистването на неудобни фигури участва дори и властта, макар и с нелегални средства. Това не само че се оказва истина но по наша информация скоро време по темата ще избухне голям скандал.. Слухове от ъндърграунда носят тревожната вест, че окошареният агент Алексей Петров е решил окончателно да проговори по темата и да разкрие повече от скандални факти. Чува се, че той не само ще потвърди думите на Атанасов но ще признае, че е организирал подобно нещо. Той лично бил сформирал отряд за мокри поръчки в ДАНС, който дори е изпълнявал поръчки на държавата за ликвидирането на знакови фигури от подземният свят. Не,това не е част ото криминален роман, а тревожни факти, уверяват ни вяло информаторите. Отчаян, че дните му изтичат и със структурата му е свършено Tрактора възнамерявал да проговори и по този начин да повлече със себе си хора от миналото управление. Не стига това но на бял свят щял да излезе и списък с имена на убити. По неофициална информация сред тях ще са тези на Фатик, Емил Кюлев, Георги Илиев, прокурора Колев и мн. др. и мн. др. Стресиращо се разнася и мълвата, че прословутата война в СИК била предизвикана от службите за да разбият групировката… Голямата грижа за Алексей Петров-Трактора след напускането на ДАНС била не идеята за „лихвите и доматите”, а собствената му сигурност. Точно за това той мълчи и до днес. Да ама вече няма какво да губи…. Другото било пушилка. Медийните му изпълнения и генериране на активи в този сектор били опит за създаване на достатъчен ресурс, който да го превърне в ценен партньор за Бойко Борисов. Но за пред „публиката” се разигравал фарс за стратегията му като „опонент”, разкриват анализатори, близки до ДАНС. Изключително достоверни и независими един от друг няколко източника от специалните служби твърдят, че Алексей Петров-Трактора чакал куршум от ДАНС. И от чужда разузнавателна служба. Определени структури в ДАНС действаха като улични банди, заяви преди време и бившият зам.-председател на агенцията Иван Драшков, който e сочен за автор на скандалния доклад, който се появи в интернет. „ДАНС се управляваше на автопилот”, смята Драшков. „Петко Сертов абдикира от управлението и се създаде уникален хаос – всеки започна да заповядва на всеки”, заяви той. „При Сертов се носеха заповеди, които се подписваха, без да са били съгласувани със съответните служби и те си противоречаха, заяви още Драшков и добави, че са били привиквали хора не по установения ред. Имало е и заплахи за физическа разправа, дори един служител на ДАНС е бил бит заради обвинения в изготвянето на справката.На въпрос каква е била ролята на елитния отряд от 12 души, воден от Велин Хаджолов Драшков каза: „Първо, не злоупотребявайте с думата елитен. В този отряд няма нищо елитно и аз не съм запознат с неговата дейност, но от приказките на външни хора, които чувам, а за тази година чух такива неща, че косите ми настръхнаха и аз останах с впечатление, че някои структури в ДАНС са работили като организирана престъпна група, защото има редица известни, отговорни бизнесмени, които са рекетирани за милиони левове, но за съжаление хората се притесняват и не смеят да се оплачат официално, защото не знаят дали някой ще им обърне внимание и какво ще последва от това. Така, че този елитен отряд трябва да бъде разследван какво е вършил. Ако си е вършил перфектно работата, чудесно, но аз считам, че от приказките, които чувам навънка, тази работа, не е била най-перфектна, нито най-почтена.”Иван Драшков смята, че трябва да се направи пълна проверка в спецагенцията и да се започне на чисто. Какъв е смисълът да я закриваме, попита риторично той. Ще променим формата, но не и съдържанието, добави бившият зам.-шеф. Според него на ДАНС трябва да й се помогне да се промени. Там има прекрасни професионалисти, смята той.Високият политически рейтинг на министър-председателя е причината аз да стоя в ареста, а не – високият обществен интерес, което всъщност е едно голямо престъпление. Това каза пред журналисти Алексей Петров. Трактора каза, че е поискал да огласи посттоталитарния модел на управление на службите, но Иван Костов не му е разрешил, като председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. „Ако моделът бъде разсекретен и стане обществено достояние, всички ще си направят извода кой е засегнат от него”, твърди Петров. Протоколът от изслушването на Алексей Петров в комисията за контрол на ДАНС е предаден на прокуратурата, съобщи новият й председател Волен Сидеров. Протоколът е изискан от Върховната касационна прокуратура. По мнението на Сидеров обаче  Алексей Петров не е казал нещо, което да заслужава внимание, а било по-скоро „свободни съчинения”. Все пак, ако имало смущаващи неща, прокуратурата трябва да се произнесе. От момента, в който беше арестуван, Алексей Петров настоява разговорът му с депутатите от комисията от ноември 2009 г., да бъде разсекретен.  Бившия съветник в ДАНС твърди, че тогава е изнесъл данни за посттоталитарен модел на управление на службите, чрез който са дискредитирани и дори отстранявани неудобните на властта. Алексей Петров се обърна към Волен Сидеров в качеството му на председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание. Ето пълния текст на писмото:„Уважаеми г-н Сидеров, повод да се обърна към Вас ми дава информацията от медиите за предстоящото Ви председателстване на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, потвърдена от г-н Иван Костов и от Вас лично.Използвам случая да Ви благодаря за проявената от Вас отзивчивост към молбата ми за предоставяне на копие на частта от Протокола, съдържаща думите ми от заседанието при изслушването ми в Комисията. Г-н Сидеров, моля Ви в качеството Ви на председател да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой дълг. Ваш дълг е г-н Председател да защитите онеправданите от репресията на всяко управление, като разкриете пред българското общество засекретения в поверената Ви Комисия модел за саморазправа с опонента“. Към днешна дата Сидеров е категоричен, че не може да се говори за посттоталитарен модел на работа на службите. В комисията са обсъдили вариантите за разсекретяване на протокола от изслушването, след като Алексей Петров писа лично на Сидеров. Като председател на комисията Сидеров бил съгласен тази информация да стане публична, но не всички депутати в нея споделяли това мнение. Протоколът е секретен, защото заседанията на комисията са закрити. Сидеров обаче не е убеден, че в него се съдържа класифицирана информация.Пред магистратите бившата барета от ДАНС изтъкна, че работата му в службите е била свързана с противодействие на силовите групировки в страната в началото на демокрацията. „Във времето на СИК и ВИС аз бях от другата страна на барикадата и по никакъв начин не мога да бъда свързван с тях”, допълни той и обяви, че не се познава с главния прокурор Никола Филчев.Според адвокатите прокуратурата не събира активно доказателства, освен това по някои от твърденията, като например това за рекет, няма доказателства.Повече от два месеца след задържането на Алексей Петров все още няма конкретика на обвиненията срещу него, смята адвокат Васил Василев.Защитата му още веднъж обяви, че върху съда се оказва натиск. „Общественият интерес не може да бъде прикритие за страха на съдебната система от изпълнителната власт”, заяви адвокат Василев.По-голямата част от задържаните по време на операцията бяха пуснати на свобода, като съдът остави в ареста единствено Алексей Петров и Марчело Джотолов.Те са обвинени в участие в организирана престъпна група, занимаваща се повече от 12 години с изнудване, рекет, пране на пари, склоняване към проституция и други престъпни дейности.Срещу Петров има и повдигнато обвинение за разгласяване на държавна тайна. Бившата барета вече няколко пъти обжалва задържането си с мотив, че то представлява политическа репресия.

http://dnesiutre.com/

Алексей Петров (Асан Омеров) и Гоце Първанов: Митологизацията на Мутрата и Милиционера, изведени от провинциалната кал, забъркана с комплекси

.

Колкото и странно да ви звучи, но за мен героят на деня Асан Омеров и президентстващият агент Гоце Първанов са напълно идентични обществени типажа, създадени, ръководени и контролирани по абсолютно сходен тертип. Вкупом политици и медии демитологизираха Мутрите и Милиционерите. Без да искат разбичкаха два абсолютно доминиращи образа на българския преход. Ако има неизменно съпътстващи ни контури след 1990 год. , то безспорно са те: двете всесилни свини – широковратните тъпчовци и озлобено гледащите униформени милиционери/полицаи/. Невинно и спокойно вместиха „героя на деня” Алексей Петров, който по примера на класическите борчески традиции се сдобил и със запомнящ се прякор – Трактора/не се уточнява дали е „Беларус” или друго творение за селски труд/.

Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде град Тетевен всеки знае. Това е детско-географският ареал на Асан Омеров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от „органите” в Гложене и Тетевен. Ако се разровите методично в мрежата няма да намерите достоверни ориентири. Защо ли?… По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на „службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк вариативен периметър, ако бъде заподозрян в двойна игра, каквато се е опитвал да играе. На трето – да се контролира кариерата и психологическия натюрел на „направеното момче” в екстремални житейски ситуации.

Ако не направихте връзката дотук? Ще помогна. Детството и милият спомен оставят траен отпечатък. Не вярвате?! Прочетете пак стария татко Фройд. Ако е планиран за „верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не се оплетат в съответната ситуация за легендиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в изграждането и моделирането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.

Село/бивша махала/ Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Галата. Част от така наречения „тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българо-мохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от комунистите. Ама много бедни. Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг местен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво. Повод за специална гордост е и служителя на милицията, защото той става Власт, включително и пред „другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца Милиционер звучи гордо, нзависимо и достолепно.

Родните предели на Гоце пък са радомирските селца Сирищник и Косача, за които столицата е недостижим блян и е заменена от Перник. И в помашния край, и в граовско провинциалният комплекс за недостатъчност е по-силен откъдето и другаде да избереш в България. Тамошните малки селца и градчета са населени от особени етнически малцинства, затворени като общности, в които ценностите са различни от тези на „другите”.

И идва специфичната роля на модератора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици. Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им „анализ”. Трактора е от Бабинци, Крушата от същия помашки пояс на село Кирчево, което до 1971 г. е Помашка Лешница, оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села, Младен Михалев – Маджо от Силистра, братята Илиеви от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви/кариерата им повтаря едно към едно тази на Трактора/, от пернишките села и градчета са един куп „герои” като Райко Кръвта и президентския спонсор Людмил Стойков. Те, включително Гоце са израснали сред хлъзгавата общност на граовските цигани – хитри, подли, професионални предатели. Между другото от този край са много правоверни комунисти, начело с „вожда и учителя” Георги Димитров, но той е от друга затворена общност – на местните протестанти. Е, да не забравяме и Богомил Бонев – комунист, генерал, филип-димитровист, демократ, хотелиер и жокей. От Радомир, без извинение.

В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти резват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване чувството за собственост. В друго такова селце един Манчо Панюков методично изкла цялото си семейство, защото в представите му децата и жената му принадлежат. Селцето е Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, а последните месеци се оказа, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозряли /или са им казали/, че има подходящ материал за моделиране, а една от характерните им черти е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник – просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Това е нещо естествено като поредния донос. Той никога, ама никога няма да се разкае за това – просто си е напълно естествено. В реда на нещата е и за Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.
Умело, методично и константно гадничко ДС и водещите им офицери са ги моделирали на основата на специфичните етно-географско-генетичните особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайф-стайл и липсващото богатство. Ако прочетем внимателно Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Между другото, помашните села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани/селски, бедни и безкрупулни момчета/, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем архетипа „Янко”/Тодор Живков/.
Тези момчета обичат и да спортуват. Тракторът е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването и владението, фиксира завистливи погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова/настояща Нейнски/ да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към „учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си „научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат „правилния път” – „намалете лихвите” или „коригирайте здравната реформа” и „към Русия”. Тук са удивително последователни в родителските съвети: „Учи, за да не работиш.”

След като Държавна сигурност им е осигурила достъп до науката, спорта и политиката вече правят всичко възможно да се харесат – раздават ордени, правят благотворителни Коледи, борят се срещу тероризма, пазят националната сигурност, режат ленти, даряват сирачета и футболни отбори, изпращат олимпийци. В същото време най-обичат ритника в гръб, просто го владеят най-добре, обучени в лепкавите коридори на ДС. Мразят из дъно изказванията по техен адрес от рода на „Прости, селски момчета, а докъде стигнаха” – тогава ритат в гръб озлобено от припомнянето на аналния им период. Презират родното място, родата и приятелите от детинство. Връщат се при тях само като победители или благотворители. Единствената им благодарност е към водещия офицер, който е разкрил скрижалите на тайните служби.
Що се отнася до ценности в щастливия им живот те/Гоце и Трактора/ имат фанатична регидна преданност към Идеята на затвореното, тайното общество, от което са част. Типичната фанатичност на комунистите, доносниците и масоните. Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник; басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора; ОКЗНИ или БСП. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество. Биха предали всеки, но не и Обществото. Тайната е някъде дълбоко в аналния детски период на смазващата бедност /обора, нужника на двора, липсата на баня, изтърканата униформа в училище, пренебрежението на тарикатите, скъсаните обувки/. Зубрят, натискат се в Комсомола и спорта, докато са открити от всемогъщите тайни служби, които им предлагат душ за калта. Изкъпване с топла вода и веро. Надмогват битието като стават доносници, барети, офицери под прикритие, , дори научни сътрудници. И Гоце, и Трактора винаги ще знаят, че има някой над житейския им хоризонт – този, който ги е направил, моделирал, проводил по пътечката на успеха. Няма да забравя на другия ден след конгреса на БСП, който избра Първанов за червен шеф първа страница на в. „Труд” с нужника на двора. Някой напомняше на новото геносе – „Виж, откъде те взехме и докъде те докарахме. Не забравяй чий продукт си.” Тайната власт напомни и за турско-циганския генезис по генеалогична допирателна – „Седефчов”, а при Алексей Петров директно са фиксирали селскостта в прякора – Трактора. Впримчени в паяжината на службите вече нямат избор – смело се впускат в житейската клаустрофобия, мнителността, вождизма и жестокостта към по-слабите, които не са удостоени с честта на затвореното общество.

Неизбежно е да не си спомним, че почти всички мутанти на прехода се оказаха „служители на прикритие” в така наречените „съвременни тайни служби” или високопоставени масони. Поли Пантев, Карамански, Косьо Самоковеца, Доктора, Илия Павлов, Г. Илиев – без изключение с карти на сътрудници, а Илия Павлов дори го опяха в православен храм по масонски. Бил някакъв много високопоставен „брат”, като Димитър Калчев или Георги Гергов. Хора, направени от службите, защото ако не убиват или пишат доноси щяха да си останат в аналния период на детството.

Същата житейска хронограма ще открием и в други подобни типажи. Например „демократичния” генерал Атанас Атанасов – турското село Батин/симптоматично на арабски означава „таен, скрит”/, местен прокурор и полицай, докато идва „просветлението” – Генерал, НСС, депутат, шеф, обществен авторитет. Или одеозната фигура на агента Бор – Тошко Тошев. Същата схема и при него – смазваща и лепкава кал в родното търговищко село Дриново, после отказ от родния баща, за да дойде спасителната ръчичка на Държавна сигурност и се стигне до в. „Труд”, пури, картини и манекенки. Нали си спомняте снимката с агента Бор между Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова?! Негова представа за принадлежност към преходния естаблишмънт, за отскачането от Дриново към благините на тайното общество. Ами еманацията на Пътя – Богомил Бонев. Просто зашеметително – Радомир, гимназия, семпли момчешки амбиции, алаброс-лимба „тип Гоце”, а после – БКП на 18 год., милиционерско училище, генерал, министър, Нона Йотова, кандидат-президент, Чорни, хотели, Гергов и шеф на Пловдивския панаир. Великият Гетсби от Радомир! Еманацията достигна в оня незабравим ден за българската демокрация, когато Боги и Нона се изтупаха яхнали породисти коне пред Народното събрание. На жълтите павета. Сигурен съм, че дори Иван Костов е бил горд с министъра си в този незабравим миг! Рустикалната мечта да стъпиш на жълтите павета на кон, пред Двореца, пред „Съединението прави силата”!

Може да помогна на Андрей Райчев и Ко, че в този ден прехода май приключи наистина. И де юре, и де факто.

(„Левски и Ботев – момчета с отклоняващо се поведение“ – изръси уродът Андрей Райчев в предаване по  bTV)

Или това незабравимо туловище Мара Капон, произведена от Бабикян в Мисс-Парламент, изръшкала пътя от помаклъка на Чепеларе до Евро-парламента, с кумец от ВПС на БСП, приятелство с изралеския другар на Трактора ген. Дани Ятом, Праматарски и Яне Янев… В крайна сметка сменила за четири години пет партии.
Драги читатели, всъщност ще има ли отърване от матрицата на Гоце и Трактора? На мутантите и „национално-отговорния бизнес”? На ДС и Ложата? На Боги и Наско? На Бор и Архонта? На Мара Мисса и Патрашкова? Струва ми се, че няма да успеем, просто те ни мразят, неистово ни мразят. Ние не сме от тяхното общество, от тяхната ложа или приятелски кръг. Такива като Явор Дачков и двойничката на Йосиф Кобзон Криси Патрашкова съжалиха публично за „проскането” по корем на Трактора – немислимо е „самонаправилите” се от ДС Гоцевци да бъдат унижавани. Не може да се прости това – от леглото на Михайлова/Нейнски до ареста или от Сирищник и Седефчов до коридорите на гадния донос или Президентството, което си е все едно… Ако трябва ще ни бастисат окончателно, за да си останат Те, извървяли пътя от селската миризлива и лепкава кал до обслужващото кимване на строгия офицер, който се грижи за „националната сигурност”.

Абе, що ли ги пиша тези работи? Нали утре пак Боги Бонев ще дойде на кон, а слугинята на Симеон, кадет Рилски Меглена Кунева-Пръмова ще смени Гоце Президента. Алексей ще е репресиран, онеправдан и измъчен. Какво ли сме променили в крайна сметка ?!!! Ако сте стигнали до края на скромното ми писание – не обръщайте внимание – Преходът е приключил, забравете!

http://toross.blog.bg/politika/2010/02/22/traktora-i-goce-pyrvanov-mitologizaciiata-na-mutrata-i-milic.498182

Сделката БОРКОР

.

Едвин Сугарев

Че става дума за сделка, е очевидно. Когато през януари за пръв път се спомена за тази поредна безсмислена институция, засилила се да пребори корупцията българска, вътрешният министър Цветан Цветанов определи нейната цел по следния начин: “Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим подобни корупционни практики и схеми.”

Три седмици по-късно се оказа, че с порочните практики, реализирани от “старото управление”, ще се бори в качеството си на зам. шеф Петко Сертов, назначен от същото това “старо” управление за председател на ДАНС. Иначе казано, за параван на Алексей Петров, под чието реално ръководство най-мощната тайна служба в България се превръна в нещо средно между политическа полиция и орган, който координира и ръководи не само “корупционните практики и схеми”, но и самата организирана престъпност: например договаря преразпределението на територии и следи контрабандните канали да бъдат в “правилните” ръце.

Нещо повече – вторият зам. шеф на измислицата БОРКОР се оказа не друг, а Елеонора Николова, която според премиера се ползвала с “безспорен авторитет” в полето на център-дясното. Би трябвало да бъде коригиран – тъкмо в средите на десницата Елеонора Николова отдавна не е никакъв авторитет, а е нещо като пеперудка, която прелита от партия в партия, за да кацне най-сетне като кандидат-депутат в РЗС: партията, която и според Бойко Борисов е креатура на ДАНС и публично лице на българския Октопод.

Абсурдната логика на тези назначения е, че (според премиера) Сертов бил се ползвал с доверието на левицата, а Николова – на десницата. Така, според него, щяло да се получи консенсус сред политическите сили за подкрепа на новата структура.

Сигурно той мисли българите за пълни идиоти, след като се позовава на подобни презумпции. И разчита, че никой няма да забележи друбната подробност от пейзажа – че общото между Петко Сертов и Елеонора Николова не е дясно-левия баланс, който сам по себе си в структура от типа на БОРКОР би гарантирал само блокаж и сканали. Общото е в тяхната обвързаност с Алексей Петров, която при първия е пряка и е свързана именно с грандиозен провал в сферата на сигурността, а във втората е косвена – и минава през съгласието да се кандидатираш от името  на неговите хомункулуси.

Всичко това, за съжаление, не звучи като глупост или странна приумица – каквито вече сме свикнали да виждаме в лицето на Бойко Борисов. Звучи именно като сделка – и като измама. Оставя горчивия привкус на долнопробно политическо менте. Няма как например да се забрави, че не друг, а именно Бойко Борисов освободи Петко Сертов от ДАНС, а след това отмени консулското му назначение в Солун – и искаше да бъде обвинен заедно със Станишев заради изтичане на класифицираната информация, данни за което впрочем му подаде “лоялният гражданин” Алексей Петров. Или че той заявяваше, че под неговото управление ДАНС е деградирала и се е превърнала в политическа полиция.

Няма и как да не се запитаме, след като българският премиер се кани да гради доверие чрез един бивш сътрудник на държавна сигурност, на какво основание се раздели примерно с Божидар Димитров – и не смята ли, че на този фон просто бламира своя външен министър, който се опитва да разтовари дипломатическото съсловие от подавляващото ченгесарско присъствие?

Или – щом ще се търси “баланс” чрез пропаднали кандидатури на РЗС, то какво му пречи да приеме по-радикалната рецепта, предложена му от Яне Янев: правителството да подаде оставка, а президентът да назначи служебен кабинет начело с Бойко Борисов, в който вътрешното ведомство да бъде поето от Алексей Петров?

И още – как при такъв управленски състав на БОРКОР ще се постигне заветната цел към “звеното” да има доверие в гражданското общество, второ – в политическите партии и трето – в евроатлантическите партньори – след като Бойко Борисов много добре знае, че същите тези евроатлантически партньори нямаха никакво доверие към ДАНС в периода, в която аганцията бе управлявана от Петко Сертов – до степен, че изобщо отказваха да се сътрудничат с нея?

Тъй че сделката БОРКОР е налице – а с нея и уникалната ситуация, при която цяло едно българско правителство развя бяло знаме пред компроматния напор на един мафиот, плюс шепа подставени политически фигури и журналистически шмекери. Нека припомня: малко преди тези смехотворни назначения Бойко Борисов обяви, че от войната между него и Алексей Петров губят и двамата, а печели някой трети.

Нека припомня и още нещо: паралелно с това негово решение бе приета оставката на Цветелин Йовчев – чийто грях е единствено в това, че държеше агенцията да се занимава с контраразунавателни функции, а не с това кой бил гръмнал вратата на в. “Галерия”. И който между впрочем имаше един много специален бекграунд – като контраразузнавач по руска линия: сиреч това беше фигурата, който (за пръв път от началото на прехода) бе оторизирана да се занимава с руските шпиони в България.

И никак не е случайна санкцията над него именно в момента, в който се упражнява най-силния възможен натиск за подписване на протокол 12 от договора за АЕЦ “Белене”: протоколът, който ще направи този проект необратим – заедно с пълната ни енергийна зависимост от Русия.

Не е случайно и още нещо – че в кръга ако не на санкционираните, то поне на бламираните попадна и вътрешният министър Цветан Цветанов, който след обстоен разговор между премиера, главния прокурор (бивш съветник на псевдопрезидента Първанов), председателя на ВКС Лазар Груев (също известен като президентска креатура) и правосъдния министър бе лишен от разпоредителни функции по отношение на прилагането на злополучните СРС-та, а в същото време назначението му за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ постави много сериозно под въпрос изпълнението на правомощията му като вътрешен министър. Тези стъпки най-вероятно са насочени именно към изпълнение на заветната мечта на всички – от Алексей Петров до Иван Костов – Цветанов да бъде отстранен като вътрешен министър; най-вероятно премиерът ще го остави като вицепреимер, наблюдаващ силовите министерства, но ще го лиши от реална изпълнителна власт. Което си е чиста протегната ръка към БСП, към Първанов и към техния Трактор.

Че БОРКОР е сделка – това, както казах, е ясно. Остава ни да научим какви са параметрите на сделката. Примерно дали тя е вече подписана – или става дума само за бяло знаме, отчаяно развято от “Дондуков” 1. Дали става дума за пълна капитулация или за нещо от рода на: дай ще я караме заедно, ще управляваме поредно, ще делкаме активите и ще правим театър за баламурниците.

Впрочем въпросните параметри ще проличат. И мога още отсега да предвидя какви ще бъдат белезите на една успешно сключена сделка. Например – че няма да бъде внесен никакъв обвинителен акт срещу тъй наречения Октопод – или ако бъде внесен такъв, това ще бъда проформа, за да бъде той напълно оправдан. И още: ще бъде подписан протокол 12 към договора за АЕЦ “Белене” – и държавата ще запъргавее по отношение на “Южен поток”. Защото именно това е крайната и основна цел на всички флашки, патрашки и алексейчовци.

И накрая един последен въпрос: как реагират хората на тази сделка, която се сключва пред очите им? Сигурно Кънчо Стойчев и компания ще сварят да организират социологическо проучване, което да представи “верните” положителни резултати. Аз лично – с тъга и омерзение. Защото е истина, че това правителство имаше шанс да се пребори с паралелната власт, която управлява България от двадесет години насам. Някои фигури от него – сред които и тъй целенасочено мразеният Цветан Цветанов – имаха и амбицията, и волята да го направят. Само че бяха предадени.

А обикновените хора? Те, както би казал Хашек, мислят си нецензурни неща. Питат се какво е общото между Бойко Борисов и Алексей Петров. И си отговарят (без извинения към нежните уши – тъй като точно така си го мислят обикновените – сиреч нормалните хора): ами те са двете бузи на един и същи гъз.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=5043&rid=154

Русия нервничи…

.

Руснаците ужасно нервничат, което е добре! Явно плановете им не се осъществяват много гладко…

Българската страна трябва да устоява максимално исканията си докрай. Дано ДС-прийомите на опозицията, не окажат фатално влияние върху решенията на  правителството.

.

Русия изпълнила всички условия на българското правителство за АЕЦ „Белене“

Руската страна изпълни всички условия на българското правителство, поставени като задължителни за началото на проекта АЕЦ «Белене», съобщава в информация до българските медии Департаментът по комуникации на «Росатом». Те са:

А. НЕК запазва 51% от контрола в съвместната компания.

Б. Определена е твърда цена на договора със ЗАО «Атомстройекспорт» – 6,298 млрд евро. По този начин ЗАО «Атомстройекспорт» поема всички инфлационни рискове, като се има предвид, че строителството на централата ще продължи до 2017 г.

В. Проектът е европейски – в него участват финландската компания «Fortum» и френската «Altran Technologies».

Колкото до неуморно повтаряната теза за инфлационния индекс като ключов фактор за определяне на цената, уточняваме следното: българският бюджет няма да отдели никакви средства за продължаването на проекта.

По време на преговорите през ноември 2010 г. в София бе прието решение за използване на определени варианти за финансиране. Един от тях предвижда участието на НЕК в уставния капитал на проектната компания в рамките на 51% да представлява вече направените от нея разходи.

Проектната компания може да привлече самостоятелно недостигащите кредитни ресурси със срок на погасяване от момента, в който първи енергоблок започне да продава електроенергията си навън, и с период на погасяване около 20 години.

По този начин България, без да плати нито лев, ще получи атомна централа, която през първите 20 години от експлоатацията ще снабдява страната с чиста електроенергия на ниска стойност, а през следващите 40 години от проектния срок ще работи с постоянна чиста печалба за бюджета на България като бенефициент на НЕК.

В същото време, до момента на регистриране на проектната компания ЗАО «Атомстройекспорт» работи по проекта АЕЦ «Белене» в рамките на съществуващите документи, чийто срок изтича на 31 март 2011 г. Поредният двустранен документ – Анекс № 12 към договора – по неизвестни причини все още не е подписан от българската страна.

При неподписване на Анекс № 12 ЗАО «Атомстройекспорт» ще изгуби правни основания за продължаване на работата по проекта АЕЦ «Белене» след 31 март 2011 г.

Съобщението до медиите е в отговор на многобройните запитвания от средствата за масова информация с молба за коментар на изказванията на българските политици от последните дни по отношение перспективите за строителство на АЕЦ «Белене».

http://money.bg/

Всичко твое е и мое

.

Каква е цената на провала в изразходването на публични средства, умножен по дванайсет? Ето как изглеждат некадърността и нехайството, измерени в левове, милиарди левове. Анализ на Антоанета Пунчева.

„Провалите” за периода от 1998 до 2009 г. възлизат на повече от 24 млрд. лева от държавния бюджет. С други думи, 38% от всички държавни разходи за този период са били похарчени неефективно от държавната администрация. Данните са от обновения доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), който е изследвал 586 одита на Сметната палата през тези години.

Ето и резултатите: успехите са 142 на брой, те възлизат на 22 млрд. лева; провалите -238, на стойност 24 млрд. лв.; а некласифицираните случаи – 206, в размер на 17 млрд. лв. Излиза, че от изразходваните 63 млрд. държавни средства за периода само 22 са отишли „на ползу роду”.

„Още по-тревожно е, че при внимателен прочит на одитите могат да се открият 937 млн. лв., които са чисти загуби, т. е. директно откраднати пари от данъкоплатеца чрез една или друга схема за измами или просто заради нечия чиновническа неграмотност и нехайство”, пише в. „Сега”.

Създатели и съсипатели

Най-много случаи на успешни държавни проекти имало между 2001 и 2004 г. За най-добра година изненадващо е сочена 2008 г., когато „бюджетният излишък счупи всички рекорди”, а после рекордно бързо бе преразпределен и похарчен.

Тройната коалиция не може да се похвали с нищо за периода 2005 – 2007 г. А изборната 2005 година бележи абсолютен пик в пилеенето на бюджетни средства. Кабинетът на Кобурготски бил отбелязъл големи успехи и също толкова значителни провали, а правителствата на Костов и на Станишев не били допуснали чак такива нередности в разпореждането с бюджетните субсидии за различните ведомства.

Трябва да отбележим, че оценките са условни, тъй като одитите на Сметната палата през годините не са еднакви на брой. Изследването не може да измери и степента на  политическо влияние върху независимата държавна институция.

„Гран при” категорично отива при  Държавното предприятие „Строителство и възстановяване“. Държавата чрез бившите Строителни войски продължава да прави ремонти, да се занимава със строителство, търговия със строителни материали и тути кванти в областта на отбраната, за които изцяло плаща данъкоплатецът. Нарушенията са много и са флагрантрен пример за безконтролно разхищение на държавни средства.

На второ място в негативната класация е Център „Фонд за лечение на деца”. Одитът от 2005 до 2008 г. показва шокираща картина. Даренията за фонда за периода са намалели три пъти, най-вече заради спад в доверието към институцията. Няма достатъчна информация за движението на молбите, за отпуснатите суми, за децата, на които е помогнато.

Нормативната уредба от този период не е предвиждала изключения в сроковете за разглеждане на молбите, дори при спешни ситуации. Сметната палата е установила драстични разлики в сроковете, в които са одобрявани децата, а в определени случаи са прилагани напълно различни критерии за одобрение. Един пример за ведомствена неефективност, която – нали става дума за детско здраве и живот – може да бъде окачествена като престъпна.

Антинаградите на ИПИ

Националният исторически музей е първенец по финансови нередности през 2007 година. Липсват почти всякакви вътрешни документи: от правила за разкриване на измами, през процедури за възлагането на обществени поръчки и отдаването под наем на държавно имущество. Един и същ човек е отговарял и за счетоводството и за контрола.

Голяма част от приходите на музея не са внасяни в банковата сметка, а са харчени направо от касата, изплъзвайки се от контрол. Музеят е платил на едного 18 800 лв. за археологически разкопки без сключен договор. Същият е бил със спрени права да получава разрешения за археологически проучвания, но директорът на НИМ го е обявил за координатор на разкопките.

Загубите на Програма „Развитие на железопътната инфраструктура и комбиниран транспорт” възлизат на 84 283 000 лева. В разглеждания период много нарушения има в работата на Министерството на младежта и спорта – при обществените поръчки, в Комисията по хазарта – през 2003-2004 г., и т.н.

Има, разбира се, и отличници: летищата във Варна и Бургас са един различен пример. Концесиите им са сключени и се изпълняват съобразно законите, а върху тях се осъществява ефективен контрол.

Сред първенците през 2008 е и Българската народна банка. Одитът е показал изрядна документация и изпълнение на бюджета, контрол при възлагането на обществени поръчки. В челната тройка на отличниците влиза и Техническият университет – София.

Като изследва емпиричните данни, ИПИ заключава, че „българската администрация не е достатъчно ефективна при изпълнение на дейностите, с които се заема. Администрацията преразпределя значителна част от произведеното в икономиката, но често го прави неефективно.”

И препоръчва предварителното оценяване на програмите и инициативите, да са така задължителни, както са задължителни и последващата оценка и контрол. Провалените програми ще могат бързо да бъдат коригирани или прекратени, „ограничавайки силно финансовите загуби за бюджета и негативните нефинансови последствия за икономиката.” Докладът посочва и нуждата от още раздържавяване.

Като роднинско хоро на сватба

Разпилените средства на данъкоплатците поради некадърност, корупционни практики или незаинтересоваността на бюрократа, са закономерен резултат от особеностите на българския политически живот. Характерни за него от Освобождението до наши дни си остават директните политически назначения – без оглед на ценз, опит и качества, много пъти при крещящ конфликт на интереси. Голям обществен ресурс гълта и сватбарското харчене по време на избори.

Ето още един пример от последните дни: бивш директор в Комисията за имуществото, придобито от незаконна дейност, по-известна като „Кушлев”, свидетелства пред парламента за кадровата политика там:

„За конкурси в комисията въобще не можем да говорим – познанства и шуробаджанащина. Целият състав в София са близки роднини и познати на директора. Техническата му секретарка, началникът на кабинета, началникът личен състав и материално техническо състояние са обявени от Комисията за досиетата като агенти на бившата ДС”.

А „директорът на дирекция „Правна” е 25-годишно момиче, съпруга на зам.-градския прокурор Роман Василев“. Според свидетеля такова било положението в цялата страна, а на места в състава на комисията „Кушлев” влизали дори общински съветници. Издръжката на комисията струва на държавата 30 млн. лева, а ефектът от работата й е далеч по-скромен. При толкова примери и числа коментарът е направо излишен.

Автор: А. Пунчева

http://www.dw-world.de/

Пито и неплатено

.

Силвия Белева

Откъде да започнем. Притурят се новини. И планини от коментари към тях из форумите. Иска ми се някои от тези коментари да придобиват истинска действена сила. Да се сбъдват. Ставаше въпрос в предишни писания за нови хора и нова формация, която да сбере разпръснатите десни. Може би пред очите ни е това, което очакваме и търсим без особена надежда. Засега аморфно струпан и неорганизиран материал. Привиждам в някои от коментаторите именно тези нови хора – ако ще и да са на възраст. Също и в част от младите. За последното имам конкретни основания. Дано наблюденията ми се реализират в епидемични размери. Време е за нови правила. Или като начало – поне за спазване на установените законови такива. Може подобни очаквания да звучат наивно, но повече ме дразни апатичното и цинично черногледство – нищо не може да се направи, така ще си умрем. Така че въпросът остава отворен. Нали „залудо работи, залудо не стой”.

Щедро широка е мрежата на родното правосъдие. Небрежно през нея гастролират октоподи, калмари, акули. Подводница да поиска – и тя ще успее. Без цаца. За нея няма прошка.

А животът си тече и керванът си върви. Нестройният керван на цял един народ – видиотен, разделен и готов да си издере очите с опонента – в битов или политически план, пъпли през настоящето. Нищо ново. Това го е имало и преди. Но въпросът е да изтръгнем нещо градивно от целия процес. Да видим тържество на правила и смисъл.

Иначе около три десетилетия след Освобождението – „рестарт” на българската държавност, идват раните от двете национални катастрофи.

Изкачени върху „стълбата” на Смирненски, причинителите на третата катастрофа продължават да я виждат от съвсем различен ъгъл. Не като такава, а като сигурност, възход и т.н. Що за „възход” е да обявиш мораториум върху външния дълг (А.Луканов). Пусто Иван Костов не беше управлявал преди него, за да му се пише и това в сметката. Той си има друга сметка.

Извън нея пипалата на катастрофата продължиха да пълзят върху битието ни и да го задушават. Враснаха се във филизите на демокрацията.  Странна демокрация, допускаща произвол – на застрахователи-мутри, на цели институции и на редови чиновници. Това беше удобен повод за изкачилите стълбата да я проклинат. Назидателното послание към населението беше – ето ви я демокрацията с всичките й „прелести”, щом се отказахте от социализЪма. В уродлив калъп я наляха родната демокрация. Наказаха ни с нея, да видим колко е лоша и да възжелаем обратно „сигурността”. Вроденият тарикатлък не допускаше да има еднакви правила и възможности за всички. Винаги имаше някои по-равни от другите. Нарочиха икономиката ни, че била пазарна – с всичките „мили” нам монополисти, чиято „конкурентност” и досега се изразява в лежане на кълка и необяснимо, но закономерно ценово увеличаване на феодалната им услуга.

Свикналите на безконтролност трябваше да си я осигурят и занапред. А точно това е несъвместимо с истинската демокрация. Пробутват се имитации. В момента изборът стои върху сегашната несъвършена имитация и откровената й безсрамна предшественица. В първата поне личи някаква добронамереност, готовност за нормалност сред всичките й несрети.

Забележителна е оценката на първия демократично избран президент Желев за тройната коалиция. Толкова забележителна, че е показателна и обясняваща действията му като държавен глава в полза на имитационната демокрация.

Говоря за днешната несъвършена имитация и предишното троеглавие, амбицирано да е пак начело – ако може непрекъснато. Защото нали е важна „приемствеността”. Макар всеобщата й полза да е недоказуема. Частната е отделен въпрос.

В народния фолклор след почерпка Хитър Петър отива до тезгяха на кръчмаря, удря у него шарения си калпак и казва: „Пито – платено.” Но той предварително си е уредил сметките.

А в съвремието някои, неплатили дългогодишната си натрупана сметка, вадят шапка-будьоновка с петолъчка, удрят по тезгяха и крещят „Пито – платено”. Време ни е пак да управляваме.

Досега им плащахме. Продължаваме ли?

http://www.svobodata.com/

Прехода…

.

Навсякъде срещам за щяло и нещяло разсъждения относно „прехода“. Кога бил почнал, дали бил свършил той и прочие брътвежи. До гуша ми дойде от „преходи“, защото такива няма или поне на мен не са познати, а в най-новата ни история, такива животни не съм срещал. За да има преход, трябва да има промяна, а такава поне на мен не ми е известна. Защото това, че ченгетата си показаха парите на яве, е промяна за тях, ама не и за средностатистическия гражданин, който както стенеше преди 10-ти, това прави и сега. За него не виждам да е настъпила някаква промяна. Той трябва само малко да се аклиматизира към новите риалити условия. Преди трябваше да бъхта за комат хляб в името на „светлото бъдеще“, а сега,  за да не заспива гладен… Това е. Ни повече, ни по-малко.

А да, че ‚днес‘ всеки може да псува без да го заключват в пандиза ли? Това ли е промяната? Е да де, ама сега пък могат, ако много знаеш, да те пребият безнаказано например с чукове…, само защото си казал, нещо дет’ не е трябвало да  казваш… Та разлика голяма и в това отношение, не виждам.

Ама да не ви губя времето с празни приказки, с две думи, преход няма, защото промяна няма, а само продуцентите са сменили сценаристите и режисьорите, и на лапнишараните им се струва, че са в друго кино и гледат друг филм… Неее, пак в ченгеджийницата сте си, ама за сол са пуснали и някой, дет’ да се прави, че ролята му е на добрия… А такъв май няма, защото след снимачния ден, актьорите заедно си пият питието…, ако сте ме разбрали правилно… А да… и още нещо за актьорите. Ведомостта на която се разписват за възнаграждението си, е винаги от продуцентите… При всичките актьори – на изпълняващите, както  отрицателни, така и тези с положителните роли…

Това от мен. Приятен уикенд.

.